Тази статия е принос към интерпретация, тълкувание на историята. Както ще стане ясно, именно правилното интерпретиране на исторически факти от Българското минало (по-далечно и по-близо) е нещото, по което имаме дефицит в разбирането си за това – кои и какви сме, като народ, самостойна култура и принос към световната цивилизация.

Кога е „началото” на Християнството сред Българите? Към днешна дата, у нас битува убеждението или по-скоро, внушението, че през 865 г. цар (наречен под руско давление „княз”) Борис І се покръстил с целия си род, както и Болярите – велможи и знатен елит и целия народ, приемайки християнското име „Михаил”, а по този повод Българските владици до днес го тачат като „Покръстител”, както е записано в учебниците и историческите книги. Тази теза обаче има своите сериозни възражения и контрааргументи, които неизменно се повдигат, когато бъде задълбочено разгледана, защото поражда съмнения и разкрива откровени противоречия.

Въпросите – от кога има Християнство и Църква по Българските земи, като тема е свързана и с други проблеми, по които Българските историци също не са единни в становищата си: 1. От кога има Българи на Балканите? 2. Какъв е етническият състав на днешния Български народ? 3. Кога реално Българите са „срещнали” Християнството и по какъв начин са го възприели? Противно на общоприетото, всъщност тези въпроси изобщо не са изяснени нито състоятелно, нито категорично достоверни са схващанията за тях. Причината е в това, че от 200 г. по реконструирането на изгубената Българска история се намесват основно политически фактори и стратегии, при това външни – от страни, които преследват собствено една или друга политическа цел спрямо нас като народ, държава и територия. Тези откровено чужди и враждебни на нас цели налагат приемане на определени аксиоми и внушения, касаещи събития и факти от Българската история, съчинявани в чужди държавни канцелариии, поради което и плод на изцяло външен интерес. Става дума за тези на Русия, респ. Гърция и Вселенската патриаршия.

Българите някога и днес. Какво имаме налице, като исторически данни и факти? Първо, за Българи в Европа се говори още през V в., когато на континента нахлуват Хуните. Известно е, че Българите са основна ударна (военна) сила в техния съюз (https://bg.wikipedia.org/wiki/Хуни). Остава открит въпросът, за който западните историци не са единни до днес: Българите хуни ли са или са различен от тях народ? Или заедно те се сливат в един по-късен Български народ? Поради това, на Балкански полуостров за Българи се споменава още от V в. През 2014 г. обаче, списание „Осем (наследник на популярното някога `Космос`)” хвърли сензационна „бомба”, въз основа на археологически находки от Виница, днешна Република Македония: името „Болгар”, заедно с името „Ахил” ясно се чете, написано на гръцки върху група глинени плочки от преди Хр. (http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1211252 )...

Българи-християни. За самия Кан(-асувиги) Кубрат се твърди, че като малък бил като своеобразен заложник на контактите между Българите и Византия н дипломатическата мисия в Цариград (Константинопол),. Там той бил покръстен в Християнска вяра. За Аспарух също се твърди, че е християнин. Дори и Крум Страшни толерира християнството. Във филма „Омуртаг” е разиграна сцена, в която сина му се възмущава, че неговата съпруга (на Омуртаг – уж славянка) носи кръст на гърдите си, за което баща му го успокоява с думите, че всичките му поданици могат да изповядват вярата си свободно и без ограничения. Да оставим на страна идеологическите внушения на филма и фалшификациите по пролетарски и руски внушения, правени във време на Социалистическа България, но тук има потвърждение на толериране на това учение сред Българите. А за кан(-сувиги) Тервел дори се говори, че е канонизиран за светец (св. Тривелий - http://vevesti.bg/23061/bozhidar-dimitrov-kubrat-i-asparuh-sa-bili-hristiani-tervel-dori-e-stanal-svetets/). С други думи, потвърждава се идеята, че сред Българите и техните владетели, Християнството съвсем не е било чуждо.

