Не веднъж сме разглеждали острите битки между русофилите и русофобите в България. Преди време нашите читатели имаха възможност да прочетат два от докладите на руския пълномощен министър в София Александър Савински до руското Министерство на външните работи и до Азиятския департамент. (Вж. Докладите на Александър А. Савински за руската политика спрямо България в годините на Първата световна война). От тях лъха омразата и презрението към народа ни. Там руският дипломат отбелязва и случаите за продажността на някои от нашите политици, журналисти и вестници, подкупени с руски пари, за да се ориентира България на страната на Русия и Антантата в бушуващата вече Първа световна война.

 

Сега ще имате възможност да се запознаете с едно любопитно изложение, труднодостъпно, за игрите на руската дипломация, за да привлече страната ни. Това е втората брошура на Ненко Н. Шивачев, по това време редактор-стопанин на вестниците „Балкански Бюлетин“ и „Вечерна Поща“ „Долу маските!“. (За съжаление първата брошура, радвала се на огромен интерес не можахме да открием, но си запазваме правото и нея да публикуваме при успешното ѝ откриване.)

В тази малка книжка се крие огромна информация, подкрепяща и от българска страна констатациите на А. Савински в неговите доклади. Авторът се спира доста подробно както на продажността на нашите вестникари непосредствено след първата национална катастрофа, постигнала страната ни в много отношения и благодарение на Русия. Тук ще срещнете не само имената на двама бележите български генерали, зачернили бойните си успехи още в първите дни на войната – ген. Радко Димитриев и ген. Никола Иванов.

Авторът, избягва по обясними причини да споменава много от имената на подкупните български вестникари и политици, но акцентира специално върху действията на политиците Александър Малинов, Теодор Теодоров и д-р Стоян Данев в интерес на русия. За съжаление имената на тези политици и генерали и до днес се споменават с уважение в нашата историография.

Аргументирано авторът анализира в брошурата си дотогавашната руска политика спрямо страната ни.

Убеден съм, че книжката на този български журналист ще успее да впечатли и днешната българска общественост в сегашния момент когато не престава ожесточеното противопоставяне на русофили и русофоби в България.

Цочо В. Билярски

 

НЕНКО Н. ШИВАЧЕВ

редактор-стопанин на в. в. „Балкански Бюлетин“ и „Вечерна Поща“

 

ДОЛУ МАСКИТЕ
(ВАЖНИ РАЗКРИТИЯ ИЗ ДЕЙНОСТТА НА РУСКАТА ИМПЕРАТОРСКА МИСИЯ В БЪЛГАРИЯ)

Брошура втора

София, Декемврий 1914 год.

 

 

Ако милионите, които Петербург иждивява за корумпирането на съседите си отиваха на своето определение, Русия отдавна щеше да е господарка на половината от земята. Благодарение че 9-те десети от тия милиони остават по пътя (в  джобовете на министрите и техните оръдия), та московския камшик не владее на всякъде.

Един френски държавник.

 

България никой път не ще тръгне срещу съюзниците ни сърби, гърци и ромъни. Нейната задача е час по-скоро срещу Турция и Австро-Унгария.

Джакели.

 

 

Към г.г. читателите.

Както се и очакваше, първата брошура се разграби като нахура от българското общество, а хубавите отзиви за нея от трезвото българско гражданство ме насърдчиха да издам и втората брошура, в по-голямо число екземпляри.

Някои от органите на руската легация, издавани и списвани от руски помаци, в стремлението си да обезценят изповедта чиста на автора и да намалят безсмъртния ефект на брошурата, се нахвърлиха върху ми с обичайните тям хули и ругатни. Съпоставени, обаче, с истината, която щеше да блесне чрез предложената им от мен анкета, както винаги, така и сега те дезертираха от нея.

Аз съветвам тези българи, станали по една и друга причина жалки оръдия на „Дядо Ивановата“ кауза, след като те запомнят следния афоризъм: Смятайте винаги хората за по-умни от себе си, за да не грешите! — да се придържат, строго в мъдростта му, за да не попадат в нови грешки.

Апостол Дограмаджиев.

(Поръчки както за първата, така и за втората брошури, да се отправят до А. Дограмаджиев — Пост-Рестант-София. Отстъпка се прави 25%.

 

Предговор.

Настоящата, ми брошура е втора и последна. Първата ми брошура доби голямо рапространение въпреки шиканиите и пречките на властта.

Моралните и практически придобивки са грамадни, веднага с появяването на брошурата ми, спряха дългите кервани, поклонници, които ежедневно се точат към Руската легация, шпионите се изпокриха из миши дупки, обществото се събуди; сега най-малкия съмнителен жест, говор, е достатъчен за да се появи съмнението.

Няма вече безнаказано шатрене и тарашуване; обществената съвест се пробуди.

Това е прочее за мен многоочаквания резултат.

София, Ноември 1914.

Н. Н. Шивачев

 

„КАБА ИВАН ДЕПУТАТ“!

Искате ли да знаете как се фабрикуват българските държавни мъже, изпратете 65 Стотинка на адрес: А. Дограмаджиев — Poste-Restante—София, за да получните българската оригинална комедия в V действия „Каба Иван Депутат“, от Апостол Дограмаджиев, (която е преведена на чужди езици), от която ще научите).

 

2. ЗАЩО ВИРЕЕ У НАС ШПИОНАЖА.

