Изключително интересен е въпросът за отношението на Русия по македонския въпрос. Руските архиви крият все още много тайни и сензации по него.

Независимо, че много от българските архиви се намират зад граница, това, което се съхранява в нашите архиви е също стойностно и от голямо значение. Значителна част от това архивно богатство е включено в различни документални издания, но определено трябва да се отбележи, че науката все още не разполага с цялостно издание, което да е посветено на тази тема.

В Централния държавен архив (ЦДА) в София се съхранява архивът на цар Фердинанд І и на двореца, който е заведен под № 3 к, през различните периоди носещ имената "Канцелария на Негово Височество Княза", "Канцелария на Тайния кабинет на Негово Величество Царя" и "Канцелария на Негово Величество Царя". Към този архивен фонд е включена и частта от т.нар. Фердинандов архив, който неговият внук предаде в ЦДА, а преди се пазеше в Хувъровия институт в САЩ. Двата архивни фонда взаимно се допълват и представляват едно неразкъсваемо цяло, като дават пълна картина на живота в Третото българско царство. Същевременно трябва да се подчертае, че българската част от този архив беше един от най-използваните архивни фондове в ЦДА, а американската все още е недостатъчно известна и използвана.

Сега ще имате възможност да се запознаете с няколко документа за руската политика по македонския въпрос и изключително интересният ръкописен материал, в който ВМОРО се спира на руската политика по македонския въпрос. Макар, че тези документи бяха публикувани преди години в едно нискотиражно издание те не достигнаха до по-широк кръг от българската и чуждестранна общественост към тези все още малко известни извори за българската история.

Въпреки, че в Русия беше публикуван дневника на руския външен министър граф Владимир Ламздорф, от който се вижда неговото отношение и позицията на руската дипломация по македонския въпрос, все още има документи които го разкриват в детайли. Такива са приложените тук няколко документа от времето преди Илинденско-Преображенското въстание (1903).

Месеци преди Илинденско-Преображенското въстание (март 1903 г.), в навечерието на Солунските атентати ЦК на ВМОРО излиза публично със свое изложение, в което се показва каква е политиката на Великите сили и балканските съседи на България към Македония и по Македонския въпрос. То носи заглавието „Кой иска преобразования в Турция и кой пречи на тия преобразования?“ Най-много място в това изложение на ЦК на ВМОРО е заделено на антибългарската политика на Русия по Македония въпрос. Няма информация това изложение да е печатано и разпространявано тогава или е предназначено за вътрешна употреба. И да е разпространявано като хектографно копие, каквато е била практиката на ВМОРО, то съществуващите негови екземпляри вероятно са изгубени или  унищожени.

За щастие ръкописният оригинал на изложението е изпратен и на тогавашния български княз Фердинанд Сакскоргготски заедно с други официални документи на ВМОРО. Те се пазят в архива на двореца в Централния държавен архив в София (ЦДА, ф. 3 к) в една и съща архивна единица. Другите документи са уставът на Тайната македоно-одринска революционна организация и правилникът на селските чети на организацията от 1902 г. (Вж. л. 42-43, 70-71.) Трябва да се подчертае, че и трите документа са писани на ръка с един и същи почерк. Това ни дава основание да твърдим, че и изложението е дело на член на ЦК на ВМОРО, който възможно е да е бил неговият тогавашен председател Иван Гарванов.

Тези документи, които ще имате възможност да прочетете са една малка и незначителна част от документалното богатство, което разкрива руската политика по македонския въпрос и нейното отношение към македонските българи и към тяхната революционна организация, както и към България, която е най-заинтересувана от разрешението на българския национален въпрос.

Цочо В. Билярски

 

№ 1

Промемория от Македоно - Одринската емиграция в България(1) до граф В. Н. Ламсдорф, руски външен министър с молба Русия да се застъпи за провеждане на реформи в Македония и Одринско.

София, 14 декември 1902 г.

 

За Негово Превъзходителство Граф В. Н. Ламсдорф(2)

От Македоно - Одринската емиграция

 

Ваше Превъзходителство!

Непоносимият турски гнет принуждава нашите братя в Македония да се хванат за оръжието и да влязат в неравна борба със своите потисници, опирайки се единствено на правотата на своето дело. Една част от нашата злочеста родина вече е разорена, а другата очаква, може би, същата най-горчива участ в най-близко бъдеще. И все пак македонците безвъзвратно се решиха да се борят и гинат, понеже при сегашното турско управление те не могат там долу да живеят по човешки.

И ето пред нас, терзани от мъчителни предчувствия пред мрачното бъдеще, което ни се представя изпълнено с кръв и стонове, неочаквано заблестя светлата искра на добрата надежда, че може би нашето право дело няма да се нуждае от още повече жертви, че може би то вече е откупено  с воплите и молитвите  на тези наши мъченици, част от които загинаха, а другата част все още мръзне в Рилския манастир и пограничните села… Надеждата идва оттам, откъдето, по непоколебимата увереност на нашия народ, и този път може единствено да дойде спасителната помощ - от могъщия Цар на нашия едноплеменен народ, пред милостивия образ на когото стои сега на колене цяла християнска Македония.

Скъпоценният знак на царската милост към нас - щедрият подарък за нашите страдалци – бежанци(3), а също и личното пристигане на Ваше Превъзходителство тука се явява за нас залог за това, че както и да е, но краят на нашите мъчения се приближава. Не намирайки дума да изразим пред Ваше Превъзходителство нашата безгранична благодарност към Всемилостивия Руски Цар за Неговото високохуманно внимание към вас, ние молим Ваше Превъзходителство да вземе присърце нашето свято народно дело и да бъдете нашия великодушен ходатай за осъществяването му.

Нашите желания не отиват по-далеч от най-необходимото за това, за да можем да съществуваме по човешки и за да се подсигури живота ни, имуществото и семейната чест. А това може да се постигне, по нашето дълбоко убеждение, основаващо се на петвековния кървав опит, само тогава, когато начело на Македония, която трябва да представлява една неразделна област, ще застане християнски управител с областно събрание, а обществената безопасност ще бъде поверена на местна милиция.

Някои подробности относно организацията и териториалното разпределение на тази област, както е известно на Ваше Превъзходителство, вече са били нееднократно посочвани на представителите на Македоно - Одринската емиграция. И по този повод, напълно разбирайки важността на момента, ние считаме за свой дълг още веднъж да припомним тези наши желания, без осъществяването на които по наше дълбоко убеждение, не може да бъде установен траен ред в Македония и в Одринската област.

Ето нашият проект на гореупоменатите подробности:

1. От днешните Солунски, Битолски и Скопски вилаети да се образува един само вилает със седалище Солун в следующите граници:

Пограничната линия на тоя вилает ще почва от сръбската граница срещу Враня, ще върви по северозападните межди на каазите Прешовска, Кумановска, Качанишка и Тетовска, ще съвпада с билото на Карадаг и от върха Люботен по билото на Шар планина ще достига до Кораб - най-високият връх на Дешан; от Кораб тя ще отива по потока Велещица, на който се намира голямото село Радомир, до вливането на тоя поток в Църни Дрин; до туй място тя ще следва по последната река до с. Нидред и оттам, минавайки по западните межди на каазите Охридска и Корчанска до самия връх Грамос, ще върви по южните межди на каазите Костурска, Кайлюрска, Воденска и Караферийска до онова място, гдето междата на последната кааза се пресича от потока Бистрица; от тая точка тя ще върви по течението на последния поток до вливането му в Егейско море и сетне, като извива към изток по крайбрежието и като обгръща Халкидическия полуостров, ще отива до устието на р. Места; оттук по същата река тя ще върви на североизток до онова място, гдето се влива в нея протокът, на който се намира с. Радибощ, а оттам по тоя приток ще пристига до границите на Източна Румелия, откъдето по-нататък ще съвпада с границите на Българското Княжество и Сръбското кралство.

