Силата на документите

Един от най-симпатичните дейци в българското националноосвободително движение след Берлинския конгрес (1878 г.) безспорно е Пере Тошев. Забележителни по дълбочината и точността си са оценките, които дават Симеон Радев и Антон Страшимиров, като характеризират човека и революционера Пере Тошев. А. Страшимиров, който е един от близките му приятели, го определя като „съвестта на Македония”, а няколко години след убийството му С. Радев му отрежда достойно място сред „великите сенки” на тези, които приготвиха и създадоха подвига на 1903 г.” Той го нарича „най-неизвестния между най-големите македонски дейци”, като „у никой от съратниците му вътрешният живот не бе тъй чист, съсредоточен и изобилен с нравствено богатство, като у него”.

 

Разполагаме и с една документална повест за него, и няколко литературни портрета, но като че ли с това се изчерпва писаното за него, въпреки че в периодичния печат има десетки биографични очерци, писани по повод на годишнини. Определено може да се каже, че и в историческата литература не е писано за Пере Тошев, макар че едва ли може да се намери изследване, в което покрай дейността на този или онзи участник в македоно-одринското освободително движение да не се споменава и за Пере Тошев.

Тази оскъдица в изследванията се дължи на бедната изворова (документална) база за Пере Тошев. Изключително малко е запазено написаното от неговата ръка. Това обяснява донякъде тайнствеността, която забулва живота и делото му. Откриването на негови документи винаги е било сензация в историческата наука, тъй като известните и публикуваните негови документи са едва десетина.
Веднага след Илинденско-Преображенското въстание проф. Любомир Милетич успява да убеди голяма част от активните участници в македоно-одринското освободително движение да му разкажат спомените и впечатленията си от движението и от въстанието. През есента на 1904 г. прави опит да кандърдиса и самия Пере Тошев, но не успява, който поради скромността си да разказва за себе си направо му отказва. Така остава една празнота, която не може с нищо да се запълни. Не разполагаме и с личния архив на революционера, който или не съществува, или е в неизвестност. Разполагаме само с няколко известни ни и публикувани документи на Пере Тошев, но това засега е недостатъчно за написване на биография на този бележит български революционер, човекът-„съвестта на Македония”. А днес там, около Вардара, са необходими такива личности, като се вижда как са го ударили през просото.
Накратко ще се спра на известните биографични сведения за Пере Тошев.

Пере Наумов Тошев е роден през 1865 г. в Прилеп в богато българско семейство. Първоначално учи в родния си град, но след това продължава в Солунската българска гимназия „Св. св. Кирил и Методий”. За участие в ученическите бунтове е изключен и се прехвърля в свободна България, където завършва гимназия в Пловдив. Тук негови съученици и другари са и другите бъдещи големи български революционери д-р Христо Татарчев, Гьорче Петров и бъдещият министър-председател Андрей Ляпчев. Пере Тошев и другарите му се движат в кръга на Захари Стоянов и Димитър Ризов и участват в движението за съединение на Княжество България с Източна Румелия. Когато Сърбия напада родината в гръб през 1885 г., Пере Тошев заминава доброволец за фронта и е включен в Македонския доброволчески батальон, командван от майор Коста Паница. Доброволецът от Прилеп участва във всички боеве през Сръбско-българската война, когато младата българска войска разбива и прогонва сръбските грабители. В сражението при Пирот е ранен и за проявен героизъм е награден с кръст за храброст. След демобилизацията довършва ученето си в гимназията и се дипломира през 1888 г. Веднага след дипломирането си започва да учителства в Пловдивския и Родопския край. Записва се да следва литература в Софийското висше училище (1890-1892 г.), но след започналите арести след убийството на министър Белчев се връща в Македония. Първоначално работи като коректор в печатницата на съгражданина си Коне Самарджиев в Солун. След това заминава за родния Прилеп, където започва да учителства и заедно с Даме Груев поставят началото на революционното движение. П. Тошев не е сред основателите на ВМОРО през 1893 г., но скоро се включва и той в нея. Някои определят Ресенската среща от август 1894 г. за истинско начало на организираното македоно-одринско революционно движение. За разлика от Солунската среща, където основателите са шестима, в Ресен в тридневните заседания участват около 15 души. Този път, освен основателите, участват и Пере Тошев, Анастас Лозанчев, Георги Пешков, Александър Чакъров, Андрей Ляпчев и др. Бил изнесен отчет за направеното до момента и за състоянието на ВМОРО. На тази среща-конгрес се взело решение „организацията да се стреми да прокара за учители във всички училища, общински и екзархийски, по възможност свои хора”, „да се вземат общинските и училищните настоятелства”, да се работи „за засилването на местните комитети, а тъй също и за снабдяването с оръжие”. Тъй като чрез общините можело да се влияе в полза на революционната идея върху назначаваните селски учители и свещеници, всички дейци на ВМОРО взели участие в общинските избори през 1894, 1897 и 1898 г., като успели да прокарат свои делегати. По този повод Атанас Шопов пише, че организацията се изявила като „народна партия, крайно либерална и противоекзархийска”, назовавайки я дори през 1898 г. като „партията на д-р Хр. Татарчев и Д. Груев”.

През пролетната ваканция на 1896 г. бил свикан Солунският общ конгрес на ВМОРО, на който за пръв път се срещнали почти всички видни дейци на организацията, между които заедно с Пере Тошев били делегати и д-р Хр. Татарчев, Д. Груев, Андон Димитров, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Гоце Делчев, Гьорче Петров, Христо Матов, Кирил Пърличев и Христо Попкоцев. Взетите на конгреса решения и изработените след него нов устав и правилник окончателно определили устройството на Организацията и оформили ВМОРО като революционна организация. Тя била наречена Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК). В изработения устав на БМОРК се казвало, че целта им е „придобиване пълна политическа автономия на Македония и Одринско”, като за постигането й комитетите „са длъжни да събуждат съзнанието за самозащита у българското население” в посочените области. Така също в чл. 3 на устава се посочвало, че „член на БМОРК може да бъде всеки българин без разлика на пол”. На конгреса Солунският комитет формално бил признат за централен и Одринският вилает бил включен в организационната територия, която била разделена по възприетата централистична структура (ЦК, окръжни комитети, околийски комитети, селски комитети). Тук се разисквало и върху създаването на Задгранично представителство на ВМОРО в София за връзка с Върховния македоно-одрински комитет, българските правителства, партии, дворец и външния свят, като за задгранични представители били определени Г. Делчев и Г. Петров.
П. Тошев продължил и да учителства в Скопие и Битоля, където е сред основателите на революционните комитети, като успял да привлече за революционното движение и много от своите ученици. От 1898 г. се прехвърлил да учителства в Солун, където бил назначен по-късно и за училищен инспектор. От същата година е избран за член и на ЦК на революционната организация. П. Тошев е един от създателите на правилника за четите на Вътрешната организация, които станали необходимост за революционното движение след направените разкрития от турските власти, станали известни в историята като „афери”. Учителската и революционната му дейност били прекратени за известно време поради избухналата Солунска афера (1900-1901), когато почти целият ЦК на организацията бил арестуван, осъден и заточен в Подрум кале. Получава се нещо твърде любопитно в случая. Турските власти чрез водените процеси по Солунската, Попставревата (в Битоля) и др. афери успяват да съберат на едно място, макар и на заточение, разпръснатия ЦК на ВМОРО. Тук излежават присъдите си по едно и също време, освен П. Тошев, още д-р Хр. Татарчев, Хр. Матов, Ив. Хаджиниколов, П. Попарсов, Д. Груев, поп Стамат Танчев и др. Независимо от тежкия каторжен и крепостнически режим ръководителите следят чрез кореспонденция вървежа на революционното движение. Тук, както по-късно, след като са освободени от заточение, те споделят пред руски кореспондент, че оформеният от Хр. Матов „Общ план и цел на въстанието” (през пролетта на 1903 г.) е проектиран предварително по време на заточението от Д. Груев, д-р Хр. Татарчев, Хр. Матов и останалите членове на ЦК.

През август 1902 г. д-р Хр. Татарчев, Хр. Матов, П. Тошев, П. Попарсов и др. са амнистирани и освободени от заточение по случай рождения ден на турския султан, докато Д. Груев остава да излежава присъдата си до пролетта на 1903 г., когато Солунското решение за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание е вече факт.
На свикания конгрес на ВМОРО в началото на септември 1902 г. в Солун е взето решение д-р Татарчев, Матов и Пере Тошев да заменят станалите невъзможни, поради конфликта с Върховния комитет, задгранични представители Туше Делииванов и Димитър Стефанов. Междувременно турските власти издават нареждане Пере Тошев да бъде интерниран от Солун в родното му място Прилеп. Това налага скоропостижно и тримата да заминат за София на новото си назначение. Д-р Хр. Татарчев пристигнал в София на 27 октомври, Хр. Матов - в началото на ноември, а П. Тошев - в средата на ноември 1902 г. Новите задгранични представители в България спазвали установената линия на ВМОРО за постигане „на хармония и съвкупност на всички действующи за освобождението на българите в Македония и Одринско”. По тая причина те веднага възстановили прекъснатите контакти с ВМОК Ст. Михайловски - ген. Ив. Цончев и продължили линията на сътрудничество с втория ВМОК на инж. Хр. Станишев - Т. Карайовов, българското правителство, двореца, политическите партии и пресата. Задграничните представители се включили в продължаващата неуспешно помирителна кампания между двата върховни комитета, като въпреки тяхната намеса, разривът не бил преодолян. В помирителния проект на проф. Любомир Милетич името на П. Тошев било споменавано като член на бъдещия компромисен Върховен комитет.

Известно е отрицателното отношение на Пере Тошев към взетото решение в Солун на 2-4 януари 1902 г. за преждевременно въстание, което личи и от тук приложените писма. Но от тях става известно, че той въпреки това му се подчинява и като задграничен представител на ВМОРО в София и се захваща активно с неговата подготовка. Но скоро П. Тошев самоволно напуска поста на задграничен представител и се подготвя да влезе във вътрешността и да участва пряко в подготовката за въстанието. През пролетта на 1903 г. окръжните революционни комитети свикват окръжните конгреси, на които се взимат решения и се обсъжда планът на въстанието в съответния окръг. Първи е проведен през април месец Смилевският конгрес на Битолския революционен окръг, на който е избран и главен щаб на въстанието в състав: Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев, а като резервен щаб на въстанието са включени и Хр. Матов, П. Тошев и Г. Петров.
Пере Тошев участва във въстанието си в родния си край, където се намира с огромната чета на Гьорче Петров. Тук мемоаристите разказват за реакцията на Пере Тошев, когато става ясно в края на въстанието, че България няма да подпомогне въстаналите българи в Македония и Одринско.

И след въстанието Пере Тошев остава във вътрешността и е един от организаторите на Прилепския конгрес на Битолския окръжен революционен комитет. На конгреса били поставени за обсъждане въпросите за управлението на организацията и необходимостта от провеждане на реформи в нейната организационна структура и тактика, които преди били разисквани и в София. При поставянето за обсъждане на тези въпроси „не можело да се мине и без да се отчете и постигнатото до момента, като се направи критична преоценка на изминалото десетилетие, да се очертае и бъдещата дейност на организацията въз основа на създалото се положение вследствие на засилилите се сръбска и гръцка въоръжена пропаганда. Затова конгресът взема решение още в самото си начало всички „разменени мисли да се оформят и да се направят достояние на цялата организация за подготовка на един общ конгрес”.
Главният инициатор за свикването на Прилепския конгрес е Пере Тошев и като такъв той, по думите на Гьорче Петров, бил „определил няколко точки по въпросите на деня в организацията”. Тези въпроси, както се сочи в окръжното писмо на Битолски революционен окръг от 25 юни 1904 г., са: а) съществуването на новите институции на Организацията и преди всичко Задграничното представителство, статутът на което не е намерил място в стария правилник, б) неточното изпълнение на разпорежданията на стария правилник, в) недоволството на членовете от начина на ръководене на Организацията и от непълнотите в правилника и желанието за реформиране на организационната структура. В него е отбелязано още, че участниците в конгреса са се ръководили от гледището, „че успехът на делото зависи преди всичко от стабилността на Организацията”, и затова „признават като първа необходимост, за заякчаването и напредъка на делото, изработването и приемането на нов, по-пълен вътрешен правилник, съответствен на съвременните нужди на Организацията и в духа на изискванията на болшинството от служителите й”. П. Тошев представя изработения проектоправилник на ВМОРО, „образец І”, с който предлага сериозни промени в управлението на организацията, защитавайки принципа на децентрализацията. Основен опонент на конгреса му е Дамян Груев, който отстоява запазването на дотогавашния начин на управление на организацията, т.е. на централизацията. Стига се до компромисното решение да се експериментират проектите на Пере и Даме и да се иска мнението на цялата организацията по тези важни въпроси.

