ЦАР ФЕРДИНАНД – ЦИНИК, ИЗМАМНИК И ЛИЦЕМЕР

Том ІІ, Част 4

С тази четвърта част приключваме представянето на всичките спомени, документи и материали за престъпния български монарх Фердинанд Сакскобургготски, публикувани в подготвените от мен и отпечатани от Никола Григоров в библиотека „Сите българи заедно“ книги – Съветите на цар Фердинанд към цар Борис III, София, 2011, № 14а, 78 с., Цар Фердинанд – циник, измамник, лицемер. Том II, София, 2009, № 14, 198 с., Цар Фердинанд – циник, измамник, лицемер. Том III, София, 2011, № 28,  546 с.

Смятаме тази поредица за чужденеца от чуждо потекло, стоял три десетилетия на престола на славните български ханове и царе Аспарух, Тервел, Крум, Борис, Симеон, Самуил, Асен, Петър, Калоян, Иван Александър, Иван Шишман да продължим с нови и не до там известни материали, хвърлящи светлина около неговото престъпно царуване, вкарало Родината ни в две национални катастрофи, последвани от невиждан геноцид над народа ни. Ще продължим да издирваме и публикуваме материали за Кобургготския престъпник, докато не спрат лъжите и манипулациите с историческите факти, както и незаслуженото величаене на тази пиявица, успяла да обезкръви народа ни, нещо което византийците не успяха да направят за два века и турците за пет.
В този поредна част Ви предлагам освен спомените на видния български революционер Михаил Герджиков и следните материали, включени в приложението -  Избирането на Фердинанд Сакскобургготски за български княз; Из „Авантюрите на руския царизъм в България. Документи от царските архиви.“ - Смяна на фронта. Признаването на Фердинанд Български; България през Първата световна война и Материалите от процеса на наследниците на генерал Иван Луков срещу Добри Петков по повод на клеветите в книгата му “Виновниците за погрома на България през септември 1918 г. въз основа на исторически документи и факти”.
Включените тук материали са от рядкосрещани издания, имащи днес библиографска стойност. На първо място това е книгата „Авантюрите на руския царизъм в България. Документи от царските архиви“, издадена за пръв път на руски език през 30-те години на миналия век под патронажа и с предговор на Васил Коларов. Тогава за пръв път българската общественост и цивилизования свят има възможност да се докосне до истините за руската агресивна политика спрямо държавата ни и за мястото на българските монарси Александър Батенберг и специално Фердинанд Сакскобургготски в нейните планове. Тази книга допълва с нови ужасяющи подробности известното до тогава от разкритията за Руския окупационен фонд от Стефан Стамболов и Димитър Петков и публикувано за пръв път на страниците на вестник „Свобода“, а впоследствие и като самостоятелно издание. Тези две книги и днес трябва да се четат заедно със Симеон-Радевите „Строители на съвременна България“, Добри-Ганчевите „Спомени“ и Димитър-Мариновата „Стефан Стамболов и новейшата ни история“.
В тази част са включени и изключително важните материали от процеса на генерал-Луковите наследници срещу измамника и Фердинандов лакей министър Добри Петков, за които бях Ви споменал в предишната част.
Забележителен е и непечатаният повторно спомен на Михаил Герджиков за Яне Сандански, когато двамата търсят политическа подкрепа, за да бъде убит вредния за народа ни монарх. Такава те не намират сред действащите български политици, Фердинандови оръдия, но за изненада откриват в Божия човек, Българският екзарх Йосиф I, който благославя ръката, която ще повали този негодяй. Тук искам да допълня и с един малко известен факт. До смъртта си българският духовен водач отхвърля всичките опити на Фердинанд за среща и разговор, който търси помирение и го проклина и от смъртния си одър, пред бъдещия Български екзарх Стефан. На последната си среща с престъпния владетел Екзарх Йосиф му заявява – „Това което аз градих в продължение на 40 години в Македония и Тракия, ти съсипа само за един ден.“

 

Съставител и редактор Цочо В. Билярски
Издателство „Анико”
София, 2011

* *  *

Михаил Герджиков1
EДИН МАЛЪК СПОМЕН


Това бе в дните между двете катастрофи на България. Фердинанд бе свил знамената на българските полкове „за по благоприятни времена". Наедно с покрусата, по друмища и урви шествуваха върволица нещастници, прокудени от огнищата си из Македония и Тракия. Те навлизаха в селата и градовете на България и разхождаха своята мизерия и отчаяние. Филантропията на фарисеите и филистерите не лекуваше, а чоплеше раните. Разочарованието бе голямо и възмущението — общо. Защото, след тридесет и пет годишни усилия за освобождението на братята — роби и консолидирането на българската държава, “царя на всички българи" употреби всички усилия и намери сгодния момент да изпълни мисията, за която бе изпратен на Балканите. Той влезе в ролята на провокатор и успя.
Всеки очакваше да се потърсят виновните и се наложат наказания. Защото престъплението бе на лице и то бе ужасно.
И всеки отправяше погледи към ония, които десятки години притезаваха да бъдат водачи на българския народ.
Те бяха се скрили обаче в миши дупки и чакаха времето да заглади всичко, защото разчитаха на максимата, че народите имат къса памет.
А в това време „първият гражданин в страната", агента на тевтонския империализъм и смешния подражател на „краля слънце"2 обмисляше, начина по който би могъл да потърси своя реванш за сметка на нови стотици хиляди жертви, на нови разорения и нови погроми. Зер той се увери, че живее в село без кучета.
Малко по инак мислеха други едни водачи — ония, коиго в продължение на дълги години възпитаваха народа в Македония и Тракия да се организира и готви за борба срещу своите политически и икономически гнетители.
За тях една нова авантюра на Фердинанда означаваше нови разорения на Македония и Тракия, нови страдания, ново обезлюдяване на тия страни. Това не можеше и не биваше да се допусне. Налагаше се да бъде обуздан и обезвреден един път за винаги оня, който заедно със своята персона донесе в България политическата корупция и моралната поквара, разедини народа и застана като абсолютен монарх сред „сбирщина от каналии". Неговите похвати бяха познати вече и миналото му сведочеше за онова, което можеше да се очаква от него.
Защото той бе рецидивист.
И защото не бяха още разчистени старите сметки от 1895 и 1902 години.
О, ако тия сметки бяха ликвидирани на време нямаше да се стигне до погромите и разоренията. Най-много щеше да се тьркули една коронована глава и щеше да се разори едно царско семейство...
Затова ония, които смятаха себе си за морално задължени да предотвратят нови страдания на македонския и тракийски народи, намериха за необходимо да действат тоя път о време.
* * *
В ония тъжни дни мнозина от македонските и тракийски революционери се намираха в София. Тук беше Яне Сандански3, тук бяха и много негови другари. Бяха тук и някои революционни дейци из Тракия. Всички тия люде принадлежаха към тъй наречената левица в македоно-одринското движение. Всички те се срещаха често, разменяха мисли върху положението създадено след Междусъюзническата война и търсиха пътища, по които да се избегнат нови катастрофи и разорения.
В тия срещи взимаха участие понякога и Кръстю Станчев4 и д-р Владов5, първият като виден журналист и общественик левичар, взел дейно участие в Македоно-одринското опълчение, а вторият, като разкаял се върховист - и двамата враждебно настроени спрямо Фердинанда и неговата политика.
След много срещи и обстойни разисквания стигна се до заключението, че докато Кобургите управляват България всякакви изненади са вьзможни, нова империалистична война на Балканите е неизбежна и нови погроми и катастрофи са неминуеми. Следователно? — Фердинанд трябва да бъде ликвидиран, института, който той представлява — унищожен, а новият режим в България да бъде прокламиран в името на народовластието и против империалистичната война и реванша.
Приятелите от македоно-одринските среди се нагърбваха с първата задача, обаче, що се отнася за останалите две трябваше да се потърсят съдействието на ония, които можеха да имат широките обществени маси със себе си. Това бяха водачите на политическите партии в България. И се взе решение да бъдат сондирани тия водачи.
Избра се делегация от трима души; Яне Сандански - представител на макед[онските] революционери, Михаил Герджиков — представител на тракийските такива и Кръстьо Станчев — представител на бълг[арските] общественици и журналисти левичари. Набелязаха се имената на няколко видни и влиятелни водачи: Малинов, Ляпчев, Гешев, Генадиев, Начевич и др. Някой предложи да бъде посетен и Радославов, но Яне Сандански се противопостави категорично.
Повдигна се също и въпросът да бъдат сондирани и водачите на двете социалистически фракции у нас — тесни и широки. Обаче тия два враждуващи помежду си лагера бяха тогава твърде слаби и дезорганизирани. Освен това знаеше се, че тесняците се държаха настрана от всякакво „общоделство", а „общоделците" бяха несговорни дори по своите върхове. Допирът с тях се отложи за по-после след като се види резултата от срещите с водачите на буржоазните партии.
*  * *
Когато делегацията посети Малинов там бе и Ляпчев. Последният добре познаваше всички членове на делегацията, към която се бе присъединил и д-р Владов. Разговорът се водеше доста оживено и не липсваха моменти на живи пререкания. И Ляпчев и Малинов болезнено реагираха срещу обвинението в липса на кураж и решителност в борбата им с лудориите на Фердинанд. Очевидно те се чувствуваха гузни, но когато Яне прямо и троснато им каза, че има кой да се справи с Фердинанд и ангуража му стига те — водачите на демокрацията в България — да застанат след това на чело на своите партийни последователи и поемат по-нататъшното ръководство на акцията, Ляпчев скочи от стола и извика сочейки към мен:
— Нима и ти Яне, уйдиса на акъла на тоя анархист? Вие сте полудяли!
— Ние не сме полудили, отвърна Сандански, а вие сте малодушни и фалирали политикани.
После, обръщайки се към нас, добави:
— Да си вървим. С тия пипонари нищо не може да се направи.
Той бе силно възбуден и с право. Кръстьо Станчев го увещаваше да не излиза и Малинов го канеше да остане, но ний двама с Яне тръгнахме като той си забрави бастуня, който от после Кр. Станчев се върна да вземе.
* * *
Н. Генадиев не намерихме — бил из провинцията. Яне не съжаляваше много за това. Долавяше се, че между двамата имаше нещо не гладко, затова и той не собено охотно се бе съгласил на тая среща.
* * *
У Гешева успяхме да влезем след дълги митарства. Дори по едно време Яне и аз бяхме се отказали от по-нататашни постъпки, но Кръстьо Станчев настоя на тая среща. Д-р Владов не дойде. Изглежда, че визитата у Малинов бе го отчаяла. Ив. Евс. Гешев ни прие в партера на къщата си, гдето ни застави да чакаме 15 минути преди да се яви. Ог начало изказа удоволствие, че му се отлава случай да се срещне с Яне Сандански, за когото бил много чувал и чел. Удоволствие изпитвал и от запознаването си с Кр. Станчев, когото ценял като публицист и смел общественик. Ние се познавахме покрай моите родители. Кр. Станчев изложи повода на нашето посещение, а Яне корегираше някои мисли и засилваше аргументите. Аз мълчах. Когато се стигна до формулиране на предложенията ни нашият домакин ни изгледа смутено през очилата си, стана, озърна се в ляво и в дясно, протегна ни ръка и каза:
— Разбрах, господа. Не споделям вашите мисли, а още по-малко намеренията ви. Смятайте, че не сме се срещали. Извинете ме. Зает съм по това време другаде. Сбогом.
И той напусна стаята преди нас. Влезе господинът който ни бе въвел и остави вратата зад себе си отворена. Нае разбрахме, че аудиенцията е свършила.
Когато бяхме на улицата Яне каза:
— Изглежда, че ако въобще правим нещо, ще трябва да почнем от тоя пипонар. Сандански охотно прикачваше тоя епитет на всички, които преставаше да уважава.
* * *
Макар и не особено насърчени от първите ни срещи, решихме да продължим анкетата, колкото това и да бе досадно на Яне.
Идваше по ред Григор Начевич. Подир няколко дена се запътихме към неговия дом. Кр. Станчев ни придружи само до пътната врата на домът, който се намираше някъде към манежа. Не пожела да влезе с нас поради някои свои съображения, които не иска да ни каже. Старият Начевич ни прие доста въздържано. Яне пристъпи веднага към въпроса, който ни беше довел. Начевич, изтегнат на креслото, с обвити в одеало крака, изслуша внимателно Яне, без да го прекъсне. Това даде възможност на Сандански да бъде по-обстоен, но то не помогна да бъде убеден старият „Велзевул". Защото, след като другаря ми свърши да говори настьпи едно доста мъчително мълчание, което Начевич наруши като каза:
— Не се съмнявам, че вие сте в състояние да се справите с Фердинанда и антуража му, обаче страх ме е, много ме е страх, че ще прекарам последните години от своя живот под чуждо робство.
Намекът бе ясен. Нашият домакин смяташе, че една такава акция би предизвикала чужда окупация на България.
Напуснахме домът на стария политически грешник; убедени още по-силно, че България няма нито организирани обществени сили, нито политически водачи, които биха могли да поемат отговорноста за една такава акция. И разбрахме още по-добре защо тевтонският агент си разиграва тъй нахално коня сред тълпата „каналии"...
* * *
— Знаеш ли що, каза ми по пътя Яне, нека направим още едно посещение и да свършим с тия сондажи.
— Къде пак ще се влачим?
— Абе ще ти кажа, но обещай, че ще се съгласиш, колкото и да ти се вижда странно това.
— Обещавам. Казвай!
— Да отидем при Екзарха. А?
— При Екзарх Йосиф ли? Де го пък измисли? Преди всичко надали ще ни приеме и после той нито е шеф на някаква партия, нито има общетвени маси зад гърба си, нито пък ще иска да говори с нас по един въпрос, който съвсем не е от духовен характер. И после, право да ти кажа, никак не ми се слушат християнски проповеди за обич към ближния за прощаване, за покорство и пр.
— Чувай, каза натъртено Яне, ти не познаваш Екзарх Йосиф. И аз не го познавам лично, но съм слушал много пъти да ми говорят за него като за умен и мъдър човек. Знаеш ли, че ние, хората на Организацията, имахме едно превратно мнение за Екзарха и знаеш ли, че нашите враждебни към него отношения се насаждат изкуствено от Матовци и компания6, които взимаха страна в разприте между двамата издатели на учебници в Солун, Ив. Хаджиниколов6 и Самарджиев7, първият от които бе член на Централния комитет на Революционната организация?
И дълго Сандански ми приказва странни работи за Екзарха, към когото аз бях зле настроен още от Битоля, под влиянието на Дамян Груев8.
След три-четири деня обаче сам аз подканих Яне и, наедно с Кръстьо Станчев, отидохме при Йосиф I.
Дълго време стояхме ние при тоя човек, чиято външност привличаше, внушаваше уважение, но и предразполагаше към едно по-непринудено държане. Той разгъна страниците на миналото, заговори за отношенията между Екзархията и Организацията, за големите неприятности които е имал с турските власти по повод революционната дейност на учителите и свещениците из Македония и Тракия, спомни си за Мерджанов9 и неговия ултиматум по назначаване на учителския персонал, за минирането на Отоманската банка в Цариград, за разправиите които е имал с турците по повод моето учителствуване под чуждо име, за неприязънта на серчани към екзархийските висши чиновници, както и за навлизането на Сандански и другарите му в Цариград при свалянето от престола на султан Хамид10, и пр.
Когато заговорихме по въпроса, който ни бе довел при него, Екзарх Йосиф стана загрижено сериозен и с една неочаквана от нас откровеност зареди злините, които Фердинанд е нанесъл на България, най-голямата от които, според него било, обстоятелството, че немският емисар на Балканите е успял да ни отдели от семейството на славяните да ни отчужди от Русия. Той не избираше думи и епитети да порицае „царя на всички българи" за политическата корупция, която тоя „зъл човек" успя да въведе в България. С нескрито възмущение той посочи малодушието и безхарактерността на сегашните наши държавни мъже и политически водачи. Той подчерта сервилността на гражданските и военни първенци у нас, за които каза, че наистина са заслужили епитета „каналии". Според него провалянето на България се дължало на любоугодничеството на българските политически водачи, на тяхната сервилност и на тяхната сравнително ниска култура...
— И, каза той, докато Фердинанд е у нас, докато е жив, той не ще позволи на българските военни и граждански водачи да се еманципират от неговото опекунство, от неговото влияние, от моралният гнет в който ги държи. При избора на средствата в това свое усилие той е цинична безскруполен. Помнете, че такъв ще бъде и синът му, защото бащата е който ръководи възпитанието на своя син — бъдещият проводник на неговата мисия на Балканите и в България. Ето защо аз казвам: благословена да е ръката която ще повали Фердинанда. Който стори това ще бъде най-големият благодетел на България.
Слушахме с наведени глави. Настъпи мълчание. Ние чакахме още да ни говори. Тоя човек бе разкрил душата си. Когато го погледнах лицето му бе прибледняло, погледа му втренчен в нас и ръцете му скръстени. Аз видях един голям българин…
Публ. във в. Яне Сандански. Възпоменателен лист. София, 23 април 1946 г., с. 5 – 6.
----------------
1 Михаил Герджиков (1877, Пловдив – 1947, София), анархист, учител, публицист, създател и ръководител на Македонския таен революционен комитет в Женева, деец на ВМОРО, Временното представителство на обединената бивша ВМРО и на ВМРО (обединена), участник в Илинденско-Преображенското въстание (1903).
2 Става дума за френския крал Людвик ХІV.
3 Яне Сандански (1872, с. Влахи, Мелнишко – 1915, Пирин пл.), деец на ВМОРО, мелнишки войвода, участник в Илинденско-Преображенското въстание (1903), един от създателите и ръководителите на Народната федеративна партия (българска секция).
4 Кръстьо Станчев (1879, Котел – 1944, София), широк социалист, журналист и публицист, редактор на в. «Камбана», «Работническа борба», «Заря», «Независимост». Тясно свързан с македоно-одринското революционно движение, като в. «Камбана» винаги е бил трибуна за македонския въпрос.
5 Д-р Димитър Владов (1873, Ресен – 1917, София), лекар, деец на ВМОК и на ВМОРО, председател на Битолския революционен комитет.
5 По името на Христо Матов (1869, Струга – 1922, София), учител, поет, публицист, член на ЦК на ВМОРО, задграничен представител на ВМОРО в София.
6 Иван Хаджиниколов (1861, Кукуш - 1934, София), един от основателите на ВМОРО и секретар на ЦК, книжар.
7 Коне Г. Самарджиев (1854, Прилеп – 1912, Солун), книжар в Солун, деец на Българското тайно революционно братство в София.
8 Дамян Груев (1871, с. Смилево, Битолско – 1906, с. Русиново, Малешевско), учител, един от основателите на ВМОРО и член на ЦК, председател на Битолския революционен окръжен комитет, член на Главния щаб на Илинденско-Преображенското въстание в Битолско (1903).
9 Слави Мерджанов (1876, Карнобат – 1901, Одрин), участник в цариградската група на "гемиджиите“, анархист, член на Македонския таен революционен кръжок в Женева и на групата на “гемиджиите”, деец на ВМОК, одрински войвода. Заловен е от турците, заедно с Христо Хаджиилиев, Бедрос Сиремджиян и Оник Торосиян и обесени в Одрин през 1901 г.
10 Става дума за младотурския контрапреврат от 1909 г. срещу Абдул Хамид ІІ (1842-1918), турски султан (1876-1909).