Туй ново териториално разпределение не само не противоречи на досегашните турски мероприятия от подобен род, но в съществените си черти е просто едно възстановление на съществуващото административно разпределение на Македония в навечерието на последната руско-турска война, то напълно обема естествените граници на Македония в географическо, етнографическо и търговско отношение и е напълно съобразено както с мнението, което е преобладавало в Цариградската конференция през 1846 г. (вж. ІІІе protocol, Séance du 16/28 Decembre 1846) тъй също и с Берлинския договор (вж.ХІІІ протокол на Берлин[ския] конгрес), който дух е движил европейската дипломация всякога, когато се е разисквало върху мирното разрешение на Източния въпрос.

2. Да се назначава за валия на този вилает със срок за 5 години лице, напълно удовлетворяюще условията на справедливостта и толерантността и принадлежаще на преобладающата във вилаета народност.

Н. Б. Назначението на тоя пост княза Алеко Богориди(4) или Гаврийла Кръстевича паша(5), които винаги са се отличавали с редки качества като висши сановници на Отоманската империя, ще бъде най-съответствующе и най-задоволително за християнското население във вилаета.

Тоя пункт е напълно сходен с проекта на Цар[иградската] конф[еренция]. От 1846 г. (вж. Reglement Organique de la Bulgarie, чл. 4, алинея 1 и 6), както и духа на изработения през 1880 г. от Източно - румелийската европейска комисия проект за реформи в Турция (вж. Loi des Vilayets de la Turquie d'Europe, titre І, art. 21, et titre ІІ, art. 27, alinea 3).

3. Валията да управлява вилаета с помощта на едно Вилаетско събрание, което се избира непосредствено от самото население при строго съблюдение правата на меншествата и да решава всички въпроси, отнасящи се до вътрешната уредба на вилаета.

Тоя пункт е напълно сходен с проекта на Цар[иградската] конф[еренция] (вж. ibidem, чл. 4, алинеи 1 - 17), както и с проекта на Изт[очно] - рум[елийската] Европейска[] ком[исия]. (вж. ibidem, titre І, art. 82).

4. Личността и жилището да бъдат еднакво неприкосновени за всички граждани на вилаета. Цензура на печатното слово да не съществува.

Тоя пункт е напълно сходен с проекта на Изт[очно] - рум[елийската] Евр[опейска] ком[исия] (вж. ibidem, litre I, art. 4, 11, 15, 19).

5. Всичките вилаетски чиновници да се вземат от оная народност, която преобладава в тяхното местослужене. Висшите от тях да се назначават от Н[егово]  И[мператорско] В[еличество] Султана по предложение от валията, а останалите да се назначават направо от самия валия.

Тоя пункт е напълно сходен с проекта на Цар[иградската] конф[еренция] (вж. ibidem, чл. 3) и съответствува с проекта на Изт[очно]  - рум[елийската] Евр[опейска] ком[исия] (вж. ibidem, titre I, art. 21, alinea 2, et titre XVI, art 293).

6. Езикът на главните народности във вилаета да бъде официален наравно с турския във всичките вилаетски учреждения, като се предостави правото на административните единици да избират един от тия езици за своите официални сношения.

Тоя пункт е напълно сходен с проекта на Цар[иградската] конф[еренция] (вж. ibidem, чл. 7, ал. 5) и с духа на проекта от Изт[очно] - рум[елийската] Eвр[опейска] ком[исия] (вж. ibidem, titre I, art 22).

7. Учебното дело на християнските народности да се предостави всецяло на грижата на респективните им училищни организации.

Тоя пункт е напълно сходен с чл. 1 от "Закона за народното просвещение" в Турция от 1869 г.

8. За поддържането реда и тишината във вилаета да се организира една вилаетска жандармерия, основана върху началата на рекрутната система и непосредствено подчинение на валията. Тази жандармерия наедно с офицерите и да принадлежи на местните народности съразмерно с числеността им и да не надминава повече от 1% на местното мъжко население. Висшите офицери на тая жандармерия да се назначават от Н. и. в. султана по предложение от валията, а останалите да се назначават направо от самия валия.

Тоя пункт е напълно сходен с проекта на Цар[иградската] конф[еренция] (вж. ibidem, titre XVIII, art. 305, 307 et 310).

9. Бюджетът и данъците на вилаета да се определят от Вилаетското събрание. 25 % от доходите на вилаета да се внасят в общото държавно съкровище, а останалите да се употребяват за нуждите на вилаета.

Тоя пункт съответствува на проекта от Цар[иградската] конф[еренция] (вж. ibidem, чл. 5, ал. 11).

10. Същевременно с назначението на валията да се назначи и една комисия ad hoc, в която да бъдат достатъчно представени местните народности и която под председателството на валията да изработи подробностите на горните реформи.

Тоя пункт е напълно сходен с ал. 3 на 23-й член от Берлинския договор.

11. Да се даде обща и пълна амнистия на всички политически престъпници, осъдени и не, както и на всички заподозрени в неблагонадеждност вилаетски уроженци, които са извън родината си.

Тоя пункт съответствува на проекта от Цар[иградската] конф[еренция] (вж. ibidem, чл. 9).

12. Подобни реформи да се въведат и в Одринския вилает.

Тоя пункт е напълно сходен с ал. 2 на 23-й чл. от Берлинския договор.

 

От името на Македоно - Одринската Емиграция

Упълномощена депутация:

(подп.) Проф. Д-р Л. Милетич.(6)

(подп.) Проф. Д-р Ив. Георгов.(7)

(подп.) Ат. Наумов.(8)

F 11 - 4, 5 л. Печатно копие на руски език.

------------------------------------------

(1) След потушаването на Горноджумайското въстание от есента на 1902 г. руският външен министър Ламсдорф посещава Виена, Белград и София. По време на посещението си в София от 13 до 15 декември 1902 г. се срещнал с представители на българското правителство, със задграничните представители на ВМОРО в София, които му връчили, изготвената от Гьорче Петров "Промемория" и с представители на двата Върховни македоно-одринскикомитета. Пред тях той изложил позицията и намеренията на руското правителство по македонския въпрос и настоял за търпение и благоразумие по отношение на Македония. Във връчената на граф Ламсдорф Промемория е включен текста с основните искания на Върховния македонски комитет от неговия проект за реформи в Македония и Одринско от 1896 г., съставен по настояване на министър-председателя д-р Константин Стоилов. Вж. Македония. Сборник от документи и материали, С., 1978, с. 396 - 400 и Ц. Билярски, И. Бурилкова, Писма от дейци на ВМК и БМОРК в архива на д-р Константин Стоилов (1895 - 1898), Македонски преглед, г. ХІХ, бр.4, 1996, с. 108 - 109.

(2) Граф Владимир Николаевич Ламсдорф (1845 - 1907), руски външен министър (1901 - 1906).

(3) Става дума за отпусната руска парична помощ за бежанците след Горноджумайското въстание.

(4) Александър Богориди (1823 - 1910), българин на турска държавна служба , първият генерал - губернатор на Източна Румелия (1879 - 1884), спомогнал за запазването на българския характер на областта.

(5) Гаврил Кръстевич (1820 - 1898), участник в църковно-националните борби през Българското възраждане, главен секретар и директор на вътрешните дела в Източна Румелия (1879 - 1884), генерал - губернатор на областта (1884 - 1885).

(6) Проф. д-р Любомир Милетич (1863 - 1937), филолог и общественик, член на БАН, професор по славянска филология и ректор на Софийския университет, автор на изследвания в областта на етнографията, историята, фолклора, историята на българския език и диалектологията, председател на Македонския научен институт.

(7) Проф. д-р Иван Георгов (1862 - 1936), философ и общественик, професор по история на философията в Софийския университет, педагог, член на БАН, председател на Македонския научен институт.

