През отминалата 2022 г. името на последния вочач на ВМРО беше споменавано в Родината ни многократно. Държавници и политици, издатели и автори, както и вестникарски драскачи, компетентни и не до там компетентни, се упражняват върху името, делото и творчеството му. Не стига, че малкограмотни, малкознаещи, но силнокряскащи драскачи му приписват, написани от главния редактор и кореспонденти на в. „Македонска трибуна“ книги и статии, но сега отново приписват и други полуграмотнонаписани статии за скопските антибългарски процеси на Ив. Михайлов, а не до там популярни издателства печатат ли, печатат, някакви незначителни фрагменти от архивни текстове и десетки интервюта ни в клин, ни в ръкав, нямащи нищо общо с водача на ВМРО. Току-виж им се отвори път отново до Старсбург да си поговорят насаме пред няколко български евродепутата по македонския въпрос, а може отново някоя чешка (?) евродепутатка отново да сбърка залата и да си покаже и тя там любопитния нос.

 

Но пък нали имало стабилна видеовръзка с останалите евродепутати нищо че нямало присъстващи и залата е празна! Интересно защо пенкилер учената групичка би толкова път и потроши толкова пари да екскурзианствува чак до Страсбург, като такава видеовръзка има и от България, която дори и Силвестър Сталоун похвали с думите, че българите имали интернет и в гората при вълците.

 

Издателят на книгите за Ив. Михайлов Никола Григоров и съставителят им Цочо Билярски в Троянския манастир

Известно е, че самият Ив. Михайлов в приложенията на спомените си публикува библиографии на основните си съчинения, дори и тези писани с псевдоними. Но всичките тези, упражняващи се в писане и издателска дейност драскачи, както казват старите хора и те да се наредят  „Барабар Петко с хората!“, но все пак номерът е да се попадне в новините, че току-виж те покажат по новините, или вземат да ти ударят черен печат в паспорта, а може да те приеме я президента, я някой друг висшестоящ.

Но най-големият резил извира и ни залива от родните краища на Ив. Михайлов, където сърбоманщината продължава да вилнее. Явно там и днес продължават да се страхуват от словото и името на мъртвият вече български революционер. Забраната върху името му продължава и днес. А нашите вицепрезидент, бивши и настоящи министри се изтъпаниха освиркани от местните сърбомани на откриването на клуба на името на Ив. Михайлов в Битоля без дори да са наясно „кой пък е този?“, а само дни след това безмозъчните марионетки гласуваха в Парламента „високопатриотичното си предложение“ да се вдигне ветото над скопските потурнаци. Нямаше ли кой да им каже, че още по времето на Тодор Александров и на Ив. Михайлов в Българския парламент съществува и отстоява интересите на македонските българи Македонска парламентарна група, възглавявана от най-достойни синове на българската интелигенция. (Тогава министър-председатели са проф. Александър Цанков и Андрей Ляпчев.) Но както се казва в оня каубойски филм – „Не стреляйте по пианиста, той толкова може!“, та и нашите избраници също толкова могат. Няма какво да им дирим кусур!

А и там, около Вардара, кръщават и планират да кръщават културни клубове на престъпната за нас българите династия на Кобургите довела народа ни до националните катастрофи. А нали и нашенци изградиха „Фердинандовата чешма“ там край Дойран, нищо че тези места са свързани с трагичната фигура на полковник Каварналиев и безсмъртният генерал Владимир Вазов. Това да бяха го измислили сърби и гърци, едва ли би могло по-добре да бъде измислено! Като че ли българите нямат по-велики царе, като хан Аспарух, хан Крум, хан Омуртаг, хан Тервер, княз Борис-Михаил, царете Симеон, Петър, Самуил, Гаврил Радомир, Иван Владислав, братята Асен, Петър и Калоян, Иван Асен II, Иван Александър, Иван Шишман, Иван Срацимир и още десетки велики български владетели. Но какво да кажем „Прости им Годподи, те толкова знаят и могат!“

Въпреки заливащият ни сив поток и простотия нашето издателство в библиотечната си поредица „Сите българи заедно“ продължава да публикува известни, малко известни и напълно непознати Иван-Михайлови книги, брошури, документи и интервюта. Нашите читатели и в бъдеще ще имат възможност да се срещнат и с други негови автентични текстове, а някои от книгите ни ще бъдат преиздадени поради изчерпването им.

Ако нашите сънародници там около Вардара продължат да откриват български културни клубове, то имената на основателите на ВМОРО, както и това на Тодор Александров и Иван Михайлов трябва да носи голям български централен клуб, а културните клубове трябва да носят имената на Св.Св. Кирил и Методий и Светите Седмочисленици, Братя Миладинови, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, проф. Любомир Милетич, проф. Иван Георгов, проф. Александър Балабанов, проф. Никола Милев, проф. Йосиф Ковачев, проф. Иван Снегаров, Симеон Радев, Данаил Крапчев, Йордан Бадев, Димитър Талев, Патриарх Кирил и на още стотици българи, родом от Македония, представляващи гордост на българската наука и култура и добили световна известност.

Но факт е, че българската простотия вилнее от двете страни на югозападната ни граница.

Наскоро на български книжен пазар се появиха две книги, свързани с революционната дейност и популяризирането на историческата истина за българите в Македония книги. Това са книгите „Иван Михайлов – По трънливият път на революцията“ и „Македонските славяни са българи“.

Сега нашите читатели ще имат възможност да прочетат предговорите на съставителя на книгите Цочо В. Билярски, които са онагледени с факсимилета от кориците на книгите ни за Иван Михайлов.

