Двама са българите, които се добират до върховете на политическата и държавна власт на СФРЮ. И двамата са Лазаровци. Единият е Лазар Мойсов, родом от Тиквешията, а другият е Лазар Колишевски от Свети Никола. И двамата са висши партийни функционери в Титовата Югославия и правят главоломна партийна и държавна кариера, отказвайки се от българския си корен. Основните факти от живота и на двамата, и като българи и като македонци-югославяни са известни, тъй като след тях остават редица факти и документи, които са свидетелства по пътя на истината.

Няма да се занимавам с двамата Лазаровци, а само ще предоставя на нашите читатели малко известни документи за Лазар Колишевски, или по-точно, както и той сам се подписва през 1941 и 1942 г. за Лазар Панев Колишев. Същият както пише в личната си карта е по народност българин, а в молбата за помилване до българския цар Борис ІІІ, осъденият Колишев пише: „син съм на родители българи, чувствувал съм се и осещам се българин, въпреки страшното робство – запазил съм си и бит, и език и нрави български.”
Лазар Колишевски участва активно в собственото си митологизиране още преживе. Ако човек погледне богатата библиография с негово творчество, както и с литературата за него наистина ще се впечатли.1
Лазар Колишевски е роден на 12 февруари 1914 г. в гр. Свети Николе.
Той е един от типичните примери как по партийна линия се правеше кариера - един необразован човек, от обикновен железарски работник достига до председател на Председателството на СФРЮ след смъртта на Й. Б. Тито (1980).

След освобождаването на Вардарска Македония през 1941 г. Колишевски е изпратен от КПЮ за организационен секретар на Покраинския комитет на партията за Македония. По това време тук политически секретар на комитета е Методи Шатаров, който е същевременно и член на ЦК на КПЮ. Колишевски влиза в спор с Шатаров, който настоява Покраинският комитет да премине към БКП, тъй като Македония е част от България, а Югославия вече не съществува. В резултат от този спор, в който се включват и представители на ЦК на БКП, а Трайчо Костов директно обвинява Шатаров във великибългаризъм взема надмощие просръбската линия на Колишевски, тъй като на негова страна застава Коминтернът. Шатаров е прехвърлен на партийна работа в София, а по-късно възглавява Пазарджишката военно-оперативна зона.2
Скоро Колишевски е изправен пред Битолския военно-полеви съд в Охрид за комунистическа дейност и е осъден на смърт чрез обесване. Негов адвокат е Стефан Стефанов, един от ръководителите на българските акционни комитети в Македония. След обжалване на присъдата с изключително български патриотични аргументи пред военния министър Теодоси Даскалов и пред българския цар Борис ІІІ присъдата е намалена и заменена с доживотен затвор. Колишевски е прехвърлен от Скопския затвор в Плевенския, където прекарва до 8 септември 1944 г., когато вратите на затвора са отворени под напора на идващата Червена армия. В затвора Колишевски е в изключително добри отношения, както с управата на затвора, така и с излежаващия тука също присъда Трайчо Костов.3 Биографите на Колишевски отбелязват, че той без да е присъствал, тъй като е в затвора, е избран за секретар на новосформираният Централен комитет на Комунистическата партия на Македония на 19 март 1943 г., който пост заема до юли 1963 г. По същия начин, верният син на КПЮ получава назначения едно след друго и все по-нагоре - член на Президиума на АВНОЮ и председател на Работното тяло на Президиумът на АСНОМ. Колишевски е председател и на първото правителство на сформираната Народна република Македония (16 април 1945 – 19 декември 1953) и председател на Изпълнителния съвет на НРМ. Следващите назначения са по върховете на Югославската федерация и на Съюзът на югославските комунисти, за да достигне до член на Председателството на СКЮ, подпредседател и председател на Председателството на СФРЮ след смъртта на Тито.
Л. Колишевски умира на 6 юли 2000 г. в Скопие.

Документите, които са включени в настоящата публикация се съхраняват във Военния архив във Велико Търново. Те са издирени още през 1984 г. и копия от тях са предоставени в ЦК на БКП, явно с цел да се отговори на противобългарските кампании, провеждани в Югославия с участието на Лазар Колишевски, за да се покаже, че тази личност има и друга биография, от която се срамува и преиначава в многобройните си антибългарски изявления. Тази документация е препратена с писмо от първия заместник-министър на Народната отбрана и началник на Генералния щаб на българската армия генерал-полковник Атанас Семерджиев до члена на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Милко Балев.4 Тъй като този документ е изключително любопитен, поради която причина го цитирам изцяло. Той гласи:

„Тук - До члена на Политбюро и секретар на ЦК на БКП другаря Милко Балев

Уважаеми другарю Балев,
В нашия военен архив се откриха материали, свързани с миналото на Лазар КОЛИШЕВСКИ, от които е видна позицията, която преди 40 години е заемал по отношение на неговата национална принадлежност.
Позволявам си да Ви изпратя копие от тях за све­дение. При необходимост могат да бъдат предоставени и оригиналите на тези документи.
Първи зам[естник]-министър на Народната отбрана и началник на Генералния щаб Генерал-полковник Семерджиев.
4 февруари 1984 г. Изх[одящ] № 317/7.II.1984 г. Отпечатано в 2 екз[емпляра].” Върху писмото има следната резолюция: „Др. Ст. Георгиев. Съхрани го някъде при вас! Пр. Стоянов”
Документите са напълно автентични и техните оригинали са на разположение във Военния архив на всеки, който се интересува от превъплъщенията на този роден хамелеон, а същевременно са и важен щрих към неговата биография. Не бива да се забравя, че Лазар Колишевски е същевременно една зловеща личност, на съвестта на когото лежат избитите и осъдени българи, напълнили титови концентрационни лагери и затвори във Вардарска Македония по антибългарските процеси след 1944 г. При неизяснени обстоятелства след 1944 г. изчезва и неговият адвокат Стефан Стефанов, когото той нарича в изявленията си “великобългарски фашист”, човекът който го сваля от въжето.
Документите публикувам цялостно без каквато и да било моя намеса, с изключение осъвременяването на правописа, като съм премахнал или заменил неизползваните вече букви от българската азбука, а там където се е налагало да се доразкриват имена и думи съм използвал квадратните скоби.
---------------
1 Л. Колишевски, Аспекти на македонското прашанье. Скопjе, 1988, 497 с.; Dr. Kljakic, Sovjetizacija Balkanske zone. Ispovest Lasara Kolisevskog. Beograd, 1992, 301 s.; Др. Кльакик, Времето на Колишевски. Скопjе, 1994, 443 с.; Македонски влади – 60 години. Скопje, 2005, 413 с.; В. Ацева, Писмо до Темпо (8 април 1988 година, Скопje). Скопje, 1991, 400 с.; С. Гигов, Секаваньа. Скопje, 1973, 515 с.; Д. Влахов, Мемоари. Скопje, 1970, 370 с.; Ст. Милевски, Секаваньа (1941-1944). Скопje, 1994, 180 с.; Методиjа Андонов-Ченто. Документи и материаjли. Скопjе, 2002, 532 с.; Петре Пирузе – Маjски. Време, живот, дело (1907-1980). Прилози од научниот собир одржан на 18 и 19 jуни 1993 година во Охрид. Скопjе, 1997, 334 с. и др. Вж. и конфискуваната Македонска енциклопедиjа. Т. 1 (А-Ль). Скопje, 1973, с. 713-714.
2 Ц. Драгойчева, Из моите спомени. На класови и интернационалистически позиции. С., 1979, 93 с.; Ц. Драгойчева, Повеля на дълга. Спомени и размисли. Т. І-ІІІ. С., 1972-1979; В. Апостолоски, На великобугарски националистички позиции. Повод: Цола Драгойчева и неjзините мемоари. Скопjе, 1979; Р. Д. (Ив. Михайлов), Цола Драгойчева пише „история”…, в. Македонска трибуна, август 1972, бр. 2346-2350. Вж. и Ив. Михайлов, Легендата възкръсва. Съст. Ц. Билярски, С., 2004, с. 125-137; Тр. Балкански, Нашите партизански пътища. Спомени. С., 1967; БКП, Коминтернът и македонският въпрос (1917-1946). Съст. Ц. Билярски и И. Бурилкова. Т. І и ІІ, С., 1998, 1371 с.; Методиjа Шатаров – Шарло и неговото време (1897-1944). Скопjе, 2007, 371 с.; П. Трайков, Национализмът на скопските ръководители. С., 1949 и др.
3 Вж. Др. Кльакик, Времето на Колишевски. Скопjе, 1994; Д. Кранго, Бугарскиот терор и отпор во Скопскиот затвор. Секаваньа, Скопje, 1986, 315 с. и Политическите судски процеси во Скопjе за време на бугарската окупациjа (1941-1944). Съст. Вл. Иваноски. Скопjе, 2009, 319 с. и др.
4 Във връзка с убийството на Методи Шатаров многократно е замествано и името на генерал Атанас Семержиев, включително и от Л. Колишевски. Вж. и А. Семерджиев, Преживяното не подлежи на обжалване. С., 1999, 472 с.


№ 1
Присъда на Битолския военно-полеви съд със смъртната присъда на Лазар Колишев и др. за комунистическа дейност
Охрид, 26 и 27 ноември 1941 г.

ПРИСЪДА № 80
В ИМЕТО НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО
БОРИС III
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
Днес на 26 и 27 ноемврий 1941 год. Битолския полеви военен съд в гр. Охрид, в откритото си съдебно заседание, в следующия състав:
Председател: Подполковник Вл. Захов
Членове: Поручик Н. Кирков, Поручик Б. Бояджиев
при секретар Иван Стоянов и с участие на полевия военен прокурор Капитан Мих. Гугов изслуша наказателно дело № 133/ 1941 год., заведено против Лазар П. Кулишев, от гр. Св[ети] Николе, Петър С. Пирузов, Яким Ст. Спиров, Димитър Тр. Бучков, Кирил Ефт. Главинчев и др. от гр. Охрид по чл. 2 от закона за защите на държавата наказателния закон и след като изслуша четенето на обвинителния акт, съдебното следствие, пренията на страните и последните думи на подсъдимите.

