Преди време имахте възможност да се запознаете със спомените на протойерей Йордан Попов за Септемврийското въстание в Северозападна България. Някои от вас познаваха брошурата на този служител на българската православна църква, а други не. Нашата цел беше да припомним още веднъж за събитията от далечната 1923 г. и за началото на разделението на народа ни, което му докара непоправими злини, следите на които и до днес времето не можа да изтрие.

Сега ще имате възможност да се запознаете с друг подобен материал, този път за въстанието в Старозагорско, печатан веднага след събитията от есента на 1923 г. Той не е насочен към тези, които възможно е да са го чели, а към тези които за пръв път ще се срещнат със събитията от оная кървава есен. Тук отново главните герои са комунистическите функционери и изпълнители на коминтерновските заповеди Георги Димитров, Васил Коларов, Тодор Луканов и Петко Енев.

Това е брошурата „Кой подготви метежите? Разкрития и документи“, която е отпечатана през същата 1923 г. На нея не е отбелязано кой е нейният автор, нито институцията, която я е издала. Вероятно тя е отпечатана от българската полиция, каквато е била тогавашната нейна практика. По същия начин, две години по-късно големият български полицай Пане Бичев публикува своите разкрития за атентата в столичния храм „Света Неделя“. Имал съм възможност да се запозная и с отпечатани по същия начин полицейски брошури с материали от процеса срещу Цола Драгойчева.

Тази брошура е отпечатана като номер първи от публичното оповестяване на направените разкрития от полицейските власти през 1923 г. и за вдигането на въстанието в Старозагорския край. В нейния край е отбелязано съдържанието на следващата брошура № 2, но за съжаление не разполагам с екземпляр от нея.

От брошурата с № 1 става ясно колко добре и експедитивно е работела тогавашната българска полиция и войска. Заловените документи, на които са дадени пълните текстове и направените разкрития обезглавяват ръководството му в столицата и предотвратяват разширението на Септемврийското въстание на по-големи територии от държавата ни.

По същото време излиза като нелегално издание и официалната равносметка на Комунистическия интернационал (КИ) за Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание. (Вж. Тактиката на БКП на 9 юни и Комунистическия интернационал. С., 1923.) От по-долу публикуваната полицейска брошура става ясно, че българската полиция е имала точна информация за наложеното решение на Изпълнителния комитет на  КИ върху БКП и БЗНС за вдигане на въоръжено въстание. Независимо, че събитията от есента на 1923 г. българските власти определят като въоръжен метеж на комунисти и селяни, но те имат признаците и характерните особености на едно организирано въстание, наистина доста набързо и аджамийски. Но тук за неговия неуспех си казват думата българската полиция и войска, които успяват да предотвратят неговото избухване в столицата и големите градове поради направените предварителни разкрития и предприетите арести.

Литературата (изследвания и мемоари) за това въстание е огромна, като бяха публикувани през 1973 и 1983 г. и два тома с документи за него, а официалното становище и равносметка на БКП по него може да бъде прочетено в документалната поредица „БКП в резолюции и решения“, като чак през 1947 г. на страниците на вестник „Работническо дело“ бяха оповестени, макар и сериозно редактирани, резолюцията и решението за вдигането на въстанието от заседанието на ЦК на БКП (т.с.) в София между 5 и 7 август 1923 г. след получената директива от ИК на КИ.

