ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ АРХИВЪТ НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

От дни на българския книжен пазар се появи една дългоочаквана книга - „Архив на Гоце Делчев“. Тя е резултат на продължителната работа и изследванията на историците-документалисти Ива Бурилкова и Цочо Билярски, дългогодишни специалисти в Централния държавен архив в София, посветили голяма част от живота си на проучването на македоно-одринския въпрос и на политическия и културния живот на българите. В резултат на техните упорити съвместни проучвания нашата историческа наука се е обогатила с близо стотина документални сборника и стотици публикации. Огромният том, в който е поместен архивът на Гоце Делчев - един от най-големите български революционери е издание на най-реномираното българско издателство „Захарий Стоянов“.

Досега историческата наука не разполагаше със събрания на едно място архив на Гоце Делчев, тъй като е известно че той е разпръснат в десетки български архиви и библиотеки. В настоящето най-пълно издание на неговия архив са включени 911 документа от неговото запазено документално наследство, които обхващат времето от 11 юли 1891 г., когато Г. Делчев е зачислен като юнкер в Софийското военно училище до първите дни на май 1903 г., когато загива в бой с турския аскер при с. Баница, Серско. Целият тираж на изданието е само с твърда корица, художествено оформена от Пламен Трампов. То е в обем 850 страници, голям формат. В книгата е приложен и богат илюстративен материал, представляващ близо 150 снимки и факсимилета на документи излезли изпод ръката на Гоце Делчев.

Със събирането на едно място и отпечатването на цялостния архив на Г. Делчев, публикуван и непубликуван досега, ще се открият възможности за нови изследвания, както за живота на Г. Делчев, наложил се като един от най-бележитите ръководители в българското македоно-одринско революционно движение, така и за проучването на редица неизследвани моменти от историята на Вътрешната организация на границата между XIX и XX век. Изобилието на документални свидетелства в този том ще даде нови възможности за изследване дейността на Задграничното представителство на ВМОРО в София, конфликта в отношенията между легалното и нелегалното движения на българите от Македония и Одринско, дейността на четите на ВМОРО, върховен ръководител на които е Г. Делчев, както и отношението на държавните фактори и обществеността в Княжество България към развитието на македоно-одринския въпрос.

Видният български историограф, публицист и дипломат, роденият в Ресен, Симеон Радев още като ученик в Цариградския Галата-Сарайски лицей е заклет от Гоце за член на ВМОРО. В своето есе „Великите сенки“ (1918 г.) той ще увековечи безсмъртния кукушанец по следния начин: „Делчев бе един праведник - с кама на пояса. Легендата го представлява като една бясна хала - и наистина, никой не бе равен нему по смелост, - но в неговата природа преобладаваше мечтателността. По призвание той бе роден за апостол. Такъв бе и по мисъл. Всички угнетени будеха бунт в душата му; всички крайни блянове за преустройство на обществото му изкушаваха ума. Една безспирна струя от разностранен идеализъм бликаше в него. Но това чедо на Кукуш бе разбрало, че преди всички идеали върви тоя идеал: да бъдеш член на една свободна народност в една свободна земя. И без да удуши в себе си социалните пориви, той бе в Македония революционер като българин.“

Най-точен и неповторим е Гоцевият образ, рисуван от неговият най-близък съратник и пръв биограф П. К. Яворов, който споделя впечатленията си от революционера Гоце от последното му влизане в Македония: „Към средата на януари миналата 1903 година Гоце беше вече с чета в Турско. Авторът на тая книга имаше щастието да го придружава известно време. Сега Гоце не беше чудатия обитател на софийския хотел „Батенберг“, а оня прославен войвода, когото цял народ възпява в своите пленително задушевни песни. Той беше войводата, който изпраща поздрав на гората да му засени сянка дебела, да му приготви вода студена – и гората слуша. Той беше войводата, който заповядва на пашите мирни да мируват, зулум да не струват – и паши треперят. Той беше най-после войводата, който говори, че негова е майка – земята македонска, а пък род-роднина – сговорна дружина и че туй му стига...

Бяло арнаутско фесче с черен завит наоколо шал покриваше нетвърде голяма, обла глава. Сива шаечена куртка, сиви шаечени панталони – и опнати до колене орехови чешири в пристегнати опинци – очертаваха правилните форми на среден ръст фигура. Облечено само в левия ръкав тъмносиво кебе, полунаметнато и с повлечена дясна пола, придаваше особно дива прелест на цялата горда осанка. С кама, револвер и патрондаш на кръста, с преметната зад рамо светла манлихера, Гоце приличаше на някакво хайдушко божество.

Китка тъмнокестенови коси се подаваха над високо ясно чело, подпряно от леко смръщени вежди. Валчесто мургаво лице се озаряваше от големи кафяви очи, с поглед обикновено кротък, но готов да заблести като нож при най-малка тревога. Правилен римски нос, поизвит над неголеми мустаци, с ноздри жадно дишащи, обличаваше горещината на благородно сърце. Обрисувани в неопределена усмивка едва подути устни и хубаво закръглен подбрадник свидетелствуваха може би за едно пламенно чувство, дълбоко поетично в същността си. И в този общ вид имаше, нещо извънредно меко и същевременно упорито, нещо извънредно нежно и същевременно заповедническо, нещо кой знае как мечтателно и винаги стремително и победно. В този общи вид беше самия Гоце – в своята мисъл, в своето чувство, в своето дело, в целия свой живот...“

Друг от Гоцевите съвременници и съратници в македоно-одринското движение писателят Антон Страшимиров в едно свое кратко възпоменателно слово „За Илинден и неговите творци“ с един замах на перото ще напише: „Ето гибелта на Гоце Делчев. Кой не знае за неговия трагичен ден. Само два месеца преди Илинденското въстание. Връща се от конгреса в Солун и бива открит в село Баница. Какво после? – Обикновена история: четата се открива, бие се цял ден. Гоце знае, че след два месеца ще има въстание. Едно село пред въстанието е много по-ценно от неговата глава. И той предпочита да се жертвува, за да спаси селото. Тъй чист, забравил себе си. И всички бяха като него.“

Архивът на Гоце Делчев е вече достъпен за всички интересуващи се от биографията на революционера и от развитието на освободителните борби в Македония и Одринско от 90-те години на XIX до началото на XX век. Оставаме с надеждата, че с издаването на пълния архив на Гоце Делчев, в който неяснотите и пречките около неговата личност и дело, както и около същността на ВМОРО и населението в тогавашна Македония ще бъдат преодолени и няма да има повече пречки при продължаването на работата на подозрително бездействащата смесена българо-македонска историческа комисия.

Изданието на цялостния архив на Г. Делчев безспорно е един от най-големите удари срещу македонизма и ширещата се от десетилетия до ден днешен антибългарска пропаганда около Вардара.

На нашите читатели предлагаме пълният текст на предговора на съставителите към изданието, както и някои документи от сборника, отнасящи се до учителстването на Г. Делчев в екзархийското училище в Банско, включително и турски документи за последното сражение и гибелта на войводата Г. Делчев в село Баница, Серско. Турските документи са взети от скопските им издания, публикувани от Драги Георгиев и Александър Стояновски.

Сите българи заедно.

 

 

* * *

 

АРХИВ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Съставители Ива Бурилкова и Цочо Билярски

 

ПРЕДГОВОР

След възстановяването на Българската държава през 1878 г. продължава борбата за освобождение на останалите под турско робство македонски и тракийски българи. Тази борба, започната и централизирана от Георги Раковски, е продължена от ръководения от Любен Каравелов, Васил Левски и Христо Ботев Български таен централен революционен комитет. Създадената през 1893 г. революционна организация в Солун е пряко продължение на БТЦРК, като създателите є възприемат неговите устав, правилници и програми, популяризирани от Захарий-Стояновите „Записки по българските въстания“ и Иван-Вазовото „Под иго“. Сред организационните членове са и съратниците на водачите на българското революционно движение от 60-те и 70-те години.

Над новата плеяда революционери, наброяващи десетки хиляди от всички български краища, се откроява личността на родения в Кукуш Георги (Гоце) Делчев. Още от влизането му във Вътрешната организация като току-що завършил старшия курс във Военното училище в София и като екзархийски учител в Щип, той успява за съвсем кратко време да се изкачи в йерархията на възстановената българска революционна организация на македонските и тракийските българи. Като член на Централния комитет на Вътрешната организация, а впоследствие и на Задграничното є представителство в София, както и като съветник в ръковод-ството на Върховния македоно-одрински комитет, неговите функции и задачи над-хвърлят възможностите на обикновения човек. Но това не се отнася до Гоце. Като член на ЦК, на ЗП и на ВМОК, той е не само задграничен представител, в ръцете на когото е външната политика на организацията, но и върховен ръководител на въоръжените сили на революционна Македония, т.е. на тази невидима в началото си четническа армия, впоследствие стряскаща съня и нарушаваща спокойствието на чуждоземния тиранин. Гоце е ръководител и на българската пропаганда в Македония и Одринско, осигуряващ на организационните ръководители и революционната маса преди всичко книгите на Иван Вазов, Захарий Стоянов и Стоян Заимов, а на първо място сред тях винаги стои биографията на Васил Левски. Като пряк продължител на неговото дело още приживе Гоце Делчев е сравняван с Васил Левски, и по подобие на него народът започва да го нарича Апостола.

Интересът към живота и делото на Гоце Делчев не е преставал, а дори и нараства през изминалите близо дванадесет десетилетия. Той особено се изостря наскоро след излизането на първата биография на революционера, написана от неговия приятел и съратник П. К. Яворов[1] и след оповестяването на Мемоара на Вътрешната организация.[2] И двете книги излизат през 1904 г., близо една година след неговата гибел. Стойността на тази биография на Г. Делчев е много висока и поради това, че от него не са оставени никакви спомени. Поради голямата близост между двамата, при разговорите им Яворов черпи изключително важни сведения за живота и дейността му. Със силата на художественото слово е създаден един ненадминат и до днес портрет на революционера. Впечатленията си от Гоце при последното му влизане в Македония Яворов описва по следния начин: – „Към средата на януари миналата 1903 година Гоце беше вече с чета в Турско. Авторът на тая книга имаше щастието да го придружава известно време. Сега Гоце не беше чудатия обитател на софийския хотел „Батенберг“, а оня прославен войвода, когото цял народ възпява в своите пленително задушевни песни. Той беше войводата, който изпраща поздрав на гората да му засени сянка дебела, да му приготви вода студена – и гората слуша. Той беше войводата, който заповядва на пашите мирни да мируват, зулум да не струват – и паши треперят. Той беше най-после войводата, който говори, че негова е майка – земята македонска, а пък род-роднина – сговорна дружина и че туй му стига...

