Темата за преврата на 19 май 1934 г. ме е интересу­вала от мига, когато започнах да се занимавам с доку­ментално кино преди повече от 20 години. Разбира се, представата ми за него беше клиширана и далеч от същ­ността. На преден план изпъкваха готови идеологеми: че това е фашистки преврат, имащ за цел установяването на власт, подобно на Хитлеровия режим в Германия, че целта му е смазването на работническото движение в България и прочие глупости, които се пишеха в ония години в учебниците.

Бях незрял и глупав. Постепенно започнах да си задавам въпроси, на които не намирах отговор. Като то­зи например: Защо извършителите на преврата на 19 май 1934 година влязоха в първото комунистическо прави­телство след 9 септември 1944 година? През 1997 годи­на, след като завърших филма "Под облак" за Първата световна война и причините, довели до подписването на Ньойския договор, усетих, че времето за реализиране на филм за 19 май е дошло. Две години аз и сценаристът Влади Киров работихме в Народната библиотека и в Държавния архив, открихме много неизвестни документи и през 1999 година реализирахме в Българската национална телевизия филм със заглавието "1934". Асоциацията със романа на Оруел "1984" не беше случайна.

Ние обърнахме внимание на два основополагащи акцента: че превратът на 19 май 1934 г. зачерква парламен­таризма в България и убива Търновската конституция (заменянето й с нова, комунистическа конституция през 1946 г. е само формален акт) и вторият факт: прокуждането на лидера на ВМРО Иван Михайлов извън предели­те на България. След тази дата той никога повече няма да се върне тук.

Основополагаща теза по време на подготовката на филма беше, че превратът на 19 май е тясно свързан с една друга дата - 27 ноември 1919 година - Ньойския договор. След края на Първата световна война на запад от България е създадена държавата Югославия - Кралство­то на сърби, хървати и словенци. "И на поробени бълга­ри" - беше вметнал по времето на снимките на "Под об­лак" един селянин от Царибродско. Тази държава спо­лучливо беше наречена Франкенщайн на Балканите. Ней­ният разпад доказа правотата на това определение.

15 години след своето създаване, същата тази дър­жава разполага с мощна шпионска мрежа в България, подпомагана активно от съветското и френското разузнава­не. В България тази дейност се упражнява директно от посолството на Югославия в София. През 34-а година главен резидент е полковник Груйчич. През 35-а година в София като военен аташе пристига Дража Михайлович. И третият изключително важен човек е журналис­тът Коста Крайшумович, който като кореспондент на два белградски вестника има възможност да обикаля цяла България. Сумата, която имат на свое разположение е 50 000 долара месечно. Данните са от Държавния архив. Хо­рата, с които сръбското разузнаване е най-тясно свърза­но, са някои земеделски водачи около Г. М. Димитров и Коста Тодоров, кръгът на Кимон Георгиев и Дамян Вел­чев, протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанданов, социалистът Димо Казасов.

В навечерието на преврата страната е парализирана от кризата в Народния блок и невъзможността на Никола Мушанов да състави правителство. Това е идеалният момент да се изпълни стратегията на югославската държава, формулирана най-ясно от Ика Панич: "Да се оставят българите да се удавят в своето собствено блато". В нощта на преврата на западната ни граница е струпана сръбска войска. Да се справят с царя, ако откаже да подпише указа за новото правителство, са натоварени екзекуторите на протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанда­нов. Както се казва, добре, че е подписал...

Една от първите задачи на новата власт е поставяне­то на ВМРО извън закона и издаването на задочна смърт­на присъда над Иван Михайлов. Благодарение на сръбс­ките пари, раздавани щедро от югославското посолство, набират скорост обществени движения - Българо-югославянското дружество и особено студентското дружество за приятелство между Югославия и България. В списъците на тези две дружества могат да се видят много известни имена като тези на Петър Увалиев, Живко Сталев, Петър Дертлиев и много други. В управителното тяло на Бълга­ро-югославското дружество влизат Димо Казасов, проф. Петко Стайнов, Г.М. Димитров, Никола Захариев, Владо Георгиев. В държавния архив се съхраняват покани от 1934 г. за честването на създаването на Югославската федера­ция и редом до тях - заповедта на тогавашния министър на вътрешните работи Петър Мидилев за забрана на тра­урните шествия по случай годишнината от Ньойския до­говор. Навсякъде в страната се провеждат лекции и сказ­ки, в които се пропагандира балканска федерация от връх Триглав до Черно море и от Бяло море до Дунав. Със сто­лица Белград, разбира се. В разработките на сръбското ра­зузнаване директно се говори за елиминирането на бъл­гарския цар и създаването на единна държава под владе­нието на Караджорджевите.