Нямам нито намерение, нито желание да пиша нова история на това наложено от Коминтерна въстание след неуспешните му авантюри в Унгария и Германия, но само да припомня за тези събития, които в литературата се определят, макар и да се отричат, като „износ на революции“. Същевременно искам да споделя и един мой спомен от студентските ми години от началото на 70-те години на миналия век, когато в Софийския университет се провеждаше Първият конгрес на Българското историческо дружество. Мисля, че беше в голяма аудитория № 273 където се проведе дискусия по история на БКП и стана дума и за оценката на фашизма и действията на БКП до 9 септември 1944 г. Взе думата престарелия вече акад. Спас Гановски, който се изказа не само като учен, но и като участник в събитията. Запомнил съм неговите думи, които предизвикаха буря от недоволство сред партийните историци. Може и да не ги предавам точно и дословно, но смисълът им беше такъв. Този бележит и утвърден през онези години български философ и парламентарист най-официално заяви, че това въстание е наложено от чужди за страната ни външни сили, а „ние, по думите му, тръгнахме с вили и коси като башибозук срещу редовната българска войска, която имаше натрупан боен опит от три войни, което беше пълна лудост и безотговорност към собствения ни народ“. Академикът беше освиркан и свален от трибуната, а партийните историци нададоха неописуем вой. След тази случка академикът беше, мисля че, набързо пенсиониран и пратен в Девета глуха. Подобна случка по време пък на Втория конгрес на БИД се случи пак в Софийския университет, но този път в Аулата, а поводът беше изказването на проф. Николай Генчев, който постави под съмнение качественото влияние на руската култура и политически модели по време на Българското възраждане. Този път думите на професора бяха посрещнати също с неописуем вой от нашите учени русофили и от присъствуващите руски историци. С тези две случки, без да правя каквито и да било внушения, просто искам да отбележа колко трудно в България истината си пробиваше път дори и сред историците.

В заключение искам да отбележа, че ако попадна на следващите номера от тези бюлетини ще ви запозная и с тях, както и с коминтерновската брошура, за която отбелязах по-горе.

Цочо В. Билярски

 

* * *

 

КОЙ ПОДГОТВИ МЕТЕЖИТЕ?

РАЗКРИТИЯ И ДОКУМЕНТИ.

1. Заповедите от Москва.

2. Уговорената парола.

3. Мобилизация на комунистите.

4. Тайните куриери.

5. Бунта в Стара Загора (Разказ на очевидец)

6. Републиката в Мухово.

7. Комуните в Казанлъшко.

 

СОФИЯ, 1923

 

ЗАПОВЕДИТЕ ОТ РУСИЯ

Когато на 9 юни бе свалено правителството на Стамболийски, в Москва Централния изпълнителен комитет на III интернационал заяви, че българските комунисти не са изпълнили своето обещание: да не позволяват свалянето на 3емледелското правителство, чрез което най-лесно биха взели комунистите, властта в ръцете си.

Това обещание бe дадено от секретаря на българските комунисти Васил Коларов в пълно заседание на Изпълнителния комитет.

След като направиха страшен упрек на нашите комунисти, Зиновиев и Каменев издадоха специален манифест до работниците във всички страни, в който манифест искаха България да бъде нападната и буржоазното правителство да бъде свалено.

Скоро след това по един тайнствен начин с една моторна лодка на Варненския бряг се яви Васил Коларов.

Той престоява два дена в околностите на Варна. прави своите разпореждания, прикрива донесените книжа и разпореждания от Москва и като бива заловен от полицията, у него не се намира нищо съществено.

Макар и българското правителство да бе уверено, че мистериозното дохождане на Коларов в България да е свързано с приготовления на българските комунисти, го освободи, разчитайки на даденото от него обещание, че той лично ще спре всякаква комунистическа революция в България.

След това правителството успя да узнае, че тъй наречените представители на болшевишкия Червен кръст в България са агенти на болшевизма и подготовляват бунт в България.

От заловените у тях документи се разбра, че тези представители на Червен кръст са устроили цяла мрежа от агентури, които да бъдат първите кадри на революционните войски.

След заминаването на болшевишките представители правителството събра сведения, че от окръжните комитети на комунистите се разнасят позиви по селата от специални куриери.

А в това време „Работнически вестник“ открито заявяваше, че комунистите със силата [на] оръжието ще трябва да вземат държавната власт.

Нещо повече - „Работнически вестник“ писа, че комунисти и земледелци могат за един ден да унищожат властта на буржоазията.

Куриерите тичаха от село на село и проверяваха оръжието, дали е в изправност.

Една радиотелеграма от Москва съобщаваше:

„Червените войски се готвят да правят маневри в околностите на река Днестър и за това там се трупат войскови части.“

Тази телеграма обходи българските комунистически организации със съдържание: болшевиците нападат Румъния. Има заповед от III-тия интернационал да ускориме революцията.

Лековерни хора по селата не можеха да не вярват на куриерите от околийските центрове и настроението всеки ден ставаше все по-заплашително и заплашително.