Бяло арнаутско фесче с черен завит наоколо шал покриваше нетвърде голяма, обла глава. Сива шаечена куртка, сиви шаечени панталони – и опнати до колене орехови чешири в пристегнати опинци – очертаваха правилните форми на среден ръст фигура. Облечено само в левия ръкав тъмносиво кебе, полунаметнато и с повлечена дясна пола, придаваше особно дива прелест на цялата горда осанка. С кама, револвер и патрондаш на кръста, с преметната зад рамо светла манлихера, Гоце приличаше на някакво хайдушко божество.

Китка тъмнокестенови коси се подаваха над високо ясно чело, подпряно от леко смръщени вежди. Валчесто мургаво лице се озаряваше от големи кафяви очи, с поглед обикновено кротък, но готов да заблести като нож при най-малка тревога. Правилен римски нос, поизвит над неголеми мустаци, с ноздри жадно дишащи, обличаваше горещината на благородно сърце. Обрисувани в неопределена усмивка едва подути устни и хубаво закръглен подбрадник свидетелствуваха може би за едно пламенно чувство, дълбоко поетично в същността си. И в този общ вид имаше, нещо извънредно меко и същевременно упорито, нещо извънредно нежно и същевременно заповедническо, нещо кой знае как мечтателно и винаги стремително и победно. В този общи вид беше самия Гоце – в своята мисъл, в своето чувство, в своето дело, в целия свой живот...“

Самият Яворов неколкократно се връща към биографията на близкия си приятел и съратник. В спомените си „Хайдушки копнения“ (1908-1909) прави ценни допълнения към образа му.[3]

Наскоро след Яворовата биография (1909 г.), участникът в македоно-одринското легално и революционно движение, писателят Антон Страшимиров също пише кратка биография на революционера, която издава в Солун. Тя е създадена въз основа на впечатленията от познанството му с Гоце при участието им в работата на Върховния комитет, както и от по-тясното им сътрудничество по време на Аферата „Мис Стон“, когато именно Страшимиров, по предложение на Гоце, съхранява парите от откупа. Любопитното е, че към биографията А. Страшимиров прилага и въпросник от организирания в Солун кръжок „за събиране сурови материали върху живота на загиналите“ революционери от Македония, Одринско и Княжеството.[4] След години Страшимиров пише едно кратко възпоменателно слово, разпространявано и като листовка, което озаглавява „За Илинден и неговите творци“. Това са Гоце, Даме, Пере, Гьорче и Христо Матов. Гоце е обрисуван само с един замах на перото: „Ето гибелта на Гоце Делчев. Кой не знае за неговия трагичен ден. Само два месеца преди Илинденското въстание. Връща се от конгреса в Солун и бива открит в село Баница. Какво после? – Обикновена история: четата се открива, бие се цял ден. Гоце знае, че след два месеца ще има въстание. Едно село пред въстанието е много по-ценно от неговата глава. И той предпочита да се жертвува, за да спаси селото. Тъй чист, забравил себе си. И всички бяха като него.“[5]

Гоце Делчев остава като една от основните фигури в спомените и на другите дейци на македоно-одринското освободително движение. Непосредствено след Илинденско-Преображенското въстание проф. Любомир Милетич в продължение на няколко години успява да запише спомените на участниците, но те са отпечатани чак след две десетилетия в девет книжки в библиотечната поредица на Македон-ския научен институт „Материали за историята на македонското освободително движение“. Впоследствие са допълнени със спомените на Стефан Аврамов и Алексо Стефанов.[6] Работата на проф. Милетич довършва Боян Мирчев, който в продължение на дълги години записва спомените на останалите живи македонски дейци, но успява да отпечата само една незначителна част от тях в сп. „Илюстрация Илинден“, сп. „Родина“ и в Известия на Института за българска история към БАН. Останалите ръкописи престояват в българските архиви в продължение на десетилетия, докато по-голямата част от тях се публикува чак за стогодишнината от въстанието.[7]

Г. Делчев е основна фигура не само в революционните борби на македонските българи. Като задграничен представител на ВМОРО в София и върховен ръководител на четите на организацията, той е такъв и за тракийските българи. Това, което не успяват да свършат проф. Милетич и Б. Мирчев за революционни борби в Одринско, е извършено от Иван Орманджиев, който записва стотици страници спомени на участниците в движението в Тракия, обединени в над десет тома, от които успява да отпечата само четири под общото заглавие „Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско (1896-1903)“[8]. Останалите непечатани части се намират все още в ръкопис в българските архиви.

Спомени и възпоменателни материали за Гоце се печатат веднага след гибелта му в македоно-одринската преса – вестниците „Революционен лист“, „Македоно-одрински преглед“, „Македоно-одрински куриер“, „Илинден“, „Вечерна поща“, сп. „Македония“, „Гоцев лист“, и дори и в българската политическа преса.

На основата на написаните от Яворов биография и спомени, както и на публикуваните спомени от проф. Милетич и Ив. Орманджиев, едно от най-добрите пера в българската белетристика, Димитър Талев, издава през 1942 г. кратка романизована биография на революционера в поредицата на Библиотека „Бранник“, която повторно вижда бял свят седем десетилетия по-късно.[9]

Извън библиотечните поредици са отпечатани и спомените на д-р Хр. Татарчев, Христо Матов, Иван Хаджиниколов, Андон Димитров, Иван Гарванов, Христо Силянов, Павел Шатев, Антон Страшимиров, Коце Ципушев, Туше Делииванов, Георги Попхристов, Лазар Томов, Петър Манджуков, Михаил Герджиков, Рафаел Камхи, Анастас Лозанчев, поп Тома Николов, Кирил Пърличев, Георги Баждарев, Христо Караманджуков, Милан Матов, Владимир Карамфилов, Илия Докторов, Петър Ацев, Крум Петишев, Симеон Радев, тиквешките дейци, и на много други, както и дневниците на Васил Чекаларов и Христо Узунов, в които също една от основните фигури е Г. Делчев.[10]

Може би веднага след Яворовия портрет на Гоце се нарежда Симеон-Радевия от неговите „Велики сенки“, които пише за юбилейния брой на „Вестник на вестниците“ (1918 г.), поместен по-късно, през 1921 г., и в първия брой на Сборник „Илинден“. Още като ученик в Цариград летописецът от Ресен е заклет лично от Гоце като член на Вътрешната организация. С няколко щрихи той „призовава ликовете“ на Гоце, Даме, Сарафов и Пере, тези „които приготвиха и създадоха подвига на 1903 г.“, поставяйки сред тях на първо място Гоце – „Делчев бе един праведник – с кама на пояса. Легендата го представлява като една бясна хала – и наистина, никой не бе равен нему по смелост, – но в неговата природа преобладаваше мечтателността. По призвание той бе роден за апостол. Такъв бе и по мисъл. Всички угнетени будеха бунт в душата му; всички крайни блянове за преустройство на обществото му изкушаваха ума. Една безспирна струя от разностранен идеализъм бликаше в него. Но това чедо на Кукуш бе разбрало, че преди всички идеали върви тоя идеал: да бъдеш член на една свободна народност в една свободна земя. И без да удуши в себе си социалните пориви, той бе в Македония революционер като българин.“[11]

С голяма стойност за историята на македоно-одринското освободително движение и за биографията на Гоце Делчев са и спомените на дейците на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), значителна част, от които беше събрана и издадена в отделен том по случай стогодишнината от Илинденско-Преображенското въстание.[12]

В българските архиви, а и в частни колекции, все още се пазят непубликувани спомени на македоно-одрински дейци, в които се говори с преклонение към личността на Г. Делчев. Сред тях са спомените на Тачо Хаджистоенчев, Димитър Венедиков, Григор Пенджерков, Христо Шалдев, Кръсто Лазаров, Велко Думев и редица други. Значителен брой спомени и възпоменателни материали от съратници и съвременници са събрани и публикувани през 1978 г. по повод 75-годишнината от гибелта на апостола.[13]

Ако биографиите и спомените за Г. Делчев разкриват много моменти от живота и дейността на революционера и човека, то те са, в повечето случаи, една емоционална илюстрация към неговото документално наследство, което безспорно е основният извор за биографията му.

Началото на издирването и публикуването на архива на Г. Делчев, колкото и фрагментарно, е сложено отново от неговия пръв биограф П. К. Яворов, който в случая се изявява и като първи археограф на ВМОРО. В текста на биографията той включва част от последното писмо на Гоце след атентата срещу моста на река Ангиста, а като приложение дава факсимилно две Гоцеви писма до пунктовия началник на Вътрешната организация в Дупница Никола Малешевски. В бележките към текста Яворов предава изцяло или в извлечение важни документи, автор, на които е Гоце. Сред тях са отделни членове от устава на ТМОРО и от правилника за четите на организацията от 1902 г., както и важни документи от конгресите на Върховния македоно-одрински комитет в София, в работата, на които вземат участие Гоце Делчев и Гьорче Петров – съветници по право като първи задгранични представители на организацията в София. Тук намират място откъси от преработените статути на Върховния комитет, декларации и части от протоколите. По време на Софийските съвещания от края на декември 1902 и началото на януари 1903 г., когато македоно-одринските революционери очакват да получат повече информация за взетото решение на Солунския конгрес от 2-4 януари 1903 г., от председателя на ЦК и на конгреса Иван Гарванов, и председателя на Одринския комитет Велко Думев, Гоце и Яворов, недочакали решението, преминават с Гоцевата чета тогавашната българо-турска граница. Когато вече са от другата страна на границата получават съобщението на ЦК на ВМОРО с решението да бъде вдигнато Илинденско-Преображенското въстание. Това съобщение, на което не е запазен оригиналът, Яворов също включва в биографията.[14]