 

 

 

ПРЕДГОВОР КЪМ КНИГАТА „ИВАН МИХАЙЛОВ – ПО ТРЪНЛИВИЯТ ПЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА“

Животът и дейността на водача на Вътрешната македонска революционна организация Иван Михайлов са богато документирани, въпреки че личният му архив все още е в неизвестност. Неговата биография след Първата световна война съвпада с активното му участие в борбите на останалите извън Родината българи. Времето от 1924 до 1934 г., когато той застава начело на ВМРО е един от най-тежките периоди за съществуването и дейността на Революционната организация.

Наскоро след загубата, която претърпява ВМРО с убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 г., Ив. Михайлов, който в тогавашния момент е нейн пунктов началник в София, влиза в Централния ѝ комитет, като е избран за негов член с огромно болшинство на VІ Общ редовен конгрес в началото на 1925 г. Като такъв той остава до самата си смърт през 1990 г., подписвайки се неизменно като „член в ЦК на ВМРО от 1924 г. до днес“.

Времето през което Ив. Михайлов стои начело на ВМРО се характеризира с продължаващата борба както с новите поробители на Македония Гърция и Сърбия (преименувала се на Сърбо-хърватско-словенско кралство, а малко по-късно на Югославия), така и с фракционното противопоставяне в самата организация и в освободителното движение.

Ив. Михайлов ръководи лично акцията по наказването на убийците и виновниците за убийството на Т. Александров, като в тази битка са избити освен тях и много дейци от левицата и от опозицията в движението, които се оказват носители на чужди, небългарски идеи в македонското движение, привнесени от Коминтерновските конгреси, а други бяха минали официално на сръбска служба.

Наскоро след убийството на Т. Александров са наказани физическите му убийци – Динчо Вретенаров и Щерю Влахов, а дни по-късно възмездието настига и подстрекателите - серския войвода Алеко Василев (Пашата) и полк. Георги Атанасов. През 1928 г. по нареждане на Ив. Михайлов е наказан и главният организатор на убийството, ген. Александър Протогеров. Въпреки че досега се срещат и други мнения и изкуствени построения по убийството на Т. Александров, тъй като са подхвърляни какви ли не вероятни и невероятни хипотези, следите водят към ген. Ал. Протогеров и някои среди от правителството на проф. Александър Цанков.

Убийството на Т. Александров нанесе една огромна загуба на националноосвободителното движение на поробените българи и въпреки че ВМРО имаше хиляди самоотвержени и готови за всякаква жертва дейци, неговото място не можа да се запълни.

До известна степен Ив. Михайлов променя утвърдилата се десетилетна четническа тактика на организацията, като успява да я върне отново към принципа за вътрешността. Практикуват се широко атентатите и терористичните акции от специално подготвени терористи на ВМРО, с които не само се наказват поробители и ренегати, но и се постига голям пропаганден ефект, впечатляващ целия свят с изпълненията и жертвоготовността на терористите. Атентатите на Менча Кърничева, Мара Бунева, Владо Черноземски, Мирчо Кикиритков, Йордан Цицонков, Ипократ Развигоров, Илия Лилинков, Иван Момчилов, Кирчо Григоров и мн. други са организирани и лично ръководени от Михайлов и най-близките му съратници.

И на следващите общи конгреси на ВМРО – Седмия (1928) и Осмия (1932) Ив. Михайлов отново е избран за член на Централния ѝ комитет. През този период под негово ръководство постепенно се измества и целта на организацията – автономията се заменя с борба за независима Македония, поради променилите се условия и разпокъсването на Македония от мирните договори на три дяла. Въпреки това и в последния устав на ВМРО, приет от Общия конгрес през 1928 г. като цел отново е записана автономията. Член 1 от Устава на ВМРО гласи: „ВМРО има за цел да обедини разделена Македония в нейните географски граници и да извоюва пълна политическа автономия (самоуправление) за нея.“

На 25 декември 1926 г. Ив. Михайлов се венчава за Мелпомена (Менча) Кърничева, която става негов неотлъчен другар в живота и борбата до самата ѝ смърт през 1964 г. Тя беше терористът на ВМРО, който наказа със смърт Тодор Паница, убиеца на задграничните представители на Вътрешната организация в София Иван Гарванов и Борис Сарафов. Т. Паница имаше и „заслуги“ за разцеплението и фракционото противопоставяне в македонското движение. Той не се гнуси да вземе сръбски, гръцки и руски пари, за да действа срещу ВМРО и България, а по време на пребиваването си във Виена е завербуван за агент на КГБ. Като такъв той подготвя убийствата на Ив. Михайлов и на ръководителите на Демократическия сговор. Само бързите действия на Менча слагат край на изпълнението на зловещите закани и приготовления на ренегата и предателя.

За съпругата си – Менча - Ив. Михайлов пише в спомените си: „Тя беше кротка, скромна и човечна; умна, волева и юначна; възвишена по дух и по сърце. Ако любовта значи жертва - тя цял живот жертвуваше за Македония.“

На 19 май 1934 г. в България е осъществен преврат на Политическия кръг „Звено“ с помощта на Военния съюз и поддръжката на някои привърженици на протогеровистката ВМРО, ориентирала се вече към Белград и Коминтерна след коминтерновските и сръбски парични инжекции. Правителството на заговорника и превратаджията Кимон Георгиев разтурва и забранява ВМРО, като подлага на преследвания и арести нейните дейци. Пред опасността да бъде заловен и убит, Михайлов заедно със съпругата си, поемат пътя на тежката и принудителна емиграция, която продължава за него до края на живота му в Рим на 5 септември 1990 г.