Особено бурни били разискванията и когато бил поставен за обсъждане въпросът за становището на Организацията към двете въоръжени пропаганди - гръцка и сръбска. Тук се очертават три мнения. По този въпрос Д. Груев все още не бил категоричен за започване борба с пропагандите. Мнението на Даме е предадено в едно писмо на Йордан Тренков от 18 юни 1904 г. Той пише: „Собствено той (Даме) не оспорваше самия принцип, ами, понеже сме нямали тактични хора за борба с пропагандите, не трябвало да подемаме тази борба, за да не ни обвини външният свят в национализъм и с това да уроним авторитета на Организацията.” В заключение Даме каза, че „не иска да се захваща борбата с пропагандите само защото, по нямане на добри ръководни сили, не сме могли да я изведем до благополучен край”. А Гьорче Петров изказва мнението, че ако се „даде национален колорит на организацията” и се започне борба с пропагандите, ще се изостави революционната борба. Той разказва в спомените си: „Знаех, че ако на нашите хора отвориш вратата на национализма, че там всички ще се натикат, че ще си създадем една язва и ще захвърлим революционната идея, както и стана.”
Най-категоричен привърженик на борбата с пропагандите е П. Тошев, който успява да наложи своето мнение. Той казва: „Ние няма защо да прикриваме националната борба от очите на външния свят. Напротив, нека всеки знае, че интересите на освободителното македонско дело изискват пълно изкоренение на сърбоманството и гъркоманството.” Конгресът накрай решил да се възложи на Д. Груев да се справи със сръбската пропаганда в Поречето, а на П. Тошев и Й. Тренков да се справят с нея в Азот.
На конгреса са обсъдени и редица други важни въпроси. Обект на разисквания стават и икономическите въпроси. Изтъкнато е, че икономическият упадък на населението ще бъде пречка за постигането на крайната цел на Организацията, тъй като тя черпи главно средствата си за борбата от него. П. Тошев предлага да се вземат мерки за „икономическо подигане на народа”, като се развие бубарството, овощарството, лозарството и пчеларството. Той предлага, че „за да има организацията по-близо до себе си хора компетентни по икономическите въпроси нужно, е тя да бъде в пълна солидарност с Екзархията и всички други училищни власти”, понеже „чрез тях ние можем да си набавим потребните хора под булото на учители, инспектори и пр.” По въпроса за ролята на просветата на населението отново взема думата П. Тошев, като предлага четите да настояват селяните, да си построяват училища, да задължават да изпращат децата си в училище и сами да издържат назначените учители, като по този начин „ще се икономисват сума пари от екзархийския бюджет, които могат да бъдат употребени за други цели (за доктори, вилаетски инспектори, народни аптеки, подаръци в черковни книги, одежди и икони от името на Екзархията в села, гдeто имат почва пропагандите и много др.). По въпроса за просветата Пере предлага „комитетите да са в пълно съгласие с училищните власти и даже в пълно разположение на последните”. По този въпрос се изказват и Даме, и Гьорче. Те смятат, че ВМОРО не бива да се отклонява от пряката си революционна дейност, като „категорически настояваха, че то е чисто еволюционен въпрос, който нямал нищо общо с революцията”. Друг важен проблем, който бил подигнат на конгреса, бил този за легалната борба в Турция”, т. е. за използуването на възможностите, които дават турските закони за защита на правата на поробеното население.

В края на същата 1904 г. Д. Груев, след раняването му по време на едно кръвопролитно сражение с турския аскер в Поречието, е заловен от стария си приятел от Битолския затвор, сърбоманския войвода Мицко. Вследствие на действията на Даме Организацията е поставена в доста неловко положение, след като най-авторитетният й ръководител попада в ръцете на въоръжената сръбска пропаганда в Поречието, и то след като Даме е получил пълномощия от Прилепския конгрес да се справи с нея. След продължителни дипломатически действия на българската дипломация и предприетите мерки от ВМОРО, и по-специално от Пере Тошев, Даме е освободен и пристига в София. Пере Тошев отива в лагера на сърбоманския войвода без оръжие, с голи ръце, но успява да освободи Даме, своя довчерашен противник на Прилепския конгрес, след като заплашва сърбоманите, че Организацията ще предприеме репресивни действия срещу тях и ще изкорени сърбоманството по най-жесток начин от цяла Македония. Думите на безумно смелия Пере се оказват решителни за освобождаването на Даме.
Пере участва и в подготовката, и в работата на Първия Рилски общ конгрес на организацията, който се провежда в Рилския манастир през септември-октомври 1905 г. Той заедно с Гьорче Петров, Георги Попхристов, Павел Христов и Борис Сарафов е делегат от Битолския окръг. Най-важният въпрос на конгреса е отново този за бъдещата дейност на Вътрешната организация, който е в основата на изработения и изнесен „в крайно демократичен дух” доклад на Пере Тошев по устава и правилника на Организацията. На конгреса се очертават двете течения в Организацията, което е почти пълно възпроизвеждане на разделението на Прилепския конгрес. Първото, представлявано от Д. Груев, подкрепян от солунските и одринските делегати, държи „най-много на практичната и реалната страна на движението”. Главни представители на другото течение, което се стреми към „силно демократизиране на движението и всичко да става чрез народните маси”, са П. Тошев, Г. Петров и Я. Сандански. На конгреса са изработени устав и правилник на Организацията, правилници за четите (селски и градски) и два циркуляра. Циркулярите са изработени от специално избрана комисия в състав Д. Груев, Г. Петров, П. Тошев и Г. Попхристов.
На този конгрес е избран нов Централен комитет на Вътрешната организация в състав Даме Груев, Пере Тошев, Ефтим Спространов и Тодор Попантов.

През следващия период дейността на Пере и на останалите членове на Централния комитет е насочена към подготовката на Втория общ Рилски конгрес, но той така и не успява да се проведе поради действията на групата на Яне Сандански. Същевременно организацията претърпява и сериозен удар - убийството на Даме Груев, който се оказва и решителен удар и за Пере.
През следващия период, който довежда до разцеплението в Организацията, Пере за известно време гравитира към Серската група, но без да има участие в техните действия, въпреки че и той е арестуван след убийството на Иван Гарванов и Борис Сарафов. Но скоро е пуснат, тъй като се оказва, че няма нищо общо със злосторничеството на групата на Яне Сандански. За това той разказва в приложеното негово писмо до Анастас Лозанчев.
След Младотурската революция за известно време се занимава с публицистична и журналистическа дейност в Солун заедно със своя близък приятел, големия наш писател и участник в македоно-одринското движение Антон Страшимиров. В Солун той сътрудничи при издаването на сп. „Културно единство” и в. „Конституционна заря”.
От 1909 г. Пере Тошев отново се връща към своята учителска професия, но този път е назначен като училищен инспектор в Солунския вилает. За тази му дейност ще видите по-долу приложените документи, които са толкова красноречиви за дейността на големия български патриот, революционер и учител. Дейност, за която биха позавидили и днес много наши учители и просветни дейци.
След като става ясно, че турският Хуриет е само един заблуждаващ ход на младотурците, целящи да запазят целостта на империята, Пере Тошев се връща отново в София, но и тук не се задържа много време.

След като му е издаден открит лист от турското комисарство в София, заминава за Македония. Проследен още от София от членовете на турската анархистка организация „Червените братя”, Пере е нападнат на 21 април 1912 г. в местността Дренова клисура, близо до железопътната станция Градско, и съсечен. Погребан е в двора на черквата в с. Фариш, Тиквешко.
Така завършва животът на един от най-големите български революционери, участник в борбите в Македония и Одринско, за паметта на когото нашият народ и до днес му е длъжник.
* * *
По-долу прилагам някои документи, както излезли от ръката на самия Пере, така и други, свързани с неговата дейност.
По една щастлива случайност при работата ми с документите на Никола Малешевски, на Коста Кондов и на Българската екзархия попаднах на документи на Пере Тошев, свързани с дейността му като задграничен представител на ВМОРО в София и като училищен инспектор към Солунската българска община през 1909 г. В личните архиви пък на тиквешкия войвода Петър Юруков и в архива на Васил Пасков се съхраняват също изключително важни документи, свързани с ролята на Пере Тошев по време на Прилепския подвижен конгрес на Битолския революционен окръг през пролетта на 1904 г. А в архива на Ефтим Спространов се пазят също ценни документи, отнасящи се до дейността на Пере Тошев като член на ЦК на ВМОРО по време и след Първия Рилски общ конгрес от септември-октомври 1905 г. С голяма стойност са и документите за Пере Тошев, които се съхраняват в архива на Министерството на външните работи и изповеданията. Те са свързани с арестуването и следствието срещу Пере Тошев по Солунската афера (1900-1901 г.) на ЦК на ВМОРО и осъждането му на заточение. Документите разкриват едни от най-важните периоди от неговия живот.
Писмата до Никола Малешевски, пунктов началник на ВМОРО в Дупница са две на брой, а до войводата Коста Кондов е само едно. Писмото до К. Кондов е преразказано в спомените му, публикувани през 20-те години, като е променен основно смисълът му, но за щастие оригиналът му е запазен в личния архив на войводата. И трите тези писма са писани скоро след взимането на Солунското решение от 2-4 януари 1903 г. да се вдигне Илинденско-Преображенското въстание.
От писмата виждаме неговото отношение не само към конгресното решение, но и към софийските съвещания по въпроса за въстанието (през зимата на 1902-1903 г.), като ги нарича „комедия”. От тях става известно и за последната обиколка на Гоце Делчев в Македония, за разтурянето на двата Върховни македоно-одрински комитета в края на януари 1903 г., за изпращането на чети във вътрешността на Македония и за отношението на българските официални власти към македонското движение. Но най-стойностно в тези три писма е становището на Вътрешната организация по въпроса за въстанието. Него Пере го обобщава в две точки: 1. „Въстанието се дига и води отвътре, от името на вътрешното население, след[ователно] от Вътрешната организация” и 2. „Населението ще се бие, не само ще страда”.
Документите, които са свързани с участието на Пере Тошев в ръководството на ВМОРО, го показват като един от най-умните и способни ръководители на организацията. П. Тошев изработва и отстоява своите новаторски виждания в проектоправилника на организацията на Прилепския конгрес. Той е привърженик на изборността за ръководните органи на организацията и даване на възможност на повече нови и млади хора да се включат в нейната дейност. Позицията на П. Тошев довежда до сериозна дискусия в редовете на организацията и в нейните печатни органи - в. „Революционен лист” и в. „Македоно-одрински преглед”, както по въпроса за нейното минало, така и за бъдещето й. Вижданията на Пере намират подкрепа преди всичко в лицето на Гьорче Петров и Борис Сарафов.

С голяма стойност е и писмото на Пере Тошев до Анастас Лозанчев (1907 г.), от което става ясно, че българските власти го арестуват по подозрение, че е замесен в атентата срещу Иван Гарванов и Борис Сарафов.
С изключително значение както за биографията на революционера, така и за положението на българите в Солунско и за развитието на учебното дело сред тях в този южен български край са и документите, които го показват като училищен инспектор в Солунско след Младотурската революция (1908 г.). В молбата си за назначение като учител или училищен инспектор до българския екзарх Йосиф І Пере Тошев се представя саморъчно като „родом българин от гр. Прилеп”. 
През 1909 г. в Солунския вилает според статистиката на Атанас Шопов имало 643 български екзархийски села, от които в 351 имало български училища, а останалите 292 били без училища. Във вилаета имало общо в 428 села с български черкви, а се намирали още 163 български села, които били към Цариградската патриаршия и в тях се разпространявал гръцкият език. В Солунския вилает българите екзархисти наброявали 304 000 души, българите патриаршисти - 101 016, българите мохамедани - 44 770, 3644 били униати, 860 - сърбомани, и 2510 - протестанти, като по този начин българите държали второто място по брой след гръцкото население.
Сребрен Поппетров, Георги Трайчев, Светозар Тошев и Коста Църнушанов пишат, че Пере Тошев е училищен инспектор в Солунско за кратко време през 1910-1911 учебна година. От новооткритите документи на Пере Тошев става ясно, че той подава молбата си за назначение на 24 януари 1909 г. от Солун до Българската екзархия и е назначен на 30 януари за помощник на вилаетския училищен инспектор Христо Тенчев със задачата да му помага при ревизирането на училищата в Солунския вилает.
Прави впечатление, че в Българската екзархия по едно и също време изпращат молби за назначение за учители и училищни инспектори голяма част от дейците на ВМОРО. В архива на Екзархията се съхраняват още молбите на Тодор Александров, Христо Матов, Петър Чаулев, Ефрем Чучков, Лазар Томов и много други. Това всъщност е част от една акция на ВМОРО по легализирането на нейните дейци след Младотурската революция от 1908 г. и решението на ЦК на ВМОРО да се прекрати активната революционна дейност на организацията.

