БЪЛГАРСКИ МАРТИРОЛОГ

БЪЛГАРИ, ЖЕРТВИ НА СТАЛИНИСТКИЯ ТЕРОР

Мемоарите и книгите на Александър Солженицин, Андрей Алдан – Семьонов, Евгения Гинзбург, Варлам Шаламов, Анатолий Рибаков, Владимир Буковски, Василий Аксьонов, Валтер Кривицки, Александър Орлов, Георгий Агабеков, Леонард Гендлин, Анатолий Прокопенко, Борис Пастернак, Павел Судоплатов, Борис Бажанов, Артур Кьостлер, Дмитрий Волкогонов, както и документалните издания, разкриващи престъпленията на КГБ, вече от повече от три десетилетия са познати на световната и на българската общественост. Трагедията на руския народ и на останалите народи, живели в рамките на бившия Съветски Съюз изненада и ужаси човечеството, а „Черната книга на комунизма“, „Островът на канибалите“ и „Големият терор“ изкара на показ и задълбочи и в детайлите репресивната машина на комунизма, който е имало да се справя, както със своите вътрешни така и чуждестранни врагове.

Списание „Факел“ публикуваше все нови и нови документални и художествени разкрития за ужасиите на сталинисткия терор. Филмът на Анджей Вайда „Катин“, наскоро отново разтърси човечеството с престъплението на Сталин и Берия, обезглавило полската армия в самото начало на Втората световна война. Десетилетия се говореше за публикуваните в САЩ спомени на Никита С. Хрушчов и очаквахме и публикуването им в България. Вече и те са факт. Картината на ужаса, в който са живели в продължение на половин век, като започнем от народите и достигнем до обикновените хора, като че ли вече е пълна. Но за българската трагедия, в резултат на сталинисткия терор почти нищо не се знае, въпреки публикуването на някои доста суховати документални издания от съвременни „борци“ срещу комунизма.
Преди десетилетия четяхме с трепет „Големият заговор срещу Русия“, „Павлик Морозов“ и „Разораната целина“. Днес едва ли някой вярва в написаното в тях и едва ли нормален човек не би се отвратил в лансираните там „истини“?!
В Централния държавен архив (ЦДА) в София дълги години в касите му се пазеха спомените на един мой земляк, оживял след почти две десетилетия в Сибирските лагери на ГУЛАГ. Те така и не видяха бял свят. Още от дете знаех, че в съветските конлагери има и мои земляци от Троянския край, а и от моето село, дори с един от тях - Цочо Стойчев Стоянов (Ралчевски) - можах и да се запозная след като беше реабилитиран и се върна в Орешак.
Чудно нещо днес за тези хора не се пише. Темата е избягвана като в литературата, така и от киното, телевизията и театъра. Но като се казваше в оня кайбойски анекдот – „Не стреляйте по пианиста. Той толкова може.“ Толкова могат и нашите родни творци. Колко жалко, че изредените по-горе автори и мемоаристи, а и Вайда не са българи?! За пресен пример само ще Ви посоча да се вгледате по-внимателно в голямата манипулация, която ни предлага националната телевизия с „шедьоврите“ на родното ни кино. Не стига, че репресиите не са намерили място нито в художественото, нито в документалното ни кино, но въпреки това стойностното кино не фигурира в направената подборка. Сигурен съм, че наградата отново ще бъде за нещо посредствено и силно сълзливо. Само изчакайте и ще видите, примерът за избирането на най-бележит българин и книга е показателен!!!
Макар, че в Родината ни излязоха не малко количество изследвания, за българи, жертви на сталинизма, кои сериозни, кои просто само преследващи пропагандни цели, все още има редица факти, които не са познати на българската общественост. Досега като че ли се обръщаше повече внимание на жертвите на българския комунизъм. Само си спомнете зловещата карта с черепите!
Направено е не малко и за разкриването на сталинистките жертви на българската политическа комунистическа и лява емиграция в СССР, но то е останало все още не достатъчно известно. Резултатът от направените издирвания е една книга, подготвена и издадена само за служебно ползване въз основа на Решение на политбюро на ЦК на БКП от 25 и 29 август 1989 г., с изходящ № 1038 от 6 октомври 1989 г. Това решение на Политбюро е взето след като е изготвен доклад от 31 юли 1989 г. от специално назначена комисия в състав: председател Начо Папазов, председател на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП и членове – Продан Стоянов, Давид Елазар, Владимир Бонев, Иван Шпатов, Татяна Колева и Ставри Георгиев.
Въз основа на предоставена документация и сведения от съветските архиви по нареждане от ЦК на КПСС комисията изготвя доклада и прилага към него и списък на рересираните и впоследствие реабилитирани от същите репресирали ги съветски служби български политически емигранти. Колкото и да е неточна бройката на репресираните български политически емигранти в доклада и списъка тя заслужава да бъде отбелязана. От приблизително 3000 български политически емигранти една трета от тях - към 1000 са репресирани.
За да не Ви преразказвам установеното от комисията ще цитирам текста от доклада:
„Българската революционна емиграция в СССР не можа да избегне репресиите и немалка част, към 1000 от всичко 3000 български политически емигранти, попада във водовъртежа на масовия терор. По време на репресиите през 30-те и 40-те години са пострадали 868 души, като 579 са загинали (разстреляни, починали в затвори и лагери). От тези 868 души имаме информация за реабилитация на 440. За другите 428 (от тях 260 загинали и 168 останали живи) не разполагаме със съобщения за реабилитация. Между загиналите от репресии са едни от най-авторитетните дейци на българското работническо революционно движение: Кръстю Раковски, Роман Аврамов, Борис Стоманяков, Петър Искров, Илия Василев (Бойко), Иван Павлов (Енчо), Андрей Андреев, Георги Ламбрев, Вълю Ганчев, Вълко Радински и други.
Така 30 ръководни партийни дейци, включително членове на ЦК на БКП, са пострадали от репресии, от тях 21 са загинали.
За 28 ръководни дейци Задграничното бюро дава отрицателни характеристики, главно като ръководители или активни поддръжници на т.нар. левосектантска фракция, от които загиват 20 души.
От 200 ръководители на местни партийни организации (секретари на окръжни, градски и районни партийни комитети) около 100 са репресирани, от тях загинали 60 души; командири на чети в България (1924-1925 г.) от 12 души 10 са репресирани, от тях загинали 8; военни специалисти (главно завършили военни учебни заведения в СССР) - пострадали от репресиите са 50, от тях са загинали 25 души; специалисти - инженери, икономисти, философи, агрономи, лекари, журналисти, писатели и други пострадали от репресии са 120 души - загинали са 70 души; репресирани членове на семейства - съпруги, деца, повече от 50, от тях са загинали 12 души.“
В доклада комисията прави опит да оневини и опрадае най-главните виновници за репресираните български политически емигранти в СССР – Георги Димитров и Васил Коларов, като дори бележи, че по тяхно ходатайство и настояване пред самия Й. В. Сталин и ръководителите на КГБ са спасени редица репресирани българи. Ако се разровите в архивите на двамата комунистически водачи, стояли начело и на Коминтерна, съхранявани в ЦДА, както и в тяхното писмено творчество ще се убедите в обратното. За пример само ще Ви посоча книгата на В. Коларов за разгромяването на троцкистите и искристите в БКП във втората половина на 30-те години.
Така също си заслужава да бъде отбелязан и факта, че хронологически пълното издание на съчиненията на Георги Димитров достигна до 1925 г., а останалите подготвени томове за следващия период са заровени с булдозер в района на бившето АОНСУ, а наличните отпечатани бройки са дадени за претопяване във Вторични суровини и изданието остана недовършено. Събраните съчинения на Васил Коларов също останаха недовършени.
Но за много от тези ужасяващи факти говори издадения дневник на самия Георги Димитров, а спомените на Васил Коларов, които са сериозно цензурирани, тъй като са издадени в по-предишния период не съдържат тази информация или ако нещо е пропуснато да бъде съкратено, то е съвсем незначително.
Независимо от допуснатите неточности и непълноти, все пак съдържащата се информация в решението на Политбюро на ЦК на БКП, в доклада на комисията и приложения списък е значителна и сериозна. Много наши сънародници ще имат възможност да се запознаят с повече информация и за пострадалите свои близки и роднини. По такъв начин публичното оповестяване на това „служебно“ издание ще постигне целите си. Все пак става дума за упражнени жестокости над наши сънародници, значителна част от които са осъждани по бързата процедура от КГБ и веднага разстрелвани или изпращани в затвори и лагери, голяма част от които са намерили там смърта си.
За да не забравяме кои са главните виновници от КГБ (ЧК, ГПУ, ОГПУ, НКВД, МГБ и от Първо главно управление – външното разузнаване) за тази жестокост над нашите сънародници, потърсили убежище в „Родината на победилия комунизъм“ и верни изпълнители на съветските вождове Владимир Илич Ленин и Йосиф Висарионович Сталин, ще си ги припомним в хронологически ред:
ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА КГБ:
Феликс Едмундович Джержински (1917-1926)
Вячеслав Григориевич Менжински (1926-1934)
Генрих Григориевич Ягода (1934-1936)
Николай Иванович Ежов (1936-1938)
Лаврентий Павлович Берия (1938-1941)
Всеволод Николаевич Меркулов (1941)
Лаврентий Павлович Берия (1941-1943)
Всеволод Николаевич Меркулов (1943-1946)
Виктор Семьонович Абакумов (1946-1951)
Сергей Иванович Оголцов (1951)
Семьон Денисович Игнатиев (1951-1953)
Лаврентий Павлович Берия (1953)
Сергей Никифорович Круглов (1953-1954)
Иван Александрович Серов (1954-1958)
НАЧАЛНИЦИ НА ПЪРВО ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ (ВАНШНО РАЗУЗНАВАНЕ)
Михаил Абрамович Трилисер (1921-1929)
Артур Христианович Артузов (1929-1934)
Абрам Аровочи Слуцки (1934-1938)
Михаил Шпигелглас (1938)
Владимир Георгиевич Деканозов (1938-1940)
Павел Михайлович Фитин (1940-1946)
Пьотър Василиевич Федотов (1946-1949)
Сергей Романович Савченко (1949-1953)
Василий Степанович Рясной (1953)
Александър Семьонович Панюшкин (1953-1956)
Не бива да забравяме и зловещата фигура на генералния прокурор на СССР Андрей Януариевич Вишински.
В заключение бих искал да допълня, че тази книга за първи път попадна в ръцете ми преди 20 години. Беше ми подарена от покойния ми приятел историкът професор Ангел Веков. Тук искам да си спомнем за големият изследовател и добър човек Ангел Веков, който вече от години не е сред нас, но остави забележително творчество, посветено на българо-руските и българо-съветските отношения. Екземплярът, който той ми подари имаше и пореден поверителен номер, което означаваше, че тази книга не е била предназначена за широката публика, което е видно и от надписа върху корицата й. Екземплярът, който ми подари проф. Веков аз подарих на мой приятел българин от Харков, който произхождаше също от семейство на репресирани. По този повод искам да отбележа, че имената на хилядите репресирани българи, живеещи от поколения в Южна Русия не се намират в тази книга. Това означава, че издираванията за репресираните наши сънародници трябва да продължи, но информация за тях може да се намери само в архивите на бившия Съветски съюз.
След като подарих моя екземпляр от книгата успях да си набавя нов, който беше ми даден от покойния ми колега Тодор Димитров. Той го беше намерил в един чувал с други екземпляри и подобни служебни многоекземплярни издания, предназначени за вторични суровини.
Тази публикуция на решението на ПБ на ЦК на БКП, доклада на комисията и списъците вероятно ще раздразни не малко хора, но съм сигурен че близките на репресираните ни сънародници ще могат да научат допълнителна информация за избиваните и преследвани българи по време на сталинисткия терор. Към тях преди всичко е насочена тази публикация.

 

Цочо В. Билярски

* * *

БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ,
ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ.

ЗА ПОИМЕННОТО ПОЛИТИЧЕСКО РЕАБИЛИТИРАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕМИГРАНТИ, РЕПРЕСИРАНИ В СССР
1989 г.

За служебно ползуване!

РЕШЕНИЕ НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП


Въпросът за българските политически емигранти, пострадали от репресиите в СССР през 30-те и 40-те години, не е нов за ЦК на БКП. В недалечното минало нашата партия на няколко пъти се е връщала към неговото проучване и обсъждане, вземала е и практически решения. За българските политически емигранти, включително и за репресираните, БКП направи своите генерални изводи още на историческия Априлски пленум през 1956 г. Отново по инициатива на другаря Тодор Живков след XXII конгрес на КПСС и Ноемврийския пленум на ЦК на БКП (1961 г.) Политбюро на ЦК на БКП прие на 2 август 1962 г. специално решение за пълно реабилитиране на всички български политически емигранти в СССР и на партийните кадри в страната, които бяха подложени на репресии през годините на култа към личността. За съжаление поради променилата се след това обстановка в СССР този важен политически документ на нашата партия не се доведе докрай по отношение на българските политически емигранти. Не се направи поименната реабилитация, тъй като необходимата документална информация не беше достъпна.
Работата по пълното разкриване на историческата истина стана възможна едва след новия курс, разработен от ръководството на КПСС начело с другаря Михаил Горбачов и утвърден от XXVII конгрес на КПСС. Новата обстановка позволява процесът на възстановяването на справедливостта да се разпростре и върху чуждестранната политическа емиграция.
На Декемврийския пленум на ЦК на БКП (1988 г.) другарят Тодор Живков постави с още по-голяма острота задачата за поименна политическа реабилитация на репресираните политически емигранти. Признанието на тяхното дело справедливо се очаква от близките и роднините на пострадалите, от цялото наше общество.
Имайки предвид всичко това, Политбюро на ЦК на БКП
РЕШИ:
1. Преустройството в нашата страна и свързаните с него процеси неизбежно превръщат възстановяването на историческата, юридическата и социалната справедливост спрямо репресираните в СССР български политемигранти в проблем с голямо политическо значение. Поименната реабилитация на всички невинно пострадали е нравствен и човешки дълг пред паметта на предните поколения борци за свобода и социализъм.
2 Като подчертава политическата важност на своето решение от 2 август 1962 г., реабилитира поименно политически незаконно репресираните в СССР български революционери по представения списък, като възстановява без прекъсване членството в БКП на партийните членове и предлага на ПП на БЗНС и на ЦК на ДКМС да възстановят членовете на БЗНС и на БКМС и РМС.
Всички репресирани български политемигранти, за които се получат данни за съдебна реабилитация от компетентните съветски органи, да се включват допълнително в списъка по решение на комисията, определена в т.9 на това решение.
Отдел „Деловодство“ на ЦК на БКП да издаде документ на реабилитираните или на техните близки.
3. Предлага:
ЦК на БПФК да обсъди въпроса за утвърждаването на реабилитирани политемигранти с революционна дейност за активни борци;
- Министерският съвет да издаде специално разпореждане за материално обезщетяване и за решаване на социални и битови въпроси на реабилитираните и на техни наследници;
- областните и общинските народни съвети да решават квартирни, медицински и други социални въпроси на реабилитираните и на техни наследници в съответствие с хуманния характер на политиката на партията и действуващото законодателство у нас.
4. Участието и приносът, които имат политическите емигранти в революционните борби у нас и в строителството на социализма в СССР, да се имат предвид в идейновъзпитателната работа на партията, при изследването на историята на БКП и на местните партийни организации и при издаването на научни биографии и документални сборници. Дейността им да бъде отразена в експозициите на централните и местните музеи. По преценка на централните и местните държавни органи на тяхно име да бъдат наименувани подходящи обекти
5. Централният партиен архив на ЦК на БКП, Институтът по история на БКП, Главното управление на архивите при МС на НРБ, Архивите на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на народната отбрана, на Министерството на външните работи да продължават по единна координирана програма работата за окончателното и конкретно изясняване на съдбата на българските политически емигранти в СССР.
6. Възлага на Института по история на БКП и на Централния партиен архив на ЦК на БКП самостоятелно или съвместно с други наши научни организации, както и с Института по марксизъм- ленинизъм при ЦК на КПСС, да извършат допълнителни проучвания и разработки по проблеми, събития, явления и личности, свързани с дейността на задграничните ръководни органи на партията и с живота на българската политемиграция в СССР.
7. Централният партиен архив на ЦК на БКП:
- да ускори изготвянето и публикуването на Документалния биографичен справочник за българските политемигранти в СССР (1917-1944 г.);
- съвместно с наши и със съветски архивни институти да издаде тематични документални сборници за българската революционна емиграция в СССР, ВКП (б) и Коминтерна.
9. Отделите „Пропаганда и агитация“ и „Деловодство“ на ЦК на БКП и Институтът по история на БКП да внесат предложение в Секретариата на ЦК на БКП за написване на научни биографии и очерци и за създаване на филми за българските политически емигранти в СССР.
Средствата за масова информация да публикуват за тях материали при годишнини от рождението им и по други поводи.
9. Възлага на комисия в състав:
НАЧО ПАПАЗОВ - председател
ПРОДАН СТОЯНОВ, ДАВИД ЕЛАЗАР, ВЛАДИМИР БОНЕВ, ИВАН ШПАТОВ, ТАТЯНА КОЛЕВА, СТАВРИ ГЕОРГИЕВ да решава всички въпроси, възникнали по изпълнението на това решение.
Изх. № 1038     /6 октомври 1989 г.
Утвърдено от Политбюро на ЦК на БКП с протокол № 170 от 25 и 29 август 1989 г.

