От края на 1944 г. та до ден днешен във Вардарска Македония се развихря една небивала антибългарска кампания. Тя е съпроводена от едно грубо и безцеремонно ограбване и фалшифициране на българската история и на българското историческо наследство и култура. Надявахме се, че като си отидат от този свят старите измамници, академиците от МАНУ, историчарите от Институтот за национална история, литераторите, фолклористите и  т.н. от старата просръбска школа, че грабежът и фалшификациите ще престанат. Но ставащото и сега опроверга надеждите ни.

Малко преди да умре, архипрестъпникът Й. Б. Тито беше заявил, българите да не се надяват, че нещо ще се промени там в Македония след неговата смърт, тъй като той е създал и възпитал свои приемници и последователи. Именно един такъв негов последовател и продължител на македонската лъженаука е сегашният професор Драги Георгиев, директор на Института за национална история в Скопие и съпредседател на Смесената българо-македонска историческа комисия.

Ако някой си мисли, че в този човек има дори малко морал и достойнство и чест на обективен историк изследовател жестоко се лъже. Цялото му творчество е едно възходящо изкачване по стълбата на македонистката лъжа, която изобщо не се съобразява с историческата истина, независимо от фактите и от историческите свидетелства.

Досега не веднъж сме се спирали на фалшификациите на този недостоен лъжеисторик. Сега на нашите читатели, а да се надяваме, че и на колегите му в Скопие ще обърнем вниманието към една негова конкретна измама.

През 2009 г. проф. Драги Георгиев, който се изявява в Скопие предимно със специалността си на турколог публикува като издание на Държавния архив на Македония документалния сборник със стенограми от Младотурския парламент „Македонското прашане во Османлискиот парламент (1909)“ (212 с.). В конкретния случай скопският учен не е превеждал документите от турски език, а от български, понеже е открил отпечатан екземпляр, издаден през 1909 г. от Съюза на Българските конституционни клубове (СБКК) в Солун, съхраняван в Ориенталския отдел в Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и в Университетската библиотека в София.

В това, представляващо библиографска рядкост, издание е включен пълният текст на стенографските протоколи от трите заседания на Турския парламент от началото на 1909 г., посветени на Македонския въпрос, както и приложените в него телеграми и заявления от българските общини в Македония и Одринско до Парламента, за затворените и отнети от турската власт и от покровителствените от нея патриаршисти и сърбомани български черкви и училища.

В този първи младотурски парламент участват и четирима български представители – Димитър Влахов, Христо Далчев, Панчо Дорев и Тодор Павлов. За българи като преобладаващи по брой население в Македония говорят турските представители, избрани от Македония. В Македония и според гръцките, сръбските, албанските и влашките депутати в Македония живеят българи, но не и според Др. Георгиев. Той нито на едно място не отбелязва, че тези четиримата избраници са българи, а само отбелязва района от който са избрани – Солунски, Серски, Скопски и Битолски, докато за небългарските представители надълго и нашироко обяснява от каква народност са. За това, че те са български депутати говорят всички депутати, включително и министър на вътрешните работи Хилми паша и председателят на парламента Ахмед Риза и като към такива официално се обръщат към тях. За да се презастрахова Др. Георгиев в бележка на страница 13 само цитира официалната турска статистика, в която е отбелязан броят на депутатите в парламента. (Aykut Kansu, 1908 Devrimi. The Revolution of 1908 in Turkey, ceviren Ayda Erbal, Istambul, 1995, p. 377-446.) Но от авторовия текст на Др. Георгиев никъде няма да срещнете и думичка, че тука става дума за българи в Македония и Одринско и за български представители. Явно че и тук си е казала думата слепотата на скопския лъжец и манипулатор.

Избрани са 275 делегати, които се разпределят по народностен произход по следния начин: – турци – 142 души, араби – 60, албанци – 25, гърци – 23, арменци – 12, евреи – 5, българи – 4, сърби – 3 и 1 влах. Дори от самото изброяване на депутатите се вижда дискриминацията към нашите сънародници, които вкупом взети от Македония и Тракия, наброяват около 2 000 000 българи, но и този въпрос скопският измамник е пропуснал. Избраните българи за депутати са Тодор Павлов - скопски депутат, Христо Далчев - серски депутат, Димитър Влахов - солунски депутат и Панчо Дорев - битолски депутат. Независимо че те по политически убеждения и партийна принадлежност са изпратени в Турския парламент като представители на Съюз на Българските Конституционни Клубове и на все още не конституираната по законен път Българска Народна Федеративна Партия определено можем да кажем, че действат като своеобразна българска парламентарна група, и са единни в действията и решенията си почти в целия период на участието си в парламентарния живот на нова Турция.

Още с първите си изяви те отправят питане към министъра на външните работи, известния бивш генерал-губернатор на Македония Хюсеин Хилми паша. По такъв начин се предизвиква Турският парламент да се проведе дискусия, и да се произнесе и вземат решения по Македонския въпрос и по положението на българите в Македония и Одринско. В дискусията, която продължава в три поредни заседания – на 17, 19 и 21 януари 1909 г. се поставят и въпроси около дейността на ВМОРО и нейните чети, тяхното легализиране и обезоръжаване. Особено голямо място в дискусиите е отредено на църковния въпрос и отношенията между Цариградската патриаршия и Българската екзархия, в която прозират нескритите симпатии и на новата турска власт към антибългарските действия на Патриаршията и патриаршистите, както в Македония, така и в Одринска Тракия. Правят впечатления изказванията и на четиримата български депутати, които са единодушни по отношение на българския характер на двете области. Въпреки забележимите различия в някои от постановките на двете партии, към които принадлежат по редица въпроси, като аграрния, съдебната реформа и др., българските депутати излизат с общи постановки и при изготвените общи интерпелации, мемоари и резолюции.

Друго, което може да се забележи, дори и малко подготвеният читател, е че всички останали депутати са единодушни, че в Македония и Тракия живеят предимно българи, което личи от думите на първия председател на Парламента - известния младотурски водач  д-р Ахмед Риза бей, и от вътрешния министър Хилми паша. Навсякъде ВМОРО се определя като български революционен комитет, а нейните дейци като българи. И двете фракции във Вътрешната организация и бившият Върховен македоно-одрински комитет се представят като български революционни организации. Откроява се добрата информираност на турските делегати и вътрешния министър не само за структурата и действията, но и за съществуващите помежду им различия. Тук искам да изпреваря събитията, които ще се развият само два месеца по-късно, когато младотурците отново прибягват до помощта на все още неразоръжените български чети на централистите, в лицето на СБКК и на санданистите, в лицето на БНФП, когато трябва да защитят Младотурската революция от старотурския преврат. За това младотурците се „отблагодаряват“ по най-позорния начин – провеждането на обезоръжителната акция.

Доколкото се отнася до предаването на текста на разискванията в Турския парламент от Др. Георгиев той е предаден изцяло на език, непознат за тогавашните български представители, всичките македонски българи.

Но за да не изневери на скопската лъженаука Др. Георгиев е съкратил 16 страници голям формат с приложенията, за които още на корицата на изданието от 1909 г. е отбелязано, че те съдържат „телеграми изпратени от българското население до Председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско“. Това са 90 автентични документи, подписвани и подпечатвани, свидетелстващи за българския характер на населението в Македония и Одринско. Всичките те са написани на чист български език. Ще ви направи впечатление, че и авторите им са българи с характерните за всички български земи имена Георги, Петър, Трайко, Константин, Андон, Стоян, Иван, Атанас, Пенко, Никола, Богдан, Кръстю, Христо, Васил, Никола, Димо, Янчо, Димитър, Марин, Лазар, Симеон и т.н. Огледайте се сега и се заинтересувайте и ще видите, че там се променя и краде от българската история, заличават се всички следи, свързващи тамошните българи с тези отсам границата, като е променен не само езика, но и именната система. Това може да видите ако разгърнете фалшифицираните регистри. Аз самият съм преглеждал в Архив на Македония регистрите на Щип и Радовиш. Ако ги разгърнете и вие ще видите как всичко е фалшифицирано дори и тези вписвания още от времето на Възраждането. В тях са „самоопределяли“ дори покойници от преди 100 и повече години.

Нямах никакво намерение да се занимавам с поредния недостоен и неморален скопски лъжеучен, но все пак нашата общественост трябва да е наясно, що за измамник стои начело на скопската историческа наука и оглавява глутницата от лешояди, членове на македонската част от смесената българо-македонска историческа комисия.

В заключение отново искам да подчертая, че Драги Георгиев е достоен продължител и приемник на скопската фалшификаторска школа, а вече и неин предводител. Той и колегите му често използват термина, че интерпретират документите. Те на явната и груба фалшификация, която практикуват без какъвто и да било срам, му казват интерпретация. За съжаление и в България вече се навъдиха такива интерпретатори.

По-долу ще имате възможност да се запознаете с пълния текст на съкратения дял от книгата „Отоманският парламент за положението в Македония“ и ще се убедите, че на тези т.н. историци не може да се вярва. Фалшифицирано е дори и заглавието на книгата, като е изпуснат и важна част от него, а в глуповатото и безсъдържателно предговорче се правят внушения с днешна дата по отношение на промяната на името на Македония, тъй като в тогавашния турски парламент е забранено да се използва името Македония, а да се заменя с името Трите румелийски вилаета.