(8) Атанас Наумов, учител, член на Българското тайно революционно братство в Турция в Солун, инспектор на екзархийските училища в Сярско, директор на Българската гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" в Солун, деец на ВМОРО, автор на учебници за гимназиите.

 

№ 2

Бележки на Димитър Станчов(1), български дипломатически агент в Петербург, предназначени за княз Фердинанд І за разговорите му с руския външен министър граф Ламсдорф за австро-руския проект за реформи в Турция, за дейността на Вътрешната македоно - одринска революционна организация и Върховния македоно-одринскикомитет по подготовката на въстание в Македония и Одринско, за отношението на Русия към македонския въпрос.

Петербург, 24 януари 1903 г.

 

В приемния си ден, граф Ламсдорф ме задържа по-дълго и ми каза следното:

"Съобщават ми от всякъде, че македонските комитети(2) възобновяват революционната си дейност; пушките и патроните били вече закупени и ще се изпращат в Македония. - Тези комитети, виждайки, че ние искаме да въведем реформите(3), за приложението на които, те досега настояваха по всякакъв начин, сега вече ги намират за недостатъчни и неотговарящи на желанията им, - пак те, следователно, искат да попречат на работата ни, искат да ни принудят на това чрез революционните си маневри!

Сега реформите са повече и какво от това? Бунт, война, революция, независимост за 3-те, измъкнати от Турция, вилаети, за да се дадат на кого?! Хубаво, това не сме ние, дали е Руското самодържавие, което комитетите ще накарат да промени вижданията ни и да ни остави да се повлияем от революционните методи.

1877 и 1878 години няма да се повторят - нито един руски войник, нито една руска рубла не ще бъдат пожертвани! - ние ще оплачем пролятата на Балканите кръв и сърцето ни ще прокърви, но това няма да са нашите мъже и нашите пари!

Съобщете в София, и добре да ви разберат, че и вчера Негово Величество благоволи да одобри всичките ми идеи по този повод; време е вече да си дадем сметка за истинските мисли и настроения, които вълнуват Русия по този повод и отзвука им в трите вилаета на Турската империя, както и в България -много е сериозно. - Вие може да разчитате на руското обществено мнение, на няколкото члена на славянски комитети, които смятате, че ще ви подкрепят! - Може би смятате, че съветите, които ви даваме сега - да потушите всякакво движение, да не го приемате - са само фрази, а в дадения момент, когато революционното движение  избухне ще ви помогнат, ще ви изпратят войски, помощ, пари! - много се лъжете!

Разберете го добре, защото вие ще сте отговорен. - От настоящия момент, аз съм упълномощен от Негово Величество да публикувам в подходящия според мен момент, официално комюнике, което да изясни на руския народ, че Императорът не одобрява революционните попълзновения в Македония и че Русия напълно се дезинтересира от тях.

Тогава вие сам ще видите какво може да се очаква от руското обществено становище, защото никой не ще се помръдне! - А ако все пак има при нас - в славянските комитети, господа с горещи глави, на които могат да разчитат в България, няма да ни е трудно да ги накараме да променят вижданията си, за да се успокоят! - Русия е голяма, има достатъчно места, където човек може да се приюти! -

Ако все пак отхвърлите руснаците -, от кого смятате, че може да бъде подкрепено надигналото се революционно движение? Вашите съседи, сърбите, се обявяват открито срещу каквато и да е автономия на Македония, - и аз няма да скрия от вас, че сърбите са решени да поддържат турците в случай, че възникнат размирици; - от друга страна, сърбите ще чуят съветите на Австрия и няма да се помръднат, ако вие тръгнете срещу турците със и за "македонската кауза"! За румънците не говоря, - вие познавате техните настроения.

Бях в София по заповед на Негово Величество, предупредих Негово Царско Височество за нашите проекти и разчитам на подкрепата, която той ще ни окаже! - Но аз настоявам да предупредите още веднъж правителството! - Трябва да се разруши легендата, съществуваща в България, че накрая - когато настъпи критичната минута - руснаците ще подкрепят едно движение, което да сложи точка на революционните вълнения.

В заключение: Аз работя в Константинопол, за да може нашия посланик да стигне най-бързо до целта, която съм набелязал; не ще оставя и без да му предам недоволството си от бавното развитие на преговорите, които се влачат, казват - защото не могат да намерят формулата, съгласно която Султанът да гарантира бързо изпълнение на молбите ни.

Тези дни - от Константинопол - ще получим по-точни и по-подробни новини - ще продължим с настояванията си до постигане на реформите, които предложихме, и няма да спрем до тук, - ще поискаме и други подобрения, още по-сериозни! -

 

25 януари 1903 г.

Ще помоля Негово Величество за разрешение да напиша политическо писмо по този въпрос на Негово Царско Височество! -

А сега не трябва да му даваме гласност! - и нищо няма да говорим преди всичко да тръгне! - Не съм уточнил публикациите - жълтата книга - от г-н Делкасе(4) - (който има вид на хвалипръцко) - това не служи за нищо; Ке д`Орсе също има вид, като че ли иска да ни каже, че чакаме "Париж" да ни даде идеята да се занимаем с въпроса, засягащ реда в 3-те вилаета. -

Не говоря за Македония - защото вие останалите не приемате определение за Македония; и аз вече започвам да мисля, че няма македонци. Ако човек ви покаже един "македонец" - вие българите, ще речете, че е "българин", а сърбите ще кажат, че е "сърбин".

Работейки за реформите и приложението им, - аз държа и на другата страна на очакванията ни! Трябва тези "ужасни и вредни комитети" да спрат да дразнят населението. -

Видях тези комитети в София и макар че ми бе неприятно им обясних становището си. - Е добре, ако в България вярват в тази кауза, както казах, за да не е без нищо, то тогава, те се лъжат! - Аз не допускам никакво усложнение за Русия. -

Решен съм, доколкото мога, да направя всичко възможно, за да достигнем цялостно подобрение в държавата и на нещата в трите вилаета!-

Не мога също така да кажа, че одобрявам пропагандата, която се прави на "бедните емигранти" - това не бива да е пропито с горчивина.

 

26 януари 1903 г.

Попитаха ме дали новините от вестниците са точни (В. "Кьолнише цайтунг" - Първа сутрин. - Издание от 31 януари 1903 г., № 83 - Кореспонденция - София - 23 ян[уари] - Балкански държави.) ами ако при разговора на г-н Б. с Негово Царско Височество се е получило недоразумение, аз отговорих, че и представителят на Русия няма никаква причина да се оплаква от отношението на Българския Княз към него.

(Всъщност, искаше ми се да отговоря на дипломатите, които ме попитаха това, че то всъщност почти не ги засяга.)

Надявам се, че Негово Царско Височество споделя моето становище и че достойнството, с което Принцът е пропит, не ще му позволи да се върне на тази тема в разговора с Б.

Б. ще се завърне тези дни. -

Това е почти дословният разговор с графа. - Той ще пише директно на Ваше Царско Височество. Б. трябва да донесе писмото. - Л. смята, че в камарата най-сетне ще се обсъжда казаното ми от графа "да запазим спокойствие". Ако графът действително пише на Ваше Царско Височество, то аз бих приел неговото писмо като гаранция, че Русия наистина ще се заеме с реформите. Това ще бъде много, много важно. -

Ваше Царско Височество ще благоволи да види, че графа ми говори в доста енергична смисъл! -

Но от друга страна зная, че графа много добре познава и си дава сметка от извънредно мъчното положение на Господаря и негово правителство. - В такава смисъл графа е говорил на франц[узкия] министър Буриян(5).

 

27 януари 1903 г.

Покорно благодаря за добрите и детайлирани сведения, които Господаря ми дава по въпроса на 15000 пушки и комитети.

Сега сме в най-трудната фаза по мак[едонския] въпрос, и тукашните признават това. -

Трябва за сега да прекъсна. - Н. Г. Гергов влиза.

Най-преданний

Твой Станчов.

 

29 януари 1903 г.