ПРИЛОЖЕНИЯ:

І.

ИЗБИРАНЕТО НА ФЕРДИНАНД САКСКОБУРГГОТСКИ ЗА БЪЛГАРСКИ КНЯЗ


IІІ ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Откриване и I заседание, 19 октомври 1886 г., Велико Търново
Тронно слово, произнесено от регента Ст. Стамболов

Господа представители!
След отказването от престола на първия български княз Александър Батенберг, правителството пое управлението на страната и положи всичките зависящи от него старания, както за запазването мира, тишината, безопасността, живота, имота и честта на българските граждани, така и за изваждане отечеството ни от безизходното положение, в което го тикна преврата на 9 август.
Господа представители!
Една от най-големите грижи на правителството беше да свика българските граждани да изберат представители и да им възложи трудната, но приятна мисия да изберат княз на вакантния български престол.
При всичките познати вам затруднения, свойствени за едно преходно време, в каквото се намираме, изборите се извършиха благополучно и днес правителството с удоволствие вижда в старата българска столица представителите на българския народ, свикани да изберат български княз. - Като сме напълно убедени, господа представители, че вие ще съумеете да изберете за български княз такова лице, което ще посвети живота си за запазването интересите и свободата на отечеството и ще води народа към напредъка, величието, славата и историческото му предначертание, обявяваме Великото народно събрание за открито и призоваваме Божието благословение на всичките ваши дела и начинания.
Да живее независима и свободна България!
Подписали: С. Стамболов, Подполковник Муткуров, П. Каравелов
* * *
VII заседание, в понеделник на 27 октомври 1886 г.
(Начало в 2 часа под председателството на председателя г-на Г. Живков)
Председател: ...На дневен ред имаме доклада на Комисията по отговора на регентската реч.
Моля г. докладчика да заеме мястото си.
Докл[адчик] Ил. Вълчев: Г-да представители! Комисията, на която бяхте възложили да приготви отговор на регентската реч, е съставила такъв проект, и ще го прочете по-напред изцяло, както всякога се е правило, а после на части. Тоя проект е следующия (Чете):
Господа регенти!
Ние, представителите на Великото народно събрание, като констатираме факта, че правителството с неимоверни усилия се е старало да запази законите на страната, правата на гражданите, мира и тишината в държавата, изказваме пълното си към него доверие. Ние сме напълно уверени, че то със същото самоотвержение ще следва да води и за напред държавните ни дела, до гдето стъпи на българския вакантен престол народния избраник.
Господа регенти!
Ние, не можем да не признаем, че бързото свикване на Великото народно събрание от страна на правителството беше необходимо нужно да стане, тъй като това беше и общото единодушно желание на народа. В пълно съзнание на своя дълг, ние, незабавно ще пристъпим към избора на българския държавен глава, за да избавим час по-скоро нашето скъпо отечество от грозната криза, в която то се намира хвърлено.
Да живее свободна и независима България.
Г. В[елико] Търново, 28 октомври 1886 г.
(Гласове: урра! Ръкопляскания.)
Председател: Желае ли някой да говори по отговора на регентската реч? (Не желае.) Приема ли Нар[одното] събрание тоя проект на отговора тъй, както го прочете г. докладчика. Който не го приема, да си дигне ръката. (Само един.) Ще рече отговора на регентската реч е приет. (Гласове: урра! Ръкопляскания.)
Тъй като Нар[одното] събрание одобри напълно проекта, изработен от комисията, и не станаха разисквания, то дневния ред е изчерпан.
Как желае Народното събрание: да избере депутация ли, или бюрото да поднесе тоя адрес. (Гласове: бюрото.) Който не е съгласен бюрото да поднесе адреса, да си дигне ръката. (Никой.) Следователно, желанието на Народното събрание е бюрото да поднесе тоя отговор.
Илия Вълчев: Трябва да определим, щото ако е изчерпан дневния ред, то да се закрие заседанието, и да се пристъпи към подписванието на отговора (Гласове: Съгласни.)
Манов: Г-да! Щом се прие отговора най-добре ще бъде, ако се даде отпуск от 10 минути, за да се препише на чисто и да се подпише. (Гласове: Съгласни.)
Председател: Приема ли се предложението, щото още сега да се подпише тоя отговор на регентската реч. Който не приема, да си дигне ръката. (Никой.) Приема се.
Давам 10 минути отпуск.

XIV заседание, събота, 27 юни 1887 г.
(Начало в 4 часа след пладне под председателството на г-на председателя г-на Д. Тончева)