В архивите на Дирекцията на полицията се съхра­нява следното донесение:

"Донасям Ви, г-н началник за състоялото се на 9-ти т.м. събрание, устроено от Българо-югославското дружество в салона на Славянското дружество, на което е гово­рил Владимир Савич - бивш югославски пълномощен ми­нистър. Като увод на своята сказка Савич е казал: "Преди Европейската война Сърбия имаше да разрешава мно­го свои национални задачи, а именно да освободи от австро-унгарско робство Словашко и Хърватско. След вой­ната мечтата на южните славяни се почти сбъдна, а тя бе - една Велика Югославия от Адриатическо до Черно море, от Дунава до Бяло море. Агент 3250 - 1 група"

Правителството на Кимон Георгиев установява дипломатически отношения със СССР и изпраща за посланик в Москва горещия привърженик на идеята за интегрална Югославия проф. Михалчев. А в София пристига Фьодор Разколников, който започва целодневно наблюдение над цар­ския дворец от прозорците на хотел „България”. В Държавния архив се пази подробна схема на структурата на българска­та армия, съставена от френски разузнавачи. Неслучайно външните министри на Франция и Съветския Съюз Барту и Литвинов при една от своите срещи ще заявят доволство­то си от случващото се в България след 19 май.

В показанията на Дража Михайлович от 17 май 1946 година, на процеса срещу него в Белград, той заявява:

"В София имах заседание (среща) с Кимон Георги­ев. На това заседание ние, след като разгледахме бъде­щето на нашите отношения, дойдохме до пълно споразу­мение. Първият етап по пътя на сближението беше: български цар без власт, митническа уния с Югосла­вия и военен съюз. Вторият етап - интегрална Югос­лавия под династията на Караджорджевич.

И цялата тази грижливо построена конструкция рух­ва с един удар на Иван Михайлов - убийството на сръбския крал Ал. Караджорджевич и френския външен министър Луи Барту на 9 октомври 1934 г. в Марсилия. Толкова пари, хвърлени от чуждите разузнавания в България отиват по дяволите. Кризата в правителството на Кимон Георгиев ста­ва очевидна, а царят обичал да казва, че от есента на 1934-а година "започнал сам да си връзва гащите". Борис III всява разкол сред военните и през януари 1935 г. Кимон Георгиев подава оставка. Ген. Пенчо Златев, известен с прякора си "Мъглата" ще изкара 4 месеца и царят ще смени и него с престарелия Андрея Тошев.

Дамян Велчев, най-амбициозният член на групата "Звено", не се предава и се опитва да върне стария сценарий. С прякото участие на Дража Михайлович се сфор­мира група около Д. Велчев, Вл. Заимов и Г. М. Димит­ров. Новото име е комунистическият функционер Сава Гановски. И протогеровистите, разбира се. Сценарият предвижда сваляне на царя и установяване на републи­ка, управлявана от триумвират в състав: Дамян Велчев, Михаил Маджаров и Софийският митрополит Стефан. Д. Велчев, след няколко месечен престой в Белград, на 2 октомври 1935 г. през нощта прекосява пешком българо-югославската граница. Оказва се, че там никой не го ча­ка. Уплашен от риска превратът да бъде неуспешен, Вла­димир Заимов дава разпореждане полковете да не изли­зат от казармите и сам се оттегля от акцията. Дамян Вел­чев е посъветван да се върне обратно в Югославия, на което той отговаря: "Не мога да го направя. Аз съм поел ангажименти!" На другата сутрин Д. Велчев е заловен и по-късно съден. Той е осъден на смърт, но след вернопо­даническо писмо до царя е помилван. Показанията на об­виняемите и свидетелите по време на процеса разкриват цялата схема на преврата. Това, което го няма там, го има в показанията на Дража Михайлович по време на него­вия процес през 1946 г.

Това, което Кимон Георгиев и групата около него не успяха да направят през 1934 - 1935 г., направиха го 10 години по-късно - през 1944-а. И получават висши постове в кому­нистическите структури на България до края на дните си. Само за Дамян Велчев тези дни се оказват неочаквано мал­ко - той загива при неизяснени обстоятелства в автомобил­на катастрофа във Франция. Не случайно Иван Михайлов казва в едно от своите интервюта: Трагедията от 1944-а г. над­хвърля катастрофите от 1913 и 1919-та г.

Публ. във ВМРО и Иван Михайлов в защита на българщината. С., 2008, с. 53-57.

Костадин БОНЕВ