В отговорите си - които дадох на граф Ламсдорфа по енергичните бележки, които ми правеше той, казах между друго,че македонските комити със сигурност не са промeнили позицията си от посещението на графа, - че движението никога не е било в ръцете на българското правителство, - цитирах на графа рапорта на г-на Steeg(6) (Salonique 3. Junner 1902), припомних му, че самата европейска комисия за Източна Румелия 1880 - Константинопол (русский представитель Хитрово)(7) е казал: в отоманската империя никога не са липсвали добри закони -, това, което почти винаги липсва е тяхното изпълнение! - и пр., и пр.

Графа ми казваше: Не мога да го повярвам, от друга страна не обичам да го чувам, - а пък и няма по-глух от този, който не иска да чуе!- После прочетох на графа всичките депеши, из София - от В[аше] Царско Височество и от г-на Данева(8).

Графа се ласкае -, каза ми, че действително положението на Господаря е извънредно трудно, че мин[истър] - председателя тоже трябва да води силна борба против разгорещените души, - но че той, графа, не може, освен да ни съветвува, не може да ни удържи! - Графа повторно ми обеща, да пише и лично на Ваше Царско Височество -, аз много държа на такова едно политическо писмо - защото го считам като един важен акт - с който графа се задължава!-

С[танчов].

Бързам да ви изпратя тези няколко реда, които получих по пощата, смятам, че именно в този момент те може би са актуални за вас.

Ф[ердинанд].

 

29 - 30 януари 1903 г.

Протопопов е рапортирал от своя страна за случката с Г. П. Бах - неговият доклад е в полза на Господаря. - Генерал Житоски ми каза, че Сахаров  не одобрил поведението на Б. - но Куроп[аткин] и Сах[аров] казали, че за сега било по-добре, Господарят да държи Б., защото Б. бил добре в течение на българското положение по отношение на мак[едонския] въпрос.

С[танчов].

 

29 - 30 януари 1903 г.

Тая вечер замина Б. през Москва, Варшава, - и той има заповед, да бъде в понеделник в София и да предаде понеделник писмото от графа на Господаря. Смята да моля Господаря да благоволи да приеме понеделник Б., и ако е възможно да телеграфира същия ден на графа - защото графа във вторник е на доклад у царя!

Най-преданий Станчов.

F 14 - 4, 15 л. Оригинал. Ръкопис. (Върху текста от 24 януари 1903 г. княз Фердинанд І е написал в горната част на листа "да се копира до 8 стр.")

-------------------------------

(1) Димитър Станчов (1863 - 1940), държавник и дипломат, частен секретар на княз Фердинанд І от 1887 г., министър-председател (1907), министър на външните работи и изповеданията (1906 - 1907, 1907 - 1908), дипломатически агент в Румъния (1894),  Австро-Унгария (1895), Русия (1896), Франция (1908), пълномощен министър във Франция (1908), Белгия (1910), Италия (1915), Великобритания (1920), Белгия (1921) и Холандия (1922).

(2) Тук граф Ламсдорф смесва двете организации - легалната Върховен македоно - одрински комитет (ВМОК) и нелегалната Вътрешна македоно - одринска революционна организация (ВМОРО), които след взетото на 2 - 4 януари 1903 г. решение на Солунския конгрес на ВМОРО зя въстание обединяват усилията си за подготовка на Илинденско - Преображенското въстание.

(3) Става дума за австро - руския проект за реформи в Турция от януари 1903 г., който бил връчен на Високата порта на 8 февруари 1903 г. Тези реформи станали известни в историята като "пъдарски реформи".

(4) Теофил Далкасе (1852 - 1923), френски политически и държавен деец, министър на външните работи. Тук става дума за "Френската жълта книга по македонския въпрос. Дипломатически документи на Френското министерство на външните дела. Превел от оригинала Д. Ризов. С., 1903."

(5) Етиен Буриан (1851 - 1922), австроунгарски дипломат, дипломатически агент в София (1889 - 1895), министър на външните работи (1914 - 1916, 1918).

(6) Стег, фрески консул в Солун.

(7) Михаил Хитрово, руски дипломатически агент и генерален консул в България (1880 - 1883). Тук става дума за Европейската комисия за изработването на Органическия устав на Източна Румелия, която първоначално заседава в Цариград, а след това се премества в Пловдив.

(8) Д-р Стоян Данев (1857 - 1949), политически и държавен деец, професор, лидер на Прогресивнолибералната партия, министър-председател (1901 - 1903, 1913), председател на V ВНС и ХV ОНС.

 

№ 3

Нота на руското правителство към българското правителство с предупреждение за неучастието на България в предстоящото въстание и за руската позиция в конфликта.

Б. м., Б. д.

 

Русия е напълно убедена, че изискваните от Турция реформи ще бъдат приложени на практика и ще получат естествено по-широко развитие при неотслабващото й въздействие върху Портата. За това християнските народности в трите вилаета трябва да разчитат, че в техния бит ще настъпят съществени подобрения.

За съжаление престъпната дейност на революционните комитети не само забавя, но често прави невъзможно осъществяването на предприетите преобразувания. Българското правителство отрича всяко участие в престъпните действия и заявява, че то е предприело всички мерки за прекратяване агитацията в пределите на Княжеството.

Ние придаваме дължимото значение на направените от Княжеското правителство разпореждания. Но това е малко; необходимо е Княз Фердинанд и неговото правителство твърдо да решат да действуват съгласувано с изконната защитница на славяните Русия и ако въпреки очакванията, революционните агитатори успеят да предизвикат всеобщо въстание във вилаетите, - да съблюдава пълна ненамеса, недопускайки населението от Княжеството до участие в общия смут, а напротив да оказва пълно съдействие за прекратяване на революцията. Само при тези условия България може да разчита напълно на мощната подкрепа на Русия. В противен случай, а именно при най-малък опит България да окаже помощ на въстаниците, Русия ще бъде принудена да свали от себе си, всяка отговорност за тежките последствия, на които ще бъде подложено християнското население в Турция съвместно с България и, вярна на нееднократно направените заявления, няма да вземе никакво участие в безразсъдно предизвиканата борба със законната турска власт.

F 14 - 1, 2 л. Оригинал на руски език. Ръкопис.

 

№ 4

Изложение от [ЦК на ВМОРО] "Кой иска преобразования в Турция и кой пречи на тия преобразования?"

С[олун], март 1903 г.

 

І. 1. Македонския българин вековни и истинский син на тая историческа кръвна земя дойде до пълно съзнание и от няколко години насам сериозно се е завзел, за да си извоюва човешки правдини и истински живот. Той настоятелно иска преобразование.

2. Македонските гърци, случайните синове на тая нещастна земя, станаха причина на нейното заробване от агарянците и с това си изиграха и доиграха политическата роль. Чрез интриги сполучиха да изгорят българските книги и да затворят българските училища и черкви. За туй пред нищо не се спираха, когато българите се възродиха и проявиха знаци на ново въздигание. За туй със своите постоянни и гнусави предателства против българите спечелиха презрението на цели свободолюбив свят, - за да възпрепятствуват всячески напредъка на българите, тъй като те, нещастните изхабени във всяко отношение, не са способни, нито за въздържание, нито за напредък. Никога те няма да се съгласят да търсят и желаят преобразования в Турция. Те са съгласни дивия звяр да ги владее, - даже и в краен случай да се потурчат , само и само българите да не се издигнат. Напразно нашите свободомислещи и фалшиви интернационалисти мижат пред тоя грозен факт.

3. Куцовласите, които нямат свои огнища и постоянни заселища и като пиявици са впити в трупът на българите, та ги смучат, никога не би искали благоприятни за развитие условия, защото тогава трябва да изпаднат и издъхнат. За тях противоестествено е да се създадат условия, в каквито българите да ги конкурират. Те не търсят преобразования.