Съчетание на данните в единна теория. Проф. Ганчо Ценов в края на първата половина на ХХ в. (преди Втора световна война) е дал като обяснение по темата хипотези, които се градят въз основа факти. Той черпи данни от Латински и Гръцки източници за Българската история, които е чел в оригинал, поради това, че владеел и двата езика. Неговите аргументи са следните: Първо, Българите са стар, трако-илирийски народ. Т.е., те не са пришълци от Азия, а са автохтонно население на Балканите. Действително, че това негово твърдение не обяснява наличието на Българи от хилядолетия в Азия, в пределите на днешна Русия. Но няма да се спираме на това, защото не е обект на настоящата статия. Тук се ограничаваме само в опита да разследваме какво ще да се е случило през Ранното средновековие на Балканите – имало ли е Българи тук и какво е било отношението им към християнството. И така, според находките до момента излиза, че тук е имало Българи далеч – векове, преди Аспарух. За същото свидетелства, между впрочем и Именникът на Българските царе (канове). Второ, Г. Ценов поставя под въпрос, т.нар. „покръстване на Българите” – целия народ, всички заедно през ІХ в., твърдейки, че тогава не е станало „покръстване”, а нещо съвсем различно – „подчинение”. Според него, тогава Българските църкви били подчинени под юрисдикцията на Константинополската патриаршия. И тук вече историческите данни подпомагат хипотезата му с потвърждения. Или по-скоро обратно, неговата теория се основава върху исторически факти.

В първите векове сл. Хр., територията на Балканите е част от Римската империя, чиято източна част със столица Константинопол с времето историците започват да наричат „Византия”, за да правят разлика между нея и Западната Римска империя, разрушена окончателно от германците през 476 г. Както знаем, Византия просъществува до 1453 г., когато Османските турци окончателно я ликвидират. Казано с други думи, след като е известно, че Християнството възниква в пределите на Римската империя, а и въз основа на данни от св. апост. Павел (в Евангелието, Деян. 16:9), в земите на „Македония”, обхванала по онова време голяма част от Балканския полуостров, знаем, че той основал църкви тук през втората половина на І в. Иначе казано, тук Християнство се появява не чак през ІХ в., а още от самото начало на възникването му като учение. От Палестина-Юдея по пътя си до столицата Рим постепенно са основани християнски общини по цялата територия на тогава единната империя. На практика, до 313 г. (узаконяването му като религия от император Константин Велики), всички тези църковни общини (тогава само поместни или енорийски църкви) са били автономни и самостоятелни. Най-старите храмове на територията на днешна България свидетелстват именно за такъв период. Например, столичната църква Св. София, чието име, всъщност носи столицата, базиликата в Абритус (дн. Разград), сградата на Митрополията в Месемврия-Несебър, базилика №3, недалеч от църквата Св. Георги в Сандански са строени всички през ІV в. Както и повечето известни храмове от онова време те официално са изградени и са под защита на императора като църковни общини. С други думи, като общество от богомолци и християни те съществуват и се събират тайно още от І в.

И сега следващият въпрос, който следва да се зададе е: какво е станало с християните от тогава? Най-несериозният отговор, поддържан основно от гръцките историци и литература е: „те са изчезнали”... Действително, че Балканите от край време са земя, в която кръстосват нашествия от различни войнствени грабители – елини, хуни, германци, авари и др. След тях определено остават опожарени селища, разорени земи, плячкосани къщи и естествено, изнасилвания и убийства. Но няма как толкова многобройно население, каквото, всъщност били траките, според Херодот, освен, че изобщо не били беззащитни, а твърде агресивни, да изчезне при подобни набези. Обикновено епидемии, войни, нашествия и смърт обезлюдяват град, селища, области, но никога цяла държава или система от държавни формирования като тези на полуострова. Пък и голяма част от тях обитавали непристъпни планински райони, където нашествениците не са се морили да се изкачват и на практика останали незасегнати от тях.