Емигрантският му живот започва от Турция (1934–1938), преминава през Полша (1938–1940), Унгария, Германия, Хърватско (1941–1944), Австрия, Испания и Италия, където се установява до края на живота си. И в емиграция Ив. Михайлов ръководи ВМРО, полага грижи за Македонския научен институт, Македонските патриотически организации в САЩ и Канада, Македонското дружество „Тодор Александров“ в Брюксел и поддържа тесни връзки с българската политическа емиграция в Европа и Америка и с българите от трите дяла на Македония. За него през този период на емиграция пропагандата се превръща в една от най-важните задачи в борбата за освобождението на поробените части на Отечеството.

Още докато е в България, само дни след преврата, през юни 1934 г., Ив. Михайлов нарежда с окръжно на дейците на ВМРО да не оказват никаква съпротива на българските военни власти и да предават доброволно оръжието си. Това е едно от най-сериозните доказателства за националната принадлежност на този голям български революционер и патриот. Тук искам да припомня думите на Гьорче Петров, изказани в началото на ХХ век, че организацията не може да мине без България, но и не бива да се злоупотребява с името ѝ, и да се рискува нейното съществуване и независимост, подчертавайки го и с думите си: „За нас, България е скъпа!“

Четири месеца след преврата Ив. Михайлов и съпругата му се укриват в Северна България в семействата на дейци на БЗНС, свидетелство, че и в тези среди има истински българи и патриоти. След 12 септември 1934 г. двамата преминават границата и се установяват в Турция. По думите на Ив. Михайлов, той и съпругата му, около четири месеца пребивават в гр. Кастамону, три години в Анкара и осем месеца на остров Буюк Ада (Принкипо).

Макар и притиснат от събитията и обстоятелствата Ив. Михайлов ще остане верен не само на идеята за независимостта на македонското движение, но и на българския си корен. Както сполучливо ще напише след години публицистът и поетът Христо Огнянов „Иван Михайлов е олицетворение на идеята за независима Македония“.

През декември 1934 г. в Цариград Ив. Михайлов заявява пред кореспондента на Американската агенция „Юнайтед Прес“: „Ние искаме да установим една напълно независима Македония, която се простира от албанската граница до река Места на изток, от Шар планина на север до близо 40-тия градус ширина на юг. Това ще включи доста голяма територия не само от Югославия, но също така Гърция ще загуби част от тракийския си бряг, включително Солун и Кавала. Докато за България тя ще трябва да отстъпи част от нейната западна територия на македонската държава.“ По-нататък кореспондентът отбелязва: „Михайлов обвини Югославия, че е употребявала отровна пропаганда, за да подкопава българския патриотизъм относно Македония. Това е било търпяно, или активно прокарвано от сегашните господари на България.“ И сега Ив. Михайлов стои на позицията за запазване и отстояване на българския характер и език на населението в Македония, подложено на насилствено отродяване във Вардарска и Егейска Македония.

* * *

Вече съществува огромна литература за борбите на ВМРО и народа ни за този период останал извън границите на Родината за свобода и независимост, но и до сега най-значителното в тази литература са двата огромни тома от спомените на Ивана Михайлов, както и останалите негови книги и стотиците му статии в македонската периодика. Въпреки съществуването и на огромна запазена документация, тя и днес, за съжаление, остава непубликувана и непозната. Най-важните документи се пазят в Централния държавен архив (ЦДА) в София, много от от които са конфискувани от властите след Девентадесетомайския преврат през 1934 г. и след 9 септември 1944 г., а други са приети на съхранение с личните архиви на бивши дейци на ВМРО. Програмните документи на Вътрешната организация до 1919 г. са вече публикувани, но тези за следващия период до ликвидирането на организацията през 1934 г. все още остават непубликувани и непознати.

През този десетгодишен период организацията провежда три редовни общи конгреса – Шести (1925 г.), Седми (1928 г.) и Осми (1932 г.) и участва във Великия македонски събор в Горна Джумая (1933 г.)

Основните документи от Шестия конгрес на ВМРО са вече публикувани, но приетите от него програмни документи са все още непознати.

Протоколите и останалите документи от Седмия конгрес, макар и почти напълно запазени, са все още непознати и непубликувани, докато документите от Осмия конгрес са в неизвестност.

Освен това не бива да изпускаме и факта, че най-важните документи и материали, както и информация за трите конгреса намират място на страниците на нелегално разпространяваният печатен орган на ВМРО вестник „Свобода или смърт. Революционен лист“, но и от него няма запазени пълни течения.

Още по време на това кърваво десетилетие ВМРО публикува редица важни и актуални документи в самостоятелни издания, както и на страниците на печатния си орган. Отворени писма, декларации и съобщения намират място и на страниците на легалния македонски печат, а някои от тях след години Ив. Михайлов ще включи под формата на факсимилета като приложения в своите спомени.

С голяма стойност за изследователите са книгите, посветени на заговора и убийството на Т. Александров и на наказанието на ген. Ал. Протогеров, както и брошурите и отделните публикации в „Свобода или смърт“ за кризата и разцеплението във ВМРО.

По данни на ВМРО за десетките кървави атентати на терористите на организацията са отпечатани книгата „Трите дела“ и документални публикации на страниците на организационния печат, но те ще бъдат обект на отделно самостоятелно изследване.

С голяма научна стойност са и десетките изявления и интервюта на Ив. Михайлов пред организационната преса и пред специално акредитирани чуждестранни кореспонденти. Извадки от негови изявления са печатани и в приложенията към спомените му.

