ЕДНА СЕНЗАЦИЯ!

ПО СЛЕДИТЕ НА ЗАТОЧЕНИКА ГУРКО САВИНОВ

В детските ми години една от любимите ми книги заедно с „Под игото“ беше „По следите на заточеника“ на Григор Угаров. Над съдбата на героя сме страдали, както аз така и моите приятели и съученици. Днес тази книга, въпреки нейните няколко издания е почти забравена. Сега след почти шест десетилетия попаднах на един истински разказ на един заточеник – българин от Охрид. Този останал почти неизвестен за нашата общественост българин е героят Гурко Савинов.
Преди да прочетете този уникален документ накратко ще припомня, кой е Гурко Савинов.


Гурко Христов Савинов е роден през 1882 година в Охрид. Произхожда от стария охридски род на Савинови. Завършва първи клас в Българската класическа гимназия в Битоля и вероятно тогава става член на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация. Там учители са Даме Груев, Михаил Герджиков и Васил Пасков. След напускането на гимназията става търговец, което му създава повече възможности да се занимава с революционна дейност. От 1902 година е избран за член на Околийския комитет на ВМОРО в Охрид. Става ръководител на градската терористична група, прочула се с един от най-първите терористически актове - убийството на сърбоманина Гърдана от Методий Патчев. След започналите разкрития заминава за Солун, който е и седалището на ЦК на ВМОРО. През 1903 година участва в подготовката на Солунските атентати от групата на анархистите, ръководена от Орце Попйорданов, в която участва и неговият приятел и съгражданин Марко Бошнаков.
Наскоро след изпълнението на атентатите от гемиджиите Гурко Савинов е арестуван на 28 април 1903 г. в солунската му квартира. Пред съда той не дава показания за свързаноста му със солунските атентатори и е разпитван само за връзките му с Марко Бошнаков. Като българин, свързан с революционното движение е осъден на 8 години заточение. Гурко Савинов заедно с другите осъдени на различни години затвор и заточение са оковани в тежки вериги и извозени с параход на остров Родос. Заловените атентатори-анархисти, сред които са Павел Шатев, Милан Арсов, Георги Богданов и Марко Бошнаков са осъдени на вечен затвор и са изпратени в Либийската пустиня. А Иван Гарванов и останалите ръководители на ЦК на ВМОРО са изпратени в Диарбекир (Сен Жан д`Акр). По такъв начин организацията е обезглавена, което затруднява ръководството на Илинденско-Преображенското въстание.
Веднага след потушаването на въстанието изпратеният в Цариград като специален дипломатически пратеник Григор Начович води преговори с турското правителство за амнистирането на участниците във въстанието и в революционните борби. След сключената Българо-турска спогодба на 26 март 1904 г. са амнистирани голяма част от българските революционери от Македония и Одринско, а на бежанците се разрешава да се върнат по родните им места. От спогодбата отпадат солунските атентатори, което е отбелязано със специален параграф в спогодбата. Тъй като Гурко Савинов не е осъден заедно със солунските атентатори, а по друг процес той е амнистиран по спогодбата. Изпълнението на спогодбата върви бавно, тъй като самата турска система и бюрокрация е изключително тромава. Телеграмата за амнистия пристига на остров Родос чак на 6 април 1904 г. Гурко Савинов заедно с останалите амнистирани са заклети пред свещеник и снимани от фотограф. Тези снимки и до днес се пазят в Цариградския архив.
След продължително пътуване през Измир и Солун, на 22 април 1904 г. пристига в Битоля. Докато се направят нови проверки за самоличността на амнистираните и се изискат поръчители за два дена е отново затворник в Битолския затвор. Връща се в родния Охрид на 26 април 1904 г. За да се спаси от преследване от турските власти заминава за София където пристига на 28 юни 1904 г.
И след тази дата Гурко Савинов участва в революционните борби. Има информация, че той участва и в четата на охридчанина Христо Узунов.
Неговият брат Петър Савинов и снаха му Кети Савинова, които се връщат в родния Охрид, когато Македония е освободена имат заслуги за спасяването на града от опожаряване в края на Втората световна война, тъй като подпомагат заедно с останалите охридчани да избягат и се скрият от немски плен няколко български войници. Техният изключително ценен архив се съхранява в Централния държавен архив в София, където беше предаден от техните дъщеря и син. В този архив се съхраняват снимки, негативи и фотографски плаки от цяла Македония и от Охрид, заснимани от Петър Савинов като професионален фотограф. Те са герои в романа на Серафим Северняк „Охридска балада“ и в игралния филм, който бе сниман по негов сценарий.
Гурко Савинов умира в София на 9 февруари 1957 година.
По-долу ви предлагам автентичния текст от дневника на Гурко Савинов, който той озаглавява като „Солунската афера“ и води на големи листове, канцеларски формат с черно мастило от деня когато е арестуван до пристигането си в София. Този дневник определено мога да характеризирам като сензационно откритие, останало неизвестно досега за историческата наука. Той безспорно е свидетелство за българския характер на македонското революционно движение и за участниците в него. Той пише за себе си като българин, а заточениците с които той е на остров Родос са също българи, едни от Охрид, а други от Прилеп.
В потвърждение на моите думи прилагам и копия от оригиналните страници от изключително трудния за разчитане дневник. Включил съм целия текст на дневника с изключение на четири и половина реда от оригиналния текст, които представляват текст на турски език изписан с български букви и което съм отбелязал на съответното място. Допускам, че може да се намерят читатели, които биха могли да преведат и този текст.