И така, къде са траките? Много просто – тук, на Балканите са и никъде не са ходили. Голям процент от тях е в състава на Византия, а скоро и в България, като значителен сегмент в народа ни до днес. Според Владимир Свинтила, не по-малко от 40% от съвременния Български генотип е тракийски. Така че, траките винаги са си били тук – преди началото на Християнството, по време на неговото формиране, при узаконявате му, при идването на Аспарух, след това и така – чак до днес. По онова време те били вече, както ги наричат историци и културолози „поримчени траки”. И така, дори според Евангелието, жителите на Балканския полуостров, със самото възникване на Християнството започнали да се приобщават към това учение. Когато то било преследвано – при императори Нерон, Диоклециан, последователите му започнали да прокопават подземни галерии, наречени „катакомби” и там извършвали богослуженията си (http://www.svet.bg/християнските-катакомби/). Катакомби има в самия град Рим, в Палестина, дори в Африка. Фактическо нещо подобно трябва са и Римските терми във Варна, строени през ІІ-ІІІ в. Те са твърде големи за Римска баня, както основно се твърди, че са и по-скоро са подземен град тъкмо като тези в Рим, Александрия, Париж и др. До днес те не са докрай изследвани, поради множеството си галерии и коридори, прилични на лабиринти, а предназначението им все още се изяснява (https://bg.wikipedia.org/wiki/Римски_терми_(Варна)). По всяка вероятност, допълнителни коридори и зали са прокопавани за десетилетия именно от необходимостта там скришом да се събират изпадналите в немилост поклонници на Христос.

А къде са християните? Е, те също, като траките (самите християни) никъде не са ходили, нито са изчезвали, а са си тук още от І в. до днес. След узаконяване на Християнството през ІV в., 100 г. по-късно в Поморавието е създаден град с името Justiniana Prima, оформил се с времето като духовен център на християните от централната и западна част на Балкански полуостров. Според Българския академик Йордан Иванов, първо приемник на нейния диоцез става Охридската Българска архиепископия (https://bg.wikipedia.org/wiki/ Юстиниана_Прима). Тя просъществува до ХVІІ в. когато фанариотите я закриват по политически и експанзионистични съображения. През целия този период обаче, от основаването си през V до ХVІІІ в. тя е бележит духовно-религиозен център.