Следващата по значение и по време документална публикация е Мемоарът на Вътрешната организация, отпечатан почти едновременно с първата биография на Гоце. Той е съставен от близкия съратник на Гоце, издателят на в. „Право“ и „Македоно-одрински преглед“ Никола Наумов. Документите и материалите за мемоара са събирани по нареждане на новите задгранични представители д-р Христо Татарчев и Христо Матов. Особено тясно свързана с Гоце е дейността на четите на Вътрешната организация, на които се явява създател и върховен ръководител, а най-много място в Мемоара е отредено на техните акции.[15]

Най-ранният известен по време документ от революционната дейност на Гоце е публикуван за пръв път в създадения от Иван Михайлов годишник Сборник „Илинден“ като издание на Македонското студентско дружество „Вардар“ през неговата пета годишнина. Това е писмо на Гоце до фолклориста и председател на Кюстендилското македонско дружество Ефрем Каранов от 17 октомври 1895 г.[16] По това време Гоце е учител в Щип, заедно с Даме Груев и Туше Делииванов. За този период няма други запазени документи и най-сериозен извор за живота му са техните спомени. В същия сборник е включен и краткият спомен от Коста Кондов „Гоце Делчев и другарите му“.[17]

През 1931 г. на страниците на списание „Илюстрация Илинден“ старият организационен деец Лазар Томов публикува две писма на Г. Делчев до пунктовия началник в Лъджене Иван Бележков от май и юни 1902 г., като на това от юни прилага и факсимиле.[18] Пак на страниците на „Илюстрация Илинден“ Христо Настев в кратките си спомени включва текста на две писма на Гоце до него, свързани с Винишката афера.[19]

Следващата по ред, най-голяма от дотогавашните, е публикацията на проф. Кирил Мирчев в сп. „Македонски преглед“ през 1943 г. В краткия си предговор видният наш езиковед прави преглед на публикуваното за Гоце до тогава. На страниците на списанието той публикува 35 Гоцеви писма до пунктовия началник на организацията в Кюстендил Никола Зографов, от които едно и във факсимиле. Шест от писмата проф. Мирчев успява да дешифрира сам, тъй като са писани с шифър. Макар че публикува за пръв път тези изключително важни документи, той явно не е достатъчно добре запознат с дейността на Гоце като задграничен представител и историята на Вътрешната организация, и обръща внимание предимно на преживяванията и емоционалното състояние на революционера, цитирайки думите му от кореспонденцията. Проф. Мирчев прави една точна корекция на писаното до тогава, а именно, че Н. Зографов е най-довереният на Гоце организационен деец, а не Димитър Попгеоргиев.[20]

След 1944 г. за едно десетилетие прекъсва публикуването на документите не само на Г. Делчев, но и изобщо по македонския въпрос, поради възприетата от БКП линия за налагане на македонизма на територията на българската държава. През този период на Скопие са предадени костите на Гоце Делчев, заедно с архивната сбирка, музейната колекция и библиотеката на Македонския научен институт. Най-големият познавач на делото и на архивното наследство на Г. Делчев, неговият съгражданин Дино Кьосев, с право предполага, че публикуваните от проф. К. Мирчев писма са заминали за Скопие, а и преди публикуваните Гоцеви документи също са в неизвестност.[21] Това предположение се оказва вярно, тъй като скопският професор Любен Лапе на два пъти през 1951 и 1963 г., публикува намиращи се в Скопие Гоцеви писма.[22] Към тези публикации на Лапе Д. Кьосев има сериозни забележки, отнасящи се до превода им от български на македонски език, до отделни тълкувания, както и на приписването на Гоце писма от други дейци, като например писма на Атанас Мурджев (Планински).[23]

За времето до 1967 г. има само няколко дребни приноса за Гоце, публикувани от Трифон Трифонов (1961 г.) и Иван П. Горов (Орманджиев) (1955 г.), съхранявани в Окръжния държавен архив – Враца и в Българския исторически архив в Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“.[24] В сборника „Преображенско въстание“ Орманджиев публикува изказването на Гоце на 7 април 1901 г. пред VIII извънреден македоно-одрински конгрес, извънредния протокол от 16 май 1901 г. за споразумение между Вътрешната организация и Върховния комитет, Гоцевата препоръка за Христо Караманджуков от 1 май 1902 г., както и устава на ТМОРО, съставен от Г. Делчев.[25] Към този период се отнася и публикуваното през 1965 г. окръжно-послание от Г. Делчев и Гьорче Петров от март 1901 г. в сп. „Славяни“.[26]

Следващата голяма публикация на Гоцеви документи е книгата на Дино Кьосев „Гоце Делчев. Писма и други материали“, която той отпечатва през 1967 г. като издание на Българската академия на науките. В сборника са включени 233 документа, излезли изпод перото на Г. Делчев. Тук Д. Кьосев включва освен всичките публикувани до онзи момент писма и други документи, но и нови, съхранявани в българските архиви и в частни колекции, дешифрирани от него. Д. Кьосев е структурирал сборника в следните раздели – Писма, записки и телеграми до Никола Зографов, пунктов началник в Кюстендил, Писма и записки до Марко Секулички, пунктов началник в Кюстендил, Писма, записки и телеграми до Никола Малешевски, пунктов началник в Дупница, Писма и телеграми до Иван Бележков, пунктов началник в Лъджене, Писма до ръководството на ТМОРО в Горна Джумая (Благоев-град), Писма и записки до Туше Делииванов, задграничен представител, Писма и записки до разни лица, сред които Ефрем Каранов, митрополит Иларион, учителя Лазар Сирилещов, Българския екзарх Йосиф I, Йосиф Ковачев, Христо Настев, Сандре, Трайчо Манчев, Перо (Петър Васков), Лазар Киселинчев, Георги Минков, Александър Дърводелски, Йордан Нацев, Ръководството на Х редовен конгрес на ВМОК, Ефрем Чучков, Никола Александров, Тома Карайовов, П. К. Яворов, Ангел Винишки, Стефан Костадинов и др., Окръжно послание от Г. Делчев и Г. Петров и изказване на Г. Делчев пред VIII извънреден конгрес на ВМОК, Приходо-разходна книга и списъци, Шифри. Вътре в разделите документите са подредени по хронология, доколкото това е възможно, поради наличието и на недатирани. Както посочва Д. Кьосев, включените документи са взети от предишни техни публикации и от Научния архив на Българската академия на науките (НА БАН), ф. 100 –7 док., Българския исторически архив при Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ (БИА НБКМ), ф. 23, 24, 224 и 239 – 50 док., Централен партиен архив при Института за история на Българската комунистическа партия (ЦПА), ф. 232, 234, 238 и 239 – 91 док. (впоследствие, през 1990 г., документите от ЦПА бяха предадени в Цен-тралния държавен архив в София (ЦДА), където са заведени като ф. 1938 к), Окръжния държавен архив Враца (ОДА Враца), ф. 229 – 2 док. и в частните колекции на Крум Христов – 28 док. (впоследствие, през 1984 г., предадени в Окръжния исторически музей в Благоевград) и на Ангел Балев – 3 док.

През следващите години при обработката на новопостъпили архивни фондове в българските архиви се откриват още десетки документи на Г. Делчев. Те са своевременно оповестени от Иван Дивизиев, Здравка Нонева, Петър Миланов, Константин Пандев, Любомир Панайотов, Надежда Недкова, Тодор Петров, Борис Николов, Александър Караманджуков, Димитър Митев, Ива Бурилкова и Цочо Билярски.[27]

През тези години в Скопие също продължава проучването на живота и дейността на Г. Делчев, както и публикуването на негови документи. Но единици са сериозните изследователи и археографи сред македонските историци, на които може да се вярва, и за които историческите извори са свещени. За по-голямата част от скопските публикации важи истината, че те не заслужават вниманието на никой уважаващ себе си изследовател. Вместо да допринесат с нещо за проучването живота и делото на бележития революционер, те дискредитират македонската историческа наука, ако тя може да бъде определена като такава. В техните публикации документите се предават на македонски език, без дори да се споменава, че оригиналният език, на който те са писани, е български, който е езикът на македоно-одринските революционери. Ще посочим само един фрапиращ пример. През 1981 г. са издадени два тома с документи, които носят амбициозното заглавие „Документи за борбата на македонскиот народ за самостойност и за национална држава“. Уредник на това издание е известният изследовател на делото на Г. Делчев проф. Христо Андонов Полянски, който освен че е автор на една обемиста биография (1978 г.), е и съставител на сборник със спомени на негови съвременници (1963 г.), както и на редица „приноси“ към библиографията на революционера (1963, 1965, 1968, 1969 и 1971 г.). В първия том на това издание в обем от близо 1600 с. са отпечатани според съставителя две писма на Гоце Делчев като задграничен представител в София до пловдивския католически архиепископ Менини от 3 и 11 юли 1898 г., и едно писмо от архиепископа до Светата конгрегация за пропагандата на вярата от 12 юли 1898 г. Откритието на тези писма би било сериозен принос за историческата наука, ако не е толкова явна фалшификацията, която се състои в следното – в тези писма Вътрешната организация е наречена Тайна македоно-одринска революционна организация, като и съкратено е предадено името є като ТМОРО. На всеки сериозен изследовател е известно, че такава организация през 1898 г. не съществува. До 1902 г. Вътрешната организация носи името Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), и автор на първите нейните устав и правилници е именно Г. Делчев, заедно с Гьорче Петров, като първата тяхна научна публикация е в Скопие от македонския историк Иван Катарджиев.[28] В този обемист том е поместено и едно писмо, което уредникът Полянски приписва на Никола Карев, изпратено според него до Г. Делчев, което е пълно с лозунги, характерни за значително по-късни времена и необичайни за тези бележити български революционери.[29] Който проявява интерес към нескопосаните македонски фалшификации, би могъл сам да ги потърси и да се увери в нашите думи. Тези четири документа също имахме намерение да включим в сегашното издание на архива на Гоце Делчев, но поради изтъкнатите причини впоследствие те отпаднаха.