Този обемист том е първо по рода си най-богато документално издание, в което са включени значително число автентични документи, съхранявани в ЦДА, както и отпечатаните материали на страниците на нелегалния организационен печат. Тук са намерили място и недостъпните за широкия кръг читатели документални издания на ВМРО. За да не се утежнява изданието в настоящия том не са включени приложените в оригиналните им публикации факсимилета, но са указани страниците на които те са печатани във в. „Свобода или смърт. Революционен лист“. Същото се отнася и за текстовете от документалните книги на ВМРО.

Само на малцина изследователи са познати материалите от Седмия редовен конгрес на ВМРО, на който Ив. Михайлов успява окончателно да възглави организацията. Напълно непознати за изследователи и обикновени читатели са докладите, които той изнася пред конгреса. Той взима и активно участие в разискванията по време заседанията на конгреса, когато се обсъжда вината на заговорниците и убийците на Т. Александров и самоволно произнесената присъда над ген. Ал. Протогеров от Ив. Михайлов. На конгреса се разгръща и широка дискусия при приемането на променените устав и правилник на ВМРО, когато е приета и новата цел на организацията. Материалите от този конгрес в много отношения допълват и конкретизират двете издания на ВМРО по заговора срещу Т. Александров и наказанието на ген. Ал. Протогеров. Те се обогатяват с допълнителна автентична информация и в поредицата от публикации в организационния вестник „Свобода или смърт. Революционен лист“. Включени са и разпространяваните тайно издания на ВМРО, зад които стои Ив. Михайлов, тема на които е възникналата криза в македонското освободително движение.

Значителна по обем е и приложената документация, където за пръв път се дава гласност на основните програмни документи на ВМРО, приети на конгреса през 1925 г., както и автентични документи около убийството на Т. Александров, които не са намерили място в издадените през 1924 и 1928 г. книги и други важни и непознати документи от този период.

Публикациите в официалните издания и на страниците на организационния вестник предизвикват оспорвана дискусия между ВМРО и отцепниците, които атакуват ръководената от Ив. Михайлов организация и него лично. Въпреки, че и в тях се цитират автентични документи, излезли изпод ръката на Ив. Михайлов и опонентите му в движението, те имат определено манипулативен характер, още повече това се потвърждава и от по-нататъшната съдба и действия на отцепниците, които действат съвместно с ВМРО (обединена), а през Втората световна война се включват в Отечествения фронт. Отцепниците от организацията по време на Деветнадесетомайския преврат сътрудничат и съдействат на Кимон-Георгиевото правителство в гоненията и процесите срещу ВМРО, а след 9 септември 1944 г. участват в разправата с дейците и привържениците възглавяваната от Ив. Михайлов ВМРО и получават най-високи назначения във властта. Същото се получава и във Вардарска Македония, където отцепниците от ВМРО и дейци на левицата в движението сътрудничат на югославските власти в антибългарските процеси и изтребването на привържениците на Ив. Михайлов.

Убеден съм, че това издание ще допълни както биографията на големия български революционер Ив. Михайлов, така и историята на революционната организация на македонските българи с богата и красноречива автентична документация.

 

 

ПРЕДГОВОР НА КНИГАТА „МАКЕДОНСКИТЕ СЛАВЯНИ СА БЪЛГАРИ“

 

От столетия чуждите пътешественици, минали през Балканския полуостров, срещат предимно българи, населяващи трите географски области Мизия, Тракия и Македония. Това е отразено най-прецизно в техните пътеписи, голяма част от които са известни и публикувани.

Ако разгърнете старите географски и етнограф-ски карти ще се убедите, че в продължение на столетия по тези земи живеят българи, въпреки историческите перипетии.

Огромна е родната и чуждестранната литература, които отразяват съдбата на народа ни в Македония. С голяма стойност са и впечатленията и мненията на чуждестранни политици, държавници, военни и религиозни дейци, историци, дипломати и публицисти, които намират място в задграничната специализирана и ежедневна преса.

Вече три десетилетия след смъртта на водача на Вътрешната македонска революционна организация Иван Михайлов неговото творчество продължава да е важен дял в културно-историческото наследство на народа ни, отразяващо най-авторитетно и аргументирано съдбата и борбите на македонските българи. Впечатляваща част от неговото творчество са неговите мемоари, от които са отпечатани четири тома, в обем няколко хиляди страници, илюстрирани с пор-трети, снимки и факсимилета на документи. Към тях са включени и значителни по съдържанието и обема си документални приложения, допълващи с важна и автентична информация авторовия текст.

Неслучайно един от най-близките му съратници журналистът, публицист и поет Христо Огнянов определя спомените му като „енциклопедия на македонското освободително движение“.

В том трети от спомените си Иван Михайлов заделя специално една глава, която озаглавява „Македонските славяни са българи“. В нея той включва изказвания на чужденци за българския характер на Македония и за етническата принадлежност на болшинството от нейното население за един кратък период от време – края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век. В много отношения тази глава с нейното приложение са едно своеобразно продължение на излязлата през 1931 г. документална книга „Македония под иго (1919-1929). Документи и свидетел-ства“, която е отпечатана като издание на Македон-ския национален комитет. Чуждестранните изявления са категорични – във Вардарска и Егейска Македония, заграбени от Сърбия и Гърция, преобладаващото число от населяващите ги е българско. По думите на вожда на ВМРО, във Вардарска Македония населението е подложено на жестока денационализация, докато в Егейска то е прогонено, а останалите там са погърчени. Чужденците установяват на място, че въпреки упражняваните от сърби и гърци нечовешки действия и терор над нашите сънародници, те продължават да се съпротивляват и да съхраняват българското си самосъзнание.