4. Сърби в Македония няма, но и тия които покрай сръбската граница ги има изоставени от своите си свободни братя в духовните верни на гръцкото духовенство, са без народно съзнание и без свободолюбив дух. Те са далеч от да търсят свобода и подобрение на живот.

5. Християни и мохамедани, арнаути с каквито е прошарена слабо по краищата Македония нямат никакво народно съзнание и се разделят на турци и гърци жестоко враждебни по между си. Те никога няма да мислят за преобразования (реформи).

6. Циганите, най-долния елемент, който се числи ту към християни (гърци, власи, арнаути), ту към турци е много слаб и резнебитен. Той е способен за роб и готован. Никога не смислюват за подобрение.

7. Дивия и жестокия владетел, турчина, който с течение на вековете и с коварната сила, която държи в ръцете си действително е доста внушително мнозинство в Македония и организирано, но никога не би се съгласило на преобразования, защото тогава, ще требува труд, наука, благородство и човещина в каквито не е навикнал и не желае да привиква.

Тия са народностите, които прямо би трябвало да се интересуват от положението си и да се замислюват за бъднината и това е което се забелязва в них.

ІІ. Балканските държавици косвено се интересуват и повечето от тях пристрастно гледат.

1. България колкото и да не доизпълва своя дълг, към еднородниците си, към Македония, по отношение да се спечели автономия държи най-достойно поведение. Тя винаги заедно с помощите, които отпуска на българите тук издигала глас макар и васална за преобразования в Турция.

Никогаш не е проявила такава претенция за възможно съединение на Македония, както проявяват Гърция и Сърбия. Никога не се е опитвала (и християните в Македония, както се стремят) за разделение на Македония, както се стремят Гърция, Сърбия и Черна гора. Никога не е заявила, че християните в Македония добруват и причини нямат да се вълнуват, както правят споменатите и други държави. Тя винаги, без да излезе от правното международно задължение е дигала глас за подобрение участта на македонски роб и нищо възможно не пропуснала, за да подпомогне на тая идея. От време на време правителствата на свободна България зима ги дявола и за да угодят на някоя или друга велика сила, спъват работата на свободолюбците; но народа без разлика на партии и убеждения осъжда това поведение.

2. Гърция, като не може да отрезвее още от вековните упойка на мегали идея, че цели Балкански полуостров е нейн и че никоя балканска държава не може да се мери с нея, даже и подир като й счупиха ребрата анадолските войски(1), още претендира за Македония. Тя докато не се увери, че ще може да се присъедини към нея дотогава не допуска (?!) да се реши Македонски въпрос. Велика Елада не допуска, но и не виждаше, че нейния глас и нейната воля никой не й купува за люле тютюн, та сега е в небрано лозе, като се намира пред бързото и силно подигание на Македонския въпрос. Понеже той се подига благодарение на трудове, лишения жертви от страна на българете, достойни и искрени синове на тая злощастна страна, великата Елада (?) не скланя и тъй като друг начин за попречвание, спобратимява се с вековния тиранин и обещава своите левенти и паликарета за теляци на турските офицери и войски. Нещастна Македонийо! Колко ниски и долни твари се стремят да те обсебат, а преди това как се гаврят с тебе!!! Дали ще дойде време, в което да ни допускаш да се раждат такива народи над твойта кръвна земя, да не прибираш трупове на такива гнусави хора?!?!?!?!… За да се продължава робството в Македония та се посестреми и развожда много често пъти с Турция. Стеснява посестримството когато се усилва гонението против българите и когато Турция е в лошо отношение с България, а се подразвежда, когато забележи противното. За да се съгласи тя да се тури край на турския деспотизъм изисква да се увери дали ще може да присъедини Македония към себе, или дали ще може поне да откърти голяма част от нея.

Тая вероломна доброжелателка мисли най-голямото зло за Македония. Те заедно с Гърция искат Македония за них, или никой българин да не остане в Македония и вечно Македония да остане робиня.

3. Черна гора, която зарад геройския народ имаше симпатиите на всички християни в Македония и тя напоследък се изкалпави с някакви претенции на част от Македония. Не може да култивира своето вечно и скъпо огнище, иска да простира ръце към други. Тя по тоя въпрос прилича на заека, своето заедно с другите животни клинкал да гони мечката. По примера на сестра й Сърбия и она се побратими с турчина тиранин. Не иска ( асла не е компетентна) - преобразование.

4. Неизвестна на никого в Македония, преди десетина години, Сърбия дигна такава врява от няколко години насам; употреби толкова много жертви, че крайните шовинисти в нея нарисуваха цяла Македония в своите карти, като сръбска земя, туриха знаци за в скоро време да обсебят и цяла България, част от Влашко и пр. и заговориха за велика Сърбия, като ще води съдбините на Балканите и ще направлява политиката на Европа (?).

В скоро време тия фантастични криле опърпаха и сръбски полет кацна в блато, като се виде, че книги и карти не решават въпросите, че пари и подкупи не обсебват народи; а е нужно знак, борба и самопожертвувание на местен народ. Като не можа да излъже учения свят, че болшинството на християните в Македония е сръбско, а получи позора, опитва се да оправдае претенциите, че тя като културна държава, не може да живее без море, само за да излезе на море и да осигури бъдещето си, тя трябва да обсебе Македония. Оглушва се нещастната за Босна и Херцеговина и ги намира за незряло грозе, защото са завладени от силната и цивилизована, коварна Австрия. За да постигне целта иска да спечели народ и влияние в Македония и като не е сполучила още това, не е съгласна да се преобразува Македония.

5. Румъния пак, като знае, че няма никакви исторически и национални права в Македония, се стреми да сгрупира и просвети, куцовласите, които са най-верните оръдия на патриаршията и от тях да представи сила, чрез която поне да спечели хегемония между всички балкански държавици. За това тя от дълго и гордо претендира. Никога няма да се съгласи тя за преобразования спечелени от българите.

Те са балкан[ските] държавици, които претендират и които не знаят що правят, освен България, благодарение на завистта, съперничество, банкрутство (умствено, нравствено и материално) и благодарение на туй, че са гайдички, които се надуват и свиват та пискат по командата на по-далечни и по-силни държави, претендентки за Македония. Да разгледаме тия … по-големи.

ІІІ. 1. Русия е най-заинтересованата държава. Тя се брои и като най-доброжелателка и с туй си присвоява права съвсем чудни на спрямо нас. Последното се проявява много осезателно от някои нейни наивни представители по нас, но верни на политиката й.

Руско - турската война доказа на цели свят, че Русия не се спира пред нищо, за да види всички славяни и всички християни свободни от чуждото робство. С[ан]стефанский договор доказа, че тя немаше за цел повече да се ползува от колкото да освобождава роби. Само капризни политикани могат да правят противното. Но поведението на Русия от Освобождението на България особено от като пое властта в Княжеството известния сатрап Стамбулов(2), па и дори до ден днешен, когато България се управлява от русофили по-верни за Русия от колкото повече руси(3). Това поведение издава самата нея за държава най-заинтересована, но и за най-неприятелка, за най-злонамерена. Само спомена за тая държава (Русия) едно време внушаваше надежда за най-благата бъднина. "Дядо Иван, ботушите, стария, мечката, северния" и пр. думи, които алегорично произнасяха Македонски старци, бяха в състояние да развълнуват много сърца и да възкръсват много надежди. Заради това много време и след като Русия измени поведението спрямо нас, никой нищо не можа да каже против Русия в Македония.

Да нападаш Русия значеше да обичаш Турция. За светотатство се считаше да се каже, че Русия е вероломна.

Сега е съвсем противното и съвсем право. Много малцина са, които не искат да се простят  с приятните мечти, които са създали от вярата, че Русия ще ни спаси. Тия които мислят и вярват (и съвсем не се лъжат), че Русия е опасна за нашата народност и душманин на нашата свобода, са до толкова много и до толкова влиятелни в Македония, че малцината слепи и крайни русофили не смеят да споменат нищо за Русия. Никому не се вярваше изпърво това, но Русия не закъсня да даде доказателства.