За нашите читатели ще цитирам бележката на Др. Георгиев на страница 201, където прекъсва текста на протоколите, в която той на четири реда отбелязва какво е съкратил: „В продължение на този протокол следва приложение, в което са събрани телеграми, изпратени от населението в Македония и Одринско, до председателят на Османлийския парламент, във връзка със затворените и насила отнети екзархийски църкви и училища в споменатите области.“

Кратко и ясно. Какво повече може да се каже за този лъжеучен, стореното от него само говори за неговите качества и морал на „учен“, достоен представител на скопската лъженаука, която трябва да бъде порицана и заклеймена. На този лъжеучен българските медии щедро му дават възможност да бръщолеви лъжи и то без да има насреща му някой, който да му възрази и да го постави на мястото му.

Същевременно тази ялова комисия трябва да прекрати своето съществуване и действие, тъй като е невъзможно глухи и слепи да разискват по толкова важен за народа ни въпрос, какъвто е македонският.

Цочо В. Билярски

 

Из „ОТОМАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ
ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ“

(Превод от дневниците на Парламента).

Приложение: телеграми изпратени от българското население до Председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско.

Издание на Съюза на Българските конституционни клубове в Европейска Турция

Солун, 1909 г

 

ПРИЛОЖЕНИЕ.

Телеграми изпратени до председателя на Парламента по въпроса за затворените и отнетите черкви и училища в Македония и Одринско.

 

Гр. Прилеп, 15.I.1909 г.

Днес 15 януарий, Прилепските граждани, събрани на митинг, като взеха предвид:

1) Многото и систематични злоупотребления с избирателния закон с цел да се увредят правата на българското население;

2) Върлуването на гръцки чети в местността Морихово и трескавата им дейност за възбуждане към нови вълнения българите патриаршисти;

3) Вълнението на сръбските чети в сев[еверо]-източната и сев[еро]-западната части на околията, за да държат в респект завладените с терор през стария режим български села;

4) Явното съпротивление на сърбоманите, по внушение на сръбски чети, поради което българската църковна община не можа да вземе във фактическо владение Зързеския и Слепчанския манастири, които със законни решения на съда са признати за нейна собственост;

5) Незаконното обръщане метоха на Хилендарския манастир в сръбски параклис;

6) Недаването ред на болшинството българи от с. Връбяни да служат в селската черква, която държат малцинството сърбомани;

7) Заемане българското училище в с. Бешища от гръцкия учител със съдействието на Куртиш онбаши от Битолския мюдурлук, въпреки желанието на селото;

8) Пълното нехайство на местната власт пред разните произволи и закононарушения, вършени от нейните агенти, въпреки многото оплаквания, и пристрасното ѝ държане по избухналите наново племенни въпроси, с цел да създаде атмосфера на взаимни вражди;

Реши:

1) Високо протестира пред Парламента за разните произволи и закононарушения;

2) Иска: а) взимане бързи и ефикасни мерки за парализиране дейността на разбойническите сръбски и гръцки чети; б) справедливо разрешение на църковно-училищния въпрос; в) прекратяване досегашната система за възбуждане национални вражди;

3) Събранието натовари бюрото да протелеграфира настоящата резолюция до председателя на Отом[анския] парламент с преписи до г-н П. Дорев и Абдулах Азми ефенди, депутат от Кютая, както и да ѝ даде гласност чрез печата.

От бюрото на митинга.

 

Гр. Битоля.

Българите граждани на Битолската каза, събрани повече от 8000 души на митинг, след като изслушахме речите на говорителите и като взехме предвид:

1) Че конституцията въдвори равенството и братството между отоманските граждани;

2) Че от 11 юлий е провъзгласена свободата на съвестта и вероизповеданията;

3) Че в селата: Дихово, Клабучища, Новаци и Средно Егри населени от българи и в голямото си болшинство са заявили, че минават под Екзархията още преди 5 месеци и са водили оттогава упорита легална борба за своето свещено право на свободно вероизповедание;

4) Че мимо това заявление и тази борба, черквите и училищата в Клабучища, Новаци и Средно Егри са затворени, и в Дихово патриаршистите българи всичко 15 къщи срещу 50 екзархийски си служат с черквата и училището, а грамадното болшинство при наличността на общински две къщи и училище е принудено да учи децата си в частна къща и е лишено от гробищата си;

5) Че за благото и напредъка на държавата са нужни мир, справедливост и правда,

Решихме:

Да помолим най-настойчиво Народното представителство в Цариград да се занимае и проучи най-щателно черковния въпрос и час по-скоро да удовлетвори народното желание, като разреши този въпрос в духа на конституцията – равенството и братството като се даде правото на народа да бъде господар на черквите, които той сам си е съградил и поддържал.

От Бюрото на митинга.

 

Гр. Одрин

Българският Конституционен Клуб в гр. Одрин от името на българския народ счита за свой дълг да доложи, че въпреки обявяването на конституцията положението на българина в града и някои села от Одринската каза по въпроси от черковно-училищен характер, е оне-правдано пред най-елементарното му право – свобода на съвестта.

За подкрепление на това твърдение излагаме следните факти:

С. Хаджи Кьой (Одринско) припозна Екзархията през септем-врий 1908 г. Българите се принуждават да се черкуват при свещеник-патриаршист, когото селяните не искат. Черквата е затворена.

С.с. Възгаш и Исмаилче (Одринска каза), подали заявление за минаване към Екзархията. Има 100 (сто) къщи екзархийски и 20 (двадесет) патриаршийски. Черквата е затворена, макар че българите искат редуване. Училището, макар и да е с българско позволително, е затворено. Българският учител е изгонен в родното си място от каймакамина, а последният търпи двама гръцки учители, от които единият минава за „инспектор“, макар и съвсем неграмотен. Напоследък имало случай гдето гръцкият учител е стрелял на българи, защото искали да бият камбаната. Отправените оплаквания до властта останаха без последствие.

С. Хухла (Одринско), заявило за преминаване към Екзархията. Първото прошение каймакамина не приел; същото препратено до валията: последният увещавал селяните да чакат, докато се разреши въпросът от Камарата. На учителя (българин) забраняват да учител-ствува.

Села, които са подали заявления за преминаване под ведомството на националната си черква, исканията им не се уважиха от властта. Например: Възгаш, Мусмйо Бейли, Киричи Хаскьой (Одринска каза); Османли (Хавсенско).

В гр. Одрин махалите: „Илдъръм“ и „Калето“ черквите изгорени преди три години. Властите не издават позволително за съграждането им.

Надявайки се да видим в дейността на Парламента израз на народна воля и велика справедливост – молим в името на прокламираните принципи: свобода, равенство и братство, за разрешението на тия спорни въпроси в смисъл, който да гарантира черковно-училищната свобода на народа, като му се даде право да си отвори черквите и училищата, гдето свободно ще може да си служи и се учи на народния си език.

От настоятелството на клуба.

 

Тетово

Черквата, която беше обща на българите и гъркоманите в Ст. Варошанската махала, отдавна бе изгорена вследствие един пожар. Когато отпосле се почувствува нужда от отделни молебни домове за гъркомани и българи, по взаимна спогодба помежду ни се реши, щото мястото, където бе построена старата черква, да се даде на гъркоманите, а пък долния етаж на училището, намирающе се в двора на черквата, да се предостави на българите за молебен дом, а от горния етаж на същото училище една стая да служи за училище на гъркоманите, а другите стаи за училище на българите. Преди пет години обаче, правителството затвори това училище и повече от 1000 ученика бяха принудени да продължават обучението си в съвсем влажни и тъмни места, където и днес се обучават. Дошлата специално за това анкетна комисия, без да вземе под съображение съразмерността между българи и гъркомани, и оценявайки черквата за 1000 лири, реши гъркоманите да броят на българите 300 лири, като последните заявят, че нямат никаква претенция върху черквата. Ние българите, недоволни от това решение, протестирахме, но на нашите възражения за несправедливостта на това решение, което не отговаря на съразмерността на населението, не се обърна никакво внимание от надлежното място. Ето защо молим от името на всички граждани черквата цяла да се предаде на гъркоманите, а училището да се отвори, и заедно със заобикалящото го четвероъгълно празно място да се предаде на общината ни, като същевременно се предадат нам и всички ни отнети вакъфски места.

От Българската Черковна Община.

 

Гр. Костур.

От подведомствените ми села в Костурския духовен район, Битолски вилает, в селото Нестрам от 440 къщи 300, в с. Горенци от 350 християнски къщи – 200, в с. Д. Куманичево от 80 къщи – 75, в с. Старичени от 60 къщи – 52, в с. Осничени от 50 къщи – 45 и в с. Желово от 250 къщи повече от 200, макар и да са под ведомството на Бълг[арската] екзархия, но и до днес черквите и училищата им, съградени от самите селяни, остават в ръцете на малцинството гъркомани, обстоятелство, което е против принципите: равенство и правда. Селяните от поменатите села на няколко пъти са въставали да си отнемат черквите и училищата от шепата гъркомани с риск даже на живота си, но досега аз съм ги възспирал чрез съвети и обещания, какво тоя въпрос ще се разгледа от Парламента. Обаче сега, като виждаме, че в Костур, Билище и в някои други села, гръцки агенти и някои продажни гъркомани, които през абсолютическия режим служеха като шпиони на правителството, раздават пари и оръжие на гъркоманското население от една страна, а от друга, като слушаме техните всекидневни закани и хвалби спрямо българите, че – март ще дойде и тогава вие ще видите – от тези именно обстоятелства повереното ми българско население се намира в недоумение, вследствие на което покорно моля да се разреши в Парламента окончателно черковно-училищният въпрос, както и да се тури край на гръцките бунтовнически замисли и планове.