Прави впечатление, че по-голямата част от текстовете са от автори от Англия, Франция, Италия и САЩ, страните екзекутори на народа ни в Ньой, където не успяват да заглушат гласа на правдата, по отношение на народа ни, сменил турското робство със сръбско и гръцко.

В тази малка по обем христоматия по патриотизъм освен подбраните текстове от Иван Михайлов в неговите спомени е включена и една много ценна статия на Ив. Михайлов, посветена на гроба на Свети Кирил в римската базилика „Сан Клементе“, в която той разказва за впечатленията и мислите си за българския светец предизвикани от посещението му в римската базилика „Сан Клементе“.

На читателите предлагам и кратка библиография за революционера Иван Михайлов, както и един кратък словесен портрет за него, печатан приживе във в. „Македонска трибуна“ с приложени чуждестранни оценки за него.

 

КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА ИВАН МИХАЙЛОВ

 

Роден е в Ново село при Щип, където е учил в българското първоначално училище. Свършил е шести клас на Българската реална гимназия в Солун. Довършил гимназиалното си образование в новопостроената сръбска гимназия в Скопие през 1914 г., след като са били закрити всички български училища от сръбските власти.

Подир Първата световна война е студент по право в София. Там е бил председател на Македонското студентско дружество „Вардар“, което бе закрито при идването на комунистическата власт в България през 1944 година.

Като студент е бил в тайна услуга на започналата в Македония борба от страна на ВМРО (Вътрешна македонска революционна организация) срещу терористичните режими в Югославия и Гърция. Работил е в канцеларията на Задграничното представителство на ВМРО в София още докато там главен двигател е бил Т. Александров.

След като Алекоандров се е явил като нелегален борец в поробената родина, поръчките от там до Михайлов – в полза на народното дело се умножават. А когато отношенията на българската власт и македонското движение стават доста обтегнати, той живее близо две години нелегално в София, заплетен в борбите срещу тогавашната българска полиция. Управлението в България беше по това време в ръцете на Българския земеделски народен съюз.

В 1924 г. загина Тодор Александров. Очертаха се стремежи от някои страни за спъване или унищожение на македонското освободително движение, а от други фактори – посегателства срещу неговата самостоятелност и желание да го впрегнат в чужда услуга. На Михайлов се пада най-важната заслуга за запазване независимостта на освободителното дело. Бидоха наказани от ВМРО и важни виновници по убийството на Александров.

Духът на македонското българско общество, сериозно понижен поради загубата на Александров, наново доби криле както в Македония, така и всред голямата македоно-българска емиграция в България и другаде в света. Бързото обезвредяване на изменниците (някои от които бяха открити и в чужбина) от-страни евентуалните сътресения във ВМРО, желани особено от далечни външни фактори. С възторг продължи години под ред работата както в нелегалния, така и в легалния сектор на Движението. Всички легални македонски организации, родолюбиви и самодисциплинирани, бяха в съгласие с идеологията и политиката на ВМРО, към която изказаха адмирацията си и на Великия събор, свикан в началото на 1933 г. в Горна Джумая. Подобен събор за пръв стана в историята на македонското движение; присъствуваха над 20 хиляди души.

В началото на 1925 година Иван Михайлов е избран за член в Централния комитет на ВМРО. По-сетне е бил преизбиран още два пъти на същия пост.

По негово настояване се провеждат полезни реформи в тактиката на ВМРО; предприемат се и редица пропагандни, културно-стопански и политически инициативи. Между тях е и по-тясното сближение – срещу общия противник – между македонското и хърватското борческо движение. Очакваните добри резултати се постигнаха чрез взетите мерки. Надеждите на Белград и Атина, а и на някои пораженски среди в България, че македонският въпрос и борба ще пропаднат след смъртта на Тодор Александров, не се оправдаха. Революционните акции в известен размер се пренесоха в самото отечество на поробителите – в Сърбия – в отговор на факта, че сръбски пришълци-насилници посягаха непрестанно върху имота, честта и живота на българи, турци и албанци в Македония; но се стараеха на първо място да заличават националното съзнание на македонските българи.

Броят на четите и състава им биде намален. Даде се преднина на революционни прояви, които имаха повече психологическо въздействие върху поробения народ, без да му налагат излишни жертви. Но заедно с това повече смут се внасяше и в средата на угнетителите, а чуждестранната преса по-настойчиво заговарваше за нерешения и остър македонски въпрос. Някои акции се приемаха като сензационни всред чуждото общество; за пример: наказанието от девойката Менча Кърничева на Тодор Паница във виенския Бургтеатър; наказанието на сръбския тиранин Прелич по сред бял ден в центъра на Скопие, при което героинята Мара Бунева се самоуби; стрелянето срещу началника на югославската полиция Жика Лазич в кабинета му в Белград, от лице, което той бе изпратил да намери и убие Иван Михайлова; изпълнената присъда на ВМРО в Милано срещу изменника Чаулев; наказанието на ренегата Стоян Мишев и на сръбския генерал Ковачевич в Щип, и прочее.

През Втората световна война македонското освободително движение положи всички усилия да остане неутрално, понеже не виждаше вероятност за реализиране през войната на своята политическа цел – създаване на независима Македония по образеца на Швейцария, с равноправие на всички народности в Македония. Към края на войната Германия предложи на Иван Михайлов да обяви отделна македонска държава; но поради обективни основания той отби предложението.

След войната той написа – освен други книги – досега четири книги със свои спомени, които се отнасят главно до страданията и борбите на македонските българи (и на други национални малцинства в Югославия и Гърция) след като на мястото на турското управление бяха дошли в Македония режимите на християнски държави. И продължава да работи за идеалите на македонското движение чрез подходящи за времето и условията средства.”