Интерес представлява становището на Българската църква по този въпрос. В препоръката на Скопския български митрополит Синесий до Българската екзархия за назначаването на Т. Александров за училищен инспектор и на Хр. Матов за учител пише, че „тези назначения биха задоволили твърде много българското обществено мнение, а чуждото такова нямо що да се дразни, понеже и сърби, и гърци сториха същото с нелегалните си хора, а пък турците предложиха на най-видните си революционери даже министерски постове”. Българската екзархия поглежда с разбиране на тази акция на ВМОРО и назначава дейците на организацията за учители и училищни инспектори по цялата територия на Македония и Одринско, като по този начин им дава възможност покрай просветната да изпълняват и революционната си дейност.
Скоро след назначението му от 17 до 23 март 1909 г. Пере Тошев е командирован от Солунската българска община да ревизира българските екзархийски училища в Негован, Зарово и Богородица, Лъгадинско, един особено силно засегнат район от гръцката легална и въоръжена пропаганда. Констатациите, които прави Пере Тошев, са особено тревожни за развитието на българското църковно и просветно дело и опасността от разпространението на влиянието на Патриаршията по пътя на терора и непрекъснатия тормоз над населението.
По този повод Пере Тошев пише, че „с течение на времето българският дух могъл да си свие гнездо, по-малко или по-голямо, в някои от горните села; обаче днес, след гръцкия терор, упражняван под покровителството на самото правителство, там имаме само развалини”. Той съветва в рапорта си, че трябва непрекъснато да се действа за запазване на българския характер на трите села - „под каквато и форма да се явява постоянното, било ли църковна община или мирска, подвижни ли агитатори или неподвижни, едно ли гнездо ли ще бъде или няколко, или под няколко форми ще се явява едновременно, важното е засега постоянното да съществува и действат.” Като призив за действие в тази насока звучи завършекът на рапорта: „Изоставено всичко да си върви по старому, още отсега може да се види краят на черковния въпрос, разрешен, както желаят гърците, чрез погърчване на каазата. Ако не трябва да се изоставя една каза зад гърба на Солун, един вход пък за в него, то всяко пропуснато време трябва да се смята за непоправима загуба.”
Рапортът на Пере Тошев е един изключително ценен извор за проучването на историята на този район, толкова далеч вече от България.
За съжаление засега не се откриха още документи за тази дейност на Пере Тошев, за да може със сигурност да се установи докога продължава дейността му като училищен инспектор в Солунско.
Приложените документи на Пере Тошев са ценен принос към проучването на дейността на този бележит български революционен и просветен деец и сериозен удар срещу скопските фалшификатори на българската история.

Цочо В. Билярски

ЛИТЕРАТУРА ЗА ПЕРЕ ТОШЕВ:

Хр. Силянов, Освободителните борби на Македония. Т. І. Илинденското въстание, София, 1933; Освободителните борби на Македония. Т. ІІ. След Илинденското въстание, София, 1943.
Материали за историята на македонското освободително движение. Издава Македонският научен институт, кн. І-ІХ. Съобщава Л. Милетич, София, 1925-1928, кн. Х - Ст. Аврамов, Революционните борби в Азот (Велешко) и Поречието, София, 1929, кн. ХІ - Революционната дейност в Демирхисар (Битолско). По спомени на Алексо Стефанов (демирхисарски войвода). Съобщава Б. Мирчев, София, 1931.
С. Радев, Великите сенки, Илинден 1903-1921. Сборник в памет на голямото македонско въстание, София, 1921, с. 39-40.
А. Страшимиров, Илинден и неговите творци. Във в. „Обзор”, бр. 72, София, 1 авг. 1936, с. 1-5.
Св. Тошев, По кървав път. Пловдив, 1983.
Албум-алманах „Македония”. София, 1931, отд. IX, Табло ХСІV.
Ил. Иванов, Големите наши революционни дейци като просветни работници. Пере Тошев (Солун, 1909 г.). Във в. „Македония”, София, 18 ноември 1933, бр. 2122, с. 5.
Ив. Михайлов, Как пишеха нашите народни будители и герои. Индианаполис, 1956, с. 16-17.
Македония. Сборник от документи и материали. София, 1978, с. 426-427.
Ц. Билярски, Проектоправилниците на Вътрешната тайна македоно-одринска революционна организация, съставени и обсъдени на Прилепския конгрес през 1904 г. ВИС, 1982, кн. 5, с. 89-110.
Ц. Билярски, Т. Петров, Циркулярите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, съставени след Рилския конгрес от 1905 г. ИДА, кн. 50, 1985, с. 193-210.
Ц. Билярски, Т. Петров, Документи от конгресите на ВМОРО след Илинденско-Преображенското въстание, ИБИД, кн. XXXVIII, София, 1986, с. 390-391.
Ц. Билярски, Съвестта на Македония. Пере Тошев за подготовката на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Сп. „Македония”, бр. 2, Благоевград, 1993, с. 4-5.
Ц. Билярски, „Родом българин…”. Три непубликувани документа на Тодор Александров, Христо Матов и Пере Тошев. Сп. „Македония”, бр. 0, Благоевград, декември 1992, с. 27-29.
Ц. Билярски, Документи за дейността на Пере Тошев през 1909 г., сп. „Македонски преглед”, г. ХVІ, 1993, кн. 2, с. 133-152.
Д-р Хр. Татарчев, Спомени, документи, материали. Съст. Ц. Билярски. София, 1989, с. 367.
Из архива на Гоце Делчев. Задграничното представителство на ВМОРО в София до края на 1902 г. Съст. И. Бурилкова, Ц. Билярски. София, 2003.
Матов, Хр., Македонска революционна система. Съчинения. Съст. Ц. Билярски. София, 2001, 368 с.
Архив Христо Матов (Към историята на културнопросветните борби на македонските и тракийските българи в края на ХІХ и началото на ХХ век). Документален сборник. Съст. Ц. Билярски. София, 2004, 480 с.
Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на централните ръководни органи (устави, правилници, мемоари, декларации, окръжни, протоколи, наредби, резолюции, писма). Съст. Ц. Билярски, И. Бурилкова. Т. І, ч. 1 и 2. София, 2007, 1227 с.
В. Божинов, Българската просвета в Македония и Одринска Тракия (1878-1913). София, 1982, с. 309-310.
Срб. Петров, Пере Тошев - Окръжен училищен инспектор в Солун (като последна служба). Във: в. „Независима Македония”, г. I, бр. 11, София, 3 май 1923, с. 1.
Г. Трайчев, Принос към историята на революционното дело в Македония (Прилепско). София, 1925, с. 105.
К. Църнушанов, Революционния образ на Пере Тошев. ВИС, 1991, кн. 6.
А. Попстоилов, Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване. София, 1979.

ПРИЛОЖЕНИЯ

№ 1

Биографичен портрет на Пере Тошев и показания пред Солунския углавен съд по Солунската афера на ЦК на ВМОРО

Солун, 10 март 1901 г.

Петр Тошев
е роден в Прилеп през 1866 г. Учил се е в родния си град, след това в Битоля, Солун и Пловдив. В последния град е свършил гимназията. Дълго време той е учителствувал в Македония, а напоследък е бил инспектор на българските училища в Солунския санджак.
Петр Тошев, в лицето на обществото, минава за един крайно честен и прекрасен по натура човек. Той е осъден от Солунския Углавен съд на вечни окови.
* * *
Петр Тошев каза: обвинението, какво аз съм бил един от шефовете на комитета, че съм бил водил списъци за всичките членове от революционния комитет и че съм бил държал печата на комитета, според думите на М. Ризова, и че съм бил продължил написванието и написал последните 20 членове от някой си „Правилник за четите”, всичко това е нагла измислица. Аз енергически протестирам против всички тези обвинения, измислени от полицейския мюдюрин, който според както самите подсъдими мои обвинители: Милан Михайлов, М. Ризов, Хр. Ников и Кочо Арсов, заявиха тука пред съда, че полис-мюдюрина с бой ги заставил да подпишат такива показания против мене и че всъщност нищо престъпно против мене не знаят. Вън от това, аз никога не съм се познавал с М. Михайлов, М. Ризов и Кочо Арсов. С Христо Ников се познавам, защото е идвал в общината да търси учителско място, но да съм му давал някакви книжа, като шифрови ключове или други, високо протестирам за тази клевета; та и сам Хр. Ников онзи ден тук пред съда заяви, че такова обвинение е казал на мой адрес по принуждение, с бой и изтезания от полицейския мюдюрин.
Аз не зная да съществуват чети или да има комити. Полицейският мюдюрин ме мъчи и би, за да ме накара от страх и мъка да призная неща, които не съм вършил. Аз утраях, но съм смазан от бой.
В. „Вечерна поща”, г. ІІ, бр. 89, София, 17 март 1901 г., с. 4 и в. „Нова борба”, г. І, бр. 37, София, 19 март 1901 г., с. 1.

№ 2

Поверителен рапорт от управляващия българското дипломатическо агентство в Цариград до министъра на външните работи в София, с който се изпраща разписка за получени средства от македоно-одринските студенти във Висшето училище от заточените в „Подрум кале” ръководители на ЦК на ВМОРО Пере Тошев, Христо Матов и Иван Хаджиниколов

Цариград, 11 юни 1902 г.

Господине министре,
На № 138. Имам чест да Ви изпратя разписката, срещу която се предаде на заточените в Бодрум кале българи сумата 513,30 (петстотин и тринадесет лева и 50 стотинки).
Остатъкът от сумата, внесена с писмото Ви от 5 априлий т.г. под насрещний номер, се съхранява в касата на повереното ми агентство в ожидание да се получи и другата сума от 500 лева, която ще се внесе от Бургас и за която се упоменува тоже в гореозначеното Ви писмо, за да може агентството едновременно и с едни разноски да разпореди за предаванието и на двете суми на заточените българи в Беаз кале и Акия.
Имам чест прочее да моля разпорежданието Ви да се внесе по-скоро на агентството предметната сума от 500 лева зл[атни].
Приемете, господин министре, уверение във високото ми уважение.
Приложение:
Бодрум кале, 6 юни 1902 г.
Разписка
Подписаните удостоверяваме, че получихме сумата петстотин и тринадесет лева и 50 стотинки (513,50 лв. зл[атни]) чрез Българското дипломатическо агентство в Цариград като помощ от македоно-одринските студенти при Висшето училище в София за раздавание помежду другарите ни българи - политически затворници в Бодрум кале.
П. Тошев, Х. Матов, Ив. Х[аджи]николов
ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а.е. 1749, л. 27-28. Оригинали. Ръкопис.

№ 3

Писмо от подрумски заточеник за амнистирането на заточените Христо Матов, д-р Христо Татарчев, Пере Тошев, Иван Хаджиниколов, поп Стамат Танчев и др.

Смирна, 25 август 1902 г.

Подрумските заточеници на път
(Писмо от Смирна)
С дата от 25-и август, получи се от един от подрумските заточеници следното писмо от Смирна:
„От Подрум се освободихме 16 души: дядо Ангел (Пандура), Ал. Беличев, Алекс. Икономов, Мише Развигоров, Д. Миразчиев, Йос. Даскалов, Иером[онах] Козма, игумен, Петр П[оп]арсов - тия са осъдени по Виничката афера. Хр. Ников, Хр. Матов, Ив. Х[аджи]николов, д-р Хр. Татарчев, Коце Ар. Лазов, Милан Ризов, поп Стамат и Пере Тошев - по Солунската афера. Освобождават се от Азия: Д. Палашев, Тоде Иванов и Анго Арабаджи. Някой си Бъчваров из Одринско също се освобождава. Днес рано пристигнахме тук и след някой ден тръгваме за Солун. В Подрум остават още 36 души: 7 свещеници и 29 души граждани, селяни и учители.”
В. „Право”, София, г. ІІ, бр. 28 (36), 30 август 1902, с. 3.

№ 4

Съобщение на в. „Право” за интернирането на Пере Тошев за Прилеп след завръщането му от заточение

Битоля [преди 27 септември 1902 г.]