Председател на Костурската Българска

Черковна Община: Иларион.

 

С. Арменско (Леринско).

Селото ни, състояще се от 91 къщи екзархисти и 41 патриаршисти, има едно училище и една същинска черква вътре в селото с черковни имоти, подарени от самите нас, и друга вън от селото. Същинската черква с имотите и училището са заграбени от патриаршистите, а на нас е оставена само малката черква и сме без училище. Молим да се възстанови правото ни спрямо селската черква и училището.

Подписали селските кмет и азите.

 

С. Горно Неволяни (Леринско).

В селото ни никакви патриаршисти няма. Гръцкият владика изявява претенции за собственост на селската ни черква и училище; първата поради това е затворена, а имотите на училището, вергията на които досега плащаме, държи владиката и прибира приходите им. Молим да се запази собствеността ни.

Подписали селският кмет и азите.

 

 

С. Нерет (Леринско).

Селото ни брои 136 къщи екзархисти и 85 къщи патриаршисти. Имаме две черкви, малка и голяма. Патриаршистите, макар меншество, са пълни господари на малката и държат половината от голямата, вследствие на което нито един ден не остават без черковна служба, когато на нас, болшинството, едва един-два пъти в месеца ни се пада да имаме служба. Молим застъпничеството за онеправданото болшинство.

Подписали селският кмет и азите,

 

С. Кърпешина (Леринско).

Селото ни се състои от 51 къщи екзархисти и 13 къщи патриаршисти. Селската ни черква и училището са заграбени от патриаршистите, и ние оставаме без молитвен дом. Молим да се възстановят правата ни.

Подписали селският кмет и азите.

 

С. Горно Котори (Леринско).

В селото ни няма патриаршисти. Патриаршистите от някои околни села правят опити да заграбят с насилие черквата ни. Молим да се предпази черквата ни от посегателство.

Подписали селският кмет и азите.

 

С. Лъжане (Леринско).

Селото ни има 19 къщи екзархисти и 3 патриаршисти, а селската черква е предадена на гъркоманите. Молим да ни се даде черквата ни, на която имаме законно право.

Подписали селският кмет и азите.

 

С. Сурович (Леринско).

В селото ни половината къщи са екзархисти, а половината патриаршисти. Селското ни училище е заграбено от патриаршистите, при все че заедно е правено. Децата ни остават без училище. Молим да ни се даде припадающия ни се дял от училището.

Подписали селският кмет и азите.

 

Екши су (Леринско).

Макар в селото ни да няма патриаршисти, гръцкият владика изявява претенции за собственост над една от селските ни черкви, вследствие на което тя се държи затворена. Молим да се установи и защити правото над нашата собственост.

Подписали селският кмет и азите.

 

С. Пътеле (Леринско).

В селото ни само за един гръцки свещеник и един гръцки учител и за хатъра на чифликчията, се държи затворена селската ни черква, като се смята собетвеност на Патриаршията. Молим да ни се даде черквата като наша стока.

Подписали селският кмет и азите.

 

С. Сребрено (Леринско).

Селото ни има 55 къщи екзархисти и 84 къщи патриаршисти. Нас екзархистите не допускат нито в селската ни черква, нито в училището, нито да погребем умрелите в селските гробища. Молим, помогнете ни и възстановете правата ни.

Подписали селският кмет и азите.

 

С. Айтос (Леринско).

В селото ни няма патриаршисти. Над една от селските ни черкви и имотите ѝ се счита господар гръцкият владика, поради което и се затвори. Молим да се отвори и ни се предаде като наш имот.

Подписали селският кмет и азите.

 

С. Лаген (Леринско),

Селото ни се състои от 85 къщи екзархисти и 7 къщи патриаршисти. Селската черква и училището са предадени на патриаршистите. Молим да ни се даде черквата и училището, като наша стока.

Подписали селският кмет и азите.

 

С. Песочница (Леринско).

При всичко че в селото ни няма никакви патриаршисти, местната власт уважава претенциите за собственост върху селската ни черква от страна на гръцкия владика, и прави опити за затварянето є. Молим да се запази собствеността ни.

Подписали селският кмет и азите.

 

 

С. Вощарани (Леринско).

В селото ни няма патриаршисти. От 18 години селската ни черква е затворена. Молим, дайте ни възможност и ние да си имаме молитвен дом, както всички христиани.

Подписали селският кмет и азите.

 

С. Бач (Леринско).

Селото ни има 44 къщи екзархисти и 13 патриаршисти. Селската ни черква цяла е предадена на патриаршистите. Молим да се възстанови погазеното законно право на екзархистите.

Подписали селският кмет и азите.

 

С. Горничево (Леринско).

Селото ни има 178 къщи екзархисти и 9 къщи патриаршисти. След несполучливия опит от гъркоманска страна да ни вземат селската черква и училището, последните бидоха затворени и сега оставяме без молитвен дом и децата, нямайки училищно помещение, скитат по улиците. Молим да ни се отворят черквата и училището.

Подписали селският кмет и азите.

 

С. Сътина (Леринско).

Селото ни има 53 къщи екзархисти и 33 къщи патриаршисти. Селската ни черква е заграбена от патриаршистите. Молим да ни се даде възможност да се черкуваме, както всички христиани.

Подписали селският кмет и азите.

 

Емборе (Кайлярско), 16.I.1909 г.

Черквата „Св. Константин и Елена“, намираща се от преди 25 години в ръцете на българите от Емборе, което брои 200 къщи българи екзархисти и 20 къщи патриаршисти, преди 8 години, гръцкият Лерински владика с кайлярския каймакамин насилствено я взеха от нас българите и я предадоха на 20-те къщи гъркомани.

Селото Палеор брои около 80 къщи екзархисти и гъркомани – 30, докато последните имат право 3 пъти в месеца да се черкуват в единствената селска черква, екзархистите се допускат само два пъти. Това е една неправда спрямо българите.

Жителите от селата Дорутово и Асан Кьой, бидейки българи, поискаха да четат в черквите и училищата на езика си, но кайлярският каймакамин не им позволи.

Общински председател: Папа Георги.

 

От 18 села от Воденската каза.

Подписаните селяни от 18 села във Воденската каза и 5 от Бер-ската каза, протестираме загдето направените с наш труд и разноски черкви и училища са затворени от четири години насам само защото сме минали под ведомството на Св[етата] Бълг[арска] екзархия, вследствие на което оставяме без Богослужение. Молим в името на правдата да ни се отворят черквите и училищата.

16.I.1909 г.

Скрепено със селските печати от с.с. Цармориново, Оризари, Самар, Мисимер, Каменик, Епископия, Св. Илия, Требулец, Въртекоп, Д. Копаново, Г. Копаново, Владово, Вещица, Нисия, Чеган, Арсен, Голишани, Моноспитово, Пранени, Вещица (Берско).

 

С. Топчиево (Солунско).

От името на 15 бълг[арски] екзархийски семейства молим да ни се отдели припадающата част от селското ни училище и черкуването да става под ред в селската ни черква, която е направена с парите на цялото население и която е предадена от страна на правителството само на 15 патриаршийски семейства.

От името на бълг[арското] население в Топчиево,

Костадин Атанасов.

 

С. Яйладжи (Солунско).

Понеже от 1903 г. насам сме под ведомството на Екзархията, селската ни черква се държи затворена от правителството и сме лишени от молитвен дом. Молим в името на правдата да ни се отвори черквата.

мухтар Андон Георги

 

С. Г. Куфалово (Солунско).

В името на правдата молим да ни се отвори черквата, която до ден днешен е затворена от страна на правителството и сме лишени от молитвен дом при все че сме екзархисти още от 1903 г.

От страна на цялото българско население на брой 180 къщи Мухтарски печат:

Гьорги Костандин.

 

С. Даудбал (Солунско).

Молим Ви от името на 18 бълг[арски] екзархийски семейства да ни се предаде припадающата част от селското ни училище и черкуването ни да става под ред в селската ни черква, която е направена с парите на цялото село и която е предадена от страна на правител-ството само на 17 семейства патриаршисти.

От името на българското население в с. Даудбал.

 

С. Зурбата (Солунско).

Молим от името на 36 бълг[арски] екзархийски семейства да ни се отдели припадающата част от селското ни училище и да се разреши черкуването да става под ред в черквата, която е направена с парите на цялото население и която е предадена от страна на правителството само на 16 патриаршийски семейства.

От името на бълг[арското] население в с. Зурбата

кмет Петре Истамболко.

 

С. Саръчево (Солунско).

От името на 10 бълг[арските] екзархийски семейства молим да ни се даде припадающата част от селското ни училище и да ни се разреши под ред черкуването в селската ни черква, която е направена с парите на цялото село и която е предадена от страна на правител-ството само на 13 патриаршийски семейства.

От името на българите от с. Саръчево.

кмет Диме Георги.

 

С. Чохалари (Солунско).