Ний представляваме една малка държава, за пребродяването на която са достатъчни два-три дни. Шпионажа бива писмен и устен. В големите държави вирее писмения шпионаж, там полицията много лесно може да се добере до писмени, неопровержими доказателства. У нас вирее устния шпионаж. България е тясна държавица, шпионите се движат бързо и не употребяват писма, ами предават устно своите рапорти. Ето защо е почти невъзможно за нашата полиция да се добере до писмени, неотрицаеми факти.

Но в това не се състои единствената причина поради която вирее у нас шпионажа.

Руската легация в София протестира, покровителствува и се застъпва за всички съмнителни личности от неприятелските нам съседни държави.

При консула Джакели идват с просби не само руси, но сърби, гърци и понякога ромънци.

Представителите на руския цар в София са ятаци и инструктори на всичките неблагонадежни за нас типове. По случайност се научих един ден кой е патентования защитник на всичките чужденци, които имат по причина или друга разпря със законите на страната: и с очудване разбрах, че е Руската императорска легация, нейните явни и тайни агенти.

Ний сме при това и неутрални, та не можем на Савински да строшим хатъра, същият Савински е застъпник на беззащитните комплотаджии против България.

 

3. БЪЛГАРИЯ И ТУРЦИЯ.

Повтаряме, паролата на Руската императорска легация в София е: „кръстоносен поход срещу Турция и Австро-Унгария“,  колкото за многообичните за българския народ гърци, сърби и ромъни, сакън, да ги не закачаме: те са съюзници на Русия. ·

Трябва ли да се чудим кой инспирира ораторите, които говорят за ревизии на Букурещки и Цариградски договори. Руското злато се лее в България с единствената цел да се завлече българската армия пак на Чаталджанските стени, за да мотат съюзниците руски: гърци, сърби и ромъни да втопят мечът си този път чак в сърцето на България.

Ний виждаме кои са проводници на тез престъпни замисли. Всичко е ясно като бял ден, едничка властта не хае, и позволява на псевдобългарите да кощунствуват с отечеството.

 

4. АГЕНТИТЕ НА САВИНСКИ НА РАБОТА.

Агентите на сеньор Савински биват три вида: -титулярни, случайни, и идейни. Титулярните или постоянни агенти се занимават само с шпионаж, те са членове на една международна мрежа; случайните се вербуват из средата на рапортьори, но идейните са най-опасните агенти. Изобщо идейните са хора високо-поставени в обществото, видни русофили, които имат възможност да се добират до ценни сведения и да ги рапортират лично на Савински.

Идете някой ден покрай легацията, върнете се следующите два или три дена и ше забележите кои ежедневно сноват из Руската легация, кои продават Отечеството.

Един от титулярните агенти на легацията е секретарят на О'Бозе почившата Белгийска легация. Този господин ще забележите да шатри от всякъде, при пристигане и заминаване на тренове. Често пъти липсва от столицата, ежедневно е в Руската легация.

Може ли да обясни този господин защо стои още в столицата, когато Белгийската легация не съществува. Интересно е, че пред моите очи е получавал пари от Руската легация.

За изплащане заплатите на агентите, на Савински способствуват чуждите банки. Руската легация има текущи сметки в няколко банки и ако човек посъбере сведения за това, което се харчи, ще падне в изумление. Бюджетът на Руската легация в София достига до няколко милиона.

Из деятелността на случайните агенти на Савински има и доста веселости. През месец юлий, за да се отличи един от агентите рапортирал, че софийската кавалерия (?!) заминала за неизвестност и че офицерите от българската армия получили всички авансови суми, защото провъзгласяването на общата мобилизация било въпрос на часове. Веднага тревога из легацията. България във война? С кого? Всички явни и тайни  агенти се раздвижиха. На следующия ден се указа, че един ескадрон бил на полето на учение и се завърнал и че един запасен ефрейтор си получил заплатата за девет месеци, 9 лева.

Има един важен въпрос, по който искам да се спра. Тъй като в България щпионажа е устен и мъчно заловим, то чуждите банки биха много способствували за откриването или прикриването на престъпленията.

В днескашния ден; когато Отечеството е в опасност, виждаме чужди легации; чужденци да разполагат с грамадни суми в чуждите банки. Тези суми се топят, а пък известни българи трупат капитали неизвестно от где. Ний знаем много добре, че чуждите банки свято пазят професионалната тайна, но днес, когато съдбата на България виси на косъм, няма никаква професионална тайна, народа ще поиска да се взре в тефтерите и да види кой от где взема, и кой къде дава. Въпросът е от една капитална важност. Ще дойде ден когато с данни на ръка ще покажем на народа кой какво е имал преди войната, какво е имал през войната и какво е припечелил след войната.

Много от читателите на брошурите ми ме запитват за имена, за факти. Повтарям, че е мъчно да се добере човек до много имена и факти. Това, което цитираме, е достатъчно, давам сведения, по които лесно може човек да познае гробокопателите на България.

 

5. ОБЩАТА МРЕЖА.

Трябва добре да знае българския народ, че шпионската мрежа на Руската легация е обща и за Гърция, Сърбия и Ромъния. Твърде естествено, авторите на Букурещкия договор, под покровителството на шефа на Силистренския полк, си вършат най-усърдно работата.

Ето и един факт: в столицата живее някакъв си руснак студент-философ. Виждах го постоянно в легацията, заинтригуван запитах няколко лица за него. Един файтонджия (№ 231) ми съобщи, че го е возил много пъти до Гръцката легация, един детектив ми съобщи, че го виждал в Сръбската, един гражданин ми съобщи, че го е забелязвал към Горна Оряховица, към Кюстендил и пр. Всички заедно с мен се осъмняват върху неговата роль, но той е неприкосновен, защото е поданик на сеньор Савински.