Руските консули се обявиха против българските владици и председатели; против българските учители и управители на училищата; против българските ученици и против всички българи. Във всички спорове и спречквания на горните, руските консули явно защищавали гърци, сърби (македонски) и употребяват (всички сили) и всичкото си внимание, за да ограничат черковно-училищните ни права. Всички знаят и помнят какво правеха Мискевич и Машков в Скопие(4) и Ростковски в Битоля(5). С цел да спре напредъка на българите в Македония няколко пъти повдига въпрос за вдигание на Екзархията и с туй да скъси връзките ни със свободна България. Като забеляза, че българите в Македония въпреки всички неприятели и пречки и въпреки пречките от нея напредват гигантски и проявяват признаци на пълно съзнателен елемент и доказа, че и без Русия, даже и против Русия може да се изходи целия път и да се стигне до свобода; тя се обяви като най-ярка душманка на освободителното дело, едно за да си постигне целта и друго, за да докаже че само чрез нея се освобождават робите в Турция и когато желае она, при все че крайните й цели и нейните интереси никога няма да й позволят да желае и помага, за да се освободим. Колко милее за християнството се вижда от нейното гнусаво поведение при изколванието на 50 000 (хр[истияни]), ерменци. Колко милее за славяните и за нас се вижда от нейното коварно поведение по Македонски въпрос. Въстаническото движение в 1895 година по нейно давление Българското правителство го спре(6) и по тоя начин напразно и безвъзвратно загинаха първите самоотверженици: Начов, Мутафов и идеалний Китанчев(7). Всички опити, които от тогава до днес стават за въстание всички са спирани и омаловажавани по нейно давление. По дипломатически ред заставлява България да обезсилва ония борци, които намират средства и условия от свободна България да потикват освободителното дело; а чрез консулите си насърчава турската войска и башибозуци да изтребляват българите в Македония и да уничтожат до един ония, които се борят за свободата на тая страна. Какво правят тия борци, велика по пространство, а дребнава по хуманност, Русио?! та ти искаш да ги изтребят до един?! Те търсят свобода, човешки правдини и просвета трябвало да се изтребят; ами тогава какво да става с тебе, която владееш и тъпчиш толкова милиони човешки същества, без да ги оставаш да се развиват, да си работят и да живеят свободни??

Нека македонския народ достойно потърси свободата си, па нека загине; той пак вечно ще живее като достоен народ. Ти, ти какво ще правиш, че ако продължаваш по пътя на жестокостта, пред здравия разум ще умреш и още толкова по-голяма да станеш!!?!

Македонски българин покланя за споменът на оная Русия, която за лице туряше интересите си, а се стремеше да обсебва земи, пристанища и проливи, за да постигне материални и славолюбиви цели. Тя днес е съединена с най-големия враг на славянството (Австрия) и харизва много славяни, за да заграби други. Тя подкрепва тоя тиранин, против който толкоз пъти е дигнала меча си и воювала да освободи тия, които сега поднася на турско изтребление!! Никой да не вярва, че тя желае нашето освобождение. Никой да не очаква тя да се смисли на убийствата, безчестията и зверствата против българщината от страна на тиранина, когато е безчувствена към убиване на нейните консули, към тъпчение на нейния герб и ругание на нейната национална и държавна чест!? Тя е заслепена в целите и интересите си. Право в тях гледа и игнорира всичко, което може да ни добере до Автономия, което е противна на нейните намерения.

2. Втора много заинтересована държава е велика Австрия. Тя последователна в своята политика и в своите стремления и неотклонно следва по тях. Русия по простота и развала само отклони и се присламчи към нея, за да й ускори сполуката. Австрия се стреми към Солун ( без да му мисли глупавата, че и велика Сърбия го иска) и за да завладее й трябва голяма част от Македония и от Албания. Тя само дебне да улови момент благоприятен. Тя знае, че ако се въведе автономия в Македония, за нея ще бъде по-мъчно да постигне своите си цели от колкото ако стои разкапалото турско владичество; за туй тя заедно с други държави плаче за "Статукво" в Турция. Заедно с Русия са се завзели да въведат реформи, не каквито да (правят) подобрят положението на християните, но чрез каквито да парализират силата на оная организация, която ще дигне на крак цели християнски елемент, за да търси човешки правдини. Виждат Австрия и Русия, че наближава тоя момент, в който ще грухнат всички нихни планове и цели, та бързат да сломят македонските въстаници. Целта не е им да спрат въстаническото движение, а да го ускорят, за да излезе ялово. Нито им е целта скоро да престане, а искат да се продължава слабо и да не сполучи и да пламне Турция, та да се разкапва и отслабва. Нейните цели са явни. Она иска да загине юначния македонски елемент, та да няма кой да й пречи в бъдеще; но в същото време иска чрез този юначен елемент да съсипе окончателно Турция, та да намери и намира винаги предлог, за да нахлуе. Тя подклажда и албанското население със същите цели. Тя гледа отблизо събитията и се хили, че успява да ги усложнява според нейните интереси и намерения, а от друга страна се приготовлява за сгодни момент. Така гледано на въпроса тя (Австрия) никога няма да се съгласи за автономия на Македония. Русия същото хоро играе, само че за друга парса. Тя пак се стреми да завземе Одринско и Цариград. И така от 2-те вечно неприятелки и враждебни държави, които днес лицемерно се целиват, за да постигнат предназначените планове и гледат на нас като на техни врагове, защото им бъркаме, нищо добро не можем да очакваме.

3. Италия, която тъй също се мами, за да завладее някои остатки от Турция, тъй също не би се съгласила да се даде автономия на Македония и Албания. Нейното влияние в Македония е слабо, но в Албания има голямо  влияние и там турила око. Във всякакъв случай нищо не може да се очаква от нея.

4. Германия макар да изглежда горда и военнолюбива, заслепена от интересите си, които от няколко години насам много добре си уплела в Турция, употребява всевъзможни средства с риск да се унижава пред Султана и да се компрометира пред цивилизования свят, само и само да запази целостта и властта на Турция. Тя още има за цел да се усили и закрепи Турция, та да възпрепятствува на Русия и Австрия, за да си постигнат целите. За туй при решаванието на международни въпроси, касателни до Турция Германия винаги е на нейна страна. За туй и прави всякакви въоружевания, гарантира и всякакви заеми и изпраща своите синове да обучават азиатските пълчища. От нея не можем да искаме съдействие, а трябва да очакваме голяма пречка.

Съчувствие имаме само на две велики държави, вярвам че бихме разчитали и на съдействие в краен случай.

Те са Франция и Англия.

5. Франция, която с порой кърви освети началата на човешки живот и увенча с успех човешкото право. Тая цивилизована хуманна велика държава винаги е съчувствувала на роба християнин в Турция и е дигала глава за свободата им. И тя има интереси в Турция. И тя продава много стоки в нея, и тя има концесии, които са придобити по горд и натъртен начин и които почиват на най-свободни начала, и тя има нужда от турските води, но интересите интереси, правото право. Тя третира Турция като несъстоятелна да й възпрепятствува, а не я гали и величае, както правят Русия, Австрия и Германия, особено последната. Гордата Франция не приема в замяна на своите цели и интереси да иска робството на християните. Истина тя в сила на международни задължения не предприела  акция за нашата свобода, но никога нищо против няма да има, ако ни се удостоиме. Поклон на тая държава и на нейния хуманен народ…

6. Англия действително гони някакви цели по бреговете на турските води, но няма никакви завоевателни цели; напротив искрено желае освобождението на народите в Балканите, за да се спаси еднаж за винаги от опасението да не би главните проливи в Средиземно море и бележити пристанища в ръцете на Русия и Австрия.

