Колкото отминава времето, толкова и интересът по македонския въпрос нараства и става все по-актуален. Всяка книга по него и за дейците на ВМРО се очаква с интерес. Но дали винаги интересът и очакванията към тях са оправдани?

В резултат от дългогодишните издирвания на ветеринарния лекар и емигрант в Съединените американски щати д-р Иван Гаджев излязоха от печат широкорекламираните три дебели тома с документи свързани с живота и дейността на видния български революционер и член на ЦК на ВМРО Иван Михайлов. Родения в Щип революционер доживява до дълбока старост, като последните 56 години прекарва в емиграция и умира през 1990 г. в Рим. Освен като революционер Ив. Михайлов се изявява и като един от най-видните български мемоаристи и публицисти, като неговото творчество обема над 5000 страници. Личността, делото и творчеството му са намерили отдавна положителната си оценка, както преживе, така и посмъртно. Въпреки преднамерената си концепция да бъде представен Ив. Михайлов като една зловеща личност, навредила както на ВМРО, на МПО и на България д-р Гаджев не успява да защити своите тези, както в огромните си студии към двата тома, така и в коментариите към отделните документи, въпреки огромния брой от разнообразен изворов материал, който е включил в томовете, а точно обратното. Михайлов израства още повече, както в очите на безбройните му последователи, така и на тези, които може би за пръв път ще чуят неговото име. Не само от специалистите, но дори и от непредубедения читател може да се забележи, че авторът и съставител на този огромен труд, е търсил само материали, представящи Михайлов в негативна и в невярна светлина.

Но какво представляват отделните томове и какво е тяхното съдържание, и дали ще задоволят интереса на тези, които ще ги разгърнат?

Д-р Иван Гаджев, Иван Михайлов – Отвъд легендите. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. Т. 1. С., 2007, 923 с.

Том първи се предхожда от встъпление, в което д-р Гаджев аргументира дългогодишната си издирваческа и събирателска дейност (с. 17-59) и от една доста обемиста биография на Ив. Михайлов разпределена по глави (с. 59-333). В тома са включени разнообразни материали – архивни документи, материали от пресата, откъси от книги, интервюта, списъци, факсимилета, снимки и др. Те са поместени в обособения като приложения раздел. Материалите са на брой около 116 неномерирани. Около 13 документа носят подписа на Ив. Михайлов или са свързани с негово авторство. До него са адресирани 3 документа, а в 14 документа той е бил обект на интерес. Останалите материали са главно взети от пресата или от книги, а също и документи (отчетни) от архивите, които са свързани с ВМРО. Материалите са без анотации (заглавия), както и без място и дата на написването им (с. 335-851). В повечето случаи е налично само оригиналното заглавие от пресата, в случаите когато материала е взет от периодиката, или ако е самостоятелно издание (книга, брошура и др.). За някои от документите и материалите е разчитано само на подготовката на читателите, тъй като изобщо не е отбелязвано от кого е написан, до кого е изпратен, откъде и кога. Коментарите към отделните материали или документе са на д-р Гаджев. Не са спазвани от автора-съставител археографските правила за издаване на исторически документи, дори изданието е в противоречие и с утвърдената практика от преди повече от един век при подобни издания.

Като самостоятелен материал се предлагат и биографиите на отделно взети дейци на ВМРО, като авторът и тук е подходил доста субективно.

Книгата е богато илюстрирана с потрети, снимки и факсимилета. Може би многото съмнения, които пораждат включените документи и материали биха се разсеяли, ако д-р Гаджев би приложил и компактдиск със заснетите материали.

Приложени са - библиография за ВМРО, Иван Михайлов и националноосвободителните борби на българите в Македония (с. 853-877), кратко резюме на английски език (с. 878-883), както и кратка биографична бележка за д-р Гаджев. Изработен е и именен показалец на срещащите се имена на личности, както и на приложените снимки (с. 887-916).

Книгата завършва с рекламен раздел за другите книги на д-р Гаджев, отпечатани или под печат (с. 917-923).

Д-р Иван Гаджев, Иван Михайлов – Отвъд легендите. Т. 2. Иван Михайлов и МПО. Част първа. Документи 1918-1970 г. ИК „Гутенберг”. С., 2009, 1194 с.

Томът се състои от - кратко въведение (с. 39-43), история на Македонските политически организации, разпределена по глави (с. 44-316) и Приложение от архивни материали за Иван Михайлов и МПО (1918-1970 г.). Документалната част наброява 373 номерирани документа.