* * *

ДОКЛАД
ЗА ПЪЛНО И ПОИМЕННО РЕАБИЛИТИРАНЕ НА ПОСТРАДАЛИТЕ БЪЛГАРСКИ ПОЛИТЕМИГРАНТИ ОТ РЕПРЕСИИТЕ В СССР


Проблемът за трагедията на една немалка част от българската политическа емиграция в Съветския съюз не е нов нито за Политбюро, нито за ЦК на БКП, а може да се каже и за цялата партия. За тази драма някои хора узнаха още тогава. Но разкритията за мащабите и последиците от репресиите се направиха едва на XX конгрес на КПСС и след него.
Както по този, така и по въпроса за тежките поражения от култа към личността нашата партия направи своите основни изводи и оценки на историческия Априлски пленум от 1956 г. Нещо повече, опити за противодействие срещу репресиите въпреки тежката обстановка се предприеха още до Априлския пленум. Намериха се сили в партийното ръководство като Тодор Живков, Владимир Поптомов, Енчо Стайков, а по-късно се приобщиха и други дейци, които направиха обоснования извод за гибелността на курса на репресии. Бяха спрени арестите, избиванията, преследванията. Създадената комисия начело с другаря Тодор Живков извърши преглед на всички обвинения срещу членове на ЦК на БКП и други ръководни дейци и стигна до заключението, че това са клеветнически и лъжливи обвинения.
Здравите сили в ръководството овладяха сложната ситуация, в която бяха изпаднали нашата партия и държава, организирано подготвиха и проведоха Априлския пленум, оглавиха обновителните процеси в страната. Реабилитирани бяха пострадалите партийни и държавни дейци по времето на култа към личността у нас. Български политемигранти в СССР, попаднали под ударите на Сталиновите репресии, също бяха реабилитирани, но реабилитацията не засягаше всички репресирани и не беше пълна.
След Априлския пленум Политбюро на ЦК на БКП с решение от 28 септември 1956 г. отхвърли приравняването на лявото сектантство в БКП с троцкизма и характеризирането му като антипартийна и антикоминтерновска фракция, теза - защитавана в различните издания по история на партията.
Работата по реабилитиране на невинно пострадалите от репресиите по време на култа към личността в СССР и в България продължи и в следващите години. След XXII конгрес на КПСС и Ноемврийския пленум на ЦК на БКП (1961 г.) Политбюро на ЦК на БКП утвърди комисия с председател другаря Тодор Живков, която имаше за задача да прегледа материалите, свързани с неоснователните и незаконни репресии върху дейци на партията и държавата по време на култа към личността. На 2 август 1962 г. председателят на комисията внесе предложение в Политбюро за довеждане докрай решенията на Априлския и Ноемврийския пленум на ЦК на БКП (1961 г.) - пълно реабилитиране на всички български политемигранти в Съветския съюз и на партийните кадри в страната, които през периода на култа към личността бяха подложени на репресии. Тази част от решението, която се отнасяше до реабилитирането на пострадалите у нас партийни и други дейци, беше изпълнена. За съжаление, променилата се тогава ситуация в СССР не позволи този важен политически документ на нашата партия да се доведе докрай. Поради липса на данни не беше възможно да се направи поименна реабилитация на всички репресирани български политемигранти. Независимо от това в ЦК на БКП са внасяни за решаване редица въпроси, свързани с реабилитацията на български политемигранти.
Изчерпателната информация по тези проблеми стана възможна едва след XXVІІ конгрес на КПСС в условията на нейния нов курс начело с другаря Михаил Горбачов.
В резултат на широки персонални документални проучвания, извършвани през последните години в отдел „Деловодство“ от Централния партиен архив и Института по история на БКП, ръководството на ЦК на БКП одобри някои съществени преоценки, възстанови името и делото на повече от 100 партийни дейци, политемигранти. Между тях са Йордан Кесяков, Никола Максимов, Петър Искров, Андрей Андреев, Благой Попов, Илия Василев, Иван Павлов, Ганчо Милчев, Ради Радев-Радионов и др.
Макар архивните данни да са непълни и на места противоречиви, проучвателната дейност даде възможност на отдел „Деловодство“ през септември м.г. да внесе в Секретариата на ЦК на БКП информация „За някои проблеми от миналото на българската революционна емиграция в СССР“. Прие се съответно решение.
Нов тласък за no-нататъшна работа по изясняване съдбата на политемиграцията в СССР дадоха заключителното слово на другаря Тодор Живков пред Декемврийския пленум на ЦК на БКП (1988 г.) и докладът му „За преустройството на нашето общество - призвание и отговорност на интелигенцията“ (февруари 1989 г.), в който той подчерта дълга и отговорността на нашата партия отново да се върне към проблема и напълно да реабилитира поименно всички жертви на Сталиновия режим.
Става дума за българската революционна емиграция в СССР (1917-1944 г.), която е основна част от най-активните революционни кадри на Българската комунистическа партия и особено на нейното ръководство. От близо 130 членове на ЦК на БКП през 1923-1944 г. около 100 са се намирали за по-малко или повече време в СССР. Повече от 200 са ръководители на местни партийни организации в страната. Досегашните проучвания показват, че в СССР се намира една немалка, предимно партийна емиграция, общо - 2000 души, а с членовете на семействата около 3000 души. Нашите политемигранти са възторжени привърженици на идеала на освободителното работническо движение, непоколебима е вярата им в интернационалното дело на победилия Октомври в Русия. Те практически участвуват в съзиданието на съветското общество. Този път на първостроители е изпълнен с търсене, с героизъм, но и с драматизъм.
Сред българската емиграция преобладават главно преследваните и застрашените от арести, инквизиции, затвори и разстрели от режима на Цанков, особено след Септемврийското въстание през 1923 г. и големия погром на комунистическото движение след атентата през април 1925 г. Тогава е и кулминацията в притока на емигранти. Близо 1200 въстаници намират прием в СССР. Много комунисти и антифашисти емигрират в Съветския съюз през следващите сурови години на нелегалната дейност на партията и на революционното работническо движение в България.
Другата група - около 400 души емигранти, са отивали в съветската страна главно за да помогнат на революцията и социалистическото строителство, като участвуват в Октомврийската революция и в Гражданската война. По-късно десетки младежи пристигат в СССР, за да се включат в социалистическото изграждане.
Трета група са изпращаните да се учат в съветски партийни учебни заведения.
Сред емиграцията са такива ръководни дейци като Георги Димитров, Васил Коларов, Христо Кабакчиев, Тодор Луканов, Станке Димитров, Гаврил Генов, Петър Искров, Никола Кофарджиев, Антон Иванов, Трайчо Костов и други.
Нашата партийна емиграция в СССР играе важна роля в класовия двубой на БКП с фашизма и капитализма, в разработването и прилагането на нейната стратегия и тактика през нелегалния период, в ръководството на антифашистката въоръжена борба и победата на социалистическата революция в България. Мястото на партийната емиграция в СССР се обуславя не само от това, че по същество голяма част от ръководството на партията се намира в емиграция, но и от факта, че в Москва е седалището на Комунистическия интернационал и че на два пъти негови генерални секретари са българи: Васил Коларов и Георги Димитров. В ръководните органи и в апарата на Коминтерна работят десетки българи политемигранти. Много от тях са изпращани в помощ на други комунистически партии.
Без съмнение тези причини предопределят тясното сътрудничество на нашата политемиграция с ВКП (б). Пренасянето на командно-бюрократичния дух, идеи, постановки, решения и стил на Сталин и неговото обкръжение както във ВКП (б) и в други братски партии, така и в БКП и особено в нейното ръководство довежда до редица сътресения.
Българската революционна емиграция в СССР не можа да избегне репресиите и немалка част, към 1000 от всичко 3000 български политически емигранти, попада във водовъртежа на масовия терор. По време на репресиите през 30-те и 40-те години са пострадали 868 души, като 579 са загинали (разстреляни, починали в затвори и лагери). От тези 868 души имаме информация за реабилитация на 440. За другите 428 (от тях 260 загинали и 168 останали живи) не разполагаме със съобщения за реабилитация. Между загиналите от репресии са едни от най-авторитетните дейци на българското работническо революционно движение: Кръстю Раковски, Роман Аврамов, Борис Стоманяков, Петър Искров, Илия Василев (Бойко), Иван Павлов (Енчо), Андрей Андреев, Георги Ламбрев, Вълю Ганчев, Вълко Радински и други.
Така 30 ръководни партийни дейци, включително членове на ЦК на БКП, са пострадали от репресии, от тях 21 са загинали.
За 28 ръководни дейци Задграничното бюро дава отрицателни характеристики, главно като ръководители или активни поддръжници на т.нар. левосектантска фракция, от които загиват 20 души.
От 200 ръководители на местни партийни организации (секретари на окръжни, градски и районни партийни комитети) около 100 са репресирани, от тях загинали 60 души; командири на чети в България (1924-1925 г.) от 12 души 10 са репресирани, от тях загинали 8; военни специалисти (главно завършили военни учебни заведения в СССР) - пострадали от репресиите са 50, от тях са загинали 25 души; специалисти - инженери, икономисти, философи, агрономи, лекари, журналисти, писатели и други пострадали от репресии са 120 души - загинали са 70 души; репресирани членове на семейства - съпруги, деца, повече от 50, от тях са загинали 12 души.
Причините са известни. Проведената Деветнадесета общосъюзна конференция на КПСС, както и редица документи на ЦК на КПСС разкриват убедително тежките отрицателни последици за КПСС и за съветския народ от репресиите по времето на Сталин. Комисията при Политбюро на ЦК на КПСС за допълнително проучване на материалите, свързани с репресиите, включително и по отношение на временно намиращите се в емиграция в СССР комунисти и антифашисти от други страни, периодично запознава съветската и световната общественост с резултатите от своята работа - реабилитацията на много невинно пострадали. По решение на Политбюро на ЦК на КПСС на 16 януари т.г. Президиумът на Върховния съвет на СССР издаде указ, с който се отменят всички извънсъдебни решения, взети през 30-те, 40-те и в началото на 50-те години от т.нар. тройки и специални съвещания.
Идейно-политическите разногласия и вътрешни борби във ВКП (б), грубото вмешателство на Сталин в работата на Коминтерна също дават отражение върху дейността на задграничните органи на БКП и върху живота на българската политемиграция. Характерът и начинът на разрешаването на сблъсъците във ВКП (б) се отразяват на споровете сред нашата партийна емиграция за политиката и тактиката на БКП, а също така върху отношението към проявилите несъгласие с възприетата от ръководството на партията линия. Случаи на изключване на политемигранти от БКП и репресии от съветски органи по предложение на български представители има още от втората половина на 20-те години. Вълната от репресии обаче се засилва особено след убийството на С. М. Киров (1934 г.) и започналите след това съдебни процеси, т.нар. Кировски поток. Едновременно с това, по указание на Сталин, Коминтернът започва проверката на политическата благонадеждност на намиращите се в СССР чуждестранни комунисти и други политемигранти.
Комисия в състав: Васил Коларов - председател, Антон Недялков - зам.-председател, членове - Христо Кукумявков, Фердинанд Козовски, Щерю Атанасов, по-късно са включени Георги Костов и Янко Комитов, до 1937 г. изготвя характеристики за около 1300 български политемигранти. От тях за 400 души тази комисия посочва отрицателни факти и неточни оценки.
Тези характеристики са едни от причините за арестуването и налагането на тежки необосновани присъди на почти всички, за които са дадени негативни заключения. По-голямата част от тях загиват в затвори или в изправително-трудови лагери. Когато репресиите застрашават почти цялата българска политемиграция, Задграничното ръководство на БКП прави опити за спасяване на неарестуваните политемигранти. Задграничното бюро в състав Васил Коларов, Станке Димитров-Марек, Трайчо Костов, Антон Иванов и Георги Дамянов, решава на 13 ноември 1937 г. да изпрати изложение до Секретариата на Коминтерна, в което да се заяви, че унищожаването на българската политемиграция ще бъде удар за партията и да се иска съдействие за нейното прехвърляне в България и в други капиталистически страни. Това не е единственият опит на ЗБ и представителството на БКП в ИККИ да съдействува за освобождаването на арестувани български комунисти революционери.
Терорът и масовият произвол не е могъл да бъде спрян в рамките на ВКП (б), нито в Коминтерна. Георги Димитров, като един от най-авторитетните и популярни ръководители на международното комунистическо и работническо движение през 30-те години, прави твърде много не само за осигуряване на единството на световния пролетариат, но и за тържеството на народните фронтове, които да преградят пътя на настъплението на фашизма и опасността от нова война. Но въпреки това за Изпълнителния комитет на Коминтерна и за неговия генерален секретар времето е трагично. Сталин и сталинизмът нанасят сериозни поражения на комунистическото движение.
Сега от най-новите проучвания, публикувани в съветския печат, научаваме, че отношенията на Георги Димитров със Сталин и неговото обкръжение не са протичали безконфликтно. Изразявайки недоволството си от проекта за решение на Изпълкома на Коминтерна за антитроцкистката кампания, Сталин хвърля тежки обвинения: „Всички вие в Коминтерна работите в услуга на противника.“ Н. И. Ежов, още по-безцеремонен, нахвърляйки се срещу Георги Димитров, му заявява: „В Коминтерна работят най-големите шпиони.“
В тези изключително сложни условия Георги Димитров прави десетки опити да спаси и успява да спаси множество оклеветени комунисти. Убедително и нагледно свидетелство за това са предадените от другаря Михаил Горбачов на другаря Тодор Живков по време на неговата визита в Москва през юни 1989 г. 47 документа със 174 листа от партийния архив и архива на КГБ за дейността на Георги Димитров и Васил Коларов в защита на български комунисти и политемигранти, репресирани през 30-те и 40-те години в СССР. Застъпвайки се за тези честни български комунисти и предани революционери, Георги Димитров много често сам, а в редица случаи по настояване на нашето Представителство в Изпълкома на Комунистическия интернационал и Задграничното бюро на БКП начело с Васил Коларов, се обръща непосредствено към Сталин, секретарите на ЦК на ВКП (б) Андреев, Маленков, а в продължение на няколко години непрекъснато към народните комисари на НКВД Ежов, Берия, Меркулов, Абакумов, към техните заместници от рода на Фриновски, към ръководителите на гражданската и военната прокуратура. Нерядко направо е отхвърлял обвиненията, предявени в изпратените следствени материали, често е оспорвал „самопризнания“ на арестувани, даже и на осъдени. Към Берия открито и дръзко се обръща с думите: „Самопризнанията са фантастични и не могат да служат като основание за арести и репресии.“ Понякога както на Георги Димитров, така и на Васил Коларов това им е носело успех. Така са спасени Христо Кабакчиев, Фердинанд Козовски и други.
От това ново, изключително ценно документално постъпление ние научаваме, че по предложение на Задграничното бюро и на Васил Коларов Георги Димитров към писмото си до Берия прилага списък на 131 български политемигранти с положителни характеристики и настоява за тяхното освобождаване. През лятото на 1940 г. отново по искане на Задграничното бюро и на Васил Коларов Георги Димитров изпраща до секретаря на ЦК на ВКП (б) Г. Маленков нов списък на 122 души, по думите от писмото „за ускорено преразглеждане на тези дела и спасяване от гибел на безценния революционен човешки капитал на Българската компартия“. Много от имената в списъците се повтарят, усилията и борбата не секват. През следващите години до Андреев се изпраща още един списък на 132 арестувани български революционери, също с искане за преразглеждане на делата им. А за някои от политемигрантите като Благой Попов и други ръководството на нашата емиграция начело с Георги Димитров и Васил Коларов се застъпва неколкократно - 1941, 1942 и 1943 г. Нещо повече, от писмото на Георги Димитров до народния комисар на КГБ В. Н. Меркулов от 22 ноември 1943 г. става известен твърде важен факт, че до нападението на фашистка Германия над Съветския съюз по списъци са освободени над 150 български политемигранти, които отново активно се включват в борбата против фашизма, включително 50 души от тях са изпратени през 1941 г. в България. Същото писмо се придружава от списък на 40 души политемигранти с молба да се освободят и предадат на ЗБ на ЦК на БКП за изпращане на нелегална партийна работа в България.
Борбата за изтръгване на всеки невинно попаднал български революционер в лапите на НКВД и трудово-изправителните лагери е наистина мъжествена, конкретна и последователна. Само за Давид Н. Исаков Георги Димитров прави на три пъти дръзки опити да го спаси: през 1944 и 1945 г. пред Меркулов и през 1947 г. пред Абакумов, новия шеф на КГБ.
Георги Димитров се застъпва и за работници на Изпълнителния комитет на Коминтерна, политемигранти - дейци на отделните комунистически партии, съветски граждани. Само през 1939 г. от него са подадени 135 такива молби, но в повечето от случаите те не са удовлетворени. Даже ръководители на Коминтерна не са застраховани от Сталиновите репресии. Има данни, които свидетелствуват за подготовката на „дела“ срещу Георги Димитров, Вилхелм Пик, В. Флоров, Хари Полит, Ото Куусинен и други.
След преврата на 19 май 1934 г. в България ръководните среди на българската партийна емиграция се ориентират към смяна на партийното ръководство в страната, за да може по-успешно да се провежда новият курс на БКП. В условията на засилване на репресиите в СССР сред партийната емиграция започват дискусии, в които се правят изключително тежки политически квалификации особено на ръководните дейци по време на левосектантския курс на БКП. Така се постъпва с Илия Василев, Георги Ламбрев, Петър Искров, Андрей Андреев, Йордан Кесяков и други. В тази кампания от редица дейци се искат унищожителни самокритики. През 1935 г. (и преди това) по българска линия редица функционери на партията се отстраняват от ръководна работа и се изпращат в други градове или на низова работа.
За да бъдат освободени от ръководна работа в партията и в Комсомола, тези, които са в страната, биват извиквани в Москва „на доклад“ или „за нова работа“. Този начин се използува срещу секретаря на ЦК на БКП Иван Павлов (Енчо), Атанас Павлов, Андрей Андреев, Ганчо Милчев, Вълко Радински и други.
Изминалото немалко време усложнява търсенето на истината за българските политемигранти в СССР, но не прави задачата неразрешима благодарение на запазените в съветските архиви документи. Принципно значение за по-нататъшната работа по изясняване съдбата и дейността на българските революционери в СССР има писмото на ЦК на КПСС, повод за което са и нашите постъпки пред съветските другари, за съгласие на братските компартии да се разшири достъпът до Архивния фонд на Комунистическия интернационал.
Извършената досега работа дава основание да се предложи на Политбюро на ЦК на БКП да извърши поименна политическа реабилитация на 415 души. Съгласно последното договаряне и уточняване в Комитета за партиен контрол при ЦК на КПСС внасяме списък на четири групи български политемигранти, репресирани в СССР: първата - членове на Българската комунистическа партия, възстановени в партията от минали години, както и тези, на които се възстановява партийното членство без прекъсване с настоящото решение на Политбюро на ЦК на БКП (329 души); втората - членове на Българския земеделски народен съюз (7); третата - членове на Българския комунистически младежки съюз и Работническия младежки съюз (35); четвъртата - безпартийни политемигранти (44).
Едновременно с това бихме желали да подчертаем, че Комитетът за партиен контрол при ЦК на КПСС ускорено изучава допълнителните материали за неизяснените случаи на репресирани български политемигранти и създадената организация на работа гарантира окончателното приключване на голямото отговорно дело в края на първото полугодие на 1990 г. Намираме, че реализирането на тази задача може да завърши по-рано, тъй като голяма част от нашата репресирана емигрантска група вероятно попада в обсега на Указа на Президиума на Върховния съвет на СССР от 16 януари т.г., с който се отменят всички несъдебни решения, взети през 30-те и 40-те години от т.нар. тройки и специални съвещания. С други думи, предлагаме решението на Политбюро да обхване и тях,    като на широката българска общественост и на близките на възстановените политемигранти се обяви след получаването на съответните списъци от Комитета за партиен контрол при ЦК на КПСС.
Поименната политическа реабилитация да бъде съпроводена с материално обезщетяване на репресираните и техните семейства, каквато е и съветската практика. Този въпрос съгласувахме със съветските другари. По неокончателни данни, става дума за 25 живи другари у нас, за 40 съпруги и 150 деца на загинали или останали живи след репресиите - всичко за 215 души. Освен това правилно ще бъде ЦК на БПФК да обсъди въпроса за утвърждаването за активни борци на реабилитирани политемигранти с революционна дейност.
Наред с това, според заслугите и мястото им в борбата, на тяхно име да бъдат наименувани подходящи обекти, да се създадат музейни сбирки, да се отдели място по съответен начин в експозициите на централни и местни музеи и т.н. Средствата за масова информация, културно-професионалните институти и творческите съюзи също могат да дадат своя принос в това благородно дело.
Поименната политическа реабилитация на всички невинно репресирани е нравствен и човешки дълг. Увековечаването на тяхното дело с нетърпение се очаква от партията и обществото, от близките и роднините на пострадалите.
Наред с това следва да продължат проучванията и разработките, като се направят обосновани преценки, основаващи се на фактите, както на събитията и явленията, така и на дейците през коминтерновския етап от развитието на нашата партия. Назряла е необходимостта да се разкрият причините за възникването и развитието на лявото сектантство в БКП.
Тези и други проблеми трябва да бъдат предмет на изследвания на Института по история на БКП самостоятелно или съвместно с други наши научни организации, както и с Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС. Да се подготвят с учени от СССР и от други социалистически страни съвместни монографични издания, тематични и общи документални сборници, които да хвърлят нова светлина по тези важни проблеми от миналото на международното комунистическо и работническо движение, включително и за мястото и ролята на революционната емиграция в СССР.
Обективното научно осветляване на мястото и ролята на българската революционна емиграция в СССР от 1917-1944 г. в борбите на БКП и в строителството на социализма в съветската страна, влиянието на сложните трагични явления в съветското общество по време на Сталиновия произвол върху политемиграцията и Българската комунистическа партия, както и пълната реабилитация на пострадалите от репресиите в СССР български революционни дейци е в съответствие с Юлската концепция на партията за преустройство, демокрация, гласност, за изграждането на правово, високоразвито и културно общество.
Приложение:
1. Проект за решение.
2. Списък.
София, 31 юли 1989 г.
Председател на ЦКРК на БКП: Начо Папазов

СПИСЪК НА ПОЛИТИЧЕСКИ РЕАБИЛИТИРАНИТЕ БЪЛГАРСКИ ПОЛИТЕМИГРАНТИ, РЕПРЕСИРАНИ В СССР.

ЧЛЕНОВЕ НА ПАРТИЯТА

1. АЛЕКСАНДЪР КИРОВ (КИРИЛОВ) МЕДНИКАРОВ
Роден през 1878 г. в Добрич (дн. Толбухин) .
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1900 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван на 16 февруари 1938 г. Пенсионер.
Осъден на смърт. Разстрелян на 13 август 1938 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 9 юли 1957 г.

2. АЛЕКСАНДЪР КОСТОВ ГИГОВ (ИЛИЕВ, ЕВЛОГИ ПЕТРОВ ДИМИТРОВ-ВИТОШКИ)
Роден на 5 май 1904 г. в с. Бутроинци, община Трън.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1925 г.
Арестуван през 1937 г. в гр. Полтава. Загинал през 1938 г. Реабилитиран посмъртно с постановление на Върховния съд на УССР, 28 октомври 1962 г.

3. АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ ДАСКАЛОВ
Роден на 22 юни 1904 г. в с. Дедово, община Пловдив.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1924 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван на 23 август 1936 г. Преподавател в Киев. Осъден на смърт. Разстрелян на 13 август 1937 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 25 февруари 1956 г.

4. АНГЕЛ АНГЕЛОВ НИКОЛОВ (АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ ГЕВРЕНОВ)
Роден на 3 декември 1907 г. в гр. Нови пазар.
В СССР от 1931 г.
Член на БКП от 1930 г.
Осъждан условно на 2 години затвор през 1933 (1934) г. от Одеския съд.
Завърнал се в България през 1945 г. от Англия. Починал през 1951 г.

5. АНГЕЛ ВЪЛЧЕВ АНГЕЛОВ (ИВАН ПЕТРОВИЧ АРСЕНЬЕВ)
Роден на 20 септември 1902 г. в с. Кирилово (дн. Преслав).
В СССР от юни 1933 г.
Член на БКП от 1922 г.
Арестуван през 1937 г. в Москва.
Осъден на ИТЛ. Работи на хидростроежи на ГУЛАГ на НКВД. Завърнал се в България през март 1946 г. Починал през 1957 г.

6.    АНГЕЛ ИВАНОВ КАЛОЯНОВ
Роден на 12 юли 1898 г. в гр. Пещера.
В СССР от 1936 г.
Член на БКП от 1922 г.
Арестуван на 8 март 1938 г. в Москва.
Осъден на 8 години ИТЛ. Умрял на 2 декември 1938 г. Посмъртно реабилитиран с постановление на Военния трибунал на Московския военен окръг, 27 август 1962 г.

7. АНГЕЛ КОСТОВ (КОНСТАНТИНОВ) АНГЕЛОВ
Роден през 1874 г. в с. Алван дере (дн. Малко Градище), община Любимец.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1909 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван на 11 януари 1936 г. Пазач на вилата на Одеския областен комитет на партията.
Осъден на 3 години заточение. Изпратен в Казахстан. Умрял през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 13 септември 1962 г.

8. АНГЕЛ ПЕТРОВ СТАМАТОВ-КЕРМЕНЛИЙСКИ
Роден през 1904 г. в с. Кирил (дн. Радоиново), община Грудово.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1921 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван на 15 декември 1937 г. Завеждащ магазин в гр. Краснодар.
Осъден на смърт. Разстрелян на 16 май 1938 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Севернокавказкия военен окръг, 19 август 1957 г.

9. АНГЕЛ СТОЯНОВ ПЕТРОВ
Роден през 1876 г. в с. Соточино (дн. Гаврил-Геново), община Георги-Дамяново.
В СССР от 1929 г.
Член на БКП от 1899 г.
Арестуван през 1938 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България.

10. АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ АНДРЕЕВ (ВАСИЛ НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ, КРУМ АНГЕЛОВ, СТЕПАН ПЕТРОВИЯ АНДОНОВ)
Роден на 5 ноември 1906 г. в Пирдоп (дн. Средногорие).
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1923 г.
Член на ВКП (б) от 1928 г.
Арестуван на 22 юли 1937 г. Преподавател в Педагогическия институт, гр. Орджоникидзе.
Осъден на смърт. Разстрелян на 17 януари 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 14 януари 1956 г.

11. АННА ГЕОРГИЕВА РАКОВСКА
Родена през 1879 г. в Котел.
В СССР от 1920 г.
Член на ВКП (б) от 1920 г.
Арестувана на 16 август 1949 г. Пенсионерка.
Осъдена на 5 години заточение. Умряла на 4 март 1951 г. в Кокчетавска област, Казахска ССР.
Посмъртно реабилитирана с определение на Военния трибунал на Московския военен окръг, 18 май 1964 г.

12. АНТОН ИВАНОВ ГАНЧЕВ
Роден на 26 март 1898 г. в Пирдоп (дн. Средногорие).
В СССР от август 1926 г.   
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1936 г., обвинен във фракционерство. Заминал за Испания през 1937 г., където е загинал крал Мадрид през 1937 г.

13. АНТОН ПЕТКОВ БОЯДЖИЕВ
Роден на 25 декември 1905 г. в Пловдив.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1924 г.
Арестуван на 10 май 1937 г. Помощник-началник на Щаба на 16 стрелкова дивизия.
Осъден на смърт. Разстрелян на 17 октомври 1938 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Ленинградския военен окръг, 9 март 1956 г.

14. АПОСТОЛ ИВАНОВ КОСТОВ (ТОДОР САВОВ КАРАПЕТРОВ)
Роден на 7 юли 1910 г. в с. Видраре, община Правец.
В СССР от 1934 г.
Член на БКП от 1932 г.
Арестуван през 1938 г. в Ростов на Дон, където работи като шлосер.
Освободен на 12 декември 1939 г. с решение на Украинското НКВД, Ростовска област.
Починал през 1988 г.

15. АПОСТОЛ ХРИСТОВ ГЕОРГИЕВ
Роден през 1900 г. в гр. Стралджа.
В СССР от 1925 г.
Анархокомунист 1921-1925 г.
Член на ВКП (б) от 1932 г.
Арестуван на 5 февруари - освободен на 30 март 1938 г. Доброволец в части на Разведуправлението на Червената армия за действия в тила от юли 1941 г. Загинал като парашутист край Солун заедно с В. Танев на 9 октомври 1941 г.

16. АСЕН ДИМИТРОВ СКОРОТЕИКОВ
Роден на 28 май 1890 г. в Плевен.
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1924 г.
Арестуван на 29 октомври 1938 г.
Освободен от УНКВД - Иркутска област на 27 май 1939 г. поради прекратяване на делото.
Завърнал се в България през 1945 г. Починал през 1966 г.

17. АСЕН КИРИЛОВ ГРЕКОВ (ВЛАДИМИР ГРИГОРЬЕВИЧ НИЛОВ)
Роден на 2 август 1892 г. в Михайловград.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1920 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1937 г. Освободен.
Завърнал се в България през октомври 1944 г. На отговорна работа в БНА. Починал през 1954 г.

18. АСЕН КОНСТАНТИНОВ АНГЕЛОВ
Роден на 19 март 1900 г. в с. Бистрилица, община Берковица.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1925 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван на 1 декември 1937 г. Преподавател по география в училище № 9 в Озеры, Московска област.
Осъден на 8 години ИТЛ. Умрял на 28 септември 1941 г. Посмъртно реабилитиран с постановление на Военната прокуратура на Московския военен окръг, 8 април 1958 г.

19. АСЕН ПЪРВАНОВ ИЛИЕВ
Роден на 17 ноември 1897 г. в с. Котеновци, община Берковица.
В СССР от януари 1924 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1924 г.
Арестуван на 1 август 1937 г. като директор на Централния задочен авиационен институт на Гражданския въздушен флот в Ленинград. Освободен през януари 1938 г.
Завърнал се в България през 1947 г. АБПФК. Починал през 1962 г.

20. АСЕН ТОДОРОВ АТАНАСОВ (ВЛАДИМИР ПЕТРОВИЧ ГЛЕБОВ)
Роден на 7 февруари 1908 г. в с. Радотина, община Ботевград.
В СССР от 1934 г.
Член на БКП от 1929 г.
Арестуван на 22 април 1937 г. Лекар в Първи московски медицински институт.
Осъден на 8 г. лишаване от свобода. На 31 май 1950 г. е осъден на 10 години ИТЛ. Освободен на 27 март 1953 г. на основание указа на Върховния съвет на СССР „за амнистия“.
Реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 19 февруари 1955 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП, 1955 г. (от 1929 г.).
Завърнал се в България през 1955 г. Починал през 1963 г.

21. АТАНАС АНГЕЛОВ ХАДЖИСТАЛЕВ
Роден на 24 март 1895 г. в с. Горски извор, община Димитровград.
В СССР от септември 1934 г.
Член на БКП от 1928 г.
Арестуван през март 1938 г. в Новочеркаски район. Ростовска област, където работи в колхоз.
Изпратен в ИТЛ.
Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.
Починал през 1957 г. в Одеса.

22. АТАНАС ЕМАНУИЛОВ АТАНАСОВ
Роден на 4 октомври 1893 г. в Лом.
В СССР от януари 1921 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1921 г.
Арестуван през септември 1937 г. Освободен на 5 август 1938 г.
Завърнал се в България през 1945 г. На работа в БНА. АБПФК. Починал.