През 1969 г. излезе от печат документалният сборник „Документи и материали за историята на българския народ“, подготвен от Института за история към БАН. В сборника са включени документи, както от Г. Делчев, така и за него. Това са негово писмо до Никола Малешевски от 5 януари 1899 г., окръжно от Г. Делчев и Г. Петров до окръжните, околийските и селските ръководители, и началниците на четите на Вътрешната организация (1901 г.) и секретни протоколи на ВМОК от 1900 г.[30]

Посочените документи от горния сборник са повторно публикувани в подготвения от Института за история и Института за български език при БАН, и отпечатан през 1978 г. сборник „Македония“, като тук е добавен уставът и отделни членове от правилника на Българските македоно-одрински революционни комитети, съставени от Г. Делчев и Г. Петров след Първия общ Солунски конгрес (1896 г.)[31]

През същата 1978 г. е отпечатан сборникът „Гоце Делчев. Спомени, документи, материали“, с който издателство „Наука и изкуство“ слага началото на една библиотечна поредица, в която през следващите години излизат от печат още две книги. Сборникът е структуриран в следните раздели – I – Биографични материали (2 бр.), II – В спомените на съратници (34 бр.), III – Възпоменателни материали (23 бр.), IV – Материали за родното място и семейството на Гоце Делчев (10 бр.), V – Документи: 1. Писма от Гоце Делчев до дейци на освободителното движение, 2. Писма от дейци на освободителното движение до Гоце Делчев и до Задграничното представителство, 3. Документи за дейността на Гоце Делчев и за неговата гибел (88 бр.).[32] В този сборник преобладават мемоарните материали, публикувани до тогава главно в отделни издания и в пресата. Това са предимно публикувани, както и подготвените за ново издание, писма. С голяма стойност са включените материали за семейството на Г. Делчев, също и дипломатическите рапорти, отнасящи се, както за него, така и за общото македоно-одринско революционно движение. За пръв път в този сборник са включени и документи за следването на Г. Делчев в Софийското Военно училище. От тях може да се установи истината и да се коригира разпространеното мнение, че Г. Делчев е изключен от Военното училище и поради тази причина не го завършва. От приложеното като факсимиле и разчетено свидетелство от Военното училище от 4 септември 1894 г. е видно, че макар и из-ключен като наказание, Г. Делчев завършва старшия клас на училището и му се дава „право за повторно постъпване на военна служба и представление за производство в офицерски чин“.[33] Гоце не се възползва от предоставилата му се възможност и пред военната кариера избира попрището на революционера, за когото военната подготовка в българското Военно училище се оказва изключително важна в ролята му на върховен ръководител на въоръжените сили на Вътрешната организация.

В ЦДА и в БИА НБКМ се пазят оригиналните документи на ВМОК. Сред тях е кореспонденцията с дружествата из Княжеството и с ЦК на Вътрешната организация, финансовата документация по отчетността, набирането на средства за освободителното движение в Македония и Тракия, включително и документи по Патриотичния заем. Но най-важните документи в тези архивни фондове са протоколите от десетте конгреса и между конгресите на Македоно-одринската организация в Княжеството от 1895 до 1902 г. През 2002 г. за пръв път са изцяло публикувани запазените протоколи, решения и резолюции от конгресите, включително и секретните протоколи между конгресите и статутите на легалната организация. Сборникът съдържа освен протоколите от десетте конгреса, така също и документи от подготвителния период на обединяването на македонската емиграция в Княжеството от 1894 г., правителствени документи по ликвидирането на ВМОК от началото на 1903 г., протоколи от селските конгреси на ВМОК през 1905 г., както и документите на Одринското дружество „Странджа“ и на Българското освободително брат-ство, влели се в структурите на Македонската организация в Княжеството по време на Седмия македоно-одрински конгрес през 1900 г., когато легалната организация променя името си на македоно-одринска, а ръководството започва да се нарича Върховен македоно-одрински комитет.[34]

Централният комитет на Вътрешната организация влиза във връзка с Върховния македонски комитет скоро след учредяването му, а след провеждането на Първия общ Солунски конгрес през 1896 г., когато е създадено Задграничното представителство на организацията, в състава на Върховния комитет са включени първите задгранични представители в София – Гоце Делчев и Гьорче Петров. По време на конгресите те са избрани за съветници във Върховния комитет и като такива присъстват не само на конгресите, но и в заседанията на Комитета между конгресите. Дори по време на избори за ръководство на ВМОК, представителите участват наравно с останалите членове на Македоно-одринската организация в България, като такива техните имена присъстват редом с имената на останалите ръководители на Комитета.[35]

След като Д. Кьосев предава за печат през 1967 г. сборника „Гоце Делчев. Писма и други материали“, той успява да издири още стотици документи, свързани с дейността на Г. Делчев като задграничен представител и ръководител на въоръжените сили на Вътрешната организация. Основната част от тези документи са също шифровани, както и включените в изданието от 1967 г. След дългогодишна сериозна работа той успява да ги дешифрира и препише на чисто, но не успява да ги публикува, тъй като умира през 1977 г. Подготвеният от Д. Кьосев том престоява повече от десетилетие в Института за история при БАН, като многократните опити от страна на Любомир Панайотов и Константин Пандев да се публикува се оказват неуспешни. Само отделни документи от него са включени в излезлия сборник от 1978 г.

Едва през 2003 г. успяхме да издадем книгата по случай 100 годишнината от гибелта на Г. Делчев и от Илинденско-Преображенското въстание в документалната поредица на Главно управление на архивите „Архивите говорят“.[36] В интерес на истината трябва да отбележим, че преди това, по време на наша служебна командировка в Архив на Македония през 1999 г., направихме опит да го издадем съвместно с колегите от Скопие, като им предоставихме копие от подготвения от Д. Кьосев том. Въпреки проведените разговори и интервюта в тамошните медии, не успяхме да се договорим.[37]

Събраната от Д. Кьосев документация, предимно писма, е изключително ценна. В нея се съдържат сведения, както за дейността на революционера, така и за историята на ВМОРО през периода от завръщането на Г. Делчев от обиколката му в Югозападна Македония през ранната пролет на 1902 г. до заминаването му отново за Македония в началото на 1903 г. Покрай огромния брой въпроси, засегнати в тази кореспонденция, се от-крояват взаимоотношенията на ВМОРО с ВМОК, осъществявани главно с посредничеството на Задграничното представителство (ЗП) на организацията в София, ръководено от Г. Делчев, опитите на ВМОК да вземе в свои ръце ръководството на революционното движение в Македония и Одринско, акцията на полковник Анастас Янков и действията на върховистките чети в пограничните райони, подготовката и избухването на Горноджумайското въстание и опитите на дейци на ВМОК да повдигнат народа на въстание и в Костурско и Леринско, отношенията между ЦК на ВМОРО със ЗП и групата на солунските атентатори, подготовката на общ конгрес на ВМОРО през септември 1902 г., мисията на Борис Сарафов в Европа за материална и дипломатическа подкрепа за ВМОРО и за закупуване на оръжие и боеприпаси, в която акция участвуват активно Тома Карайовов и Димитър Ляпов–Гурин, движението и дейността на четите на организацията, непрекъснатия контрол върху поддържаните и ръководени от ВМОРО пунктове, складове за оръжие и снаряжение и революционните канали, кръстосващи цяла Македония и Одринско, тръгващи от Кюстендил, Дупница, Лъджене, Чепеларе, Хебибчево и др.

Тази документация сега се съхранява в личния фонд на Гоце Делчев в Централния държавен архив (ЦДА) в София под № 1938к в неговия втори инвентарен опис, който съдържа 63 архивни единици. Документите от излезлия през 1967 г. том се пазят в първия опис на същия фонд, наброяващ 39 а.е. Преди да постъпи в ЦДА личният фонд на Г. Делчев се съхранява десетилетия в Централния партиен архив към Института за история на БКП, което го правеше недостъпен за изследователите. Едва след 1990 г., когато бе предаден в ЦДА, достъпът до него стана неограничен. Трябва да се отбележи, че при повторна обработка на архивния фонд на Гоце Делчев в ЦПА, преди да бъде предаден в ЦДА, архивистите променят първоначалната схема на подредбата на документите, което променя и номерацията на архивните единици и на отделните документи, посочвани от Д. Кьосев в подготвения от него том.

В сборника са включени 620 писма, телеграми, пощенски картички и други, запазени от Г. Делчев като оригинални ръкописи, чернови и преписи, препращани чрез тайната организационна куриерска поща, а тези от ЦК на ВМОРО в Солун, чрез тамошното Българско търговско агентство.

Първоначално документите Д. Кьосев подрежда според деловодната структура на ЗП, създадена от Г. Делчев, който съхранява кореспонденцията в отделни пликове, надписани от него: 1. Солун и Солунски революционен окръг, 2. Серски и Струмишки революционни окръзи, 3. Скопски революционен окръг, 4. Одрински революционен окръг, 5. Чужбина, 6. Кюстендил, 7. Дупница, 8. Лъджене и 9. Различни градове и села в България. Невключването на кореспонденция от Битолския революционен окръг, според Д. Кьосев, се дължи не на липсата на такава, макар и малка, а на обстоятелството, че писаният със симпатично мастило текст между редовете на обикновени писма от личен характер, е напълно изгаснал, като само на места от него са запазени бледи следи, останали от проявяването му. Промените, които правим са следните: първият раздел е разделен на два нови раздела: в първия е включена кореспонденцията на ЗП с ЦК на организацията в Солун, а във втория са документите от Солунския революционен окръг. Документите от девети раздел са разпределени в следните нови раздели: Чепеларски пограничен пункт, Хебибчевски пограничен пункт, Пловдив, Самоков, Варна, Северозападна България, Югоизточна България, Централна Северна България и София. Като приложения са обособени два нови раздела, съдържащи новооткрити и публикувани документи на Г. Делчев от учителствуването му в Банско, където той е главен учител в Българ-ското второкласно училище, и за дейността на ЗП и пограничните пунктове след публикуването от Д. Кьосев на сборника „Гоце Делчев. Писма и други материали“ през 1967 г., и на сборника „Гоце Делчев. Спомени, документи, материали“ през 1978 г. Документите в двете приложения обхващат периода от 1896 г. до 1903 г. Събрани така на едно място те дават нов, почти неизползван материал за редица вече по-прецизни уточнения и за цялостното проучване на дейността на Г. Делчев, ЦК на ВМОРО в Солун и ЗП на ВМОРО в София. Този том се явява естествено продължение на сборника, издаден от Д. Кьосев, и е един успешен завършек на десетилетната му издирвателска дейност.