Д-р Иван Гаджев, Иван Михайлов – Отвъд легендите. Т. 2. Иван Михайлов и МПО. Част втора. Документи 1971-2006 г. ИК „Гутенберг”. С., 2009, 1109 с.

Този том се състои само от документална част, която наброява 323 номерирани документи и други материали. Номерацията е поредна и е продължение от тази в първата част. Общият брой на включените документи и материали в двата тома е 697. За разлика от Т. І тук документите се предхождат от заглавие (анотация), като са обозначени и мястото от където е писан отделния документ и неговата дата. Не навсякъде е спазван хронологическия начин на подредба на документите. Посочени са и исковите данни на документите, които се съхраняват в архиви или данните на списанията, вестниците или книгите от където са публикувани преди. Голямата част от документите, в които не са посочени исковите данни, вероятно е тази която е собственост на съставителя. Томът е богато илюстриран с портрети, снимки и факсимилета на документи, вестници и др. В началото на документалната част (Т. ІІ, ч. 1) са приложени и факсимилета от декларациите, с които авторът е придобил собствеността над документите. В края на втората част са дадени въпросник от д-р Гаджев към читателите (с. 928-930), общо резюме на двете части на английски език (с. 931-932), библиография по темата на двете части на ІІ том (с. 933-1045) и показалци – на псевдонимите, срещани в документите (с. 1046-1048), на псевдонимите и шифъра, използвани от Ив. Михайлов в кореспонденцията му (с. 1049) и именен показалец (с. 1050-1100). Приложена е кратка биографична справка за д-р Ив. Гаджев на английски език (с. 1101-1102) и библиографска справка за други книги на д-р Иван Гаджев (с. 1103-1109). Към Т. ІІ, ч. 1 и 2 има изработен компактдиск, в който са факсимилирани включените документи, както и целият текст на книгата. Освен чисто документалните материали към том втори са включени и статии от научни издания и от периодичния печат, характерни с негативно отношение към Ив. Михайлов.

И в двете части на Т. ІІ авторът и съставител не се е придържал към правилата за издаване на исторически извори, които са изготвени в ДА „Архиви” преди повече от 3 десетилетия. Допуснати са и много правописни и фактически грешки, напр. в заглавието на док. № 104 (Т. ІІ, ч. 1, с. 573) е отбелязано, че Димитър Шишманов е военен министър, а в края на документа, където стои подписа му правилно пише, че е министър на външните работи и изповеданията.

Общо в двете части на Т. ІІ са публикувани около 259 писма от Ив. Михайлов, около 76 писма до него и около 53 писма, в които се говори за него. От съпругата му Менча Кърничева има 1 писмо, а останалите документи и материали не се отнасят лично до него, с изключение на материалите от периодичния печат и откъсите от книги. При този приблизително направен баланс на включените материали в Т. І и в Т. ІІ, ч. 1 и 2 може да се каже, че д-р Гаджев сам опровергава себе си в изявлението си пред в. „Вяра” (бр. 287 от 11 декември 2009 г.) – „Архивът на Ванче не е във Ватикана, а при мен”. Основната част от документацията, която е включена в тези томове е подбрана от архивите на бивши дейци на ВМРО и МПО, повечето от които покойници, а не от архива на Ив. Михайлов. Всеки архивист, дори и начинаещия е наясно, че в един личен архив главно са получените писма от кореспондентите до фондообразователя, а ако има лично негови писма в този архив, то те са или преписи и копия, или неизпратени писма.

В заключение трябва да се отбележи, че истината около личния архив на дългогодишния член на Централния комитет на ВМРО още е неизяснена и усилията на д-р Гаджев само донякъде ще задоволят интереса, тъй като дори в Централния държавен архив, освен че има личен архив на Ив. Михайлов има и други архивни фондове (лични и учрежденски), в които се съхраняват и стотици негови писма, изложения, интервюта, ръкописи и снимки, които не са намерили място в този обемист труд. Също трябва да се отбележи и това, че в Архива на МВР се съхраняват ако не хиляди, то стотици документи на Иван Михайлов, които все още стоят почти недокоснати.

Определено може да се каже, че сензациите около архива на Ив. Михайлов и около неотпечатания том 5 от неговите „Спомени” и други ръкописи предстоят.

Цочо В. Билярски