Молим Ви от името на 15 семейства българи екзархисти да ни се даде припадающата част от селското ни училище и черкуването ни да става под ред в черквата, която е направена с парите на всички селяни и която още през време на стария режим е поверена на 19 семейства патриаршисти.

От името на българите в с. Чохалари

Алексо Трайков.

 

С. Тръсино (Съботско).

Черквата и училището ни са затворени от четири години насам, понеже се обявихме екзархисти. Протестираме за тая несправедливост и молим час по-скоро да се отворят селската ни черква и училище и да ни се предадат.

От името на населението

кмет Трайко Георги.

 

Гр. Енидже Вардар.

Черквата, училището и някои свободни вакъфски места в града ни Енидже Вардар са народно притежание. Високо издигаме гласа си срещу вопиющата неправда, загдето казаните имоти са дадени в ръцете на патриаршистите, които едва броят 70 къщи, когато екзархийското население е повече от 660 къщи. Молим най-покорно, г-не председателю, молбата ни да се вземе под Вашето високопросветено внимание и да се реши въпросът на законно основание, сир. да се предадат: черквата, училището и вакъфските места в ръцете на 660-те къщи екзархийски.

Скрепено с махаленските печати:

1. Горна махала, 2. Бучава махала, 3. Лала бей махала, 4. Джумрз махала и 5. Зеир махала.

 

С. Апостол (Енидже-Вардарско).

В селото ни Апостол, Енидже-Вардарска каза, макар ние екзархистите да сме 50 къщи, а патриаршистите 30 къщи, правителството преди пет месеци предаде черквата и училището на малцинството патриаршисти. Просим предаването на черквата и училището в наши ръце.

Скрепено със селския печат.

 

С. Гюпчево (Енидже-Вардарско).

Преди пет години, населението в селото ни Гюпчево, Енидже-Вардарска каза, признаваше Екзархията. Черквата и училището ни се поддържаха от страна на Екзархията. Преди един месец няколко къщи се отцепиха от Екзархията и признаха Патриаршията. Черквата и училището бяха предадени на Патриаршията. Молим, черквата и училището да се предадат в наши ръце, понеже са народно притежание.

Скрепено със селския печат

Кмет Йован Делйов.

 

С. Кърйотица (Енидже-Вардарско).

В селото ни Кърйотица, Енидже-Вардарска каза, черквата и училището са направени от народа и са селско притежание. От деня, когато признахме Св. Екзархия, се отвориха и се поддържаха от последната. Преди четири месеци 7 къщи преселенци в селото ни признаха Патриаршията и тям се предадоха черквата и училището. Те са селско притежание и ние, които сме 13 къщи екзархисти, молим да се предадат в наши ръце.

Скрепено със селския печат.

 

11 села от Енидже-Вардарско.

От пет години насам, макар всички да сме под ведомството на Св. Екзархия, черквите ни стоят затворени. Молим да се отворят и да ни се предадат в наши ръце, понеже ние сме ги съградили и са селско притежание както черквите, така също и училищата.

Скрепено със селските печати от: 1. Ветхи Пазар, 2. Въдрища, 3. Асарбегово, 4. Мандалево, 5. Бабян, 6. Кадийно село, 7. Крушаре, 8. Пилорик, 9. Дамян, 10. Рампа и 11. Чиче гъс.

 

С. Негован (Лъгадинско).

Селската ни черква, която е построена от нашите деди, след като през 1309-1310 година се черкувахме под ред с гъркоманите, поради появилите се помежду ни раздори бе затворена от страна на правителството, а през 1320 година бе дадена на гъркоманите, които са преселенци от близките села и са малцинство. Ние, които съставляваме болшинство в селото, макар и да сме правили много пъти постъпки, оставаме до днес онеправдани. Молим да се разреши поне черкуването да става под ред.

От страна на 180 семейства екзархисти от с. Негован

селският мухтар Стоян Симо.

 

Гр. Велес.

Съгласно царски ферман и официални други документи манастирът в Хасъ кол е подведомствен на Хасъколската нахия (Велешко), принадлежи на българите и се управлява от Българската митрополия в град Велес. В миналия деспотически режим появилите се сръбски чети в околността го превзеха и го владеят без да имат законно право за владение върху него и прекъснаха всякакво сношение на манастирското управление с Митрополията, на която той бе подвластен. Вследствие на това, Бълг[арската] митрополия в кръга на задълженията и правата не веднаж се оплака и предизвести местния каймакамин, обаче, от това не последва никакъв резултат. След това Митрополията намери за нужно да се отнесе до генералния инспектор, и макар и в това направление да бяха направени на няколко пъти постъпки, но и горната инспекция не взе никакви мерки. След обявяването на конституцията, която гарантира имуществата и която трябва да възвърне всички заграбени права, Бълг[арската] митрополия направи наново постъпки пред тукашния каймакамин, но последният отговори, че съгласно заповедта от валията манастирът трябвало да бъде затворен, докато въпросът за спорните манастири и черкви не бъде разрешен от Парламента.

От тази категория е и въпросът за черквата в с. Техово. Когато една част от населението в това село под натиска на сръбските чети се обяви за сърби, правителството беше разпоредило, щото в черквата да се служи под ред; и впоследствие, когато пак под натиск на сръбските чети цялото село се посърби, правителството предаде черквата всецяло под управлението на сърбите. След провъзгласяването на конституцията, когато всеки почувствува съвестта си свободна от всякакви външни посегателства, населението от горното село се повърна в истинската си народна черква и при желанието му, черквата да се предаде на Бълг[арската] митрополия, сърбите не дадоха ключа и по такъв начин черквата остана затворена. Сега, като сме уверени, че възвръщането на заграбените черква и манастир зависи едничко от председателствувания от Вас Парламент и уверени, че на подобни случки вършени през миналия режим, Вие ще гледате като на посегателства и произволи, надяваме се, че молбата ви ще бъде предмет на обсаждания в Парламента, и надяваме се да помогнете, щото заграбените черква и манастир да бъдат отнети от ръцете на сърбите и предадени на Митрополията ни.

От Епархиалния съвет във Велес.

 

Крушово.

Черквата „Св. Петър и св. Троица“, построена във времето още на битолския валия Ахмед паша, с усилията и помощите на подведомственото на Екзархията население от гр. Крушово и околията, и за построяването на която е добито нужното позволително пак от страна на българите, и на името на българския епитроп, след като се служи в нея малко време, по причина на подстрекателствата и клеветите на гърците, от 15 години насам стои затворена и е на срутване. Че горната черква е принадлежала и принадлежи на българите би установила всяка анкета. Ето защо умоляваме най-горещо от името на всичкото българско население за отварянето на черквата и предаването ѝ в наши ръце, като на законни собственици.

Митрополийският наместник в Крушово: свещ[еник] Лев.

Членове: свещ[еник] Богдан Никола Йосифов,

Гл. Димитров, Ставре Секулов, Мито Кръстов.

 

Ресен.

Правителството, без да обръща внимание на правата ни като болшинство над спорната черква „Св. Георги“ в Ресен, предаде черквата на гърците. Тъй като това е узурпация на правата ни, молим ви, този въпрос да бъде разрешен справедливо.

От Бълг[арския] Конституционен Клуб.

 

С. Хисарли (Деде Агач)

След провъзгласяването на конституцията българското население от с. Хисарли на 9 август 1908 год. с прошение и телеграма заяви, че ще признае Екзархията. Пет месеци стават още гръцки поп стои със стражари в селото. Българското население е лишено от черква и училище.

От Председателя на Бълг[арския] конст[итуционен] клуб в Деде Агач

Найденов.

 

С. Просечен (Драмско).

Селото ни, което се състои от 156 къщи български и 152 къщи гъркомански има една черква. Гърците, ползувайки се от беззаконието на стария режим, присвоиха си черквата и днес я считат за своя собственост. Тъй като днес е минал периодът на грабителството, молим да се вземат най-справедливи решения по този въпрос, с което ще се спомогне за благоденствието на нашата държава.

Кмет Атанас Манол

Аза Пенко Ванчо, Аза Ангел.

 

С. Горенци (Зъхненско).

Селото ни брои 80 къщи български и 60 гъркомански и има две черкви и едно училище. Гъркоманите, ползувайки се от произволите на стария режим, заграбиха черквите и училището и ги владеят до днес. Тъй като днес е минало вече времето на произволите, молим да бъде разгледан тоя въпрос и да се вземат най-справедливи решения, каквито подобават на едно конституционно управление.

Кмет Атанас

Аза Атанас, Аза Кръсто.

 

С. Егри Дере (Зъхненско).

Селото ни, което се състои от 105 къщи български и 55 гъркомански, има едно училище и една черква. Гъркоманите, ползувайки се от благоволението на чиновниците през деспотическия режим, нарушиха закона и присвоиха си черквата и училището и ги считат за свои и до днес. Тъй като днес е минал вече периодът на произволите и грабителствата, молим да бъдат взети по този въпрос най-справедливи решения, каквито подобават на едно конституционно управление.

Скрепено със селския печат.

 

С. Карлуково (Зъхненско).

Селото ни, което се състои от 150 къщи български и 45 къщи гъркомански, има едно училище и една черква. Гърците, ползувайки се от благоволението на чиновниците през деспотическия режим, нарушиха закона и си присвоиха черквата и училището. Тъй като днес е минал периодът на грабителството, молим да бъдат взети по този въпрос най-справедливи решения, каквито подобават на едно конституционно управление.