ПЕРЕ ТОШЕВ ИНТЕРНИРАН
Пишат ни от Битоля:
На 16-и того след пладне тукашният баш полиц (полицейски комисар) повика при себе току-що възвърналия се от Подрум Кале по милостта на султана прилепски гражданин и бивш училищен инспектор в Солун, г. Пере Тошев, и с тон, нетърпящ възражение, му заяви, че той още днес трябва да напусне Битоля и да се засели в родния си град, като му се закани, в случай [че] не изпълни заповедта, силом да бъде изпратен в Прилеп. Г. Тошев биде принуден още същия ден да замине за Прилеп.
В. „Право”, г. ІІ, бр. 32(40), София, 27 септември 1902 г., с. 3.

№ 5

Писмо от Лука Поптеофилов до Иван Бележков за нареждане на ЗП за избиране на ръководно тяло и за организиране на членовете на организацията в Чепинското корито в десетки, както и за провеждането на военната им подготовка и въоръжаване за предстоящото въстание

София, 14 януари 1903 г.

Бележков,
По поръка от д-р Татарчев, Хр. Матов, П. Тошев (представители на Вътрешната организация) пиша ти долното.
1. Да се погрижиш със съдействието на по-видните бежанци из Разлога да съставиш от емиграцията в Чепинско едно ръководително тяло (от 3 или 4 лица), което както вътре да се грижи за работите по делото, [така] и за дисциплината помежду всички членове.
2. Да съставиш списък на всички бежанци, които са били вътре клетвени членове с означение отделно - кои сега остават верни на принципите на В[ътрешната] организация, кои са се отказали от тия принципи и кои са съмнителни. Този списък да се препрати до другарите в София.
3. Здравите членове да се разделят на десетници и да се поставят на тях десетници.
4. Ръководителите, както и десетниците да съберат членовете [и] да ги възпитават в духа на Вътр[ешната] организация, да им четат и разясняват вестници и да се погрижат да намерят военни, които тaйнo (вкъщи) да обучават десетниците на най-важните военни прийоми.
5. Всички членове да се приготовляват, за да бъдат готови като че утре ще бъдат поканени на въстание, а никой никому да не говори за въстание.
6. По-състоятелните хора да се погрижат за своето въоръжаване.
7. Да се съобщят имената на ръководителното тяло.
С поздрав към всички и към тебе: Л. П [оп]теофилов
Публ. в Л. Томов, Лука Поптеофилов, Илюстрация Илинден, г. 4, кн. 8 (38), Cофия, март 1932, с. 8-9.

№ 6

Писмо от Пере Тошев до Никола Малешевски, началник на Дупнишкия пограничен пункт, на ВМОРО за взетото решение за въстание на Солунския конгрес и за пристигането на Иван Гарванов и Велко Думев да участват в съвещанията в Задграничното представителство

София, 16 януари 1903 г.

Кольо,
Добре си направил, че си удовлетворил Развигорова, за да не си губи времето.
Приятелят, види се, иска там да отмъщава за тукашните му неприятности. Бъди по-предпазлив и по-внимателен.
Ако исканите от теб пари са в свръска с въпроса на Стефана, въпроса е нареден, ако ли са за друго, пиши втори път.
Тук пристигнаха 2-ма големци отдоле тайно (каквото да знае и Ферух бей) като делегати на още по-тайния (?!) „конгрес”. Решили въпроса за въстание с общи сили. Тук пак се почнаха събранията и лигавението в тях. Видя щем края и на тая комедия. Това за лично твое знание.
Чакаме да замине Савата, на подире ще се слезне и Манияка.
С пристигналите там гости на Мингьо, вярвам си се срещнал. Дано ни зарадвате.
Здравей П. Т.
ЦДА, ф. 1942 к, оп. 1, а. е. 29, л. 2. Оригинал. Ръкопис.

№ 7

Писмо от Пере Тошев до Никола Малешевски за провеждането на софийските съвещания за обсъждането на Солунското решение, за изпратените информации от тях на Гоце Делчев, за преследването ВМОК от правителството на д-р Стоян Данев, за необходимостта от оръжие, за преминаването на чети за вътрешността и др.

София, 24 януари 1903 г.

Кольо,
Измъчихте ни просто със Стефановия въпрос. Ако сте турили точка, разясни как стана то и защо. Язък! Гледайте да не се изоставя.
Яви също какво направи с онези 9, както и за други, които мислеше да купиш. Много ни трябват, и то за скоро време. Веднага отговори какво е направено и какво ти подлежи да направиш. Какво имаш при тебе?
Въпиюща нужда имаме от манлихерови, и то за срок 5-10 дена за няколко чети. Можеш ли да ни бъдеш полезен по доставка на такива?
Оттук нищо особено ново. Предполага се, както и Данев в събранието го е казал, че скоро ще последват строги мерки срещу комитетаджиите, които мерки сигур ще се отразят и върху нас. Имайте предвид това и вий там. Тук ловят момчетата, безразлично чий, като овци от улицата и ги интернират.
Манияка [Борис Сарафов] е минал благополучно. Млечното [Славчо Ковачев] е живо и здраво. Пръснатите слухове за него са неверни.
От Деля няма ли известие? Пръсна се новина, че Дончо е минал, друга - че е убил 2 наши момчета. Що има в действителност.
Хаджията [Димо Хаджидимов] полуде изненадейно и замина с Манияка със задължение да го прехвърли при Кръстьо, а при възможност и къде Яне.
Въпросът за смирение слава богу се не повдигна. За въстанието се яви голяма наклонност, но видя щем. Аз не присъствувах в събранията. Писали Гоцету новите решения сега. Искам и аз да му пиша. Яви за възможността.
Здравей П. Т.
ЦДА, ф. 1942 к, оп. 1, а. е. 29, л. 3-4. Оригинал. Ръкопис.

№ 8

Писмо от Пере Тошев до Коста Кондов за приемането на предложението му да бъде изпратен с чета в Прилепско от Задграничното представителство и за принципите, към които трябва да се придържа по време на въстанието

София, 13 февруари 1903 г.

Г-н Кондов,
В отговор на писмото Ви от 10 т. м. пиша следното. Предложението Ви, че искате да заминете за вътре и се изоставяте на разположение на вътрешните, приема Ви се. Относително района Ви от тука не може да Ви се каже категорично, но вярва се, че ще Ви изпрати в Прилепско, а особено в Мариовско. Щом приемете настоящето, тръгвайте веднага за София заедно с унтерофицерите (други момчета не), като донесете дрехите, другите вещи и мартините. Тук се сформирова сега прилепска чета и с нея ще заминете. Ако не може да си доставите от там манлихерки за Вас и другарите Ви, то ще Ви се дадат оттук.
Покрай горното пиша Ви и това:
1) помнете добре, че въстанието се дига и води отвътре, от името на вътрешното население, след[ователно] от Вътрешната организация;
2) населението ще се бие, не само ще страда.
Толкова писмено, а устно, кога се видим, повече.
Очаквам отговор.
Ваш П. Тошев
ЦДА, ф. 949 к, оп. 1, а. е. 15, л. 1. Оригинал. Ръкопис.

№ 9

Писмо № 262 от княжеския търговски агент в Битоля Андрей Тошев до Григор Начович, дипломатически агент в Цариград, с питане да се предадат ли на турските власти ръководителите на въстанието в Битолско.

Битоля, 22 март 1904 г.

До Господина Г. Д. Начович,
княжески дипломатически агент в Цариград
Господине Агенте,
Неколцина от шефовете на Вътрешната организация, като Анастас Лозанчев, Георги Сугарев, Пере Тошев, Дамян Груев, Петре Ацев, Георги Пешков, Михаил Н. Чеков, Тане от Горничово и др. чрез свои роднини пращаха да ме питат да се предадат ми на властите и няма ли опасност, че могат да ги арестуват като се явят. Известно Ви е, че някои от тях, като Петре Ацев, Дамян Груев и мнозина други, досега скитаха по селата със своите чети. Понеже не зная как ще погледне в случая на тях властта, както не ми е известно и дали няма да им се прикаче и друго някое престъпление от общ характер, счетох за уместно да ги посъветвам да се не явяват, докато не получа наставление от вас. Но тъй като въпросът е спешен, моля да ми явите телеграфически как трябва да се постъпи в случая.
Между гореспоменатите лица, няма атентатори.
Приемете и пр.
Княж[ески] търг[овски] агент (подп.) А. Тошев.
Вярно.
За секретар: А. Паница.
[Рапортът е получен в МВРИ на 4 април 1904 г. и е заведен под № 807 в Тайната архива. Има резолюция „Н. Ц. В.” и носи подписа на княз Фердинанд със син молив.]
ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а. е. 2097, л. 3. Препис. Ръкопис.

№ 10

Окръжно писмо от Битолски революционен окръг на ВМОРО до окръжните и околийски ръководители, до войводите и до ЗП в София за работата на Прилепския конгрес и за изработените проектоправилници на ВМОРО „Образец І” - от Пере Тошев, и „Образец ІІ” - от Дамян Груев

Битолско, 25 юни 1904 г.

До окръжните и околийски ръководители, войводите и Представителството на Вътрешната тайна макед[оно]-одринска революц[ионна] организация
Братя,
Предвид на някои вкоренивши се отклонения в административния строй на Револ[юционната] организация и изказаното желание от мнозина нелегални дейци в окръга, за обща среща и съвместно обмисляние по положението на Организацията и нейното подобрение - при невъзможността да стане законен общ конгрес при днешното положение, особено с преставанието да функционира Централният комитет - Окръжното ръков[одно] тяло на Втори мак[едоно]-одрински революц[ионен] окръг покани през м. май на такава среща сички находящи се в окръга по-видни нелегални дейци и ония от Велешко и Тиквеш и им представи да обсъдят върху положението на делото и препоръчат мерки за подобрението му.
Събравшите се от тях - Г. Петров, Г. Пешков, Г. Сугарев, Г. П[оп]христов, Д. Груев, Добри Даскалов, Й. Тренков, Н. Каранджулов, П. Ацев, П. Самарджиев, П. Тошев, Ст. Димитров и Х. Узунов - в заседанието си през втората половина на поменатия месец, след обстоятелствено изучване на всичко касающе се до делото, имайки предвид:
а) Съществуването на някои нови институции в Организ[ацията] и неопределени в съществующи правилник; б) Неточното съблюдение на много постановления на последния1 в някои места и от мнозина; в) Недоволството на мнозина от практикующия се систем на ръководение организац[ионните] работи и непълнотата на организац[ионния] правилник; г) Желанието на същите за реформиране на организационния строй; и д) Произхождайки от гледище, че успехът на делото зависи преди всичко от стабилността на Организацията - признават като първа необходимост, за заякването и напредъка на делото, изработването и приемането на нов, по-пълен вътрешен правилник, съответствен на съвременните нужди на Организацията и в духа на изискванията на болшинството от служителите й.
С такава цел и ръководими от желание да може се постигна туй по-скоро и по възможност при съучастие на всички ръководни дейци, по тяхна поръка, изпращаме ви по един екземпляр от изработените от тях два проектоправилници „Образец І” и „Образец ІІ”2, от които първият изработен при общо съучастие на всички събравши се, а вторият по нямане на време - частно от някои от съучаствующите, след разделянето им по общо задължение. В случая, при разглеждането им, желателно е да се имат пред вид следните препоръчани положения:
„1. Понеже мненията на околиите най-добре ще могат да представят общото мнение на Организацията, препис от проектоправилниците се изпраща до всички околийски центрове направо, или чрез окр[ъжните] ръководители.
2. Там, гдето ръководителите на две или повече околии, или на всички в окръга, намират за възможно и считат за по-добре да се съберат и наедно да разгледат проектите, могат направи това, със задължение в акта да споменат поименно съучаствующите околии и числото на делегатите от всяка. В такъв случай, ако събравшите се поддържат едно и също мнение, последното ще се смята с толкова гласа, колкото околии са го поддържали; ако ли делегатите на някоя от съчувствующите околии останат на друго мнение по някои членове - тяхното мнение се забелязва отделно от онова на другите. В ония пък места, където не се може, или не желаят подобни събрания да правят, всяка околия се произнася в едно общо събрание от всички досегашни ръководни, легални и нелегални, сили, находящи се в нея.
Дето пък няма редовно функционирующе ръководително тяло, това правят по-видните стари и сегашни дейци в общо събрание.
3. В какъвто и да бъде от трите случая, събранието дава първо мнение изобщо върху проектите, кой от них приема по принцип и подир член по член, като забелязва на ред ония, които приема или отхвърля, а отделно - които видоизменява.
4. Решенията се изказват писмено и трябва да се изпращат до респективните окръжни центрове най-късно до 1-и август т. г., а къде да ги препращат последните, ще им се яви допълнително.
5. Същите права на съучастие и глас в случая предвиждат се на Представителството в София и окръжните ръководителни тела, освен ония от последните, които ще отговарят и в битността им ръководители на местната околия.
6. Едновременно с горното, ръководителните тела в Битоля, Скопие, Солун, Струмица, Сяр и Одрин в съгласие с тия на околиите в окръга им ще изберат до поменатата дата по един делегат. Последните ще образуват временно Проверочно бюро, което ще заседава на определено място, догдето провери решенията на околиите. Датата и мястото за събиране ще им се съобщят допълнително.
7. Проверочното бюро ще прегледа всички получени отговори и ще приеме и препоръчи за общоприет онзи проект, за който има повече гласове и от него или другия, ония членове, които са приети от повечето от отговорившите околии. Сравнението се прави само на отговорите върху членовете на двата проекта.
8. Видоизмененията на членовете и новите членове забелязват се на отделни листове и се запазват при проектите от Проверочното бюро.
9. Приетият по този начин проект се смята за Временен правилник и се препоръчва на всички околии, със задължение да земат бързи мерки за по-скорошното му приложение.
10. Когато Организацията се нареди въз основа на приетия по гореуказания начин по вишегласие Временен правилник, тя зема нужните мерки, щото чрез конгрес, или по начин, какъвто намери за добре, да нареди Постоянен правилник, като вземе предвид Временния правилник и всичките видоизменения и прибавки, изработени и препоръчани от околиите, за които поменахме по-горе, както и новите възможни проекти и мнения, били те на частни лица, или на събрания.”
От Ръководителното тяло на окръга
ЦДА, ф. 1853 к, оп. 2, 2 л. Оригинал. Ръкоипс.