Редица от писмата са адресирани не пряко до Гоце Делчев, а до ЗП („братята от Висока“), или до други дейци на организацията като Димитър Стефанов, Туше Делииванов, Никола Зографов, Никола Малешевски, Ефрем Чучков, Кирил Пърличев, Сава Михайлов, Лазар Поптрайков, Иван Бележков, Лука Поптеофилов, Петър Васков, Йордан Нацев, инж. Христо Станишев и др., подпомагали в отделни периоди Г. Делчев в дейността му като задраничен представител и ръководител на ВМОРО, или сътрудничили на пограничните пунктове. Това обяснява и включването им в сборника, тъй като всичките те са предадени в негови ръце, и той съответно ги класира по посочения начин в надписани от него пликове.

Освен че основната част от писмата е шифрована с приложените от Д. Кьосев шифри на организацията, много от имената на революционерите и на населените места са давани с използваните по това време псевдоними, като в изданието тези, които категорично са установени, са дадени като приложение в края на сборника.

Настоящото най-пълно издание на архива на Гоце Делчев включва изцяло текстовете на документите, които Д. Кьосев публикува през 1967 г., и тези от излезлия през 2003 г. сборник като издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет. Тук са включени и допълнително открити и публикувани документи от архива на ВМОК (протоколи с решения и разписки за получени суми), на отделните погранични пунктове и на другите задгранични представители на организацията в София – Гьорче Петров, Димитър Стефанов и Петър (Туше) Делииванов.[38]

Сред включените тук документи са уставите и правилниците на Вътрешната организация от 1896 и 1902 г., изработени от Г. Делчев и Гьорче Петров, когато организацията носи имената Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК) и Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО), които са неразделна част от архива на Г. Делчев.[39] Така също тук намират място и официалните изяви не само на Г. Делчев, но и на Гьорче Петров, Д. Стефанов, Т. Делииванов и П. К. Яворов, тъй като те са съгласувани с него и са официални изяви на ЗП в София. Същото се отнася и до статията на Гьорче Петров „Македонското освободително дело на българска почва“ от началото на юли 1902 г., поместена в близкия до ЗП в. „Право“, а впоследствие и отпечатана като отделна брошура. Статията на Гьорче представлява разширен вариант и обобщение на фактите, изложени в окръжните писма на Гоце и Гьорче, на Димитър Стефанов, Туше Делииванов и П. К. Яворов от името на ЗП по възникналия сериозен конфликт между Вътрешната организация и Върховния комитет по същото време.

Тук за първи път включваме и турските документи за убийството на Г. Делчев, публикувани и преведени първо в Скопие от македонските турколози Александър Стоянов и Драги Георгиев, свидетелстващи не само че Гоце Делчев е българин, но и за българския характер на населението в Серско.[40]

Всички документи в настоящия том са подредени с поредна номерация от 1 до 911 по хронологически ред, и обхващат времето от 11 юли 1891 г., когато Г. Делчев е зачислен като юнкер в Софийското военно училище до първите дни на май 1903 г., когато загива в бой с турския аскер при с. Баница, Серско.

Всеки един от документите се придружава от пореден номер и заглавие, в което е отбелязан само видът на документа и имената на кореспондентите, местата и датите на изпращане на документите, а там, където ги има, и адресът и неговите особености. Всички текстове са предадени цялостно на езика, на който са писани, без каквито и да било съкращения, така както са дешифрирани и разчетени от Д. Кьосев, а там, където са установени със сигурност съкратените части от думи, имена, населени места, и предполагаеми кореспонденти, са използвани квадратни скоби. Различията при изписването на лични имена или селища са запазени така, както са в оригиналите, без да са уеднаквявани. Документите се публикуват без анотации, тъй като темите и въпросите, които са обект на обсъждане в кореспонденцията в повечето случаи продължават от писмо в писмо. Там, където сме сметнали че е необходимо да се направят допълнителни пояснения за личности, факти и събития, са направени кратки бележки след съответния документ, като са използвани критически и коментарите на Д. Кьосев.

За разлика от Д. Кьосев, който почти навсякъде отбелязва името на Вътрешната организация в нейния съкратен вариант като ТМОРО, име, което носи за един кратък период – от 1902 до 1905 г., в настоящото издание за заглавията и бележките се използва името ВМОРО, утвърдило се през 1905 г. на Първия Рилски общ конгрес и останало така популярно в литературата до ден днешен. В Скопие се използва името Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО), както се нарича тя след Първата световна война, когато Одринско е отделено териториално, и организацията е ръководена от Тодор Александров и Иван Михайлов.

С отпечатването на цялостния архив на Гоце Делчев, публикуван и непубликуван досега, ще се открият възможности за нови изследвания, както за живота на Гоце Делчев, наложил се като един от най-бележитите ръководители в българското македоно-одринско революционно движение, така и за проучването на редица неизследвани моменти от историята на Вътрешната организация. Изобилието на документални свидетелства в този том ще даде нови възможности за изследване дейността на Задграничното представителство на ВМОРО в София, конфликта в отношенията между легалното и нелегалното движения на българите от Македония и Одринско, дейността на четите на ВМОРО, върховен ръководител, на които е Г. Делчев, както и отношението на държавните фактори и обществеността в Княжество България към развитието на македоно-одринския въпрос.

От съставителите Ива Бурилкова и Цочо Билярски

 

ДОКУМЕНТИ

 

№ 16

Писмо от Неврокопския български митрополит Иларион до Гоце Делчев¹

Неврокоп, 30 септември 1896 г.

 

Неврокопски български митрополит

№ 862, Гр. Неврокоп, 30 септември 1896 год.

До Господина Г. Делчев, гл[авен] учител

Пита дали се е „изпълнил“ учителският персонал и накрая добавя: „Ние разполагаме с кандидати учители, достойни за Банско.“

Неврокопский Иларион

Публ. в Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско. Сп. Исторически преглед, г. ХХХІІІ, 1977, кн. 3, с. 84.

------------------

1 Писмата и документите на Г. Делчев от учителствуването му в Банско са вписани в Служебната книга на училището в Банско за учебната 1896/1897, 1897/1898 и 1898/1899 г., съхранявана от Драгостин Радонов и в Изходящата книга на училището за 1896/1897 г., съхранявана в Къщата-музей „Н. Вапцаров“ в Банско. Книгите представляват подшити на ръка обикновени пощенски, начертани на ръка листове. Вж. Ив. Дивизиев, Писмени сведения ..., с. 83-90.

 

№ 17

Писмо от Гоце Делчев до Неврокопския български митрополит Иларион

С. Банско, 5 октомври 1896 г.

 

Банско ІІ-ро кл[асно] правосл[авно] уч[илище]

№ 1, Банско, 5 октомври 1896 год.

До Н[егово] Високопреосв[ещенство] Господина, Г-на Илариона, Упр[авляващ] Св[етата] Невр[окопска] епархия в Неврокоп

Със същата дата прати се писмо до Н[егово] В[исоко]пр[еосвещенство], с което се излагат причините за късното отваряне на училището ни; като в същото време съобщава се за изпълнение на учителский персонал.

Гл[авен] у[чите]л Г. Делчев

Публ. в Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско, с. 85.

 

№ 18

Писмо от Гоце Делчев до Султана Кафеджийска и учителите в Банското второкласно училище

С. Банско, 5 октомври 1896 г.

 

Българско Банско ІІ-ро класно училище

№ 1, Банско, 5 октомври 1896 г.

До г.г. и г-ца Султана Кафеджийска – учителка.

Тук

Поканвате се днес в 4 часа преди обед на заседание, в което ще се разисква кои учебници да се въведат за ръководства в класовете и отделенията.

Гл[авен] у[чите]л Г. Делчев

Учители: Г. К. Голев, М. Решовалиев,

Султана Г. Кафеджийска, К. Чучулайн, К. Кошоев.

Публ. в Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско, с. 83.

 

№ 19

Писмо от Гоце Делчев до учителите в Банското второкласно училище

С. Банско, 22 октомври 1896 г.

 

№ 2, 22 октомври

До г.г. учителите.

Тук

Днес ще имаме заседание, в което ще се разпределят предметите от класовете и отделенията; ще се определи времето на занятията.

Гл[авен] у[чите]л Г. Делчев

Учители: Г. К. Голев, К. Кошоев, М. Решовалиев, К. Чучулайн.

Публ. в Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско, с. 84.

 

№ 20

Писмо от Гоце Делчев до учителите в Банското второкласно училище

С. Банско, 25 октомври 1896 г.

 

25 октомври

До г.г. учителите.

Тук

Поканвате се днес в 6 ч. на заседание за нареждане на годишната програма за седмичните часове в класовете и отделенията.

Гл[авен] у[чите]л Г. Делчев

Учители: К. Янев, Г. К. Голев, К. Кошоев,

М. Решовалиев, К. Чучулайн.

Публ. в Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско, с. 84.

 

№ 21

Писмо от Гоце Делчев до Лазар Сирилещов

С. Банско, 31 октомври 1896 г.

 

Банско ІІ-ро класно училище

№ 2, 31 октомври 1896 г.

До Господин Лазар Г. Сирилещов, Председател на Църков[но]-училищ[ната] община.

Тук

Писмо до председателя, с което се поканва да свика същия ден събрание в общината, в което да се избере един от учителите да управлява училището, поради моето подаване на оставката пред Св[етата] Екзархия.

Гл[авен] у[чите]л Г. Делчев

Публ. в Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско, с. 85.

 

№ 22

Писмо от Гоце Делчев до Неврокопския български митрополит Иларион

С. Банско, 1 ноември 1896 г.

 

Българско правосл[авно] уч[илище]

№ 3, Банско, 1 ноемврий 1896 г.

До Негово Високопреосвещенство Господин, Г-на Илариона, Управител Св[етата] Неврокопска епархия в Неврокоп.

Ваше В[исоко]преосвещенство,

Като Ве уведомявам с долоизложените кратки сведения за вървежа и състоянието на училището ни, чест имам да Ви явя, че поради известни на Ваше Високопреосвещенство здравословни причини, които не позволяват да изпълнявам по-нататък длъжността си, със съгласието на Чер[ковно]-учил[ищната] община поставихме учител Г. Голев да управлява училището, до като пристигне новоназначения гл[авен] учител за училището ни, вследствие на моята оставка, подадена с писмото до Св[етата] Екзархия чрез В[аше] В[исоко]преосвещенство.