 

Цочо В. Билярски

* * *

СОЛУНСКА АФЕРА


16.IV.1903 – Избухването на Банката Солун. Военно положение. Изклани 60-70 българи, между които Орце П[оп]йорданов, Кирков, Ил. Тръчков, Мечето и Владо Берберчето. Аз 12 дена стоях в къщи. Тревога по случай миришенето барут срещу у Т. П[оп]стефанов.
28.IV – Земаха ме с файтон от къщи беше Сулеман ефенди и Панайот, с първо във файтона почнаха да ме разпитват за Марко и пр. Занесоха ме в участъка и след това в Сарая в кауша седох 6-7 дена. След това у Беас куле обратно в Сарая в полицейската стая, пак в Беяс куле на Диванхарб обратно в Сарая и обратно в Беяс куле ми дадоха присъдата за 8 год. Кален бенд в Родос занесоха на Еди куле в VI кауш.
Еди куле стояхме от 26.IV до 26.VIII. В разстояние 2 месеца в Еди куле възпоменанията са големи и не изчерпаеми, изучихме редът на затворниците Колумбашилците и пр. Майка ми дойде в Солун в Солун, седя 1 ½ месец, дохождаше почти всеки ден горе при мене, извикваха да се видим всичкото беше ¼ час, разговаряхме и след това се разделяхме макар всичкото ми време с майка ми беше с плач. Но пак улекваше ни и пр. Майка ми си отиде на 23 авг. 1903. Збогом майко, хиляди целувки на всички и пр.
26.VIII.1903. От Еди куле приготвихме и за Родос, отидохме у Сарая от там по чаршия на параход множество се притече под боюм, плакове, пискове много. Ние бяхме 6 души – аз, Г. Филипчев, С. Групчев, К. Битрак, Ив. Велков, Мих. Гостилчиков Георгиев. Ние 3 охр[идчани] по 8 год., а другите по 5 год. Бяхме осъдени специално за Родос.
26.VIII. Потеглихме от Солун с парах[од] Хаджи даут „София“ параход. Занесоха ме у Измир, влезнахме на 2.IX, беше рано с келепчета заведоха ни у затвора офиц. Там имаше 2-3 хил[яди] души затворници. Много грозно впечатление ни направи Измирския затвор. От Солун до Измир придружиха ни с 28 души прилепчани от Враница и един турчин Ахмед от Гостивар или Тетово от Хамида, беха приятели с него, много зле прекарвахме, има думата Ив. Велков да приказва за него и Сандре. В Измир като влезнахме у затвора разделиха ни нас 6 души заедно и 6 души прилепчани, а другите 22 прилепчани ги туриха отделно.
Качехме се горе; намерихме ерменци между които 4, 5-6 души българи от Костур, които докарале от Атина без никава вина. Стояхме горе 2-3 дена после доле в една малка стая 12 души в стая 2х3 дм.
Измир. В стаята малка ужасен беше живота, въшки, бълхи, дървеници милиони разболяхме се всички особено Георги Филипчев много слаб беше, даже не вярвахме да стане, молихме се за доктор, изкунфузиха ни като ни казаха след: (текст на турски език).
2.IX.1903. Пристигнахме Измир. Стояхме до 27.IX.1903.
27.IX. От Измир турнаха ни големи пранги по 25,30 кг ни придружиха с 280 души солунски други затворници и разпоредиха в двора на Изм[ирския] затвор. Впечатленията бяха големи. Згрупираха ни всички и потеглихме за на парахода, това беше около 12 часа по тур[ски]. Влезнахме в мауните, които набутаха ни в парахода Хаджи даут „Александър“. В хамбара 280 души виждахме се с много съотечествен. познати и пр.
