За революционната дейност на Никола Обретенов е писано толкова много, и като че ли трудно може да се каже нещо повече. Неколкократно са издавани и преиздавани неговите „Спомени за българските въстания“. Публикувани са неговите запазени дневници, както и голяма част от кореспонденцията му, запазена но разпръсната в няколко архива, музеи и библиотеки. С най-голяма стойност е кореспонденцията му с неговия зет Захарий Стоянов (женен за негова сестра), със Стефан Стамболов и Иван Андонов. От тази кореспонденция може да се проследи както революционната, така и политическата и държавническата дейност на Н. Обретенов. От особено значение за възстановяването на детайли от революционните борби в навечерието, по време и потушаването на Априлското въстание е кореспонденцията между Н. Обретенов и З. Стоянов. В нея двамата уточняват различни моменти от борбата, когато летописецът работи по „Записки по българските въстания“ и биографиите на Ботев и Левски и четите в България. По такъв начин спомените на Н. Обретенов и Захарий-Стояновите „Записки“ се допълват. 

По-долу читателите ще имат възможност да прочетат една глава от биографията на Стефан Стамболов от Димитър Маринов посветена на дейността на Никола Обретенов като силистренски окръжен управител, доскорошен тутракански околийски началник. Биографът нарича Никола Обретенов „изпитан патриот и вещ администратор“. Той най-активно участва в потушаването на русофилските бунтове през 1887 г.

Спомените на Н. Обретенов са отпечатани за първи път през 1942 г. под редакцията на проф. Михаил Арнаудов, един от най-добрите познавачи на Българското възраждане. Във въведението си към тях проф. Арнаудов помества и кратка биография на Н. Обретенов, която има следното съдържание:

„Накрай, ето някои бегли черти от живота на дядо Обретенова, доколкото те допьлнят данните, изнесени в самите спомени.

Роден в гр. Русе на 28 май 1849 г., като син на знаменитата баба Тонка, чийто духовен портрет и чиито заслуги по въстанията са предадени тъй майсторски от Захарий Стоянова, в „Записките“ му, Никола Обретенов пригръща от младини революционния идеал. Още в 1869 г. той става куриерь на Тайния комитет в Букурещ, а в 1871 г. основава, заедно с Ангел Кънчева, комитет в Русе. Двамата му по-големи братя, Ангел и Петър, взимат преди това участие в четите на Хаджи Димитра и Стефан Караджа; единият пада убит в кърваво сражение, а другият бива пратен на заточение. След несполуката на Червеноводската чета от 1875 г. Никола Обретенов забягва в Румъния и тук, заедно със Стамболова, Волова, Бенковски и други сподвижници, работи за повдигане на Априлското въстание. Определен да основе комитети в Софийско и Орханийско, той се вижда принуден да се завърне отново в Румьния и да стане един от организаторите на Ботйовата чета. Разбита тая чета във Врачанския балкан, той скита из Стара планина, докато бъде предателски заловен и осъден на заточение в крепостта Акра (Сен-Жан Дакр). В тази крепост Никола Обретенов открива брата си Ангела, заточен също след разбиване на Хаджи-Димитровата чета.

Той влачи веригите до 1878 г., когато, съгласно Сан-Стефанския договор, бива освободен и препратен в България.

Вместо да се радва спокойно на някоя почетна служба в отечеството си, Обретенов заминава заедно със Стамболова да ръководи Кресненското въстание, което е трябвало да бъде мощен протест за разпокъсването на България от Берлинския конгрес и оставянето на Македония отново под робство. После, през 1879 г., той става околийски началник в Тутракан, отгдето полага усилия за унищожаването на турскить разбойнически чети в Делиорман; през 1887 г. — окръжен управител в Силистра, гдето осуетява с риск на живота си заговора срещу регентството в България; по-късно народен представител и окръжен управител от Русе и София, докато най-сетне се оттегля в пенсия, за да следи със загриженост бурните политически сътресения в свободното царство, и с радост — всички благородни граждански и културни прояви на доблестните си сънародници.