ПРИЗНА:
Подсъдимите:
1. Петър (Пере) Сотиров Пирузов, 33 години, родом и живущ в гр. Охрид, сега в неизвестност, кандидат адвокат,
2. Лазар Панев Кулишев, 27 години, роден в гр. Св[ети] Никола, живущ в гр. Скопие, техник, неосъждан,
3. Кирил Евтимов Главинчев, 23 години, родом и живущ в гр. Охрид, шивач, неосъждан.
4. Андон Георгиев Дуков, 31 години, роден и живущ в гр. Орхид, сега в неизвестност, учител и
5. Яким Ставрев Спиров, 19 годишен, роден и живущ в гр. Охрид, сега в неизвестност, техник, а всичките: българи, изт[очно] православни, грамотни, неженени, са виновни:
А. Първите двама – в това, че в началото на месец октомврий 1941 год., след като по силата на постановлението на Министерския съвет под № 3795 от 12 септемврий 1941 год. са поставени в действие постановленията на Закона за защита на държавата придвидени за военно време и след като българската държавна власт е била установена в гр. Охрид, са започнали да убеждават някои от по-буйните младежи в този град, че трябва и там да се създаде комунистическа организация, каквито имало и в други градове и държави, която да е организация, каквито имало и в други градове и държави, която да е част от комунистическата партия в България, създадена тайно след разтурването й по силата на чл. 21 от ЗЗД, в която организация в гр. Охрид, след като са правили събрания в къщата на Стефан Балев - за интелектуалците и местността "Тумбата" — за работниците, приели доброволно да са членове някои лица знаяйки целите и задачите й и така тя била създадена от двамата подсъди­ми, които й станали ръководители и й поставили целите и задачите: чрез устна пропаганда и тайно печатане и разпръсквани позиви да привлича съмишленици, да агитира сред населението, че съществува­щия в България строй на държавно управление и стопанска организа­ция са вредни за народа и трябва да се премахнат, като се заместят с държавен и стопански порядък, какъвто има в Русия (СССР), за постигането на която цел членовете на организацията да подготвят и въоръжат, след което да пристъпят към терористически действия и саботажи, като разрушаване на складове, шосейни, телеграфни, железопътни съоръжения и въоръжени нападения над военни и административни обекти, като по този начин със сила се завземат учрежденията и властта - в гр. Охрид от местната организация и в държавата — от цялата партия, знаяйки че създаването на такава организация се забранява от чл. 1 от ЗЗД, при липса на признати увеличаващи или намаляващи вината им обстоятелства.
Б. Останалите трима подсъдими — в това че след  като са узнали целите и задачите, които си е поставила комунистическата организация в гр. Охрид, създадена и ръководена от първите двама подсъдими - Пирузов и Кулишев и като са знаяли, че съществува­нето на такава организация се забранява от чл. 1 от ЗЗД, добро­волно са приели да станат и са станали членове на същата органи­зация, при липса на признати увеличаващи или намаляващи вината им обстоятелства.
II. Подсъдимите: 1. Петър Христов Серафимов, 26 години, учител, неженен, 2. Димитър Траянова Бучков, 25 год., обущар, неженен, 3. Любен Иванов Чакракчиев, 27 год., чиновник, неженен, 4. Кирил Ефтимов Размов, 28 год., неженен, чиновник, 5. Борис Петров Лозанов, 25 год., неженен, шивач, 6. Андон Николов Димитров, 25 год., неженен, 7. Благой Аргиров Иванов, 25 год., неженен, свобаден, 8. Петър Николов Нанов, 26 год., неженен, обущар, 9. Сърбо Иванов Горшев, 28 год., неженен, студент и 10. Анастас Димков Пържинов, 22 год, неженен, обущар, а всички: българи, изт[очно] православни, грамотни, родени и жевущи в гр. Охрид, а само Сърбо Иванов роден с. Белчище, Охридско, за не виновни в това, че след като са узнали целите и задачите, които си е поставила комунистическата организация в гр. Охрид, създадена и ръководена от първите двама подсъдими: Пирузов и Кулишев, и като са знаяли че съществуването на тази организация се забранява по чл. 1 от ЗЗД да са приели доброволно да станат и да са станали членове на същата организация – по недоказаност.
Съдът, като пристъпи към прилагането на закона и определяне наказанието
НАМЕРИ:
че деянията, тъй както последните подробно са описани в отдела „призна" т. І, буква А и Б на тази присъда, съставляват престъпления, които се предвиждат и наказват по чл. 2 предложение първо от ЗЗД, за това по точка А и предложение второ от същия член, за това по точка Б, защото:
1. Щом като организацията, която подсъдимите Петър С. Пирузов и Лазар П. Кулишев са създали в гр. Охрид, си е била поставила за цел да прави устна и печатна прапаганда сред населението против съществуващия държавен и стопански порядък в България и заменяването му с такъв какъвто има в Русия и че тази смяна трябва да се извърши чрез въоръжени нападения над военни и административни обек­ти, като със сила се завземат учрежденията и властта в гр. Охрид и в цялата държава, като се разрушават складове, шосейни, телеграфни железопътни съоръжения, то тази организация е проповядвала и подбуждала към насилствено изменение на установения от конституцията държавен и обществен строй и към насилствено завземане на властта и за постигане на тази цел е искала да си служи с престъпления, въоръжени акции и насилия, следователно тя е от организациите по чл. 1 от ЗЗД, чието създаване и съществувание е забранено.
2. Щом подсъдимите Пирузов и Кулишев са създали, поставили задачите и ръководили дейността на тази организация, те са създатели и организатори на същата.
3. Щом са я създали въпреки знанието им, че тя се забранява по чл. 1 от ЗЗД, те са извършили това умишлено.
4. Щом като подсъдимите: Кирил Ефтимов Главинчев, Андон Георгиев Дуков и Яким Ставров Спиров са приели да станат и ­станали членове на тази органиаацря, те са „станали членове на организация посочена в чл. 1 от ЗЗД”, а като са го направили добровол­но и то след като са узнали целите и задачите, които организацията си е поставила и като са знаели, че съществуванието на такава орга­низация се забранява по чл. 1 от ЗЗД, те умишлено са извършили деянието си.
5. Щом като първите двама подсъдими са създали организацията, а останалите трима са приели и станали нейни членове през месец октомврий 1941 год. и след като по силата на постановлението на Министерския съвет № 5795 от 12.ІХ.1941 год. са поставени в действие постановленията на ЗЗД за военно време, то деянията им   извършени „във военно време”.
За да определим наказанията на подсъдимите за така извършените от тях престъпни деяния, съдът излизайки от предвиденото такова в чл. 2 от ЗЗД: за създателите и организаторите – смърт, а членовете строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и глоба от 100 000 до 300 000 лева и като съобрази, че не са им признати нито увеличаващи нито намаляващи вината им обстоятелства, наложи на подсъдимите Петър Сотиров Пирузов и Лазар Панев Кулишев - наказанието смърт чрез обесванване, като пo силата на чл. 17 от ЗЗД ги лиши и от правата по чл. 30 от НЗ за винаги, защото са създатели и организатори; На подсъдимите Кирил Е. Главинчев и Андон Г. Дуков наложи средата от предвиденото в закона наказание за членове - да изтърпят по 12 години и 6 месеци строг тъмничен затвор и да заплатят на държавата по 200 000 лева, заменими при невнасяне с по 6 месеци тъмничен затвор, като по силата на чл. 17 от ЗЗД ги лишава и от правата по чл. 30 от НЗ по за 15 години; На подсъдимия Яким Ставрев Спиров съда налага същото наказание както и на последните двама, но понеже той е 19 годишен, по силата на чл. 58 т. 3 от НЗ, го намалява с 1/3 и му определи да изтърпи наказание 8 години и 4 месеца строг тъмничен затвор и да заплати на държавата глоба от 135 000 лв., която при неплащане да се замени с 6 месеца тъмничен затвор, а по силата на чл. 17 от ЗЗД и чл. 58 т. 4 и чл. 35 от НЗ го лишава и от правата по чл. 30 от НЗ за 10 години.
Водим от горе изложеното и на основание чл. 508 т.т. 1 и 2 от ВСЗ
ПРИСЪДИ:
I. ОТСЪСТВЕНО:
Подсъдимия Петър (Пере) Сотиров Пирузов, 33 год., роден и живущ в гр. Охрид, сега в неизвестност, българин, изт[очно]православен; грамотен, неженен, кандидат адвокат и
ПРИСЪСТВЕНО:
Подсъдимия Лазар Панев Кулишев, 27 год., роден в гр. Св[ети] Никола, живущ в гр. Скопие, българин, изт[очно]православен, грамотен, неженен, техник, неосъждан, за гдето в началото на месец октомврий 1941 год., във военно време и след установяването на българската държавна власт в гр. Охрид, са създали и организирали в този град комунистическа организация, забранена от чл. 1 от ЗЗД - въз основа чл. 2 предложение първо от ЗЗД да изтърпят всеки един по отделно наказанието смърт чрез обесване, са лишение от правата изброени в чл. 30 от НЗ за винаги.
II. ПРИСЪСТВЕНО:
1. Подсъдимия Кирил Ефткмов Главинчев, 23 год., роден и живущ в гр. Охрид, българин, изт[очно]православен, неженен, грамотен, шивач, неосъждан и
ОТСЪСТВЕНО:
Подсъдимите: 2. Андон Георгиев Дуков, 31 год., роден и живущ в гр. Охрид, сега в неизвестност, българин, изт[очно]православен, грамотен, неженен, учител, и 3. Яким Ставрев Спиров, 19 год., роден и  живущ  в гр. Охрид, сега в неизвестност, българин, изт[очно]православен, неженен, грамотен, техник, загдето и тримата в началото на месец октомврий 1941 год., във военно време, са станали членове на комунистическата организация в гр. Охрид, която е забранена от чл. 1 от ЗЗД – въз основа на чл. 2, предложение второ от ЗЗД да изтърпят наказание: първите двама – по 12 (дванадесет) години и 6 (шест) месеци строг тъмничен затвор и да заплатят на държавата по 200 000 (двеста хиляди) лева, която при невнасяне да се замени с по 6 (шест) месеци тъмничен затвор, с лишение и от правата изброени в чл. 30 от НЗ за срок от по 15 (петнадесет) години, а последния – Яким Ставрев Спиров, в свръзка с чл. 58 т. 3 от НЗ да изтърпи наказанието 8 (осем) години и 4 (ченири) месеци строг тъмничен затвор и да заплати на държавата 135 000 (сто тридесет пет хиляди) лева глоба, която при невнасяне да се замени с 6 (шест) месеци тъмничен затвор с лишение и от правата изброени в чл. 30 от НЗ за срок от 10 (десет) години.
III. Подсъдимите: 1. Петър Христов Серафимов, 26 год., учител, неженен, 2. Димитър Траянов Бучков, 25 год., обущар, неженен, 3. Любен Иванов Чаракчиев, 27 год., чиновник, неженен, 4. Кирил Ефтимов Размов, 28 год., женен, чиновник, 5. Борис Петров Лозанов, 25 год., неженен, шивач, 6. Андон Николов Димитров, 25 год., неженен, шивач, 7. Благой Аргиров Иванов, 25 год., неженен, свободен, 8. Петър Николов Нанов, 26 год., неженен, обущар, 9. Сърбо Иванов Горшев, 28 год., неженен, студент и 10. Анастас Димков Пържинов, 22 год., неженен, обущар, а всички: българи, изт[очно]православни, грамотни, родени и живущи в гр. Охрид, а само Сърбо Иванов роден в с. Белчище, Охридско, по обвинението им, че в началото на месец октомврий 1941 год., във военно време, са станали членове на комучнистическата организация в гр. Охрид, която е забранена по чл. 1 от ЗЗД, - по чл. 2, предложение второ от ЗЗД - ги оправдава по недоказаност.
IV. Веществените доказателства по делото: 1. един радиоапарат "Блаупункт", да се повърне на подсъдимия Кирил Ефтимов Размов, 2. една пишела машмна "Идеал" със сръбски шрифт, да се предаде на Охридската градска община, 3. една лента циклостил в кутия, се кон­фискува и да се продаде за в полза на държавата, 4. сумата 1210 (хи­ляда двесте десет) лева се конфискува и да се внесе на приход на държавата, 5. една сръбска пушка № 19467 и 13 патрона, се конфискуват и да се изпратят на военната фабрика гр. Казънлък, след като присъда­та влезе в законна сила.
V. Подсъдимите: 1. Петър (Пере) Сотиров Пирузов, 2. Лазар Панев Кулишев, 3. Кирил Ефтимов Главинчев, 4. Андон Георгиев Дуков и 5. Яким Ставрев Спиров да заплатят, по равно и солидарно, на държавата сумата 4672 (четири хиляди шестстотин седемдесет два) лева за станали по делото разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Подполковник (п.) Захов
Членове: 1. Поручик (п.) Н. Кирков, 2. Поручик (п.) Б. Бояджиев.
СЕКРЕТАР: (п.) Ив. Стоянов
Тази присъда в свършена форма, съгласно чл. 526 от ВСЗ, обявих днес на 30 ноемврий 1941 год., в 18 часа в гр. Битоля, в присътствието на прокурора при съда и в отсъствието на подсъдимите, вследствие, на което тя се счете за прочетена.1
Член съдия (п.) поручик Б. Бояджиев.
Вярно с оригинала
Ив. Стоянов,
Секретар на съда
ЦВА, ф. 16, оп. ІІ, а. е. 103, л. 61-63-гръб. Заверен препис. Машинопис.