Председател: ... Понеже протокола не е готов, ще се прочетат телеграмите, които Народното събрание и регентите в лицето на народа изпратиха до новоизбрания княз Негово Царско Височество, както и отговорите на тия телеграми.
Секретар Т. Китанчов: Ще се прочете най-напред телеграмата, която е отправил Г-н председателя на Народното събрание (От трибуната чете):
Виена
До негово Царско Височество принц Фердинанд Кобург
Представителите на Великото народно събрание, уверени в отличните достойнства и в горещите симпатии на Ваше Царско Височество към българското дело, днес в открито заседание Ви акламираха единодушно за български княз.
Като Ви поднасям покорните (по тоя случай) честитявания, изказвам горещото си желание на народните представители и целий народ да Ви видят час по-скоро помежду си, да поемете управлението на народа, който вярва, че ще посветите скъпия и благородния Си живот за успеха, свободата и величието на България.
Благоволете, Господарю, да приемете уверение в дълбоката ми почит, с която имам чест да бъда на Ваше Царско Височество най-покорен слуга.
Търново, 25 юни 1887 г.
Председател на Великото народно събрание:
Д. Тончев
Подир това ще прочета телеграмата, която Министерския съвет е отправил до Негово Царско Височество, новоизбрания български княз. (чете):
Виена
До Негово Царско Височество принц Фердинанд Кобург
Великото народно събрание днес най-тържествено избра Ваше Царско Височество за княз на вакантния български престол. Като честитяваме на Ваше Царско Височество избора, надеем се, че Вашето царствувание и династия, ще съставляват най-бляскавата страница на българската история.
Живейте Ваше Царско Височество за славата и независимостта на младото ни Княжество.
Имам чест да сме на Ваше Царско Височество най-покорни слуги.
Търново, 25 юни 1887 г.
Регенти на България:
С. Стамболов, Подполковник Муткуров, Георги Живков
Председател на Министерския съвет и министър на вътрешните работи и финансиите привременно - В. Радославов
Министър на правосъдието - К. Стоилов
Министър на войната - Полковник Николаев
Министър на народното просвещение - Т. Иванчов
На тия телеграми получиха се следующите отговори от Негово Царско Височество принца Фердинанда Кобурга (чете):
Господину председателю на Великото народно събрание във В[елико] Търново
Господине!
Гордея се и съм признателен за вота на Великото народно събрание, което ме избра за княз на България.
Надявам се да се покажа достоен за доверието на благородния български народ.
Готов съм да отговоря на поканата на Великото народно събрание да дойда в България, за да посветя живота си за щастието и благоденствието на българския народ, щом моя избор се приеме от Високата порта и се припознае от силите.
Моля Ви се да предадете моята отлична благодарност на всичките представители, които ме избраха единодушно, което живо ме трогна, и чрез тях - на целия български народ.
Принц Фердинанд Сакс Кобург.
(От Дорнкрут, 26 юни 1887 г., 7 часът преди пладне)
(Всички представители стават на крака: силни ръкопляскания, продължителни ура и акламиране: "Да живей"...)
От Негово Царско Височество
има още една телеграма, която е отправена до г-да регентите и Министерский съвет. Ето тая телеграма (чете):
Господа!
Приемете моите благодарности за благородните думи, които ми отправяте, като ми известявате вотът на Великото народно събрание и моя избор на българския престол.
Готов съм да засвидетелствувам моята признателност към българския народ, като му посветя живота си.
Разчитам върху Вашата ревност, способност и преданост, за да ми спомогнете да осигуря неговото благоволение.
Щом избора ми се одобри от Високата порта и припознае от силите, аз ще отговоря на поканата на българския народ, като дойда в неговата среда.
Принц Фердинанд Сакс Кобург.
(От Дорнкрут, 26. VI. 1887 г., 7 часът преди пладне)
(Всички представители стават на крака и с продължителни урра!... акламират: "Да живей!"... силни ръкопляскания)
Председател: Г-да представители!
Получих днес оставката на г-да регентите и друго едно заявление с молба, да се внесе за разисквание в Народното събрание още в днешното му заседание. Г-н секретарят ще я прочете.
Секретар А. Каракашов: (От трибуната чете):
До г-на председателя на Вел[икото] нар[одно] събрание.
След избиранието на Негово Царско Височество Фердинанда Кобурга, ние мислиме, че нашата мисия е вече свършена, и като не желаем повече да стоиме в регентството, молиме да поднесете на почитаемото събрание нашата оставка, която молиме най-убедително да се приеме.
Търново, 27 юни 1887 г.
Регенти: Стамболов, Подполковник Муткуров, Георги Живков
До г-на председателя на Вел[икото] нар[одно] събрание.
Подадената ни днес оставка още сега желаеме да се внесе в официалното заседание на почитаемото събрание.
Търново, 27 юни 1887 г.
Регенти: Стамболов, Подполковник Муткуров, Георги Живков
(Гласове: Не се приема)...
* * *
От Бюрото на Великото народно събрание
Господин министър председателя, днес получи следующата телеграма от страна на г-на председателя на Великото народно събрание:
Виена, 3/15 юли 11 часа и 30 минути вечер.
Днес се представихме князю. Прием най-сърдечен. Вън от официалния отговор княза даде насърчителни уверения. Ето отговора: Господине председателю и господа! Приемам с признателност актът, който Вий ми поднасяте. Оставам верен на обещанията си и на решенията, които още от първия ден съобщих на народа, който ме е повикал. Ако ми беше позволено да следвам влечението на сърцето си, щях да се притека сега във Вашата среда, за да се турна начело на българския народ и за да зема в ръцете си юздите на държавата. Но избрания княз на България трябва да почита договорите. Това почитание съставлява силата силата на правителството Му и ще обезпечи благосъстоянието на българския народ. Надявам се, че ние ще сполучим да оправдаем доверието на Високата порта, да придобием отново с времето симпатията на Русия, на която България дължи политическата си еманципация, а вследствие на това една голяма признателност, и да придобиеме съгласието на всичките сили. Разчитайте върху мене, върху моята преданост, в която надея се да може да Ви дам доказателства, когато намеря, че е дошла минутата. Дързост, мъдрост, патриотическо съгласие и нека Бог благослови България и й даде едно блестящо бъдеще.
(подп.) Тончев
След официалния прием даде се тържествен обяд в чест на депутацията. Председателя на В. Н. събрание г-н Тончев, седеше от дясната страна на Негово Царско Височество, а министъра Чомаков от лявата. Негово Царско Височество е напил следующия тост: Очарован съм господа за гдето Ви приемам в двореца на моите праотци. Пия за Ваше здраве, за здравето на благородния български народ и на храбрата войска, на чиито представители съм горд и щастлив да видя тук.
Съгласно телеграмата на г-на председателя на В. Н. събрание г-на Тончев, понеже Негово Царско Височество княза, не може веднага да дойде в България, заседанията на В. Н. събрание се отлагат от днес за неопределено време и г.г. представителите са свободни да се разотидат.
Г. В[елико] Търново, 4 юли 1887 год.

XVI заседание, неделя 2 август 1887 година
(Начало в 11 часа пред пладне, под председателството на председателя Д. Тончева)
Председ[ател]: Присъствуват изискуемото от Конституцията число представители, за да се отвори заседанието.
От програмата се вижда, че Негово Царско Височество ще пристигне в Съборната църква в 11 1/2 часа, от гдето после Той ще се отправи за тук. Моля г-да представителите да стоят на местата си, до гдето се приготвят някои работи. Г-да регентите, министрите и бюрото на Нар[одното] събрание ще посрещне Негово Царско Височество при входа на събранието.
(Звъни.) Давам 5 минути отдих.
В 11 1/2 часа сутринта Негово Царско Височество тръгна от квартирата Си съгласно следующата програма:
Програма
за коронясванието на Негово Царско Височество Фердинанд 1 княз български на 2 август 1887 год.
I. Порядък на шествието:
Часа в 11 1/2 сутринта Негово Царско Височество ще тръгне от квартирата си за Съборната църква в следующия порядък:
а) едно отделение жандарми с началника;
б) един взвод от собственния на Негово Царско Височество конвой;
в) Негово Царско Височество в екипаж;
г) Собственния на Негово Царско Височество конвой;
д) от Съборната църква Негово Царско Височество ще тръгне в същия порядък за Великото народно събрание.
2) Почетен караул при входа във Великото народно събрание от 6 Търновски полк, като има на правия фланг всички офицери от гарнизона.
3) В Съборната църква ще служи Епископ Партений.
4) При пристигванието Негово Царско Височество в Народното събрание, ще се присъедини свитата Му и ще бъде срещнат при входа от г.г. регентите, министрите и бюрото на събранието.
В събранието от дясна страна на Негово Царско Височество ще бъдат г.г. регентите, министрите, бюрото и духовенството, от лява - свитата, висшите офицери и висшите граждански чиновници.
Негово Блаженство ще подведе под клетвата Негово Царско Височество българския княз Фердинанд I. След полагането на клетвата Негово Царско Височество ще прочете прокламацията Си към българския народ, след което се връща в квартирата Си по същия порядък
След молебена в Съборната църква "Св. Богородица" Негово Царско Височество се отправи за помещението на Великото нар[одното] събрание. При входа на събранието биде посрещнат, съгласно програмата, от г-да регентите, министрите и Бюрото на Нар[одното] събрание. Негово Царско Височество предшествуван от председателя и подпредседателите на Нар[одното] събрание и последван от г-да регентите, Министерския съвет и от гражданската и военната Си свита влезе в залата на Нар[одното] събрание и всред гръмогласни викове "ура" и "да живее" и силни ръкопляскания, възкачи се на престола. Тук биде посрещнато от Негово Блаженство, бившия Български Екзарх Антим 1, който с една кратка реч приветствува Негово Царско Височество и пристъпи към извършванието обряда на полаганието на клетвата. Негово Царско Височество изрече и подписа, съгласно чл. 34 от Конституцията, следующата клетва:
"Кълна се во име всемогущаго Бога, че свято и ненарушимо ще пазя Конституцията и законите на Княжеството, и че във всичките си разпореждания ще имам пред очи само ползата и доброто на Княжеството. Бог да ми е на помощ.
Фердинанд".
След подписбанието на клетвата Негово Царско Височество каза: "Да живее свободна и независима България" и заглушителни "ура" и ръкопляскания последваха от страна на представителите и публиката. Полагането на клетвата се съпроводи със 101 топовни гърмежи. Г-н м[инистъ]р-председател д-р Стоилов, по заповед на Негово Царско Височество, прочете следующата прокламация:
Прокламация към българский народ
Ний Фердинанд I, по Божията милост и волята народна княз на България, след тържественото полагание на клетвата пред В.Н. събрание в старата българска столица, обявяваме на Нашия любезен народ, че поемаме в ръцете Си браздите на управлението на страната, която ще управляваме съгласно нейния основен закон, и за процветението, величието и славата на която ще употребим всичките зависящи от Нас грижи и старания, като ще бъдем винаги готови да жертвуваме и Своя живот за нейното благо.
Като встъпваме на престола на славните български царе, Ний считаме за Наша священа длъжност да изкажем Нашата искрена благодарност на доблестния български народ, както за доверието което Ни показа чрез избиранието Ни за български княз, така и за неговото патриотическо и благоразумно поведение в трудните и усилни времена, които страната Ни проказа. Героическите усилия, които народа направи за спазванието на независимостта, честта и интересите си, спечелиха му симпатиите на цял образован свят и вдъхнаха всекиму вяра в неговите жизнени сили и че той е достоен за едно по-добро и светло бъдеще.
Така също благодариме и на г.г. регентите и правителството им за тяхното умно и сполучливо водение на държавните дела, чрез което в най-критическите времена можаха да запазят независимостта и свободата на земята Ни.
Като Сме напълно убедени, че народа Ни и храбрата му войска ще се сплотят около престола Ни и ще ни поддържат във всичките усилия и грижи за благото на отечеството Ни, призоваваме Божието благословение върху всичките Наши дела и предначинания.
Да живее свободна и независима България!
Издаден в старата българска столица Велико Търново, на втори август хиляда осемстотин осемдесет и първа година.
Фердинанд".
Силни ръкопляскания и викове "ура" последваха след прочитанието на прокламацията. След това Негово Царско Височество със същото тържество излезе от събранието.
После разпуск
Председ[ател]: (Звъни.) Заседанието се продължава. Думата има г-н Ник. Манов.
Ник. Манов: Г-да представители! Целта на нашето Вел[ико] нар[одно] събрание е вече осъществена. Осъществена е заради това, че ние бяхме повикани да изберем княз на вакантний български престол. Ние направихме това и днес виждаме, че престолът не е вече вакантен. Днес имаме вече господар Негово Царско Височество княз Фердинанд I. С полаганието клетва от новия български княз, мандатът на Вел[икото] нар[одно] събрание, съгласно основний закон, е свършен и то трябва да се разнесе.
* * *
XVII заседание, понеделник, 3 август 1887 г.
(Начало в 11 часа пред пладне, под председателството на подпредседателя д-pa Д. Вачова)
Председат[ел]: (Звъни) Г-да! Целта на днешното заседание, както ви е известно е, да се дочака Негово Царско Височество, за да закрие Вел[икото] нар[одно] събрание. Пред вид на това от една страна, и от друга, защото мнозина от г-да народните представители са в черквата «Св. Четиридесет Мъченици”, днес няма да се чете списъкът на представителите. Сега ни предстои само да чакаме да дойде Негово Царско Височество, за да закрие по надлежний ред събранието. Заради това умоляват се г-да представителите да стоят на местата си.
После разпуск
Подпредсед[ател] Зах. Стоянов: (Звъни.) Думата има г-н Дим. Тончев.
Дим. Тончев: (От трибуната). Г-да представители! Днес е последното заседание на Вел[икото] нар[одно] събрание, което извърши своята мисия. Известно ви е г-да представители, какви трудни времена прекара нашето отечество и как се отразиха тия времена у нас; но тези трудности и мъчнотии, най-вече се отразиха на лицата, които управляваха държавата. След нещастния случай на 9 август, по който останахме съвършено без глава, Вел[икото] нар[одно] събрание, когато се събра тук, още в първото си заседание одобри регентите и им даде пълномощия, да управляват България, додето се избере княз на вакантния български престол. Тези лица изпълниха възложената им от Вел[икото] нар[одно] събрание мисия с най-висок патриотизъм и изведоха отечествените ни работи тъй, щото нашата свобода и независимост се завардиха. Ние си избрахме вече княз и той е между нас. Прочее, заради това патриотическо водение държавните ни дела от г-да регентите, аз предлагам и моля Вел[икото] нар[одно] събрание да приеме: да изразим на г-да регентите най-голяма признателност от страна на Вел[икото] нар[одно] събрание (Единодушно одобрение).
Председ[ател]: Приема ли Нар[одното] събрание предложението на г-на Тончева? (Приема се едногласно.) Разбира се, бюрото ще поднесе вотът на Събранието пред г-да регентите (Одобрение).
Сега пристига Негово Царско Височество княз Фердинанд да ттвори Вел[икото] нар[одно] събрание.
Затваряние
III Велико народно събрание
На 11 часа се извърши от Негово Блаженство Антима I тържествен молебен в Черквата «Св. Четиридесет Мъченици”, в присъствието на много представители, офицерството, чиновничеството и духовенството. След молебенът и парадът, Негово Царско Височество, с приличния церемониал се отправи към Вел[икото] нар[одно] събрание, при главния вход на което бе нареден почетен караул от 6 пеши Търновски полк. Щом се зададе Негово Царско Височество музиката засвири "Шуми Марица" и гръмогласни "ура" се разнесоха из цялата околност на събранието. При пристиганието на княза във Вел[икото] нар[одно] събрание, придружи го гражданската и военната му свита, а при входа на събранието посрещнаха го г.г. министрите и бюрото. Посред гръмогласни "ура" Негово Царско Височество, премина измежду представителите и се възкачи на престола си, от гдето затвори Вел[икото] нар[одно] събрание със следующите думи:
"Господа представители!
Благодаря за патриотизма, който показахте. Отечеството ще ви бъде признателно. Обявявам настоящето Вел[ико] нар[одно] събрание закрито
Фердинанд".
След прочитанието на словото, продължителни викове "ура" и "да живее княз Фердинанд" заглушиха заседателната зала. Посред въодушевителни поздравления, Негово Царско Височество излезе от заседателната зала, премина посред войската и натрупания народ и по церемониала, по който пристигнал в събранието, отправи се в квартирата си.
(Край в 1 часа след пладне)
Публ. В Българските царе в Народното събрание (1879-1946. Тронни слова. Ред. Ц. Билярски. Съст. И. Бурилкова, Ив. Гезенко. С., 1996, с. 65-73.