Въобще действията на Руската императорска мисия в България се съгласуват по всичко с действията на нашите отлични приятели сърби, гърци и ромъни. Това не е тайна за властта, не е тайна и за нас простосмъртните. Щом всичките наши приятели черпят вдъхновение от руската легация, време е, прочее да разберем добре своите интереси и да предадем всецяло съдбата на България в ръцете на сеньор Савински.

 

6. РУБЛАТА ВСЕГДА!

Някой от ежедневниците беше съобщил че у някакъв си шпионин, ако се не лъжа сръбски, биле заловени рубли. Трябва да повторим балканските държави сприятелени с нас в Букурещ, Сърбия, Гърция и Ромъния, са турили в ръцете на Русия, всичките си действия касателно политиката си с България. В София няма Сръбска легация, има Руска легация (отдел Сърбия), има Руска легация (отдел Гърция) и пр. Всичко се върши по усмотрението на Руската мисия. Резултат на всичко това е животът който нашите братя преживяват под романско, сръбско и гръцко иго.

Рублата всегда!

Трябва да се убедим веднаж за винаги, за виновника на всичките беди които се стоварват над България, за диригента на балканския противобългарскй хор:

Рублата!

Из обществото зачувате често пъти: еди кой си децата му в Русия, еди кой си жена му там; и обществото тълкува: мъдри хора, пратили децата си на прехрана, руския казан носи. Съждения криви и с нищо неоправдани, изпращането на челяд на руски казан не е прехрана, а е гаранция, според думите на самия Джакелли.

Този който служи на руската кауза, преди да ѝ изневери и да заговори, ще се замисли за многообичната си челяд който ще плаща бащини грехове из Велика Русия. Нима българките в Македония не са изтезавани зарад забягналите си мъже?

Най-сигурния и ценен ангажимент за руските сатрапи, е да привлекат децата на своите агенти на учение и прехрана в Русия. По тоз начин те си осигуряват за винаги верността на своите маши.

Говори се за някои българи които цялата си челяд изпратили в Руссия на прехрана, даже имали по отроче в руските забавачници!

 

7. БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ.

Руската императорска мисия разчита твърде много на българската армия. Легацията мисли, че армията ще ѝ спомогне в свалянето на неприятните ней правителство и династия. Повидиму плановете на легацията претърпяват пълен неуспех. Руската преса, Бъкстоновци се опълчават срещу българския неутралитет, срещу правитедство и цар които, го подържат, а народа иска свято да се пази неутралитета. А българския народ и българската армия са едно и също нещо.

Казвам пълен неуспех, защото до ден днешен армията не е изпълнила желанието на чужди легации. При това и Джакели се оплакваше пред мен че въпреки че вярва в големите симпатии на българския народ към руската кауза, все пак едва ли намери техни прями и лични привърженици в армията.

Преди пет месеци, Руската легация е събрала точни сведения за началствующите лица в четиритех български армии през миналата война (от дружинни командири нагоре), като си предполагат, че в идущата мобилизация съставът ще претърпи малки изменения.

Лично аз съм бил разпитван познавам ли политическите убеждения на някои от началниците. Запитах полковник Романовски, каква е целта на таз статистика. Отговори ми се, че Руската легация иска да узнае доколко може да разчита тя на верността на българската армия към руската кауза. Позволих си да забележа на полковника, че в българската армия няма началници фили и фоби, ами има българи. Отговорът ми не задоволи военният аташе.

Ясно е че Руската легация рабчита на раздори в българската армия, и смята че българския въоръжен народ ще забрави своя дълг и ще служи на чужда кауза. Грешката произлиза от там че русите смятат българите подобни на сърбите и забравят, че у българския народ няма сръбската и гръцка подлост.

Трябва веднъж за винаги да разберат братята от Руската легация в София че почва в България за комплоти, убийства, цареубийства и атентати няма, и като виждат че тук в България губят и време и пари, да напуснат таз неблагодарна земя и отидат в Гърция, Сърбия или Ромъния, гдето има широк простор за работа.

Българската армия е дала достатъчно доказателства за своята вярност към Отечество и Трон. Ако рублата си е пробила път из българската преса, нека това да не въокуражава Руската легация в София, щом досега няма успех в тази посока, няма никога да има.

 

8. РУСИЯ, ФРАНЦИЯ И АНГЛИЯ.

За Балканите Франция и Англия няма, тези две държави са всецяло отстъпили Балканите като руска зона на влияние. Ний виждаме, че Франция и Англия не предприемат нищо, а одобряват мълчаливо или се присъединяват към руските акции.

Достатъчно е човек да поговори няколко минути с някого из кръговете на Тройното съглашение за да забележи непримиримостта по отношение Македония.

Това го казвам, за да не си правят илюзии известни франко и англофили, че Франция или Англия ще се застъпят за нас при окончателната ликвидация.

Открито се говори в Руската легация в София за запазването с малки изключения, Букурещкия договор и че Русия отдавна е получила Балканите, като изключителна зона на влияние. Тъй щото по българските въпроси Франция и Англия нямат вече думата. Това са изявленията на Руската легация в София. Всички други изявления из вестници и другаде са „моркови, за да мине магарето моста“.

Един ден Романовски ме кандардисваше, че България ще бъде по-щастлива под скиптъра на Петра Сръбски, не е тайна за никого че това е мнението на Руската императорска мисия в България. Не беше вече тайна, за мен кой убеждава известни български депутати за уния със Сърбия.