23. АТАНАС ИВАНОВ МИНКОВ – МОНКАТА
Роден на 14 януари 1911 г. в Пазарджик.
В СССР от 17 октомври 1934 г.
Член на БКП от 1931 г.
Арестуван през 1938 г. в гр. Кинешма. Загинал през 1938 г. Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

24. АТАНАС МИТОВ АПОСТОЛОВ (ЗДРАВКО АНГЕЛОВИЧ ДИМИТРОВ)
Роден на 12 септември 1899 г. в София.
В СССР от октомври 1931 г.
Член на БКП от 1922 г.
Член на ВКП (б) от 1932 г.
Арестуван на 22 ноември 1937 г. Стругар в „Хидрострои“. Осъден на 5 години ИТЛ.
Завърнал се в България през 1947 г. Починал през 1974 г. Реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 9 юли 1957 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП, 1956 г. (от 1922 г.).

25. АТАНАС МИХАЙЛОВ ПРЕМЯНОВ (ПАПАЗОВ)
Роден на 20 януари 1902 г. в с. Каракоч, Турция.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1924 г.
Член на ВКП (б) от октомври 1926 г.
Арестуван през 1937 г.
Реабилитиран с постановление на Особения отдел на НКВД на II отделна Червенознаменна армия от 30 декември 1939 г.
Повторно репресиран през Отечествената война.
Завърнал се в България през 1963 г. Починал през 1973 г.

26. АТАНАС НИКОЛОВ ХАДЖИНИКОЛОВ
Роден на 10 октомври 1891 г. в гр. Кукуш, Гърция.
В СССР от 1930 г.
Член на ВКП (б) от 1931 г.
Арестуван на 8 януари 1936 г. Инженер-химик в Държавния тръст (Туркстрои).
Осъден на 5 години ИТЛ. Умрял на 11 февруари 1953 г. в гр. Чусов, Пермска област.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Пленума на Върховния съд на СССР, 15 май 1963 г.

27. АТАНАС СТОЙЧЕВ МИНЧЕВ
Роден на 22 януари 1899 г. в с. Дерекьой, Турция.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1924 г.
Член на ВКП (б) от февруари 1926 г.
Арестуван през 1937 г. в Москва. Освободен през 1940 г. Завърнал се в България през 1945 г. На отговорна държавна работа. Починал през 1950 г.

28. АТАНАС ТРИФОНОВ ТОДОВИЧИН (ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВИЧ ИЛИЕВ)
Роден на 9 юли 1900 г. в Брацигово.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1921 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през март 1938 г. Слушател в Школата за усъвършенствуване на комсомолския състав на пограничните и вътрешните войски на НКВД на СССР.
Осъден на смърт. Разстрелян на 7 септември 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 28 ноември 1956 г.

29. БЕНЮ ИВАНОВ БЕНЕВ
Роден на 1 март 1902 г. в с. Драгановци, община Габрово.
В СССР от 1931 г.
Член на БКП от 1924 г.
Арестуван през 1937 г. Освободен.
Завърнал се в България през 1946 г. АБПФК.

30. БЛАГА ЙОРДАНОВА ТОДОРОВА
Родена на 27 декември 1899 г. в Бургас.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1925 г.
Член на ВКП (б) от 1928 г.
Арестувана през 1937 г.
Завърнала се в България през 1945 г. АБПФК. Починала през 1982 г.

31. БЛАГОЙ СИМЕОНОВ ПОПОВ
Роден на 28 ноември 1902 г. в с. Дрен, община Радомир.
В СССР от 1924 г.
Член на БКП от 1922 г.
Член на ВКП (б) от 1928 г.
Арестуван на 6 ноември 1937 г. Студент в Промишлената академия, Москва.
Осъден на 15 години ИТЛ.
Реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 17 февруари 1954 г.
Завърнал се в България през 1954 г. Починал през 1968 г.

32. БОРИС ДИМИТРОВ КАЛЕВ (КРАСИН)
Роден на 4 декември 1898 г. в Брезник.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1920 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван на 17 ноември 1937 г. Стругар във фабрика „Изкуствена вълна“.
Осъден на 10 години ИТЛ. Умрял на 18 декември 1940 г. в Севвостлаг.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунална Московския военен окръг. 20 декември 1956 г.

33. БОРИС ДИМИТРОВ ФИЛИПОВ (ЧОЛАЕВ) - РОКАТА
Роден на 18 ноември 1905 г. във Враца.
В СССР от 1927 г.
Член на БКП от 1921 г.
Член на ВКП (б) от 1928 г.
Арестуван на 16 декември 1937 г. Завеждащ IV отдел на Коминтерна.
Осъден на смърт. Разстрелян на 8 февруари 1938 г. Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 4 април 1956 г.

34. БОРИС ДИМИТРОВ ШАРАНКОВ
Роден на 25 януари 1894 г. в София.
В СССР от 1920 г.
Член на БКП от 1914 г.
Член на ВКП (б).
Арестуван през април 1929 г. Освободен през 1934 г. Арестуван отново през април 1936 г.
Завърнал се в България през 1947 г. Починал през 1958 г. Реабилитиран с постановление на Военния трибунал на Московския военен окръг. 16 декември 1957 г.
Възстановен като член на КПСС с решение на КПК при ЦК на КПСС, 14 февруари 1959 г.

35. БОРИС ИВАНОВ ТОДОРОВ-ИВАНОВ
Роден на 14 юни 1895 г. в гр. Криводол.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван на 3 март 1938 г. Директор на училище в Щелковски район. Московска област.
Осъден на 8 години ИТЛ. Умрял на 17 февруари 1944 г. в Севжелдорлаг.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Московския военен окръг, 19 септември 1955 г.

36. БОРИС СПИРИДОНОВ СТОМАНЯКОВ
Роден на 15 юни 1882 г. в Одеса.
Член на ВКП (б) от 1902 г.
Арестуван на 18 декември 1938 г. Заместник-народен комисар на външните работи.
Осъден на смърт. Разстрелян на 16 октомври 1941 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 9 февруари 1957 г.

37. БОРИС ТОДОРОВ СТОЯНОВ-КАЙКАМДЖОЗОВ (СТЕФАН ИВАНОВ ПЕТКОВ)
Роден на 8 ноември 1908 г. в Балчик.
В СССР от 1934 г.
Член на БКП от 1931 г.
Арестуван на 7 юни 1938 г. Дърводелец в мебелна фабрика. Осъден на смърт. Разстрелян на 19 октомври 1938 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Одеския военен окръг, 10 април 1956 г.

38. БОРИС ТОДОРОВ ЧЕХЛАРОВ (ЧЕХЛЕНКО)
Роден на 14 ноември 1894 г. в Ихтиман.
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1923 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

39. БОЯН АТАНАСОВ (ИВАНОВ) ПАПАНЧЕВ
Роден на 6 януари 1892 г. в Тулча, Румъния.
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1923 г.
Арестуван на 8 юли 1936 г. Загинал през 1937 г.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

40. БЮХНЕР БЛАГОЕВ ЗАХАРИЕВ
Роден на 14 май 1903 г. в с. Малко Белово (дн. Белово).
В СССР е като син на политемигранта Благой Захариев.
Член на БКП от 1946 г.
Арестуван на 9 март 1938 г. в Москва.
Осъден на 5 години ИТЛ. На 3 юни 1941 г. с постановление на Специалното съвещание на НКВД делото е прекратено.
Завърнал се в България на 4 април 1946 г. На отговорна държавна стопанска работа. Починал през 1980 г.

41. ВАСИЛ АНГЕЛОВ ВАСИЛЕВ (КАРАБОЮКОВ, ВАСИЛ ВАСИЛЕВ КАЛОЯНОВ, ДРАГАН ПЕТКОВ КАЛОЯНОВ)
Роден през 1905 г. в Хасково.
В СССР от 17 октомври 1934 г.
Член на БКП от 1923 г.
Арестуван през 1938 г. в гр. Горки, където работи като стругар в Металургичния завод. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, април 1958 г.

42. ВАСИЛ АПОСТОЛОВ МИХОВ
Роден на 22 октомври 1903 г. в с. Извор, община Сливница. В СССР от 1933 г.
Член на БКП.
Изпратен от НКВД на заточение в гр. Чимкент. През маи-юни 1936 г. избягва от Чимкент и през Ашхабат отива в Иран. През 1943 г. предаден от иранските власти на английското военно командуване и е изпратен в лагер.
Завърнал се в България през 1947 г. АБПФК. Починал през 1973 г.

43. ВАСИЛ ДИМИТРОВ ВЪЛЧЕВ (МИРКО, ВАСИЛ ДИМИТРОВ АПОСТОЛОВ)
Роден на 8 октомври 1906 г. в с. Арда, община Смолян.
В СССР от 1935 г.
Член на БКП от 1925 г.
Арестуван през 1938 г. Освободен на 12 юни 1941 г. с решение на Специалното съвещание на НКВД, 31 май 1941 г.
Загинал при самолетна катастрофа със Станке Димитров на 26 август 1944 г.

44. ВАСИЛ ЕНЧЕВ ПАВЛОВ
Роден на 25 декември 1895 г. в Нова Загора.
В СССР от септември 1925 г.
Член на БКП от 1919 г.
Арестуван през 1937 г. в Одеса, където работи като банков служител и учител. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

45. ВАСИЛ ИВАНОВ КАРАМИХОВ
Роден на 12 май 1900 г. в Бургас.
В СССР от август 1925 г.
Член на БКП от 1920 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1937 г. Освободен през 1939 г.
Завърнал се в България през 1946 г. На партийна работа. АБПФК.

46. ВАСИЛ ИВАНОВ НОВАКОВ
Роден на 13 юли 1896 г. в Бургас.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал през 1938 г. Посмъртно реабилитиран.

47. ВАСИЛ ИЛИЕВ КУРТЕВ
Роден на 13 януари 1891 г. в с. Ковачевица, община Гърмен.
В СССР от юни 1930 г.
Член на БКП от 1919 г.
Арестуван на 5 февруари 1938 г. Работи в Одеската електростанция.
Осъден на смърт. Разстрелян на 17 септември 1938 г. Посмъртно реабилитиран с постановление на Президиума на Одеския областен съд, 7 март 1960 г.

48. ВАСИЛ МАРКОВ ВЕЛЕВ
Роден на 11 май 1897 г. в с. Видраре, Тетевенско.
В СССР от 1936 г.
Член на БКП от 1921 г.
Член на ВКП (б).
Арестуван през май 1937 г. в Москва.
Осъден на 8 години ИТЛ. Умрял на 9 октомври 1943 г. в Ташкент.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 22 октомври 1955 г.

49. ВАСИЛ МИХАЙЛОВ ГАВРИЛОВ (ХРИСТО СТАЙКОВ ИВАНОВ)
Роден през 1906 г. в Сливен.
В СССР от 1933 г.
Член на БКП от 1930 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал през 1939 г.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военния трибунал на Одеския военен окръг, 7 май 1957 г.

50. ВАСИЛ ХРИСТОВ БРЪМБАРОВ
Роден през април 1902 г. в Ловеч.
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1923 г.
Член на ВКП (б) от 1923 г.
Арестуван през 1937 г. Освободен.
Завърнал се в България през 1945 г. На отговорна държавна работа. АБПФК. Починал през 1961 г.

51. ВАСИЛ ХРИСТОВ КОЛЕВ (СЕРГЕЙ ВОРОБЕВ)
Роден през 1904 г. в с. Петревене, община Луковит.
В СССР от януари 1935 г.
Член на БКП от 1932 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

52. ВАСИЛ ЦАКОВ ЙОТОВ
Роден на 2 януари 1902 г. в с. Бъркач, община Долни Дъбник.
В СССР от 1923 г.
Член на БКМС от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1924 г.
Арестуван на 15 юли 1936 г. в Москва. Осъден. Освободен през март 1940 г.
Изпратен в България като боец в част на НКВД с командир Цвятко Радойнов на 11 август 1941 г. Заловен. Осъден. Разстрелян на 26 юни 1942 г.

53. ВЕЛИК КОСТАДИНОВ БОЯДЖИЕВ
Роден на 15 април 1899 г. в с. Черешово, Гърция.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1920 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1938 г. Освободен през февруари 1939 г. Завърнал се в България през 1946 г. На партийна работа. Починал през 1967 г.

54. ВЕСА ТОДОРОВА ТОШЕВА (ВЪЛКАНА ТОДОРОВА ТОШЕВА)
Родена на 14 октомври 1914 г. в с. Горно Пещене. Община Враца.
В СССР от 1935 г.
Член на БКП от февруари 1935 г.
Арестувана през 1937 г.
Завърнала се в България през 1955 г.
Реабилитирана.
Възстановена в партията с решение на Секретариата № 42, 1956 г. (от 1935 г.).

55. ВЕТО МАРИНОВ ГЕНОВСКИ (МАРИН ВЛАДИМИРОВ БОРИСОВ)
Роден на 29 май 1896 г. в с. Радовене, община Роман.
В СССР от 1931 г.
Член на БКП от 1917 г.
Член на ВКП (б) от 1931 г.
Арестуван през 1937 г. Освободен през 1941 г.
Завърнал се в България през ноември 1945 г. На отговорна държавна работа.

56. ВЛАДИМИР ГЕОРГИЕВ МАНАФСКИ
Роден на 20 септември 1899 г. в гр. Костенец.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1922 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван на 10 февруари 1938 г.
Завърнал се в България през 1948 г. Починал през 1966 г. Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП. 1956 г. (от 1922 г.).

57. ВЛАДИМИР ГЕОРГИЕВ СЕДЛОЕВ-ГОРСКИ (МИРЧО ГЕОРГИЕВ СЕДЛОЕВ)
Роден на 15 юни 1897 г. в Самоков.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България. 4 септември 1956 г.

58. ВЛАДИМИР ПАВЛОВ ХРИСТОВ - МАРШАЛА (ВЛАДИМИР ВАСИЛЬЕВ КАЗАНОВСКИ)
Роден през 1893 г. в Радомир.
В СССР от 1921 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1922 г.
Арестуван през 1938 г. Освободен през 1945 г. Завърнал се в България на 16 май 1948 г. На отговорна държавна работа. Починал в София през 1967 г.

59. ВЛАДИМИР ПРОКОПИЕВ МАНЧЕВ
Роден на 6 юни 1899 г. в София.
В СССР от 16 септември 1925 г.
Член на БКП от 1924 г.
Член на ВКП (б) от 1929 г.
Арестуван на 27 февруари 1938 г. Главен инженер на Научно изследователския институт по торовете. Москва.
Осъден на смърт. Разстрелян на 27 април 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 18 май 1957 г.

60. ВЛАДИМИР ТОДОРОВ МИНКОВ - ЛОДКО
Роден на 6 юли 1899 г. в София.
В СССР от 16 септември 1925 г.
Член на БКП от 1924 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1938 г. Загинал през 1943 г. Посмъртно реабилитиран.

61. ВЪЛКО (ВЪЛЧО) ИВАНОВ МАРКОВ-РАДИНСКИ (ИВАН ИВАНОВ ВЪРБЕКОВ)
Роден на 4 май 1908 г. в с. Липница, община Ботевград.
В СССР от 1932 г.
Член на БКП от 1930 г.
Арестуван през 1937 г. в Москва, където е представител на БКМС в КИМ. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 12 април 1958 г.

62. ВЪЛКО СТАЙКОВ МИНКОВ
Роден на 28 октомври 1900 г. в с. Караманлии (дн. Караманите), община Вълчидол.
В СССР от 1933 г.
Член на БКП от 1918 г.
Арестуван през 1938 г. в Магнитогорск. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Уралския военен окръг, 13 март 1959 г.

63. ВЪЛЬО ГАНЧЕВ КОПРИНКОВ (ВЪЛЬО ВЪЛКОВ ГАНЧЕВ, ИВАН НИКОЛАЕВИЧ АЛЕКСАНДРОВ)
Роден на 16 ноември 1903 г. в с. Каикъ (дн. Стоян-Михайловско), община Нови пазар.
В СССР от 1922 г.
Член на БКП от 1921 г.
Член на ВКП (б) от 1922 г.
Арестуван на 6 ноември 1937 г. в Москва. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 17 ноември 1956 г.

64. ВЪЛЮ (ВЪТЮ) ТОТЕВ ТОНЧЕВ (РУСЕВ,
РУНДЕВ. ВАЛЕНТИН ФЕДОРОВИЧ ТОНЧЕВ)
Роден през 1901 г. в с. Шипка, община Казанлък.
В СССР от 6 юни 1927 г.
Член на БКП от 1923 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 1958 г.

65. ГАВРИЛ СТЕФАНОВ ГОЛЕВ (ГЕОРГИЕВ)
Роден на 3 май 1892 г. в с. Белица, община Любимец.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1937 г. Освободен.
Завърнал се в България през 1947 г. АБПФК. Починал през 1952 г.

66. ГАНЧО МИЛЧЕВ ГАНЧЕВ (ПАВЕЛ ИВАНОВИЧ ЦВЕТКОВ, ГРИГОРИЙ МИХАЙЛОВ ПАПАДЖИКОВ)
Роден на 23 април 1906 г. в с. Винарово, община Чирпан.
В СССР от 1928 г.
Член на БКМС от 1922 г.
Член на БКП от 1931 г.
Арестуван на 14 декември 1937 г. Механик в завод № 217. Осъден на смърт. Разстрелян на 25 януари 1938 г. Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 3 октомври 1956 г.

67. ГАНЧО МОСКОВ ШАБАНАКОВ
Роден на 7 август 1896 г. в Лясковец.
В СССР от 1921 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1921 г.
Арестуван на 17 юли 1937 г. Дърводелец в детски дом в Одеса.
Осъден на смърт. Разстрелян на 28 ноември 1937 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 9 юли 1957 г.

68. ГЕНКО КРЪСТЕВ ГЕНКОВ (БОРИС МАТВЕЕВИЧ МАЛЦЕВ, МАЛЧЕВ)
Роден през 1876 г. в с. Видлица, община Георги-Дамяново. В СССР от 28 август 1925 г.
Член на БКП от 1900 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 7 април 1956 г.

69. ГЕНЧО ХРИСТОВ ГЕДОВ (ГЕНЧО ГЕДОВ ХРИСТОВ, СТЕФАН ИВАНОВ КАРАДЖОВ)
Роден през 1894 г. в с. Градец, община Котел.
В СССР от октомври 1926 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1931 г.
Арестуван на 14 февруари 1938 г. Практикант в Раипищеторг, Октомврийски район, Москва.
Осъден на смърт. Разстрелян на 13 август 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 14 юли 1956 г.

70. ГЕОРГИ АЛЕКСИЕВ ЛАМБРЕВ - РОСЕН
Роден на 26 октомври 1899 г. в Пазарджишко.
В СССР от 26 октомври 1925 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал през 1937 г.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 6 юли 1954 г.

71. ГЕОРГИ БОЖЕВ ШУМАКОВ (ХАДЖИКОВ)
Роден през 1897 г. в с. Скребатно, община Благоевград.
В СССР от 8 юни 1932 г.
Член на БКП от 1928 г.
Арестуван на 7 октомври 1936 г. Студент в Тимирязевската академия.
Осъден на 4 години ИТЛ.
Завърнал се в България през 1961 г. Починал през 1967 г. Реабилитиран с постановление на Президиума на Върховния съд на СССР, 18 юни 1957 г.

72. ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ КУРТЕВ
Роден на 1 август 1906 г. в с. Ак Мехмеди (дн. Подгорица), община Търговище.
В СССР от 1931 г.
Член на РП от 1930 г.
Арестуван през 1937 г. в Москва. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Военния трибунал на Московския военен окръг, 18 юни 1962 г.

73. ГЕОРГИ ИЛИЕВ АНДРЕЙЧИН
Роден на 20 януари 1904 г. в с. Белица (дн. Илинденци), община Струмяни.
В СССР от 12 юли 1921 г.
Член на СДРП (т.с.) от 1910 до 1914 г.
Член на ВКП (б) от 1921 г.
Арестуван на 13 февруари 1935 г. Осъден на 5 години ИТЛ.
Завърнал се в България на 31 октомври 1945 г.
Работи в Министерството на външните работи в София.
Арестуван от съветските органи в София на 20 май 1949 г.
Осъден на смърт. Разстрелян в Москва на 20 април 1950 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 11 март 1958 г.

74. ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ ТОТЕВ
Роден на 15 октомври 1901 г. в с. Царацово, община Пловдив.
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1924 г.
Арестуван на 9 февруари 1938 г. Завеждащ катедра по политикономия в Московския инженерно-икономически институт.
Осъден на смърт. Разстрелян на 8 март 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 31 март 1956 г.

75. ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ МИНЧЕВ
Роден на 15 април 1897 г. в Сливен.
В СССР от 17 август 1925 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван на 30 август 1937 г. Старши агроном в Раизо, Благоевски район. Одеска област. Делото е прекратено на 23 октомври 1939 г.
Завърнал се в България през февруари 1941 г. На партийна и държавна работа. Починал през 1957 г.

76. ГЕОРГИ НЕНОВ ВЪЛЧЕВ (ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ ДУКОВ, БЪРДАРСКИ)
Роден на 28 февруари 1902 г. в с. Беглеж, община Плевен.
В СССР от 21 март 1933 г.
Член на БКП от 1930 г.
Арестуван през 1937 г. във Волгоград. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 1958 г.

77. ГЕОРГИ НИКОЛОВ РАШЕЕВ
Роден на 19 март 1903 г. в Габрово.
В СССР от октомври 1922 г.
Член на БКП от 1922 г.
Член на ВКП (б) от 1927 г.
Арестуван на 9 май 1937 г. в Киев, където работи като преподавател в Киевския енергетичен институт. Осъден на 8 години ИТЛ. Освободен през 1946 г. и отново арестуван. Изпратен на вечно заточение в Красноярския край.
Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП, 19 юли 1956 г.
Завърнал се в България през 1956 г. Починал през 1987 г.

78. ГЕОРГИ ПЕТРОВ ПЕНЕВ
Роден на 15 септември 1907 г. в с. Каялии (дн. гр. Камено).
В СССР от 1928 г.
Член на БКП от 1928 г.
Арестуван на 19 февруари 1938 г.
Осъден на 10 години лишаване от свобода.
Реабилитиран с постановление на НКВД на Киргизката ССР, 28 август 1939 г.
Завърнал се в България през 1947 г. Починал през 1976 г.

79. ГЕОРГИ СТОЙКОВ ВЪЛЕВ (МОМЧО ИВАНОВ ГЕРОВ)
Роден на 12 ноември 1912 г. в Троян.
В СССР от 1934 г.
Член на БКП от 1931 г.
Арестуван през 1937 г. във Воронеж, където живее. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 13 август 1957 г.

80. ГЕОРГИ ТОДОРОВ ИВАНОВ (БОРИС СТАТЬЕВИЧ ПЕТРАКОВ)
Роден на 29 януари 1897 г. в Пловдив.
В СССР от 21 август 1934 г.
Член на БКП от 1919 г.
Арестуван през юни 1941 г. Осъден от Омския военен трибунал на 3 години лишаване от свобода. Освободен през 1942 г. с право да живее само в Омска област.
Завърнал се в България на 15 май 1945 г. Партиен работник. АБПФК. Починал през 1985 г.

81. ГЕОРГИ ХРИСТОВ БИКЧИЕВ
Роден на 12 май 1895 г. в с. Каракоч, Турция.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1919 г.
Арестуван на 14 септември 1937 г. Стругар в автозавод „Сталин“.
Осъден на смърт. Разстрелян на 4 февруари 1938 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 9 юли 1957 г.

82. ГЕОРГИ ХРИСТОВ ЕЛЕНСКИ (БОРИС ПЕТРОВ ГОРАНОВ)
Роден на 7 февруари 1907 г. в с. Блъсковци, община Елена.
В СССР от 13 юли 1934 г.
Член на БКП от 1929 г.
Арестуван на 4 май 1937 г. Стругар в Москва.
Осъден на 5 години ИТЛ. На 11 май 1938 г. е разстрелян за контрареволюционна дейност.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военния трибунал на Московския военен окръг, 2 април 1964 г.

83. ГЕОРГИ ХРИСТОВ ПОПОВ
Роден на 26 септември 1897 г. в Троян.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван на 21 октомври 1935 г. Дърводелец в мебелна фабрика № 6, Москва.
Осъден на 2 години ИТЛ.
Завърнал се в България през 1956 г. Починал през 1983 г. Реабилитиран с решение на Съдебната колегия на Върховния съд на СССР, 31 юни 1956 г.