 

Чужди изказвания за Иван Михайлов

Римският вестник „Ил Тевере“ (цитиран от „Свобода или смърт“ на 24 февруари 1929 г.) писа между другото:

„Великолепният успех на македонския конгрес, състоял се през тия дни в София, ще послужи за окончателното разбиване на една кампания от лъжи, която през последните месеци се бе засилила, за да опетни най-благородното движение за независимост и свобода в Европа ...

Същественото е, че Иван Михайлов има днес в ръцете си цялото движение, трептящо от жар и самопожертвуване за много тежките и дълги битки, които го очакват още“.

Кореспондентът на „Ил Тевере“ е наблюдавал конгреса на легалната македонска емиграция в България. Идейно и политически легалните организации на македонските българи са били на една линия с нелегалната ВМРО.

Атинският вестник „Проя“ от 19 декември 1930 г. писа за ВМРО и Иван Михайлов. Цитираме съвсем на кратко:

„Не съществува балканец, който да не знае името Иван Михайлов ... Много от неговите противници биха му отсекли главата с благодарност и биха я занесли в Белград, където много скъпо е оценена ... Иван Михайлов е действителният водител на своите заклети последаватели герои които са дали клетва от години, за да работят за свободата на Македония.

Американското седмично списание „Дж. Ню Репъблик“ в броя си от 31 декември 1930 г. пише дълга статия за ВМРО. Цитираме само една фраза:

„Днес, под водителството на нейния млад способен, корав и брилянтен водач Иван Михайлов, ВМРО прилага срещу гърците и югославяните същите методи както срещу турците.“

Списанието казва, че в Македония се намира едно голямо население, което е българско по кръв и език.

Излизащият в Болония италиански вестник „Ресто дел Карлино“ от 5 януари 1933 г. изтъква, че Бел-град денонощно, явно и тайно, идейно и терористично, работи за тържеството на пансърбизма. Спирайки се на ВМРО срещу изменниците, вестникът казва:

„Фракцията на Протогеров съществува само чрез своята престъпна дейност, и инспирирана и финансирана от Сърбия, в нея се числят неколцина убийци ... В България емигрантите от Македония (област изцяло българска, но угнетявана от Сърбия с един колониален режим) са обединени в една единствена легална организация. ВМРО се идентифицира със самата националност и нейн шеф е Иван Михайлов. Пред очите на Белград ВМРО представлява невъзможността да се развива в България една дейност на пансръбска пропаганда.“

В „Чикаго Дейли Нюз“ проявеният като американски писател Стоян Христов разказва за срещата си с Ив. Михайлов. В „Македонска Трибуна“ от 3 май с.г. са дадени цитати от описанието. Между другото Стоян Христов казва: „Михайлов е вдъхнал нов живот в Революционната организация и неговото име е станало прочуто в цяла Югоизточна Европа. Той е станал една легенда.“

Бостонският „Крисчан Сайанс Монитор“ от 24 октомври 1930 г., покрай други данни за ВМРО дава отзив и за статията на Ив. Михайлов, публикувана в софийските вестници, относно наложената от противника-поробител борба на македонските българи.

Италианският вестник „Секоло Серра“ на 22 декември 1933 год. помести дълго описание за ВМРО. В статията се казва и следното:

„Начело на ВМРО днес стои младият Иван Михайлов, човек с много твърд характер и смелост, който въпреки младата си възраст се е наложил на другите войводи, поради своите безсъмнени заслуги.“

Големият турски ежедневник „Сон поста“ писа между другото:

„... Иван Михайлов е пълен господар на положението и има поддръжката освен на ВМРО, но и на цялата емиграция в България, която в борбата си срещу поробителите я поддържа морално ...“ (Цитирано от вестник „Македонска Трибуна“, Индианаполис, Индиана, 26 април 1934).

Холандският вестник „Алгемен Ханделсблат“ писа, че ВМРО иска независима Македония със столица Солун. Произнася се симпатично за македон-ските борци и казва: „Шефът на тази организация, наследникът на прочутия Тодор Александров, е Ив. Михайлов, балканският орел.“

Към 1948 г. Югославската и Българската комунистически партии започнаха взаимни остри нападки. Обвиняваха се взаимно няколко пъти под ред, че стояли на същите позиции, които имал Ив. Михайлов, а именно – искането да се създаде независима Македония по образеца на Швейцария. Особено се отличи в тая полемика белградският в[естни]к „Борба“. Но и двете партии в същност са големи противници на политическата позиция, която застъпва македонското народно движение.

Вестник „Независима хърватска държава“ писа между другото:

„Ние хърватите, които сме здраво свързани с македонците чрез нашия общ идеал, взаимната ни борба и общи радости и страдания, можем да ги вземем за пример ...

Героите се познават в изпитанията, а верните приятели в неволи и злини. Македонците, чийто главен вожд Т. Александров бе убит от черните сръбски оръдия имат днес водител още по-неуморим в борбата – Ив. Михайлов, който понастоящем води храбрия македонски народ.“ (Цитирано от „Македонска Трибуна“, Индианаполис, 26 окт. 1933 година)

Берлинският вестник „Ал-дойч Блетер“ помества обширна статия от д-р Харт Майер под заглавието „ВМРО“. В статията е казано между другото:

„Водителят на ВМРО Иван Михайлов е човек с всестранно образование, енергичен и неприятел на всички работи извършени наполовина, отличен познавач на душата на своя народ, на чието тяло и душа той повелява. Той е мъжът на делото, препълнен с такт и умение. За своите неприятели представлява ужас, но за своя народ е обожавания водител.“

Под заглавията „Некоронованият крал на Македония – Ив. Михайлов“, „човекът, който може да избере между мир или война“, южноамериканският вестник „Буенос Айрес Хералд“, в броя си от 15 май 1934 г. предава голяма статия от г. Ж. Суир, член на Английския кралски институт за международни работи. Същата статия е печатана в английското списание „Дъ Сфер“.