Покръстване на Българи през ІХ в.?!? Да повторим, данните сочат, че Българи на Балканите има далеч преди Аспарух – през V в. (200 г. по-рано!) Което поставя под съмнение тезата на руските учени, че Българите са чужденци-пришълци-номади тук чак от VІІ в. Освен това, споменахме също, че Българи са в Хунския съюз в Източна Европа още от ІV в. Но, нека да допуснем за момент, че прадедите ни все пак са били външни пришълци. Известно е, че по пътя на разпространение на евангелието, като знаем как само за 100 г. то е достигнало чак до Рим и е формирало редица църковни общини във време на кървави преследвания. Така можем да се досетим как за 300 г. (ІV-VІІ в.) тази вяра трябва да е проникнала и да е била възприета от доста Българи, чрез принципа на споделящо разпространение (благовестване – евангелизиране, каквито са академичните изрази) или просто на базата на свободния обмен на идеи и вярвания. И така, цялата земя на Балканите е осеяна с ранно християнски храмове, строени още през ІV в. – в Абритус-Разградско, Одесос-Варна, Разлог, Филипополис–Пловдив, Сердика-София, Охрид, Месемврия-Несебър и т.н. Някой трябва да се е черкувал в тях, при това той е бил многочислен... Няма данни Българите да са ги ограбвали, разрушавали или преследвали, възпрепятствали проповедническата им и богослужебна дейност. Което значи, че са съжителствали с християните, поради което и евангелието свободно се е разпространявало и сред тях... Освен всичко друго, споменахме и за покръстване и на знатни Българи – прадеди на Борис далеч, преди той да се роди. С всички тези факти и логически разсъждения, още по-остро се налага въпросът, в такъв случай какво „покръстване” ще да е правил Кана(-сувиги) Борис чак през ІХ в. – 500 г. по-късно ?!? Малко грубият отговор би следвало да е: НИКАКВО ПОКРЪСТВАНЕ НЕ може да Е ПРАВИЛ тогава. Нещо друго се е случило. Какво, по-точно? Няма как да си отговорим на този въпрос, ако не разгледаме събитията от историята по това време интегрално – като взаимосвързани. Данни от различни документи и събития от същото време хвърлят светлина върху отговора на подобен озадачаващ въпрос. Първо, известно е, че по това време все повече назрява противоборството между двата основни духовно-политически центъра в Европа – Рим и Константинопол, като всеки от тях се е стремял за влияние и контрол над, колкото се може по-големи територии и народи. Второ, кореспонденцията между Българския владетел и папа Николай І, в която Борис го пита за начина, по който да се съблюдава реда в държавата България, съобразно църковните сгради и християнски практики – богослужения, благоприличие, облекла говори за колебание у Борис І към коя от тях да се ориентира за съюз. Освен това, тази кореспонденция свидетелства, че Българите са били в контакт първоначално именно с папата, а не с константинополския патриарх. Трето, наличието на много статуи на светии, дори императори от онова време, както и фрески, миниатюри показват сериозно западно влияние – голобради свещеници, облечени в светли дрехи, някои, от които дори имат тонзура на главата (обръснатата част на темето), характерни за по-късния Римо-католицизъм. Което ясно сочи, че Българските църковни енории са били в напреднала фаза на взаимоотношения с Рим или по-точно, в ход е бил процесът по приобщаване на християнските общини в България под юрисдикцията на Рим. Четвъртият, ключов момент за разбиране смисъла на споменатите събития са военните неуспехи на Борис І. Фактически той губи всички войни последователно срещу франки, хървати и сърби, а от Византия губи на няколко пъти войни на нерви. Първо, византийската императрица Ирина блъфира, че е готова веднага да воюва срещу него, но, „че той няма интерес от това, защото и в двата случая – и на победа, и на загуба срещу жена губи (морално)... Вторият път той е смутен и изплашен от военните успехи на Византия срещу Арабския халиф и след слуховете за струпване на огромна армия ромеи, заедно с флот, готови да нахлуят в България през 864 г. Третият път в ограничен военен сблъсък войската му е победена. И така, изплашен, съкрушен и победен Борис І иска мир (http://samoistina.com/2/boris.htm). При сключване на договора, естествено Византия, като победител определя условията за мир. Тук е един от парадоксите на изкривено интерпретиране на случилото се и описано в родната история. В учебници и книги, писани под влияние на някои митрополити и особено тиражираните след 1944 г. се казва, че „Византия поставила условие Българите ДА СЕ ПОКРЪСТЯТ (да станат християни)”?!? Вече основателно се усъмнихме в това твърдение, но още по-абсурдното е, че Български свещенослужители отдават този акт на изключително „ДОБРОЖЕЛАТЕЛСТВО” и „БЛАГОСЛОВЕНИЕ”от страна на Константинопол към Българите (?!?)... Едва ли не византийците са го направили за наше „добро” (?!?). Няма как да не възразим на подобно абсурдно твърдение: Византия никога не е желаела доброто на Българите – тя е изконен наш враг. В цялата си история, дори до днес, наследниците им фанариоти и гърци остават враждебни на всякаква Българщина – народ, държава и култура. Самият факт, че през 1018 г. Василий Българоубиец ликвидира Първото Българско царство доказва, че Византия изобщо не се е примирявала със своя силен и враждебен съсед от Северозапад – Българите, а постоянно е крояла планове как да ги разгроми, победи, разруши държавата им и да ги асимилира после. Така че, няма как, след като са спечелили морално и военно превъзходство и са взели страха на Българския владетел, условията, които византийците да поставят ДА СА В ИНТЕРЕС на самите БЪЛГАРИ. Това е изключено. Тези условия са били в интерес единствено и САМО на ВИЗАНТИЙЦИТЕ.