№ 11

Окръжно писмо на ЦК на ВМОРО, подписано от Пере Тошев, Ефтим Спространов и Дамян Груев до Солунския и Битолския окръжни комитети за избиране на делегати за Втория Рилски общ конгрес на ВМОРО

Висока [София], 29 август 1906 г.

До Окр[ъжния] М.-О. Р. К[омите]т
в Долни Край (Солун) и Пиемонт (Битоля)
Навреме (13 юни) ви се съобщи, че пред вид общото положение на работите в страната ни, трябва да стане общият конгрес колкото се може по-скоро. Тогава, както и по-преди, се поканихте с тая цел, да се наредите точно според правилника. За жал не сторихте това. Сега ви съобщаваме, че той, конгресът, [ще се свика] съгласно предписанията на правилника. Ето защо се поканвате за последен път да побързате да си изберете представители, инак конгресът ще се свика и без да се представлявате вие.
Съобщаваме ви още, че в другите окръзи са избрани вече делегати, които чакат само покана.
Надяваме се, че ще ни разберете и ще направите потребното.
Кирил, П. Тошев, Даме
НБКМ БИА, ф. 324 к, а. е, 1, л. 533. Препис. Ръкопис.

№ 12

Окръжно на ЦК на ВМОРО, подписано от Пере Тошев и Ефтим Спространов до Скопския, Серския, Одринския и Струмишкия окръжни комитети за насрочване на датата за свикване на Втория Рилски общ конгрес на ВМОРО

Висока [София], 2 септември 1906 г.

До окръжния МОРК в Скопско, Серско, Одринско и Струмишко
Съобщаваме ви за сведение, че общият конгрес ще стане точно според правилника, т. е. на годишнината, защото инак избраните учреждения губят мандата си, и по такъв начин може да се внесе аномалия в Организацията. Делегати са избрани освен във вашия революционен окръг още и в Серския. Имаме известия по косвен път, че е станал окръжен конгрес и в Струмишко и че били избрани делегати и там. На път са и в Одринско. Закъсняха само в Битолско и Солунско; взети са обаче всички мерки да станат конгреси и там, за да си изберат делегати и те. Разбира се, ако закъснеят, за да не нарушим изричното предписание на правилника, ще свикаме общия конгрес и без тях. Преди това обаче, молим, въз основа на чл. 141 от правилника, да определите точно датата и мястото за свикването на конгреса.
Молим да отговорите най-късно до 15-того. Ако закъснеете с отговора, както и друг път сме имали случаи, ще действуваме съгласно правилника и съгласно лошото положение на организацията, което положение ни налага неволно да работим бързо, а не да мълчим и да чакаме
П. Тошев, Кирил
[Бел. на Е. Спространов. „В писмото до Серския окр[ъжен] МОРК - „и в Скопския”. В писмото до Струмишкия окр[ъжен] МОРК - „че станал конгрес и у вас и че сте избрали вече делегати”. В писмото до Одр[инския] МОРК: „Според уверенията на едного от вашите членове, очакваме да стане скоро и у вас.”
„В писмото до Одринско и Струмишко туряхме и това:
„P. S.: Дръжте ни в течение на работите и ни съобщете бързо резултатите. Съобщете докъде сте стигнали сега.”]
НБКМ БИА, ф. 324, а.е. 1, л. 536. Препис. Ръкопис.

№ 13

Пощенска картичка от Пере Тошев до Анастас Лозанчев за няколкократното му арестуване и възможността да замине за Македония

София, 24 декември 1907 г.

За Господин Ташко Лозанчев
в с. Белово, Радомирска околия
Ташко,
Благодаря ти за искрените и правите думи, които си казал комуто трябвало. Ето досега накратце историята: 10 дена ме държаха арестуван, изследваха ме и бях освободен от следователя и прокурора, но градоначалството ме тури под строг полицейски надзор - три пъти на ден да се явявам. След три дена ме арестуваха наново и останах да си лежа. На десетия ден през нощта прокурорът посети затвора и като ме намери там, изказа своето учудване, че още не съм свободен, но обеща да се разпореди по този въпрос. На другия ден бях повикан при следователя и освободен от прокурора без никакъв разпит. След 24 часа пак ме арестуваха и ми съобщиха, че ще ме интернират, затова да си избера някой крайдунавски град.
След като им изисквах да ми отворят границата за Македония, а не Дунава, освободиха ме, но пак има 6 часа арест. Чекам и друг арест или интерниране.
Честито Р[ождество] Хр[истово] на всички ви
Пере
Албум-алманах „Македония”. София, 1931 г., Табло ХСІV „факс. 320. Запазен е и оригиналът.

№ 14

Молба от Пере Тошев до Българската екзархия за назначаването му за учител или училищен инспектор в Солунската българска община

Солун, 24 януари 1909 г.

До Негово Блаженство
Българския Екзарх Йосиф 1-й
В Цариград
Ваше Блаженство,
Подписаний, родом българин, от гр. Прилеп, бивш дългогодишен учител и инспектор в Македония - в Прилеп, Скопие, Битоля и Солун, разделен от тази длъжност преди няколко години поради ареста ми, сега, като мога да живея в нашата страна, моля, Ваше Блаженство да бъда настанен пак на същата длъжност.
Надявайки се, че просбата ми ще се удовлетвори, остаям на Ваше Блаженство
Ваше духовно чедо: Петър Тошев
[В горния десен ъгъл на молбата има печат: „Българска екзархия. Училищен отдел. Получено на 28.І.1909. Вх. № 3318”. Молбата има следните резолюции: „Иска място. Спр[авка] Свършил е VII кл. в Пловдив през 1887/1888 учебна год. През уч[ебната] 1899/1900 и 1900/1901 е получавал по 100 л.т. год., като инспектор в Солунско”, и „Назначава се за чиновник в Солунската община със заплата, каквато е получавал като инспектор, 100 лири годишно, със задължение да помага на вилаетския инспектор за ревизиране уч[или]щата във вилаета. На вилаетския инспектор да се пише да нареди, щото П. Тошев да обикаля ония от поверения му вилает места, които имат нужда от по-често посещаване. 29.І.1909”.]
ЦДА, ф. 246 к, оп. 1, а.е. 383, л. 104. Оригинал. Ръкопис.

№ 15

Писмо № 2512 от Българската екзархия до Солунската българска община за назначаването на Пере Тошев за ревизор на екзархийските училища в Солунски вилает

[Цариград], 30 януари 1909 г.

До Председателя на Общината в Солун
Съобщаваме за знание на В[аше] Високопреподобие, че г. Петър Тошев от Прилеп, бивш дългогодишен екзархийски учител и инспектор, се назначава за чиновник в поверената Вам община със заплата, каквато е получавал като инспектор - 100 лири годишно, и със задължение да помага на вилаетския инспектор при ревизиране училищата във вилаета. Като и пр.
Уведомете за това назначение г. Тошева, който се намира в града Ви, по повод на заявлението му от 24-того.
ЦДА, ф. 246 к, оп. 1, а.е. 383, л. 102. Копие. Ръкопис.

№ 16

Писмо № 2511 от Българската екзархия до Христо Тенчев, солунски вилаетски училищен инспектор за назначаването на Пере Тошев за ревизор на екзархийските училища в Солунски вилает

[Цариград], 30 януари 1909 г.

До г-н Хр. Тенчев, вилаетски училищен инспектор
в Солун
Като Ви съобщаваме, че г. Петър Тошев, бивш дългогодишен екзархийски учител и инспектор, се назначи днес за чиновник в Солунската община със задължение да Ви помага при ревизиране училищата във вилаета, с настоящето Ви поканваме. Г-н инспекторе, да наредите, щото г. Тошев да обикаля ония места от поверения Вам учебен район, когато имате нужда от по-често посещаване.
За Н[ачални]к на Отдела: д-р Делиделвов
Секр[етар]: А. Мик
ЦДА, ф. 246 к, оп. 1, а.е. 383, л. 103. Копие. Ръкопис.

№ 17

Писмо № 70 от Христо Тенчов до Българската екзархия за ревизионната обиколка на Пере Тошев в Лъгадинско и за предстоящото изпращане на неговия рапорт до Екзархията

Солун, 3 април 1909 г.

До Негово Блаженство
Българския Екзарх
Господин Йосиф I
в Цариград
Ваше Блаженство,
В допълнение на рапорта ми от 14 м.м. март под № 63 чест имам да донеса до знанието на Ваше Блаженство, че г. П. Тошев се завърна от обиколката си по училищни ревизии в Лъгадинско на 23 м.м. март.
Рапорта си върху тази ревизия г. Тошев ще изпрати чрез отца председателя на общината.
Препоръчвам се на архипастирските Ви Св[ети] молитви, целувам десницата Ви и оставам
на Ваше Блаженство покорно чедо
Вилаетски учил[ищен] инспектор: Хр. Тенчов
[Печат и резолюция на Българската екзархия: „Българска екзархия. Учебен отдел. Получена на 8.ІV.1909. Вх. № 4567”, „За знание.Д.”]
ЦДА, ф. 246 к, оп. 1, а.е. 385, л. 144. Оригинал. Ръкопис.

№ 18

Рапорт от Пере Тошев до Българската екзархия за ревизирането на екзархийските училища в Негован, Зарово и Богородица, Лъгадинско

Солун, 6 април 1909 г.