Тя е последователна в това и не трябва да се съмняваме…

След всички тия кратки задължения ние можем да се повърнем пак на въпроса, който поставихме на чело: "Кой иска реформи и кой е против тях".

Излиза, че от християните в Македония само българите искрено и настоятелно искат. Всички други нации не само не търсят, но кой малко, кой много пречат всевъзможно. Излиза, че от балканските държавици само България иска искрено, макар да е заставена да пречи дипломатично. Всички държавици други са против. Излиза че от всичките сили само Франция и Англия съчувствуват на истинско реформирание на Турция. Всички други велики сили не само не се съгласяват, но Австрия и Русия всячески пречат и настояват за нашето изтребление. Германия е искрена любовница на Турция.

За нас не остава нищо друго освен да схванем това положение, да го измериме добре и според това да действуваме, като имаме предвид, че свободни печат и свободолюбците от целия свят са на наша страна. Ние трябва да докажем две неща, първо, че заслужваме свободата и съчувствието на България, Франция и Англия и на свободолюбивите хора и народи.

Второ да дадем да разберат нашите неприятели в Македония на Балканите и неприятелските велики сили, че ние не сме вече народ вид и скован.

За да докажем първото трябва да държим оръжието, което сме дигнали и с него да се борим до смърт за свободата си. А за да докажем второто трябва да отмъщаваме на неприятелите скъпо и прескъпо за дето се съединяват с нашия вековен тиранин, за да ни довършат. Неприятелите са много, та и средствата против них трябва да бъдат различни.

Сеч на предателските елементи в Македония.

Разрушение на всичко, което закрепва интересите и на Австрия. Отричане на всякаква панславянска идея и православие и прекъсвание всякаква идея с коварната Русия.

Трябва да издигнем нашето достойнство, за да заслужим съчувствие и похвала на цели прав свят.

Трябва да съкрушим всичко, което мами малките и големи държави и ги заслепява.

Това трябва да е нашия девиз.(8)

ЦДА, ф. 3 к, оп. 8, а. е. 532, л. 72 - 79. Оригинал. Ръкопис.

----------------------------------

(1) Става дума за Гръцко - турската война от 1897 г.

(2) Стефан Стамболов (1854 - 1895), националреволюционер, политически и държавен деец, организатор и ръководител на Старозагорското (1875), Априлското (1876) и Кресненско - Разложкото въстание (1878 - 1879), един от основателите на Комитетите “Единство”, основател и лидер на Народнолибералната партия, председател на Народното събрание(1884 - 1886), регент, министър-председател (1887 - 1894).

(3) Става дума за правителството на д-р Стоян Данев.

(4) Машков, руски консул в Скопие. Провеждал антибългарска политика в Скопие, като сътрудничил на турците и сърбите. За неговата провокаторска дейност д-р Ст. Данев настоял чрез българския представител в Петербург д-р Д. Станчов за неговото отзоваване.

(5) Александър Ростковски, руски консул в Битоля, един от вдъхновителите на македонизма, автор на статистика да Македония, вж. А. Ростковский, Распределение жителей Битолскаго Вилаета по народностям и вероисповеданиям в 1897 году. Живая Старина, г. IХ, Выпуск I, стр. 103 - 104; убит през 1903 г. в Битоля.

(6) Става дума за Четническата акция на Върховния македонски комитет от лятото на 1895 г., ръководена от председателя на комитета Трайко Китанчев. Акцията не постига никакви реални резултати за освобождението на Македония и Одринско, но в резултат на нея македонският въпрос е поставен на дневен ред пред великите сили, а така също това е началото на утвърждаването на княз Фердинанд I в международен план. Четническата акция е спряна от българското правителство, след руския ултиматум по време на признаването на княз Фердинанд.

(7) Трайко Китанчев (1858 - 1895), общественик и книжовник, деец на националноосвободителното движение на българите от Македония и Одринско, член на Демократическата партия, основател и първи председател на ВМОК.

(8) Изложението е в една архивна единица и с други документи на ВМОРО. Това са устава на Тайната македоно - одринска революционна организация и правилника на селските чети на организацията от 1902 г. Вж. л. 42 - 43, 70 - 71. Трябва да подчертаем, че и трите документа са писани на ръка с един и същи почерк. Това ви дава основание да твърдим, че и изложението е дело на член на ЦК на ВМОРО.

 

№ 5

Писмо № 385 от граф Вл. Ламсдорф, министър на външните работи на Русия до д-р Димитър Станчов за отправени предупреждения към България по повод получени сведения от Ю. Бахметиев, руски пълномощен министър в България за подготвяни атентати срещу руските консули в Македония от чета, предвождана от поручик Муртев

Петербург, 11 април 1903 г.

 

Секретно.

Милостиви Господине,

Димитрiй Иванович,

Съгласно получените  от Д. С. С. Бахметиев(1) сведения, поручикът  от болгарската армия Муртев(2), извършил вече две убийства, е преминал с 8 другари през турската граница, с цел да извърши покушения над руските  консулски агенти в трете вилаета.

Вследствие на това Императорското министерство е наредило на руския дипломатически агент в София да обърне най-сериозно внимание на г. Данева върху злоумишления замисъл на поручик Муртев, като  предупреди министъра, че, в случай на извършването на покушенията, Княжеското правителство ще понесе тежката отговорност за допуснатото преминаване на границата от общоизвестния престъпник, изплъзнал се от наблюденията на българските власти, които би трябвало сега да проявяват особена бдителност.

Известявайки за това, ползувам се и т. н. …

П[одпис] Граф Ламздорф.

F 14 - 3, 2 л. Препис на руски език. Ръкопис.

--------------------------------

(1) Юрий Бахметиев, дипломатически агент и генерален консул на Русия в София (1897 - 1901). Бахметиев  многократно се намесва грубо във вътрешните работи на България.

(2) Вероятно става дума за Иван Муртов (Мардов), от с. Каракьой, Неврокопско, който бил и четник в Неврокопско по настояване на Гоце Делчев.

 

№ 6

Донесение на управляващия Руското консулство в Скопие до Министерство на външните работи на Русия за въвеждането на реформите в Македония, за присъствието на чужди военни кораби в Солунското пристанище, за премиването на чети на ВМОРО в Македония, за българо - турските отношения и да становището на Австро - Унгария по македонския въпрос.

Скопие, 4 април 1903 г.

 

По събраните сведения, работата по въвеждането на реформите в трите Румелийски вилаета се намира в следното положение:

Жандармерия и полиция. - Организирането на жандармерията и полицията е завършено в целия Скопски вилает, с изключение на Ипекския санджак.

От общото число на жандармските длъжности (2824) за християните са предназначени 547 места, но от тях са заети за сега 317. Християните в болшинството от случаите са българи. От тях не се изисква турска грамотност. Офицерските места са предоставени изключително на мюсюлмани.  Колкото до полицията, то в Скопски вилает при комплектоването на 162 редови, решено е да се назначат 32 християни; от тях за сега са назначени 26 (4 гърци, 7 българи, 4 евреи и 7 сърби); от 44 комисари 8 трябва да бъдат християни.

Полски стражари (бекчии). На селата с християнско или преобладаващо християнско население е разрешено да избират пъдари от своята среда. Селата с разноплеменно християнско население бекчиите се назначават от комисия от представители на християните от всяко племе. За отвърждаване на избраните бекчии, в столицата на вилаетите, санджаците и каазите се образуват комисии от представители на жандармерията, полицията и администрацията, които проверяват протоколите и, в случай на неодобрение, насрочват нови избори. - На основание на този регламент в трите Румелийски вилаета се избрани и утвърдени 600 бекчии. Допълнителен регламент ще бъде издаден след непродължително време.

Правосъдие. - Реформите в областта на правосъдието се изразяват засега в следното: съдилищата от 1 инстанция са разделени на граждански и углавни отделения; председателите на последните в бъдеще ще се назначават от правителството за съдилища от първа и втора инстанция; на кадиите ще се предоставя председателството само в гражданските съдилища. Членовете на углавните и гражданските съдилища от всички инстанции, избирани досега от населението, ще се назначават от правителството, при което едната половина от общия брой съдии - задължително от християните.