Безстрашен воин на дълга си към отечеството, враг на лъжата и порока, честен във всички прояви на родолюбието си, примерен гражданин и сърдечно-добър баща, Обретенов не се опитва никога да надцени заслугите си, за да изкористи държавата или задоволи някаква своя жажда за суетна слава.

Скромен герой в миналото, той запазва тази скромност и до края на дните си, въпреки правото, което никой не би му оспорил, да получи по-силно подчертано всенародно признание. Решен, по настояване от страни, да запише преживяного във въстанията, той запазва в разказа си тона на обективен и сдържан по отношение на личните си почини и дела мемоарист. Наистина, той не блести с таланта на майсторите в този род национален епос, но в замяна ни дава положителната хроника на чувства и подвизи, които характеризират лично него и другарите му, млади идеалисти. Документалната страна на тази спомени ще запази завинаги цената си, независимо от нравствената красота, която излъчват искрените признания и свидетелетва един живот, пълен с героични хайдушки приключения.“ (28.III.1942.)

На участието на Н. Обретенов в потушаването на русофилските бунтове заделя място и Симеон Радев в знаменитите си „Строители на съвременна България“, а Никола Ферманджиев възстанови родословието на наследниците на Баба Тонка.

Цочо В. Билярски

ИЗ КНИГАТА НА ДИМИТЪР МАРИНОВ „СТЕФАН СТАМБОЛОВ И НОВЕЙШАТА НИ ИСТОРИЯ“

СИЛИСТРЕНСКИ БУНТ

Тия писма не предвещаваха добро.

Регентството помоли полковите и дружинните командири да удвоят своята бдителност и да донасят и за най-малките явления от недоволство между офицерството. Още в началото на февруари Стамболов получил от свой човек в Букурещ такава записка: „Па­зете будно откъм Калафат и Калараш, а особено от Остров по су­хо.“ Вследствие на това той повика Радославов и му препоръча: в Силистра да назначи за управител и околийски началник лица, из­питани патриоти. След дълги колебания на 15 февруари бе назна­чен за силистренски окръжен управител тутраканският околийски началник Никола Обретенов, изпитан патриот и вещ администратор. Дотогавашният управител Стойков бил уволнен.

С първото си дохождане Обретенов устроил наблюдателни пун­ктове. които той самичък ръководил и упътвал. За няколко дни той успява да улови нишките на един военен комплот, който се инспи­рирал и дирижирал от Букурещ, от „временното българско народно правителство“. Туй правителство кореспондирало със своите съмиш­леници през селото Остров, някогашно Силистренско, а после от­стъпено на Румъния и Добруджа и което е разположено край сама­та граница. Понеже силистренските лозя половината са в българс­ка, а половината в румънска територия, то от това село по сухо можело най-незабелязано и успешно да минават различни руски агенти и конспиратори. От Силистра ежедневно минавали лодкаджии - турци и власи отивали за Калараш, а отивали и в Остров по сухо, под предлог там да продават някои свои артикули. В тия тур­ци конспираторите намерили много услужливи съучастници. Те пре­насяли писма, вестника „9 август“, издаван в Браила, и други ве­щи. Особено предано им служил един турчин, който за тоя свой труд получавал богато възнаграждение.

Конспираторите сполучили да привлекат на своя страна капи­тан Кръстев, дружинен командир на квартируващата в Силистра дружина, комуто отпуснали скромната сума от 40 000 лева златни. Прелъстен от туй злато, Кръстев се предал от душа на конспирацията и привлякъл не само някои офицери, но и много граждани. Окръж­ният управител, околийският началник и приставът били техни хора и можели без никаква мъка да поддържат отношения, да преми­нават в България и да пренасят всичко.