При това, моля, ако е възможно, да назначите Вие такъв в по-скоро време, за да не пострада училищния успех.

 

Рапорт № 1.¹

Съгласно решението на Банската черков[но]-училищ[на] община курсът на обучението в Банското смесено училище през настоящата 1896-1897 учебна година се състои от: забавачница, първоначално и класно училище.

За помещение на учениците служат черковно-общинското здание, принадлежащо на Рилския монастир, но в настояще присвоено от черков[но]-учил[ищната] община.

В първото, главно, съгласно решението на учит[елския] съвет поместяват се учениците от І-во, ІІ-ро, ІV-то отделение и І и ІІ класове; второто, наречено „Метоха“, поместяват се учениците от ІІІ-то отделение и забавачницата.

Училище, както Ви е известно, отворихме на 1 октомври, от която дата започна се и записването на учениците. При всичко че се яви на селяните, че записването ще продължи до 15-и с.м. и редовните занятия ще почнат от същия ден, обаче малцина изпратиха децата си до тоя ден, че мнозина още ще се запишат зана-пред, обстоятелство твърде неблагоприятно за училищния успех.

На 14 с.м. се извърши водосвет в училището, на 15 по причина малочислеността на учениците почнаха се нередовните занятия, без да стане някакво разпределение на преподавателите в кл[асовете] и отделенията предмети, понеже всекидневно се очакваше пристигането на назначения от общината учител К. Молеров, намиращ се в България и който вместо да доди, отказва писмено по причина неудовлетворителната за него плата. Веднага след отказа на К. Молеров общината се разпореди и назначи на негово място К. Янев, родом от с. Бачево, свършил ІV клас на Серската прогимназия преди три години.

След назначаването на К. Янев за учител, с когото и се попълни тукашния учителски персонал, в заседанието от 22 т.м. на учителския съвет стана следующето разпределение:

1. Султана Кафеджийска ще ръководи (по назначение) забавачницата, ще ръководи ученичките по ръкоделие.

2. К. Янев ръководител на ІІ-ро отделение, преподавател по Всеобща история в І и ІІ кл[ас] и География във ІІ кл[ас].

3. К. Кошоев ще ръководи І отделение, задължава се да преподава Закон Божи в ІV-то отделение и славянски в І-ІІ клас.

4. К. Чучулайн ще ръководи ІІІ-то отд[еление], ще преподава черк[овно] пение в І-ІІ клас.

5. М. Решовалиев ръководител на ІV отделение, преподавател по Зак[он] Божи в І-ІІ клас и География в І клас.

Забел[ежка]. Всеки ръководител е в същото време и наставник на отделението си.

6. Г. Голев класен наставник на І кл[ас], преподавател по Аритметика, Геометрия и Геометр[ично] чертане, Ест[ествена] история, Рисуване, Краснописание и Гражданско пение в І и ІІ кл[ас] и Краснописание в ІV-то отделение.

7. Г. Делчев класен наставник на ІІ кл[ас], преподава по български, френски езици и гимнастика в І и ІІ кл[ас].

Преподаването по турски език остава на назначения от Мехомийския каймакамин преподавател Сабри Енепов.

След горното разпределение нареди се годишна програма на седмичните часове. При това задължиха се г-да учителите за пазене ред и тишина, по очеред да дежурят в училището и черквата.

Редовните занятия в училището ни започнаха на 28 м.м.

Броят на досега записаните ученици възлиза на 279, от които:

а) в забавачница 58 ученика (44 момчета и 14 момичета)

b) в І-во отделен[ие] 84 ученика (61 момчета и 23 момичета)

c) във ІІ-ро от[деление] 58 ученика (42 момчета и 12 момичета)

d) в ІІІ-то отделение 29 ученика (25 момчета и 4 момичета)

e) в ІV отделение 33 ученика (29 момчета и 4 момичета)

f) в І клас 12 ученика (12 момчета и ... момичета)

g) във ІІ клас 9 ученика (9 момчета и ... момичета)

Училището е снабдено с доволно принадлежности, но и с много малко пособия, и то по география: с карти по всички им части на свят земните полушария и с най-разпространената географическа карта на Балк[анския] п[олустр]ов, по зоология с 8 таблици колорирани изображения не пълни, налепени по платно и нагодени за окачване на стената; по ботаника с 5 таблици колорирани изображения, тоже нагодени за окачвания – всичките от Шронбера. По смятане само едно сметало.

Такъв е досегашния вървеж на училището. Надявам се на добрия успех занапред.

Гл[авен] учит[ел] Г. Делчев

Публ. в Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско, с. 85-86.

-----------------

1 Рапортът е приложен към писмото оставка.

 

№ 23

Писмо от Гоце Делчев до учителите в Банското второкласно училище

С. Банско, 1 ноември 1896 г.

 

№ 4, 1 ноември 1896 г.

До г.г. учителите.

Тук

Поканвате се днес в 5 часа на извънредно заседание.

Гл[авен] у[чите]л Г. Делчев

Учители: К. Янев, Г. К. Голев, К. Кошоев,

М. Решовалиев, К. Чучулайн.

Публ. в Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско, с. 84.

 

№ 24

Писмо от Гоце Делчев до учителите в Банското второкласно училище

С. Банско, 3 ноември 1896 г.

 

№ 5, 3 ноември 1896 г.

До г.г. учителите.

Тук

Поканвате се днес в 7 часа на извънредно заседание.

Гл[авен] у[чите]л Г. К. Голев

Учители: К. Янев, К. Чучулайн, М. Решовалиев.

Публ. в Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско, с. 84.

 

№ 25

Молба от Гоце Делчев до Българския екзарх Йосиф І

С. Банско, 1 ноември 1896 г.

 

Б[ългарско] прав[ославно] ІІ-ро класно уч[илище]

№ 4, Банско, 1 ноември 1896 г.

Чрез Негово В[исоко]преосвещенство Господина, Г-на Илариона, управл[яващ] Св[етата] Неврокоп[ска] Епархия в гр. Неврокоп

До Негово Блаженство Господина, Г-на Йосифа І Бълг[арски] Екзарх в Цариград

Ваше Блаженство,

Понеже здравословни причини не позволяват да изпълнявам за напред възложената ми от Ваше Блаженство длъжност, чест имам да Ви явя, че със съгласието на тукаш[ната] черк[овно]-училищ[на] община поставихме учителя Г. Голев временно да управлява училището ни. При това, за да не страда учебното дело тук, моля, Ваше Блаженство, да приемете оставката ми в най-скоро време да назначите друг да ме замести.

Гл[авен] учител Г. Делчев

Предавам архивата на г. Геор. Голев

Г. Делчев

[Печат на училището с разтворена книга в средата и надпис: „Бълг[арско] православно училище – Банско – Разложко“.]

Публ. в Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско, с. 87.

 

№ 887

Официални турски сведения за сражението на българската чета при с. Баница и гибелта на Гоце Делчев

С. Баница, Серско, 4 май 1903 г.

 

Име на казата: Серез

Място на сражението: село Баница

Вид на четата: българска

Брой четници: 70

Загуби на четата: убити – 11; ранени – 1; пленени –

Загуба на царската войска:

убити: редовна и резервна войска – 5; жандарми – ; заптиета –

ранени: редовна и резервна войска – 8; жандарми -; заптиета-

Пленено оръжие в сражението: количество -; вид –

Експлозивни средства –

Фишеци –

Дата на сражението: 4 май 1903 година

Име на водачът на четата: Делчев

Обяснение: Четата наброявала 21 човека, но след включване и на населението се уголемила. Водачът є е убит. Убит е и Георги от Савак. Делчев е замесен в разрушаването на мостът на реката Ангиста в атентатите в Солун.

Публ. в Турски документи за оружените борби во Македония 1903-1908. (Дефтер TFR I 176, лист 1-87.) Превод, редакциjа и коментар д-р Драги Горгиев. Скопjе, 2007, с. 28.

 

№ 888

Копие на шифрована телеграма от Главното командване на Трета армия до Генералния щаб, пристигнала на 18 април 1319 г. (1 май 1903 г.)

Солун, 18 април 1319 г. / 1 май 1903 г.

 

Канцелария на Генералния щаб. Трети отдел.

Ликвидираната чета/7515, установена на Хасан паша¹ не се е състояла от четиридесет и девет, а от петдесет и едно лица. Освен вече изпратените вещи на бунтовниците, към тях се появи и електрически фенер. От страна на споменатите престъпници са употребени и дум-дум куршуми, които са дивашко бандитско средство, на което цивилизованият свят гледа с погнуса. Известно е, че мъченикът, Бог да го прости, умира под страхотното ударно действие на тези куршуми.

Болшинството от тези бунтовници са образовани и имат чинове. Хвърля се на очи пълнотата и разнообразието на униформите и средствата, които са в ръцете им.

Свързано с писменото обръщение на командването на Девета дивизия. Из-пратено. Заповед.

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев, превод, редакциjа и коментар Александар Стоjановски, Скопjе, 1992, с. 12-13.

--------------------

1 Хасан паша, връх (1495 м) на планината Влахина, южно от с. Габрово, където е било и споменатото установяване.

 

№ 889

Копие на шифрована телеграма от Главното командване (маршалството) на Трета царска армия в Солун до Генералния щаб, пристигнала на 19 април 1319 г. (2 май 1903 г.)

Солун, 19 април 1319 г. / 2 май 1903 г.

 

Канцелария на Генералния щаб. Трети отдел.

В резултата на сражението, което стана на десетия ден от април (23 април 1903 г.) край моста Сива кобила между двеста бунтовници и българската войска загинаха петнадесет, а са пленени петдесет и шест бунтовници, се съобщава от командването на Пета дивизия. От командването на споменатата дивизия е изпратена писмена информация като отговор на питането каква е причината за това събитие. Този път в отговора, съдържащ се в споменатата телеграма, е потвърдено чрез разследване, че сражението, за което стана дума се е състояло.