В днешния момент нека българския народ тури под общ знаменател Русия, Франция, Англия, Сърбия, Гърция и Ромъния, и ги нарече „гробокопатели на България“, едните зарад активното им действие, другите зарад мълчаливото им одобрение.

 

9. ЛИГА ПРОТИВ ЧУЖДИТЕ ВМЕШАТЕЛСТВА.

Време е вече видните наши обществени дейци, калени в борбите за независимостта на България да съставят една Лига за борба против чуждите вмешателства. Лигата ще помогне да се отърсим от последните остатънки на чуждото влияние.

Далеч сме от мисълта да сравняваме България с разкапалата се Ромъния, арена на политически междуособици, и широк пазар за руските рубли. Но въпреки че у нас продажниците се броят на пръсти, то ако не се вземат о`време крути мерки, тази гангрена, причинена от рублите, ще обхване целия държавен организъм, и ще го обрече на сигурна смърт.

Въпросната лига може да издава тримесечен хвърчащ лист, с имена, факти и наблюдения. Тя ще бъде страж на народните интереси. Много хора съобщават факти и ме молят да не съобщавам никому. Причината е малодушието. Фактите които аз споменах се знаят от много хора, но всеки мълчи и не съобщава, от страх да си не наруши спокойствието. Ако съществуваше подобна лига, фактите съобщени на лигата ще бъдат проверявани и съобщавани под отговорността на лигата.

Например, аз съм принуден да замълчавам редица факти, за които нямам достатъчно данни, и които не съм добре проверил по липса на време. Ако съществуваше подобна лига, по-лесно биха се проверявали фактите.

Лигата ще бъде страшилище на народните врагове. Ако на нейно чело застанат изключително стари дейци, които имат зад себе си десетки години политическа и обществена безупречна деятелност, нейната присъда ще има нужната тежест, и тя ще бъде блюстител на обществения морал.

 

10. ПСИХОЛОГИЯТА НА ЕДНА РУСОФИЛСКА ДУША.

Русофилите завистливо таят в дълбочините на своите души истинските си замисли и говорят за Русия под маската на някакво си чувство на признателност.

Чорбаджиущината, тъй както са я разбирали в турско време намира своята идеализация в съвременния русофил. „Русите ми (казваше един русофил) са добри хора, ама са и ахмаци. Ако сме под тяхно владичество, алъш вериша ще потръгне, златото ще се „лее. Русите са щедри и не са сметкаджии.“

В тези думи се таи цялата психология на русофилските души. Русофилите едва ли не съжаляват че българите нямат участта на евреите, защото щастието според тях се състои в блага от чисто еснафски характер. Затова виждаме русофили да плачат за руско иго, и лъжеземеделци — за сръбско.

В днескашния ден истинския русофил, съгласно паролата дадена от Савински и сателитите му, трябва да води борба с правителството, да компроментирва властта и да ругае Царя.

Много пъти като чета пресата, си въобразявам че слушам гласа на Джакели или Саблера толкоз думите им, стилът им е предаден в тон. Като след поведението на известни политически единици, като след речите им, си въобразявам че и последния щурак след хубавите инструкции които ежедневно дава Руската легация, може да изпълнява ролята на български политически мъж.

Намираме се пред панаирско театърче от кукли, като се движат и говорят куклите, не е мъчно да се  съзрат нишките, и операторите от руската Императорска мисия в България.

 

11. ДЕЙНОСТ ИЗ ПРОВИНЦИЯТА.

От много места получавам писма, които описват дейността на императорските руски консули. Тeзr факти като непроверени от мен и съобщени ми от непознати лица не мога да поместя в настоящата брошура.

Всетаки писмата доказват че има силно брожение против скандалното поведение на руските оплики. Благодаря на тези които са ми писали; моля ги да държат добри бележки. Ще дойде Видов ден. Скоро мисля че ще се организира Лига за борба против чуждите вмешателства, против шпионите и предателите. Има факти които даже пловдивските, русенските, варненските дечурлига знаят. Нуждно е само да се последва примерът който дадох с написването на брошурите и да се намерят хора които, да напишат и раскажат на обществото това, което става из провинцията. Прочее, нека всеки бъде на постът си, и да респектира предателите.

 

12. КОМЮНИКЕТО НА ОПОЗИЦИЯТА.

За този документ ще кажа само няколко думи. Саблер ми съобщи, че опозицията била приготвила заедно с него апел до българския народ, но после променили го на комюнике. Комюникето е съставено в Руската легация по изричното настояване на Савински. Саблер ми е казвал не веднаж че той лично е давал тон на опозицията. Прочее това са факти които и бояджиите които боядисваха легацията знаят.

Ако питате и децата които играят в градинката срещу легацията ще ви кажат, че познават три дни по-рано когато опозицията, ще си покаже роговете! Защото три дни преди всеки важен акт на опозицията и шефове, и шефчета и подщефчета ходят на доклад и за вдъхновение при Савински. По обикновенному, всеки ден ходят само тарторите.

На много от читателите ще се види смешно за гдето пиша неща, които и децата знаят. Вярно е, но има още из провинцията хорица, които не знаят тези работи, та като им падне случай да дойдат в София да идат къде Руската легация и видят кой влиза и кой излиза из Руската легация.

Скандалите по време на заема са устроени под диктовката на Руската легация. Два месеци след това, Джакели още съжаляваше, че не е станало тогава това, което, той е мечтаел: кърваво заседание, кървави митинги и падане на кабинета.

 

13. СВЕТИЯ СИНОД.