Никола Обретснов успял още на другия ден да улови в турчина куриер няколко писма от Бендерев до Кръстев. Освен тия писма турчинът, заплашен, изказал всичко. Той бил задържан под строг арест.

От писмата и показанията се установило, че Кръстев е в комплота и че ангажирал цялата дружина; че някои от емигрантите офицери ходили в Каябуюк край Шумен, гдето е квартирувал Шумен­ският гарнизон, с цел да привлекат в комплота и тамошните три полка: пехотния, кавалерийския и артилерийския; че общият бунт бил кроен да стане на 19 февруари. Веднага Обретенов донася всич­ко това на Стамболов и от София последва от военния министър разпореждане до капитан Кръстев да сдаде веднага дружината на поручик Арнаудов, а самичък да тръгне, и то през Русчук, да се яви незабавно в София. На това телеграфическо разпореждане Кръстев погледнал много подозрително; а когато околийският началник Лучев и секретарят на окръжния управител Бостанджиев, които са били негови съмишленици, му съобщили, че техният турчин Рустем е арестуван и в него са намерили писма - Кръстев разбрал всичко. Той разбрал, че е открит. За да провери по-добре почвата, той оти­шъл при Обретенов и му казал, че някой си турчин бил арестуван, и искал настоятелно да бъде освободен.

• Никакъв турчин не е арестуван - отговорил Обретенов.

• Не се преструвай - извикал Кръстев, който знаел положител­но, че неговият Рустем е арестуван и писмата в него уловени, - я дайте ми писмата или ще те застрелям.

Обретенов хладнокръвно си побарал револвера и казал:

• Ти си съзаклятник чирак, а аз съм майстор. Знаеш ли баба Тонка и нейните синове - ти си русчуклия, нали? От твоя револвер косъмът ми не трепва. От нас тук ще падне един, но навярно не пръв ще бъда аз. - И насочил револвера.

Храбрият Кръстев отстъпил. Той почнал по-мекия брус и като казал няколко меки думи, си излезнал.

Той решил, че време е вече да се действа.

Още същия момент той отишъл в казармата (това е било на 16 февруари) и там свикал таен съвет от преданите нему офицери. В туй тайно заседание решили, че нуждата изисква да се действа вече открито. Туй свое решение те съобщили в Букурещ на Бендерев чрез Остров.

В туй заседание те още решили кои офицери и чиновници тряб­ва да бъдат арестувани, а после с тях ще се постъпи, както реши комитетът или Бендерев.

Тоя ден, в 10 1/2 часа, офицерът Арнаудов е една рота заградил телеграфната станция, а офицерът Симеонов с друга рота извър­шил арестите. Арестувал окръжния управител, окръжния воински началник и някои други лица и ги отвели в казармата.

Като свършили това, те мислели, че вече целта е напълно спо­лучена, и за да се похвалят, били изпратили две телеграми: едната направо до руския цар, а другата до комитета. Телеграмите били предадени в Остров.

В казармата съветът заседавал и издавал решения и разпореж­дания. Тоя съвет се е състоял от Радко Димитриев, Кавалов, Кишелски, Кръстев, от бившия окръжен управител Стойков и околий­ския началник Лучев. Те чакали Бендерев и Груев, които били вече на път.

Като мислели, че вече са господари на положението, те почна­ли да издават разпореждания. С приказ № 1 обявявали Силистра и окръга във военно положение и повикали всичкия запас под оръ­жие; с приказ № 2 бил назначен Пенев за окръжен управител и Лучев за околийски началник. Свикали гражданите при болницата и им казали, че вече руският цар праща войска. Те измамили наро­да, че са въстанали също гарнизоните в Шумен, Варна, Русчук, Ви­дин, Свищов и другаде. Запасни войници започнали да прииждат и били въоръжавани. Войската била разпоредена по върховете, гото­ва да отблъсква нападения.

Междувременно правителството не спало.