За осигуряването на всички нападения на бунтовниците България намери за уместно да се издигнат три кули по посока на Втори Преслав и по посока на Синанова чука и Караташ. Позовавайки се на писменото сведение от командването на Кочане¹, съобщава се и се дават сведения, че в граничната зона частично мобилизираните български запасняци от редовната армия, заедно с войници от жандармерията, постоянно патрулирали между кулите.

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев, с. 14-15.

-------------------

1 Кочане, вероятно с. Кочан, североизточно от Неврокоп, където трябва да се търсят и споменатите по-горе местности, а вероятно и моста Сива кобила.

 

№ 890

Копие на телеграма от командването на Девета дивизия на редовната армия в Серес до Генералния щаб, пристигнала на 19 април 1319 г. (2 май 1903 г.)

Серес, 19 април 1319 г. / 2 май 1903 г.

 

Канцелария на Генералния щаб. Трети отдел.

Това, че караулът в кулите достигна десет войници, а стражите, патрулиращи по продължение на граничната линия, ще имат грижата бунтовниците да не преминават, ще бъде посрещнато с негодувание. Що се отнася до бунтовниците и търсенето на сведения за тях самите: лицемерни изрази на доброжелателност са изказани на юзбашията на два/б; j; к; j, който дошъл в Аврам Тодорова кула¹, която се намира в българската гранична зона на Разлог. Под булото на такава доброжелателност, мотивирана от желанието да се прикрие и омаловажи неговата доказана от известно време насам, поддръжка за по-лесно преминаване на бунтовниците, би било  празнодумие. С посочване на примерите това стана очевидно. Изпратено. Заповед.

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев, с. 16-17.

--------------------

1 Става дума за местността Абрамова кула, близо до с. Абрамово, източно от с. Якоруда.

 

№ 891

Шифрована телеграма от управлението на Серския санджак до Назим бег

Серес, 21 април 1319 г. / 4 май 1903 г.

 

Въз основа на тайно проведено разследване от една седмица насам и получените съобщения от назначените шпиони се разбра, че в серските села Раховица¹, Баница, Фраштан² и Мъклен и в техните околности обикаля една бунтовническа чета. На коменданта на дивизията е изпратено писмо, че е необходимо военните да насочат натам два отряда, за да ги преследват. Освен това от страна на администрацията беше изпратен и жандармерийски отряд. След като, в резултат на извършеното претърсване от страна на споменатите отряди, се разбра, че в гореспоменатото село Баница се крие една бунтовническа чета от двадесет души, тази нощ преди изгрев споменатото село беше блокирано. Като започна претърсването, се откри мястото, където бяха скрити бунтовниците. От показанията на един човек от жандармерията, дошъл от споменатото село, сражението започнало в единадесет часа. От страна на редовната армия и от запасния батальон на Прещина³ е изпратен още една пешеходна част от сто души и един конен отряд. Резултатът от действията на жандармерийския бинбашия спешно ще бъде изпратен. Изпратено. Заповед.

До господин Назим бег, на 22 април 1319 година (5 май 1903 г.).

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев, с. 18-19.

-------------------

1Раховица (Рахово, Орехово), село северно от Серес.

2 Фраштан, село, съседно на Баница. Тука вероятно става дума за с. Горно Фраштан (днес Оно Орини).

3 Прещина, вероятно се има предвид споменатото с. Фраштан.

 

№ 892

Съобщение от сераскера до Генералния щаб

7 сефер 1321 г. или 22 април 1319 г. / 5 май 1903 г.

 

Канцелария на Генералния щаб. Трети отдел. 657.

Вашият покорен слуга има чест да съобщи следното:

Със сигурност научаваме за станалото сражение на близо двеста бунтовници с българската войска на десетия ден на април (23 април 1903 г.); потвърждава се изграждането на три кули от страна на България на частта от граничната линия, която стига до Церово в посока на Преслап, както и в посока Синанова чука и Караташ; и за някои декларации, изрзени пред юзбашията Хюсеин ага, който се намира в Якорит, от страна на българския юзбашия, който пристигна в Абрамова кула, която се намира на българската граница в района на Разлог.

Приложени са копия на двете телеграми, които пристигнаха от Главното командване на Трета царска армия и от командването на Девета царска дивизия в Серес с цел Негово височество да разпореди тяхното правилно дешифриране. Този въпрос зависи от Вашето разпореждане.

На 7 сефер 1321 година или 22 април 1319 година (5 май 1903 г.).

Сераскер (Нечетлив подпис)

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев, с. 20-21.

 

№ 893

Шифрована телеграма от Солунското окръжно управление

Солун, 22 април 1319 г. / 5 май 1903 г.

 

Във вчерашната ми телеграма за проведената блокада в село Баница се съобщава: бунтовническата група всъщност се състояла от двадесет и един бунтовници. Заедно със злосторниците, които се присъединили от селското население, станали общо петдесет до шестдесет. Осигуряването на успеха на царската войска, която извърши блокадата е резултат на навременното пристигане на още два отряда, с което общата бойна сила на кавалерията се увеличи почти на триста войници. Както от страна на царската войска, така и от страна на жандармерията, къщите, където са се барикадирали бунтовниците, бяха добре блокирани, както и околностите на споменатото село. В резултат на сражението, което продължи точно тридесет часа, започвайки вчера сутринта в десет часа, до два часа днес, под покровителството на явното надмощие на Султана, единадесет бунтовници паднаха убити. От бомбите и динамита, които се използваха в големи количества по време на боя, част от къщите изгоряха. Те също изложиха няколко къщи на огъня, които обикновено използваха като складове за муниции. Повечето от бунтовниците останаха под развалините, във вътрешността на тези къщи, обхванати от огъня. Както можеше да се очаква, намериха ги мъртви. От царската войска загиналите са пет души, а осем са ранени.

Между водачите на гореспоменатите бунтовници се намира Делчев, както и водачите: Стефан¹ и Ротка от България, солунчанинът даскал Костанов², дебърчанинът Атанас, савяклията Йорги Стоян³ и рондилията Йорги⁴. От страна на един от бунтовниците, който бе пленен ранен, има показания и признания. А у споменатия Делчев, който падна убит, бяха намерени една карта, на която е показан Серският район, и упътване как се разрушава железопътна линия. Това се узна от завърналия се днес жандармерийски бинбашия, както и от писмото на командването. Според писменото съобщение на Командването, това, което е останало от бунтовниците, е напълно затрупано под развалините и е в разпокъсано състояние.

При все това, имайки предвид, че в писменото обръщение на вилаетските първенци от 24 март 1319 година (6 април 1903 г.) под номер 140, е съобщено, че четите, определени за предизвикване на размирици в Серес, Велес и на други места, ще се командват и ще се предвождат от Георги Петров и Делчев; че у Делчев са намерени такава карта и упътване; че споменатото село Баница се намира на два и половина часа разстояние от Серес; и че, според получената информация, ще се работи в Серес да се предизвика бунт в определен ден; било много вероятно да са имали намерение на вдигнат бунт, тайно пренасяйки на едно място в самия Серес динамита и бомбите, които бунтовниците използваха и запалиха, идвайки в течение на ден-два, по един, по двама в Серес.

Допълнителните сведения, които ще се получат в резултат на извършеите претърсвания в изгорените къщи в селото и на проведеното следствие, ще бъдат надлежно изпратени. За настаняване на изгоненото извън селото население от царската войска по време на сражението трябва да се съобщи на жандармерийския юзбашия и мулазима. Изпратено. Заповед.

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев, с. 22-23.

-------------------

1 Стефан, вероятно е Стефчо Търлишанчето

2 Даскал Костанов, Димитър Кощанов (Гоштанов, Гущанов)

3 Савяклията Йорги Стоян, Георги от Савяк, който бил ранен и заловен от аскера

4 Рондалията Йорги, Георги от Броди (с. Вронди, т.е. Броди)

 

№ 894

Спешно известие до мютесарифа на Серес.

23 април 1319 г. / 6 май 1903 г.

 

Написано на 23 април 1319 година (6 май 1903 г.)

Сега се иска писмено обяснение за причината да не ни се дадат сведения за бунтовниците, които са ликвидирани в село Баница. Написа се.

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев, с. 24-25.

 

№ 895

Спешно съобщение до мютесарифа на Серес

23 април 1319 г. / 6 май 1903 г.

 

До мютесарифа на Серес.

Написано на 23 април 1319 година (6 май 1903 г.)

Получена е шифрована телеграма от 22 април 1319 година (5 май 1903 г.) за начина на ликвидиране и пълно изтребление на бунтовниците в Баница. Препоръчва се при разчистването на руините да се съобщят истинските загуби и самоличността на бунтовниците. Написано.

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев, с. 26-27.

 

№ 896

Телеграма от мютесарифа на Серес до Главния инспекторат на Румелийския вилает

Серес, 23 април 1319 г. / 6 май 1903 г.

 

Телеграма от 23 април 1319 година от Серес през Солун, изпратена днес в 10 часа е 15 минути, 53 думи, номер на разписката 12338

До Високия Главен инспекторат на Царския Румелийски вилает.

На 23 април 1319 година (6 май 1903 г.)

Във връзка със събитията в село Баница сведенията веднага бяха изпратени с моята телеграма от 22 април 1319 година (5 май 1903 г.), а що се отнася до резултата, разказаното от върналия се от мястото на събитието жандармерийския бинбишия, както и съдържанието на пристигналото писмо от коменданта на дивизията, моята телеграма, изпратена през нощта, незабавно подробно информира.

23 април 1319 година (6 май 1903 г.)

Мютесариф Рикнедин

Да се приложи към другите съответни документи.

23 април 1319 година (6 май 1903)

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев,  с. 28-29.

 

№ 897

Шифровано съобщение до Главния секретар и Великото везирство

23 април 1319 г. / 6 май 1903 г.

 

До изтъкнатия Главен секретар.

До Великото везирство.

23 април 1319 година (6 май 1903 г.)

Един от ръководителите на комитета, проклетникът на име Делчев, бил ненадейно притиснат в село Баница, Серско. Под егидата на силата на Султана споменатият, заедно с единадесет бунтовници от неговата дружина, са били убити. При ожесточеното сражение, поради употребата на бомби и динамит, къщите в които е имало оръжие и от които споменатите са открили огън, са се запалили и са в развалини. От писменото изложение на управлението на Солунския вилает се разбира, че е възможно да се намерят трупове и на други бунтовници. В отговор било съобщено за успешно извършеното разчистване на развалините, при което са установени истинските загуби на бунтовниците и тяхната самоличност. Изпратено. Заповед.