Главният агент на Руската легация, сега за сега е Светия синод. Можем да поставим със спокойна съвест на вратата на синодалната палата следующия надпис:

РУСКА ЛЕГАЦИЯ

(отдел български свети синод)

В този отдел на Руската легация коли и беси архимандрит Стефан. Множество свещеници са писнали от неговите преследвания, защото той тормози всеки свещеник, които не споделя русофилските му идеи. Агитациите между свещениците, раздаването на патрахили са негово лично дело.

Под булото на ревизори и пр. Светия синод е наредил агитатори да сноват из България и проповядват намесата на България в полза на Русия (респективно Сърбия).

Нашето свещеничество, което изнемогва под тежкия кръст (лоши условия по селата, мизерни заплати), гледа, с възмущение как продажните старци трупат капитали, прибират руските рубли.

Най-важното е, че в последно време Светия Синод се е доста много компрометирал и е нужно властта да вземе крути мерки. С положителност твърдя, че Светия Синод има връзки с маса съмнителни личности и има опасност за държавата от това шпионско гнездо.

Един пример: могат ли ни обясни светите старци, от де накъде някакъв си грък, брат на авантюристката Станчева, за която вестниците писаха доста, живее в синодалната палата? Българският народ да не ви е построил палат гдето да се гоите и да давате подслон на гръцки шпиони? Засрамете се, Вий поне.

Ами съмнителната Станчева, как така да има връзки със старците. В разговора си тази шпионка разправя за дядо Бориса, за дядо тоз, за дядо оногоз. Българското общество чака обясненията на старците.

Ако това пиша днес, то е само за да не мислите, че никой не Ви знае триците. До днес Ви се е правило отстъпки на старостта и на санът, но сега, когато отечеството е в опасност, зорко ще ви се следят делата.

Не искам с това да се меся в интимния живот на старците, но тези им постъпки, сношения с интриганти, шпиони, легации, агитации и пр. са от обществен характер и трябваше да се изнесат.

С поставянето си в услуга на Руската легация старците ще си привлечете наистина материални „рублени“ облаги, но от друга страна ще спечелят всенародното презрение. Българският народ цени високо своето свещеничество, което като пчела принася хиляди заслуги на отечествения олтар, колкото е мила за българския народ българската армия, толкоз е мило и свещеничеството, но Вий, синодалните старци, познати вече като търтеи, ако се покажете и вредни за отечеството, народа ще съумее с един замах да срине Вашия институт и на мястото му да издигне Очистителен паметник с надпис: „Тук е погребан позорът на България!“

 

14. РАДКО, МАЛИНОВ, ТОДОРОВ И ДАНЕВ.

Интересно е за българското общество да знае какво мисли Руската легация, респективно руската дипломация, за Радко, Малинов, Тодоров и Данев.

През месец април или май Радко се е оплаквал, че българското правителство му създавало мъчнотии. Никой път, от друга страна, руската дипломация не е била съгласна да бъде той пълномощен министър в Петербург. Руското правителство е винаги мислело, че мястото на Радко е между народа и че неговата „популярност“ ще спомогне твърде много за свалянето на правителството. Но генералът не се е наемал с тази трудна задача, и въпреки мъчнотиите, които му е създавало правителството, е бил доволен, че е далеч от ролята, към която го тикашо руската дипломация. Това е мнението на Романовски, руски военен аташе в София. Русите са считали Радко като сигурно тяхно оръдие за повеждане недоволния (?!) български народ срещу трон и правителство. В това отношение българския герой им изневери...

При обявяването на войната Радко Димитриев е постъпил в руската армия, по настояването на руското правителство, и до ден днешен софийскит Сазонови опашки, на чело Савински, смятат че Радко ще стане руско оръдие за натрапване на България угодна руска политика.

Повечето българи вярват, че Радко пак ще им изневери, защото българската душа се отвращава от подлости и тайни замисли. В какво мислят и как да използуват русите популярния български герой, и дали това ще им се отдаде, бъдащето ще покаже.

* * *

Александър Павлович Малинов, ето едно име, което всеки добър русин произнася с някаква тайнственост. Защо? Всетаки фактът си е факт, в Руската легация има понятие за Бог, цар и за Александър Павлович. Някои дръзки руси или поруснаци, в или около легацията, разправят, че Малинов от детинство бил посветен на руската кауза. Джакели ми казваше, че още от детинство Малинов е верен на руската кауза, и че политическата си и обществена роля се е готвил да играе в Русия, но е станал по случайност  българин. Мълва и брътвежи, нали? Но не може да се не отдаде на всекиму заслуженото, русите са във възторг от Малинова. Савински & сие имат дето го казват, за Малинова и на главата си място.

Малинов е последната надежда, последния кумир на издъхващата Хартвигщина.

* * *

Теодор Теодоров.

Не са още съвсем вдигнали ръка от него, но всетаки акциите му са твърде много спаднали пред софийската Руска легация. Ето човек, който се ползува с относително доверие пред Савински и сие. Банката Савински и сие бе отпуснала заем (власт) на Теодора, но под взаимнопорлччителствуването на Александър Павловича.

Всетаки руските предприемачи за по-солидна работа, този стар майстор няма да употребят за в бъдеще и ако Павлович бъде дюлгерина, то Теодор Теодоров ще носи калта.

* * *

Д-р Стоян Данев.

В Руската легация и името Данев не дават да се произнесе! Ето един човек, когото съвсем и безвъзвратно са зарязали. Тъй щото никаква роль в руските сплетни не се дава на д-р Стоян Данев. Един виден журналист французин (живее и работи в София) се е изказал преди десетина дни твърде не ласкаво за д-р Данев. Въобще Тройната антанта никак не разчита на Данева.