84. ГЕОРГИ ХРИСТОВ (ХРИСТОСКОВ) ТЕЛИЙСКИ
Роден на 16 август 1894 г. в с. Калугерово, община Лесичово.
В СССР от май 1923 г.
Член на БКП от 1916 г.
Член на ВКП (б) от 1923 г.
Арестуван през 1937 г. във Воронеж. Освободен на 18 февруари 1939 г.
Завърнал се в България през 1945 г. АБПФК. Починал през 1954 г.

85. ГЕЧО (ГЕНЧО) НИКОЛОВ КОКИЛЕВ
Роден на 27 март 1899 г. в Ловеч.
В СССР от август 1925 г.
Член на БКП от 1925 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1937 г. в Ленинград. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

86. ГРИГОР ДИХАНОВ ВЪЛЧЕВ
Роден през 1899 г. в Малко Търново.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1920 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 12 април 1958 г.

87. ГРОЗДЮ ДИМИТРОВ РАДИЧЕВ
Роден на 10 февруари 1910 г. в с. Трояново, община Камено. В СССР от 17 юли 1932 г.
Член на РП от 1930 г.
Арестуван през март 1938 г. Завеждащ склад в Москва.
Осъден на 8 години ИТЛ. Умрял на 12 януари 1941 г. в Коми АССР.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Московския военен окръг, 27 декември 1956 г.

88. ДАКО ЙОРДАНОВ ЙОРДАНОВ
Роден на 19 юни 1897 г. в с. Дерманци, община Луковит.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1938 г. и изпратен в Коми АССР. Освободен на 3 януари 1947 г.
Завърнал се в България през 1955 г. На отговорна държавна работа. АБПФК. Починал през 1974 г.

89. ДЕЛЮ ПЕТКОВ ВЪЛЧЕВ
Роден през 1906 г. в с. Бащино, община Опан.
В СССР от 1934 г.
Член на БКП от 1928 г.
Арестуван през 1938 г. в Одеса. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Военния трибунал на Одеския военен окръг, 14 септември 1962 г.

90. ДЕНЧО СТОЙЧЕВ СЛАВОВ
Роден на 18 март 1900 г. в с. Ганчовец, община Дряново.
В СССР от ноември 1925 г.
Член на БКП от 1921 г.
Член на ВКП (б) от 1927 г.
Арестуван през 1938 г. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Киевския военен окръг, 4 декември 1959 г.

91. ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ ЛАМБРЕВ - РОБЕРТ
Роден на 1 май 1894 г. в Пазарджик.
В СССР от 1932 г.
Член на БКП от 1915 г.
Член на ВКП (б) от 1932 г.
Арестуван на 15 март 1938 г. Загинал през 1938 г. Посмъртно реабилитиран с постановление на Управлението на ГБ при Министерския съвет на СССР, 15 юли 1956 г.

92. ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ ЗЛАТАРЕВ (ФЕДОРОВ)
Роден на 5 август 1896 г. в Ямбол.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България, 6 декември 1955 г.

93. ДИМИТЪР ДИМОВ ДАСКАЛОВ
Роден на 23 септември 1908 г. в с. Куртолен (дн. Вълче поле), община Любимец.
В СССР от 1925 г.
Член на ВКП (б) от 1928 г.
Арестуван през май 1937 г. Електромонтьор в радиолабораторията на 9 отдел ГУТБ НКВД.
Осъден на 5 години ИТЛ.
Завърнал се в България през 1950 г.
Реабилитиран с определение на Съдебната колегия на Върховния съд на СССР, 20 октомври 1988 г.

94. ДИМИТЪР ИВАНОВ ГАЧЕВ
Роден на 16 януари 1902 г. в Брацигово.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1921 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал през 1945 г.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

95. ДИМИТЪР ИВАНОВ ПАПАДЖАКОВ (ВАСИЛИЙ ФЬОДОРОВИЧ СИМЕОНОВ)
Роден на 10 февруари 1900 г. в с. Емборе, СФРЮ. В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1920 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1937 г. Освободен.
Загинал в Испания през 1938 г.

96. ДИМИТЪР ЛАМБОВ ХАДЖИМИТРЕВ (ИВАН ВАСИЛЕВ АДЕЖЕМОВ)
Роден на 1 май 1911 г. в с. Булгаркьой, Турция.
В СССР от август 1934 г.
Член на БКП от 1931 г.
Арестуван на 4 март 1938 г. Монтьор в Трансформаторния цех на Одеската електростанция.
Умрял на 24 февруари 1939 г. в затворническата болница от туберкулоза на белите дробове.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Военната прокуратура на Одеския военен окръг, 3 януари 1963 г.

97. ДИМИТЪР ПЕТРОВ МИНЧЕВ
Роден на 30 октомври 1900 г. в с. Екши-су, Гърция.
В СССР от 1934 г.
Член на БКП от 1926 г.
Арестуван на 5 март 1938 г. На 27 септември 1939 г. делото е прекратено. Бригадир в колхоз „Киров“, Одеска област.
Завърнал се в България през 1947 г.

98. ДИМИТЪР СТОЯНОВ КОНСТАНТИНОВ
Роден на 1 септември 1896 г. в с. Одраница, община Земен.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1938 г.
Реабилитиран с решение на Военната прокуратура на Одеския военен окръг, 18 септември 1962 г.
Завърнал се в България. Починал през 1980 г.

99. ДИМИТЪР ХРИСТОВ АЛТЪПАРМАКОВ
Роден на 27 юли 1897 г. в Свиленград.
В СССР от 1927 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1927 г.
Арестуван през 1938 г.
Завърнал се в България през 1947 г. Починал през 1970 г. Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 12 април 1958 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП, 12 ноември 1956 г.

100. ДИМИТЪР ЦВЕТКОВ ДИМИТРОВ (МИТЮ ЦВЯТКОВ СЕМОВСКИ)
Роден през 1911 г. в гр. Завет.
В СССР от октомври 1936 г.
Член на БКП от 1932 г.
Арестуван през май 1937 г.
Осъден на 5 години ИТЛ. Умрял на 17 април 1941 г. в Печорския лагер.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 22 октомври 1955 г.

101. ДИМО ГЕОРГИЕВ МАРЦОТЕВ
Роден на 22 февруари 1885 г. в Малко Търново.
В СССР от 17 август 1925 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1938 г.
Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.
Завърнал се в България през 1959 г. Починал през 1974 г.

102. ДИМО (ДИМИТЪР) ФИЛИПОВ ДИМОВ
Роден на 31 декември 1912 г. в с. Горски извор, община Димитровград.
В СССР от 11 декември 1934 г.
Член на БКП от 1932 г.
Арестуван през 1938 г. в Новочеркаск. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 24 август 1960 г.

103. ДИНО ГЕОРГИЕВ КЬОСЕВ
Роден на 16 септември 1903 г. в Кукуш, Гърция.
В СССР от 1933 г.
Член на БКП от 1930 г.
Член на ВКП (б) от 1933 г.
Арестуван на 23 април 1936 г. Заместник-директор по научната работа на Всесъюзния институт по експериментално ветеринарно дело.
Осъден на 5 години ИТЛ.
Завърнал се в България през март 1948 г. На партийна работа. Починал.
Реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 22 септември 1956 г.

104. ДИНЮ СТОЕВ ДИНЕВ (ДИНЮ СТОЕВ ЧИТАЛОВ, ДИНЮ ДИНЕВ-ЮЛЬЕВИЧ СТОЕВ)
Роден през 1905 г. в с. Александрово, община Стралджа. В СССР от 27 юни 1925 г.
Член на БКМС от 1922 г.
Член на ВКП (б) от 1930 г.
Арестуван през 1937 г. в Краснодар. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

105. ДОБРИ ИВАНОВ БЕДЕВ
Роден на 10 октомври 1900 г. в Котел.
В СССР от 17 август 1925 г.
Член на БКП от 1922 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 6 юни 1957 г.

106. ДОБРИ КОНДЕВ МАНДЖАКОВ
Роден през 1982 г. в Сливен.
В СССР от 1924 г.
Член на БКП от 1900 г.
Член на ВКП (б) от 1924 г.
Арестуван на 7 март 1938 г. Председател на колхоз „Красный маяк“, станица Маринская, Краснодарски край.
Осъден на смърт. Разстрелян на 29 октомври 1938 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Севернокавказкия военен окръг, 24 февруари 1956 г.

107. ДОНЧО ДИМИТРОВ КАЛАЙДЖИЕВ
Роден на 1 февруари 1901 г. в Хасково.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1920 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1938 г. в гр. Горки. Освободен.
Завърнал се в България през декември 1947 г. На отговорна държавна работа. Починал през 1960 г.

108. ДРАГАН ПЕТКОВ (ПЕТРОВ) КАЛОЯНОВ
Роден през 1905 г. в Хасково.
В СССР от 17 октомври 1934 г.
Член на БКП от 1930 г.
Арестуван през 1938 г. Загинал. Посмъртно реабилитиран.

109. ДРАГОМИР ПЕТРОВ НИКОЛАЕВ
Роден на 28 октомври 1903 г. в Берковица.
В СССР от 16 септември 1925 г.
Член на БКМС от 1922 г.
Член на ВКП (б) от 1929 г.
Арестуван през 1937 г.
Завърнал се в България през 1951 г. АБПФК. Починал през 1978 г.

110. ДЯКО КОЙЧЕВ ДЯКОВ
Роден на 28 ноември 1910 г. в гр. Девня.
В СССР от 21 юли 1932 г.
Член на РМС.
Арестуван през 1937 г. в гр. Чимкент. Осъден. Освободен през 1941 г.
Завърнал се в България през 1962 г. АБПФК. Починал през 1977 г.

111. ЕВТИМ ДИМОВ БОЯДЖИЕВ (ИВАН ИВАНОВ ГРУДОВ)
Роден през 1910 г. в с. Гьозекен (дн. Обзор), община Несебър.
В СССР от август 1934 г.
Член на БКП от 1933 г.
Арестуван през 1938 г. в с. Круголово, Азовски район. Ростовска област, където работи като политически отговорник на риболовен кораб. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 10 октомври 1958 г.

112. ЕНЧО БЛАГОЕВ ЗАХАРИЕВ
Роден на 29 май 1905 г. в с. Малко Белово (дн. гр. Белово) .
В СССР от 1929 г.
Арестуван на 12 март 1938 г. Инженер-геолог в Московския геологически институт.
Осъден на 8 години ИТЛ.
Реабилитиран с постановление на Специалното съвещание на НКВД, 3 юни 1941 г.
Завърнал се в България през септември 1946 г. На отговорна държавна работа. АБПФК. Починал през 1980 г.

113. ЕНЧО РАЙКОВ ЕНЕВ (СТОЙКО ДИМИТРОВ ХАРАЛАМПОВ)
Роден на 22 октомври 1908 г. в гр. Стрелча.
В СССР от 17 октомври 1934 г.
Член на БКП от 1931 г.
Арестуван на 10 февруари 1938 г. в гр. Керч. Изпратен в ИТЛ във Владивосток, по-късно в Колима, където е до 1951 г.
Завърнал се в България през 1951 г.
Реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 19 февруари 1955 г.

114. ЖЕКО ИВАНОВ СТОЕНЧЕВ (БАЛАБАНОВ, ЖИВКО, ЖАН)
Роден на 1 август 1908 г. в Стара Загора.
В СССР от 1926 г.
Член на БКМС от 1924 г.
Член на ВКП (б) от 1928 г.
Арестуван през 1938 г. и освободен през 1940 г.
Завърнал се в България през 1949 г. Работник-леяр в Казанлък. АБПФК.

115. ЖЕЛЕЗ ЙОРДАНОВ ЖЕЛЯЗОВ (КИРАНОВ)
Роден на 31 януари 1904 г. в с. Кара кьосе (да. Черноок), община Провадия.
В СССР от 1935 г.
Член на БКП от 1922 г.
Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

116. ЖЕЛЯЗКО КРЪСТЕВ БАБАЧЕВ
Роден през 1904 г. в Елхово.
В СССР от 1926 г.
Член на БКМС от 1924 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1937 г. в Москва. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 6 юли 1957 г.

117. ЖЕЛЯЗКО МИТЕВ ЗЛАТЕВ (МАРКО СТОЯНОВ ПЕНЕВ)
Роден през 1909 г. в с. Копусчии (дн. Падина), община Аврен.
В СССР от 1934 г.
Член на БКП от 1929 г.
Арестуван през 1937 г. в Одеса. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Военния трибунал на Одеския военен окръг, 11 септември 1962 г.

118. ЗАШО БУДИНОВ БАКАРСКИ
Роден на 11 април 1909 г. в с. Горна Диканя, община Радомир.
В СССР от 1935 г.
Член на БКП от 1930 г.
Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 12 април 1958 г.

119. ЗИНА ВАСИЛЕВА ИВАНОВА (ЗИНАИДА СИМЕОНОВА ИВАНОВА)
Родена през 1909 г. в Сливен.
В СССР от август 1935 г.
Член на БКП от 1931 г.
Арестувана през юни 1937 г.
Осъдена на 10 години ИТЛ.
Изпратена в Карагандинския лагер.
Завърнала се в България през 1946 г. Починала през 1981 г.
Реабилитирана.

120. ЗДРАВКО ВАСИЛЕВ МИЦОВ (ЗДРАВКО ПЕТРОВ МИЦЕВ)
Роден на 28 февруари 1903 г. в Плевен.
В СССР от 1927 г.
Член на БКП от 1924 г.
Член на ВКП (б) от 1928 г.
Арестуван през 1938 г. Освободен на 5 ноември 1939 г. Завърнал се в България през октомври 1945 г. На отговорна държавна работа. АБПФК. Починал през 1986 г.

121. ЗЛАТКО ИВАНОВ СТОЯНОВ (ЗЛАТКО ДИМОВ СТЕФАНОВ)
Роден на 24 август 1909 г. в Габрово.
В СССР от декември 1936 г.
Член на БКП от 1933 г.
Загинал.
Посмъртно реабилитиран.

122. ИБРАХИМ ЕШЕРЕФ ШЕКЕРДЖИЕВ (ИВАН СИМЕОНОВ МИНДОВ)
Роден през 1896 г. в Балчик.
В СССР от 1932 г.
Член на БКП от 1917 г.
Арестуван в гр. Казан. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Президиума на Върховния съд на РСФСР. 24 ноември 1962 г.

123. ИВАН АТАНАСОВ КИНОВ (ЧЕРКЕЗОВ)
Роден на 8 май 1893 г. в с. Люти брод, община Мездра.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1911 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван на 31 юли 1938 г. Освободен през декември 1939 г. Завърнал се в България през ноември 1944 г. Работи в БНА. Починал през 1967 г.

124. ИВАН БОНЕВ ТИТОРСКИ (ИВАН БОНЕВ ГЕОРГИЕВ)
Роден през 1887 г. в с. Боровци, община Берковица.
В СССР от 12 август 1931 г.
Член на БКП от 1920 г.
Арестуван през 1937 г. в с. Ботево, Коларовски район, Днепропетровска област, където работи в колхоз.
Загинал.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Военния трибунал на Одеския военен окръг, 7 май 1957 г.

125. ИВАН ВАСИЛЕВ КРЕКМАНОВ
Роден на 24 май 1895 г. в Дупница (дн. Станке Димитров).
В СССР от 1934 г.
Член на БКП от 1919 г.
Арестуван през 1938 г. Изпратен в ИТЛ. Освободен на 23 юни 1944 г.
Завърнал се в България на 1 май 1945 г. На държавна работа. АБПФК. Починал.

126. ИВАН ВАСИЛЕВ ПАВЛОВ
Роден през 1897 г. във Варна.
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1923 г.
Арестуван през 1938 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 10 септември 1958 г.

127. ИВАН ГЕОРГИЕВ БУЧАКОВ
Роден на 2 декември 1877 г. в Казанлък.
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1914 г.
Член на ВКП (б) от 1924 г.
Арестуван през 1938 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

128. ИВАН ГЕОРГИЕВ ТАМАХКЯРОВ
Роден през 1881 г. в с. Паспалово, Турция.
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1920 г.
Член на ВКП (б) от 1924 г.
Арестуван през 1937 г.
Реабилитиран с постановление на НКВД на Североосетинска АССР, 28 февруари 1940 г.
Починал през 1954 г.

129. ИВАН ЙОРДАНОВ ИВАНОВ
Роден на 20 ноември 1924 г. в с. Лютидол, община Мездра. В СССР от 20 септември 1929 г.
Член на БКП от 1927 г.
Член на ВКП (б) от 1929 г.
Арестуван през 1937 г. Осъден. Освободен през 1940 г. Прехвърлен в България с група парашутисти през 1942 г. Заловен и осъден. Разстрелян на 26 юни 1942 г.

130. ИВАН МИХАЙЛОВ БОНЕВ (ИВАН БОНЕВ МИХАЙЛОВ)
Роден на 8 юли 1910 г. във Варна.
В СССР от 1932 г.
Член на БКП от 1930 г.
Арестуван през 1937 г.
Изпратен в гр. Ухта, Коми АССР, където остава до 1955 г. Завръща се в България през 1955 г.
Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП № 353, 12 януари 1956 г.

131. ИВАН ПАВЛОВ (ПЕНЧЕВ, ПЕНЕВ) ДЕЧЕВ
Роден на 10 септември 1890 г. в Стара Загора.
В Русия от 1911 г.
Член на ВКП (б) от 1917 г.
Участник в Октомврийската революция, командир на партизански отряд. В СССР заема отговорни партийни и държавни длъжности.
Арестуван през 1937 г. Освободен с решение на Военния трибунал на Войските на МВД на Хабаровския край, 24 декември 1947 г.
Реабилитиран с решение на Военния трибунал на Московския военен окръг, 13 септември 1962 г.
Починал в Москва през 1968 г.

132. ИВАН ПЕТРОВ ДАСКАЛОВ
Роден на 21 ноември 1904 г. в с. Керменлии (дн. Кермен), община Сливен.
В СССР от 18 май 1929 г.
Член на БКП от 1924 г.
Член на ВКП (б) от 1930 г.
Арестуван през 1938 г.
Завърнал се в България през 1947 г. Починал през 1987 г. Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

133. ИВАН ПЕТРОВ ИВАНОВ-ИЗАТОВСКИ
Роден на 1 май 1896 г. в Берковица.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1916 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1936 г. Освободен през 1939 г. Подводничар, разстрелян на 26 юни 1942 г. в България.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

134. ИВАН РАЙКОВ КАСАВЕТОВ
Роден на 18 септември 1907 г. в гр. Килифарево, община Велико Търново.
В СССР от 1926 г.
Член на БКМС от 1922 г.
Член на ВКП (б) от 1928 г.
Арестуван на 16 февруари 1938 г. в Москва, където работи като стругар в ЦАГИ.
Осъден на 8 години затвор с решение на Особеното съвещание, 28 май 1938 г.
Изпратен в ИТЛ в Архангелска област.
Завърнал се в България през 1955 г.
Реабилитиран.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП, 14 февруари 1956 г.

135. ИВАН СТОЙКОВ ДРАГОИЛСКИ (ИВАН ХАДЖИИВАНОВ, ИВАН СТОЙКОВ АЛЕКСИЕВ)
Роден през 1896 г. в с. Чорул, община Драгоман.
В СССР от 1932 г.
Член на БКП от 1917 г.
Арестуван през 1937 г. и осъден.
Завърнал се в България през 1948 г. АБПФК. Починал през 1967 г.

136. ИВАН СТЕФАНОВ (ИВАНОВ) ПАВЛОВ - ЕНЧО
Роден на 28 юли 1905 г. в Чирпан.
В СССР от 2 септември 1925 г. до 1932 г. и от 1935 г.
Член на БКП от 1929 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1936 г. и осъден на 5 години ИТЛ. Разстрелян през 1941 г.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 1956 г.

137. ИВАН ТОДОРОВ АЛТЬПАРМАКОВ
Роден през 1902 г. в Стара Загора.
В СССР от 12 ноември 1925 г.
Член на БКП от 1923 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1938 г. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 26 май 1956 г.

138. ИВАН ТОМОВ ПИПЕРКОВ
Роден на 10 януари 1903 г. в Лозенград. Турция.
В СССР от 17 август 1925 г.
Член на БКП от 1922 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1938 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

139. ИГНАТ ИВАНОВ ШИШКОВ (БОЧАРОВ)
Роден през 1898 г. в с. Богданци, СФРЮ.
В СССР от 1928 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1928 г.
Арестуван на 15 октомври 1937 г. Референт в 9 отдел на ГУГБ НКВД.
Осъден на смърт. Разстрелян на 10 януари 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 7 април 1956 г.

140. ИЛИЯ АТАНАСОВ ТАУШАНОВ (ТОДОР Н. СТОЯНОВ)
Роден на 6 май 1914 г. в с. Куру Химитли (дн. Сухозем), община Калояново.
В СССР от 1935 г.
Член на БКМС от 1933 г.
Арестуван през 1938 г.
Завърнал се в България през 1954 г.
Реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 19 февруари 1955 г.
Възстановен в партията с Решение на Секретариата на ЦК на БКП, 1955 г.

141. ИЛИЯ БОТЕВ СТОЙЧЕВ (ИЛИЯ СТОЙЧЕВ БОТЕВ, ИЛИЯ БОТЕВ ИЛИИСКИ)
Роден на 20 май 1902 г. в гр. Угърчин.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1923 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван на 31 юли 1938 г. Освободен през август 1938 г. като необосновано арестуван.
Загинал при отбраната на Ленинград през 1943 г. като офицер от Червената армия.

142. ИЛИЯ ВАСИЛЕВ ТОДОРОВ (ФИЛИП БОИКОВ, БОЙКО, МИЛАН)
Роден на 2 август 1902 г. в Троян.
В СССР от 1931 г.
Член на БКП от 1922 г.
Член на ВКП (б) от 1931 г.
Арестуван на 26 април 1937 г. Преподавател в курсове по марксизъм-ленинизъм в гр. Горки.
Осъден на 5 години ИТЛ. Умрял на 24 януари 1938 г. в Севвостлаг.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 20 октомври 1956 г.

143. ИЛИЯ МИХАИЛОВ МАНОВ
Роден през 1893 г. в с. Голямо Белово, община Белово.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван на 16 февруари 1938 г.
Осъден на смърт. Разстрелян на 26 септември 1938 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Севернокавказкия военен окръг, 7 септември 1962 г.

144. ИЛИЯ НИКОЛОВ КРАТУНКОВ
Роден през 1897 г. в Търговище.
В СССР от 1929 г.
Член на ЧКП от 1924 г.
Член на ВКП (б) от 1929 г.
Арестуван през 1937 г.
Осъден на ИТЛ. Умрял на 26 юни 1942 г.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Военния трибунал на Закавказкия военен окръг, 28 септември 1956 г.

145. ИЛИЯ ПЕТКОВ ПЕЕВ
Роден през 1906 г. с. Поибрене, община Панагюрище.
В СССР от март 1930 г.
Член на БКМС от 1922 г.
Член на ВКП (б) от 1931 г.
Арестуван на 22 февруари 1938 г. Пенсионер. Делото е прекратено с постановление на началника на НКВД, Московска област. Завърнал се в България през 1945 г. Починал през 1959 г.

146. ЙОВЧО СМИЛОВ ЙОВЧЕВ (ЕМИЛ)
Роден на 15 юли 1902 г. в гр. Мъглиж.
В СССР от 1927 г.
Член на БКП от 1924 г.
Член на ВКП (б) от 1928 г.
Арестуван през 1937 г.
Завърнал се в България през 1947 г.
Реабилитиран.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП, 1956 г.

147. ЙОРДАН ДИМИТРОВ ТРАЙКОВ (ЙОРДАН АПОСТОЛОВ ЗЛАТАНОВ)
Роден на 20 март 1902 г. в с. Грамадно, СФРЮ.
В СССР от 1933 г.
Член на БКП от 1923 г.
Арестуван на 4 март 1935 г. Студент в КУНМЗ - I курс.
Осъден на 3 години ИТЛ.
Завърнал се в България през 1952 г. АБПФК. Починал през 1980 г.
Реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 28 ноември 1956 г.

148. ЙОРДАН ЖЕЛЯЗКОВ ВЕЛКОВ
Роден на 10 декември 1898 г. в Провадия.
В СССР от 1934 г.
Член на БКП от 1919 г.
Арестуван през 1935 г. в Магнитогорск. Загинал. Посмъртно реабилитиран с постановление на Президиума на Върховния съд на Коми АССР, 1 септември 1962 г.

149. ЙОРДАН ИЛИЕВ КЕСЯКОВ (РУДОЛФ ХАНОВИЧ ГЕОРГИЕВ)
Роден на 25 май 1895 г. в Етрополе.
В СССР от 1929 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1930 г.
Арестуван на 6 февруари 1938 г. Загинал през 1945 г. Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 25 август 1956 г.

150. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ ДРУМЕВ (АНДРЕЙ СЕМЕНОВИЧ БЕРЕЗКИН)
Роден през 1900 г. в с. Кортен, община Нова Загора.
В СССР от 1923 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР. 31 март 1956 г.

151. ЙОРДАН КЪНЧЕВ ДИМИТРОВ (МИХАИЛ ГЕОРГИЕВИЧ ЧЕРНЫЙ)
Роден през 1912 г. в с. Манастирица, община Попово.
В СССР от 1934 г.
Член на БКП от 1932 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал през 1939 г.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 30 май 1960 г.

152. ЙОРДАН СТОЯНОВ ИВАНОВ (ЙОРДАНОВ)
Роден през октомври 1894 г. в с. Главаци, община Криводол. В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

153. ЙОРДАН ТОМОВ НЕНКОВ
Роден на 12 декември 1904 г. в с. Горна Вереница, община Михайловград.
В СССР от 1925 г.
Член на БКМС.
Член на ВКП (б) от 1927 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал през 1937 г.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 12 април 1958 г.

154. ЙОРДАНА ДАВИДОВА (АНГЕЛОВА) СТОЯНОВА
Родена на 19 януари 1879 г. в с. Горно Церовене, община Георги-Дамяново.
В СССР от 1931 г.
Член на БКП от 1922 г.
Член на ВКП (б) от 1931 г.
Арестувана през 1938 г. Освободена.
Завърнала се в България през лятото на 1945 г. АБПФК. Починала.

155. КАЛУД ПЕТКОВ МУШАКОВ
Роден на 12 февруари 1897 г. в с. Кадиево, Турция.
В СССР от 1928 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1928 г.
Арестуван през 1937 г. Освободен. Участвува в Отечествената война.
Завърнал се в България през 1947 г. Членува в БКП. АБПФК. Починал през 1958 г.

156. КАМЕН РУСИНОВ КАМЕНОВ
Роден на 7 октомври 1895 г. в с. Соточино (дн. Гаврил-Геново), община Георги-Дамяново.
В СССР от 1920 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1921 г.
Арестуван през 1938 г. в Днепропетровск, където работи като инженер-металург в „Запорожсталь“.
Завърнал се в България през 1947 г. Починал през 1984 г.
Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 10 октомври 1958 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП, 12 ноември 1956 г.

157. КИРИЛ КИРЧЕВ КИРОВ
Роден на 6 юни 1898 г. във Варна.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1920 г.
Арестуван през 1938 г. Осъден на ИТЛ.
Завърнал се в България през 1948 г. После отново отива в СССР. Лекар.

158. КИРИЛ МАРИНОВ ИВАНОВ
Роден през 1895 г. в с. Садина, община Попово.
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (6) от 1923 г.
Арестуван през 1937 г.
Завърнал се в България през 1945 г. АБПФК. Починал през 1969 г.

159 КИРИЛ СЛАВОВ СПАСОВ (ГЕОРГИЕВ)
Роден на 13 октомври 1900 г. в Перник.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1948 г.
Член на ВКП (б) от 1927 г.
Арестуван през 1938 г. в Челябинск.
Изпратен в лагер в Коми АССР.
Завърнал се в България през 1948 г. Починал през 1980 г. Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 12 април 1958 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП, 1956 г. (от 1927 г.).

160. КИРИЛ ТОМОВ ПИПЕРКОВ
Роден на 29 април 1906 г. в Лозенград, Турция.
В СССР от 1925 г.
Член на БКМС.
Член на ВКП (б) от 1928 г.
Арестуван през 1938 г. Загинал през 1939 г.
Посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

161. КИРИЛ ЯНАКИЕВ ЧАКАЛОВ
Роден на 7 октомври 1909 г. в Балчик.
В СССР от 1932 г.
Арестуван през ноември 1937 г. Освободен през 1946 г. Завърнал се в България през 1954 г. АПБФК. Починал през 1984 г.

162. КОЙЧО ВЛАСОВ КАСАПОВ
Роден през 1891 г. в с. Хамзаларе (дн. Зелениково), община Брезово.
Един от най-изявените български интернационалисти, участник в Октомврийската революция и Гражданската война в Съветска Русия. Организатор на интернационални части в Червената армия (1918-1919 г.).
Член на РКП (б) от 1918 до 1920 г.
Арестуван в края на 1924 г. Осъден на 10 години ИТЛ. Впоследствие допълнително осъждан. Престоява в лагери и затвори до пролетта на 1942 г. Излиза от затвора в Украйна по време на окупацията от германофашистките войски.
Завърнал се в България през май 1942 г. Починал.

163. КОЛЮ КОЛЕВ КАЛЕЙЧАНОВ (ЙОСИФ И. ИЛИЕВ, Й. И. ИЛИЕВ)
Роден на 23 януари 1898 г. в с. Шипково, община Троян.
В СССР от 1929 г.
Член на БКП от 1920 г.
Арестуван през 1937 г.
Завърнал се в България през 1952 г. Починал през 1982 г.
Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП, 1956 г. (от 1920 г.).

164. КОНСТАНТИН (КОСТАДИН) ХРИСТОВ КРЕМЕНСКИ (ПОПОВ)
Роден на 6 октомври 1900 г. в гр. Правец.
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1923 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал през 1937 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Московския военен окръг, 8 март 1956 г.

165. КОСТА АНГЕЛОВ СТОЯНОВ
Роден на 14 май 1904 г. в с. Соточино (дн. Гаврил-Геново), община Георги-Дамяново.
В СССР от 1926 г.
Член на ВКП (б) от 1931 г.
Арестуван през февруари 1938 г. в Москва.
Реабилитиран.
Завърнал се в България през 1945 г. Починал през 1965 г.

166. КОСТАДИН АТАНАСОВ ЛАГАДИНОВ (ПЕТЪР СТЕФАНОВ БЪРЗОКОВ)
Роден на 11 април 1913 г. в Разлог.
В СССР от 1934 г.
Член на БКП.
Арестуван през 1938 г. Освободен на 23 юни 1941 г. Изпратен в България като боец на НКВД (подводничар), включва се активно в организирането на партизанското движение. На отговорна работа в БНА.

167. КОСТАДИН ПОПАНДОВ КАРКАЛАШЕВ (ПЕТЪР ВИКТОРОВ ДИНКОВ)
Роден през 1897 г. в с. Богданци, Гърция.
В СССР от 1933 г.
Член на БКП от 1930 г.
Арестуван през 1935 г. в Харков, където работи в редакцията на в. „Колективист“. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 6 юли 1957 г.

168. КРУМ ЖЕКОВ БЪЧВАРОВ (КОНСТАНТИН ИВАНОВ БОЧАРОВ)
Роден на 20 август 1898 г. в с. Сапаш, община Белоградчик.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1914 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1936 г. Загинал през 1937 г.
Посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България. 4 септември 1956 г.

169. КРЪСТЮ ЛАЗАРОВ КРЪСТЕВ (КРЪСТЮ КРЪСТЕВ ЛАЗАРОВ, ХРИСТО ХРИСТОВ ЛАЗАРОВ)
Роден на 13 юни 1895 г. в с. Лопушна (дн. Георги-Дамяново).
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1928 г.
Арестуван през 1937 г. Освободен на 12 май 1939 г. Завърнал се в България през 1950 г. АБПФК.

170. КРЪСТЮ ГЕОРГИЕВ (СТАНЧЕВ) РАКОВСКИ
Роден на 13 август 1873 г. в Котел.
В СССР от 1917 г.
Член на БКП, РКП.
Член на ВКП (б).
Арестуван през февруари 1937 г.
Осъден на 20 години затвор.
Разстрелян на 11 септември 1941 г. в затвора в гр. Орел. Посмъртно реабилитиран с постановление на Пленума на Върховния съд на СССР, 4 февруари 1988 г.
Възстановен в партията (посмъртно) с решение на Комитета за партиен контрол на ЦК на КПСС, 21 юни 1988 г.

171. КЪНЮ ЙОРДАНОВ ТАЧЕВ (ПЕТЪР КИНЕВ КИРИЛОВ)
Роден на 10 март 1904 г. в Сливен.
В СССР от 1934 г.
Член на БКП от 1930 г.
Арестуван през 1937 г. Разстрелян през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Военния трибунал на Московския военен окръг, 10 септември 1962 г.

172. ЛЕВ АБРАМОВИЧ ЕПЩЕИН (БОРНИРИН. МЮЛЕР)
Роден през 1898 г. в София.
В СССР от 1932 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1932 г.
Арестуван на 8 юли 1938 г. Старши научен сътрудник в НИИИ 6 НКОП.
Осъден на смърт. Разстрелян на 4 март 1939 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 21 март 1956 г.

173. ЛЕФТЕР МИХАЙЛОВ БОНЕВ
Роден на 20 юни 1905 г. във Варна.
В СССР от 21 юли 1932 г.
Член на БКП от 1930 г.
Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България. 12 април 1958 г.

174. ЛОНА МИХАЙЛОВ ПЕТКОВ (МИХАИЛ НИКОЛОВ ЖЕЛЯЗКОВ, ИВАН СТОЯНОВ)
Роден на 5 септември 1903 г. в с. Джинчовци, община Трън. В СССР от 14 август 1935 г.
Член на БКП от 1928 г.
Арестуван на 15 април 1937 г. Ковач в Ракитянската авторемонтна работилница, Курска област.
Осъден на смърт. Разстрелян на 19 декември 1937 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 7 април 1956 г.

175. ЛЮБЕН ХРИСТОВ КАЛАЙДЖИЕВ
Роден на 10 февруари 1906 г. в Сливен.
В СССР от 21 март 1933 г.
Член на БКП от 1926 г.
Арестуван през 1936 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България. 4 септември 1956 г.

176. МАНОЛ АТАНАСОВ АЯНОВ
Роден на 26 август 1906 г. в Бургас. В СССР от 17 август 1925 г.
Член на БКМС от 1920 г.
Член на ВКП(б) от 1947 г.
Арестуван.
Реабилитиран.
Завърнал се в България.

177. МАНОЛ ЗЛАТКОВ АНГЕЛОВ
Роден на 21 септември 1887 г. в Берковица.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1908 г.
Член на ВКП (б) от 1928 г.
Арестуван на 3 март 1938 г. Майстор в завод № 161, Москва.
Осъден на 8 години ИТЛ.
Реабилитиран от Специалното съвещание на НКВД, юни 1941 г.
Завърнал се в България през декември 1944 г. На партиина работа. АБПФК. Починал.

178. МАНОЛ МАНОЛОВ МАНОЛОВ
Роден през 1898 г. в Силистра.
В СССР от февруари 1921 г.
Член на БКП от 1918 г.
Арестуван през 1935 г.
Осъден на ИТЛ.
Реабитилиран — съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.
Починал в Москва през 1975 г.

179. МАРА РАДЕВА СТАНЧЕВА-ТОДОРОВА
Родена на 11 март 1891 г. в Свищов.
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1923 г.
Член на ВКП (б) от 1923 г.
Арестувана през 1937 г. Освободена. Изпратена в Туркменска ССР.
Завърнала се в България през 1957 г. АБПФК. Починала през 1968 г.

180. МАРИЯ ГОСПОДИНОВА ТЕРПЕШЕВА (ВЪЛКАНОВА, МАРИЯ ФЕДОРОВНА АНДРЕЕВА, МАРИЯ ВЪЛКОВА ТЕРПЕШЕВА)
Родена на 18 октомври 1902 г. в с. Стъклево (дн. Орлов дол), община Тополовград.
В СССР от юни 1926 г.
Член на БКП от 1924 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестувана през ноември 1937 г. в гр. Черкаск. Освободена през юли 1939 г.
Завърнала се в България през 1945 г. На партиина работа. АБПФК. Починала през 1981 г.

181. МАТЮ ТОШЕВ ИЛИЕВ ГЕРГУШКИ (МАТВЕИ ФЕДОРОВИЧ ИЛИЕВ)
Роден на 17 септември 1903 г. в с. Бреница, община Кнежа.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1924 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1936 г. в Москва. Осъден и изпратен в ИТЛ. Завърнал се в България през 1955 г. АБПФК. Починал през 1984 г.

182. МЕТОДИ БЛАГОЕВ САВОВ
Роден на 4 април 1902 г. в Лесичово.
В СССР от 9 януари 1926 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван на 1 август 1937 г. Старши химик в консервния комбинат „Ленин“.
Осъден на смърт. Разстрелян на 28 ноември 1937 г.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Президиума на Одеския областен съд, 17 декември 1956 г.

183. МИЛКО НИКОЛОВ МИЛКОВ
Роден през 1903 г. в с. Яна, Турция.
В СССР от 1923 г.
Член на БКМС от 1921 г.
Член на ВКП (б) от 1924 г.
Арестуван през 1938 г. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 10 април 1958 г.

184. МИНКО МАРКОВ МИРЕВСКИ
Роден на 5 декември 1921 г. в Троян.
В СССР от 1932 г. като син на Марко Миревски, осъден на доживотен затвор.
Арестуван през 1937 г. и изпратен в ИТЛ до 1941 г. Завърнал се в България през 1946 г. АБПФК.

185. МИНО ПЕТКОВ ЙОРГОВ
Роден през 1909 г. в с. Селановци, община Оряхово.
В СССР от 17 август 1934 г.
Член на РП от 1931 г.
Арестуван през 1936 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Военния трибунал на Киевския военен окръг, 29 август 1962 г.

186. МИНЧО КОЛЕВ МИНЧЕВ
Роден през 1902 г. в гр. Ветово.
В СССР от 28 февруари 1934 г.
Член на БКП от 1928 г.
Арестуван през 1938 г. в Одеса. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

187. МИХАИЛ БЛАГОЕВ ЗАХАРИЕВ
Роден на 20 юни 1910 г. в Костенец.
В СССР от 25 юли 1926 г. като син на Благой Захариев.
Член на БКМС от 1923 г.
Арестуван на 27 февруари 1938 г. Студент.
Осъден на 5 години ИТЛ.
Реабилитиран с постановление на Специалното съвещание на НКВД, 31 май 1941 г.
Завърнал се в България през май 1946 г. На отговорна държавна работа. АБПФК. Починал през 1975 г.

188. МИХАИЛ НИКОЛОВ ГИЧЕВ
Роден на 25 август 1900 г. в Пловдив.
В СССР от 25 юни 1926 г.
Член на БКП от 1920 г.
Арестуван през 1935 г. в Симферопол.
Реабилитиран.
Завърнал се в България през 1963 г. Починал през 1975 г.

189. МИХАИЛ СТАНЕВ МИХАЙЛОВ
Роден през 1894 г.в Шумен.
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1919 г.
Арестуван на 17 януари 1938 г. Зъболекар в Обединената поликлиника на НКПС, Москва.
Осъден на смърт. Разстрелян на 13 август 1938 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 7 април 1956 г.

190. МИХАИЛ ХРИСТОВ МИНЧЕВ
Роден на 15 септември 1898 г. в Лозенград, Турция.
В СССР от 21 ноември 1932 г.
Член на БКП от 1918 г.
Арестуван през февруари 1938 г. Шлосер в завод „Первый ГБЗ - им. Кагановича”, Москва.
Осъден на 8 години ИТЛ.
На 8 октомври 1949 г. е арестуван и заточен в Красноярския край.
Реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 19 февруари 1955 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП, 1955 г.
Завърнал се в България през 1955 г.

191. МИРЧО КОЛЕВ ЙОНОВСКИ
Роден на 23 юни 1894 г. в гр. Угърчин.
В СССР от 1927 г.
Член на БКП от 1927 г.
Член на ВКП (б) от 1927 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

192. МЛАДЕН СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ (ВИТОШКИН)
Роден на 17 февруари 1896 г. в с. Искрец, община Своге.
В СССР от 5 ноември 1932 г.
Член на БКП от 1921 г.
Арестуван на 15 ноември 1937 г. Шофьор в гр. Феодосия. Осъден на 8 години ИТЛ.
Реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 13 август 1957 г.
Завърнал се в България през 1948 г. Починал през 1969 г.

193. НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА ДИМОВА (НАДЕЖДА СТЕФАНОВА ДИМОВА)
Родена на 3 март 1892 г. във Велико Търново.
В СССР от 1928 г.
Член на БКП от 1921 г.
Арестувана през 1937 г. Освободена през 1938 г.
Завърнала се в България през 1940 г. АБПФК. Починала през 1979 г.

194. НЕВЕНА ВЕЛКОВА ГЕНЧЕВА
Родена през 1895 г. в Пирдоп (дн. Средногорие).
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1917 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестувана на 23 август 1937 г. Преподавателка в Преславския педагогически техникум.
Осъдена на смърт. Разстреляна на 29 октомври 1937 г. Посмъртно реабилитирана с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 7 април 1956 г.

195. НЕВЕНА ФРАНЦОВА ЗЛАТАРЕВА
Родена на 20 август 1900 г. в Пловдив.
В СССР от 1924 г.
Член на ВКП (б) от 1929 г.
Арестувана през 1937 г.
Изпратена в ИТЛ на НКВД.
Завърнала се в България през 1955 г.
Реабилитирана с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 21 март 1956 г.
Възстановена в партията с решение на Секретариата на ЦК ва БКП, 12 юли 1956 г. (от 1929 г.).

196. НЕДЕЛЯ КЪНЧЕВА БАЛЕВСКА (БОИКОВА)
Родена на 5 май 1900 г. в гр. Угърчин.
В СССР от 1931 г.
Член на БКП от 1920 г.
Член на ВКП (б) от 1931 г.
Арестувана през 1938 г. Освободена на 15 февруари 1939 г. Завърнала се в България през 1945 г. Лекарка. АБПФК. Починала през 1978 г.
197. НЕДЮ РАДЕВ САКОВ
Роден на 28 юли 1896 г. в с. Нова махала (дн. Наиденово), община Братя Даскалови.
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1924 г.
Арестуван на 4 ноември 1936 г. Ковач в завод.
Осъден на 5 години ИТЛ.
Арестуван на 18 март 1950 г. и с постановление на Специалното съвещание на КГБ е заточен в Красноярския край.
Завърнал се в България през 1954 г. Починал през 1979 г. Реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 17 март 1956 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП.

198. НЕДЯЛКО ИВАНОВ БОИКИКЕВ (ЧИТАЛОВ)
Роден през 1894 г. в София.
В СССР от 1930 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1931 г.
Арестуван на 15 януари 1938 г. Икономист в издателство „Сельхозгиз“.
Осъден на 8 години ИТЛ. По-нататъшната му съдба е неизвестна.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 9 юли 1957 г.

199. НЕШО ВЕЛЕВ АТАНАСОВ (НЕСТОР ВЪЛЕВ АТАНАСОВ, НЕШО ВЪЛЕВ МАНДУЛОВ)
Роден през 1903 г. в Копривщица.
В СССР от декември 1929 г.
Кандидат-член на ВКП (б) от 1931 г.
Арестуван през февруари 1938 г. Зам.-директор по стопанската част на болница „Короленко“.
Осъден на 8 години ИТЛ. Умрял на 22 януари 1939 г. в лагер.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 9 юли 1957 г.

200. НЕЙЧО ТОДОРОВ ВЪЛЕВСКИ (ВАЛЕВСКИ, СТОЯН МИНКОВ ПЕШЕВ)
Роден на 18 февруари 1904 г. в Стара Загора.
В СССР от 1935 г.
Член на БКП от 1931 г.
Арестуван на 15 април 1937 г. Стругар.
Осъден на смърт. Разстрелян на 19 декември 1937 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 7 април 1956 г.

201. НИКО (НИКОЛА) ХРИСТОВ ЗАХАРИЕВ (НИКО ЗАХАРИЕВ, ПЪРЛИКОКОШКОВ, ДИМИТР ИЛЬИЧ (ИЛИЕВ) ПЕТКОВ, ПЕТКО ДИМИТРОВ ИЛИЕВ)
Роден през 1908 г. в гр. Лясковец.
В СССР от 1935 г.
Член на БКП от 1933 г.
Арестуван през 1937 г. в Курск. Загинал през 1938 г. Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България. 4 септември 1956 г.

202. НИКОЛА ВАСИЛЕВ ПАВЛОВ
Роден на 18 април 1901 г. в София.
В СССР от ноември 1922 г.
Член на БКП от 1920 г.
Член на ВКП (б) от 1922 г.
Арестуван на 8 март 1938 г. Адвокат в Москва.
Осъден на смърт. Разстрелян на 13 август 1938 г. Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 13 октомври 1956 г.

203. НИКОЛА ВЪЛЧЕВ ТЕРПЕШЕВ
Роден на 22 април 1904 г. в с. Изворово, община Харманли. В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1925 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1937 г. Освободен.
Завърнал се в България през септември 1946 г. Лекар. АБПФК. Починал през 1979 г.

204. НИКОЛА ГЕОРГИЕВ ПЕТКОВ-КРЪСТИНСКИ
Роден на 25 юли 1894 г. в с. Дълги дел, община Георги-Дамяново.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван на 17 февруари 1938 г. Диспечер в Метрострои, Москва.
Осъден на 10 години ИТЛ. На 18 декември 1940 г. Специалното съвещание на НКВД прекратява делото.
Завърнал се в България през 1949 г. На партийна работа. АБПФК.

205. НИКОЛА ГИНЕВ (ГЕНЕВ) МАРАШИЕВ
Роден през 1892 г. в Стара Загора.
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1911 г.
Член на ВКП (б) от 1924 г.
Арестуван през 1938 г. Загинал през 1949 г.
Посмъртно реабилитиран с постановление на УКГБ при Министерския съвет на УССР в Кримска област, 9 декември 1961 г.

206. НИКОЛА ДЕЛКОВ НИКОЛОВ
Роден на 2 октомври 1913 г. в с. Добралък, община Пловдив.
В СССР от октомври 1934 г.
Член на БКП от 1942 г.
Арестуван и изпратен в гр. Чимкет, Казахска ССР, откъдето бяга през май 1936 г. заедно с Васил Апостолов.
Завърнал се в България през август 1938 г. АБПФК. Участвувал в съпротивата.

207. НИКОЛА ДИМИТРОВ ГОГОВ
Роден през 1904 г. в Ямбол.
В СССР от 1930 г.
Член на БКП от 1926 г.
Арестуван на 27 февруари 1938 г. Майстор в завод за лагери.
Осъден на 8 години ИТЛ. Умрял на 4 януари 1939 г. в Севвостлаг.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Московския военен окръг, 19 декември 1957 г.

208. НИКОЛА ДИМИТРОВ ГРЪНЧАРОВ
Роден през 1879 г. в Кюстендил.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1903 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван на 30 август 1937 г. в Одеса. Редактор на районен вестник, Одеса.
Осъден на смърт. Разстрелян на 9 октомври 1937 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Одеския военен окръг, 29 ноември 1955 г.

209. НИКОЛА ДИМИТРОВ ЯНЕВ
Роден на 15 юни 1891 г. в с. Българско Алагюн (дн. Богданово), община Грудово.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1925 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван. Освободен.
Завърнал се в България през юни 1945 г. Член на БКП.
Починал.

210. НИКОЛА ДИМОВ КУМАНОВ (НИКОЛА КУМАНОВ ИВАНОВ)
Роден през 1902 г. в Тулча, Румъния.
В СССР от 1932 г.
Член на РП от 1926 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Военния трибунал на Одеския военен окръг, 7 май 1957 г.

211. НИКОЛА ИВАНОВ БОРОВИШКИ
Роден през 1900 г. в Лом.
В СССР от 1921 г.
Член на ВКП (б) от 1921 г.
Арестуван на 17 април 1935 г. Режисьор в „Союзтехфильм“. Осъден на 5 години ИТЛ.
Завърнал се в България през 1947 г. На отговорна държавна работа. АБПФК.
Реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР. 9 март 1957 г.

212. НИКОЛА ИВАНОВ КАЛМУКОВ
Роден през 1888 г. в с. Ахатлии (дн. Голямо Крушево), община Болярово.
В СССР от 1928 г.
Член на БКП от 1923 г.
Арестуван в Одеса. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия ва Върховния съд на СССР, 3 декември 1955 г.

213. НИКОЛА ИЛИЕВ КРУШИН (НИКОЛАЙ ИЛЬИЧ КРУШИН)
Роден на 17 май 1902 г. в гр. Чипровци.
В СССР от 1922 г.
Член на БКМС от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1929 г.
Арестуван през 1938 г. в Ленинград.
Завърнал се в България през 1947 г. Починал през 1963 г.
Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 10 октомври 1958 г.