ІІ.

Из АВАНТЮРИТЕ НА РУСКИЯ ЦАРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ. ДОКУМЕНТИ ОТ ЦАРСКИТЕ АРХИВИ.


Смяна на фронта. Признаването на Фердинанд Български

През 1894 г. в руското Министерство на външните работи беше поставен въпросът за възстановяването на дипломатическите отношения с България.
За царизма това означаваше не само признаване на непризнаваното от него в продължение на 7 години правителство на Фердинанд, но и отказ от цялата тази авантюристична политика, която царска Русия провеждаше в България през последните 17 години. Проявяваният от страна на българското правителство стремеж към възстановяване на дипломатическите отношения с Русия означаваше, че у българските управляващи класи е съзряла потребността от създаване на противовес в лицето на Русия срещу усилващото се влияние на Австрия.
Въпросът за възстановяването на дипломатическите отношения трябваше да получи формално разрешение във връзка с кръщението на принц Борис по православен обряд, при което кръстник трябваше да му бъде руският цар. Преговорите се водеха на неутрална територия - Константинопол. Към края на декември 1895 г. въпросът получи окончателното си решение.

№ 1. Писмо1 от министъра на външните работи до посланика в Константинопол Нелидов
21/9 септември 1894 г.

Вследствие на поверителната ви депеша от (30) 18 август под № 1232 считам за необходимо да изложа някои допълнителни съображения по този предмет.
Като освободихме България от чуждоземно иго с наша кръв, ние неведнъж сме се изказвали, че нашето отношение към нея се основава изключително на доброжелателството, че ние не преследваме завоевателни цели в нея и че напълно съчувстваме на законното развитие на самостоятелния държавнически живот в нея, който е основан върху началата на здрава политика, съответстваща и на интересите на Русия.
Тези наши благи стремежи не могат да не са известни на българския народ, най-малкото в лицето на по-издигнатите му елементи. Макар че след падането на Стамболов последва известно пробуждане на народното самосъзнание, ние все още обаче не виждаме то да е променило съществено предишния ред на нещата, особено в управляващите сфери на княжеството. Тези обстоятелства ни подбуждат да запазим крайна сдържаност в отношението към сегашните събития в България. Вие напълно справедливо казахте на Екзарха, че българите имат нужда от нас, а не ние от тях.
Може би предстоящите избори ще създадат ред на нещата, който ще ни внуши по-голямо доверие, и ще определят на българите пътища за възстановяване на нормални сношения с нас.
В такъв случай ние няма да им откажем нашето съдействие, още повече, че според нас пожеланията ни относно княжеството се основават върху необходимостта от преуспяване на България.
Тези положения са нарушени от седемгодишното управление на княз, неутвърден нито от нас, нито от Европа, от промяната на Конституцията в ущърб на православието за укрепване на католическата династия и накрая от цялата вътрешна и външна политика на стамболовския режим, извратил националните интереси на българите.
Настоящото ми писмо до вас ще бъде подложено на височайшото разглеждане на господаря император.
Гирс

№ 2. Телеграма3 от министъра на външните работи до посланика в Константинопол Нелидов
1895 г.4

По време на престоя на германския канцлер изобщо не стана дума за принц Кобургготски. Що се касае до признаването на българското правителство, то ние въобще считаме за неудобно да поемаме върху себе си каквито и да са обезателства по този предмет, но вие можете да посъветвате Екзарха да настоява от своя страна за присъединяването на сина на принц Кобургготски към православието в интерес на България.
Прибавям изключително за ваше сведение, че ако това присъединяване се осъществи, въпросът за дипломатическите ни сношения с българското правителство би могъл да бъде решен в благоприятен смисъл.
(Лобанов)

№ 3. Телеграма5 от министъра на външните работи до посланика в Константинопол Нелидов
17/5 ноември 1895 г.

Принц Фердинанд би могъл да съобщи на господаря император за намерението си да присъедини сина си към православието и да помоли Негово Величество да бъде кръстник. Присъствието на представител на господаря би било най-добрият начин за възстановяване на фактическите сношения. Но е желателно да се избягва преписката, изпращането тук на нова депутация или доверено лице с писмо от принца. Предвид на това изглежда най-удобно да се ускори обрядът на присъединяването и да се ограничим с обръщение към господаря по телеграфа. След височайшия отговор в нашия „Правительственный вестник" ще се появи официално съобщение в благоприятен смисъл.
(Лобанов)

№ 4. Телеграма от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Лобанов-Ростовски
24/12 ноември 1895 г.

[…] Геров6 пише, че Фердинанд бил неизказано радостен, когато му занесли отговора, и изразил гореща благодарност на Господаря император за съгласието му да приеме молбата да бъде кръстник при миропомазването на Борис7.
Нелидов

№ 5. Писмо от Фердинанд Български до Н. Геров
27/15 ноември 1895 г.

Скъпи Н. Геров!
Вашите съобщения ме зарадваха изключително и ми направиха дълбоко впечатление. С това писмо ви благодаря за патриотичния труд, който вие положихте в този случай!
Това е радостна вест, за която благодаря на негово превъзходителство Г. И. Нелидов.
Тъй като в близко време вие пак ще се видите с посланика, аз считам за необходимо да ви кажа следното.
Това, което ме опечалява дълбоко, е изказаното от Русия намерение за по-скорошно миропомазвано на престолонаследника, т.е. недоверие към мен от страна на нашата освободителка.
Това недоверие след всичко, което показвах в делото на славянството в пълно съгласие със схващанията на Русия, е много тежко за мен и особено в сегашните обстоятелства.
По моему, ако Русия имаше доверие в мен, не би могло да става и дума за „по-скорошно", защото и с миропомазването, и без него моята политика и моите възгледи са еднообразни с тези на нашата освободителка. Това би трябвало да е известно в С[анкт] Петербург. Бидейки далеч от мисълта да отклоня идеята за миропомазването на наследника, аз обещах и обещавам да приложа цялото си старание за преодоляване на трудностите, които се изпречват, аз ще се боря с тях докрай и се надявам да успея да ги преодолея. Но аз бих желал, вярвайки ми, както моят народ в осемгодишното ми царуване и в блестящите доказателства, които съм дал за пълната си привързаност към светата православна църква, Русия да обяви от свое име, че не изисква от мен други гаранции.
Макар князът да е с латинско вероизповедание, аз не само уважавах, но и покровителствах, реорганизирах и издигнах нашата народна православна църква (това ще продължа да правя и занапред). Нищо повече от това.
Изразявам ви предварително искрената си признателност за вашия труд. А с всичките си старания и убеждения вие разяснявате, че предвид сложните събития в Европа, в чието навечерие се намираме, един съюзник, колкото и скромен и малък да би бил, не трябва да бъде презиран особено ако се бори с убеждението за запазване на тъждествени интереси и в защита на тези същите идеи.
Бог да благослови вашата мисия в Цариград.
Благосклонен към вас
Подписал Фердинанд

№ 6. Извадка8 от депешата на посланика в Константинопол до министъра на външните работи Лобанов-Ростовски
17/5 декември 1895 г.

Българският екзарх ме посети по случай Новата година и заедно с пожеланието за Господаря император и за августейшата му фамилия изрази надежда, че през настъпилата година ще се преустанови толкова печалният за България разрив с Русия. Цялото население желае това, заключи Блаженият Йосиф, и правителството е готово да направи всичко за достигането на тази цел. Аз отговорих на Екзарха, като повторих добре известните му уверения за неизменното милостиво разположение на руския цар към българския народ и нашата готовност да възобновим сношенията с княжеството, ако българите оповестят това и се обърнат към нас с молба за възвръщането на нашата благосклонност, но, добавих аз, управляващите в София лица поставят на първо място въпроса за княз Фердинанд и своите лични интереси, с които ние не можем да имаме нищо общо.
Блаженият Йосиф се съгласи с мен, че именно в това се заключава и цялото затруднение. Князът иска помиряване с Русия и е готов да принесе всички възможни жертви, но му е необходимо да бъде уверен, че за тази цена той ще купи признание от страна на руското правителство. Тогава той ще разреши и изпращането на депутация, и преговорите за възстановяването на Търновската конституция, за което той без съмнение ще се съгласи. „Мен самия - прибави Екзархът - ме помолиха от София да разбера какви условия ще постави Русия за признаването на княза, за да могат да бъдат изпълнени."
Точно това ние не желаем, възразих аз, става дума не за търг и дипломатически преговори или условия, за които така гръмко приказваше на събранието г-н Стоилов. Българското правителство иска да подхване работата от края - нему е необходимо преди всичко признаването на Кобурга, останалото за него не е важно. А ние мислим, че ако българите искрено съзнават необходимостта от примирие с Русия, те преди всичко трябва да се погрижат за отстраняването на възникналите между нас недоразумения. Работа на самите българи е да търсят изход от това неправилно положение.
Приемете и пр.
Нелидов

№ 7. Телеграма9 от министъра на външните работи до посланика в Константинопол Нелидов
20/8 март 1896 г.

След завършването на тържествата по обряда на кръщаването на принц Борис императорът ви възлага да съобщите на турското правителство, че с това отпадат главните затруднения, препятствали досега признаването на Фердинанд Сакс-Кобургготски за княз на България.
Сега не бихме виждали никакви неудобства сюзеренното правителство да предприеме необходимите стъпки с цел получаване на съгласие за това признаване от всички държави, участвали в сключването на Берлинския договор.
Лобанов

№ 8. Извадка от инструкцията на министъра на външните работи до дипломатическия агент в София Чариков
20/8 март 1896 г.