Аслъ, цялата руска преса до скоро беше вдигнала кръстоносен поход срещу личността му. Чудно е защо още д-р Данев тачи тез неблагодарни инспиратори. Но всяко зло за добро, може би, че щом русите не му дават да води руска политика, ще му дадат възможност да почне да мисли за България.

* * *

Искам да цитирам един факт, много интересен. Руската императорска мисия през септември получи сведения, че има известен разкол в Демократическата партия, две силни течения: русофилско и българско. Това показваше, че Рустата легация има добри агенти из страната. Голямо униние беше из легационните кръгове: ами ако се компрометира и последнята надежда? Помоли ме Джакели да проверя фактът. Не можах, защото нямах големи познанства между демократите. Какво е станало отпосле, съществува ли такъв разкол, не мога да кажа, защото не знам.

 

15. СЕКРЕТАРИ, ПОДСЕКРЕТАРИ И АТАШЕТА.

Столицата е наводнена с легационни секретари, подсекретари и аташета. Международната етика не ни позволява да ги изгоним, въпреки че всеки знае, че службата им е да шпионират. Каква полза да ги изобличаваме? Най-после ний нямаме право да ги изобличаваме, защото те работят за отечеството си, напротив, трябва да ги възхвалим. Но, остава ний да си изпълним своя дълг. Да се пазим от чужденците, да ги турим в респект. Нека да чувствуват навсякъде нашата желязна мощ. В това отношение нека вземем пример от „брачата“ сърби. Покрай Одрин през ноемврий месец (обсадата) бяха заловили един австриец кореспондент и се готвеха безцеремонно, въпреки неговата невинност, да го застрелят. Австриеца дължи своя живот на застъпничеството на един български лекар.

Таквиз времена са настъпили за България, щото във всеки чужденец трябва да виждаме шпионин, от когото трябва да се пазим и когото трябва да респектираме.

Да се пазим от сянката си даже, защото може би ще бъде късно и участта на нещастна Полша ни очаква.

Много пъти ще се явят пред вас лица с редица въпроси, ще ви разпитват на дълго и широко. Осмелете се тогаз, запитайте ги в името на какво ви разпитват и ако не получите задоволителен отговор, нека мощният и железен български юмрук се стовари върху самозвания следовател.

 

16. ЖЪЛТАТА ОПАСНОСТ.

Руската дипломация, след като разсипа България, се готви да разсипва цяла Европа. Кой от нас не е зачувал за жълтата опасност. Представете си шейсет милиона жълтокожи на път за завладяването на Европа, на път за плодородни земи, дето да се заселят, след като напуснат една неблагодатна земя.

В последно време Руската легация има добри връзки с всички минаващи японци. Лошите езици говорят, че съюзниците на културните Франция, Англия и Русия шпионират из България за сметка на Русия. Кой знае? Всетаки, твърде ниска култура е да се съюзиш с неприятелите на Европа!

Недавна един японски журналист беше неканен и нежелан гост на столицата. Руски съюзник, посещава легацията, волю неволю, трябваше икрам да му се сторва.

Но милостта му пишел писма към сънародниците си японци и китайци, че сега му е времето да се завладее Европа, и залавя го нашата полиция, но нямало що да се прави, съюзника на Тройната антанта трябваше да се пусне. По-после се научих че разполагал с кръгла сума и че въпреки заявленията му, че заминава за Цариград да тегли пари, изтеглил от една тукашна банка 15 000 лв. Прочее, това са сведения, които ми съобщи един рапортьор на български ежедневник.

„Небесните синове“ — китайци и японци имат, както виждате добри намерения, добри помощници трябва да са на руския шпионаж. Именно за тез големи заслуги, говори се че Пишон (някакъв си френски министър) щял да изпише от Япония 500 000 носители на жълтата култура, като предшественици на многоочакваната 60 000 000 армия, след която 600 000 000 преселници ни идат на гости в Европа.

Жълтата опасност не е басня, тя е действителност. Умирающия руски царизъм трябваше за да се закрепи да прибегне и към една опасна помощ: жълтата.

 

17. ДОБРУДЖАНЦИ!

„Трябваше аз, най-недостойния, и към Вас да се обърна. Моите сведения са положителни. Руската дипломация иска да се възползува от Вашето изгнаничество и да Ви направи маши на свойта политика. Пазете се! Не забравяйте кой е шеф на Силистренския полк. Не забравяйте кой е крепителя на мръсния Букурещки договор: Руския деспот.

Отправям към Добруджанци тоз апел, защото с очите си видях как се водят добруджанци в Руската легация. Подучени от руските маши, някои добруджанци са заявявали в легацията (пред мен), че не искат да служат в българската армия, защото България водела противорусийска политика, ами искали да идат в Русия и да служат на славянството.

Благодарение че такива добруджанци са изключение и голяма рядкост. Трабва добруджанци да зимат пример от арменци и македонци, които си следят едни на други делата и взимат съответствующи мерки.

Между добруджанци са засновали агитатори на чужди интереси, време е още, да се обуздаят агитаторите. Малцинството на такива изверги из тяхната среда прави чест на· добруджанци; по-голяма чест ще им прави, ако оковат на пазорния стълб това малцинство.

 

18. НАШАТА ПОЛИЦИЯ.

Както казахме по-горе малките размери на отечеството ни способствуват за устния шпионаж,  който лесно и безопасно се упражнява, но мъчно се открива.