[Към вх. № 4705. 17.ІV.1909.]
До Негово Блаженство
Български Екзарх Йосиф I
в Цариград
Ваше Блаженство,

Командирован бях да ревизирам училищата в Негован, Зарово и Богородица - Лъгадинско. На 17 м.м. пристигнах в с. Зарово (или Зарвино, Зарвинци, както го именуват помежду си селяните). Това село е разположено на хълмисто и кръшно място. Отнигде не може да се види цяло Зарово. Отдалеч изглежда на градче. Има 230 къщи, а семействата - повече. Много къщи, ако не повечето, са двуетажни и белосани. Няма достатъчно вода в селото, а преди 40 год. имало. Обиколено е от няколко страни с черничеви градини.
Има три гъркомански къщи на трима братя, единият от които е свещеник. Един от братята, откак оженил наскоро дъщеря си за българин, не може да се смята за здрав гъркоман: той посещава сега и българската черква. Когато и тримата братя са лежали в затвора преди няколко години, гърците са им давали заплата. На попа е позволено да проси в околните гъркомански и гръцки села, които не са малко. В селото не ги смятат за сиромаси. Това е явната помощ, известна на селяните. Ако и малцина, имат параклис, отдавна построен.
До преди 5-6 г. селяните са се занимавали, главно, със земеделие, кираджилък (под това разбират още и една малка търговийка, която вършат със сол, памук, колониални стоки и пр., между Солун, Зарово, няколкото покрай Струма серски села, както те ги наричат, и Джумая) и отивали работници в Св[ета] Гора. През това време селото е преживявало остър икономически кризис. Земледелието вече не ги възнаграждавало, а другите източници пресъхвали, защото съобщенията с другите села и градове, поради терора, вършен от гърците (петима са ранени и шестима убити), били почти прекратени. Ако се продължел тоя ход на нещата, то на селото предстояло разорение, като се изсели по-голямата част, или пък погърчване. Последното е била целта на гърците. Тъй и били съветвани от тамкашните юруци. Мнозина от селяните, притиснати от глада, решили да си вземат от гъркоманските села; но големите усилия на видните заровци осуетили всичко - нито един не взел билет. Някои от селяните са убедени, че правителството очаквало сгоден момент, като някои акции от тяхна страна против гърци и турци, за да се нахвърли върху селото им и го разори.
В тоя тежък за селото момент, явява се агитацията на един учител, родом от същото село, който няколко години учителствувал в Драмско, именно, да садят тютюн. Веднаж възприели тази идея, замислили са се за пари, нужни за нейното реализиране. Предлагат на търговската къща в Солун Саул срещу износни за последната условия да ги заеме с пари. След добрия отзив на комисията, нарочно изпратена от страна на търговската къща да изследва почвата, Саул им отпуска нужните пари и изпраща им на свои разноски хора, да учат селяните на всичко потребно за обработване на тютюна. Това е била една щастлива крачка напред. Още с първия произведен тютюн се констатирало, че по качество техният тютюн е бил еднакъв с драмския. Оттогава редовно садят тютюн, който ги възнаграждава доволно. През изтеклата година, ако и не толкова благоприятна, продали са 40 000 оки тютюн. Срещу това са получени не по-малко от 4000 л.т. Оката на доброкачествения тютюн се продава средно по 15 гр. л.т. %, а на долнокачествения - по 1 гр., повечето тютюнопроизводители са получили от 20 до 40 л.т., а един - 61 л.т., и това е най-голямата сума, получена за тютюн. Много куриози разказват се около продажбата на тютюна, но един е доста характеристичен. Един селянин, като взел 12 1/2 л.т. за продадения си тютюн в Солун, стискал лирите в шепата си и през целия път - 10 ч. път - не отворил ръката си. Кога стига у дома си, събира децата си и изсипва им лирите с голяма видима радост. Сегашното си икономическо положение заровци охарактеризирват със следната фраза: „Даде Господ, понаядохме се малко!”.
През това време захваща да се развива по-бързо бубарството и всяка година да садят се повече дръвчета. Отдавна са почнали тук да садят църнички - преди 40 год, но именно в началото още се явила най-голямата пречка, за да не може да напредне това производство. Хюсни паша преди 40 г. е бил солунски валия. Един ден повиква в Солун всички кметове, държи им речи за икономически прогрес и заповядва им да посадят черничеви дръвчета. Кметът занесъл тази вест в Зарово, но заедно с нея захванало да се разказва, че правителството по-сетне ще усвои посадените с църнички места. Заровци намират средството да изпълнят заповедта и да отстранят опасността. Посадили били много дръвчета - и с това изпълнили заповедта; но някои дръвчета посадили по пътищата, по каменливи места, за да не могат да виреят, а други, преди да ги посадят, държат в гореща вода, за да не никнат, - и с това отстраняват опасността. Оттогава са останали само градините на поп Гйорги, само той не се е поддал на селската глупост. Всяка година сега посаждат черничеви дръвчета, но в това се забелязва голям баваж - земледелчески. Всяка година стопанинът посажда по 60, по 100 дръвчета - на дребно, но никога 500 или 1000 - на цяло, ако и да владее потребните за това условия: и място, и аргати, и дръвчета, и пари. Според добрите познавачи, в Зарово има минимум 10 000 дръвчета. През изтеклата година селото е взело за кожурци до 600 л.т. През идната година се приготовляват да направят силен напън, за да посадят повече тютюн и отгледат повече буба. Продадени бяха повече от 70 кутии бубино семе и надяват се тепърва още повече да купят. И в двата отдела се среща една нова пречка - няма аргати. Напред Зарово пращаше аргати и по други места, но днес няма такива достатъчно за себе си, защото всеки работи на свое, което ще го възнагради много повече.
Поради тютюните Зарово се посещава през годината от много търговци. Няколко дена преди мене е било посетено от вилаетския инспектор по бубарството, по народност арменец. В училището им е държал една реч, която траяла 1 1/2 ч. Говорил е на турски. Предметът на речта е бил - отглеждането на бубите. Убеждавал ги, че ако бубата се отглежда по модерен начин бубарят може да изкара повече от 50 оки кожурци от една ока, когато сега едва ли неколцина изкарват повече от половина на посоченото количество. Бидейки останал доволен, че речта му била посетена от всички селяни и ученици, поискал да види, ако и времето дъждовно, някоя черничева градина, дето е констатирал гниене на младите дръвчета. Селяните посочили на инспектора една от главните причини, по които не могло да бъде удвоено и утроено числото на черничевите дървета, именно, не са могли да се запазят отградените черничеви градини, а градежът е бил много скъп (един изразходвал 8 л.т. за градеж, когато дръвчетата са много евтини - 3 дръвч[ета] за 2 металика). Инспекторът обещал да ги посети още веднъж и да вземе нужните мерки по оплакването им. След два-три дена последвала заповед на валията - да се предадат на властта всички злосторници на черничеви дървета. Ако се отстрани тази причина, селяните вярват, че бубарството им в кратко време ще направи голям напредък. Досега е било посетено няколко пъти и от казалийския доктор, от когото са останали доволни.
Сред селото при черквата, построена на лично място, издигат се двете училищни здания. И двете са каменни. Едното е двуетажно, другото - едноетажно. Второто е построено за училище, а първото - за хан, за конак на заптии, таксилдари и пр. Едноетажното прилича на голяма и продълговата магаза. Прозорци неголеми, но високи. Слънцето го огрява малко и то късно следобед. Като поседи човек там, усеща му осойничавия студ. В източния му ъгъл се намира новопостроената малка стаичка на първи клас - почти клетка. Осветлява се недостатъчно - има само едно малко прозорче. В това здание се помещават I клас, III и IV отделения и забавачницата. Другите отделения се помещават във втория етаж на другото здание. И това не е удобно за училище. Самият учител се оплаква, че там е спечелил ревматизъм. Училището е отворено на 5 септ[ември]. Занятията в отделенията са почнали на 15 октомври, в I клас - на първи с.м

.

Има три учителски сили, както и лани, ако и да има тая година и първи клас. Старши учител е Гаврил Гаврилов, родом от Зарово, свършил е гимназията в Солун. Учителствувал 6 год., получава 30 л.т. годишна заплата, преподава гимнастика във всички отделения и всички предмети в първи клас, освен география, пение и краснописание. Ангел Кирков, родом от Зарово, учителствувал 29 год., ръководи I и II отделения, има краснописание в III и ІV отделения и I клас, получава 14 л.т. Г[оспо]жица София Христова, родом от Солун, свършила Дев[ическата] гимназия в Солун, първа година учителства, ръководи III и IV отделения и забавачницата, преподава география и пение в I клас, получава 24 л.т.
В забавачницата има 10 ученици и 7 ученички = 17, в I отделение - 16 ученици и 3 уч[енички] = 19, двама са напуснали = 17 във ІІ отдел[ение] - 14 ученици и 9 уч[енички] = 23, един е напуснал = 22, в III отд[еление] - 12 ученици, напуснал един = 11, в IV отд[еление] - 10 уч[еника], напуснал един = 9; в I клас 12 ученици.
Според думите на старши учителя, първият клас му е бил натрапен от по-високо място, ако и да е представил нужните доводи против отварянето му при сегашните условия. [Резолюция от страна на Българската екзархия: „От кое високо място му е натрапен I кл[ас]? Кои са доводите му против съществуването на тоя клас и какво е мнението и на самия инспектор за класа?”] Наистина, първият клас е недоносче. В тоя клас има 12 ученици: 6 от Зарово, 5 от Негован и 1 от Богородица. Ученикът от последното село е завършил III отделение, но старшият учител го е приел в I клас по съображение: да приготви една по-добра сила за с. Богородица, останало само в ръцете на селяни-овчари. Всички ученици не били приготвени за първи клас, а някои даже били забравили да пишат. Ето защо той уредил всяка вечер занимание, което траело, додето са настанали големите студове, и по нямане дърва в училището, били изоставени. След такива усилия могли да се поприготвят.
В I клас старши учителят изпитва по френски език. Някои ученици добре превеждат на български урока си, но свободно не четат. В писаните на таблата фрази се срещат редки погрешки. Произношението напомнюва френското. Учителят преподава: прочита и превежда урока, а сетне ученици го прочитат по части. - По български език са изучили и второстепенната дума допълнение. Редки са погрешките в правописа на ѣ и ѫ: в това отношение много им помага местното наречие. Разказват уроците на местното наречие, без остатъците на юсовете. Етимологически и синтактически разбор несвободен. - Материалът на повечето предмети не е довършен.
В IV отделение има отечествоведение. Учителката изпитва по предаден урок - на черната дъска са начертани картите на България и Сърбия и написани са на едно кйоше на таблата трите главни града в Сърбия. Задава въпроси по преподадения материал. Учениците отговарят бавно, несигурно, а на много въпроси малцина отговарят нещо. - Много пъти старш[ият] учител изисквал от учителката да постъпва така, че повече да заинтересува учениците, когато преподава, и в горния случай не можеше да й признае, освен малък успех. - В четене и разказ не могъл да се изкорени онзи особен и грозен тон, който се срещаше в много селски училища. Надяват се да го отслабнат до изпита. - Учениците нямат отделни тетрадки за класна и домашна работа, понеже бащите им не им купували такива. - В III отд[еление] по сметание учениците отговарят удовлетворително. - Забавачите имат 2 ч. на ден, поради физическа невъзможност. Изучавали песнички, занимавали са се с пулчета, преплитки, но фребеловите играчки не са били употребявани по причини, неизвестни и на самия старши учител. Отдава се на претрупаността с часове.
Посетих и I и II отделение. За резултатите може да се съди, като се има предвид, че учителят Кирков е учителствувал 29 год., че той е с напреднала възраст, късоглед, че отдавна се бори с болестта си, за която изразходва спестеното, че малко е добил от новото, потребно му в училището. Не поправя погрешките в тетрадките: „това е за младите учители”, казва той. Но не може да му се откаже, че по краснописание е най-подготвен. След дневните училищни занятия той обучава по-възрастните ученици в присаждане на дръвчета, а за тази цел има на разположение „Вакъфската кория”. Посетих го и там. Учениците с най-напрегнато внимание, каквото не забелязах в училището, следяха всичко. Селяните са доволни от него. Тази година му увеличили заплатата с 2 л.т.
Материалът по повечето предмети не е довършен. По сметане в I отд[еление] няма и да бъде довършен. Трудно може да бъде допуснато, че материалът ще бъда усвоен от учениците. За да няма нужния успех в това училище, главната причина се вижда в отварянето първи клас при сегашните му условия. С отваряне на този клас, създала се повелителна нужда да останат две отд[еления] напълно в ръцете на Кирков. На това се отдава и невъзможността да се занимават редовно със забавачите; също и на това се дължи очевидна претрупаност на учителите с часове. Лани е имало пак 3 уч[ителски] сили, но без първи клас.
Като се говори за успех, не е зле да се спомене тук, че с положителност се твърди, какво ученичките, след една и друга година от напускане училището, забравяли всичко, що са учили в училището. Не можеха да отговарят на същия въпрос по отношение на учениците, свършили по-рано училището. [Резолюция от страна на Българската екзархия: „Слабият успех не може да се оправдае с това, че Кирков води обучението в 2 отделения, защото броят на учениците в отделенията е малък, та един учител може успешно да ги занимава. Сист[ема].”]
Не може да не се спомене новият факт из културния живот на селото: на 25 ян[уари] т.г. се основало читалище. То има за цел - всестранното умствено и нравствено развитие на обществото. Има отделна читалня, посещавана засега добре. Библиотеката му брои 158 екз[емпляра] книжки: 104 екз[емпляра] останали от училищната библиотека и 54 доставени след основаването му. Преобладават книжките по стопанството. Получават се вестници и периодически списания. Покрай горната цел, читалището се грижи и върху разрешението на следните задавки: 1) да се докара вода за селото и 2) да се издигне едно добро училищно здание. Надява се главно на помощта на забогателите изселени заровци. Читалището ще може да послужи като агент, и за пропагандиране на другите отдели на земледелието, които могат да виреят там. Това доста добре е съзнато от ръководните сили на читалището.
Зарово още не е възстановило сношенията си със съседното гъркоманско село Висока. Заровци държат едно мирно поведение към гъркоманите от двете села: Негован и Висока. Гъркомани дохождат понякога в Зарово, за да си продават стоката. Също и някои заровци правят покупки във Висока, но тогава именно разбират най-добре, че ръмженето срещу тях не е отслабнало.
* * *