Бидейки командирован в София едновременно със сбитата на негово величество генерал-майор граф Голенишчев-Кутузов, ваше превъзходителство беше свидетел на народната радост, която предизвика в цяла България пристигането на представители на руския цар и възобновяването на официалните сношения на императорското правителство с България.
Тези събития, представляващи израз на съществуващото в България дълбоко желание да се сближи с Русия, бяха отдавна подготвени от обстоятелствата. Споменатото желание се проявяваше дори в онова смутно и тежко за княжеството време, когато откритите заявления на българските официални дейци бяха враждебни нам. Не можеше да не се предвижда, че рано или късно настроението на народната маса ще съзрее и ще се прояви в един или друг открит акт.
Първата крачка в тази посока беше пристигането на българска депутация в С[анкт] Петербург за полагане на венец пред гробницата на о бозе почившия император Александър III. На ходатайството на тази депутация „да прости на България и да й възвърне предишното благоволение и покровителство" на Негово императорско величество беше благоугодно да отговори: „Аз се надявам, че скоро между Русия и България ще се възстановят предишните добри отношения."
Тези знаменателни думи оживиха надеждите на всички привърженици на Русия в княжеството. Но нашето правителство, загрижено за изясняването на истинския характер на извършвания в България прелом, внимателно се въздържа от какъвто и да е натиск по въпроса за това в каква форма може да се осъществи помиряването и по какъв начин трябва да бъде доказано взетото от България решение.
Съзнанието за високото значение на православната вяра за България като основа на историческия й живот накара българското правителство да засвидетелства безвъзвратността на намеренията си чрез присъединяването на наследника на българския княз принц Борис към православието. Този акт, извършен на 2 февруари т.г. при тържествена и съответстваща на нашия църковен устав обстановка, за нас се явява залог за искреността на българския княз, правителството и народа.
Връщайки се сега в София, вие сте призвани от доверието на Негово императорско величество да заемете длъжността дипломатически агент в България и да приложите всички ваши познания, опит и такт за поддържането между императорското и българското правителство на възстановените сега правилни и дружествени отношения. Възобновяването на такива трябва да има два рода последствия: 1) на почвата на международните сношения и 2) в областта на вътрешния живот на Българското княжество.
Възстановяването на нормалните отношения между Русия и България трябва да има за последствие значителното развитие между нас на икономически и търговски сношения, за каквито вече свидетелства ходатайството на българското правителство за сключването на търговска конвенция с нас.
В заключение ви се възлага във време и форма, които счетете за най-удобни, да настоявате пред българското правителство за изплащане на руското правителство на окупационния дълг, чиято капитална сума бе установена с конвенцията от (28) 16 юни 1883 г. на 10 618 250 рубли 43 копейки, от които към 13/1 юли 1896 г. остава недобор от 5 018 250 рубли и 43 копейки.
Приемете и пр.
(Лобанов–Ростовски)
Публ. В авантюрите на руския царизъм в България. Документи от царските архиви. Варна, 1991, с. 220-228.
---------------------
1 На оригинала има знак, че е разгледано от царя.
2 В депешата от 30/18 август под № 123 Нелидов се изказва по въпроса за «възстановяване на естествените сношения на България и Русия».
3 На оригинала има забележка от Николай II: „Съгласен съм".
4 Отсъствува дата.
5 На оригинала има забележка от Николай II: „Съгласен съм".
6 Найден Геров е бившият руски консул във Филипопол (България).
7 С писмо от 22/10 ноември 1895 г. Геров известява Нелидов, че той (Геров) „е съобщил на княз Фердинанд съдържанието на телеграмата на Лобанов-Ростовски". „Той беше толкова радостен - пише Геров, - че не намираше достатъчно думи, за да изкаже благодарността си на Господаря император за милостивото благоволение на Негово Величество да бъде кръстник при миропомазването на сина му - княз Борис, и неведнъж ме прегръщаше и целуваше."
8 Извадката е направена от съставителя.
9 Превод от френски.

ІІІ.

БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

№ 1
ПОЗИВ


Съотечественици!
Скромни граждани, чужди на всякакви властнически честолюбия и ламтежи, подписаните считаме за свой свещен дълг да станем в днешните съдбоносни за България дни слаб израз на страшния глас, който всеки час и всяка минута шепне на нашата, и ваша съвест и който не ни дава покой ни в работа ни в почивка. Този глас, тъй убедителен и тъй настойчив, е гласът на България, е гласът на легион български герои и великани, които през векове камък по камък са градили и създали хубавото наше отечество и които са ни го предали, за да го направим по-честито и по-голямо и такова да го предадем на нашите синове. Той ни напомня тежкото и опасно днес положение на България и дълга, който то налага на всички български граждани.
Изолирана, охулена и подозряна, България е изоставена днес не само от своите традиционни покровители, но дори и от колективните грижи на своите държавници. Срещу нея са съюзени и въоръжени съседите й. Тя се заплашва и от ужасната Европейска война, която излага съществуванието на толкова държави и народи; вълните на тая война вече напират, заплашвайки да я понесат из разсвирепелия океан без компас и без пътеводна звезда.
В тия тъй тежки и тъй страшни дни най-върховният отечествен дълг налага да се подири помощ в колективния гений, който всякога спасява народите. Днес трябва да млъкнат всички страсти и честолюбия, да се свият всички партийни знамена и да се сгънат всички партийни програми до нормално време. В днешните сюблимни моменти длъжни сме всички с общи усилия и енергия да извадим България из опасната криза и да спасим целокупното отечество.
Съотечественици !
Не веднаж в миналото българският гений е сплотявал българския народ, окрилял духа му, издигал и насочвал полета му.
В XII век той сътвори Второто българско царство.
В 1870 година, когато никой не искаше да признае българския народ и никой го не поддържа в борбата за право на съществувание и за култура, той, въпреки дори мъчнотиите, които срещна във всички православни държави, възобнови своята църква и принуди Турция да обособи най-тържествено българския народ и да признае правата му и границите му в империята.
В 1875 година той разви знамето на свободата и революцията и с кръвта на хиляди мъченици протестира пред народите и цивилизацията срещу кървавия турски режим. Протестите му раздвижиха съвестите в Европа. Озарен и ръководен от същия гений, нашият тогавашен духовен вожд, облегнат на народа, излезе с протест срещу турците, които вече бяха замахнали да погубят една възраждаща се нация и, верен на традициите, отправи огнен позив към руския император да се притече и избави от неминуема гибел нацията, която преди векове даде книга, култура и лик на славянството и създаде при гръцката и латинска книжнина и славянска. Отглас на протестите на народ и вожд бе Руско-турската война и освобождението на България.
Днес, когато опасността е не по-малко застрашителна и моментите не по-малко съдбоносни, повелителен дълг е съдбините на България да се поверят на колективния ум на сплотената българска мисъл, на едномислието у водачите на българския народ. Само сплотени в едно и ръководени от една ясна и смела държавнишка и национална мисъл, нашите държавници ще могат да разпръснат песимизма, който е обзел някои кръгове; ще могат да отстоят правото на българския народ и да отстранят грозната опасност, която го заплашва; що могат да излязат и кажат високо истината за България, като отхвърлят всички инсинуации срещу нея и поемат дружно защитата на нейното име, тъй покрусено днес вън и особено в пределите на нашата освободителка. Обединени така в мисли, енергия и воля, те ще могат да настоят решително за правото на откъснатите от България наши сънародници и, при общи усилия със съседите, ще могат да премахнат неправдите на Букурещкия договор, който отклони балканските народи от естествения спасителен път Балканския съюз, сближение и по-добро разбиране между балканските народи, без което няма и не ще има сигурност единично или изобщо за балканци.
Ето, съотечественици, нашето искрено слово.
Нека схванем съдбоносността на момента и, додето е още време, нека цар, правителство, политически партии и интелигенция застанем единодушно под знамето на най-върховния дълг - знамето на България.
Нека оставим пример на поколенията, как в съдбоносни дни напускаме всички амбиции и се отзоваваме като един човек на гласа на България, въодушевени от една мисъл и от една грижа - да обединим българския народ и да спасим целокупното отечество.
Нека към тая единствена висша цел устремят всичките си усилия и енергия цар, правителство, политически партии, и те ще видят духа на страната подигнат, народът въодушевен и сплотен около тях, готов за всички жертви и страдания.
Ат. Шопов, Д. Мишев, Г. Калинков, П. Ю. Тодоров, д-р К. Кръстев, д-р Хр. Мутафов, А. Теодоров Балан

№ 2.
КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Граждани,
Грозна опасност виси над България.
Тласкат я в лагера на нейните вековни врагове-против нейните интереси,традиция и дълг.
Нека схванем явната гибел, която ни заплашва и се проникнем от съзнание на върховните задачи, които отечеството ни налага.
Нека учени, писатели, търговци, земледелци, занаятчии, работници, нека всички граждани, без разлика на партии и убеждения, в градове и села, забравим своите партийни различия и си подадем ръка да спасим България.
Не е ли ясно днес вече за всекиго, особено след съглашението с Турция, че днешното правителство се е окончателно определило с Централните сили и само очаква удобния момент, за да хвърли страната в една война за интересите и по волята на Германия? Не е ли ясно, че то прави всичко: ограничава печата, запрещава събрания, не свиква камарата, насърчава и, покровителствува продажния печат, за да притъпя народните чувства, да заглуши волята на нацията и да хвърли нейните синове в една ужасна война, която ще разбие и последните надежди и ще закопае България?
Да застанем като един човек и да не позволим да се извърши това мрачно и гибелно дело.
Нека всички подкрепим Демократическата, Земледелската, Народната, Прогресивно-Либералната, Радикалната и Социалдемократическата обединена партия, които дадоха пример на единодушие със своето съобщение от 15 август.
Нека всички граждани усвоят техния лозунг.
Стига раздори, стига странене едни от други. Нека дружно и решително изпълним своя отечествен дълг. От нашето единодушие и нашия сговор зависят днес съдбините на нашето отечество; от нас и само от нас зависи да се ръководи външната политика на България в съгласие с волята и традициите на българския народ, а не в противоречие с най-светите завети на нашата история, на нашите деди.
Нека не допуснем да се повтори 16 юни!
Нека не допуснем да бъде тласната България в нова, по-страшна катастрофа!
Нека се възправим срещу волята на отделни лица, лица неотговорни и чужди на българските интереси и чувства!
Нека гражданите от всички села и градове поискат да се свика камарата на извънредна сесия, да се чуе народния глас.
В единодушие и сговор е успехът и победата.
Граждани,
България е над бездна!
Нека се стреснем, сговорим, съюзим и спасим България.
Български граждани,
Светата памет на поколенията, които са сътворили хубавото наше отечество; кръвта на героите, които го покриха с безсмъртна слава при Люле-Бургас и Одрин, ни зове да изпълним самоотвержено гражданския си дълг в най-съдбоносния час на новата българска история.
Български граждани:
Иван Вазов, д-р Хр. Стамболски, д-р М. Цачев, Г. Згурев, М. Сарафов, Г. Тишев, Д. Мишев, Ат. Шопов, Н. Генев, ген[ерал] от запаса, Н. Иванов, ген[ерал] от запаса, Г. Вазов, ген[ерал] от запаса, В. Кърджиев, зап[асен] полк[овник], арт[илерийски] инж[енер], Нестор Марков, д-р Стефан Сарафов, П. Тодоров, бивш стол[ичен] кмет, Д. Вълнаров, ген[ерал] от запаса, Т. Г. Влайков, Тома Василев, Ст. Пипев, д-р Г. Калинков, Р. Каролев, д-р Ив. Горанов, Григор Чешмеджиев, А. Шаренков, Хр. Силянов, Г. Колушки, проф[есор] Илия Белковски, В. Василев, д-р Хр. Мутафов, К. Д. Батолов, Н. Зелонгоров, запас[ен] подполк[овник], Ил. Хаджииванов, Никола Беловеждов, Д. Добрев, зап[асен] капит[ан] от I ранг, Илия Соколов, ангросист, д-р Т. Кулев, проф[есор], д-р Ст. Цачев, Вл. Шишманов, Хр. Камбуров, Ив. Лилов, Хр. Ив. Гешов, Влад. А. Цветков, Т. Ф. Чипев, Г. Губиделников, А. Обов, Н. Бакърджиев, полк[овник] от запаса, Д. Мишайков, проф[есор], Сим. Ангелов, проф[есор], д-р К. Кръстев, професор.

№ 3
АПЕЛ

Долуподписаните, граждани от държави, които са зели участие в Световната война, искаме да изкажем нашето желание да се разгледа целия въпрос за отговорността на Световната война по начин и при условия, които трябва да се съгласяват с принципите на научното историческо издирване и е обективната правда, така че, както фактите тъй и заключенията, извлечени от тях, да бъдат необорими.
Ние сме на мнение, че подобно разглеждане и проучване е възможно само ако се възложи цялата работа на една безпристрастна комисия, в която да влизат компетентни лица от неутралните държави.
Ние молим настойчиво гражданите от неутралните страни, които споделят нашите възгледи по този въпрос, да започнат тази задача.
София, 29 август 1920 г.
Ив. Вазов, Ст. Михайловски, Ал. Ц. Цанков, ректор на Софийския университет, д-р Г. М. Калинков, софийски кмет, Т. Теодоров, бивш министър-председател, депутат и пр., Андрей Ляпчев, бивш министър, депутат и пр., Д. Цоков, бивш български пълномощен министър в Петроград и Лондон, д-р В. Н. Златарски, професор в Софийския университет, Влад. Моллов, бивш министър, професор в Университета, член на Българската академия на науките, Кирил Г. Попов, председател на Дружеството на българските икономисти, В. Т. Велчев, бивш депутат, публицист, Ив. Ст. Гешов, бивш български министър в Швейцария, д-р Й. Фаденхехт, бивш министър на правосъдието, професор в Софийския университет, член на Българската академия на науките, депутат и пр., Ив. Пеев, бивш министър, секретар на Българската академия на науките, Ст. Чилингиров, директор на Народната библиотека в София, Тодор К. Шипков, бивш депутат, фабрикант и търговец на розово масло, член на Административния съвет на банката в София, д-р Г. Стрезов, адвокат, Ст. Милошев, директор на банката в София.

ІV.