Ако частната инициатива, ако гражданството не се пробуди, полицията е безсилна пред шпионите. Един рапортьор ми съобщава че един гражданин е заловил завчера двама уж македонци, снабдени с позволителни от някакъв си сръбски комендант. Ето пример за подражание. Нека всеки българин пази татковината си от чуждите агенти, всеки да бъде като войник на пост; там е спасението.

В Германия през мобилизацията са станали много грешки от прекалена ревност, но всетаки тази ревност не е била излишна, защото отпосле се доказа че главната причина иа първите неуспехи е била отлично организираната руска шпионска мрежа.

Cera в Германия, па ако щете и във Франция всеки гражданин е полицай. През Балканската война хубава хайка имаше за войниците без билет, а пък гръцките шпиони свободно си шатреха.

Напразно е да се осланяме само на нашата полиция, трябва да премахнем завинаги доверчивостта, да бъдем недоверчиви към всякого. Да има в нас прекалена предпазливост и съмнителност. Ще има действително грешки, недоразумения, но какво важат хиляди грешки пред спасението на отечеството.

Завчера ме среша един приятел и ми казва: „Артък, във втората брошура, шпионите ще ги има по азбучен ред, да ги знаем, та да се пазим.“ Приятелю! аз направих една крачка само, показах признаците и местоположението на злото, остатъка направи ти!

 

19. НЕМСКО И РУСКО ЗЛАТО!

Руското злато го знам и затова пиша, немското не познавам и не желая да познавам. Апелирам към всички не за борба към руско злато, но изобщо към всяка чужда намеса от гдето и да иде тя.

Не искаме да отдавам голямо значение на своя скромен труд, но все пак мисля, че след появяването на брошурите ми, и ако се осъществи мечтата ми за Лига против чуждите намеси, ще се тури точка на върлуването на чуждото злато из страната.

Тези които заговориха за немско злато, имат десетки колони из пресата на разположение, жадни сме да чуем от кого и на кого се пилее то?

Но ако ли пък немско злато, е само хвърляне ирах в очите на читателя, ако е само средства за намаляне ефекта от брошурите; жестоко се лъжете, няма кой да ви уйдисва на акъла и вярва

С празни думи не се храни обществото, подхващането систематична борба, защото борбата която подех е изобщо борба против:

Чуждо злато!

 

20. ГЕНЕРАЛСКИТЕ РАЗПРИ.

Известна е на българското общество таз нещастна полемика из вестниците между нашите висши военноначалници.

Инспираторът на тези разпри е Руската легация. Целта беше явна: да се дискредитират пред българския народ всичките неприятни, за Руската легация военноначалници. Всичките наши военни вождове които се водеха по своя собствен български ум и в името на българските интереси трябваше да се очернят, а руските маши трябваше да вземат предимство.

По инициативата на Руската легация ред литература за тази цел щеше да се разпръсне, но Общоевропейската война попречи.

Лозунга на Руската легация е винаги „разделяй и владей“, обаче таз генералска разпра не произведе между народа очаквания от Руската легация ефект.

По думите на Романовски един от верните хора на Руската легация е запасния генерал Иванов, и че винаги могат да разчитат на него, ето защо лесно се обяснява Кукушкото бягство: човекът на руската политика генерал Иванов не можеше да отиде против желанието на Русия да бъде увеличена Сърбия и Гърция за сметка на България.

Джакелли ми казваше един ден, че по ходатайство на руското правителство, и посредничеството на Иванова, е бил освободен генерал Хесапчиев от гърците в Солун, и по този начин се избегна пленяването му заедно с дружината на майор Лазарова.

 

21. РОДОСЛАВИЕТО НА РУСКИТЕ МАГАЗИНИ В СОФИЯ.

Няма да разправяме за старите истории на руския шпионаж в България и на техните емисари. Руската легация си служи като посреднически бюра с руските магазини. Там се събират всичките емисари на руската кауза.

Да не говорим за аферата Вайсман, заместника му Карпи, за Липски, Бехли, Стародуб и сие. Имена много, факти тоже, но тук му е мястото да споменем за разните магазини, ефемерното съществувание на които се дължи на Руската легация, и издръжката на Азиятския департамент.

Руската легация има голяма полза от тези магазини и щом някой от тях се компроментира пред обществото и полицията, веднага го закрива и открива нов с нова фирма и нови артикули.

Да се поменем О Бозе почившия магазин за чай и карамели на улица „Леге“, който плащаше на soi-disant персонал (агенти), наем, патент и пр. около 5—6000 лв. месечно, а правеше дневен оборът на 20-30 фр.

Това гнездо, след като биде демаскирано от обществото се затвори по заповед на Руската легация и не далеко от Д[ружест]во „Балкан“ се основа Д[ружест]во за руски стоки, съществуването на което тоже беше ефемерно, защото вършеше своета служба толкоз явно, че много бързо се компрометира.

След туй се раждат книжарници, кореспондентства и пр.! все тайни и явни клонове на отдела шпионаж при Азиятския департамент.

Чиновниците на Руската легация не криеха че всички тези мръсни котила са биле организирани субсидирани и дирижирани от Руската легация.

Много търговски фирми имат връзки загадъчни с Руската легация: тъй например X. Дуновиц шатри дене и нощи из Руската легация. А е имал при това и връзки със заловения през 1912 год. ромънски полковник.

 

22. РАЗВРАТУЮЩАТА РОЛЬ НА РУСКАТА ЛЕГАЦИЯ.

Трябва всички да покажем злото от где иде и кой развращава България. Нека читателя вярва че премълчавам имена и факти само защото правосъдието е бавно и скъпо. С голям труд прехранвам семейството си и нямам нито време, нито средства, за да ходя по съдилища.