Парахода. В хамбара много зле минахме, на мен, на песни ударихме я бурдон да умеме моктура?... Вътре имаше стока, отворихме стоката, всичките турци затворн[ици] си зедоха захар, кафе, хасе и др., а пък ние бълг[арите] не можахме друго да направим си хвърлихме железа от прозорците в морето.
2.X.1903.  Пристигнахме в Родос, беше вечер на мон-молук, извадиха ни от парахода 9 души, нас 6 души и още Д. Ничев, Тр. Гочев, Йос. Кондов, занесоха ни на брега, много хубаво впечатление ни направи, занесоха ни вън от калето у предвар[ителния] затвор, мием, особено като виждаме затвор както никъде не сме виждали такъв чист. Гълъбите летяха по двора, възхищавахме се, влезнахме у затвора, изплашихме се арестованите от нашите големи пранги, големи шум даваха, вечерта спахме тук.
Родос. На другия ден подир обед дойде един мюлезим заедно с 5-6 души заптии. Занесоха ни в офиц[иалния] затвор, счупиха ни прангите и занисоха ни по вратите. Представиха ни на стражара и ни запретиха до вратите, после завидоха ни до Мемфис хан, там почистихме малку, земахме рогозина и стомна вода. Усмирихме се. Там живяхме 4-5 дена, после земахме къщата на Али Ефенди, седохме всичкото време като плащахме по 90 гроша на месец. Там живеехме много хубаво Али еф[енди] мюлязимина, с Али заптие, Яус прекарахме и Хулиса еврейката ни переше. Относително за Родос има много да се говори, но не лошо, много хубаво възпоменание имаше и предоволни останахме.
Родос стояхме от 2.X.1903 до 6.IV.1904, значи цели 6 месеца и нещо.
6.IV.1904 пристигна телегр[ама] - Амнистия. Занесоха ни Сарая, прочетоха, заклеха ни, фотографир[аха] ни.
Амнистия. След това вече свободни стоехме Родос 5-6 дена, много весело. Върху това много весело има да се приказва особено в градината когато дойде Георги. Станете бре ебави колениците, за овде сте, дойде телеграма Амнистия. Малко се поколебахме, не можахме много скоро да повярваме, но се виждаше у физионом[ията] на Георги Тодор[ов], че се смееше на нещо сериозно, лютите очи зеха да се изменяват, пиемнахме, скокнахме от чардачето в градината на самия бахчованджи, ръкувахме се и отидохме в къщи, там големи радости беха, други подробности не мога сега, като пиша възхищавам се.
11.IV.1904. Беше неделя, приготвихме се още събота вечер, даже спахме в хотела до морето. Неделата преди обед влезнахме на парахода Хаджи даут „Александър“. Збогом Родос, збогом ни изпратиха родосчани, особено бакалите дадоха ни бр[атята] Фокияли с един зимбил със сардели 2 бинлика вино. Стефан французина замина като се разделихме и пр.
14.IV.1904. Пристигнахме в Измир. Стояхме в парахода 2 дена, излезнахме да купиме ядене заедно с началника. Ни и се върнахме обратно у морехода.
На 16.IV потеглихме за Солун.
18.IV.1904. Пристигнахме в Солун. Беше неделя, с нетърпение чекаха ни хиляди души. Гечмишана всички, целуват ни многу и пр.
Отидохме у Сарая, стояхме до вечерта, дадохме поръчители, стояхме 4-5 дена. Солун.
22.IV. Пристигнахме у Битоля, додохме Ходжията  поръчители и спахме на хотел, на утринта ни затвориха 2 дена.
26.IV.1904. Пристигнахме у Охрид, там разбира се още по-весело, постоях на мок, не бяхме доволни макар, че дома си дойдохме. Не се жалехме от контрола. Бог да им плаща.
София пристигнах на 28.VI.1904.
Гурко