МАТЕРИАЛИ ОТ ПРОЦЕСА НА НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ГЕНЕРАЛ ИВАН ЛУКОВ СРЕЩУ ДОБРИ ПЕТКОВ ПО ПОВОД НА НА КЛЕВЕТИТЕ В КНИГАТА МУ “ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ПОГРОМА НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1918 Г. ВЪЗ ОСНОВА НА ИСТОРИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ И ФАКТИ”


КОЙ И КАК СЪЗДАДЕ ПОГРОМА ПРИ ДОБРО ПОЛЕ
Първото съдебно осветление на катастрофата. Какво казват бившият министър-председател г. Ал. Малинов и генералите-свидетели. Неща, които досега са били тайна за обществото.

Въпросът за пробива на фронта при Добро поле през м. септември 1918 г., около който се водят големи спорове, вчера за първи път се поставя на разглеждане и осветленне в съдебната зала. Повод за това даде заведеното дело от наследниците на генерал Луков срещу г. Добри Петков, който в издадената от него брошура „Виновниците за погрома на България" прави алюзия, че генерал Луков е извършил предателство.
Съдът се председателствува от г. Стефан Иванов, а обвинението се застъпва от зам[естник]-прокурора г. Н. Георгиев.
След като даде ход на далото, съдът започна разпита на
подсъдимая Добри Петков
Той не се признава за виновен. За да разсее погрешното мнение, че той и неговите другари бивши министри са виновници за катастрофата, написал брошурата „Виновници за погрома на България". Умишлено не искал да обиди никого.
Разпитан бе пръв от свидетелите
бившият министър-председател г. Ал. Малинов.
Той каза:
В едно тайно заседание на Народното събрание, след прекратяването на войната аз направих изложение, което засягаше войната, условията, при които се водеше и мъчнотиите, които срещахме. Спрях се и върху пробива на Добро поле и заявих, че, според моите разбирания, той се дължи и на предателство. Повод ми дадоха за това главно два факта: 1) думите на френския генерал Франше де Пре, казани, пред г. Ляпчев в Солун, а именно: „Трябва да се съжалява, че у вас има предатели; като войник, аз гп презирам" и 2) агитациите, които се водеха на фронта за пораженство.
Ролята на Венизелас при сключване на примирието
Защитникът Юрд. Табаков:
- Не ви ли е показван лист за примирие с подписите на важни лица?
- О, не, г-н Ляпчев, конйто водеше преговорите в Coлун, е бил сезиран по-рано с един проекто-договор много по-износен от тоя, който после ни се наложи. Само след няколко часа, обаче, пристигнат г. Венпзелос и тогава бил представен проекта в същата форма, в която се и подписа.
- М[инистерст]вото на войтта имаше ли сведения, че войниците заявяват, какво те ще се бият до 15 септември?
– Носеха се слухове. Получавани бяха и анонимни писма, но дата не се определяше.
– Повдиган ли е въпрос за отварянето на известна част [на] южния фронт за пренасяне на тютюни?
– Имаше такова обвинение, но подобно нещо не зная.
- Имаше ли сведения, че не вземат сериозни мерки за защита на Южния фронт?
- Тъкмо обратното. Наистина, войниците изнемогваха на южния фронт, но той трябваше да се закрепи, защото само зад един здрав фронт правителството можеше да прави постъпки за едно повече или по-малко задоволително туряне край на войната. От денят, когато поех управлението, – 21 юни 1918 г., нашите грижи не престанаха за облекчаване страданията на войниците и да заздравим Южния фронт. Ние искахме и от нашите съюзници да изпълнят договорните си задължения, като ни дадат обещаните войскови подкрепления, муниции, парични помощи и пр. Но напразно – получавахме само обещания...
След пробива на Добор поле
през нощта на 21 септември се свика коронен съвет и се реши да бъдат изпратени в Солун да преговарят с победителите г. г. Ляпчев и генерал Луков. Дадени им бяха най-широки пълномощия и бяха натоварени с мисията да сключат примирие и, ако е възможно – и мир.
- Нямахте ли сведения, че един бей, турчин, е бил начело на съглашенския шпионаж в България?
- Не си спомням.
- Чели ли сте публикуваните документ от Тайната руска архива за пробива на Добро поле?
– Такава архива не съм чел. Потьрсих я в София, но не намерих никаква архива. Чини ми се, че мнозина са я чели ... без да са я видели (смях).
- Министерският съвет беше ли уведомен за съществуването на някаква
тайна военна организация,
задачата на която е да сключи сепаративен мир със съглашенците? Ставало ли е уговаряне през 1917 г. между висши офицери за свалянето на цар Фердинанд?
- Не зная за съществуването на такава организация. Съществуваше по-рано Военната лига. Доколкото зная, нейните задачи нямаха нищо общо с това, което говорите. Тя нямаше за задача да сваля българските царе, а да ги крепи.
Генерал Луков ходил ли е със Стамболийски да сключва мир?
- Генерал Луков вземаше участие като техническо лице. Този офицер аз смятам като добър военен и културен човек.
Постъпки пред съюзниците.
- Правихте ли постъпки пред съюзниците да изпълнят задълженията си?
Д. Петков. На 7 август писах писмо до цар Фердинанд, който беше в Плес, и пет дена след това подадохме нота до нашите съюзници. По всичко изглеждаше, че Германия не можеше да даде исканите и обещани от нея войски.
Абдикацията
Прокурорът: Идеята за абдикацията на цар Фердинанд от вас ли излезе?
- След абдикацията мнозина си присвоиха тази идея; цар Фердинанд пък твърди, че сам е абдикирал...
- От коя дата започна да се говори за примирие?
- От преди пробива австрийският император потърси начин за прекратяване на войната. С австрийския министър на външните работи ние влязохме в телеграфически връзки и се споразумяхме по същия въпрос. Германия също търсеше начнн за прекратяване на войната, но не одобряваше само начина. Тя смяташе, че преговорите може да се започнат с посредничеството на холандската кралица.
На един въпрос на защитника г. А. Кантарджиев г. Малинов отговаря:
- Нашите войски нямаха намеренне да вършат предателства и преврати, но тяхното психологическо състояние бе използувано от хората на Стамболийски. Тяхното отстъпване доби революционен характер от Радомир насам. Оттам бе подадена телеграмата на Р. Даскалов, в 6 часа да предам столицата, защото инак ще отговарям с главата си.
Сепаративният мир
– Освен външни, съществуваха ли и вътрешни причини, които ви пречеха за сключването на сепаративен мир?
- Да, два факта. Германците бяха недоволни и искаха да свалят правителството ми. Изпратени бяха за това и специални войски. Освен това, след примирието Кюнцл Изерски ми съобщи, че е било проектирано да се вдигне къщата ми във въздуха. Предлагано ни беше да оттеглим нашите войски на Стара планина и да продължим войната, но ние не можехме да приемем това.
Един предател
След обяд продължи разпита на свидетелите.
Зап[асен] ген. Б. Сирманов твърди, че армията на Южния фронт е била в плачевно състояние. За всичко това било докладвано, но не било направено почти нищо. Не допуска генерал Луков да е вършил предателство.
Зап[асен] ген. Г. Тодоров, бивш главнокомандующ на армията, предполагал, че има предателство при пробива на Добро поле. Един чужденец му съобщил името на един полковник предател, но понеже дал обещание, че не ще го каже никому, отказа да го съобщи на съда.
Защо падна правителството на Радославов
Д. Тончев, бивш министър, твърди, че г. Малинов казал в тайното заседание на Нар[одното] събрание, какво пробива се дължи и на предателството на военните. Оставката на кабинета Радославов била предизвикана от оставката на г. Добри Петков, защото без неговите хора правителството нямало мнозинство, което да го крепи. Оставката на Д. Петков се дължеше и на заблужденията, в които Радославов поставял колегите си по важни държавни въпроси.
Контра-настъпление не било позволено
Зап[асен] ген. Манолов, бивш началник-щаба на VIII дивизия, изнася, че са искали след пробива да извършат контра-настъпление срещу неприятелските войски при Дойран, но това не било им позволено. Смята, че ако сме предприемели настъпление, последното щяло да даде задоволителни резултати и най-малкото щяло да спре настъплението на неприятеля.
Зап[асен] ген. Стоянов, тогавашен началник-щаба на Македонската дивизия, не даде много интересни показания, защото около два месеца преди пробива дошъл да се лекува в София от апендисит.
Днес, 10 ч. в Министерския съвет ще бъде разпитан от съда м[инистъ]р-председателят г. А. Ляпчев.
Публ. във в. «Зора», С., 7 октомври 1928 г.

ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ПРОБИВА ПРИ ДОБРО ПОЛЕ
Показанията на м[инистъ]р-председателя г. Ан. Ляпчев, на бившия главнокомандуващ генерал Жеков и П. Кънев. Как са се развили събитията преди и след пробива.

Министър-председателят г. А. Ляпчев, който се смята за един от най-осведомените по пробива на Добро поле и сключването на примирието в Солун, вчера бе разпитан от съда в дома му на ул. „Кракра" № 1.
„Хората" на геаерал Франше де Пре в София
Още в началото на показанията си министър-председателят потвърди, че Франше де Пре пред него заявил: „Аз имам свои хора в София, които са на моя служба. Но като войник, аз ги презирам". И по-нататък Франше де Пре добавил, че ако искал да си послужи със „своите хора в София", то Народното събрание би било вдигнато на въздуха".
На въпросите на подсъдимия Добри Петков г. Ляпчев даде следните отговори:
Примирието е било подписано на 25 септември сл[ед] об[ед]. В делегацията влизали още генерал Луков и Симеон Радев. В Солун те били придружени от г. Уокър.
– В Солун бяхме на 26 септември. Докато с генерал Луков бяхме посрещнати добре, С. Радев бе гледан с недобро око от Франше де Пре. След като му съобщихме, че е той преди всичко културен човек и познава добре френския език и литература, настроението се поизмени.
Проектът за договора
Първоначално бе ни представен един проекг за договор от 8 точки, като генерал Франше де Пре казваше, че 6 или 7 са негови. С един тон на съжаление той добави, че останалнте 1 или 2 са заповядани от Версайл. А тази точка бе и най-важната, защото в нея се казваше, че понеже не може да се вярва на българското правителетво, трябва да се завземат някои стратегически пунктове, главно покрай границата със Сърбия.
Ние възразихме, че сме дошле в името на 14-те точки на Уйлсон:
– Можете да ни използувате, но ние не ще допуснем нашата страна да стане театър на военни действия.
Началник-щаба г. Шарпи се улови за моите думи и започнаха да уговарят с генерал Луков въпросите от технична гледна точка. В резултат ние извоювахме следните две положения: да държим Добруджа с определено число войски и да пазим тилът им откъм турската граница.
Защото г. Франше де Пре казал, че имал задача да отиде в Цариград и Будапеща.
Намесата на Венизелос
Договорът, по който ние преговаряхме, трябваше да се довърши сутринта на 29. Искахме да бъдат признати в него и наши заслуги. Сутринта, обаче, всичко се катурна, защото бе пристигнал г. Венизелос и се намеси в работата. Въпреки предложенията, аз не само отказах да преговарям с него, но дори и да се срещна.
Стремихме се да откъснем каквото можем. Дори един път в увлечението си по въпроса за Струмица ударих с ръка върху масата. След препирните г. де Пре ми, каза: ,,Но вие знаете ли какво има пред вашата столица?" Не можехме, освен да подпишем договора. За нас бе достатъчно и това, че вмъкнахме в договора клауза, според която в срок от 4 седмици германските и австрийски войски трябваше да се изтеглят от България.
Венизелос – това узнах отпосле – успя да се наложи в много неща посредством г. Клемансо. Поради това и Франше де Пре бил много недоволен от Венизелос, който се бъркаше в работата му.
Абдикацията на цар Фердинанд
– Кога цар Фердинанд реши да свика шефовете на партиите, за да се съвещава?
– На 1 срещу 2 бях на доклад при цар Фердинанд. Идеята за съвещанието с шефовете на партиите дадох аз. След като изслуша изложението ми, цар Фердинанд държа една реч, в която се изказа с хубави и топли думи за българския народ. Когато се спряхме на пункта от договора, в който се говори за недоверие към бълг[арското] правителство и за окупирането на стратегическите пунктове, той каза: „Това се отнася за мене..." – „За вас – казах, аз не допуснах да говорят". Защото забележете – винаги твърдях, че съм пратеник на правителството, а не на цар Фердинанд. Тогава цар Фердинанд ми направи комплимент и каза: „Аз ще си взема решение, но не сега – утре". Струва ми се, че другия ден беше вторник. Тогава аз казах: „Ваше Величество, преди да вземате решение, Вие трябва да направите съвет с водителите на политически течения". – „Как, да викам Янко Сакъзов да ми говори за република"! – възрази той. – Съвещанията после станаха, без да бъде поканен г. Сакъзов.
- Прибягвахте ли до помощта на американския консул Мърфи?
- Ние дадохме един текст на Мърфи и той го протелеграфира. При започването на преговорите в Солун той протелеграфира още едно наше съобщение, в което се казваше, че България се смята не победена, но се отзовава на поканата на правителството на С[ъединените] Щати, вярваики, че ще ни бъдат гарантирани правата, съгласно 14-те точки на Уйлсон.
Въпрос на въпрос
Същото поддържахме и в Солун. Шарпи ми каза един ден: „Защо не подадохте преди 14 септември това съобщение". Аз му отговорих: „Защо не почакахте вие с пробива?” (Смях).
Агитациите на фронта
После г. Ляпчев се спря върху условията след поемането властта от г. Малинова. Вземани били всички възможни мерки за заздравяването на фронта. Правителството правило многократно постъпки съюзниците да изпълнят задълженията.
- Какво знаете за агитациите на фронта?
- Д. Драгиев ме предупреди, че тези, които бягат от фронта, не мируват, формират банди и ставали опасни за вътрешния ред. Същото се потвърждаваше и от едно писмо, което ми прочете Н. Атанасов. Писмото на Генадиев целеше да забули истинското положение на нещата.
Кои са били „хората" на генерал де Пре.
Генерал Луков бил назначен за член на делегацията от правителството. Не допуска той да има каквото и да било участие в някакви предателски действия. От разговорите в Солун г. Ляпчев останал с впечатление, че „хората на генерал де Пре" в София не са други, освен Стамболийски и другарите му от затвора и някои от техните поддръжници.
Г-н Ляпчев останал с убеждението, че
войната е загубена още през 1917 г.,
когато отишъл в Берлин, за да се ориентира върху положението. - Как е схващал положението цар Фердинанд
– Цар Фердинанд съобщи ли ви други причини за нещастния край на войната?
– Той ги схващаше по значение така: Вдигането германската артилерия, което внесло обезнадеждаване в нашите войски; неиздръжливостта на българина да бъде дълго време далеч от семейството си; разстройството в тила и най-после, отдаването малко внимание на агитациите, които са били вършени.
– Разбунтуваните войски имали ли са намерение да обявят република още в самото начало?
– На зная това. Но генерал Нерезов ми разправи, че е бил застрелян един офицер, Печеняков. Ясно бе, че работата е по-сериозна, отколкото се предполагаше.
Разпитът на генерал Жеков
Вчера сл[ед] пл[адне] бяха разпитани последните двама свидетели по делото.
Зап[асният] генерал Жеков преди пробиване фронта заболял от ухо и заминал да се лекува във Виена. Правил два обширни доклади. С първия доклад до цар Фердинанд искал да се тури край. Вторият доклад направил по повод оставката на Д. Петков и искал да се образува правителство, което да обнадежди фронта. Добри Петков му говорил за образуването на правителство под шефството на ген. Жеков.
- По повод донесенията ми, че от Централния затвор се води пропаганда, поисках да се вземат мерки от Министерския съвет. Стамболийски бе преместен във Видин.
- Защо не продължихте настъплението си и от гръцката граница нататък?
- Наложи ми се от правителството. И грешката е именно там, защото няколко дена след това французите завзеха по-важните възвишения и ние се намерихме в неблагоприятно положение. Ако питаха нас, щяхме да образуваме фронт на Егейско море...
П. Кънев, бивш адютант на генерал Луков, не даде съществени показания.
Заседанието ще продължи в понеделник.
Публ. във в. «Зора», С., 8 октомври 1928 г.

