От десетина дена на нашия книжен пазар се появи една дългоочаквана и актуална книга – ФРАНЦИЯ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС. Тя е поредна книга от библиотечната поредица „Сите българи заедно“ за отношението на отделните държави по македонския въпрос. Читателите вече познават двете наши книги за САЩ и македонския въпрос и ще имат възможност да се запознаят в бъдеще и с книгите ни за отношението на Русия, Англия, Италия и Германия по македонския въпрос.  

Може би ако тази наша обемиста книга от 811 стр., съдържаща стотици автентични свидетелства за отношението на френски държавници, политици, военни и учени към македонския въпрос беше достигнала до френския президент Енануел Макрон преди френското предложение към България и към Северна Македония по пътя на западната ни съседка към Европейския съюз френската страна нямаше да натвори тази антибългарска глупост и нарушаване за пореден път интересите на българите от двете страни на границата. Навярно и Българският парламент нямаше да предприеме това катастрофално за народа ни решение за вдигане на ветото по отношение на сръбската колония Северна Македония.

Създателите на книгата във Велико Търново

Това са само наши предположения тъй като е известно, че съвременните политици и държавници (както се казва в оня каламбур) не четат история, те я пишат.

До включването на България в Първата световна война (1915 г.) за френската външна политика е пределно ясно и неведнъж декларирано, че в Македония живеят предимно българи и Македония е българска земя. Никой, никога до тогава във Франция не знае и не допуска съществуването на македонци и македонски народ. И след тази дата не са малко гласовете на истината от Франция и народа ни никога няма да изличи от паметта си имената на Огюст Дозон, Анри Пози, Жорж Десбон, Виктор Берар, Андре Шерадам, Роберт Пелтие, проф. Луй Леге, проф. А. Олар, Жозеф Ренак, барон Д’Естурнел Дьо Констан, Жорж Буске и полковник Леон Ламуш, рискували живота и кариерата си за да кажат на висок глас истината че Македония е вековна българска земя и че Франция е един от главните виновници за престъплението от Ньой.

За читателите на сайта „Сите българи заедно“, и за днешните парижки слепци и манипулатори на истината както и за скопските измамници предлагаме текста на редактора на тази книга Никола Григоров и предговора към нея на съставителя Цочо Билярски.

От Сите българи заедно

 

 

АНОТАЦИЯ НА КНИГАТА ОТ РЕДАКТОРА Ѝ НИКОЛА ГРИГОРОВ:

След сближаването си с Русия в края на 19 век, Франция става също  като нея върл и  ожесточен   враг на България и българския народ ,за което говорят следните исторически факти:

1. Франция през 1913 година в Букурещ предлага България да бъде разделена между Сърбия, Гърция и Румъния.

2. Френски войски помогнаха на Сърбия да завладее Македония през Първата световна война.

3. Франция в Ньой прие много радушно предложението на Сърбия и Гърция за изтриването на България от Балканите.

4. Франция е главния създател и  изпълнител  на Ньойския диктат и от там  на сръбския геноцид над българите в Македония.

5. Френските политици и дипломати до 1941 година  никога  не реагираха на многобройните свидетелства за сръбския геноцид над българите в Македония, дори и след ужасяващия репортаж на французина Анри Пози „Войната се връща“!

6. Франция от 1944 година до днес  открито подкрепя варварския  македонистичен геноцид над българите в Македония, като сега иска  да го направи официална политика на ЕС!

7. Франция престъпно скри   черната кутия от самолета, с който бе убит  македонския президент Борис Трайковски.

8. Френският президент Еманюел Макрон открито  погази историята,  всички европейски и  световни закони и  изнуди нашите  управници  да вдигнат ветото на Македония за ЕС, а после нагласи условията за Скопие  така, че да се запази геноцида над българите в Македония.

Затова в тази книга са събрани ярки и неоспорими ФРЕНСКИ исторически доказателства  за българите в Македония, за липсата на етнически македонци там и за упражнявания  към  българите  над   сто години сръбско-руски брутален геноцид.