№ 2
Лична, саморъчно попълнена карта на Лазар Колишевски като затворник в Скопския затвор
Б. м., 4 дек. 1941 год.

Лична карта за затвореното лице
Име и презиме Лазар Панев Колишев
син (или дъщеря) на Пане Колишев
и на Стойна Тасева, роден на 12.ІІ.1914 г.
в гр. Св[ети] Николе, околия също
живущ в гр. Скопие, околия – съща ул. „35” № 36
народност българин
занятие техник
семейно положение н[е] ж[енен]
вероизповедание ист[очно] правосл[авен]
Отличителни белези
ръст 174 см.;  нос обикновен
коса кестенява; уста правилна
вежди [кестенява]; брада бръсната
чело средно; лице продълговато
очи кафени; телосложение правилно
Особени белези На лява ръка два пръста […] детство
Гр. … 4 дек. 1941 год.
Подпис: Лазар Панев Колишев
ЦВА, ф. 16, оп. ІІ, а. е. 103, л. 4. Бланка. Оригинал. Ръкопис.

№ 3
Молба от Лазар Колишевски до военния министър за намаляването на смъртната му присъда
Скопие, 7 декември 1941.

До Господина
МИНИСТРА НА ВОЙНАТА,
СОФИЯ
МОЛБА ЗА МИЛОСТ
От Лазар Панев Колишев, затворник при Скопския областен затвор, осъден на СМЬРТ от Битолския военно-полеви съд по наказателно дело 133/1941, по Закона за защита на държавата.
Уважаеми Господин Генерал,
Покорно и от сърце Ви моля, да се възползувате от правата Ви по чл. 670 от ВСНЗ и да ходатайствувате пред НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ - да ми замени смъртното наказание с друг род наказание.
Син съм на крайно бедни родители, израстнах в една среда на страшно стопанско угнетение и в условията на постоянни безработици. Научен съм на черен труд и корав залък, мислил съм само да си работя и да помогна на родителите си - да понасят тежестите на живота по-леко.
Син съм на родители българи, чувствувал съм се и осещам се българин, въпреки страшното робство - запазил съм си и бит и език и нрави български. Никога не съм чувствувал, че в мене има някаква оформена мисъл и идея, бил съм пък и сега съм далеч от проклетото левичарство - донело толкова много злини на толкова много млади хора и техните родители, а - което нито съм разбирал нито познавам: какво е в същността си.
Никога в живота си престъпно не съм мислил и действувал - изобщо и особенно - по отношение на българската държава, която всички ние роби българи сме очаквали с трепет в душата ни: да ни освободи и приобщи в майчините си обятия!
Моите родители в своята патриархалност още не знаят какво става с мене и когато бъда екзекутиран - страшен ще бъде техният трагизъм, с това ще се отнеме единствената им утеха и надежда в живота им: детето им.
Уважаеми Господин Генерал,
Искренно Ви моля да се постараете да вникнете в искренността на молбата ми и да разберете трагедията - моя и на моите родители.
Още един път отправям моя зов към Вас и към Вашето родителско сърдце и Ви моля да ходатайствувате и издействувате ЦАРСКА МИЛОСТ - за замяна на смъртното ми наказание с друг род наказание, като Ви уверявам, че като се върна един ден към свободен живот благодарение на Вашето ходатайство - ще съумея да се възползувам от най-скъпия урок в живота ми, за да бъда с дела достоен българин и верен поданик и гражданин на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯ и на майка България!
гр. Скопие, 7 декемврий 1941.
С най-искрена почит:
Лазар Панев Колишев,
затворник при Скопския обл[астен] затвор.2
ЦВА, ф. 16, оп. ІІ, а. е. 103, л. 64. Оригинал. Машинопис.

№ 4
Молба от Лазар Колишевски до цар Борис ІІІ за намаляването на смъртната му присъда
Скопие, 7 декември 1941.

ДО НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО
БОРИС III ЦAP НА БЪЛГАРИТЕ,
С о ф и я.
МОЛБА ЗА МИЛОСТ

От Лазар Ланев Колишев, затворник при Скопския областен съд, осъден на СМЪРТ от Битолския военно-полеви съд по наказ[ателно] дело 133/1941, по Закона за защита на държавата.
ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО,
Покорно и от сърдце ВИ моля да замените смъртното ми наказание с друг род наказание.
Син съм на крайно бедни родители, израстнах в една среда на страшно стопанско угнетение и в условията на постоянни безработици.
Никога в живота си престъпно не съм мислил и действувал - изобщо и особенно - по отношение на българската дър­жава, която всички ние - роби българи сме очаквали с трепет в душата ни и от много дълго време: да ни освободи и приобщи в майчините си обятия!
Научен съм на черен труд и корав залък, мис­лил съм само да си работя и да помогна на родителите си - да понасят тежестите на живота по-леко.
Никога не съм чувствувал, че в мене има някаква оформена мисъл и идея, бил съм пък и сега се чувствувам далеч от проклетото левичарство - донело толкова злини на толкова много млади хора и родителите им, а в същност - не го разбирам и никога не съм бил под неговите тенденции.
Син съм на родители българи, чувствувал съм се и осещам се българин, въпреки страшното робство - запазил съм си и бит, и език и нрави български.
Моите родители в своята патриархалност още не знаят какво става с мене, и - ако бъда екзекутиран - страшен ще бъде техния трагизъм, с това ще им се отнеме единствената утеха и надежда в живота: детето им!
ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО,
Искренно ВИ моля да се постараете да вникнете в моята молба и да разберете трагедията - моя и на моите родители - когато те ще разберят един ден, че и последната им утеха в живота ги е напустнала и то по такъв начин.
Още един път отправям моя зов към ВАС и към ВАШЕТО РОДИТЕЛСКО СЪРЦЕ за ВАШАТА ЦАРСКА МИЛОСТ - да замените смъртното ми наказание с друг род наказание, като ВИ уверявам, че като се върна един ден към свободен живот благодарение НА ВАШАТА ЦАРСКА МИЛОСТ - ще съумея да се възползувам от най-скъпия урок в живота ми, за да бъда с дела достоеи българин и верен поданик на ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО и на майка България!
гр. Скопие, 7 декемврий 1941.
ПРЕДАН НАЙ-ИСКРЕНО НА BАШE ВЕЛИЧЕСТВО:
Лазар Панев Колишев,
затворник при Скоп[ския] обл[астен] затвор.3
ЦВА, ф. 16, оп. ІІ, а. е. 103, л. 65. Оригинал. Машинопис.