Колкото повече настроението се възбуждаше, толкова повече комунистите ставаха невъздържани и вече в ръцете на властта попадаха всевъзможни документи.

 

ПЪРВИТЕ РАЗКРИТИЯ И АРЕСТИТЕ

В Русе бива заловен един болшевишки агент, в дрехите на когото се намира едно писмо с указание за приготовления и се говори за нуждата до края на септември всичко да бъде свършено.

Какво?

Естествено, че за правителството се вече налагаше да действува бързо и решително, толкова повече, че в Ямболско и Новозагорско се е говорило за скорошното отмъщение. При един обиск в Дупница са намерени разпределенията на десетници, стотници и уговорената пароли.

За да се предотврати междуособицата, правителството решава да арестува видните комунисти.

И на 12 септември се пристъпва към арестуването. Почти навсякъде в страната арестуването е станало без инциденти. Комунистите, които всеки ден са очаквали заповедта за овладяване на властта, бяха преварени от правителството.

И от направените обиски в клубовете се установи, че България е щяла да стане жертва на едно страшно нападение, заповядано от Москва.

В Пловдив в клуба на комунистите са намерени следните документи:

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН КОМИТЕТ

НА

БЪЛГ[АРСКАТА] КОМУНИСТИЧ[ЕСКА] ПАРТИЯ

2.IX.1923 г.

До местните организации.

1. В допълнение на окръжното от 16 миналия месец предлагам ви в най-скоро време да приведете в готовност личния състав на местните десетици и да проверите тяхната готовност.

2. Да влезете в споразумение с хора на земледелските дружби и да поддържате контакт до уговорения момент.

3. Да избягвате всякаква провокация на правителствените органи и техните оръдия, за да не пострада делото.

4. В няколко от идните дни бъдете в непрекъсната връзка със секционните комитети, от дето ще получите подробни инструкции.

Окръжен комитет.

* * *

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН КОМИТЕТ

НА

БЪЛГ[АРСКАТА] КОМУНИСТИЧ[ЕСКА] ПАРТИЯ

7 септемврий 1923 г.

До секционните Комитети.

Окръжното от 16 м.м. и окръжното от 2 т.м. дa се изпълнят на 16 т.м. в 9 ч. вечерта.

Окръжен комитет.

Скъсай след прочитането.

* * *

Ето и становището на Коминтерна в Москва досежно събитията от 9 юни у нас:

„Комисията за Балканите на разширената сесия па Изпълкома, в която влизат като членове Нейрот, Шмерал, Фрайлих, Диснарини, Шерулей, Леви, Галагар, Радек, Пятницки, Шело, Коларов и Микхалец, след като разглежда положението в България, се спря върху следното мнение:

1. Без никакво противоречие, превратът станал в България е резултат от победата нанесена от военната реакция и фашизма.

2. Превратът унищожава напълно значителните резултати, които до сега бе добил Комунистическия интернационал в Балканите, обстоятелство, което трябва сериозно да се вземе под внимание.

3. Преврата предизвиква в C.X.С. Кралство безпокойство и възбужда войнствени проекти.

4. Преврата е победа на румънската дипломация, която се боеше да изгуби анексираните територии в случай на въоръжен конфликт със Съветска Русия.

В свръзка с това, което предшествува, комисията за Балканите намира за нужно:

1. На всяка цена да се запазят в България комунистическите органи, както и да се издействува признаването легалността на Комунистическата партия.

2. Да се възбуждат военни проекти в С.X.С. кралство, за да може да се дойде до въоръжено стълкновение в България.

3. Да се всели в общественото мнение в Румъния недоверие спрямо новия режим в България, като се посочва на връзките в България с Хорти, да се създаде по тоя начин неприязън и опозиция от политически и национален характер.

Във всичките други държави комунистическите партии и професионални сдружения са длъжни да работят в такова направление, щото да може да се предизвика всред широките маси недоверие към техните правителства, като се показва на опасността, която произтича от съществуването на военни партии и като се посочва за пример станалите напоследък в България събития.