Див и варварски геноцид, целящ сърбизирането на българите в Македония, наложен с участието и  на френска военна сила и  дипломатическа подкрепа, всячески поддържан и днес от всички френски политици начело  с  френския президент, върлия  българомразец  Еманюел Макрон!!

За разобличаването на вековното френско участие  в геноцида над българите в Македония издаваме  тази книга!!!

Никола Григоров

 

 

 

ПРЕДГОВОР НА КНИГАТА ОТ СЪСТАВИТЕЛЯ ЦОЧО БИЛЯРСКИ

Днес като че ли отново е актуален въпросът за отношението на Франция и на нейните управляващи към Македония и към Македонския въпрос. Явно там отдавна не са наясно с балканската история, а и с външната политика на френската държава през последните повече от 150 години, макар че френската историческа наука е на едно от водещите места в света. Начело на френската дипломация преди малко повече от стотина години стоят образовани и знаещи политици, които въпреки това не рядко застават не на страната на истината, а на криворазбрания интерес.

Още от началото на XIX век френските пътешественици в територията на тогавашните Вардарска и Егейска Македония откриваха предимно българи. Главно българи те откриваха в своите пътувания, така също както в Тракия, така и в Добруджа и в Нишко и Пиротско. Българите присъстваха в писанията на Волтер, Ламартин и Бланки. За всички тях беше чуждо и непознато името македонец. Дори и когато преди 100 години наложиха на България Ньойския диктат никъде в протоколите на Парижката мирна конференция (1919 г.) не се говореше за околовардарски, егейски и беломорски македонци. Много от честните французи, от първите десетилетия на ХХ век отстояват с методите на науката историческата истина, че Македония е неотделима част от Българското отечество, както и нейното население е българско по произход, история, обичаи и език.

Високо извисяващия се глас на френските журналисти, публицисти, дипломати, политици и държавници от първото десетилетие на ХХ век защитаваше историческата истина, че там в Македония живеят предимно българи и революционното движение беше българско. Едва ли можем да забравим писанията на Огюст Дозон, Густав Шлюмберже, Луй Леже, Анри Пози, Виктор Берар, Пол Анри д'Естурнел дьо Констан, Леон Ламуш, Андре Мазон, Жан Жорес, Жорж Десбон, Жюстен Годар, а дори и на ранния Жорж Клемансо.

Но може би на едно от водещите места във френската дипломация е дългогодишния френски външен министър Теофил Делкасе. Той е главното действащо лице и във Френските жълти книги по македонския въпрос. Публикуваната през 1903 г. в Париж първа жълта книга (1902), още същата година е преведена на български език от видния македонски деец, участник в борбите за Съединение и дългогодишен български дипломат Димитър Ризов. Втората жълта книга (1903-1905) не е преведена изцяло, а само отделни документи от нея, които са публикувани в тогавашната преса (сп. „Македоно-одрински преглед“) и в някои документални сборници след години.

В далечната 1903 г. първата жълта книга е издадена като притурка на легалния печатен орган на македонското освободително движение вестник „Право“. Днес тя е изключителна библиографска рядкост и може да се намери само в нашите големи библиотеки. От нейните страници читателят може да проследи борбите на македонските българи за освобождение през цялата 1902 г. Пред очите на френските дипломати си дават среща и се противопоставят българските революционери от двете български организации – тайната Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и легалния Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК). От българската и турската столица, както и от столиците на Великите сили, заинтересовани от положението на Балканския полуостров, може да се проследи развитието на македонския въпрос, което своевременно френските дипломати докладват на външния министър Делкасе, а той от своя срана в рамките може би на часове им дава своите инструкции как да действат сред македонските българи, пред турския султан, руския император и тогавашния български министър-председател д-р Стоян Данев. В тази книга може да видите и френските проекти за облекчаване положението на македонските българи и то месеци преди Пъдарските и Мюрцщегските реформи, непосредствено след Горноджумайското и месеци преди Илинденско-Преображенското въстание. Автор на проектите е френският генерален консул в Солун Стег, който след налагането на Мюрцщегските реформи е делегат във Финансовата комисия към европейските реформатори.