№ 5
Писмо от председателя на Военно-касационния съд до военния министър, с което му се препращат материалите по делото срещу Лазар Колишевски и др.
София, 16 декемврий 1941 г.

Тук – Министър на войната – Военно-съдебна служба.
Представям н[аказателно] д[ело] № 133/1941 година на Битолския военно-полеви съд, заедно с препис от касац[ионно] решение № 260 от 1 декемврий т.г., съгласно чл. 670 от ВСН Закон.
Приложение: същите и препис от присъдата.
№ 1240  16 декемврий 1941 г., ст. София
[Подпис нечетлив]
Полковник – Председател на Военно-касац[ионния] съд.4
Вх. № 209/1942 год.
ЦВА, ф. 16, оп. ІІ, а. е. 103, л. 60. Оригинал. Машинопис.

№ 6
Доклад от генерал-лейтенант Теодосий Даскалов до цар Борис ІІІ с молба за отмяна на смъртната присъда на Лазар Колишевски с доживотна
София, 28 януари 1942 г.

ДОКЛАД № 19
Ваше Величество!
Битолският военно-полеви съд е осъдил на смърт чрез обесване:
1) Стефан Георгиев Стоянов с присъда № 70 от 8 ноемврий 1941 година по наказателно дело № 123/1941 година, въз основа на чл. 16 буква "а" в свързка с чл. 19 буква "а" от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата и чл.чл. 48 и 51 п. 1 от Наказателния закон и
2) Лазар Панев Кулишев с присъда № 60 от 26 и 27 ноемврий 1941 година по наказателно дело № 133/1941 година, въз основа на чл. 2 приложение 1-о от Закона за защита на държавата.
Скопският военно-полеви съд е осъдил на смърт чрез обесване:
1) Михаил Анастасов Трайков, Салтир Стойчев Гиев, Методи Богданов Ангелов, Борис Илиев Йовчев и Герасим (Гирко) Миланов Димов с присъда № 195 от 9 ноемврий наказателно дело № 298/1941 година, въз основа на чл. 16 последното предложение, чл. 17 от ЗЗЗД и чл. 60 от НЗ, а за първият и въз основа на чл. 2 последното предложение, в свръзка с чл. чл. 1 и 17 от ЗЗЗД и чл. 60 от Н[аказателния] закон;
2) Славко Миланов Георгиев, Боян Величков Милков, Благой Петков Костов, Коста Илиев Йовчев и Евица Борисова Георгиева с присъда № 202 от 15 ноемврий 1941 година по наказателно дело № 304/1941 година, въз основа на чл. чл. 16 и 17 от ЗЗЗД и чл. 60 от наказателния закон;
3) Александър (Ацо) Илиев Смилков с присъда № 207 от 21 ноемврий 1941 година по наказателно дело № 308/1941 година, въз основа на чл. чл. 16 и 17 от Закона за защита на държавата и
4) Хамди Таир Демир с присжда № 209 от 24 ноемврий 1941 година по наказателно дело № 311/1941 година, въз основа на чл. 2 последното предложение във връзка с чл. чл. 16 и 17 от Закона за защита на държавата.
Горните присъди са влезли в законна сила.
Като се вземе предвид, че осъдените са от новоприсъединените към България земи, че са извършили инкриминираните им деяния като членове на комунистическата партия, в която са влезли още под режима на Югославия по патриотически съображения - да работят за независимостта на поробените земи, че почти всички са младежи, току-що навършили 21 година и, че тази им младост и присъщия й идеализъм са били злонамерно използувани от закоравели комунисти, което осъдените, предимно младежи без всякакво образование, не са могли да схванат и затова са им вярвали и тогава, когато са ги насочили към извършване на пре­стъпления срещу собствената им държава. Така също за увличане на тези млади хора в противодържавна дейност старите комунисти умело са използували настъпилите, поради военното време и смяна на режима, неблагоприятни условия за живот, като безработица и др., отдавайки причините им на българската власт. Като се има предвид още и присъщата на поробения психология - да мрази всяка власт, включително и своята такава, докато бъде приобщен към нея, за което, е необходимо време, наред с обстоятелството, че осъдените са подали молби за милост, в които признават своята заблуда, съжаляват за извършеното и обещават да бъдат добри граждани, намирам за уместно да ходатайствувам пред ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО, за заменяване, въз основа на чл. 670 от Военно-съдебния закон, наложеното им смъртно наказание, с наказание­то - доживотен строг тъмничен затвор.
28 януарий 1942 година, ст. София.
Даскалов,
Генерал-лейтенант – министър на войната5
ЦВА, ф. 1, оп. V, а. е. 592, л.22-22-гръб. Оригинал. Ръкопис.

№ 7
Доклад на началника на Военносъдебната служба при Министерството на войната за оставянето без последствие молбата за обжалване на смъртната присъда на Лазар Колишевски и на другите подсъдими и на влизането на присъдите в сила
София, 31 януари 1942 г.