ПРОБИВЪТ ПРИ ДОБРО ПОЛЕ
Думата на защитата на двете страни

В предиобедното заседание на съда вчера говориха защитниците на наследниците на генерал Луков.
В. Ганев, П. Карчев и Ант. Кантарджиев намират, че пробива на Добро поле не се дължи на предателство. Причините за това те намират в лошото състояние на нашата войска и лошата политика.
В следобедното заседание говориха останалите защитници на наследниците на генерал Луков.
В. Савов цитира мненията на много авторитети, между които: маршал Хинденбург, Дитрих, Белич, зап[асния] ген. Танев и др., за да подчертае, че противникът ни е бил много по-силен.
Хр. Манафов изтъква, че до като от една страна се твърди, че в книгата на Д. Петков не е споменато името на генерал Луков, от друга страна се стремят да установят, че това, което е писано в книгата, е истина и че с бездействието на генерал Луков, като командир на Втора армия, положението е било влошено.
За духът на армията са влияли не само незадоволените нужди на войниците, но и състоянието на тилът, неуспехите на външната политика и Брестлитовския мир със своето психологическо въздействие.
След това бе дадена думата и защитниците на подсъдимия Добри Петков.
Зап[асният] ген. Танев казва, че подсъдимият не предследвал никого и никого не искал да оскърби, защото вярвал, че притежаваните от него документи са автентични.
Смята, че окончателния успех на противника се дължал на бездействието на втора армия.
Ю. Табаков се спря, между другото, и на редица събития, които са предшествували пробива на Добро поле и подчерта, че ако трябва да се търсят виновниците, те трябва да се дирят много по-далеч.
– Когато Стамболийски бе съден от Военния съд, той не трябваше да бъде осъждан само на затвор, а трябваше да увисне на въжето, а не впоследствие, след пробива на Добро поле да бъде изпращан като спасител и да му се дава по тоя начин пълна възможност да реализира своите планове – да настъпи към София с деморализираните войски и да иска да обявява република.
Днес, 9 ч. пр[еди] пл[адне] ще продължи речта си г. Табаков, след което ще даде заключението си и прокурора по делото г. Н. Георгиев.
Необходима поправка
Запасният генерал г. Г. Тодоров ни пише, че той е заявил в съда, какво чужденецът, който му предал, че на Добро поле имало предателство, не му обадил името на предателя и той не го знае. Пред съда отказал да каже името на чужденеца, понеже му дал дума за това.
Публ. във в. «Зора», С., 10 октомври 1928 г.

В НАДВЕЧЕРИЕТО НА ПАДАНЕТО НА ДОБРО ПОЛЕ

Една забравена кореспонденция от онова време. Показания, които събитията оправдаха

Известният Райс, бивш професор в Лозана, който доскоро бе на служба и служеше предано на сърбите, и когото напоследък уволниха, през време на Световната война беше в Солун кореспондент на „Газет де Лозан». Той бе в Сръбския генерален щаб. На 16 септемврии 1918 г. той изпрати до своя вестник една извънредно интересна за нас кореспонденция, в която излага факти, които засилват още повече подозрението, че на една малка част от нашия фронт е имало предателство. В кореспонденцията се говори именно за части, които бяxa около Добро поле. Тая кореспонденция представлява толкова по-голям итерес във връзка с процеса по пробива на Добро поле, защото е писана в Солун точно в дните на пробива и, следователно, сведенията и са от преди няколко дни до пробива.
В кореспонденцията четем:
От дълго време знаем, че моралът в българската армия е лош и на много път аз ви отбелязах избухнали бунгове в разни полкове. Днес един български дезертьор X... (не го именувам, за да не го изложа на преследване, когато той се върне в България) ми дава нови  подробности, които показват до каква степен руският пример е подействувал върху българите. Ето показанията на тоя пленник:
„Преди 50 дни
избухна един истински метеж
в полковете 7, 31 и 48. Държано бе едно събрание от разбунтуваните при реката Дубица. Това стана ноще и всеки от отбелязаните полкове изпрати по 50 войника. Макар че офицерите подушиха, никой от тях не поеме да отиде на събранието, знаейки, че просто ще бъде убит. В събранието едни предложиха да издигнат бели знамена върху всички окопи и да се предадат на неприятеля. Други желаеха да напуснат фронта и да си заминат за България. Някой пък поискаха да се сключи веднага примирие, и то от самите войници. Най-сетне някои се ограничиха да искат по-добра храна и да настояват върху необходимостта да се вземат мерки срещу глада сред народа. Присъствуващите не можаха да се съгласят и войниците се разотидоха по частите. На другия ден полковият командир посети всички дружини, като съветваше войниците да бъдат спокойни, да имат търпение, че той самият желае сключването на мир и пр., но че трябва да се чака още малко и че скоро мирът ще дойде. Затова доносчиците, каквито ги има във всяка дружина, откриха и водителите на метежа и те бяха арестувани в с. Крушево.
Чух да се разправя преди 8 дни, че
имало бунт и в 8 полк
Една цяла дружина напуснала позициите и се оттеглила назад. Две германски дружини, изпратени да спрат българите, предизвикаха кърваво сблъскване. 72 германци станаха жертва. Не зная колко българи са убити. Сега тая дружина е изпратена близо до селото Дюне, към Мехмедова чешма.
Дезертиранията са непрекъснати,
войниците бягат по планините. Шестима офицери от 48 полк са що са дезертирали. Двама бяха от моята рота. Минавайки планината, дезертьорите си отиват по домовете в България. Войниците заявяват, че не желаят да укрепяват позициите и вече не се използуват за това. За да се избегнат дезертиранията, поставени са часови по плетищата. Никой не може да отиде в тила, освен ако е снабден със специална легитимация. Храната е много лоша. Облеклото изпокъсано. Гладът, който върлува между народа, извънредната скъпотия, продължаването на войната — всичко това деморализира войниците и всеки идва до убеждение, че повече така не може и че трябва
да се тури край на войната посредством една революция на войниците.
Всички войници са готови да се разбунтуват и чакат само водител.
На едно събрание, свикано от един интелигентен войник, на което говорих и аз, беше също предложено да се арестуват всички чинове и да се изпратят, делегати към сърбите и французите, за да се предупредят, за това, което става, и да се тури край на неприятелските действия и всеки да си замине у дома. Двама от водителите на това събрание бяха осъдени на смърт, други 15—20 — на затвор. Обаче, главният водител не бе арестуван, защото го пазеха войниците непрекъснато. Доносчиците се презират от войниците. Една дружина от 7 полк също поиска да знае времето, до което ще продължи войната. Също едно такова искане бе направено от дружини на 48 и 8 полк.
Една заран на много места по пътя за с. Дуне беше написано:
„Другари, бъдете готови за 1 септември!"
През юни командирът на дивизията казал на войниците да имат търпение още два месеца. „След това, казал той, можете да правите това, което искате".
Отпускарите остават по домовете си по 2-3, а понякогаж и 5 месеца, докато ги уловят патрулите. Предават ги на следствие, но не ги съдят. Има много такива случаи.
Новият председател на Министерския съвет Малинов
поиска да бъдат изтеглени от стара България всички германски войски и германците напуснаха всички градове след образуването на новия кабинет. Германците имаха в цяла България своите пощенски служби, интендантства и клубове. Във всяка българска служба има най-малко един германски офицер, който контролира. Всеки германски войник има право да праща у дома си колети най-малко до 5 кгр. Организирани са специални тренове за тия пратки. Така отиват в Германия брашно, тлъстини, яйца, пастърми, сирене и пр., докато в България върлува глад.
Публ. във в. «Зора», С., 11 октомври 1928 г.

МАРШАЛ Д’ЕПРЕ И ВЕНИЗЕЛОС ЗА ДОБРО ПОЛЕ
По повод процеса Д. Петков – ген. Луков

Какво казва г. маршалът
Във връзка с процеса на Добри Петков в София сътрудникът на белградския в. „Политика" се възползувал от присъствието на французкия маршал Франше д'Епре в Белград по случай тържествата за пробива на Солунския фронт, да му зададе между другото и въпроса: Казал ли е той на м[инистъ]р Ляпчева, че между българските войници има предатели, но че той ги презира.
След кратко замисляне маршалът отговорил:
Спомням си много добре за разговорите си с българските пълномощници за примирие, водени в 1918 г. Спомням си за г. Ляпчева и г. Лукова. Но не си спомням да съм казал на г. Ляпчева тия думи, които българските вестници предават като негови. Не съм можел да му кажа, че в българската войска е имало някакви предатели, които аз презирам. Като главнокомандуващ Солунския фронт лично не съм се занимавал с шпионажа. Моето информационно бюро ми даваше готови материали. А как това бюро събираше тия материали, с това не се занимавах. Спомням си още, че имахме голям брой бегълци от българската армия. По право, това не бяха българи, а гърци, евреи и турци, които българските военни власти пращаха във военните редове, за да увеличат ефективите си на фронта.
Не е точно, че Солунскнят фронт е пробит благодарение на предателство, както в София твърдят, точно е, че българското поражение при Добро поле е резултат на силното и успешно нападение на съюзниците, на първо място сръбската войска. Всички останали измислици са напълно произволни.
Що се отнася до покойния генерал Луков, знам, че той беше отличен войник и аз сам, макар и неприятел, го оцених като такъв. Това е всичко, което мога да ви кажа на съобщенията на българските вестници за показанията на г. Ляпчева.
- Понеже вашите показания биха били от решително значение за процеса, бихте ли отишли в София, да свидетелствувате – запитали маршала и той отговорил:
- Защо не. Аз бих отишъл в София, ако моето правителство би ми позволило да бъда свидетел по процеса.
Б. Р. Г-н Ляпчев десетина пъти публично е разправял, какво му е казал маршал Франше д'Епре. Дързост е от страна на сръбския журналист едва сега да поставя тия въпроси на г. маршала, макар и да знае предварително, че той иначе не е и могъл да отговори в деня на десетгодишнината и като гост на Белград. При това, г. Ляпчев никога не е говорил за предатели на фронта, а за предатели в тила.
Изявленията на г. Венизелос
По същия въпрос бил интервюиран и пребиваващия в Белград Венизелос. Той казал, че не е искал и не е имало нужда да иска среща с г. Ляпчева, защото преговорите се водели от маршал Франше д'Епре. А пробивът на Солунския фронт се дължал не на предателство, а на извънредно слабия дух в българските войски и надмощието на съюзниците.
Публ. във в. «Зора», С., 12 октомври 1928 г.