 

Френска жълта книга по македонския въпрос

 

Документите от втората жълта книга представят въстанието на българите в Македония и Одринско през 1903 г., както и дейността на френските представители в международната комисия, участваща в реформирането на турската жандармерия след Илинденско-Преображенското въстание

И в двете френски жълти книги френската дипломация е категорична по отношение на народностния характер на Македония, както и на легалното и революционното македоно-одринско движение.

Тясно свързани с френските дипломатически текстове са приложените тук български дипломатически документи, обхващащи с прекъсване времето от 1903 до скъсване на дипломатическите отношения през 1915 г. след включването на България във войната на страната на Централните сили. През това време министри на външните работи са министър-председателите ген. Рачо Петров и д-р Васил Радославов, а френски министър на външните работи е отново Теофил Делкасе. Във френската столица са аташирани известните български дипломати д-р Любомир Золотович, д-р Димитър Станчов и Александър Греков. Френската дипломация от този период е категорична, че Македония е българска и там болшинството от населението е също българско. За нея не съществуват македонци и македонско население, различно от българския народ, а Сърбия и Гърция са окупатори на българска територия, върху която нямат никакви права.

В самостоятелен раздел са обособени публицистични материали от френската преса, намерили своевременно място в легалния печат на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (вестниците „Революционен лист“, „Македоно-одрински преглед“), както и изявленията на френски учени, политици и общественици в резултат на проведените анкети от професорите Иван Шишманов и Иван Гьоргов и намерили място на страниците на сп. „Свободно мнение“ и в. „Македония“, излизащи в София. Първата анкета е проведена непосредствено след Букурещкия мирен договор (1913-1914), а втората след Ньойския мирен договор (1920). Сред авторите се открояват статиите и мненията на редица известни познавачи на македонския въпрос, сред които са Виктор Берар, Андре Шерадам, Роберт Пелтие, проф. Луй Леге, проф. А. Олар, Жозеф Ренак, барон Д’Естурнел Дьо Констан, Жорж Буске и полковник Леон Ламуш.

Дори за командващия Антантските войски на Изток маршал Франше д`Епре, който успява да изтласка нашите войски през септември 1918 г., Македония е населена с българи, но по силата на развитието на военните действия, тя отново ще премине в ръцете на Сърбия и Гърция. Тук читателите ще се срещнат с част от спомените на френския военноначалник, които днес са напълно непознати за нашата общественост. В тях той отразява военните действия на Съюзните армии на Македонския фронт през последните месеци на Първата световна война, както и подписването на военната конвенция за прекратяването на военните действия между България и Антантските войски. В преговорите в края на септември в Солун заедно с командващия Втора българска армия генерал Иван Луков, участват двама македонски българи от град Ресен – Андрей Ляпчев, ръководител на делегацията, по това време министър, а по-късно министър-председател и историка, публициста и дипломата Симеон Радев, като експерт в делегацията.

Освен с интервютата си пред сп. „Свободно мнение“ и в. „Македония“, полковник Леон Ламуш присъства в настоящия обемист том и с два по-големи материала.

През 1930 г. в България излиза от печат книгата със спомените на полковник Леон Ламуш „Петнадесет години балканска история (1904-1918)“, отнасяща се за времето когато живее сред македонските българи.

Личността и дейността на Леон Ламуш (1860–1945) са достатъчно познати, за разлика на неговото творчество, което все още не е напълно преведено. Същото се отнася и до запазената негова кореспонденция в българските архиви. Непозната остава и научната му дейност, когато се занимава с проблемите на балканските езици, книжнина и история. В творчеството си Леон Ламуш отделя особено внимание на македонския въпрос. За него населението в Македония е българско, каквито са и езикът и фолклорът му. Въпреки че има достатъчно добра подготовка, но през времето от 1904 до 1908 г. когато той пребивава в Македония има възможност да се запознае още по-добре на място с народа ни, с неговата история, обичаи и език. Освен български език Л. Ламуш говори и турски, албански, и сръбски, което ще му бъде от полза в по-нататъшната му изследователска дейност.