под.: Нейрот

* * *

Освен това в Пловдив властта е намерила в архивите на комунистическите клубове в Каршиака и Хаджи Хасан ценни тайни книжа с мобилизационни планове и със списъци на противниците на Комунистическата партия в града. Заловени са подробните мобилизационни планове за обща акция с дружбашите, която трябвало да се извърши на 16 септемврий.

Във всеки град комунистите са наредили списъците на запасните офицери, които са щели да бъдат арестувани, или избити на 15 срещу 16 септ[ември].

Заловен е още списък на 300 души млади комунисти, които през бившия режим са били в Русия и са свършили там военното училище на Червената армия. Половината от тях са били изпратени в Пловдив за подготовка на бойните ядра. Сега те всички са арестувани.

Арестите в Дупница разкриха за правителството нови сигурни данни за готвената революция. Арестуванията са станали спокойно. Изключение прави само с. Бобошево, гдето един комунист е наранил двама войници, които са патрулирали из селото.

По показание на арестуваните комунисти, на много места в Дупница почнали да се правят разкопки за търсене на оръжие, и в резултат из под подовете на основното училище „Неофит Рилски“ в града разкопали една картечница, 15 ленти за нея, бомби бухалки, други бомби и няколко пушки и револвери. Намереното оръжие само в училището е достатъчно за въоръжаване на едно бойно ядро от около 200 души.

При обиските и арестите в Русе е намерен доклад от Младежката комунистическа организация „Максим Горки“ по повод на устроения на 2 септември т.г. в същия град „младежки ден“, до централното управление на Комун[истическата] партия, в който, както се казва, че всички щурмови групи от организацията „Максим Горки“ са напълно въоръжени и са прочели техните „боеви инструкции“, са си осигурили и някои съюзници. Широките социалисти им отказали всякакъв боев съюз, обаче обещали да образуват акционни комитети за постигането на трудов единен фронт; анархистите им заявили, че не са съгласни с лозунгите на комунистите, но при смутове, те ще ги подпомогнат.

Група десетина младежи-комунисти в Сапарева баня, Кюстендилско, собственоръчно, с подписите си, съставили протокол за свалянето на днешното правителство.

Тоже, този протокол е в ръцете на властите.

В София при обискирането на комунистическия дом са намерени документи с много важно съдържание. Намерени са докладите на всички младежки комунистически организации в цяла България по произведената на 2 септември мобилизация на комунистическата младеж под булото на „Международен младежки ден“, сведенията за техните бойни състави  щурмови команди в Русе, Брацигово, Сапарева баня, Кюстендилско, Бургаско и почти в цяла България; писма, с които се изпращат в София бойни комунистически ядра от провинцията и пр. В масите на секретариата на партията е намерено едно писмо на Д. Благоев, с което той благодари на Петроградския работнически съвет за провъзгласяването му почетен член на същия съвет и съжалява, зaгдето досега в България комунистическия режим не е обявен. Намерени са тоже походни обуща.

За да подготвят още по-добре своята революционна акция комунистическите вождове са имали нужда да знаят всичко, което се върши от другите партии и от властите. Те са имали агенти в всички учреждения и партии.

В масата на Кабакчиев са намерени оригинални окръжни на Народния сговор, писани на пишуща машина и отлитографирани, подписани собственоръчно от секретаря на сговора, професор Кулев, отправени до провинциалните организации на Сговора, в които последният определя становището си към комунистите; нареждания до организациите на другите партии, от телеграмите им в София, различни разпоредби до административните власти в провинцията и пр. Намерени са също така документи, взети от държавната архива.

Пак в софийския комунистически дом е намерено едно много остро писмо, в което чрез берлинския си агент Макс Цийзе московското правителство укорява нашите комунисти, загдето никакви точни сведения не са давали за днешното положение на комунизма в България и се подчертава, че би било удар за цялото комунистическо движение, ако българските комунисти нищо не сторят за отбраната на провалените земледелци.

От намерените документи в бургаския комунистически дом се вижда, че комунистите са имали цел на всяка цена чрез проповядвания единен фронт да вземат под свое влияние железничарите и пощенците, та в деня на бунта да обявят те стачка и да ги подпомогнат.