ПРОБИВЪТ НА СОЛУНСКИЯ ФРОНТ
Планът на генерал Мишич. Македонският въпрос не е закрит

По случай десетгодишнииат от пробива на Солунския фронт „Таймс” обнародва подробна статия върху това събитие.
Малко решителни победи - пише вестникът – са бивали тъй неочаквани. Редица разочарования бяха обезсърчили дори френските държавници и военни, които бяха главните инициатори за изпращането войски в Солун. Английското Военно министерство никога не е обичало авантюрата. Освен дето английските военни не харесваха едни военни действия, постоянно влияни и затруднявани от политическите фактори, но и географското устройство на Южните Балкани изглеждаше да изключва някакъв решителен успех над българските предни линии, които бяха силно укрепени, добре разположени и господствуваха над съюзническите линии, почти навсякъде редица естествено отбранителни позиции бяха разположени в дълбочина. Българите трябваше само да се оттеглят в добър ред, за да лишат противниците си от пълните плодове на победата. Слуховете за тяхната военна умора влизаха в малко недоверчиви уши.
Имаше и други причини за съмнение във вероятността на нещо повече от местен успех. Съюзническите сили представляваха пет различни нации и моралът на някои от тях не бе сигурен.
При тези мъчнотии и съмнения не е чудно, че съюзническите правителства дадоха съгласието си за обща атака едва на 11 септември – три дена преди да зареват оръдията. Тяхното решение се дължеше много на настояването на генерал Гюйома, който лично ходи в Париж при Клемансо, а после и при английското и италианското правителства.
Генерал Гюйома, който бе главнокомандующ на Солунския фронт след генерал Сарай, бе усвоил плана за един пробив, предложен от сръбския генерал войводата Мишич, който план Сарай по-рано бе отхвърлил: Неговият замесник усъвършенствува плана на Мишич, подготви удара с рядка ловкост и го изпълни с голяма енергия.
Мишич защищаваше един план за атака върху планинската маса, известна под името Мъглен, срещу съюзническия ляв център, защото българите, разчитайки на грамадната естествена сила и не достъпност на тези позиции, не ги бяха усилили много, не очакваха атака там и ги държаха леко със съвсем не наи-добрите си войски.
Описвайки по-нататък, как са се развили боевете на Мъгленския фронт, статията завършва:
Военните последици на победата бяха решителни. Нейните политически последици, обаче, са по-малко интересни. Ньойиският договор едва ли може да бъде поздравен като някакво образцово уреждане на Балканите. Македонските славяни все още страдат от съперническите усилия на сръбската „Бяла ръка", третия интернационал и на македонските революционери да подобрят тяхната участ.
Публ. във в. «Зора», С., 13 октомври 1928 г.

В НАВЕЧЕРИЕТО НА ПРОБИВА ПРИ ДОБРО ПОЛЕ
Писмо на офицер, който е присъствувал на събранието при Дубица

По повод поместената в бр. 2782 на „3ора” кореспоиденция на проф. Райс по пробива на Добро поле в редакцията ни се получиха много опровержения и възражения. Тоя и тоя полк не е бил там – казва са в тия писма или пък се твърди, че известни части са се били добре до последния момент. Такова е, например, писмото на бившия командир на Приморския полк, уважаемия полковник г. Манолов. А ние не оспорваме храбростта и заслугите на никой полк или на отделни части.
Очевидно, нашата цел, когато възпроизведохме кореспонденцията на проф. Райс до „Газет де Лозан", не е била разбрана добре, макар че в следния брой, когато отбелязахме за писмото на г. П. Карчев, ние изрично писахме, че се касае да се установи „едно съществуващо положение на фронта" в надвечерието на пробива. Конкретно тава значи да се установи: имало ли е разложение на фронта, от къде е дошло то и какви са биле неговите реални проявления.
Между получените в редакцията ни писма само едно отговаря напълно на поставените въпроси – писмото на запасния офицер г. Д. М. С., който е водил и следствие в една от войсковите части за причините на разстройството и който е присътствувал лично на онова войнишко събрание, за което са говори в кореспонденцията на г. Райс.
Писмото на г. Д. М. С.
На Южния фронт скоро след пристигането ни (частта е пристигнала в края на пролетта 1918 г. от Добруджанския фронт на завоя на Черна) се почувствува - немотия във всяко отношение. Войниците започнаха да ходят изпокъсани, без подметки на чизмите, имаше даже случаи някои да излизат на секрет но долни гащи. Чорбата беше слаба и лоша, а хляба се месеше с примеси от ечемик, смлени царевични кочани, метляно семе и пр. Когато войникът го хващаше за двете кори, вътрешността са разлагаше като паяжина. Тоя хляб войниците шегобийци наричаха „Дядовите Радославови телефони".
Отпадналостта на духа
настъпваше с бързи крачки, особено след като завръщащите се  отпускари започнаха да разправят за били и небили злоупотребления в тила. В същото време войниците си разказваха, че складовете в Трояци, Дуня, Плетвар и др. се пълнят с нови комплекти германски униформи, сирене, кашкавал, брашно и пр., а те ходят гладни и боси.
Една надежда крепеше още духа на войниците – че 200 000 германска армия ще дойде да ги смени, за да си починат. Но всеки ден носеше все по-нови разочарования, докато в първата половина на м. юни 1918 г. се понесе слух, че на позицията се разнасят писма и книги със съдържание, което трови и без това отпадналия дух на войниците. Офицерите бяха поставени на щрек.
През тия именно дни аз
залових първото писмо
на позицията, писано на пакетена книга със следното съдържание:
„Другари, докога ще търпим? Бъдете готови, когато се даде сигнал!"
След това залових още няколко писма с още по-дръзко съдържание:
„Денят наближава". „Бройте хлябовете до 30". „Ние сме готови". „Куриерите да са на щрек и добросъвестно да си изпълняват дълга". „Сигналът за залавянето на офицерите ще бъде скоро даден" и пр. Обръщенията бяха: „Другари земледелци", Другари" и пр.
Направи ми впечатление, че по-интелигентните войници, привърженици на „левите течения", започнаха често да слизат в Дубица за „кисела вода", както те се изразяваха.
Събранието при Дубица
Една вечер (не помня деня) дойде връзката на позицията и ми съобщи, че дружинният командир заповядва веднага да отида при него. Той ме разпита за общото положение на фронта, изказа опасенията си, че е възможен бунт и ми съобщи, че според неговите сведения, през нощта ще има събрание в Дубица, на което ще присъствуват войници от целия фронт в нашата област. После с думите: „България загива!” ме изпрати да разузная работата.
За да изпълня тая заповед, взех със себе си един доверен подофицер, преоблякохме се с войнишки дрехи и тръгнахме към Дубица. Почти на всяка крачка се натъквахме на групи войници от разни части, които търсеха „определеното място". Огкъм Дубица по пътя ни се мяркаха светлини от малки фенерчета. Дълго вървяхме и слизахме през шубраци и камънаци, докато стигнахме до изворите на „киселата вода". Тук определих среща на подофицера и го изпратих назад. Сигналите с подсвирвания и фенерчета продължиха още около половин час.
На определеното място имаше много войници, почти всички с манерки за „кисела вода”. Всички се бутаха напред, за да видят лицата, около които се групирахме.
Ораторите
Върху един висок камък се качи офицер със среден ръст и засукани мустаци. Той носеше лъскави капитански пагони, но моето впечатление е, че както той, тъй и придружаващите го двата офицери не бяха от фронта. Съмнявам се дори, дали не бяха преоблечени цивилни.
„Капитанът" започна да говори за положението на фронта и тила, за злоупотребления и кражби, че цар Фердинанд и Радославов продавали България. Затова – провикваше се той – войниците не трябва повече да търпят и уверяваше, че Земледелският съюз е, който ще прекрати войната и ще върне всички по домовете им, за да тури край на мизерията, която ще убие всички войници...
Нарежданията, които трябвало да бъдат изпълнени от всички „честни” българи и войници, щели да се дадат скоро.
В същия дух говореха и другите двама другари на „капитана".
Събранието трая около 1 час, през което време се чуваха възгласи: „Да живее Земл[еделския] съюз!" и дори: „Да живее Стамболийски!"
Някой съобщи, че имало опасност и всички се разбягаха. Същата вечер из пътеките, които водеха за мястото на събранието, бяха заловени само от нашата част 60–70 души.
Планът
Вечерта в деня на отстъплението 19.IX. залових в първата линия на окопите един мой войник, който държеше „беседа" на 4–5 души, подстрекаваше ги към бягство и ругаеше царя и правителството. От него научих, че бил „куриер" на две дружини и че имали „задовед" да стоят на позициите до 30.IX. Ако дотогава не се сключело примирие или мир, щял да бъде приложен следния план:
По два взвода от всяка рота щели да останат на позицията, една част от другите взводове щяла да арестува офицерите, а тези, които не се предадат, щели да бъдат избити. Другата част била отредена да заеме артилерията и другите родове оръжие. След това щели да се образуват специални полкове, за да отидат в София, и свалят правителството. Начело на властта щели да поставят земледелските водители и да обявят република. Останалите пък на позицията щели да дигнат бела знамена и „на всяка цена" да сключат мир.
От това писмо се разбира, че разложение на фронта е имало и че разложението се е подхранвало от тила.
Публ. във в. «Зора», С., 15 октомври 1928 г.


СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР

ФЕРДИНАНДОВИТЕ ГРАБЕЖИ И ПОДКУПНИЧЕСТВО

ТАЙНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ДОГОВОРИ НА БЪЛГАРСКИЯ МОНАРХИЗЪМ
КАКВО ПОЛУЧАВА ЦАР ФЕРДИНАНД ОТ ГЕРМАНИЯ
Дебатът от бюджета на Райхсвера. – Получените от бившият цар суми. – Размера на получената днес пенсия…

СПОМЕНИ И МАТЕРИАЛИ
Ген. Сава Савов, НЕЩА, КОИТО СЕ ЗНАЯТ ОТ МАЛЦИНА И СА ЕДНИ ОТ ИНТИМНИТЕ ПРИЧИНИ ЗА ПОГРОМИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
Ханс Рогер Мадол, Из ФЕРДИНАНД – ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ. МЕЧТАТА ЗА ВИЗАНТИЯ …
Васил Пасков, КАК АБДИКИРА ЦАР ФЕРДИНАНД (Най-точни бележки, държани едновременно със събитието)
Н. Константинов, АБДИКАЦИЯТА НА ЦАР ФЕРДИНАНДА ...
Васил Коларов, ДОЛУ МАСКИТЕ! (Реч, държана на 22 юни 1919 година на публично събрание в театър „Корона”)
Александър Стамболийски, ДВЕТЕ МИ СРЕЩИ С ФЕРДИНАНД
Антон Страшимиров, НЕГОВО ЦАРСКО ВЕЛИЧЕСТВО КНЯЗ ФЕРДИНАНД СТАНАЛ СТАМБОЛОВИСТ …
Антон Страшимиров, КНЯЗ ФЕРДИНАНД И БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО …
Михаил Герджиков, EДИН МАЛЪК СПОМЕН …
Димо Казасов, Из БУРНИ ГОДИНИ (1918-1944) ...
Петър Пешев, Из ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ И ДЕЯТЕЛИ. От навечерието на Освобождението до днес. С бележки за живота ми – Чуто, видяно, преживяно …
Добри Петков, ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ПОГРОМА НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1918 Г. въз основа на исторически документи и факти

ПРИЛОЖЕНИЯ
І. Избирането на Фердинанд Сакскобургготски за български княз …
ІІ. Из Авантюрите на руския царизъм в България. Документи от царските архиви. Смяна на фронта. Признаването на Фердинанд Български …
ІІІ. България през Първата световна война ...
ІV. Материали от процеса на наследниците на генерал Иван Луков срещу Добри Петков по повод на клеветите в книгата му “Виновниците за погрома на България през септември 1918 г. въз основа на исторически документи и факти” …