През 1904 г. Леон Ламуш влиза в европейската мисия по преустройството на турската жандармерия, целта на която е да се приложат на практика Мюрцщегските реформи след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание. Мястото, където е определено да пребивават и действат френските офицери, в състава на които влиза и полк. Л. Ламуш е Сяр. През този петгодишен период той има възможност да обиколи цяла Македония, като в обиколките си посещава и Демир Хисар, Кавала, Драма, Бер, Воден, Гевгели, Дойран, Битоля, Ресен, Охрид, Струга, Мелник, Горна Джумая и др.

Леон Ламуш е автор на десетки трудове по проблемите на Балканския полуостров и населяващите го народи. Освен включената тук негова книга, заслужават внимание и изследванията му „Les Bulgares dans le passe et le present“ (1892); „La peninsule Balkanique“ (1899); „Les determinatifs dans les langues slaves du Sud, Quinze ans d’histoire balkanique“, „La Question des minorites“ (1931) и редица други.

Както в спомените си, така и в книга си за малцинствата на Балканския полуостров Леон Ламуш за пореден път се изявява като един от най-добрите познавачи на македонския въпрос.

Десетилетието след Парижката мирна конференция (1918-1920) събужда в Европа и света старите страхове, че войната отново се завръща. Вилнеещата световна криза подсилва това чувство, а някои от миротворците от Париж вече или са извън политиката, или покойници. Адската машина която бяха заложили с грабителските мирни договори се очакваше да избухне всеки момент. Западната общественост от средите на победителите и на победените насочи и този път вниманието си към „Барутния погреб на Европа“ – Балканите.

Въпреки преобладаващото негативно отношение към народа ни в периода между двете световни войни не са малко гласовете, издигнали се в негова защита, като на едно от първите места, колкото и да е парадоксално стоят водещи френски, италиански и руски публицисти и учени. Гласът и съвестта на Франция, класическата страна на съвременната демокрация беше коренно противоположен на този на парижките палачи от 1919 г. Ние българите не бива никога да забравяме имената и делото на Леон Ламуш, Пол Жантизон и Жорж Десбон. Водещо място сред тия гласове е този на журналиста и публициста Анри Пози, заел безспорно място сред безкористните приятели на народа ни с творчеството си. В книгата му „Войната се връща“, се съдържат само автентичните впечатления на един прогледнал голям френски журналист, изявил се до тогавашния момент многократно със симпатиите си към сърбите. Този ужасяющ, почти документален разказ, представлява един зловещ пътепис из заграбените от Сърбия български земи. Анри Пози определено може да бъде нареден сред най-видните световни изследователи и публицисти, избрали за професия разследващата журналистика, като Джон Хънтър, Х. Х. Мънроу – Саки, Джеймс Баучер, Уилям Гладстон, братята Бъкстон, Павел Милюков, Леонид Неманов и др. Това издание повтаря, нередактирано, отпечатаното за пръв път през 1934 г. издание.