В статията е казано и следното.

„Със свършването на войните ВМРО бе реорганизирана от Тодор Александров, онзи велик македонски водач, чийто портрет виси във всяка македонска къща, кафене, ресторант из България...

... ВМРО остава като най-мощната организация в света. Тя е ръководена от един тричленен комитет на който Михайлов, „некоронованият крал на Македония“, както понякога е наричан, е шефът ...

... Малко чужденци са го видели. Той е повече от един лидер. Той въплощава един идеал. Той въплощава духа на македонската свобода. Когато през 1927 г. баща му и брат му бяха убити от сърбите, казва се, че той е погледнал на работата само като на още едно ново пожертвуване за македонската кауза“.

В списанието на Германския студентски съюз „Дер дойче штудент“ е поместена статия от д-р Вернер Хагерт за македонското движение. Между другото г. Хагерт пише:

„От десет години, веднага след убийството на Тодор Александров македонското движение се ръководи от Иван Михайлов. Надарен от природата като съвършен водач, той формира героизма на едно движение с такава твърдост и неумолимост, както то би могло да стане и е познато в древността.“

Във в[естни]к „Вашингтон Пост“ от 14 октомври 1934 г., г-н Арч А. Мърси помества дълга статия с описание за ВМРО. Между другото казва:

„Прогресът на ВМРО се дължи в голяма степен на лидерството иа Иван Михайлов ... Този водител днес се очерта като един от най-големите конспиратори и революционери в света. Културен и пътувал, той има качествата на цивилизован човек, какъвто и е. Обаче, верен на своята кауза, той е твърд и действува с бързи и унищожителни ефекти ...“

Познатото американско списание „Литерари Дайджест“ в броя си от 27 октомври 1934 г. се спира върху дейността на ВМРО:

„ВМРО се води от Иван Михайлов „най-мразеният, най-обожаваният и най-страшният човек в балканските страни...“

Вестник „Ла Трибюн дьо Женев“ от 8 и 9 септември 1932 г. с поместил обширна статия за македонската борба от познатия публицист г. Жан Лугол. В статията се е спрял и върху делото на Тод. Александров и Ив. Михайлов.

Излизащият в Австралия гръцки вестник „Македоникос Кирикс“, в броя си от 11 ноември 1963 г. помества статия от бившия гръцки министър Георгиос Модис, който се възмущава от сърбокомунистическата политика. Той пише:

„... Даже и лидерът на Македонския комитет Ванчо Михайлов, в книгата си „Македония – Швейцария на Балканите“ гледа с презрение на тая безогледна и егоистична тяхна политика – игнориране съществуването и незачитането правата на живеещите във Вардарска Македония народностни групировки.“

Думите на г. Модис изразяват всъщност цялата програма на македонското движение, която, без никаква прозорливост, се игнорира и от Гърция. Във всеки случай, г. Модис признава свободолюбивото становище на ВМРО и цялото македонско освободително движение, включително и становището на Ив. Михайлов.

Сръбският владика Дионисий, докато бе глава на всички православии сърби в Америка, публично призна – в издаваните там сръбски вестници – че Иван Михайлов се бори за независима Македония, а не за присъединяването ѝ към България. Това той писа подир Втората световна война и изявлението му бе цитирано във вестник „Македонска Трибуна“.

Публ. във в. „Македонска трибуна“, г. 48, Индианаполис, Индиана, 29 август 1974 г., бр. 2448, с. 3, 4, 5, 6.

 

 

ИВАН МИХАЙЛОВ (1896–1990) – ЖИВОТ В ДАТИ

(Кратка хронография, извлечена

от неговите спомени и интервюта)

 

Иван Михайлов Гаврилов е роден на 27 август 1896 г. в Щипската махала Ново село.

До първи клас учил в Новоселското училище.

В София завършва втори клас (1907–1908)

В Щип свършва трети клас и учи в турското училище в града (1908-1909)

Учи в Солунската българска гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ до шести клас (от 1910 до юни 1913) и става член на ВМОРО

Завършва Сръбска гимназия в гр. Скопие (през 1915)

Работи в Щипската община (1915–1918)

В края на Първата световна война (1918) служи в българската армия – войник в IV Артилерийски полк в София

Учи право в Софийския университет (от 1918 г.) и застава начело на създаденото по негова инициатива Македонско студентско дружество „Вардар“

Секретар в Задграничното представителство на ВМРО в София

Пунктов началник на ВМРО в София (до 1924 г.) и поддържа тесни връзки с български военни и водещи политически дейци

Публикува статии във вестниците „Независима Македония“, „Илинден“, „Свобода или смърт“, „Македонска трибуна“ и др.

Създава и редактира сборниците „Илинден“ (1921-1929)

След убийството на Т. Александров през 1924 г. влиза в ЦК на ВМРО и като такъв остава до края на живота си (1990)

Избран за член на ЦК на ВМРО с огромно болшинство на VІ Общ конгрес (февруари 1925) и преизбиран на следващите конгреси – VІІ и VІІІ (1928, 1932)

Оженва се за Мелпомена (Менча) Димитрова Кърничева, от Крушево (1926)

Сърбите убиват в Щип баща му Михаил Гаврилов и по-стария му брат Христо Михайлов (1927)

По негово нареждане са устроени атентати срещу Димо Хаджидимов, Владислав Ковачев, Райко Даскалов, Тодор Паница, Велимир Прелич, Жика Лазич, ген. Михайло Ковачевич, крал Александър Карагеоргиевич и др.