На другия ден 19 минах в с. Негован (Негованци). Това село лежи почти на с. от Зарово и далеч е от него повече от час. Негован е разположено на хълмисто място. Отдалеч не изглежда на градче, като Зарово, а изглежда на село - само една къща се белее. Това е зданието на каракола. Къщите му, главно, са едноетажни. Негован е по-голямо от Зарово. Има повече от 360 къщи и една телеграфо-пощенска станция. Пощата служи за военни и правителствени цели, но не и за обществени. Старата черква е в ръцете на гъркоманите, а българите имат параклис.
Има 60 турски къщи, 145 гръцки, останалите - български. В продължение на черковната борба в това село числото на българите и гъркоманите постоянно се изменявало: ту българи са ставали гъркомани, ту гъркомани - българи. Едно число - къщи - повече от 20 - останали са неопределени: българите викат, че са техни, а гъркоманите - че са гръцки. Тези неопределени къщи са записани и в нуфузните книги и за българи, и за гъркомани. По тези причини самите селяни не знаят точно българските, както и гъркоманските къщи. На българите костува много скъпо тази борба: много разноски са направени, човешки жертви са дадени (четворица са убити през последните години), мнозина са лягали в затвор, почти всякой е изгубил време с тази борба. Сочат една фамилия, която е изразходвала по 50 л.т., и сега вече съвсем е осиромашала. Видях между събраните селяни и нейния представител, почитан от всички, който търпеливо и кротко пренася несгодите на мизерията. Заровци са му помогнали малко. Въпреки всичко, миналата година са похарчили селски до 60 л.т., за поправка извътре на параклиса. (Ако и да е поправен, параклисът отвътре изглежда на черква, а отвън - на плевня).
Главното занятие на българите е земледелието. Отиват и по чужбина в Серско поле, дето се уславят момци при серските чифлигари. Лятно време някои отиват в Лъгадинско поле да жънат. През последните 3-4 години са имали слаба реколта. Ако и някога, кога работело шосето Солун-Сяр, селото да е било най-богато, днес икономически то е зле поставено.
И негованчани са почнали да садят тютюн заедно със заровци, но общите пречки отчаяли ги съвсем и поради това престанали да садят през другите години. Сега съзнават грешката си и бързат да я поправят: повече от 40 къщи приготовляват се да садят тютюн тая година. Малцина се занимават с бубарство. Българите имат до 3000 църнички, гъркоманите - твърде по-малко - около 700, а турците - николко. Но черничевите градини принадлежат на хора, които са в състояние да разнасят за скъпите им каменни огради. Една главна причина, за да не се развие повече бубарството, виждат в това, че липсвала нужната сигурност за незаградените черничеви дървета. На това се дължало и запустяването на многото и хубави лозя. Виновни за това държат, главно, турците. Ръководните сили на българите достатъчно са се загрижили, за да се развият и другите земледелчески отдели. Един от тях твърдеше пред събралите се селяни, че той нарочно е посадил овощна градина, за да докаже на селяните, че там растат и други овощни дръвчета, за които селяните са мислели противното. Българите, като виждат напредъка на заровци, надяват се и те да напреднат, защото тяхната почва, както единодушно се признава от двете села, била много по-добра, отколкото онези на Зарово. Трябва да се признае, че негованлиите досега много мудно са вървели в развитието на поменатите отдели.
Училищното здание е разделено между българите и гъркоманите. То изобщо е ниско здание. Българският дял е една по-широка стая, която е гнила. Таванът е провиснал вече над вратата. Тясно е за толкова ученици. Бързо се разваля въздухът, когато прозорците са затворени. Няма двор, нито пък широко място пред него. В междучасието учениците висят на улицата.
Гъркоманите, освен тоя дял, имат и друго училищно здание, което е стара плевня, обърната в училище.
Училището е отворено на 12 септ[ември], а редовните занятия започват на 16 октомври. Има 4 отд[еления] и забавачница. Всички ученици и ученички са 37, записани - 76. Ученички има в забавачницата, I и II отд[еления].
Учител е Димитър Гйоргиев, родом от Негован, 15 год. учителства. До 16 ян[уари] са били две учителски сили: споменатият учител и Катерина поп Недялкова от Кукуш. След горната дата учителката напуска учителската длъжност и отива в странство да следва. И след големи усилия, общината не могла да намери на нейно място друга учителка. Мисли се, че училището не е могло да има нужния успех, защото е останало с една уч[ителска] сила.
Пристигнах сутринта. Учителят бе предал известна част от статията „Разпетие Христово” и по въпроси изпитваше по преподадения материал. Сетне предаде още една част и изпитва по всичко преподадено. Така работи, додето се свърши статията. Учениците бавно усвояват материала. - Във II отд[еление] има четене. Учителят преподава: задава въпроси, на които учениците отговарят свободно. Въпросите се касаят до материя, която от по-напред им е известна. С познатата материя свързва непознатото съдържание. Това постига отчасти по въпроси, отчасти със съобщаване направо с кратки изречения част от материята. След свършване прочита добре статията. Прочитват я и учениците. Преподаденият урок учениците четат бавно, някои сричат, повечето правят грешки. - В III и IV отд[еления] граматически упражнения по изучения материал. Разборът е бавен, погрешен, да не се каже слаб. Схваща се, че учениците гледат на своите отговори, като на несигурни. - По смятание почти същото.
Материалът на повечето предмети не е довършен, нито пък до изпита по някои предмети ще бъдат довършен, но това, което най-положително може да се твърди, е туй, че учениците не могат да усвоят материала до изпита. Учителят обяснява това с недостиг на учителски сили. Не трябва да се отказва и важността на друга една причина, която привежда той. От две години насам поради голяма оскъдност, бащите са заставени да уславят децата си за момци при серските чифлигари. По-възрастните от двете отделения са били условени за такива още през зимата и преди Великден да бъдат там, но с големи усилия от страна на поповете и учителя могли да бъдат задържани до 27 април. Не може да се укрие, че някои от учениците получават най-оскъдна храна. Всичко това не може да не се отрази зле върху училищната работа на ученика.
Пособия: карта „Балк[ански] п[олуост]ров”, старо издание, и карта „Европа”, малък формат, картинки по З[акон] Божи, сметало и пергел.
А в училището в Зарово има следните пособия: карти на 5-те части на света на руски, карта „Балк[ански] п[олуост]ров”, картинки по З[акон] Божи, Отеч[ествознание] и Ест[вознание], пълни и чисти, Шрайберовите антропологически карти, глобус и сметало.
Библиотеката брой 111 екз[емпляра] разни книжки. Повечето, ако не всички, подарявани са от общината в Солун. През тази година не се помни случай да е искана от селянин книжка за прочит.
Имало е политически клуб, членовете на когото не плащали членски внос, нито пък са се били събирали някога.
Както в Зарово, тъй и в Негован нашите българи се държат мирно спрямо гъркоманите и гледат да използват случая, за да подновят отношенията си, но гъркоманите отговарят с пълна въздържаност и понякога с ръмжене. През зимните празници били посещавали гъркоманите, но последните се въздържали.
* * *

На 20 м. пристигнах в с. Богородица (Янък-кьой - изгоряло село). От Негован за Богородица има 2 ч. път. Последното лежи на ю[го]-з[ападно] от Зарово и Негован, близо до шосето Солун-Сяр. И това село е разположено на хълмисто място. Отдалеч се вижда само бялата кула на агата. Има 32 къщи, както твърдят селяните, защото учителят ги намалява на 26. Има черква „Св. Богородица”, построена вън от селото, на мястото на старата черква, със същото име.
В старо време то е било по-голямо и разположено към с[еверо]-з[апад], на 1/4 ч. далеч от сегашното село. Остатъци от развалини покриват едно широко пространство. Имало е две черкви, а гробищата си личат добре. Според преданието, само 80 хана е имало. Изгорели го турци, а семействата са се пръснали в околните села: Негован, Кърджа-кьой, Лъгадина, Висока и др. „Наказал ги Бог”, казват селяните „защото били крайни батакчии”. След дълго време почнало да се събира селото на сегашното място, но престанало да бъде раятско.
Отдавна то е било чифлик на някой шех, началник на едно теке в Солун. След неговата смърт наследниците му били малки, некадърни, затова околните юруци заграбили много ниви. Влезли в съд, но всичко напразно - турците са си запазвали нивите. Наследниците, най-сетне, решили да го продадат. Предложили на селяните преди 10 год. да купят целия чифлик, но последните, за нещастие, ако и да имали пълна възможност да го купят, разделили са се от страх на два лагера: едни искали да го купят, а другите - не. Най-после, съгласили са се 10 къщи и купили една част за 600 л.т. Помнят добре, че единият погон им струвал по 5 гр[оша]. Купците са отстъпили на другите си съселяни къщите им, дето са си живели, по една градина и лозе за много евтина цена. Юруците, като са се известили за продажбата, захванали да се разполагат с Богородица, като със своя стока: в кратко време изсекли повечето дървета в синора на селото, пасели добитъка, дека искали, най-после да тарашуват по къщите, както у своите. Юруците искали да смажат селяните, а селото им да заграбят. Тогава купците се разкайвали, че купили чифлика, а другите лукаво им се подсмивали. Това се продължило две години. Най-сетне, един турчин купил останалата част на чифлика за 600 л.т., и юруците са намалели зулумите.
С това злото не се прекратило, само изменило формата. Новият чифликсайбия не е забравил, че е турчин. Като се настанил в селото, захванал да заграбва по-добрите ниви на селяните; развалял межниците на своите ниви и заграбвал големи парчета от съседните ниви; построявал си помещения на селско место и пр. Боят се да го дадат под съд, защото е станал най-влиятелният в лъгадинския хукюмат. - Освен това, съседното село Караджа-кьой, което лежи на с[еверо]-з[апад] от Богородица, изявило стопанствени права върху едно пространство от 2-3 км на шир[ина]. В него влизат и старите гробища. Главният довод на караджакьойци е бил този, че те са били в старо време ортаци на богородичани в гробищата, т.е. и техните стари се били погребвали в тези гробища. Влезли са в съд, но още няма резолюция. Чифликсайбията държи страната на селяните, но разноските по съдилищата се плащат от селяните. В лицето на чифликсайбията селяните виждат първия и най-големия си враг, който сякак иска да заграби селото им. Узнали са, че караджакьойци са били насъсквани от него, за да изтезава селяните, да ги изтощава материално, да печели от разноските, като ги дели със съдиите.
(Две думи за тези съседни села. На с[евер] и с[еверо]-з[апад] от Богородица се намират 4-те големи турски села: Караджакьой, Клепало, Стефани и Хаджи Байрамли. Околните юруци наричат жителите на годните села със следните имена: „ахрани” и „балта мюслюманлиро”, сир. със сила станали мюсюлмани. Българите вярват, че те са били, наистина, християни. Доказват, че в с. Клепало (200 к[ъщи]) са се съхранявали още някакви християнски книги, пред които винаги е горяло кандило. Книгите не са стояли в джамията, а в къщата на най-добрия турчин, след смъртта на когото се пренасяли в къщата на друг такъв. Пазили книгите с цел да могат, ако стане някога „каурлук”, да докажат, че действително те са били каури. Самите турци приказвали още, че в с. Клепало всяка неделя клепалото клепало и се чуело в съня на събуждане, нощем се събуди човек и вече не може да го чуе. Днес те говорят по турски. Имената на двете села и доводът за гробищата могат да хвърлят известна светлина върху тяхната народност, а оттам - известна светлина върху езика на книгите, ако наистина, те се пазят.)
Не стига злото от караджакьойци. Юруците от махалата Отманли, на ю[г] от Богородица, завладели са не по-малко от 4000 погона ниви. За тези ниви селяните имат нужните тапии и плащат съответния данък, а от манлиции са имали тапии само за 57 погона. Чудят се селяните, що да сторят пък с това зло! Напоследък българите са купили наново някои ниви от отманлици. И тъй, селото Богородица води тежка борба на три фронта за своето съществуване: 1) с караджакьойци, 2) с отманлиции, 3) със своя чифликсайбия, който играе ролята на покровител-кеседжия.
Селяните са се занимавали и се занимават главно със скотовъдство. Те са овчари. Събират овци, кози от юруците, а напред и от гърците, и ги пасели заедно със своите по Доспад и Пирин. През лятото оставят в селото само жените, деца и старци. Мнозина селяни са благодарни от това занятие. Някои са се обогатили. Най-богатият има до 800 глави дребен добитък, башка „мухлясалите” му лири. В Зарово и Негован няма толкова богат селянин. Има други с 500, 400 гл[ави] добитък. Овчарите употребяват юрушка носия. Говорят по турски, като турци. Езикът и носията много им помагат за предпазване при скитанието им из планините. Наистина, както и се твърдеше в другите села, жителите на това село са сурови и с ограничени понятия. Това не им попречило да са и добри българи. Когато гърците са ги бойкотирали по цяло Лъгадинско поле - нещо, което им коства много скъпо, когато им убили и човек, тогава те си казали, че по-добре ще умрат, отколкото да се „меняват”. И останали непоклатими. Могли да си отмъстят на гърците, но душа им не давала да убиват работници, като тях. Според думите на селяните от друго село, те, богородичани, в своите скитания били заставяни понякога и да убиват. Богатството, твърдостта, па и новата епоха, може би, да ги извадят победители от онази тежка борба, за която се говори по-горе. - Второто им занятие земледелието. Захванали да подражават на заровци. Изтеклата година те садили тютюн и отгледали буба. Лани именно в Богородица излязъл най-доброкачественият тютюн в цялата каза, - но твърде малко количество - 70 оки. Преди идната година ще садят тютюн повече селяни.
Посетих училището. То е една малка стая, с таван нисък, с под - гола земя. Прозорчето е твърде малко; някога е имало джам. Никакъв знак, който да напомнюва, че лани е било училище. Имало, да, едно „парче” черна дъска, но злонамерени хора, ден-два преди мене, са го изгорели, за да се стоплят. Никаква архива. Самият учител се чуди какво са работили учителите. Между досегашните учители имало един, що е свършил IV-то отделение в селото си, а друг - гръцкото селско училище.
Сега е учител Гьорги Станишев, родом от Зарово, свършил е I педагогически курс в Сяр, учителствал 11 год., получава 25 л.т., преди да се отвори училището, учителят попаднал в затвора, поради една случка в тяхното село с капитан Яни, и бил оправдан едвам на 27 февр[уари]. Два дена след това той се явил в селото Богородица, но селяните са му казали, че децата сега им трябват, запролетявало се, че и училището да било отворено, пак сега през м. март децата напускали училището. Сякак ги убеждавал, но нищо не помогнало: няма ученик в училището. Селяни и мене убеждаваха, че вече не могло да има училище. Така е било и през други години.
* * *