Скрепено с 6 селски печати.

 

С. Вехчани (Стружко).

Всичкото население от с. Вехчани, състояще се от 500 къщи, от най-старо време се намира под ведомството на Св. Екзархия; напоследък само 12 къщи под натиска и заплашванията на няколко злодейци станаха сърбомани. Последните се отнесоха до властта да им разреши да отворят училище и правителството им разреши. Предвид обстоятелството, че с убийството на 9 декемврий м.г., извършено от сърби върху българина Аврам Трифонов и съпругата му, се създадоха вълнения между населението, молим да се вземат нужните мерки за отстраняването на всяка опасност.

От селския кмет.

 

С.с. Подгорци, Лабунище и Боровец (Охридска каза).

Уведомени, че днешното заседание на Парламента ще бъде посветено върху разрешаването въпросите за спорните черкви и училища, чест имаме да съобщим, че в селата Подгорци, Лабунище и Боровец, населени от българи и сърбомани, последните, за да попречат на българите, забраняват им да отварят свои училища, както и да служат в черквите си на български.

От кметовете.

 

Струмица.

В Струмица има две черкви, които, макар и да са построени с помощите на цялото местно християнско население, сега се намират в ръцете на гърците. Във време на деспотическия режим, при пълното тогавашно безправие, на няколко пъти се правиха постъпки, за да ни се повърне една от тия черкви; и въпреки постановлението на Министерството на правосъдието и вероизповеданията от 12 декем-ври 1324 (1908 г.) съобщено в Св. Екзархия, с което се разпореждаше да се отстъпи на българите мястото, находяще се при развалините на старата митрополия и купено от тях за 350 лири турски за построяване на черква – това постановление не се тури в сила. И по такъв начин, когато гърците имат три черкви, българите съвсем са лишени от молитвен дом. Справедливо ли е това? Апелираме към справедливите чувства на народните представители да удовлетворят законните искания на българите, които са лишени от молебен дом.

От името на бълг[арското] население в Струмица

Иконом Панделий.

 

Гостивар.

Сръбският архиерейски наместник в Гостивар е подстрекавал населението от града и околните села да прекъснат всякакви съобщения с българите, като заплашвал ония, които не биха се повинили на тая му заповед, с пет лири тур[ски] глоба и с 20 тояги бой! От двадесет дни насам, вследствие на тая заповед, имеюща за цел да преобърне българите в сърбомани, враждебността между тия два елемента се е усилила. При това още, сърбите изпращат сръбски свещеници в някои села, които, бидейки до 1320 (1903) под ведомството на Екзархията, съгласно правителствената заповед, би трябвало да се намират под същото ведомство. По повод на това местната ни духовна община, макар и да протестира на няколко пъти, протестите ѝ не се уважиха. Молим Народното Представителство да направи нужното за премахването на разприте.

От името на бълг[арското] население в Гостивар

свещ. Григорий

 

С. Върток (Гостиварско).

Село Върток, населено изключително с българи, притежава българско училище. Във време на новото преброяване 15 къщи се обявиха за сърбомани, и, макар досега всички религиозни обреди на населението да се извършваха от бълг[арски] свещеници и се служеше изключително на български, преди два месеци, правителството разреши, да се открие и сръбско училище, като постанови същевременно черкуването да става под ред. Тъй като в селото ни няма никакви сърби, помолихме правителството да отмени горните си решения, обаче молбата ни не се уважи. Просим надлежното Ви разпореждане за закриването на сръбското училище и отменение постановлението за съвместното черкуване.

От името на бълг[арското] население в с. Върток

Свещ. Аркадий.

С. Луново (Гостиварско).

Преди двадесет години, с нужното разрешение и със спомоществуването на Св. Екзархия, в с. Луново се построи българ[ско] училище. Десет години след това се появиха сърбите, които четири години под ред бяха наели една частна къща, за да им служи като училище. На молбите им ние се съгласихме да им се отстъпи за училище една от стаите на нашето училище. Научаваме се, че напоследък те са се отнесли до правителството – искали то да постанови да им се даде половината от училищното здание, което уж било тяхно. Тъй като претенциите им са неоснователни, молим разпореждането Ви да остане училището и занапред само наше притежание, както е било и досега.

От името на българ[ското] население в с. Луново

свещеник Анго.

 

С. Дебрени (Гостиварско).

В селото ни Дебрени, нямайки никаква черква, отнесохме се до местното правителство с молба да ни позволи да направим до гробищата един параклис, което и ни се разреши. Обаче, след като съградихме параклиса и бяхме почнали да го покриваме с керемиди, и когато вече бяхме похарчили около 80 лири, турското население разтури една част от параклиса. По повод на това оплакахме се на властта, но последната не само не наказа провинилите се, а забрани и на майсторите да работят та по такъв начин параклисът ни остана недовършен. Молим нужното разрешение за доизкарването на параклиса, понеже нямаме къде да извършваме религиозните си обреди.

От името на бъл[гарското] население в с. Дебрени

свещеник Василий.

 

С. Маврово (Гостиварско).

Селото Маврово брои 150 къщи, от които 90-100 са български. Преди четири години, при последното преброяване, това число се намали на 40 къщи, понеже от една страна мнозина българи се именуваха сърби, за да могат да отиват в Цариград, където достъпът на българите по изрична заповед не се позволяваше, от друга – заплашванията на сръбските чети, от трета, много наши съселяни, отивающи на гурбетлък в Сърбия, там бяха заставявани да се именуват сърби.

В селото ни има две черкви, едната струва 1000, а другата 100 лири турски. Правителството, освен гдето разпореди, щото голямата черква да се предаде изключително на сърбите, но постанови още, щото и в малката сърбите да служат две недели, а българите една. Понеже това е голяма неправда спрямо българското население, молим надлежното Ви разпореждане, за да ни се предаде една от черквите, където да извършваме религиозните си обреди.

От името на бъл[гарското] население в с. Маврово

свещеник Трайко.

 

 

Дойран.

Преди двадесет и една година черквата, училището и градината с всичките им сервитутни притежания, собственост на цялото християн-ско население в гр. Дойран, предоставиха се, без никакво за това разрешение, под управлението на гръцката духовна община, представителка само на 150 гъркомански къщи. А нещастното българско население, което брои повече от 400 къщи, извършва и до днес още своите религиозни обреди в една полусрутена къща-параклис. След обявяването и гарантирането на човешките правдини: равенството, братството и правосъдието и въз основа на постановленията на конституцията, молим почитаемото Народно Представителство да разпореди, за да ни се върне принадающата се част от горепоменатите незаконно усвоени имоти.

От името на бъл[гарското] население в Дойран

Кмет Мито.

 

С. Валандово (Дойранско).

Черквата и училището в селото ни, построени от нашите деди и прадеди, деспотическото правителство разпореди да се предадат на гъркоманите, а българското население, състоеще се повече от 50 къщи, е лишено от правото да извършва религиозните си обреди. Понеже сега с провъзгласяването на конституцията се удостоихме с правосъдие и свободи, молим почитаемото Представителство да възстанови правото ни върху горната черква и училище.

От името на населението,

кмет Кольо.

 

С. Фурка (Дойранско).

Селото ни Фурка брои 78 къщи, от които 60 български, а само 18 гъркомански. Преди пет години, чиновниците от деспотическия режим предадоха селската ни черква и училище на гъркоманите. И ето пет години как сме лишени от изпълнението на всякакви религиозни обреди, пет години, как децата ни не са стъпили прага на училището. Подобна несправедливост конституцията позволява ли? Понеже черквата и училището ни са останали от деди и прадеди и са наше притежание, молим почитаемото Народно Представителство да възстанови правата ни.

От името на цялото население в с. Фурка

кмет Христо.

Устово (Ахъ Челеби).

Днес 17 януарий в Пашмакли стана митинг от страна на българите в града и околията, на който се размениха мисли върху положението на Райковския манастир и като се взе предвид, че гръцкото население, състояще се от 3-5 души, винаги, когато посещава манастира, охранява се от войска, а българите, които възлизат на повече от 18 000 души, не се допускат.

Реши:

1) Да се отворят вратите на манастира и за българите, и докато се вземе окончателно решение по този въпрос от Народното Пред-ставителство, да се разреши, щото да се служи под ред в манастира; 2) Да се отстрани свещеникът, който е дошел да служи само на трима власи-гъркомани, което всякога би се удостоверило от една анкета и която анкета ще потвърди, че стоенето му тук е само да предизвиква българското население; 3) Възлага на комисията, състояща се от В. Гогов, М. Димитров, А. Димитров, Никола Алексиев, К. Георгиев и Н. Ангелов да предаде горната резолюция на каймакамина в града, на валията в Одрин и на Парламента в Цариград.

От бюрото на митинга.

 

Гюмурджина.

През деспотическия режим, въпреки многократните ни старания и изявявания да ни се позволи откриването на едно училище, където да се възпитават децата ни, правителството не удовлетвори молбата ни. След провъзгласяването на конституцията, при все че правихме наново постъпки в горния смисъл, но и до днес не ни се дава нужното разпореждане

Молим да се прекрати това положение, търпимо само във време на деспотическия режим, и да се даде заповед на мютесарифа за удовлетворение на справедливото ни искане.

Председ[ател] на Църк[овната] Община в Гюмурджина.