214. НИКОЛА ЛАЗАРОВ РАЗЛОГОВ
Роден на 10 ноември 1885 г. в Банско.
В СССР от 1934 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б).
Арестуван на 6 ноември 1938 г. в Москва. Освободен през 1939 г.
Завърнал се в България през юни 1945 г. АБПФК. Починал през 1975 г.

215. НИКОЛА МАКСИМОВ ФРАТЕВ
Роден през 1875 г. в Бургас.
В СССР от 1927 г.
Член на БКП от 1898 г. Изключен от БКП през 1924 г. като „ликвидатор“.
Арестуван през 1937 г. в гр. Одеса, където работи като пристанищен лекар.
Осъден на смърт с постановление на Тройката на Украинското НКВД, Одеска област, 16 ноември 1937 г.
Разстрелян на 29 ноември 1937 г.
Посмъртно реабилитиран.с Определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 5 юни 1956 г.
Възстановен в БКП с Решение на Секретариата на ЦК на БКП, 1986 г.

216. НИКОЛА (НИКОЛАЙ) МИХАЙЛОВ ДУРЧЕВ
Роден през 1904 г. в гр. Златарица.
В СССР от 1929 г.
Член на БКП от 1924 г.
Арестуван през 1937 г. в Ленинград. Загинал.
Посмъртно реабилитиран.

217. НИКОЛА ПАНТИЧ САНДАНСКИ-ОРОВЧАНЕЦ
Роден през 1903 г. в СФРЮ.
В СССР от 1925 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван на 8 февруари 1938 г. Зам.-директор по политическата просвета на Медицинския фармацевтичен комбинат. Осъден на смърт. Разстрелян на 2 април 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 11 декември 1963 г.

218. НИКОЛА ПЕТРОВ БЪЧВАРОВ
Роден на 14 октомври 1900 г. в Сливен.
В СССР от юни 1925 г.
Член на БКП от 1923 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал през 1942 г.
Посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България, 6 юли 1957 г.

219. НИКОЛА РАЙЧЕВ ГЕВГАЛОВ
Роден на 22 май 1891 г. в гр. Мъглиж.
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1924 г.
Арестуван през 1937 г.
Завърнал се в България през 1954 г. Починал през 1964 г. Реабилитиран.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП, 18 февруари 1956 г. (от 1918 г.).

220. НИКОЛА РАНГЕЛОВ ПОПОВ (ГАВРИЛ РАШКОВИЧ ПОПОВ)
Роден на 5 октомври 1901 г. в с. Филиповци, община Трън.
В СССР от 1927 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1927 г.
Арестуван през 1938 г.
Изпратен в ИТЛ на Колима.
Завърнал се в България през 1952 г.
Реабилитиран с решение на Военния трибунал на Московския военен окръг, януари 1956 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП, 1956 г. (от 1919 г.).

221. НИКОЛА ХРИСТОВ МИНЧЕВ (МОРЯКА)
Роден на 15 юни 1904 г. в Лозенград, Турция.
В СССР от ноември 1922 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван.
Завърнал се в България на 11 април 1945 г. АБПФК. Починал през 1974 г.

222. НИКОЛА ХРИСТОВ ШИВАРОВ
Роден през 1898 г. в Пещера.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1923 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през декември 1927 г. Зам.-началник на 4 отдел УНКВД, Свердловска област.
Осъден на 5 години ИТЛ. Умрял през 1940 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Московския военен окръг, 27 юли 1957 г.

223. НИКОЛА ХРИСТОВ ЦЕНКОВ (ГРУЕВ, НИКОЛА ЦЕНКОВ ХРИСТОВ)
Роден през 1900 г. в с. Замфирово, община Берковица.
В СССР от 1929 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1929 г.
Арестуван на 15 декември 1937 г.
Осъден на смърт. Разстрелян на 16 май 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Севернокавказкия военен окръг, 19 август 1957 г.

224. НИКОЛА ЯНКОВ ГАНЕВ-ЯБЛИН (НИКОЛАЙ ИВАНОВИЧ ЯБЛИН)
Роден на 16 януари 1896 г. в Айтос.
В СССР от октомври 1923 г.
Член на БКП от 1915 г.
Член на ВКП (б) от 1938 г.
Арестуван през 1938 г. Осъден и изпратен в ИТЛ.
Завърнал се в България през 1948 г. АБПФК. Починал през 1977 г.

225. НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ НЕСТОРОВ
Роден на 5 септември 1901 г. в гр. Лясковец.
В СССР от пролетта на 1921 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1921 г.
Арестуван през 1938 г.
Завърнал се в България през 1948 г. Починал през 1964 г. Реабилитиран.

226. НИКОЛАЙ ПЕТКОВ АРАБАДЖИЕВ
Роден на 16 октомври 1899 г. в с. Дерекьой (дн. Воден), община Болярово.
В СССР от 1926 г.
Член на БКМС от 1921 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван на 10 март 1938 г. Данъчен инспектор в с. Сеитлер. Кримска АССР.
Осъден на смърт. Разстрелян на 21 октомври 1938 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Одеския военен окръг, 9 април 1957 г.

227. ПАВЕЛ ИВАНОВ ДИМОВ
Роден на 20 юли 1904 г. в с. Манастир, община Провадия. В СССР от 1 октомври 1925 г.
Член на БКП от 1924 г.
Член на ВКП (б) от 1927 г.
Арестуван през 1937 г. Освободен през 1938 г.
Завърнал се в България през 1945 г. АБПФК. Починал.

228. ПАНАЙОТ МИХАЙЛОВ КВАРТИРНИКОВ
Роден през 1897 г. в Сливен.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван на 8 март 1938 г. в Ростов на Дон. Реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 19 февруари 1955 г.
Починал в СССР през 1962 г.

229. ПАРАШКЕВА ИВАНОВА ДИМОВА (ПАРАШКЕВА ВЕТОВА ДИМИТРОВА)
Родена на 1 октомври 1903 г. в Плевен.
В СССР от 1 декември 1934 г.
Член на БКП от 1927 г.
Арестувана през 1938 г. Загинала.
Посмъртно реабилитирана — съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

230. ПАУН (ПАВЕЛ) ПЕЕВ БОНЕВ
Роден през 1889 г. в с. Казанка, община Стара Загора.
В СССР от 1928 г.
Член на Комунистическата партия на САЩ от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1930 г.
Арестуван на 24 март 1938 г. Председател на колхоз „Киров“, Полтавска област.
Осъден на смърт. Разстрелян на 1 октомври 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 12 август 1958 г.

231. ПЕНКА АТАНАСОВА АТАНАСОВА (ПАПАНЧЕВА)
Родена на 23 април 1897 г. в Сливен.
В СССР от 1921 г.
Член на БКП от 1916 г.
Член на ВКП (б) от 1921 г.
Арестувана на 10 декември 1941 г. Началник-цех в завод „8 март“, Москва.
Осъдена на 8 години ИТЛ.
Завърнала се в България през 1950 г. Починала. Реабилитирана с постановление на Президиума на Московския градски съд, 2 април 1957 г.

232. ПЕНЧО МИТОВ СТОИЛОВ (ИВАН ПЕТКОВ БАКЛАНОВ)
Роден на 22 май 1914 г. в Стара Загора.
В СССР от 18 май 1935 г.
Член на БКМС от 1933 г.
Член на БКП от 1935 г.
Арестуван на 4 август 1937 г. Слушател в курсове на Осоавиахим.
Осъден на 5 години ИТЛ.
Реабилитиран с постановление на Специалното съвещание при НКВД на СССР, 5 януари 1940 г.
Завърнал се в България през 1945 г.

233. ПЕТКО ГАНЧЕВ КАЦАРОВ (ДИМИТЪР ИВАНОВ ПОПОВ)
Роден на 22 април 1907 г. в с. Винарово, община Чирпан.
В СССР от 18 май 1935 г.
Член на БКП от 1932 г.
Арестуван през 1937 г. като курсант във военна школа в Москва, за да бъде изпратен в Испания.
Изпратен в ИТЛ в Далечния изток.
Реабилитиран.
Завърнал се в България през 1944 г.

234. ПЕТКО ИЛИЕВ АНГЕЛОВ
Роден през 1895 г. в Севлиево.
В СССР от 17 август 1925 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван на 21 декември 1937 г. Преподавател в курсовете „Выстрел“.
Осъден на смърт. Разстрелян на 17 септември 1938 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 9 юни 1956 г.

235. ПЕТКО ЙОРДАНОВ ПЕТКОВ (ТОПЧИЕВ. ВЛАДИМИР ИВАНОВИЧ ПАВЛОВ)
Роден на 11 септември 1899 г. в с. Злокучен (дн. Ивански), община Шумен.
В СССР от 1930 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1931 г.
Арестуван на 29 ноември 1937 г.
Осъден на смърт. Разстрелян на 8 януари 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 20 декември 1962 г.

236. ПЕТКО НИКОЛОВ ПЕТКОВ (ОГНЯН ЯНТАРОВ)
Роден на 17 февруари 1906 г. в Чирпан.
В СССР от 1933 г.
Член на БКП от 1924 г.
Арестуван на 7 декември 1937 г. Завеждащ Алма-Атинския пункт за свръзка на НККИ.
Осъден на смърт. На 14 декември 1938 г. с постановление на Върховния съд на СССР присъдата е заменена с 25 години лишаване от свобода. Освободен на 4 юли 1945 г. с постановление на Специалното съвещание на НКВД.
Завърнал се в България през 1947 г.
Реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 31 март 1956 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП. 12 юли 1956 г. (от 1924 г.).

237. ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВ ГЕОРГИЕВ
Роден през 1865 г. в с. Горно Броди, Гърция.
В СССР от 1925 г.
Деец на ВМРО (об).
Арестуван през 30-те години от органите на НКВД. Освободен.
Завърнал се в България през 1941 г. Загинал през 1943 г.

238. ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ БОГОЕВ
Роден на 8 януари 1910 г. в Айтос.
В СССР от октомври 1936 г.
Член на БКП от 1929 г.
Арестуван през април 1937 г.
Осъден на 5 години ИТЛ.
Завърнал се в България през 1954 г. Починал през 1973 г.
Реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 22 октомври 1955 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП, 1955 г.

239. ПЕТЪР ГАНЕВ ГАНЕВ (ИВАНОВ)
Роден през 1885 г. в с. Ръжево Конаре. община Калояново.
В СССР от 1922 г.
Член на Американската социалистическа партия от 1913 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван на 4 март 1938 г. Инструктор по охрана на труда в завод „Сърп и чук“.
Осъден на смърт. Разстрелян на 1 юли 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 29 септември 1956 г.

240. ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ СТАНЕВ
Роден на 11 март 1897 г. в Айтос.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1936 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран.

241. ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ ЧЕЛЕБИЕВ
Роден през 1899 г. в СФРЮ.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1923 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван на 11 март 1938 г. Контрольор в Подолския механичен завод.
Осъден на 8 години ИТЛ. Умрял на 24 февруари 1941 г. в Далечния изток, изтърпявайки наказанието си.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Московския военен окръг, 20 март 1956 г.

242. ПЕТЪР ДИМИТРОВ КУМАНОВ
Роден на 17 септември 1897 г. в с. Стефан Караджа, община Вълчидол.
В СССР от 1 май 1933 г.
Член на БКП от 1928 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Военния трибунал на Уралския военен окръг, 15 септември 1962 г.

243. ПЕТЪР ЖЕЛЯЗКОВ КОВАЧЕВ
Роден на 20 юни 1885 г. в с. Кадиево, Турция.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван на 22 март 1938 г. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 9 юли 1957 г.

244. ПЕТЪР ИВАНОВ (ДИМИТРОВ) СПАСОВ (БОЖИЧКОВ, ФИЛИП НИКОЛАЕВИЧ ФИЛИПОВ)
Роден на 29 декември 1907 г. в с. Байлово. община Горна Малина.
В СССР от август 1934 г.
Член на БКП от 1927 г.
Арестуван на 7 март 1938 г. Студент в МГУ.
Осъден на 10 години ИТЛ.
Завърнал се в България през 1954 г.
Реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 29 март 1956 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП, 1956 г. (от 1927 г.).

245. ПЕТЪР ИЛИЕВ КУЛЕВ
Роден през 1883 г. в Шумен.
В СССР от август 1935 г.
Член на БКП от 1913 г.
Арестуван през 1937 г. в Курск. Загинал през 1937 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 5 май 1956 г.

246. ПЕТЪР МАРИНОВ ПЕТРОВ (ПЕТЪР МАРИНОВ МАРИНОВ)
Роден на 8 юли 1890 г. в с. Винарово, община Чирпан.
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1920 г.
Член на ВКП (б) от 1924 г.
Арестуван на 11 февруари 1938 г. Директор на ресторант № 38, Москва.
Осъден на 3 години ИТЛ.
Завърнал се в България през 1950 г. Починал през 1981 г.
Реабилитиран с определение на Военния трибунал на Московския военен окръг, 16 април 1956 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на на БКП, 1956 г. (от 1920 г.).

247. ПЕТЪР МИХОВ ДИМОВ
Роден на 9 декември 1909 г. в Карнобат.
В СССР от август 1925 г.
Член на БКМС от 1922 г.
Член на ВКП (б) от 1930 г.
Арестуван през 1938 г.
Завърнал се в България през 1945 г. Починал през 1979 г. Реабилитиран.

248. ПЕТЪР ПАРАШКЕВОВ ГЕОРГИЕВ (АНТОН ЕМАНУИЛОВИЧ ЛАБИНСКИ)
Роден през 1901 г. във Варна.
В СССР от 1918 г. Участник във ВОСР.
Член на ВКП (б).
Завърнал се в България през 1923 г. В СССР отново от 1934 г.
Арестуван на 25 август 1934 г. Декоратор-бояджия.
Осъден на смърт. Разстрелян на 6 декември 1934 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 15 декември 1956 г.

249. ПЕТЪР ФИЛИПОВ АБАДЖИЕВ (СЕРГЕЙ ВАСИЛЬЕВИЧ НИКОЛАЕВ)
Роден на 28 септември 1900 г. в Тетевен.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1921 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1938 г.
Реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 11 май 1939 г.
Завърнал се в България през 1944 г. Починал през 1946 г.

250. ПЕТЪР ХРИСТОВ ИСКРОВ
Роден на 17 февруари 1891 г. в с. Слатина, община Карлово.
В СССР от 1929 г.
Член на БКП от 1914 г.
Член на ВКП (б) от 1931 г.
Арестуван на 14 септември 1937 г. Завеждащ българската секция на Издателството за чуждестранни работници.
Осъден на смърт. Разстрелян на 10 януари 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 17 ноември 1956 г.
Възстановен като член на КПСС и реабилитиран в партиино отношение с решение на Комисията за партиен контрол при ЦК на КПСС № 948, 2 декември 1957 г.

251. РАДИ ДИМИТРОВ (ДЕМИРОВ) КРЪСТЕВ
Роден на 12 август 1909 г. в с. Балдъркьой (дн. Тутраканци), община Провадия.
В СССР от 1933 г.
Член на РМС от 1930 г., на БКП от 1932 г.
Арестуван през 1934 г. в Одеса.
Заселен в гр. Магнитогорск. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Военния трибунал на Уралския военен окръг, 2 ноември 1962 г.

252. РАДИ ЙОРДАНОВ РАДЕВ (РАДОМИР ЙОРДАНОВ РАДИОНОВ, АТАНАС ЧЕРНОВ, ПЕШО, ПЕТКО, БОЙЧО)
Роден на 6 декември 1906 г. в с. Оряхово (дн. Шаново), община Мъглиж.
В СССР от 1928 до 1932 г. и от май 1935 г.
Член на БКМС от 1922 г.
Член на ВКП (б) от 1935 г.
Арестуван на 11 ноември 1937 г. Работи в московската шивашка фабрика № 6.
Осъден на смърт. Разстрелян на 4 януари 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 9 юли 1957 г.

253. РАДИ МАРКОВ НИКОЛОВ
Роден на 31 октомври 1905 г. в Айтос.
В СССР от август 1925 г.
Член на БКМС от 1920 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1937 г.
Реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България, 24 септември 1958 г.
Завърнал се в България през 1958 г. Починал през 1972 г.

254. РАДИ ФИЛЕВ КОЛЕВ
Роден през 1900 г. в с. Балдъркьой (дн. Тутраканци), община Провадия.
В СССР от май 1933 г.
Член на БКП от 1920 г.
Арестуван през 1937 г. в Магнитогорск. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Военния трибунал на Уралския военен окръг, 11 септември 1962 г.

255. РАДИ ХРИСТОВ РАДЕВ
Роден на 28 август 1877 г. в с. Бодрово, община Димитровград.
В СССР от 16 май 1931 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1931 г.
Арестуван през 1937 г. Освободен.
Завърнал се в България през 1937 г. АБПФК. Починал.

256. РАДОСЛАВ ЯНКОВ РАДЕВ
Роден на 5 февруари 1899 г. в Търговище.
В СССР от 25 декември 1928 г.
Член на БКП от 1924 г.
Член на ВКП (б) от 1929 г.
Арестуван през 1937 г. Освободен.
Завърнал се в България през 1945 г. АБПФК. Починал през 1983 г.

257. РАДОСЛАВ ЯНЧЕВ ТАКЕВ
Роден на 1 май 1900 г. в с. Еникьой, Гърция.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1937 г. Освободен.
Завърнал се в България през 1944 г. На преподавателска работа АБПФК. Починал през 1979 г.

258. РАЙЧО ГЕОРГИЕВ ХАРИЗАНОВ
Роден през 1898 г. в Радомир.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван на 17 февруари 1938 г. Шофьор.
Осъден на 8 години ИТЛ. Умрял на 23 август 1940 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 19 март 1956 г.

259. РАЙКО ТОДОРОВ БАРЪМОВ (РАЙКО ФЕДОРОВИЧ БАРЪМОВ)
Роден на 16 май 1887 г. в с. Осиково, община Попово.
В СССР от август 1926 г.
Член на БКП от 1917 г.
Член на ВКП (б) от 1932 г.
Арестуван през 1937 г. Освободен.
Завърнал се в България през 1950 г. АБПФК. Починал.

260. РАЙНА МИХАИЛОВА КАНДЕВА
Родена на 15 септември 1882 г. в Стара Загора.
В СССР от август 1928 г.
Член на БКП от 1903 г.
Член на ВКП (б) от 1928 г.
Арестувана на 4 март 1938 г. Преподавател в педагогическото училище в Одеса. На 20 декември 1939 г. с постановление на УНКВД, Одеска област, делото е прекратено.
Завърнала се в България през 1945 г. Починала през 1967 г.

261. РАЙЧО КИРЧЕВ КАРАКОЛОВ
Роден на 24 септември 1898 г. в с. Косово, община Каспичан.
В СССР от 18 август 1926 г.
Член на БКП от 1922 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1938 г. Освободен през 1940 г.
Завърнал се в България на 19 декември 1944 г. Професор в Института по философия. АБПФК. Починал през 1982 г.

262. РОМАН ПЕТКОВ (ПЕТРОВ) АВРАМОВ
Роден на 2 декември 1882 г. в Свищов.
В СССР от 1924 г.
Член на БРСДП от 1899 г.
Член на РСДРП (б) от 1903 г.
Арестуван на 27 август 1937 г. Управляващ всесъюзния тръст „Хлебстрой“.
Осъден на смърт. Разстрелян на 8 януари 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 30 януари 1956 г.

263. САВА ДИМИТРОВ БАЛАБАНОВ
Роден на 23 декември 1890 г. в Чирпан.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1923 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1937 г. Освободен.
Завърнал се в България през 1946 г. АБПФК.

264. САВА СТЕФАНОВ ВИТАНОВ
Роден през 1907 г. в Пирдоп (дн. Средногорие).
В СССР от 1930 г.
Член на БКП от 1931 г.
Член на ВКП (б) от 1931 г.
Арестуван на 4 ноември 1937 г. Работи в Московския електрокомбинат.
Осъден на 5 години ИТЛ.
Реабилитиран с постановление на Специалното съвещание на НКВД, 10 септември 1940 г.
Завърнал се в България през 1946 г. АБПФК. Починал през 1976 г.

265. СЕРАФИМ ИВАНОВ МИЛЕВ
Роден през 1887 г. в Берковица.
В СССР от 1924 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1924 г.
Арестуван на 11 февруари 1938 г. Директор на изложба за изобретения.
Осъден на смърт. Разстрелян на 4 ноември 1938 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Киевския военен окръг, 23 октомври 1956 г.

266. СИМЕОН ДАМЯНОВ ЖИВКОВ (СУРУДЖИЙСКИ)
Роден през 1896 г. в с. Долни Лом, община Михайловград.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1923 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1937 г. в Москва. Освободен.
Завърнал се в България през 1960 г. АБПФК. Починал.

267. СИМЕОН ИВАНОВ ДОБРЕВ (БЕЛЕЛИЕВ)
Роден през 1911 г. в Сливен.
В СССР от ноември 1936 г.
Член на БКП от 1931 г.
Арестуван през август 1937 г. в Москва, където работи в МОПР.
Изпратен в ИТЛ. Загинал през 1941 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 10 април 1958 г.

268. СИМЕОН СИМЕОНОВ СИМЕОНОВ
Роден през 1879 г. във Варна.
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1899 г.
Арестуван през 1938 г. в с. Свердлово, край Одеса, където работи като учител. Загинал през 1939 г.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Президиума на Одеския областен съд, 19 май 1964 г.

269. СИМО ГЕНЧЕВ ГЕНЧЕВ
Роден на 19 октомври 1910 г. в с.Оряховица, община Стара Загора.
В СССР от 1936 г.
Член на БКП от 1933 г.
Арестуван през 1938 г. Освободен през 1941 г.
Завърнал се в България през 1946 г. На отговорна държавна работа. АБПФК.

270. СЛАВ ГЕОРГИЕВ КАРАСЛАВОВ
Роден на 16 септември 1903 г. в Свиленград.
В СССР от 1927 г.
Член на БКМС от 1920 г.
Член на ВКП (б) от 1929 г.
Арестуван през 1938 г. в Ленинград.
Изпратен в ИТЛ.
Завърнал се в България през 1947 г.
Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, април 1958 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП, 1956 г. (от 1929 г.).

271. СЛАВИ ЛАМБЕВ КОСТОВ
Роден през 1899 г. в Стара Загора.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1924 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал през 1939 г.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 12 април 1958 г.

272. СЛАВКА ПАНДЕВА ТЕРЗИЯНОВА
(ЛИЛЯНА ИВАНОВА ПАСКАЛЕВА, ГУСТАВ)
Родена на 11 юли 1898 г. в Охрид, СФРЮ.
В СССР от лятото на 1930 г.
Член на БКП от 1924 г.
Член на ВКП (б) от 1931 г.
Арестувана на 23 ноември 1937 г. Завеждащ библиотека в институт.
Осъдена на 10 години ИТЛ.
Реабилитирана с определение на Върховния съд на СССР, 23 октомври 1955 г.
Възстановена в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП.
Завърнала се в България през 1955 г. Починала през 1983 г.

273. СОТИР МИХАЙЛОВ АТАНАСОВ (АЛЕКСАНДР ДМИТРИЕВИЧ МИХАЙЛОВ)
Роден на 27 август 1915 г. в Ямбол.
В СССР от 1934 г.
Член на БКМС от 1931 г.
Арестуван през 1938 г.
Изпратен в ИТЛ в Хабаровския край, пос. Нексикан, прииск „Октябрьский“.
Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП, 12 ноември 1956 г. (член на БКП от деня на решението). Завърнал се в България през 1956 г.

274. СПАС ПЕТРОВ ДАМЯНОВ
Роден на 15 юни 1884 г. в с. Дерелий (дн. Богдан), община Карлово.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1914 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1937 г. Освободен през 1938 г.
Завърнал се в България през 1947 г. АБПФК.

275. СРЕБРИН ТОДОРОВ ЧУКОВ
Роден през 1901 г. в с. Осничене, Гърция.
В СССР от 1927 г.
Член на БКП от 1921 г.
Член на ВКП (б) от 1928 г.
Арестуван на 7 март 1938 г. Завеждащ отдел „Народно образование“ в Районния съвет в с. Благоево, Одеска област.
Осъден на смърт. Разстрелян на 9 октомври 1938 г. Посмъртно реабилитиган с определение на Военния трибунал на Одеския военен окръг, 29 ноември 1955 г.

276. СТАНКО (СТАНИМИР) НЕДЕЛЧЕВ САПУНОВ
Роден на 23 януари 1880 г. в Разград.
В Русия от 1907 г.
Член на БРСДП от 1897 г.
Член на РСДРП (б) от 1904 г.
Арестуван на 3 ноември 1938 г.
Осъден на 15 години ИТЛ.
На 5 май 1942 г. с постановление на НКВД делото е прекратено.
Умрял на 7 май 1942 г. в Саратовския затвор.