Освен тези села в каазата има и други села, които са населени с българи, но които са гъркомански. Те са 10. На с[еверо]-з[апад] от Лъгадина и на 3 ч. разстояние се намират разположени на голата планинка чифлиците Йени кьой и Гнойна. И двете села имат по 20 къщи. В последното имало няколко гръцки, които напоследък по някои причини са напуснали селото и минали в съседното гръцко село Гвоздаво (Гювезна). На запад по полите на Даага, на час и четвърт лежи селото Айватово (повече от 150 к[ъщи]), което административно е Солунско, но спада в Лъгадинска котловина. В полета на 1/4 ч. на с[еверо]-з[апад] се намират чифлиците: Сарачево и Иракли, с по 20 къщи, а на юг лежи друг цифлик Каваларци, около 30 къщи, близо до езерото Ай Васил. На ю[го]-и[зток] се намира с. Балевец, 60 к[ъщи], Клисели 50 к[ъщи], на изток Сухо, 500 к[ъщи], а на с[еверо]-и[зток] Висока, 900 к[ъщи] на един час от Зарово.
С течение на времето българският дух могъл да си свие гнездо, по-малко или по-голямо, в някои от горните села: обаче, днес, след гръцкия терор, упражняван под покровителството на самото правителство, там имаше само развалини. В Лъгадина убиха галичанина, син му още веднъж не се върна там, кукушанецът избяга, на Стерйо няколко пъти стреляха, по-сетне убиха попа от Висока, - с всичко това се нанесе поразителен удар на българския дух. От всичко българско е останал само Стерйо (Зарово), който, за да се запази, години наред не прекрачил прага на своя хар. Констатират, че днес много по-малко се говори по български, отколкото преди година-две. В съседните на Лъгадина чифлици: Сарачево и Иракли убиха едновременно два заровци и един раниха. Същият резултат както в Лъгадина. В Айватово гориха плевни, палиха къщи, пребиха с бой мнозина, и днес там тъй са притиснати съчувствениците, че никой не смее да спомене нещо за българско. Четникът Мито, от същото село, е поканен срещу заплата да върви с гръцката чета, и той, освен че не може да им се противопостави, но, за да се запази, убеждава ги, че вече не може да върши четнишка работа поради болест, и отива да работи с брата си дюлгерлък. И двамата - Мито и брат му - са преселници от Зарово. На Дервента, недалеко от Айватова, убиха двама заровци и едного раниха. И това не е станало безследно за Айватово. - В Каваларци убиха един богородичанец. В Балевец убиха баща и син. Преди 13-14 г. отровен е там, по поръчка на гръцкия владика, селският коджабашия, задето е симпатизирал явно на българите. Този човек е бил богат, авторитетен по околните села, доста умен - всичко това плашело владиката. Отровеният кмет е бил член от семейството на убитите. И тъй, от една къща имаме 3 жертви: дядо, син и внук. Къщата, в която тъй добре бе свил своето гнездо българският дух, вече е съсипана. Останалите некои членове, като не могли да живеят в селото си, напускат хубавите си ниви и избягват в Зарово. Съдбата и там ги преследва: поради болест и мизерия изгубват още двама от фамилията. Тържествува неприятелят! Заровци им помагат, както могат. От горната случка толкова са уплашени роднините на нещастното семейство, че не смеят да се поздравят със своите бежанци, кога се срещат на пазарите и пътищата.
И след всичко това, предстои наново да се работи в тези села. И работи се за тяхното свестяване, но положението на тези работи не вдъхва надежда. И ето защо както напред, тъй и сега, цялата работа е изоставена на тамкашния български елемент; но този елемент, както видяхме по-горе, напълно е погълнат от своите големи нужди, грижи и борби за своето съществуване. Този български елемент е отделен и отдалечен от гъркоманските села с един широк пояс юруци - около 3 ч. Само между Зарово и Лъгадина има 7 юрушки махали. Този пояс и отдалеченост правят сношенията редки. Само Зарово и Висока са близки - 1 час, но там пък друго пречи - обтегнатите отношения. Напред голяма част от нашите българи се скиташе по прехрана из гъркоманските села, кой на гйола, кой дюлгерин, кой подвижен продавач и пр. - с една дума, сношенията бяха големи; но днес не може да се говори за такива сношения, защото там в тяхното място всеки българин е в опасност. (Онбашията публично е заявил на Великден в Зарово, че той и другарите му са дошли да пазят селото, защото са имали положителни сведения, че гърците ще го нападнат). Всичко на всичко само една точка в цялата кааза е останала за допирка - тя е Лъгадина, но и там тази допирка между българи и гъркомани е много слаба. Оставя шосето Лъгадина - Солун, но там се срещат българи и гъркомани и не се поздравяват, или рядко. Няма възможност за допирка, а камо ли да се развива бавната дейност за свестяване. И въпреки всичко това, ако се направи нещо за свестяването, то ще бъде твърде случайно: да дойде сам слепият случай, от едната страна, и от другата - да се случи и добра воля. И това може да се разбира само в агитационно отношение, за което само може да се допуска някаква възможност. В тази епоха - епоха на счупване всичко старо - трудно може да се допуска повтарянето на един стар случай в тази кааза, когато сам господин изразходва в агитацията няколко лири, без да ги иска от някого. - Това дотук за целия елемент изобщо, а частно за новоформированата община може да се каже същото. Председателят, който желае да работи и който собствено може да свърши нещо, както повидимому се схваща, не може нищо да работи, поради липса, преди всичко, на нужната физическа възможност. Той стои в Негован - най-отдалечения пункт, отдето няма възможност да види човек от другите гъркомански села, а камо ли да работи за свестяването им. Няма възможност да изпраща други да вършат неговата работа. И ако, най-после, му се удаде да свърши нещо по свестяването на гъркоманите, това ще бъде твърде случайно. Досега общината не се е занимавала специално по този въпрос. Тя се занимавала само с пренасянето общинската канцелария в Лъгадина; но всичко около него е извършено така, че лесно да може пратеникът да схване намерението й, за да си вземе навреме мерките. - Читалището в Зарово си е поставило няколко задачи за разрешаване, но между тях няма я онази - за свестяването на Висока. Даже в многото разговори по такивата въпроси не се подига от ръководните сили тоя въпрос за свестяването, за да си допусне човек, че този въпрос живее самостойно в тяхната мисъл. Напред бе друго там: учителите, свещеници и по-видните в селото се действаха по този въпрос и можеше да се говори по него само за напредък или назадък.
И тъй, делото по свестяването на гъркоманите в Лъгадинско е оставено на случая. Това, може би, така трябвало да бъде, защото иначе не могло да се постави.
Срещу всичко това противникът противопоставя в самите села една яка духовна организация, една конспиративна организация, които (орг[анизации]) действат без оглед на средствата. Четата редовно си снове по селата. Сетне иде училището, което има единствена цел - погърчването. Счита се голямо престъпление и наказва се най-строго, ако някой учител по някой случай продума по български. Учениците само по гръцки говорят. В Сухо се наблюдава явлението, че повечето деца говорят гръцки и не знаят български. Забележително е точното прилагане на строгите мерки относно употреблението на гръцки език и бързия положителен резултат. (Най-добре се наблюдава такова явление в Битоля между гръцките ученици, които са по народност власи, съвсем изгубили матерния си език). Колко бързо върви погърчването, може да се съди от подобните случаи на този: детето на една майка, родом от Балевец, дето се говори само български, и оженена в една гъркоманска къща в Лъгадина, не знае български и говори гръцки. (С положителност се твърди, че на Великден във Висока се получило от гръцкия владика окръжно, с което се заповядвало на селяните да говорят само по гръцки. Най-новото в това окръжно е туй, че се карат и възрастните да говорят по гръцки, когато напред това бе задължително само за учениците. Горното показва, че противникът действа в момента най-енергично.) Не може да се изпусне, че тези организации разнасят за целта си големи материални средства. Да биха могли да закачат нещо повече в Зарово, те биха изсипали сума злато. Симпатията на правителството е на тяхна страна. Яни капитан, който се движеше там с четата, хванаха го и след 24 ч. го освободиха. След толкова злодейства, извършени върху българите, гърците се смятат за победители над българите, а това е един подем на духа в наша вреда. Най-после, не може да се откаже, че близостта на Солун доста помага на гърцизма в Лъгадинско за неговото закрепване.
Всичко това трябва да се разбива само със случайното. Разбира се, никога няма да бъде разбито. Ако се действа така, то въпрос се явява, дали няма да бъде заплашено и съществуването на нашия елемент в 3-те села. Надежда се явява, ако се замени случайното с постоянното действие, което непрестанно да кърти зданието на противника. Под каквато и форма да се явява постоянното, било ли църковна община или мирска, подвижни ли агитатори или неподвижни, едно гнездо ли ще бъде или няколко, или под няколко форми ще се явява едновременно, важното е засега постоянното да съществува и действува. По какъв начин ще се действува - от селата ли ще се слиза към Лъгадина, или от Лъгадина към селата, или ще се върви към целта едновременно по двата пътя, или пък както се представи най-добре, важното е засега постоянното да дава сериозни резултати. Да може да се постигне в първо време и нейде окова, което отдавна е постигнато от противника в Зарово, т.е. да има по един пост, който постоянно да бди и да използва удобните случаи, пак ще бъде доста полезно. Минала за Лъгадинско епохата, когато можеше да се изостави на времето всичко с пълна увереност, че то по-късно ще поднесе цяло селото. Опасното е на скоро да не се изгуби и възможността за подобни постове. За Сухо едва ли може да се твърди с положителност за възможността на такъв пост даже, а Сухо има 500 к[ъщи], по-голямо от Лъгадина. Изоставено всичко да си върви постарому, още отсега може да се види краят на черковния въпрос, разрешен, както желаят гърците, чрез погърчване на каазата. Ако не трябва да се изоставя една кааза зад гърба на Солун, един вход пък за в него, то всяко пропуснато време трябва да се смята за непоправима загуба.
Като целувам светата Ви десница, остаям на Ваше Блаженство   
Ваше духовно чедо: П. Тошев   
ЦДА, ЧП 1085 к, л. 1-14. Оригинал. Ръкопис.