свещ[еник] Иван.

 

С. Кара Кърчали (Гюмурджинско).

Ние подписаните селяни от Кара Кърчали (Гюмурджинско), по народност българи, подведомствени на Св. Екзархия, вследствие упражняваното над нас давление през деспотическия режим, минахме под ведомството на Гръцката патриаршия. След обявяването на конституцията, минахме наново под ведомството на Св. Екзархия. Обаче, правителството разпореди да ни се затвори черквата и ни се забрани да служим в нея. Продължаването и до днес на това положение увеличава още повече възможността на гръцкия владика да превишава границите на своите духовни задължения и има за последствие създаването на нескончаеми раздори. Тъй като местната власт не благоволява още да разпореди за отварянето на черквата ни, която е наше притежание, молим надлежната заповед за отменяването на тия мерки, свойствени на тираническия режим, както и да се вземат най-строги мерки спрямо ония, които биха дръзнали да се намесват и пречат в религиозните ни обреди.

Кмет Димо.

Членове: Ангел, Янчо.

Епитроп на черквата Георги.

 

С. Баятли (Гюмурджинско).

Населението в селото ни Баятли (Гюмурджинско) е българско. Черквата е притежание селско и гърците нямат нищо общо с нея.

През деспотическия режим, въпреки нашето желание, бяхме подчинени под ведомството на Патриаршията. Сега с обявяването на конституцията, върнахме се под лоното на Св. Екзархия, наше истинско народно лоно, и, при все че правихме много пъти постъпки за повръщане на черквата ни, правителството не удовлетвори молбата ни. Просим разпореждането Ви до мютесарифа, за да ни се предаде черквата и да се тури край на това ни окаяно положение.

От името на населението в с. Баятли,

кмет Гино.

 

Кичево.

През миналия тиранически режим гръцкият митрополит заграби къщата и градината, намирающи се в града, които са собственост на Българската митрополия. Манастирът, който ги притежава с редовен крепостен акт, най-редовно е плащал, плаща и днес нужния данък. Понеже с обявяването на конституцията настъпва и епохата за премахванията на всякакви неправди и своеволия, молим да се направи потребното за възвръщането на заграбените ни имоти на вакъфа.

Настоятел на ман[астира] Архимандрит Софроний.

 

Кичево.

С насилия и заплашвания сръбските чети през миналия режим заграбиха българските черкви в селата: Вир, Слатина, Козица, Прут, Пагул, Доленци и Лазаровец, и се намират в техни ръце и сега. Понеже с провъзгласяването на свободата се дава пълна свобода на населението от горните села, както и на всеки гражданин, да се въз-връщат в първоначалното им истинско ведомство, молим да се възвърнат черквите на законните им притежатели българи, като се вземат и мерки за запазване населението ог посегателствата и нападенията от сръбските чети.

От Бълг[арския] Констит[уционен] Клуб.

 

Кичево.

От 198 къщи в нашия градец, 190 са български, 7 сръбски и само 1 гъркоманска. Освен това има и 21 – влашки семейства преселенци. Правителството през миналия деспотически режим насилствено отне черквата ни и я предаде на патриаршистите, макар да бе построена от нас българите, и в която се черкуваха и близките села: Ращане, Сърбияни и Осой, които възлизат, на около 120 къщи. С отнимането черквата цели 310 семейства са лишени от възможност да се молят Богу. На всички наши оплаквания против тая въпиюща неправда, деспотическото правителство не обърна никакво внимание. Днес, обаче, когато се провъзгласи конституцията, която е едничката гаранция за благоденствието на всичките народности, които носят името отоманци, и днес, когато се отваря Парламентът, предназначен да туря край на несносното положение на всички угнетени, очите на всички са обърнати към това свято заседание, Парламента, който ще узакони правдата, и по този начин ще се постигне истинското благоденствие в тази измъчена страна.

От името на всичкото българско население молим почит[аемия] Парламент за възвръщането черквата и манастира на законните им притежатели.

От името на махаленците във Варош (Кичево)

Кметове: Г. Якимов и П. Апостолов.

 

Заявление

подадено на 14 януарий 1909 г. до Парламента от страна на българската община в Скеча.

Ние Скеченските отомански българи на брой три хиляди души, които припознаваме Българската екзархия, от дванадесет години насам, оставаме без черква и без свещеник. В началото на м. септем-врий 1897 год. Екзархията ни беше назначила за свещеник йеромонах Кирил, който на 10 същия месец биде интерниран от правител-ството по искането на Скеченския гръцки владика. Нея зима отец Кирил прекара в Гюмурджина и на следующата година през април по наша покана той пак дойде в Скече, гдето беше прекарал до 27 юлий същата година. Обаче по искането на гръцкия владика и на гръцкото население в града, правителството изпрати на 27 юлий жандарми, които насила изкараха отец Кирила из къщата на Киряк Кудов и го закараха в правителствения дом, а оттам на станцията, за да бъде интерниран; обаче развълнуваното българско население, на брой до 2000 души се застъпи за своя свещеник и го повърна в града. След три дена отец Кирил ненадейно беше задигнат от жандармите и откаран на станцията. Тоя път вече той биде интерниран и, без да се спре някъде, отиде направо в Цариград. На 15 август същата година отец Кирил пак се завърна от Цариград в града ни. Срещу 130 лири, събрани от населението, купи се една къща на името на отец Кирил, за да служи временно като параклис.

През месец ноемврий същата година почна да се извършва служба в гореказания параклис. Но на 20 декемврий по искането на гърците параклисът биде затворен и свещеникът изпъден. След тези непоносими неправди, още един път отец Кирил не се завърна. Ето от това време насам, ние отоманските българи останахме без черква и без поп.

На 22 юний 1904 год. отец Кирил, като беше назначен за Гевгелия, минавайки от Цариград за местоназначението си, отби се в града ни, за да се види с някои свои приятели. Той беше гост на г-н Киряк Кудов. На 23 юний около 2000 души гърци нападнаха къщата на Кудова и изпочупиха прозорците, като викаха „долу“ (като). Седем души гърци влязоха в къщата, завлякоха на сила отец Кирила и го изкараха вън. Гръцките паликарета искаха да заведат отец Кирила през пътя над турските гробища в Гръцката митрополия, за да го изтезават, но минавайки пред вратата на правителствения дом, те били разпръснати от жандармите и отец Кирил бил отърван. За всички тия унижения и обиди ние протестирахме пред валията, но нищо не последва. На 9 март миналата година гърците се опитаха да подпалят параклиса, но се предотврати злото навреме.

Макар да знаем, че е неприятно за свободните граждани на тая страна да слушат още да се говори за неправдата и тиранията на стария режим, но ние мислим, че трябва тая неправда още веднаж да се изтъкне, за да не се повтаря вече още един път.

След като прогласената конституция на 10 юлий осигури пълно равенство между всички отомани, без разлика на вяра и народност, ние решихме да отворим затворената ни от бившия тиранически режим черква през цели 12 години, и за тая цел поканихме на 26 юлий свещениците Иван и Павел от Гюмурджина. Поканените свещеници дойдоха, но каймакаминът им забрани да служат, като им каза, че трябва за това те да получат разрешение от валията. Свещениците се завърнаха в Гюмурджина и чрез мутесарифина издействуваха разрешение от валията, за да служат в Скече. Обаче поп Павел, щом дойде в Скече, стана предмет на най-големи обиди от страна на гърците, които му викаха „като“. На 5 август същата година правителството ни съобщи, че не може да ни защити, за това ние се отнесохме до Комитета „Обединение и Напредък“. Но като видяхме, че и от него нищо не се направи, ние по неволя решихме да потърпим до откриването на Парламента. Сега вече се осмеляваме да изложим своите болки и оплаквания до Парламента, който е открит и заседава за чест и слава на отоманския народ. Молим в името на отоманството и справедливостта, да се вземат предвид големите онеправдания, на които сме изложени и да ни се разреши отварянето на черквата ни.

Киряк Кудов, Димитър Агов, Костандин Марков,

Марин Козмов, Наки Паскалев, Лазар Екимов.

 

С. Бедра (Лозенградско).

В селото ни има 40 гъркомански и 60 български къщи. Селското ни училище сме градили заедно с гъркоманите, а днес се владее само от тях. На няколко пъти се отнесохме до надлежното място, обаче, нищо не се направи. Като християни и ние се нуждаем от черква, където да се молим на Бога. Ето защо най-почтително молим да се удовлетвори просбата ни.

От името на селяните от с. Бедра

Петре Велев.

Гр. Охрид.

Находящият се на северния бряг на Охридското езеро манастир „Св. Наум“, с исторически данни се доказва, че е един свещен храм на българското население, от което е населена и Охридската каза. През време на стария деспотически режим, манастирът беше останал да се управлява от няколко души, които бяха минали под ведомството на Патриаршията. Понеже конституцията днес ни дава възможност да търсим изгубените си през деспотическия режим права, ние апелираме към справедливите чувства на Народното Представител-ство, да разпореди за възвръщането на несправедливо заграбения от гърците манастир на българите, чието е законно притежание.

От името на цялото българско население в гр. Охрид

Кмет Димитри.

 

Демир Хисар.