277. СТАНОЙ НАКЕВ КАЦАРОВ
Роден на 5 август 1897 г. в с. Шишковци, община Кюстендил.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1916 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван на 5 март 1938 г. Загинал през 1939 г.
Посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България, 10 октомври 1958 г.

278 СТАНЧО ГЕОРГИЕВ КИРЧЕВ
Роден на 1 август 1893 г. в гр. Мъглиж.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1928 г.
Арестуван на 20 октомври 1937 г. Заместник-директор на МТС. Осъден на смърт. Няма сведения кога точно е разстрелян. Посмъртно реабилитиран с постановление на Военния трибунал на Одеския военен окръг, 29 ноември 1955 г.

279. СТАНЧО ТОШЕВ СТАНЧЕВ
Роден на 27 септември 1900 г. в Стара Загора.
В СССР от 1926 г.
Член на БКМС от 1921 г.
Член на ВКП (б) от 1927 г.
Арестуван. Освободен.
Завърнал се в България през 1950 г. АБПФК. Починал през 1965 г.

280. СТЕФАН ДИМИТРОВ ДЖОНДЖОРОВ (СТЕФАН ДМИТРИЕВИЧ ДЖОНДЖОРОВ)
Роден през 1900 г. в Ямбол.
В СССР от 1927 г.
Анархист.
Член на ВКП (б) от 1929 г.
Арестуван 1937 г. Осъден и изпратен в ИТЛ в Магадан. Освободен.
Завърнал се в България през 1946 г. АБПФК.

281. СТЕФАН ИВАНОВ ПИСАРЕВ
Роден на 28 февруари 1901 г. в с. Гагово, община Попово.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1922 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1937 г. Освободен.
Завърнал се в България през 1946 г. АБПФК. Починал през 1983 г.

282. СТЕФАН КРЪСТЕВ КОЧЕВ
Роден на 1 юни 1910 г. в с. Хайдар (дн. Кардам), община Попово.
В СССР от 1934 г.
Член на БКП от 1932 г.
Арестуван на 4 март 1938 г. Студент в Педагогическия институт в Одеса.
Осъден на смърт. Разстрелян на 4 ноември 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Одеския военен окръг, 28 април 1956 г.

283. СТЕФАН ХРИСТОВ АПОСТОЛОВ (ВИКТОР ЧУДОВ)
Роден на 27 декември 1901 г. в Цариброд, СФРЮ.
В СССР от 1934 г.
Член на БКП от 1920 г. Изключен от партията през 1934 г. Арестуван през 1934 г.
Изпратен в ИТЛ в Карело-Финска ССР.
Завърнал се в България през 1946 г. Починал през 1979 г.
Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП, 1956 г. (от 1920 г.).

284. СТЕФАН ЩЕРЕВ (ШЕРИОТЕВ) СТЕФАНОВ
Роден на 12 март 1909 г. в Несебър.
В СССР от 1933 г.
Член на БКП от 1929 г.
Арестуван през 1937 г. и заточен в Пензенска област, гр. Кузнецк.
Завърнал се в България през 1945 г. На отговорна държавна работа. АБПФК. Починал през 1981 г.

285. СТОИМЕН СПАСОВ КЕХАЙОВ (СТОИМЕН СПАСОВ СПАСОВ, СТАМЕН СПАСОВ СПАСОВ)
Роден на 23 юли 1877 г. в с. Славовица, община Септември.
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1906 г.
Член на ВКП (б) от 1924 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Президиума на Одеския областен съд, 10 ноември 1962 г.

286. СТОЙЧО ДИМИТРОВ СТОЙЧЕВ (ЦУКЕВ)
Роден на 9 април 1897 г. в с. Междурек, СФРЮ.
В СССР от 1933 г.
Член на БКП от 1919 г.
Арестуван през 1935 г. от органите на НКВД и заточен в Алма Ата.
Завърнал се в България през 1947 г. АБПФК. Починал през 1969 г.

287. СТОЯН АПОСТОЛОВ СТОЯНОВ
Роден на 30 март 1906 г. в Айтос.
В СССР от декември 1924 г.
Член на БКМС от 1922 г.
Член на ВКП (б) от 1928 г.
Арестуван през 1938 г. в Москва.
Изпратен в ИТЛ в Магадан до 1946 г.
Завърнал се в България през 1955 г. Починал през 1987 г. Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП, 1956 г. (от 1928 г.).

288. СТОЯН АТАНАСОВ КУПЕНОВ (СТЕПАН АФАНАСЬЕВИЧ)
Роден на 7 август 1902 г. в с. Кадиево, Турция.
В СССР от 1924 г.
Член на БКП от 1922 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1938 г. в Одеса. Освободен. Мобилизиран в Червената армия като офицер от запаса. През юли 1942 г. се удавя в река Белая край с. Кошнаренково, Башкирска АССР.

289. СТОЯН ГЕОРГИЕВ ЦИНГОВ (АРСЕН ГРИГОРЬЕВ УСОЕВ)
Роден на 17 януари 1903 г. в с. Дерекьой (дн. Воден), община Болярово.
В СССР от октомври 1926 г. до 1931 г. и от 1935 г.
Член на БКП от 1923 г.
Член на ВКП (б) от 1927 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 4 април 1956 г.

290. СТОЯН ДИМИТРОВ КОЛАРОВ
Роден през 1902 г. в Лозенград, Турция.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1923 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван на 20 октомври 1937 г. Завеждащ учебната работа в училище в с. Благоево, Одеска област.
Осъден на смърт. Разстрелян на 9 октомври 1939 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Одеския военен окръг, 29 ноември 1955 г.

291. СТОЯН ДИМИТРОВ МИРИНСКИ
Роден през 1885 г. в Малко Търново.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1914 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1937 г. Освободен.
Завърнал се в България през 1945 г. АБПФК. Починал.

292. СТОЯН ИВАНОВ ДЖЕВАКЕРОВ
Роден на 3 юни 1903 г. в с. Дживел (дн. Никола-Козлево).
В СССР от 1933 г.
Член на БКП от 1923 г.
Арестуван през май 1937 г. в Магнитогорск. Загинал през 1942 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Уралския военен окръг, 13 март 1959 г.

293. СТОЯН ИВАНОВ ЖЕЛЯЗКОВ
Роден през 1899 г. в с. Сумер, община Михайловград.
В СССР от 1929 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1929 г.
През 1936 г. е заселен в Средна Азия.
Завърнал се в България през 1961 г. АБПФК. Починал през 1975 г.

294. СТОЯН ПЕТКОВ КАЛОЯНЧЕВ
Роден през 1886 г. в Малко Търново.
В СССР от август 1925 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван на 21 февруари 1938 г. Готвач в Института за чухди езици в Москва.
Осъден на смърт. Разстрелян на 7 юни 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 4 април 1956 г.

295. СТРАШИМИР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ (СТРАШИМИР ДИМИТРОВ МИШЕКОПАРАНОВ)
Роден на 20 юли 1904 г. в Брацигово.
В СССР от 1925 г.
Член на БКМС от 1921 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1937 г. в Ленинград. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 4 април 1956 г.

296. СЪБИ ГЕНЧЕВ ГАНЧЕВ
Роден през 1899 г. във Велико Търново.
В СССР от 1934 г.
Член на БКП от 1924 г.
Арестуван на 4 март 1938 г. Работи в Морския клуб в Одеса. Осъден на смърт. Разстрелян на 19 октомври 1938 г. Посмъртно реабилитиран с решение на Президиума на Одеския областен съд, 2 март 1963 г.

297. ТАКВОР ТАТЕВОСОВ ТАКВОРЯН
Роден през 1896 г. в Пловдив.
В СССР от октомври 1925 г.
Член на БКП от 1922 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с определение от Военната колегия на Върховния съд на СССР, 19 май 1956 г.

298. ТАНЮ АТАНАСОВ СТОЙНОВСКИ (СТЕФАН АФАНАСЬЕВИЧ БРАТАНСКИ)
Роден на 21 януари 1903 г. в с. Медово, община Братя Даскалови.
В СССР от септември 1926 г.
Член на БКП от 1924 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

299. ТЕМЕЛАКИ КОТЕВ ТЕРЗИИСКИ
Роден на 20 октомври 1885 г. в с. Дяково, община Станке Димитров.
В СССР от 17 август 1925 г.
Член на БКП от 1910 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван на 21 ноември 1937 г.
Освободен през 1940 г. поради прекратяване на делото. Завърнал се в България. Починал.

300. ТЕНЮ НЕДЕЛЧЕВ ДРЕМСИЗОВ
Роден на 14 април 1897 г. в с. Розово, община Казанлък.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Реабилитиран съгласно Указа на Президиума на Върховния съвет на СССР, 16 януари 1989 г.

301. ТЕОХАР ДИМИТРОВ БАКЪРДЖИЕВ (АПОСТОЛ)
Роден на 18 февруари 1895 г. в Бургас.
В СССР от 17 август 1925 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван на 8 юни 1937 г. Касиер на ЦК на МОПР.
Осъден на 5 години ИТЛ. Умрял през 1941 г.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 31 август 1957 г.

302. ТИХОЛ ЦВЕТКОВ БРАДВАРОВ
Роден на 13 юли 1903 г. в Габрово.
В СССР от 1922 г.
Член на БКМС от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1929 г.
Арестуван през 1938 г.
Завърнал се в България през 1950 г. Починал през 1982 г. Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 12 април 1958 г.

303. ТОДОР СИМЕОНОВ ГЛАВЧЕВ
Роден на 14 октомври 1895 г. в Панагюрище.
В СССР от 1920 г. Участвува в Гражданската воина като командир в I конна армия.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1920 г.
Арестуван на 4 февруари 1938 г. Бригадир в совхоз „Киров“. Осъден на смърт. Разстрелян на 4 ноември 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Одеския военен окръг, 9 април 1957 г.

304. ТОДОР СТАНЧЕВ ЛУКАНОВ
Роден на 1 декември 1874 г. в Плевен.
В СССР от 1 декември 1923 г.
Член на БКП от 1897 г.
Член на ВКП (б) от 1924 г.
Арестуван през април 1929 г.
Реабилитиран.
Възстановен в партията с решение на Политбюро на ЦК на БРП (к), 28 януари 1946 г.
Починал в Москва през 1946 г.

305. ТОДОР ЯНКОВ КОЙЧЕВ
Роден на 24 август 1901 г. в Стара Загора.
В СССР от 1930 г.
Член на БКП от 1924 г.
Арестуван през 1936 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

306. ТОДОРА ВАСИЛЕВА ШАХОВЦЕВА
Родена през 1894 г. в София.
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1924 г.
Арестувана на 11 февруари 1938 г. Учителка в училище № 133 в Харков.
Осъдена на смърт. Разстреляна на 14 октомври 1938 г. Посмъртно реабилитирана с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 9 юли 1957 г.

307. ТОДОРКА НИКОЛОВА КАЛОЯНЧЕВА (ТОДОРКА СТОЯНОВА КАЛОЯНЧЕВА)
Родена на 17 септември 1896 г. в Лозенград, Турция.
В СССР от 21 юни 1931 г.
Член на БКП от 1921 г.
Член на ВКП (б).
След арестуването на съпруга и през 1938 г. е изключена от ВКП (б) и заточена в Узбекската ССР до 1945 г.
Завърнала се в България през 1945 г. АБПФК. Починала през 1972 г.

308. ФЕРДИНАНД ТОДОРОВ КОЗОВСКИ (ГЕОРГИИ ВАСИЛЬЕВИЧ ПЕТРОВ)
Роден през 1892 г. в с. Исмаил бунар (дн. Кнежа).
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1911 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван на 6 ноември 1938 г. Редактор във Всесъюзния радиокомитет.
На 11 ноември 1939 г. с постановление на НКВД делото е прекратено.
Завърнал се в България през септември 1944 г. На отговорна партийна работа. Починал през 1965 г.

309. ХАИМ ЛЕОНОВ ПИЗАНТИ
Роден на 6 май 1880 г. в с. Панчево, СФРЮ.
В СССР от 1928 г.
Член на БКП от 1900 г.
Член на ВКП (б) от 1928 г.
Арестуван. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 6 декември 1955 г.

310. ХРИСТО ВЕЛКОВ ГЕНЧЕВ
Роден на 18 февруари 1897 г. в Пирдоп (дн. Средногорие).
В СССР от 1920 до 1922 г. и от 1934 г.
Член на БКП от 1920 г.
Член на ВКП (б) от 1923 г.
Арестуван на 16 февруари 1938 г. Преподавател в Института За повишаване на квалификацията на Москомпромсовет.
Осъден на 8 години ИТЛ. Умрял на 20 юни 1943 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 16 февруари 1956 г.

311. ХРИСТО ГЕОРГИЕВ ПАКОВ
Роден на 24 април 1895 г. в Плевен.
В СССР от 1920 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1920 г.
Арестуван през 1938 г. и през 1943 г.
Реабилитиран с постановление на Особеното съвещание на НКВД, 3 юли 1941 г.
Завърнал се в България през 1947 г. Починал през 1983 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП, 12 юли 1956 г. (от 1918 г.).

312. ХРИСТО КИРОВ ТЕПЕЛИЕВ
Роден през 1903 г. в с. Кадъкьой, Турция.
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1924 г.
Арестуван на 11 март 1938 г. Диспечер на Хидромонтажа на строителството на Устинския мост в Москва.
Осъден на 5 години ИТЛ. Умрял през 1941 г. в Севвостлаг. Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 26 ноември 1956 г.

313. ХРИСТО ПЕНЕВ ТЕМКИН
Роден на 15 декември 1874 г. в с. Драговищица, община Кюстендил.
В СССР от 1927 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1927 г.
Арестуван през 30-те години.
Завърнал се в България през 1945 г. АБПФК. Починал през 1950 г.

314. ХРИСТО СТЕФАНОВ КАБАКЧИЕВ
Роден на 2 януари 1878 г. в Галац, Румъния.
В СССР от 1927 г.
Член на БКП от 1905 г.
Член на ВКП (б) от 1927 г.
Арестуван през 1937 г. в Москва. Освободен през 1938 г. Починал в Москва през 1940 г.

315. ХРИСТО СТОЙКОВ ИВАНОВ (ВАСИЛИЙ МИХАЙЛОВИЧ ГАВРИЛОВ)
Роден на 10 август 1907 г. в Сливен.
В СССР от 1931 г.
Член на БКП от 1930 г.
Загинал.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Одеския военен окръг, 7 май 1957 г.

316. ХРИСТОФОР ТОДОРОВ ТЕНЕВ
Роден на 8 март 1902 г. в Казанлък.
В СССР от 16 септември 1925 г.
Член на БКП от 1924 г.
Член на ВКП (б) от 1928 г.
Арестуван на 20 юни 1938 г. Старши химик в НИС на Ленинградския химико-технологически институт.
Делото е прекратено през октомври 1939 г.
Завърнал се в България през 1947 г. АБПФК. Починал през 1972 г.

317. ЦАНКО ИВАНОВ ТЕМКИН (СЪБОТИНОВ)
Роден на 21 декември 1896 г. в с. Габровница, община Михайловград.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван на 2 юли 1935 г. Дърводелец в Трансформаторния завод в Москва.
Осъден на 5 години ИТЛ. Изтърпявайки наказанието си в Соловецкия затвор, е осъден на смърт на 9 октомври 1937 г., разстрелян на 9 октомври 1937 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 31 август 1957 г.

318. ЦВЕТАН СЛАВОВ ИВАНОВ
Роден през 1905 г. в Стара Загора.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1921 г.
Арестуван на 5 януари 1938 г. Завеждащ учебната работа в училището в с. Марковка, Кримска АССР.
Осъден на смърт. Разстрелян на 19 октомври 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Президиума на Одеския областен съд, 7 октомври 1957 г.

319. ЦВЕТАН ХРИСТОВ ГЕОРГИЕВ
Роден през 1900 г. в с. Борован.
В СССР от 1927 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1927 г.
Арестуван на 14 декември 1937 г. Механик.
Осъден на смърт. Разстрелян на 4 ноември 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 4 април 1956 г.

320. ЦВЕТАНА (ЦЕНКА) ГЕОРГИЕВА ЗЛАТАРЕВА (ТАШЕВА)
Родена на 9 февруари 1895 г. в София.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1921 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестувана през юни 1938 г. Лаборант в Московския областен педагогически институт.
Осъдена на 5 години ИТЛ.
Реабилитирана с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 5 ноември 1955 г.
Възстановена в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП, 1956 г.
Завърнала се в България през 1956 г. Починала през 1981 г.

321. ЦЕНО НИНЧЕВ ДРАГОЙЧЕВ (ДИМИТР ВЛАДИМИРОВИЧ ИВАНОВ)
Роден на 23 април 1897 г. в Бяла Слатина.
В СССР от декември 1925 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

322. ЦЕКО ИВАНОВ ДРАГАНОВ
Роден на 28 юли 1902 г. в с. Видлица, община Георги-Дамяново.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1919 г.
Член на ВКП (б) от 1928 г.
Арестуван на 4 ноември 1938 г. Инструктор в Политотдела на Московско-Савелевските железници.
На 10 февруари 1941 г. с постановление на НКВД делото е прекратено.
Завърнал се в България през 1945 г. АБПФК.

323. ШАЛОМ АВРАМОВ ЛЕВИ (КАРЛ ИВАНОВИЧ АБРАМОВ)
Роден през 1897 г. в с. Долна баня, община Самоков.
В СССР от 1929 г.
Член на БКП от 1918 г.
Член на ВКП (б) от 1932 г.
Арестуван на 23 март 1938 г. в Москва. Началник на отдела за подготовка на кадри на Вагоноремонтния завод в Москва.
Осъден на смърт. Разстрелян на 27 октомври 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР. 9 юли 1957 г.

324. ЯКИМ ИВАНОВ ЯКИМОВ
Роден на 26 май 1900 г. в с. Българско Алагюн (дн. Богданово), община Грудово.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1921 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван през 1938 г. Освободен на 20 февруари 1939 г.
Завърнал се в България през 1945 г. На отговорна държавна работа. АБПФК. Починал през 1965 г.

325. ЯКИМ ХРИСТОВ КАМБУРОВ
Роден на 1 август 1900 г. в с. Побит камък, община Разград.
В СССР от 1923 г.
Член на БКП от 1920 г.
Член на ВКП (б) от 1923 г.
Арестуван на 17 ноември 1937 г. Комендант на ВНИИОХ.
Осъден на 5 години ИТЛ.
Завърнал се в България през 1950 г.
Реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 9 юли 1957 г.
Възстановен в партията с решение на Секретариата на ЦК на БКП, 1958 г. (от 1920 г.)

326. ЯНАКИ ГЕОРГИЕВ ЯНАКИЕВ
Роден през 1903 г. във Варна.
В СССР от октомври 1933 г.
Член на БКП от 1928 г.
Арестуван през 1934 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Военния трибунал на Московския военен окръг, 13 август 1962 г.

327. ЯНАКИ ХРИСТОВ АЛТЪПАРМАКОВ (НИКОЛАЙ ХРИСТОФОРОВИЧ АГАФОНОВИЧ)
Роден през 1907 г. в Свиленград.
В СССР от 1927 г.
Член на БКМС.
Член на ВКП (б) от 1930 г.
Загинал.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военния трибунал на Севернокавказкия военен окръг, 6 април 1960 г.

328. ЯНКО АТАНАСОВ ДИМОВ (ГЪРКОВ, ЙОРДАН ТОДОРОВ ТЕРЗИЕВ)
Роден на 17 февруари 1900 г. в Малко Търново.
В СССР от 1926 г.
Член на БКП от 1922 г.
Член на ВКП (б) от 1926    г.
Арестуван през 1938 г.    Освободен през април 1939 г.
Завърнал се в България през 1945 г. На партийна работа. АБПФК. Починал през 1973 г.

329. ЯНКО МИТЕВ ИВАНОВ (АНДРЕЙ НИКОЛАЕВИЧ СЕМЕНОВ)
Роден на 8 ноември 1893 г. в с. Дъбене, община Лесичово.
В СССР от 1925 г.
Член на БКП от 1921 г.
Член на ВКП (б) от 1925 г.
Арестуван на 15 март 1938 г. в гр. Бобруйск, БССР. Освободен на 7 юни 1939 г. Участвува в Отечествената война.
Завърнал се в България през 1958 г. АБПФК. Починал през 1980 г.

ЧЛЕНОВЕ НА БЗНС

1. АНГЕЛ ХРИСТОВ ПАЛАБУЮКОВ (АНГЕЛ МИТЕВ ХРИСТОВ)
Роден през 1901 г. в Хасково.
В СССР от 1925 г.
Член на БЗНС.
Член на ВКП (б) от 1932 г.
Арестуван през 1936 г. в Ленинград. Загинал през 1938 г. Посмъртно реабилитиран с решение на Върховния съд на СССР 26 май 1956 г.

2. ИВАН ИВАНОВ ПЕЕВ
Роден на 1 април 1887 г. в с. Болу къс (дн. Драгановец), община Търговище.
В СССР от 12 септември 1925 г.
Член на БЗНС от 1920 г.
Член на ВКП (б) от 1930 г.
Арестуван през 1938 г. в с. Парасковеевка, Полтавски район, УССР, където работи в комуна „Д. Благоев“. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 28 януари 1956 г.

3. ЛАКО ПРОКОПИЕВ ЛАКОВ (КРЕМЕНСКИ)
Роден през 1900 г. в с. Долна Кремена, община Мездра.
В СССР от 1925 г.
Член на БЗНС от 1921 г.
Член на ВКП (б) от 1927 г.
Арестуван през 1935 г. от органите на НКВД. Загинал. Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 31 юли 1956 г.

4. МАРКО ГАНЧЕВ МАРКОВ (МАРКО ГЕНЕВ МАРКОВ)
Роден през 1894 г. в с. Ястребово, община Опан.
В СССР от 1923 г.
Член на БЗНС.
Арестуван на 30 август 1937 г. в с.Благоево, Одеска област, където работи като учител.
Осъден на смърт. Разстрелян на 7 декември 1937 г.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Президиума на Одеския областен съд, 1 декември 1962 г.

5. НИКОЛА ИВАНОВ РАДЕВ
Роден на 12 април 1900 г. в с. Ковачевец, община Попово.
В СССР от 1925 г.
Член на БЗНС.
Член на ВКП (б) от 1929    г.
Арестуван през 1937 г. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военния трибунал на Ленинградския военен окръг, 25    юли 1960 г.

6. СТОЯН ТОНЧЕВ ОРМАНСКИ - СТОЯНОВ
Роден през 1902 г. в с. Джеферлер (дн. Севар), община Кубрат.
В СССР от 1925 г.
Член на БЗНС от 1922 г.
Член на ВКП (б) от 1926 г.
Арестуван на 9 октомври 1929 г. при опит да премине границата. Освободен на 11 ноември 1929 г. с постановление на Колегията на ОГПУ.
Завръща се в България през 1945 г. На ръководна работа в БЗНС. Член на ПП на БЗНС.
Починал през 1989 г.

7. ХУБАН БОНЕВ ГЕОРГИЕВ (УБАН БОРИСОВИЧ БОГДАНОВ)
Роден през 1900 г. в с. Ковачевец, община Попово.
В СССР от август 1925 г.
Член на БЗНС от 1920 г.
Член на ВКП (б) от 1931 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

ЧЛЕНОВЕ НА БКМС И РМС

АНДОН АНДОНОВ КОЧЕВ
Роден през 1908 г. в Бургас.
В СССР от 1935 г.
Член на БКМС от 1924 г.
Арестуван през 1937 (1938 г.). Загинал.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 3 юни 1958 г.

2. АСЕН ПАНАЙОТОВ КОСТОВ (АСЕН КОСТОВ ПАНАЙОТОВ)
Роден през 1907 г. във Видин.
В СССР от 6 октомври 1934 г.
Член на БКМС от 1929 г.
Арестуван през 1937 г.
Реабилитиран.
Завърнал се в България през 1947 г.

3. АТАНАС СТЕФАНОВ КИРОВ (КОНСТАНТИН ЙОРДАНОВ АНГЕЛОВ)
Роден на 12 април 1910 г. в с. Манастир, община Провадия.
В СССР от 1934 г.
Член на РМС от 1928 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Военния трибунал на Одеския военен окръг, 25 септември 1962 г.