Също така се установи, че готвения бунт е трябвало да започне най-напред в Пловдив, Плевен и Самоков и когато властта започне да се справя с метежниците, да се обяви съветска република в София.

Пловдивския комитет е разпоредил за 16 септември вечерта всичко да бъде готово.

Между войската са правени опити от комуниститe да подмамят войници, та в момента на бунта да бъдат заедно с комунистите.

Тази работа те се правили вероятно поради едно тайно окръжно от Москва № 31, печатано на френски до нашите комунисти, в което между другото се казва:

„Първата задача на младежките комунистични организации е да се увеличи антимилитаристичното възпитание всред тия организации и така да се повлияе върху духа на всеки млад комунист антимилитаристичната дейност трябва постоянно да се подклажда всред организациите под форма на групови разговори за нуждата от въоръжаване на пролетариата и разоръжаване на буржоазията и за образуване комунистически ядра всред армията.

Подготовката на младите работници за изпълнение на техните задачи трябва грижливо да бъде проучвана. Младежките комунистически организации трябва навсякъде да разпространяват антимилитаристични идеи, особено всред наборите, свикани под знамената. Най-доброто средство за разпространяване тия неща е да се организират публични събрания, на които да бъдат канени новобранците или доброволците да присъствуват.

За нелегална борба всред армията да се предприема следното: да се води статистична сметка за всичко, що става в армията и да се предугаждат всякакви нейни репресалии от нейна страна срещу комунистите. Тая задача трябва да се извършва от най-предпазливи и изпитани комунисти. Да се агитира в армията чрез комунистични ядра в нея. Тия ядра имат следните задачи: идейна пропаганда; да се възбуждат солдатите относно разни техни искания; да се осигури пряка връзка с комунистическата организация и още много други подробни наставления.“

 

ПАРОЛАТА И ПЪРВИТЕ ИНЦИДЕНТИ

На много места, особено в селата, гдето е било известно, че най-късно до 17 септември трябва да стане бунта, когато са почнали арестите на 12, 13 и 14 септември, са помислили, че в София бунта е започнат и не са искали да се подчинят на разпорежданията на властите.

Веднага засновават из селата куриери, които започват да мамят населението, че в София е вече обявена съветска република и че паролата от София е вече дадена:

Навсякъде да се обявят комуни в защита на образуваното селско-работническо правителство.

Благодарение на тази бърза агитация, в много села се започва открито противопоставяне на властта.

На 13 и 14 септември се открива метежничеството.

Падна убит кмета на с. Мухово, Панагюрско, в момента на изпълнение служебния си дълг, заявявайки на комунистите, че в името на закона са арестувани.

По пътя между Панагюрище и Копривщица анархокомунисти са стреляли върху мирно вървящи селяни, без, обаче, да причинят нещастие.

На 14 септември, 12 и пол[овина] часа падна убит в столицата началникът на първи полицейски участък Н. Константинов. Върху него е стреляно с пистолет из засада от групата комунисти, събрани на пазарището с намерение да се възползуват от пазарния ден и направят опит за протестационно събрание или митинг. Ранен е и конния му ординарец.

В с. Брегово, Видинско, председателя на тричленната общинска комисия е бил нападнат и стрелян от комунисти при опита да арестува някои от тях.

В с. Мъглиж, Казанлъшко, е станал по-голям инцидент. Селото е било завзето от около 120 д[уши] въоръжени комунисти, които окупирали и телеграфопощенската станция. Изпратени били войскови части да възстановят реда, но при края на селото частите били посрещнати с пушечни изстрели. Ранени били двама войника. След няколко залпа, дадени от войниците, комунистите се оттеглили в балкана, преследвани от войската.

В село Горно Дряново, пак Казанлъшко, група комунисти арестуват кмета и противниците на комунистите, и започнали да обискират къщите за обезоръжаване на буржоазията. Съгласно дадените по-рано „оперативни“ заповеди, едновременно с тях е трябвало да „въстане“ и с. Шейново.

При тези първи инциденти се залавя едно окръжно от Пловдив, в което се говори за революционизиране на казармите.

 

МYXOВО - ПЪРВАТА КОМУНА.