Нямайки във време на деспотическия режим свобода на вероизповеданието и на преподаването, с обявяването на конституцията и с тържеството на свободата, българският елемент се отдели от Патриаршията и се пробуди у него чувството на самостоятелност във вероизповедно отношение. Черквата и училището, които ни са останали от деди и прадеди, молим да ни се предадат нам, бидейки болшин-ство. Обяснения по пощата.

От името на 127 къщи българско население на с. Суяк (Демир-Хисарско)

Илия Константинов.

 

Демир Хисар.

Бидейки потъпкана през деспотическия режим свободата на съвестта и преподаванията, и когато с обявяването на конституцията у всекиго се пробуди чувство за свободно извършване на религиозните обреди, ние българите се отцепихме от Патриаршията. Умоляваме, в допълнение на писмената ни до Вас молба, с която искахме предаването на черквата и училището, понеже те са селско притежание и са построени от дедите и прадедите ни, и понеже ние сме болшинство, да се предадат на нас.

От името на 30 къщи българско население в Долния Варош в Демир Хисар

Ст. Тодоров.

От името на 30 къщи бълг[арско] население в с. Кехариот

Теодосий.

От името на 190 къщи бълг[арско] население в с. Баракли

Митре Паскалев.

От името на 100 къщи бълг[арско] население в с. Кумли

Иван.

От името на 30 къщи бълг[арско] население на с. Латарево

Анд. Георгиев.

От името на 190 къщи бълг[арско] население в с. Спатево (Демир-Хисарско)

Мито Стаматов.

 

Тетово.

Бидейки градската ни черква на голямо разстояние от къщите ни, камбанният ѝ звън никак не се слуша. Преди 3 месеца, за да можем да удовлетворим религиозните си нужди във време на погребение на мъртъвци, поставихме една камбана на ново отворените гробища. Без да е предизвикало никакво оплакване от никоя страна, биенето на камбаната продължаваше до вчера, когато местният каймакамин по един деспотически маниер, посредством жандарми, свали камбаната и по такъв начин наруши народните ни свободи. Понеже днес е осигурено свободното изпълнение на всеки вероизповеден обред, молим от името на цялото бълг[арско] население, да ни се въз-становят накърнените ни права, понеже подобни посегателства целят да унищожат националното ни чувство.

Бълг[арски] архиерейски наместник в г. Тетово

Симеон.

 

Кратово.

Като имаме предвид че: 1) в махала Царин, гр. Кратово, при наличността на 23 сръбски и 24 къщи български, местната черква е предоставена изключително на сърбите, когато българите се черкуват в оная на Балък Пазар; 2) в с. Злетово, при наличността на 70 български и 8 сръбски къщи, черкуването в местната черква е под ред; 3) в с. Рудари, при наличността на 60 български и 21 сръбски къщи, черкуването става по същия начин; 4) с. Станковци, при наличността на три български и също толкова сръбски къщи, на бълг[арски] свещеници и учители се забранява да посещават селото, когато на сръбските е позволено и 5) селата Туралово, Възлово и Страцимир, бидейки чисто български, посещават се от сръбски свещеници и учители, когато на българските е забранено – умоляваме разпореждането Ви, за да не се правят никакви спънки на българското население при отваряне на училище и при извършването на религиозните обреди.

Бълг[арски] архиерейски наместник в гр. Кратово

п[оп] Димитри.

 

Гевгели.

При все че в града ни има 350 къщи българи екзархисти, а гъркомани само 300 къщи, градската ни черква и училище са в ръцете на гъркоманите, които са ги заграбили преди 30 години, а ние българите сме отстранени от градската черква и училище. Макар че ние, измъченото българско население, много пъти досега сме правили постъпки пред надлежните власти, а преди четири месеца до самия велик везир, но всички наши просби са оставени без последствие. Тъй като предназначението на Парламента е да гарантира правата на гражданите, очакваме бързо и справедливо разрешение на въпроса.

Кмет от Горна махала Гоне.

Кмет от Новата махала Дельо.

Кмет от Старата махала Георги.

 

С. Муин (Гевгелийско).

Въпреки факта, че в селото ни има 50 къщи българи екзархисти, а гъркомански само 20 къщи, селската черква и училище, макар сел-ско притежание, са в ръцете на гъркоманите от 30 години насам и ние българите сме лишени от молитвен дом и училище. Макар че ние, измъченото българско население, намного пъти досега сме правили постъпки пред надлежните власти, но нашите просби са оставени без последствие. Тъй като предназначението на Парламента е да гарантира правата на гражданите, очакваме бързо и справедливо разрешение на въпроса.

От името на българското население в с. Муин

кмет Ив. Камчев.

 

 

 

С. Негорци (Гевгелийско).

Въпреки факта, че в селото ни има 79 къщи българи екзархисти, а само 39 къщи гъркомани патриаршисти, селската ни черква и училище, макар и селско притежание, са заграбени от гъркоманите, и нам е забранено да служим в тях. При все че ние, измъченото българско население, намного пъти досега сме правили постъпки пред надлежните власти, но всички наши просби са оставени без последствие. Очакваме бързо и справедливо разрешение на въпроса от Парламента, който има за задача да гарантира правата на гражданите.

От името на българското население в с. Негорци

кмет Ристо Гйоргиев.

 

С. Сехово (Гевгелийско).

Селската ни черква, построена от деди и прадеди и предназначена да служи за молитвен дом на цялото село, също тъй и селското ни училище, от 32 години насам са заграбени от 13 къщи гъркомани патриаршисти, а ние българите, макар и да броим 137 къщи, или 685 души, лишени сме от молитвен дом и от помещение за училище, където да възпитаваме децата си. При всичко че досега намного пъти сме правили постъпки, но всички са останали безрезултатни. Ние българите досега винаги неоправдани, осланяме се на Народното Представителство, което е натоварено да пази свободата и правдата, и покорно очакваме справедливото разрешение на въпроса.

От името на бъл[гарското] население в с. Сехово

кмет Делев.

 

С. Кара суле (Гевгелийско).

Селото ни се състои от 50 къщи български. В черквата още от деспотическия режим служим под ред на седмица с гъркоманите, но училището всецяло е предадено на гъркоманите, макар че както за построяването на черквата, така и за училището, от Патриаршията не са дадени нито пет пари; те са построени с подаянията на населението и вакъфите. Молим от страна на всичкото българ[ско] население и от името на справедливостта и равенството, щото, като се вземе под съображение съразмерността на населението, черкуването в селската черква да става съответно тази съразмерност, и училището да се предостави всецяло на българите.

Кмет Коли Марков.

С. Ошан. (Гевгелийско).

Чифликът Ошан има 180 влашки и 40 гъркомански, в чифлика Бреславци половината са влашки и половината гъркомански къщи; с. Лугунци има 85 къщи влашки и 20 гъркомански, но деспотическото правителство отказа достъпа на власите в черквите и училищата на горните села. Молим от името на влашкото население, да се възстановят неговите права съответно числеността му.

От името на влашкото население в с. Ошан (Гевгелийско)

Стамо Гьорги.

Влашки свещеник от с. Бреславци

Никола.

Влашки кмет от с. Лугунци.

Ташо.

 

С. Давидово (Гевгелийско).

В селото ни има 18 български и 12 гъркомански къщи. Църквата и училището се владеят всецяло от гъркоманите. Понеже те са строени задружно от цялото население, умоляваме да ни се даде в притежание припадающата ни се част от тях.

От името на българското население на чифлика Давидово

кмет Георги Петрев.

 

С. Богданци (Гевгелийско).

Черквата, служаща от деди и прадеди за молитвен дом на селото, и селското ни училище преди 32 години са заграбени от гъркоманите, които броят от 350 къщи в селото само 130 къщи, а и до днес още ни се запрещава да извършваме обредите си и да обучаваме децата си в тях. След като на няколко пъти досега правихме постъпки, които останаха безплодни, онеправданото население се осланя на Народното Представителство, което е натоварено да пази законите и правата на гражданите, и покорно очаква справедливите му разпореждания.

От името на българското население на с. Богданци.

кмет Костандин.

 

Кукуш.

Преди 34 години с надежда да се спасят българите от тиранията на гръцкия владика и разчитайки на защита от страна на консулите на Великите сили, една част от населението припозна папството, но отпосле, като схвана, че няма да има никаква полза от това, призна ведомството на Екзархията. Католическия владика днес с пари е сполучил да привлече около себе си 20 семейства. Тези последните заграбиха черквата и вакъфите, които са ни останали от нашите бащи и деди. С надежда, че ще можем пак да си присвоим черквата, правихме в продължение на 6 год. от 1880-1886 год. постъпки пред местния каймакамин и до вилаетските власти, но за жалост, всичко остана без последствие. Отчаяното население на 9.II.1886 год. насила влезе в черквата „Св. Георги“ и телеграфически уведоми Високата порта и валията. Два дена след това произшествие, по подстрекателството на католическия владика 20 души първенци българи бяха откарани под конвой в Солун, където без да ги изследват и след като бяха задържани около 40 дни в затвора, бяха освободени. За да се тури край на подобни жалки произшествия Високата портa реши въпросната черква да се даде на българите православни, които съставляват болшинството в града. Местният каймакамин обаче, вместо да даде черквата според тая заповед на българите, я остави пак в ръцете на католиците. Тогава измъченото българско население се обърна до съдилището с многобройни свадетели турци, доказа, че черквите „Св. Георги“, „Св. Богородица“ и вакъфите са притежание на българите право-славни. При все че делото спечели българското православно население, по подстрекателство на католическия владика, делото бе касирано, и макар документите да изпратени още през 1887 г., до ден днешен още не е взето никакво решение. Днес черквите на нашите деди и у[чили]щето са в ръцете на 30 къщи католици, които имат в училището само 35 деца, а пък ние българите православни 1450 къщи на брой, сме принудени да се черкуваме в тъмни килии и повече от 1000 деца се учат във влажни и тъмни помещения. В името на правдата и братството, молим да се отнемат заграбените имущества от ръцете на неколцината продажни елементи на чужденците, и вярвайки, че просбата ни ще бъде удовлетворена, провикваме се: Да живее правдата; да живее свободата; да живеят депутатите!