Днес името на Анри Пози е широко известно в България. Той е роден през 1879 г. във Франция и произхожда от стара протестантска фамилия. През Първата световна война, е военен кореспондент и съвсем не храни симпатии към българските противници от Южния фронт. След войната в продължение на десетина години той отново е на Балканите и в Централна Европа. Официалната му мисия, покрай шпионските задачи, които изпълнява, e на специален кореспондент на реномирания френски вестник „Le Temps“. Мисията му завършва с резултат, който потвърждава опасенията във Франция, че „войната се завръща“. Той така и кръщава книгата си, която е жестока присъда над сръбските колонизатори, които не можаха да изпълнят заканата на българоядеца Никола Пашич, че за десетина години няма да остане нищо от българите в Македония, тъй като те ще бъдат претопени. А. Пози установява, че една от главните причини, за да се върне войната отново ще бъде македонският въпрос, който е жив въглен в отношенията на българите със съседите им на запад и юг. Жестокостите, издевателствата и страхът, както установява френският разузнавач и журналист, съвсем не са пречупили македонските българи – огнището продължава да тлее, подклаждано от всесилната ВМРО. И само няколко месеца след излизането на книгата, ВМРО съвместно с хърватските усташи ще изпълни в Марсилия смъртната присъда над главния злосторник – югославския крал Александър Караджорджевич. Предсказанията на честния френски журналист започват да се сбъдват. Стреснатите югославски политици и държавници взимат бързи мерки срещу независимия глас – Върховният Белградски съд произнася 20-годишна присъда на затвор за Анри Пози. Но това не го уплашва, а го амбицира още повече, като публикува новата си книга „Черна ръка над Европа“, в която ще включи отново и „Войната се връща“. Тя отново събужда и раздвижва духовете в Европа и по света – журналистът си оказва пророк, а не само обикновен хроникьор на събитията.

Анри Пози умира на 67 годишна възраст през 1946 г.

Дейвид Лойд Джордж, Виторио Орландо, Жорж Клемансо и Удроу Уилсън на Парижката конференция

 

В този том е включена и непознатата досега у нас книга на известния френски юрист Жорж Десбон „България след Ньойския договор“. Тя е отпечатана за пръв път в Париж през 1930 г. През първата половина на миналия век името на Жорж Десбон е добре познато, не само като един от най-добрите познавачи на македонския въпрос, но изобщо на целия български национален въпрос, на българската история, както и на междудържавните отношения на Балканите. Неговите познания не са само от кабинетните му издирвания, а и от многократните му продължителни пребивавания в България и на Балканите. Той се спира многократно на злините сполетели българите от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали извън държавните граници на България и подложени на жестока денационализация и нечовешки издевателства. За Ж. Десбон злините върху българите се струпват в резултат на дипломацията на Великите сили, които още на Берлинския конгрес орязват границите на България и остават под робство огромна част от народа ни. И за него Македония е люлка на Българското възраждане, където се твори българската история и култура, а Македонският въпрос възниква по време на Берлинския конгрес.

Жорж Десбон е роден през 1889 г. във френския град Мобурге. Той е доктор по право и адвокат в Апелативния съд в Париж. Жорж Десбон се ползва с голям авторитет не само сред целия български народ, но и сред дейците на революционната организация на българите – ВМРО. С думи на най-искрено уважение и респект пише за него в спомените си водачът на ВМРО Иван Михайлов.

След атентата на Владо Черноземски срещу югославския крал Александър Караджорджевич в Марсилия Жорж Десбон е защитник на обвиняемите, участници в атентата. В започналия шумен процес през 1935 г., отстоявайки правата на македонските българи и на хърватите той влиза в сериозна разпра с председателя на съда. Започва разправа срещу него и са му отнети адвокатските прави, като е изключен и от адвокатската колегия. Правата му са възстановени чак на следващата 1936 г. година. Явно е че гласът на истината трудно си пробива път, дори в родината на една от класическите европейски демокрации, независимо че той в книгата си гледа да сведе до минимум греховете на родината му към нашия народ, насочвайки стрелите си главно към Англия, Германия и Русия.

Жорж Десбон умира през 1962 г. в Париж.

Книгата на Ж. Десбон се предхожда от кратък предговор на друг искрен приятел на истината и на народа ни френският сенатор и бивш министър Жюстен Годар. И не случайно той е автор на това встъпление. През 1913-1914 г. Жюстен Годар е член на Карнегиевата анкета, която трябва да установи истината за Двете балкански войни.

Книгата „България след Ньойския договор“ е преведена от френски език Лиляна Ванова.

Текстовете са предадени изцяло както се срещат в предишни техни публикации, без каквито и да било поправки и добавки. Там където се е налагало да се доразкриват съкратени думи и имена са използвани квадратните скоби.

Цочо В. Билярски.