4. ВИКТОР АЛЕКСАНДРОВ МЕДНИКАРОВ
Роден на 7 декември 1913 г. във Варна.
В СССР от 1933 г.
Член на БКМС от 1931 г.   
Студент в Московския енергетически институт.
С постановление на Специалното съвещание на НКВД е изгонен от СССР за „антисъветска агитация“ на 15 март 1937 г. Завърнал се в България през 1937 г.
Реабилитиран с постановление на Московския градски съд, 8 октомври 1962 г.

5. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ ГЕРДЖИКОВ (ВАСИЛ ИГНАТОВ ПЕНЧЕВ)
Роден на 14 януари 1914 г. във Видин.
В СССР от октомври 1935 г.
Член на БКМС от 1932 г.
Арестуван през 1938 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Зърховния съд на СССР, 5 май 1956 г.

6. ВЛАДИМИР ЖЕЛЕВ ДИНЕВ
Роден през 1910 г. в с. Медникарово, община Гълъбово.
В СССР от февруари 1932 г.
Член на БКМС от 1928 г.
Арестуван на 10 юли 1937 г.
Осъден на 3 години ИТЛ.
Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България. 4 септември 1956 г.

7. ГЕОРГИ ИВАНОВ ТРИЧКОВ
Роден през 1904 г. в Котел.
В СССР от 24 август 1932 г.
Член на БКМС от 1921 г.
Арестуван през 1934 г.
Изпратен в гр. Березники. Пермска област на Урал.
Завърнал се в България през 1936 г.
Реабилитиран с постановление на Президиума на Одеския областен съд, 1 декември 1962 г.

8. ГЕОРГИ ПЕТРОВ ПОПОВ (ДИМИТЪР НИКОЛОВ СТЕФАНОВ)
Роден през 1912 г. в с. Дълбок извор, община Първомай.
В СССР от 14 август 1935 г.
Член на БКМС от 1928 г.
Арестуван на 15 април 1937 г. Техник-хидролог в управление „Хидрометеослужба“.
Осъден на смърт. Разстрелян на 19 декември 1937 г. Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 7 април 1956 г.

9. ГЕОРГИ ЯНЕВ ПРОЙКОВ
Роден на 21 януари 1907 г. в Лозенград, Турция.
В СССР от 17 август 1925 г.
Член на БКМС от 1923 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 3 декември 1955 г.

10. ДИМИТЪР ИВАНОВ АРНАУДОВ (ИВАН НИКИФОРОВ ПИСАРЕВ)
Роден през 1913 г. в с. Граматиково, община Малко Търново.
В СССР от 1932 г.
Член на РМС от 1931 г.
Арестуван през 1938 г. в гр. Севастопол, където работи на пристанището. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 13 септември 1962 г.

10. ДИМИТЪР СТЕФАНОВ ДИМИТРОВ
Роден на 6 октомври 1920 г. в Бургас.
В СССР от 1928 г.
Член на ВЛКСМ.
Арестуван през 1939 г.
Изпратен в ИТЛ - Коми АССР.
Завърнал се в България през 1947 г.
Реабилитиран с решение на Президиума на Московския градски съд, 23 декември 1965 г.

11. ДИМО КОСТАДИНОВ ДИМОВ (ДИМИТЪР КОНСТАНТИНОВ ДИМОВ)
Роден през 1896 г. в с. Куртолен (дн. Вълче поле), община Любимец.
В СССР от 1921 г.
Член на БКМС от 1919 г.
Арестуван през 1937 г.
Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, септември 1956 г.

13. ДИМО РУСЕВ КОЗАЛИЕВ
Роден на 5 април 1913 г. в с. Изворово, община Харманли.
В СССР от 2 септември 1932 г.
Член на РМС от 1931 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с определение на съдебната колегия по углавни дела на Върховния съд на Украинската ССР, 15 януари 1963 г.

14. ЗЛАТКА ТАСЕВА МАРКОВА (ЗЛАТИЛДА МАРКОВНА ТАШЕВА)
Родена през 1907 г. в Попово.
В СССР от август 1927 г.
Член на БКМС от 1922 г.
Арестувана в Москва.
Заселена в гр. Александров, Владимирская област.
Реабилитирана - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

15. ИВАН ДИНЕВ БАЛАБАНОВ
Роден на 14 юли 1910 г. в с. Памуклии (дн. Памукчии), община Стара Загора.
В СССР от 1933 г.
Член на БКМС от 1928 г.
Арестуван на 8 февруари 1938 г. в Москва. Инженер в Наркомзем.
Осъден на смърт. Разстрелян на 13 август 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 9 юни 1956 г.

16. ИЛИЯ ТОДОРОВ БАЕВ
Роден през 1906 г. в с. Българско бейкьой (дн. Огнен), община Сунгурларе.
В СССР от 1932 г.
Член на ВЛКСМ.
Арестуван на 11 февруари 1938 г. Стругар в Харковския тракторен завод.
Осъден на смърт. Разстрелян на 4 февруари 1939 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Киевския военен окръг, 23 октомври 1956 г.

17. ИЛКО СТОЯНОВ ТАНКОВ (ИЛКО ГАНКОВ ТОТЕВ, ЛЮБЧО)
Роден на 3 септември 1906 г. в с. Българене, община Ловеч.
В СССР от 21 септември 1931 г.
Член на БКМС от 1921 г.
Арестуван през 1937 г. в Минск. Загинал през 1939 г.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Военния трибунал на Белоруския военен окръг, 7 април 1956 г.

18. КОЙЧО АТАНАСОВ КОЕВ
Роден на 1 март 1908 г. в с. Хъмзалар (дн. Храброво), община Балчик.
В СССР от 1932 г.
Член на РМС от 1931 г.
Арестуван през 1937 г.
Завърнал се в България през 1954 г. Починал.
Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 1956 г.

19. МАНОЛ ХРИСТОВ ПАСОТИЕВ
Роден през 1913 г. в Бургас.
В СССР от 1932 г.
Член на ВЛКСМ.
Арестуван на 23 март 1938 г. Механик в Харковския тракторен завод.
Осъден на смърт. Разстрелян на 5 ноември 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Киевския военен окръг, 28 август 1956 г.

20. МИНЧО КОЛЕВ БАКАЛОВ
Роден на 17 юни 1905 г. в с. Малка Верея, община Стара Загора.
В СССР от 12 декември 1925 г.
Член на БКМС от 1919 г.
Арестуван през октомври 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военния трибунал на Севернокавказкия военен окръг, 21 март 1964 г.

21. МИРЧО ИВАНОВ КОЛИНКОЕВ
Роден на 19 май 1906 г. в Бургас.
В СССР от ноември 1925 г.
Член на БКМС от 1922 г.
Арестуван на 16 февруари 1938 г. Студент в Института за повишаване квалификацията на художниците.
Осъден на смърт. Разстрелян на 29 юли 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 21 юли 1956 г.

22. МИРОСЛАВ МИХАЙЛОВ ТОДОРОВ
Роден през 1918 г. във Варна.
В СССР от 14 август 1935 г.
Член на БКМС от 1934 г.
Арестуван през 1937 г. в гр.Курск. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 5 май 1956 г.

23. МИХАИЛ НИКОЛОВ БОДУРОВ
Роден на 28 септември 1915 г. в с. Поибрене, община Панагюрище.
В СССР от 1934 г.
Член на БКМС.
Загинал.
Посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

24. НИКОЛА МАРКОВ НИКОЛОВ (НИКОЛА НИКОЛОВ МАРКОВ, НИКОЛА МАРИНОВ НИКОЛОВ)
Роден през 1906 г. в Айтос.
В СССР от 1925 г.
Член на БКМС от 1922 г.
Арестуван. Загинал.
Посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България, 24 септември 1958 г.

25. НИКОЛА СЕРАФИМОВ ИВАНОВ (МИЦЕВ)
Роден през 1912 г. в Берковица.
В СССР от 1932 г.
Член на БКМС от 1932 г.
Арестуван на 23 февруари 1938 г. Студент в Харковския държавен университет.
Осъден на смърт. Разстрелян на 4 ноември 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Киевския военен окръг, 23 октомври 1956 г.

26. ПЕТКО АВРАМОВ ГАЧЕВ
Роден на 18 март 1904 г. в Добрич (дн. Толбухин).
В СССР от 7 май 1932 г.
Член на БКМС от 1923 г.
Арестуван на 19 април 1935 г. Освободен през октомври 1935 г.
Завърнал се в България през 1937 г. Починал през 1941 г.

27. ПЕТЪР СЛАВЧЕВ (СЛАВОВ) ПЕТРОВ
Роден през 1912 г. в с. Бабук, община Силистра.
В СССР от май 1935 г.
Член на БКМС и БОНСС.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран.

28. ПЕТЪР ДИМОВ РИЗОВ
Роден на 20 октомври 1912 г. в гр. Лясковец.
В СССР от 1935 г.
Член на РМС от 1931 г.
Загинал.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, юни 1956 г.

29. РАЙНО ПЕНЕВ ПАРУШЕВ
Роден на 4 октомври 1915 г. в с. Сеймен (дн. Лозенец), община Стралджа.
В СССР от 1 декември 1935 г.
Член на БКМС от 1931 г.
Арестуван на 14 ноември 1937 г. Електротехник в завод „Молотов“, Днепропетровск.
Осъден на 8 години ИТЛ.
Завърнал се в България през 1947 г. Починал през 1974 г. Реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 31 март 1956 г.

30. СЛАВЧО ХРИСТОВ ТЕМКИН (ИВАН СЕРГЕЕВИЧ ОРЛОВ)
Роден през 1910 г. в с. Драговищица, община Кюстендил.
В СССР от 1934 г.
Член на БКМС от 1931 г.
Арестуван през 1935 г. в гр. Горки. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

31. СТОЯН БОНЕВ СТОЯНОВ (НИКОЛА БОНЕВ БЛАГОЕВ)
Роден на 28 август 1914 г. в Стара Загора.
В СССР от 18 май 1935 г.
Член на БКМС от 1932 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 5 май 1956 г.

32. СТОЯН ЗАХАРИЕВ БАРОВ
Роден през 1903 г. в Котел.
В СССР от 1934 г.
Член на БКМС от 1919 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военния трибунал на Одеския военен окръг, 19 януари 1963 г.

33. СТОЯН МИТКОВ ШЕЙРЕТОВ
Роден на 1 февруари 1909 г. в с. Младиново, Свиленградско.
В СССР от септември 1931 г.
Член на БКМС от 1931 г.
Арестуван през 1938 г. в Москва.
Завърнал се в България през 1945 г.
Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

34. ТОДОР ГЕОРГИЕВ СЪРБИНОВ (ФЕДОР ГРИГОРОВ СЕРАФИМОВ)
Роден на 11 юли 1909 г. в Казанлък.
В СССР от 1934 г.
Член на РМС от 1932 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 10 октомври 1958 г.

35. ЦОЧО СТОЙЧЕВ СТОЯНОВ (РАЛЧЕВСКИ)
Роден през 1905 г. в с. Патрешко, община Троян.
В СССР от 1925 г.
Член на БКМС от 1923 г.
Завърнал се в България. Починал през 1979 г.
Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България.

БЕЗПАРТИЙНИ

1. АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ МОМЧИЛОВ (ПЕТЪР АЛЕКСАНДРОВ КОНДОВ)
Роден през 1902 г. в с. Рупци, община Червен бряг.
В СССР от 1924 г.
Арестуван през 1937 г. в гр. Орел. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

2. АНДОН КОЛЕВ БОГДЕВ
Роден на 11 януари 1904 г. в с. Козлуджа (дн. Суворово).
В СССР от 1933 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Президиума на Върховния съд на Казахската ССР, 20 септември 1962 г.

3. АСЕН ДИМИТРОВ РАДЕВ
Роден на 24 февруари 1905 г. в Бургас.
В СССР от октомври 1936 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 1 септември 1956 г.

4. АСЕН СТОЯНОВ ЗЛАТАРЕВ
Роден през 1898 г. в Асеновград.
В СССР от 1924 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 6 юли 1957 г.

5. АТАНАС ГЕОРГИЕВ КРЪНЗОВ
Роден през 1887 г. в Лясковец.
В СССР от 1924 г.
Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиране постановление на Военния трибунал на Приволжския военен окръг, 5 октомври 1962 г.

6. АТАНАС ГЕОРГИЕВ ПЕНЧЕВ
Роден на 8 септември 1904 г. в Чирпан.
В СССР от септември 1925 г.
Арестуван през 1935 г.
Реабилитиран с определение на Съдебна колегия по наказателни дела на Върховния съд на Украинската ССР, 1 февруари 1963 г.

7. АТАНАС КИРОВ БЪЧВАРОВ
Роден на 23 септември 1885 г. в Сливен.
В СССР от юли 1934 г.
Арестуван на 10 септември 1937 г. в Одеса. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, декември 1955 г.

8. БАЛАСКА ДОБРЕВА МАНДЖАКОВА-ЕРИГИНА
Родена през 1907 г. в Сливен.
В СССР от 1923 г.
Арестувана на 11 декември 1937 г. като съпруга на Таню Стойновски. Освободена на 5 септември 1939 г. с постановление на Специалното съвещание на НКВД.
Живее в СССР, 350000 Краснодар-Ц, ул. Орджоникидзе, д. 59, кв. 8, тел. 52-98-41.

9. БОЖИЛ СЛАВОВ ГЕВРЕНОВ
Роден през 1895 г. в с. Ичера, община Котел.
В СССР от 1926 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

10. ВАСИЛ БЕЛЕВ ГЕНОВ
Роден на 13 януари 1913 г. в Кюстенджа, Румъния.
В СССР от 1934 г.
Арестуван през 1936 г. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Военния трибунал на Уралския военен окръг, 15 април 1958 г.

11. ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ ТИВЧЕВ (ДИМИТЪР ИВАНОВ АРКАДИЕВ)
Роден на 15 ноември 1902 г. в Преслав.
В СССР от 17 октомври 1934 г.
Арестуван на 16 февруари 1938 г. Диригент на хор в кинотеатър в гр. Благовещенск.
Осъден на смърт. Разстрелян на 9 октомври 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Президиума на Одеския областен съд, 12 октомври 1956 г.

12. ГАНЧО ИВАНОВ ЛУЛЧЕВ
Роден· през 1909 г. в с. Лъджене (дн. Антон), община Средногорие.
В СССР от 1933 г.
Арестуван през 1937 г. в гр. Березник.
Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.
Завърнал се в България през 1962 г. Починал през 1975 г.

13. ГЕОРГИ ДОЧЕВ ДАЛОВ
Роден през 1911 г. в Русе.
В СССР от 1934 г.
Арестуван на 5 декември 1934 г. Моряк.
Осъден на смърт. Разстрелян на 6 декември 1934 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 15 декември 1956 г.

14. ДИМИТЪР СОТИРОВ АРНАУДОВ (СТЕФАН БОГДАНОВ)
Роден през 1872 г. в с. Либяхово (дн. Илинден), община Хаджидимово.
В СССР от 1934 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

15. ДОНКА ДОБРЕВА МАНДЖАКОВА
Родена през 1913 г. в Сливен.
В СССР от 1923 г.
Арестувана на 11 декември 1937 г. Освободена на 23 януари 1939 г. с постановление на УНКВД.
Завърнала се в България през 1946 г.

16. ЖЕЛЮ ТИЛЕВ ГРОЗЕВ (ДИМИТЪР КОЛЕВ)
Роден през 1897 г. в гр. Марица (дн. Симеоновград).
В СССР от 1925 г.
Арестуван на 2 февруари 1937 г. Агент в градската кантора „Союзутиль“.
Осъден на 8 години ИТЛ. Умрял на 7 февруари 1942 г. в Ухтомтемлаг.
Посмъртно реабилитиран с определение на Съдебната колегия по углавни дела на Върховния съд на УССР, 22 декември 1962 г.

17. ЖИВКО НИКОЛОВ СТЕФАНОВ
Роден през 1909 г. в Котел.
В СССР от септември 1931 г.
Арестуван в гр. Таганрог. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

18. ИВАН ДИМИТРОВ ДАПЧЕВ
Роден през 1909 г. в с. Пенека, Турция.
В СССР от 6 октомври 1934 г.
Арестуван на 8 февруари 1938 г. в селището Черемшан, Куйбишевска област. Изпратен в ИТЛ в Архангелска област. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с решение на Президиума на Архангелския областен съд, юли 1958 г.

19. ИВАН ПЕТРОВ РАШКОВ (РОЖКОВ)
Роден през 1908 г. в с. Горичане, община Шабла.
В СССР от 1933 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 31 март 1956 г.

20. ИВАН ХРИСТОВ ТРАЙЧЕВ
Роден на 24 декември 1894 г. в София.
В СССР от 1935 г.
Арестуван през 1937 г. в Москва.
Реабилитиран с постановление на Особеното съвещание на НКВД, 11 декември 1939 г.
Починал в СССР през 1961 г.

21. ИЛИЯ АНДРЕЕВ ГОЧЕВ (ИЛИЯ НИКОЛАЕВИЧ ГОЧЕВ)
Роден през 1906 г. във Велес, СФРЮ.
В СССР от 1933 г.
Арестуван на 5 февруари 1935 г. Работи в Украинската научноизследователска лаборатория.
Осъден на смърт. Разстрелян на 19 август 1935 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 28 ноември 1956 г.

22. ИСАК АЗУЗОВ ИСАКОВ
Роден през 1900 г. във Варна.
В СССР от август 1934 г.
Арестуван на 25 август 1934 г. Счетоводител.
Осъден на смърт. Разстрелян на 6 декември 1934 г. Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 15 декември 1956 г.

23. ЙОРДАН КИРОВ БЪЧВАРОВ
Роден на 2 ноември 1892 г. в Сливен.
В СССР от 1936 г.
Арестуван през 1938 г. в Оренбург. Загинал през 1939 г. Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 1956 г.

24. ЙОСИФ САДИКОВ КОЕН
Роден на 31 май 1899 г. в Силистра.
В СССР от 1932 г.
Арестуван през 1938 г.
Реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 1956 г.
Завърнал се в България през 1956 г.

25. КОНСТАНТИН ЗАХАРИЕВ ЗАХАРИЕВ (СТОЯН ДЕНЕВ)
Роден през 1874 г. в с. Широка лъка, община Смолян.
В СССР от 1928 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

26. КОНСТАНТИН (КОСТА) ГАБЕРОВ (КОНСТАНТИН ГРАДЧАНОВ, КИРИЛ ПЕТРОВИЧ ГАБЕРОВ)
Роден през 1899 г. в гр. Велес, СФРЮ.
В СССР от 1933 г.
Арестуван през 1935 г. в Москва, където работи в Първи държавен завод за сачмени лагери. Загинал през 1937 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 28 ноември 1956 г.

27. ЛАЗАР ТАКЕВ ЛАЗАРОВ (ТЕРЗИЕВ)
Роден през 1886 г. в с. Българене, община Левски.
В СССР от 1932 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

28. ЛИЛЯНА ИВАНОВА ГЕВРЕНОВА
Родена на 12 юни 1914 г. във Варна.
В СССР от септември 1928 до 1929 г. и от 1936 г. Арестувана на 22 януари 1937 г.
Осъдена на 8 години ИТЛ.
Завърнала се в България през 1947 г.
Реабилитирана с определение на Военния трибунал на Московския военен окръг, 27 декември 1937 г.
Живее в София.

29. МИНЧО ДИМОВ СЛАВОВ
Роден на 13 октомври 1905 г. в Силистра.
В СССР от 1935 г.
Осъден на пет години ИТЛ.
Изпратен в гр. Воркута.
Реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 19 февруари 1955 г.
Завърнал се в България през 1960 г. Починал през 1962 г.

30. НИКОЛА ИВАНОВ КОЛЕВ
Роден през 1903 г. с. Емен, община Велико Търново.
В СССР от 1929 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

31. НИКОЛА МИХАЙЛОВ СПИРИДОНИС (Н. М. СТЕРИОТИС)
Роден през 1896 г. в с. Галаксиди, Гърция.
В СССР от 1934 г.
Арестуван. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с определение на Съдебната колегия по углавните дела на Върховния съд на Азербайджанската ССР, 27 октомври 1959 г.

32. ПАНАЙОТ ИЛИЕВ ПОПОВ (ПАВЕЛ ИЛЬИЧ ПОПОВ)
Роден през 1908 г. в с. Карапча (дн. Крапец), община Шабла.
В СССР от 1933 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран — съобщено от Съветското посолство в България, 4 септември 1956 г.

33. ПЕНЮ КОСТАДИНОВ ПЕНЕВ (ПЕНЧЕВ)
Роден през 1912 г. в с. Буюклий (дн. Винарско), община Камено.
В СССР от 2 февруари 1935 г.
Арестуван на 18 април 1935 г.
Осъден на смърт. Разстрелян на 15 август 1936 г. Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР. 31 март 1956 г.

34. ПЕТКО ГЕОРГИЕВ ПЕТКОВ-ПЕНЕВ
Роден през 1913 г. в с. Тупузларе (дн. Зорница), община Стралджа.
В СССР от 2 февруари 1935 г.
Арестуван през 1935 г. Загинал през 1937 г.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР. 31 март 1956 г.

35. ПЕТЪР МАРИНОВ СТОЯНОВ
Роден на 14 октомври 1898 г. в Стралджа.
В СССР от август 1934 г.
Арестуван на 25 август 1934 г. Счетоводител.
Осъден на смърт. Разстрелян на 6 декември 1934 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 15 декември 1956 г.

36. ПЕТЪР НИКОЛОВ АДЖАРОВ (АДЖЕМОВ)
Роден на 7 февруари 1907 г. в Ямбол.
В СССР от 1925 г.
Арестуван на 11 януари 1937 г. Писател.
Осъден на 5 години ИТЛ.
Реабилитиран с постановление на Президиума на Харковския областен съд, 23 април 1956 г.
Завърнал се в България през 1958 г. Починал през 1963 г.

37. ПЕТЪР ТЕНЕВ КЮЧУКОВ (ПЕТРОВ)
Роден през 1905 г. в с. Колю Ганчево, община Стара Загора.
В СССР от август 1934 г.
Арестуван на 25 август 1934 г.
Осъден на смърт. Разстрелян на 6 декември 1934 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 15 декември 1956 г.

38. ПРОЙКО ГЕОРГИЕВ МУТАФЧИЕВ
Роден през 1912 г. в с. Белеврен, община Грудово.
В СССР от февруари 1935 г.
Арестуван на 18 април 1935 г.
Осъден на смърт. Разстрелян на 15 август 1935 г.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 31 март 1956 г.

39. СТЕФАН ЙОРДАНОВ КАСАБОВ
Роден на 11 август 1901 г. в Омуртаг.
В СССР от 1932 г.
Арестуван през 1938 г.
Осъден на смърт за „шпионско-вредителска дейност“. Разстрелян през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 24 септември 1955 г.

40. СТОЯН ЦОНЕВ ОВЧАРОВ
Роден през 1887 г. в Силистра.
В СССР от 1934 г.
Арестуван през 1937 г.
Изпратен в ИТЛ, Архангелска област. Загинал.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Военния трибунал на Туркестанския военен окръг, 13 септември 1962 г.

41. ТОДОР КИРИЛОВ (КИРОВ) МЕДНИКАРОВ
Роден през 1886 г. в Добрич (дн. Толбухин).
В СССР от 1932 г.
Арестуван през 1937 г.
Изпратен в ИТЛ на Колима. Загинал през 1939 г.
Посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 9 юли 1957 г.

42. ТОМА ХРИСТОВ ИВАНОВ (МОКА)
Роден на 25 април 1908 г. във Воденско, Гърция.
В СССР от 14 август 1935 г.
Арестуван през 1937 г. Загинал.
Посмъртно реабилитиран - съобщено от Съветското посолство в България, 1956 г.

43. ХРИСТО МАРИНОВ СТОЯНОВ
Роден през 1910 г. във Варна.
В СССР от август 1934 г.
Арестуван на 25 август 1934 г. Моряк.
Осъден на смърт. Разстрелян на 6 декември 1934 г.
Посмъртно реабилитиран с определение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 15 декември 1956 г.

44. ХРИСТО ПЕТРОВ БАЕВ (ГЕОРГИ БУХЛЕВ)
Роден през 1904 г. в с. Табан (дн. Сандрово), община Сливо поле.
В СССР от 1935 г.
Арестуван в Одеса. Загинал през 1938 г.
Посмъртно реабилитиран с постановление на Президиума на Одеския областен съд, 20 август 1956 г.
Публ. в За поименно политическо реабилитиране на българските политически емигранти, репресирани в СССР. За служебно ползуване! Издание на Централен комитет на Българската комунистическа партия. 1989 г., 88 с.