След убиването на кмета в селото, комунистите в Мухово веднага образуват революционен комитет и заявяват, че започват да действуват от името на Съветското правителство в България.

Изпращат се куриери в съседните села, които носят писмена заповед от революционния комитет за обявяване комуни в селата, в съгласие с дружбашите.

Щом в Панагюрище се научават за станалото в Мухово, веднага съобщават в Пазарджик и Пловдив. Но в това време и в с. Лесичери се обявява съветско правителство.

Изпратените полицаи и войници в Мухово, след кратка стрелба, успяват да разгонят 25-30 души въоръжени муховски комунисти, които избягали към село Лесичери, за да се присъединят към бойния отряд на лесичерската комуна.

Войската тръгва след тях да ги преследва. Обаче, в гористата местност „Дъбравите“ войсковите части са били изненадани от засадата на комунистите. Тук биват убити петима от отряда: един старши подофицер, двама войници и двама стражари.

Започва се редовно сражение, което е траяло повече от три часа.

В помощ на нападателите комунисти дохожда помощ от Лесичери от около 80 души въоръжени хора.

През това време се изпраща нова войскова част от Пазарджик. Сам окръжния управител от Пловдив, г. Василев, бърза да отиде на мястото, за да разбере, какво става.

Новата войскова група успява да разпръсне с огъня си комунистическите отряди, като успява да залови мнозина от метежниците.

Тук става ясно, че метежниците били подмамени от куриерите на комунистите, че в Пловдив - както е бил първия план - е била обявена вече съветска република.

Една част от разбягалите се комунисти се опитали да вдигнат бунт в Панагюрище и там да обявят съветска република.

Към Панагюрище веднага бива изпратена войска и тя успява след кратка престрелка да разпръсне комунистите, които забягват към Копривщица. От страна на комунистите са дадени много жертви.

 

МЕТЕЖА В СТАРО-ЗАГОРСКО

Окръжния управител в Стара Загора, г. Андреев, още щом почва арестуването на комунистите, получава обезпокоителни сведения от разни села за готвещи се метежи, а още повече се създава убеждението, че се прави нещо в окръга му, като се получава съобщението, че в село Мъглиж, Казанлъшко, е обявена съветска република. И той издава следния позив към жителите на Старозагорския окръг.

 

БЪЛГАРИ,

Българското правителство, подчинявайки се на повелята на законите и на своя дълг - да пази реда, спокойствието в страната,

РЕШИ:

Да се отнеме всяка възможност на чуждите болшевишки агенти да проповядват разрушителните идеи на една чужда пропаганда, която разори окончателно велика Русия, гдето, като не можа да създаде обещаното блаженство, превърна целия руски народ в мъченици на една небивала сиромашия. Създаде от руската земя долината на най-грозните страдания.

Платените московски агенти с всички средства се мъчат да болшевизират и нашето отечество.

Чуждото злато до там им е повлияло, че те не искат и да знаят, какво ще стане след това с нещастния ни народ.

Платените московски агенти са вече в затвора.

Поканвам всички привърженици на Комунистическата партия от села и градове да посрещнат с пълно спокойствие тази мярка на българското правителство, като имат пълното уверение, че то няма и не може да има нищо против трудещите се маси; наопаки, то си е поставило като първа и най-важна задача да се яви като техен покровител.

Правителството иска само едно: да отстрани само онези подкупници, които, ослепени от чуждото злато, чрез заблуждаване трудещите се маси, всяват раздор между българските синове и насъскват към размирие.

Правейки това предупреждение, длъжен съм да направя и едно второ такова:

Че всеки опит към неспокойство и съпротива ще бъде жестоко потушен. А всеки опит на подстрекателства за възбуждане духовете ще бъде наказан с всичката строгост.

Български граждани и селяни!

Бъдете преди всичко българи!

Презрете завинаги подкупените чужди агенти!

Само всред спокойствие и ред и без намесата на чужди агенти, без взаимни вражди и закани, които носят разорения, българския народ, с общи усилия, сигурно ще намери пътя към мирното икономическо и културно развитие на нещастното ни отечество.

Да живее България!

Да живее българския народ!

Окр[ъжен] у[прави]тел: С. Андреев.

 

От Мъглиж дохождат сведения за обявената комуна и съветска република.