Много българи наивно мислят, че обидните и клеветнически статии за България, за Отечество, трон, правителство, за народа се пишат в Русия и от руси. Какво заблуждение? Статиите се пишат тук и от българи, това ми и заяви един ден Каракановски който излезе е куп руски вестници от стаята на Джакелли след двучасова беседа.

Прочее да се сърдим на себо си, а не руската преса. Да вземем мерки щото тук в границите на България да бъде запазена нейната чест, а тогаз тя ще бъде запазена и в чужбина.

Руската легация не е пропуснала да прояви развратующата си роль и в новите земи. Там редица нейни емисари са ходили да агитират за Русия, против Царя и правителството. Между тези агитатори е и известния бивш Димотишки началник Иванов, и бившият турски, а сега гръцки и руски шпионин Георгиев. Може ли ни каза бившият софлийски окол[ийски] н[ачални]к Коларов, какво е сторил той със заловените шпионски писма на Георгиева, адресирани до един гръцки владика и потулено ли е това тежко престъпление?

За личността на В. Георгиев и неговата шпионска дейност нека се питат лицата: г. Белопитов от Панагюрище, г. Ненчев, финансов инспектор в София, г. Антон Бозуков, бившия войвода, а сега свещеник в с. Гол[ямо] Белово, г. Такеджиев, сега кмет на Порто Лагос, дядо Спиро Костов в Гюмурджина и войводата Тане Николов. Ние се чудим как правителството търпи, а не екстернира този своегорода шпионин? ...

Но най-широко и ефикасно е упражнила Руската легация развратующето си влияние върху нашия Св. Синод, който е станал еликар на Руската легация, а Руската легация му изпълнява ролята на сводница.

Олга Станчева, за която писахме по-горе е била държанка в Цариград на един от нашите свети старци и забягнала в Русия с някого. По искането на Светия Синод тя е била доведена по полицейски ред в София от Руската легация и теслимена на светите старци.

Прочее за разврата на Светия Синод отделни брошури се готвят — някои столичани ще пишат и издават.

 

23. КАКВО МИСЛИ РУСКАТА ЛЕГАЦИЯ ЗА НАШЕТО ПРАВИТЕЛСТВО.

Полк. Романовски в един разговор по директивата на вестник „Балк[ански] бюлетин“ ми казваше: „Ако не бяха либералните партии отдавна би се осъществил руския идеал на Балканите.“

Никога Руската легация не е били доволна от политиката на сегашното правителство, Народ, цар, правителство желаят неутралитета, руската дипломация пък желае да втикне България във война. И вярвайте че ако сегашното българско правителство се реши да воюва то тогаз пък руската дипломация ще зареве за неутралитет само и само да се създадат мъчнотии на това омразно правителство и да рухне. Политика която народа би озаглавил „стрижено и косено“.

Още на пръв поглед политиката на руската дипломация си схожда с тази на известни български политически партии: политика на вечна опозиция даже против добри мероприятия и замисли.

Това са две части от една и съща римска статуя намерени на различни местности, при различни разкопки, но които прилепени си схождат напълно и съставляват едно цяло неразделно.

Руска легация, партии, това с капки от най-мръсното руско политическо блато, което със своите отровни миязми умъртвява всяка добра замисъл за тържеството на българското племе.

Има ли нужда тук да обясняваме кой инспирира убийството на Стамболова, Петкова, Вълкович, и плеяда български революционери, предавани на турците от русите.

 

24. ЕПИЛОГ.

Написах и обещаната втора брошура. Замълчах много факти, за които имаше още сянка съмнение у мен, не може безскрупулно и без съвест да се хвърля кал върху когото и да е. Писал съм само за работи, които за мен имат математическата точност на 2+2=4. Получавам ежедневно съобщения, писма. Тези които знаят нещо могат да ми пишат, и когато ще мога да се добера до нещо положително, ще написвам по няколко реда из ежедневната преса, която съчувствува на борбата.

За сега свършвам, като считаме, че изкупих престъпленията си, с написването на тези две брошури. Съчувствието на обществото успокоява все повече и повече съвестта ми, толкоз гризена от услугите, които принесох на чуждата кауза, в ущърб на отечествените интереси.

София, декември, 1914 г.

Η. К. Шивачев.

 

СЪДЪРЖАНИЕ.

1. Предговор.

2. Защо вирее у нас шпионажа.

3. Турция и България.

4. Агентите на Савински на работа.

5. Общата шпионска мрежа.

6. Рублата всегда: прехрана или гаранция.

7. Българската армия.

8. Русия, Франция и Англия.

9. Лига против чуждите вмешателства.

10. Психологията на една русофилска душа.

11. Дейност из провинцията.

12. Комюникето на опозицията.

13. Св. Синод.

14. Радко, Малинов, Тодоров и Данев.

15. Секретари, подсекретари и аташета.

16. Жълтата опасност.

17. Добруджанци!

18. Нашата полиция.

19. Немско, руско злато.

20. Генералска разпра.

21. Родословието на руските магазини в България.

22. Развратяющата роль на Руската легация.

23. Какво мисли Руската легация за нашето правителство.

24. Епилог.

Публ. Ненко Н. Шивачев, редактор-стопанин на в. в. „Балкански Бюлетин“ и „Вечерна Поща“, Долу маските (Важни разкрития из дейността на Руската императорска мисия в България). Брошура втора Издава Апостол Дограмаджиев (Директор на в. „Трибуна“). София, Декемврий 1914 год., 31 с.