И така, какво се е случило и какви условия са поставили от Константинопол пред Българската държава? Ключ към разгадаване на загадката е в това, което споменахме по-горе: противоборството и борбата за влияние между Рим и Константинопол с все по-голямото сближаване на България и Рим, което означавало, че цялата, огромна по онова време Българска империя е била на път да стане съюзник на Римския епископ – папата. Точно това сериозно би заплашило хегемонията на Константинопол и именно това е бил политическият и стратегически проблем, който става ябълка на раздора и е причина Византия да започне война срещу България, та побеждавайки я, Българския владетел да е принуден да изпълни условията, които му поставят. Съвсем логично е, че тези условия са били: ПРЕМИНАВАНЕ и ПОДЧИНЯВАНЕ на ВСИЧКИ ЦЪРКОВНИ ОБЩИНИ в ЗЕМИТЕ на БЪЛГАРИЯ под юрисдикцията на Константинополската патриаршия. Това Борис І безпрекословно изпълнил и то било подпечатано с десетилетен договор. Това „подчинение” и преминаване на църковни общини под юрисдикцията на Византийската църква изключително некоректно и неправилно е наречено „ПОКРАСТВЪНЕ” на Българите. По-горе показахме, че исторически и фактически ТАКОВА, всъщност НЕ Е ИМАЛО.

Надписът от Балши за „покръстването”. Този каменен документ се приема като „доказателство” на тезата, че Борис и народа му действително се били покръстили (https://bg.wikipedia.org/wiki/Надпис_от_Балши). Ето и текста: „[Покръсти се от Бога архонтът на Бълг]ария Борис, преименуваният Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374 (1 септември 865 – 31 август 866 г.) ”? Ето тук е тънкостта в интерпретацията, която е, по-скоро политическа и традиционна, отколкото ФАКТИЧЕСКА. Горната част на надписа е отчупена и липсва. И някой е решил, че липсващия текст – това, което е между средните скоби е с ТОЧНО ТАКОВА СЪДАРЖАНИЕ „[Покръсти се от Бога архонтът на Бълг]”. Кой го е решил? Отговорът е интересен – това е идея на Българския историк-русофил, Васил Златарски (https://bg.wikipedia.org/wiki/Борис_I). А текстът би могъл да е и: „[Прие юрисдикция (подчини се) на Константинопол от Бога архонътът на Бълг]” и т.н. А ако някой, все пак настоява, че действително е пишело за „покръстване”, тук може да обясним една особеност на Източноправославната църква (известна на запад като Greek Orthodox). По същество и произход тя е византийска и според историята, че след конфликта с Рим, при който двата центъра си разменили анатеми – взаимни отлъчвания, осъждащи другия като недействителен християнин и никоя от двете не признава кръщението или християнството на другата... Дори след произнесената Схизма от Цариградската патриаршия над Българската екзархия през 1870 г., тезата на фанариотите за схизматиците (Българите) била, че те „не са християни (?!?)” Така че, нищо чудно, това административно подчинение на всички църковни Български общини на Константинопол да е било наречено точно с израза „покръстване”. Във всеки случай доказахме, че то не може да отговаря на действителното обяснение и същността на историческите факти.

Изводи. И така, налага се да признаем следното:

1. Българите и Първото Българско царство не са покръстени чак през ІХ в., а в голямата си част народът и владетелите са били християни векове преди това.

2. Борис І Михаил не е „покръстител” на Българите, а е, по-скоро „подчинител” на Българските църковни общини под юрисдикцията на Константинополската патриаршия, каквато сателитна подчиненост Българската църква продължава да зачита и до днес.

3. Голяма част от вече приетите за достоверни интерпретации и обяснения на някои учени в Българската история трябва да се преосмислят, анализират и ревизират, за да не изучават децата ни фалшифицирани данни от което и да раснат с деформации в своето Българско национално самочувствие.

4. Фактите от Българската история трябва да бъдат разглеждани интегрално и комплексно анализирани, за да се разкрива по-правилното им интерпретиране, с цел да излиза наяве истината за лъкатушенията и проблемите на пътя на народа ни през вековете.

В. Алтънов