Сутрината на 15 септември в Мъглиж се явяват въоръжени комунисти и заемат управлението. Образувал се веднага революционен комитет и се издава позив към селяните, да се подчиняват на новата власт, понеже всеки, който се противи, ще бъде жестоко наказан.

Председателя на комитета започва да издава разрешения на благонадеждните селяни да пътуват за Казанлък и Стара Загора.

След обявяването на републиката, пращат се куриери в съседните села, гдето така също комунистите арестували кметовете и по-видните селяни и изпрашат въоръжени ядра, за да се нападне и завземе Казанлък, гдето още не е била обявена съветска република.

От Стара Загора се изпращат войскови части, за да се усмирят метежниците в Казанлъшката долина, който са били нападнали вече Казанлък.

Казанлъчани бързо вземат мерки за защита на града от нападателите. Събират се доброволци, които с малкото войници започват сражение с нападателитe-метежници.

Докато трае сражението, пристигналите от Стара Загора войскови части успяват да разпръснат метежниците, след като последните са дали много жертви.

Още същия ден войската след сражение разгонва комунистите, заема Мъглиж и се устройва хайка след избягалите към Балкана комунисти, които са искали да се закрепят в село Шипка.

Но и от тук биват разпръснати и по този начин Казанлъшката долина бива освободена от метежниците.

В село Габаре жители са водили ожесточено сражение с комунистически отряди, които са искали в селото да обявят комуна. Комунистите са били отблъснати от селяните и принудени да избягат към Балкана. Там те са преследвани и повечето от тях се предали, а други са избити в частични схватки с доброволците и войниците.

Докато тия събития се развиват в Казанлъшко, избухва бунта в Нова Загора.

На 20 септември в 4 часа сутринта комунистите в Нова Загора, под водителството на Петко Енев, заемат насила учрежденията и съобщават в Ямбол, че всичко е вече наред. Гарата, пощата, околийското управление и общината са в ръцете на комунистите.

Веднага се изпращат войски от Ямбол и доброволци и до вечерта с малко жертви се ликвидира с комунистите от Нова Загора. По-голямата част избягва към Средна гора. Еднодневната Ново-Загорска комуна престава да съществува.

Сигурно, уговорили да действуват едновременно, и в Стара Загора на 20 септември се прави опит да се завземе властта.

Комунистическите отряди, които нападнаха Ст[ара] Загора, са били организирани в две бойни ядра - всички на брой около 500 души от града и селата.

Първото ядро, под началството на запасния подпоручик, Асен Велчев, е имало сборен пункт около местността „Трите чучура“, II-то под началството на запасния майор от кавалерията Ив. Иванов се събрало около местността „Кипкидир“.

На 19 того привечер, когато започнали да се събират, били забелязани от някои пъдари, които бърже донесли за видяното. Военните и граждански власти са взели бързи и решителни мерки, обаче, далеч не са подозирали, че акцията на комунистите ще се прояви с такава сила.

Към 11 часа през нощта няколко конни комунисти дадоха няколко вистрела из разните части на града, с цел да отвлекат вниманието на градския патрул и да турят в действие своя план.

Около 3 часа след полунощ се разнесоха над града ужасни пушечни изстрели. Метежниците, успели да заловят в плен някои от патрулите, се промъкнали безпрепятствено в града.

Ядрото на запасния подпоручик Велчев, имащо за цел да нападне казармата, да плени и обезоръжи войниците и да заграби оръжието им, се явява до жандармерийските казарми. Войници от жандармерийските казарми е имало малко, защото голяма част от тях са били изпратени да преследват метежниците в Ст[аро]-Загорската околия. Жандармерийските казарми имат две отделения: в I-то отделение се помещават войниците от жандармерията, а в II-то - 100 души войници и офицери от Врангеловата армия. Тук метежниците, обезумели, направили една грешка: вместо да влязат в отделението на жандармерията, попаднали в онова на русите.

Предводителя им Дончо бръснаря - комунист, осъждан два пъти за убийство, влязъл със заредена бомба и извиква с висок глас: „Всички да стоят по местата си да си предадат оръжието.“ В това време от прозореца се стреля от другарите му и паднали от руситe двама убити и двама ранени. Единия от убитите е офицер.