Пътища за съобщение. - Реформите ще се разпрострат и върху пътищата за съобщения; в този отрасъл във всичките шест Румелийски вилаета е решено да се отчисляват ежегодно 5 % от общата сума на доходите на всеки вилает за подобряване на шосетата и пътищата.

Училища. - На първо време  се предлага да се открият в трите вилаета на 500 начални училища и разходите по този параграф да се покрият  от 1 1/2 %  от вноските в полза на земеделските каси.

Данъци. - Вместо отменения илтизам (откуп) Хилми Паша предлага да се въведе система на събиране поземления данък. Данъчна единица се явява селото; основание за облагане на първо време ще служи средния доход от земята, изваден първоначално от цената на предишния откуп, а след това от реколтата от последните пет години. - Разпределянето на данъците ще се предостави на самите селяни.

Състав на администрацията. - Относно обновяването на личния състав на администрацията и полицията на Хилми Паша са направени вече първите стъпки, изразяващи се засега в уволнението от длъжност на 13 чиновници от гражданската администрация, 18 члена на съдилищата, 56 полицейски чина, 47 жандармерийски офицера и 884 редови.

 

Македонският въпрос. В Солунското пристанище сега стоят десет чуждестранни военни кораби. Портата се е обърнала към австро-унгарското и италиянското правителства с молба да отзоват своите кораби, чието присъствие в Солунското пристанище предизвиква недоволство сред жителите. Посочените правителства обсъждат тази молба на Турция и в константинополските политически сфери предполагат, че двете ескадри в непродължително време ще бъдат отзовани. Редът в Солун се поддържа от турски войски. Целият град е разделен на участъци, като във всеки от тях има военен пост, който изпраща патрули.

- В “Times” съобщават от Солун, че в много кръгове се придържат към мнението, че само война между Турция и България може да подобри съществуващото положение на нещата на Балканския полуостров. Турското население до такава степен е настроено враждебно срещу българите, които счита за главни виновници на цялата бъркотия в Европейска Турция, че може да се очаква момента, когато ще започне поголовно клане на християните. Затова мнозина предпочитат войната.

Софийският кореспондент на същия вестник съобщава, че турското население в окръг Джумая е възмутено от набезите, извършвани през последно време от чети, които неочаквано нападали турците и убили много. Християнското население на много села от този окръг е напуснало домовете си и побягнало в планините.  Българското население, граничещо с Турция е крайно недоволно от отношението на гражданските власти към въстаниците, които се връщат в родината, а също и към бегълците от Македония, търсещи приют на територията на княжеството. На 8 май българската войска е стреляла по една въстаническа чета, - били са около шестдесет души, - опитващи се да пресекат границата и да проникнат в Македония. Въстаниците били обкръжени от българската войска и се предали.

Австро - Унгария. Министърът на външните работи граф Голуховски е приемал тези дни членовете на управлението на дружеството на австро - унгарската външна търговия, което е обърнало внимание на министъра върху необходимостта предвид усложненията на Балканския полуостров, да се вземат мерки за опазване интересите на австро - унгарските търговци, занимаващи се с износна търговия в Турция. В докладната записка, която е била представена на министъра, се говори, че тази търговия носи на Австрия 70 000 000 крони, че експорта в България се оценява кръгло на 20 000 000 крони, при което най-малко половината от тази сума я няма в наличност, тъй като тези страни трябва да сключват дългосрочни кредити. За това експортните търговци преживяват тревожно време и не могат да решат трябва ли да приемат отново правените от Турция и България поръчки или да се откажат от тях. Депутацията молила министъра на външните работи да предложи на дипломатическите представители на балканските държави да приемат мерки така че търговците от Австро-Унгария да не останат на загуба, вследствие смутовете обхванали Турция и България. Граф Голуховски изслушал с голям интерес заявлението на делегатите и им казал, че по негово дълбоко убеждение при твърдостта на руско - австрийската политика, настояваща за въвеждане на реформи в Македония, няма основание да се опасяват от сериозни усложнения на Балканския полуостров. Прискръбните епизоди, автори на които са били някои четници и анархисти, не трябва да смущават производителите и търговците в Австро-Унгария и да ги подтикват към скъсване на връзките с държавите от Близкия изток, тъй като, ако това се случи, незабавно тяхното място ще заемат по-малко страхливи конкуренти. Министърът добавил, че в дадения случай е необходимо разбира се да се действа с голяма предпазливост. От своя страна граф Голуховски е обещал незабавно да вземе всички необходими мерки, за да получи от австро - унгарските консули в Турция подробни доклади за положението на търговските дела в Отоманската империя.

- Унгарският министър-председател Селл е отговорил неотдавна в Камарата на депутатите на запитване за събитията в Турция и причините за пребиваването на австро - унгарска ескадра в Солунското пристанище. Унгарският премиер напомнил за заявленията, които им били направени по-рано относно целите и средствата на австро - унгарската политика в Близкия изток. Въпреки, че насоката на тази политика, - казал Селл, - сега не е променена, понастоящем може да се повдигне въпроса за посягане на върховната власт в Турция, тъй като поддържането на statuquo на Балканите лежи в основата на австро - унгарската политика. Цялата работа се свежда до това, че австро - унгарските военни кораби са се появили в Солунското пристанище след ужасните събития, станали в този град, за да защитят живота и имуществото на австро - унгарските поданици. Пристигането на военните кораби в Солун в никакъв случай не трябва да се счита за морска демонстрация. Колкото до заемането или завладяването на територии не може да става и дума, тъй като това съвсем не би съответствувало с австро - унгарската политика. Камарата на депутатите е приела за сведение съобщението на министър-председателя.

В. "Правительственный Вестник", № 101, 3 май 1903 г.

F 14 - 16, 2 л. Печатно на руски език. (Княз Фердинанд І върху първия лист на отрязъка е отбелязъл: "Verte!"

 

№ 7

Шифрована телеграма № 146 от д-р Димитър Станчов, пълномощен министър в Русия до ген. Рачо Петров за разговора му с руския външен министър граф Вл. Ламсдорф за поетите задължения от руска страна да гарантират неприкосновеността на българските граници от към Турция при положение, че България запази неутралитет по време на развиващите се събития в Македония.

Петербург, 21 юни 1903 г. (приета на 22 юни).

 

Относително нотата № 236, Граф Ламсдорф ми каза: Княжеското правителство изглежда да няма доверие в обещаните задължения, които Царя и руското правителство са взели на себе си за подобрение положението в Македония и по въпроса че турски войски няма да влязат в България до где тя, както досега, пази порядък и не предизвиква затруднения. Признак на недоверие и един вид заплашвание, каквото българското правителство отказва отговорността, било обида спрямо Русия. Все таки руското правителство на ново уверява, че с визитата на Ламсдорф в София е взело върху си задълженията спрямо християните в Македония, които съгласно царската воля и могуща дума на Руский Император, ще се изпълнят, па даже разширят. Догде България продължава да противодействува на революционните елементи, Царя няма да позволи [ни] един турски войник да мине българската граница; вчера турский посланик, от името на Султана, увери графа, че Турция няма враждебни замисли против България - Зиновиев1 телеграфира в същата смисъл, като прибавя, че сведенията, с които разполага княжеското правителство не били точни, че сега за сега не могат оттегли турските войски, защото албанците [са] още немирни и мюсюлманското население разтревожено. Ламсдорф вярва, че България ще продължава доверието в руските царски задължения и няма са тревожи от неоснователни опасения за война и затруднения на Балканите.

Подп[ис] Станчов.

F 14 - 1, 2 л. Бланка. Препис. Ръкопис.

---------------------------------------

(1) Иван Александрович Зиновиев, руски посланик в Цариград.