Настоятелно очакваме правда от народните представители.

От името на българското население в гр. Кукуш,

Българската Черковна Община.

 

 

С. Мекеш (Серско).

Цялото християнско население в селото ни е от българска народност и от памтивека говори български. Въпреки това обаче, до обявяването на конституцията то беше принудено да си служи с гръцки свещеници и учители в черквата и училището. След обявяването на конституцията, цялото население, въодушевено от желанието да запази родния си език и убедено дълбоко, че трябва да се моли и учи на български, единодушно припозна духовното ведомство на Българската екзархия, като поиска при това от Серския български общински председател да му се изпратят свещеник и учител от българска народност. Всичко това се съобщи официално и на Серския мутесарифин. Серската българска община ни изпрати свещеник и учител, които радушно и с възторг бидоха приети от цялото население. Обаче на 18 декемврий тази година Серският гръцки владика, без да бъде поканен, дойде в селото ни, примами и привлече към себе си петима несъзнателни селяни, отвори насила черквата ни и служи в нея в присъствието само на горните пет души селяни. След това прибра ключовете от черквата и училището, предаде ги на пет души гъркомани и отиде в с. Орлак.

По тоя начин черквата и училището ни, които са били направени със средствата на нашите бащи, предават се в ръцете само на пет души гъркомани, а 50 къщи българи остават без молитвен дом и децата им – без просвета. Цялото село беше обединено и си служеше с черквата и училището задружно, обаче с дохаждането на гръцкия владика вся се раздор и сега 50 къщи се лишават от черквата и училището си. През стария режим такъво нещо можеше да се допуска, но сега, когато конституцията гарантира напълно свободата на съвестта, подобно нещо е много несправедливо и беззаконно. Една анкета напълно ще докаже правотата на нашите думи. Затова, молим да се проучи добре въпроса и да ни се даде правото да се молим в черквата и да се учим в училището на родния си език, като се забрани на гръцкия владика да дохажда вече в селото ни да всява раздори и да върши произволи.

12 януарий 1909 г.

От името на населението в с. Мекеш (Серско)

Кмет (селски печат), член Стоил Апостолов,

член Ташо Попов.

 

 

С. Елшани (Серско).

Цялото население в селото ни е от българско потекло и доскоро както в черквата,  така и в училището си служеше със своя български език. Обаче злонамерени вънкашни хора  всяха раздор в селото ни и ни развалиха мира. В селото ни има 140 къщи, от които 30 къщи бидоха примамени от гърците и присъединени към Патриаршията. Ключовете на селската ни черква бидоха насила взети от мнозин-ството и се предадоха на 30 къщи гъркомани, които сами се разполагат не само в черквата, но и в училището. При всичко че тези селски имоти са направени с наши собствени средства, ние сега се лишаваме от тях, макар да броим 117 къщи. Предвид на тая въпиюща несправедливост, молим Народното Представителство да разреши въпроса справедливо, като ни се позволи да се молим както и по-преди в черквата и да учим децата си в училището.

От името на българската община в с. Елшани (Серско)

Кмет (печат), член Д. Стоянов, член К. Георгиев.

 

С. Камила (Серско).

Цялото християнско население в селото ни е от българска народност и от памтивека говори български. Въпреки това обаче, то беше принудено да си служи с гръцки свещеници и учители в черквата и училището, защото гръцките владици с разни клевети не допускаха да въведем българския си език. След прогласяването на конституцията, цялото население, въодушевено от желанието да запази родния си език и убедено дълбоко, че трябва да се моли и учи на български, единодушно припозна духовното ведомство на Българската екзархия, като поиска при това от Серския български председател да му се изпратят свещеник и учител от българска народност. Същевременно това се съобщи официално и на Серския мутесарифин. Серската българска община ни изпрати свещеник и учител, които радушно и с възторг бидоха приети от цялото население. Но ненавистният Серски гръцки владика, без да бъде поканен, дойде в селото ни, примами и привлече към себе си четирима несъзнателни селяни и им предаде ключовете на черквата и училището ни. За да не се лишават децата ни от просвета, а самото население от молитвен дом, наехме временно за параклис и училище една къща, но и това се видя много, та със заповед от правителството биде и къщата затворена.

А покрай нас бидоха лишени от молитвен дом и 270 къщи от селата: Аго махала, Джумалар, Къзпике и Ада, които се черкуваха в нашата черква, защото в техните села няма черкви.

По тоя начин черквата и училището ни, които са били направени със средствата на нашите бащи, предават се в ръцете на 4 души гъркомани, а пет села българи остават без молитвен дом и децата ни без просвета. През стария режим тая несправедливост лесно се обясняваше, но сега, когато конституцията гарантира напълно свободата на съвестта, това положение не трябва да се търпи.

Затова молим да се проучи добре въпросът и да ни се даде правото да се молим в черквата и да се учим в училището на родния си език, като се забрани на гръцкия владика да дохожда в селото ни и да всява раздори между християнското население.

12 януарий 1909 г.

От името на населението в с. Камила (Серско).

Кмет (печат)

 

С. Църна Река (Гумендженско).

Селската ни черква и училище са предадени от правителството на 40 къщи, подведомствени на Патриаршията, а ние, които сме 80 къщи, няма къде да извършваме религиозните си обреди и децата ни са лишени от всякакво възпитание. Молим най-настойчиво да благоволите и дадете разрешение на този въпрос в най-благоприятен смисъл.

От името на българското население в с. Църна Река

кмет Никола.

 

С. Кошиново (Гумендженско).

В селото ни има 21 къщи български, а гъркомански само 10. До преди 25 дни извършвахме черковните си обреди в селската черква, но преди две седмици правителството я отне от нашите ръце и я предаде на гъркоманите, макар те да са малцинство, а след 15 дневно служене от тяхна страна, черквата се затвори, и сега е съвършено затворена. Молим да направите потребното, за да се отвори черквата.

От името на българското население

кмет Мичо, аза Андон.

 

 

С. Пет гъз (Гумендженско).

Макар че населението от селото ни да е чисто българско, от четири години насам училището и черквата ни са затворени. Причините за затварянето им не знаем. Молим да се дадат нужните заповеди за отварянето им.

От името на населението

кмет Иван, аза Гоно.

 

С. Крива (Гумендженско).

В селото ни има 240 къщи, от които 10 къщи са патриаршисти, а 230 къщи екзархисти. Селската ни черква и училище са построени през стария режим с помощи на бедното население, а днес, през конституционния режим, стоят затворени, макар че ние българите като екзархисти си плащаме редовно от 10 години насам всички даждия. Десетте къщи по народност са българи, а се наричат гъркомани само защото са под ведомството на Патриаршията, и те, при все че при построяването на черквата не са дали нито един камък помощ, продължават да си служат в черквата и в училището, което посещават само 5-6 техни деца, а ние българите 230 къщи оставаме без черква и училище, нямаме къде да се молим и децата ни се скитат из улиците. Ние, бащите на тези деца, обръщаме се първо към Бога и второ апелираме към народните представители, като добри патриоти, да се позанимаят с този въпрос и да турят край на подобни несправедливости, които могат да ни хвърлят в отчаяние.

От името на населението в с. Крива

кмет Коста Митре.

 

С. Петрово (Гумендженско).

Общосъградените ни черква и училище са в ръцете на 40 къщи патриаршисти, а ние екзархистите, които броим 60 къщи, сме лишени от тях, и всички досегашни наши постъпки пред властта са останали без резултат. Чувствувайки голяма нужда от молитвен дом, молим да бъде направено всичко, що е нужно и справедливо по този въпрос.

От името на населението

Петре Вело.

 

 

С. Бозец (Гумендженско).

Общосъградените ни черква и училище са в ръцете на 6 патриаршийски къщи, а ние, които сме 106 къщи екзархисти, нямаме място за молитва, и децата ни се скитат по улиците. Направили сме няколко пъти постъпки пред властта, но всички наши молби са оставени без последствие. Притичаме се към Вас с молба за по-скорошното разрешение на този въпрос.

Селски кмет Никола Панче.

Член Васил Димче.

 

С. Баровица (Гумендженско).

По клеветничеството на 7 гъркомански патриаршийски къщи селската ни черква и училище са затворени, при все че ние българите екзархисти сме 150 къщи. Молим Ви за отварянето  на черквата и училището, за да не бъдем лишени от молитвен дом и децата си да спасим от хайлязуване по улиците.

От името на българското население

кмет Тано, член Петре.

 

Публ. в Отоманският Парламент за положението в Македония. Издание на Съюза на Българските конституционни клубове в Европейска Турция. Солун, Печатница на Самарджиев & Карабелев, 1909, 84 с.