По негова заповед на 7 юли 1928 г. е наказан члена на ЦК на ВМРО ген. Александър Протогеров като главен виновник за убийството на Т. Алексан-дров. Наказани са и Георги Баждаров, Наум Томалевски и др.

След Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. нарежда на членовете на ВМРО да не се съпротивляват на българската армия и полиция и да се подчинят на българската власт.

В Турция е политически емигрант (от 12 септември 1934 – до есента на 1938 г.)

В Полша (септември 1938 – февруари 1940 г.)

В Германия и Унгария (1940-1941)

В Хърватско (1941–1944)

През септември 1944 г. Германия му възлага да застане начело на независима Македонска държава по подобие на Хърватската, но той отказва

След Втората световна война живее за кратко в Австрия и Испания. В Испания води радиочас на български език и подпомага по всякакъв начин в. „Македонска трибуна“, орган на Македонските политически организации (МПО) в САЩ и Канада.

До края на живота си (1990 г.) живее в Италия.

В емиграция Ив. Михайлов ръководи ВМРО, полага грижи за МПО в САЩ и Канада, Македонското дружество „Тодор Александров“ в Брюксел и поддържа тесни връзки с българската политическа емиграция в Европа и Америка и с българи от трите дяла на Македония. За него през този период на емиграция пропагандата се превръща в една от най-важните задачи в борбата за освобождението на поробените части на българското Отечеството.

Издава и редактира вестниците „Независима Македония“ и  „Македония“.

Провежда анкета сред съратниците си в борбата, която му помага при написването на четирите тома със спомени, книги и десетки брошури и стотици статии

Умира в Рим на 5 септември 1990 г.

 

 

КРАТКА БИБЛИОГРАФИЯ

 

Ив. Михайлов, Спомени, т. 1-4, Рим, Лувен, Индианаполис, 1958–1973.

Ив. Михайлов, Македонската освободителна борба и преврата от 19 май 1934 год. (1936).

Ив. Михайлов, По трънливия път на македонското освободително дело (1939).

Ив. Михайлов, Сталин и македонския въпрос (1947).

Ив. Михайлов, Македония – Швейцария на Балканите (1948).

Ив. Михайлов, ВМРО (1978).

Ив. Михайлов, Как се бранеше народа в Македония.

Ив. Михайлов, Предателството на Българската комунистическа партия към българщината (1984), сп. „Демократически сговор“.

Ив. Михайлов, Цола Драгойчева пише „история“.

Ив. Михайлов, За самостойна Македония (1947).

Ив. Михайлов, Относно книгата на Димо Казасов „Видяно и преживяно“.

Ив. Михайлов, Истинският образ на неуравновесения Кр. Мисирков.

Ив. Михайлов, Проф. Ст. Антоляк добре се измъкна.

Ив. Михайлов, Как пишеха нашите народни будители и герои.

Ив. Михайлов, Избрани произведения. Съст. Кр. Гергинов, Ц. Билярски. София, 1993, 495 с.

Ив. Михайлов, По трънливия път на македонското освободително дело. Съст. Кр. Гергинов, Ц. Билярски. Стара Загора, 1998, 156 с.

Ив. Михайлов, Македонските славяни са българи. Съст. Ц. Билярски. София, 2022, 174 с.

Ц. Билярски, За пребиваването на Иван Михайлов в Турция (1934-1938), Известия на държавните архиви, кн. 70, София, 1995, с. 109-180.

Ц. Билярски, Документалното наследство на Иван Михайлов, сп. „Архивен преглед“, бр. 1-2, София, 1998, с. 96-102.

Ц. Билярски, Вестник „Македонска трибуна“ и дейността на МПО и българската емиграция в САЩ в кореспонденцията на Иван Михайлов с Никола Антонов (1953-1954 г.), ИДА, кн. 78, София, 1999, с. 36-92.

Ив. Михайлов, Да се спасиш като загинеш (Непубликувани спомени, дневници и материали). Съст. Ц. Билярски. София, 2002, 296 с.

Ив. Михайлов, Легендата възкръсва. Съст. Ц. Билярски. София, 2004, 344 с.

Ц. Билярски, Иван Михайлов в обектива на полиция, дипломация, разузнаване и преса. София, 2006, 512 с.

Ц. Билярски, Вижданията на Иван Михайлов за разрешаването на македонския въпрос, отразени в публичните му изяви, във ВМРО и Иван Михайлов в защита на българщината. София, 2007, с. 64-80.

Ив. Михайлов, По трънливия път на македонското освободително дело. Съст. Ц. Билярски. София, 2007, 464 с.

Ц. Билярски, Тайните на ВМРО. Легенди и сензационни разкрития от нейните водачи. София, 2010 (интервюта на Ив. Михайлов – с. 233-455).

Ив. Михайлов, Македонска нация не съществува. Македония е географско понятие. Съст. Ц. Билярски. София, 2018, 186 с.

Ц. Билярски, Македонският въпрос и ВМОРО. Кратък исторически очерк. Приложение: Иван Михайлов, ВМРО, София, 2020, 292 с.

Ц. Билярски, Иван Михайлов по кървавия път на революцията. Сензационни разкрития за едно десетилетие (1924-1934). София, 2022, 870 с.