Предводителя Дончо взел лампа и правил обиск в казармата. В един кът намира натрупани дрехи и тържествено извикал: „Другари, намерих оръжие.“

От вистрелите се събуждат войниците от жандармерията, хвърлят се върху метежниците със своята лъвска мощ и повалят мъртъв на земята Дончо.

Началника на ядрото Велчев, който заобиколил казармите със своето ядро, се оттеглил на 300 крачки и се опитал да държи реч на войниците. С първите думи ги подканял да убият офицерите си и да се присъединят към ядрото. Войниците, верни на своя дълг и на дадената клетва, отговарят с куршуми и в този момент пада убит Асен Велчев.

Започва се ожесточено сражение от двете страни. Комунистите си служили с една картечница, която местили и насочвали към разни страни на казармите. Явяват се на помощ войниците от пехотинската казарма и се хвърлят, като тигри, върху метежниците. Сражението траяло близо 2 часа и ядрото на Велчев, разбито, се пръска из града. II-та група от същото ядро, скрито в двора на девическата гимназия, е действувало направо, с цел да нападне окр[ъжния] затвор и да освободи комунистическите водачи. III група напада I-ви участък. Тук начело са стояли анархистите Добри Николов и Гочо Царвуля. Последният е бил обрал преди време ямболската поща. От полицията им се отговаря с куршуми, които повалят и двамата водачи. У тях се намерили парабели, завързани за дясната ръка, голямо количество патрони, по няколко бомби и едно стъкло ракия. II-то ядро, под началството на запасния майор Ив. Иванов, напада гарата, завзема я, арестува чиновниците и вместо тях поставя свои хора. По негова заповед един комунист машинист закача два вагона и с тях потегля за Ц[ар] Аспарухово, за да доведе от там други метежници.

Сражението продължава до 5 часа, когато пред първите зари на деня метежниците удариха на бяг и се пръснаха по разни посоки извън града. Те дадоха много жертви, в охраната на града нито един , освен ранения в крака Петър Чомаков от милицията.

 

ГДЕ СА КОЛАРОВ, ЛУКАНОВ?

Когато бива разгонено комунистическото ядро в Нова Загора, властта добива сведения, че Луканов е бил организатор и водител на комунистическото движение в Старозагорско.

В момента, когато Петко Енев е завзел със своите хора Нова Загора, Луканов се упътил към Сливен. Но, вместо да се яви в Сливен, гдето комунистите не са успали да вземат града, се отправя към Казанлъшко.

От този момент дирите му се губят; вероятно той, след като е хвърлил в взаимна борба българския народ, с неколцина верни свои другари е избягал в Балкана. До този момент, каква е съдбата на изменника Луканов, не се знае.

Коларов и Георги Димитров с един автомобил успяха да избягат от София към Петрохан. Властите се научават за бягството им и се изпраща след тях потера.

Но сполучват полицаите да заловят само капитан Ванков, който е водил двамата комунисти, а последните се загубили в гората.

От онова, което стана в Берковско, е много ясно, че Георги Димитров и Коларов са отивали там с единствената цел да ръководят движението.

И на тези двама изменници на българския народ не се знае съдбата. Те станаха причина да се дадат много невинни жертви и, може би, са сполучили да изчезнат от България, като са избягали в Сърбия.

Коларов и Димитров са издали в Берковско позив за подигане на въстанието и за това там съпротивата беше най-продължителна.

Не знаем, какво би станало с двамата комунистически водачи, ако попаднеха в ръцете на измаменото население.

Можем да си представим, какво би било възмездието.

Край на 1-ва брошура.

 

ЧЕТЕТЕ II БРОШУРА

от

КОЙ ПОДГОТВИ МЕТЕЖИТЕ?

Съдържа:

1. Комунистическия метеж в Чирпанско;

2. Жестокостите на комунистите в Кричим;

3. Сраженията в Костенец и Долна баня;

4. Опитите за бунт в Пловдив.

5. Сражението в Сарамбей и пр.

Публ. в Кой подготви метежите? Разкрития и документи. София, 1923, 16 с.