Като се известило от Русчук за станалия бунт в Силистра, то заповядало във Варна на капитан Паничерски да вземе една сбор­на дружина от Приморски полк и да тръгне за Силистра; от Шумен Паничерски взел една батарея топове и полуескадрон кавалерия и настъпил за Силистра.

От Русчук бил изпратен капитан Драндаревски с една дружина.

За настъпването на тия два отряда научили бунтовниците и Кръстев изпратил няколко граждани при капитан Паничерски да му предложат да се предаде, иначе ще го нападне. Тая депутация ходила при Паничерски и се върнала с отговор, че Паничерски на­стъпва и че ще съсипе града с топовете.

Туй известие разколебало много бунтовниците. Гражданите, ка­то се научили за това, почнали да роптаят явно срещу Кръстев, а едни се осмелили да му кажат в очите, че това е предателство.

На 18 февруари положението се влошило още повече. Селяни пристигнали и съобщили, че Паничерски вече стигнал и разположил войските си в Калипетрово. Това окончателно деморализирало въс­таналите войници. Запасните почнали да бягат, а така също и други­те войници от 1, 2, 3 и 4 рота прибягнали при Паничерски. С Кръстев останала само 6-а рота, а 5-а била на границата откъм Остров.

Кръстев, Радко Димитриев, Кавалов, Арнаудов и другите офи­цери държали тайно съвещание в лозята и решили: да се бяга. Вед­нага офицерите изпратили всичките си вещи с вестовите, а те още поддържали духа на гражданите и войниците.

Пръв избягал Радко Димитриев от страх да не би да бъде уло­вен. Така сторили и другите, включително и Кръстев.

Фелдфебелът от първа рота имал тая дързост да заеме положе­нието в ръцете си; той със своята рота освободил арестуваните влас­ти: управителя, воинския началник и други, заел управлението на телеграфната станция и с това възстановил съобщението с Тутра­кан и Русчук.

Кръстев се върнал от Остров с цел да убие арестуваните. Той ги намерил обаче пуснати. В туй време се чул звук на тръбите на на­стъпващата в града от горния край кавалерия. За да не падне в тях, той на кон побързал да избяга. В Дунава откъм Калараш се задала една лодка с Бендерев и Груев, които пристигали в Силистра. От лодката те видели капитан Кръстев как бяга и познали, че положе­нието е лошо, затова пуснали лодката надолу към Остров. Капитан Кръстев трябвало да мине през веригата на 5-а рота, поставена от него; като минавал, той ги поздравил: „Сбогом братци!“, но вместо отговор фелдфебелът изкомандвал и един залп го повалил долу мъртъв. Когато Кръстев паднал убит от своите войници, кавалерията вече превзела града, а след нея настъпила пехотата и артилерията. Гражданите посрещнали Паничерски с радост и цялата разбунту­вала се дружина се предала.

И тъй въстанието се потуши без капка кръв освен кръвта на кап. Кръстев.

За неговото убийство бил съставен акт.

В него се намерили 1500 наполеона и цяла кореспонденция. В тая кореспонденция регентството открило нишките на всичките комплоти, приготвени от временното българско народно правителство чрез поддръжката на Хитрово и на Русия.

За усмиряването на тоя бунт заслугата се приписа на капитан Паничерски, който с бързина пристигнал в Силистра и с такт дейст­вал в нападението си. Той съумял да привлече селяните, а чрез тях и запасните войници, а пък чрез запасните той разколебал цялата въстанала дружина.

Във въстаналите офицери се забелязва страх и колебание, а осо­бена страхливост показал Радко Димитриев и тая негова страхливост разколеба всички.

* * *

Когато Стамболов довършваше телеграфическото известие за потушаванисто на силистренския смут и възстановяването на реда - телеграфната поща му донесе вест за нов бунт.

Тоя нов бунт беше бунтът на Узунов в Русчук.

Публ. в Д. Маринов, Стефан Стамболов и новейшата ни история. София, 2004, с. 368-372.