Министерство на войната
Военно-съдебна служба
№ 204
31 януари 1942 г.
София
ТУК – МИНИСТЪР НА ВОЙНАТА.
ДОКЛАД

Битолският военно-полеви съд с присъда № 80 от 26 и 27 ноемврий 1941 година, по наказателно дело № 133/1941 година, е признал за виновен, между другите и Лазар Панев Кулишев, родом от гр. Св[ети] Никола, а живущ в гр. Скопие, затова, че в началото на месец октомврий 1941 година, след като по силата на постановлението на Министерския съвет под № 3795 от 12-и септемврий 1941 година са поставени в действие постановленията на Закона за защита на държавата предвидени за военно време и след като българската държавна власт е била установена в гр. Охрид, е започнал да убеждава някои от по-буйните младежи в този град, че трябва и там да се създаде комунистическа орга­низация, каквито  имало и в други градове и държави, които да е част от комунистическата партия в България, създадена тайно след разтурянето й по силата на чл. 21 от Закона за защита на държавата, в която организация в гр. Охрид, след като е правил събрания в къщата на Стефан Балев - за интелектуалците и местноста "Тумбата" - за работниците, приели доброволно да са членове някои лица, знаяйки целите и задачите й и така тя била създадена от същия подсъдим, който й станал ръководител и й поставил целите и задачите: чрез устна пропаганда и тайно печатане и разпръсквани позиви да привлича съмишленици, да агитира сред населението, че съществуващия в България строй на държавно управление и стопанска организация са вредни за народа и трябва да се премахнат, като се заместят с държавен и стопански порядък, какъвто има в Русия (СССР), за постигането на която цел членовете на организацията да подготвят и въоръжат, след което да пристъпят към терористически действия и саботажи, като разрушаване на складове, шосейни, телеграфни, железопътни съоръжения и въоръжени нападения над военни и административни обекти, като по този начин със сила се земат учрежденията и властта - в гр. Охрид от местната организация и в държавата - от цялата партия, знаейки, че създаването на такава организация се забранява от чл.1 от Закона за защита на държавата, при липса на увеличаващи или намаляващи вината му обстоятелства и въз основа на чл. 2 приложеният от Закона за защита на държавата, го е осъдил да изтърпи наказанието смърт чрез обесване, с лишение от правата изброени в чл. 30 от Наказателния закон, завинаги.
Присъдата е била обжалвана, но Военно-касационният съд с решението си № 260 от 16 декемврий 1941 година, е оставил жалбата без последствие, поради което същата е влязла в законна сила.
Въз основа на чл. 670 от Военно-съдебния закон представлявам горната присъда за одобрение от Вас, като намирам, че няма никаква причини, по които осъдения да заслужава присъдата му да бъде представена с ходатайство пред Негово Величество за смегчаване.
[Подпис нечетлив],
Генерал-майор – Началник на службата.6
ЦВА, ф. 16, оп. ІІ, а. е. 103, л. 66 и 66-гръб. Оригинал. Машинопис.
---------------
1 Върху документа на л. 61 има следната резолюция: „Върху оригиналната присъда със собствената на НВ Царя ръка е написано „Утвърждаваме присъдата по отношение на осъдения Лазар Панев Кулишев, като на основание на чл. 14 от конституцията заменяваме смъртното му наказание с доживотен строг тъмничен затвор. (п.) Борис ІІІ, София, 30.І.1942 г.”
2 Молбата е надписана в горния десен ъгъл като „Приложение № 7”. Тя е обгербвана с четири български гербови марки и подпечатана.
3 Молбата е надписана в горния десен ъгъл като „Приложение № 8.” Тя има следната резолюция в горния десен ъгъл на листа: „Към вх. № 3666/1941. Приложение 7”.
4 Върху документа има следната резолюция: „Докладът одобрен. 16.12.1941 г. [подпис нечетлив]”. В горния десен ъгъл е отбелязано „Приложение № 6”.
5 Докладът е надписан в горния десен ъгъл като „Приложение № 10” и има следната резолюция от цар Борис ІІІ: „Одобрено с приложение на чл. 14 от Конституцията. БОРИС”.
6 В горния десен ъгъл на лист 66 е отбелязано „Приложение № 9”.




МАЛКО ИЗВЕСТНИ ФАКТИ ОТ ЖИВОТА НА ЛАЗАР КОЛИШЕВСКИ
Цочо В. Билярски

(Резюме)

В настоящата публикация са включени документи, съхранявани във Военния архив във Велико Търново.
Те са от Битолския процес (1941 г.) срещу известния югославски и македонски политически деец Лазар Колишевски. Колишевски е осъден на смърт чрез обесване за комунистическа дейност в Македония. В личната си затворническа карта той попълва собственоръчно, че е по народност българин.
Отново в молбите си за намаляване на присъдата, които отправя до военния министър генерал Теодосий Даскалов и до българския цар Борис ІІІ Колишевски декларира принадлежността си към българската народност. Осъденият вече Колишевски пише: „син съм на родители българи, чувствувал съм се и осещам се българин, въпреки страшното робство – запазил съм си и бит, и език и нрави български.”
Документите хвърлят нова и неопровержима информация за народността на този македонски политик и държавник, отказал се от народността си, виновен за смъртта на хиляди българи след 1944 г.

Цочо В. Билярски