Написано. Шифровано. Унищожено в Солун

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев, с. 30-31.

 

№ 898

Телеграма от Солунския валия до Главния инспекторат на Румелийския вилает

Солун, 22 април 1319 г. / 6 май 1903 г.

 

Телеграма от 22 април 1319 година (6 май 1903 г.) от Конака през Солун, днес в 5 часа и 30 минути, 145 думи, номер на разписката 305.

До Върховния Главен инспекторат на Царския Румелийски вилает.

Четата на Делчев, един от известните ръководители, съставена от двадесет и един бунтовници, към които се присъединиха и безсрамници от българското население, така че заедно достигнаха приблизително седемдесет до осемдесет (души), бяха обкръжени от страна на частите на царската войска в село Баница, отдалечено на два и половина часа от Серес. В резултат на сражението, което продължи тридесет часа, бяха убити единадесет бунтовници, между които и Делчев. От бомбите и динамита, които са употребили бунтовниците, част от къщите са изгорени. А част от къщите, които бунтовниците употребяват за складове за оръжие, самите те са ги запалили, така че и те също са изгорели. Под развалините бяха открити и очакваните бунтовнически биваци. От царската войска са загинали пет души и осем са ранени. От един пленен ранен бунтовник са получени сведения за другите техни водачи. У Делчев е намерена една карта, на която е показан Серския район и едно упътване как се разрушава железопътна линия. С оглед на полученото съобщение за избухване на бунт в Серес в определен ден, според хода на събитията се налага изводът, че бунтовниците, с прехвърлянето в Серес на употребените динамит и бомби в рамките на тези един-два дни, са били в състояние да предизвикат безредици. Направен е опит да се настани населението, което по време на сражението е било изгонено от селото от царската войска.

Предава се въз основа на сведенията, получени от мютесарифа на Серес. Заповед.

На 22 април 1319 година (5 май 1903 г.).

Солунски валия Хасан Фахми.

Като причина за закъснението се приема отдалечеността.

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев, с. 32-33.

 

№ 899

Доклад от мютесарифа на Серес до Главния инспекторат на Румелийския вилает

Серес, 26 април 1319 г. / 9 май 1903 г.

 

До високопочитания Главен инспекторат на Царския Румелийски вилает.

Могъщи мой господарю, Ваше превъзходителство!

Плененият ранен бунтовник в сражението в Баница, Георги, син на Стоян от Савяк, в протоколираните показания при днешния разпит казал, че техният убит ръководител Делчев, със своите привърженици, се е заклел на селяните за общо въстание; отсега нататък за споровете, които се появяват между селяните, да не се обръщат към властта, а вече да отправят жалбите си към българските даскали в селата, самите те, обикаляйки селата постоянно, при идване в тяхното село ще разглеждат оплакванията им; въставайки всички едновременно, ще превземат тукашните села; и разправял подобни измислици. Неотдавна Делчев с тридесет бунтовници вдигнал моста на Анджиста¹. След това Делчев, с неговия другар Димитре Стоян², отивайки в Солун, се намерили в Солунските събития³, та и тука да извърши още някои сатанински злочинства. По време на тайното пътуване за Серес, обикаляйки близките села, пристигнали в споменатото село Баница. Във всяко село, съобразно големината му, се намира оръжие, а се очаквали още две хиляди пушки: хиляда броя от България и хиляда броя от Гърция през Солун. Най-напред специално се заели с убийството на няколко души от село Дутли⁴, които предоставяли информация за бунтовниците на властта, натам били изпратени пет-шест души от техните другари. Те самите веднага били блокирани от царската войска и жандармерия. Техните водачи, заедно с Делчев и още няколцина, били убити.

Обяснил, че и самият той тогава бил ранен.

Тъй като прие да сътрудничи на следствието и за разширяване на информацията, ако по-нататък се получат важни сведения и ако се осмели да предава, ще се побърза веднага да се съобщи. Винаги на Вашите заповеди.  26 април 1319 година (9 май 1903 г.).

Мютесариф на Серес Мустафа Рикнедин.

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев, с. 34-35.

-----------------

1 Анджиста, т.е. Ангиста, река и селище югоизточно от Драма.

2 Димитре Стоян, Димитър Кощанов (Гощанов, Гущанов)

3 Имат се предвид Солунските атентати.

4 Дутли, т.е. Дутлия, село североизточно от Серес

 

№ 900

Телеграма от мютесарифа на Серес

Серес, 26 април 1319 г. / 9 май 1903 г.

 

Съобщава се, че убитият известен бунтовник Делчев се е заканвал и е подтиквал да се вдигне на бунт цялото селско население и че от показанията на пленения, ранен в сражението в Баница, бунтовник Георги, се е разбрало за наличието на оръжие почти във всяко село. А на властта, според предишно известие, е позната бунтовническата обсебеност на българите от серското село Ронди¹, както и тяхната помощ и защита на комитските чети. В съответствие с отчетите на военните командири, за да се получат сведения за скритото оръжие, което вероятно най-бунтовните между тях са имали, на разположения в споменатото село полицейски чиновник му били предадени тайни сведения чрез изпратените в споменатия санджак и тайно извършените разследвания. Всъщност днешният доклад е като обратна връзка: Откакто в това отношение са получени сведения от местния свещеник, според писмената заповед от командването на дивизията, в споменатото село дошъл бинбашията Наим Ефенди, който по времето, когато е започнало следствието, се намирал в Стархиста². В резултат на извършеното с голяма педантичност раз-следване, в споменатото село бил заловен тефтер (тетрадка), който принадлежал на бунтовническия комитет и в който тефтер са записани двеста тридесет и седем души, заедно със склад на двадесет и шест пушки капаклии. Намерени са и пет снимки, на които се вижда група бунтовници. Преди време те бяха на път да направят метеж. На съмнителните българи от споменатото село, по такъв начин, под покровителството на очевидната сила на негово величество Султана, не им беше дадено време да правят снимки на тези, които заслужават проклятие.

От посочените по-горе двеста тридесет и седем нещастници, сто и шестдесет и шест са хвърлени в затвора от споменатия бинбашия и писмено е обявена предвидената процедура, която ще се извърши спрямо населението. С оглед на мнението, че е скандално затварянето на толкова много хора от едно село, между които, според задълбочено разследване, всъщност болшинството са тези, които са действали поединично (които са извършили незначителни неща), господинът съдебен следовател, заедно с неговия сътрудник, веднага заминаха за споменатото село. Макар помощникът на обвинителя на санджака да беше известен за това, нямайки одобрението на компетентните (органи), те обжалвали невъзможността за действие. След като поискаха от прокуратурата да реши случая, на вилаетските големци били показани подадените заявления за укоряването на работата по тях.

Разпитите, които ще проведат при тяхното заминаване и резултата от дейността им ще бъдат надлежно спешно изпратени. Изпратено. Заповед.

За завеждане в регистъра, (дадено) на господин Назим бег на 27 април (10 май 1903 г.)

Черновата отложена в архива на 28 април (11 май 1903 г.)

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев,  с. 36-37.

-----------------------

1 Ронди, т.е. Вронди или Броди (Горно и Долно), село североизточно от Серес.

2 Стархиста, т.е. Старчища (днес Перитерион), село североизточно от Серес.

 

№ 901

Шифрована телеграма от Великия везир до Комисариата в България

Истанбул, 26 април 1319 г. / 9 май 1903 г.

 

Канцелария за кореспонденция на Великия везир

Шифрована телеграма до Комисариата в България от 11 джафер 1321 година – 26 април 1319 година (9 май 1903 г.).

На двадесет и втория ден от април (5 май) в село Паниса¹ беше убит един от ръководителите на българските комитети на име Делчев или Панчев. Също така и поради приликата в имената на горепосочените ръководители с едно лице на име Данев или, което било убито в Леринската каза, възникват разногласия по отношение на техните истински имена, самоличности и ранг. Затова се съобщава за (нуждата от) предоставяне на сведенията, които ще се получат при извършване на необходимите разпити.

Предадено със секретна телеграма.

Садразам Ахмеди (?)

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев, с. 38-39.

--------------------

1 Паниса, т.е. с. Баница.

 

№ 902

Спешно съобщение до Солунския валия

27 април 1319 г. / 10 май 1903  г.

 

До върховенството (везира) на Солунския вилает, 27 април 1319 година (10 май 1903  г.)

На 22 април 1319 година (5 май 1903 г.) под егидата на силата на Султатна, в село Баница изолираният Делчев и неговата чета са разбити и избити. Заедно с достойните за благодарност и уважение значителни успехи, с цел да се установят реалните загуби на бунтовниците и тяхната самоличност, успешно са разкопани изгорените и разрушени сгради и на бял свят излизат труповете, останали под разрушенията. Изпратено. Написано по този повод.

Спешно!

Публ. в: Турски документи за убиството на Гоце Делчев,  с. 40-41.

 

№ 903

Шифрована телеграма от Солунския вилает

Солун, 27 април 1319 г. / 10 май 1903 г.

 

Допълнение.

На 22 април 1319 година (5 май 1902 г.) при сражението в серското село Баница заловеният ранен бунтовник Георги Стоян от Савяк според признанията, които направил при разпита казал:

Загиналият Делчев, на чело на тридесет души, преди известно време вдигна във въздуха железопътния мост в близост до Анджиста. Споменатият, с другаря си Димитре Стоян, наскоро отишли в Солун и се оказали там по време на тамошните събития. Делчев, заедно със съмишлениците си, положил клетва, че ще вдигне селското население на общо въстание. Отсега нататък при възникнали спорове между селяните, да не се обръщат към властта, а жалбите си да предават на българските селски учители. Те самите, при посещенията си в селата, винаги ще разглеждат техните жалби. Приказвал празни работи като това, че като въстанат всички едновременно, ще превземат тукашния район. С цел извършването на още едно сатанинско престъпление в Серес, пътувайки тайно за Серес, Делчев обиколил околните села. Като пристигнали в село Баница, били блокирани от царската войска и жандармерията. Делчев, както и другите, между които имало и ръководители, паднали убити и ранени.

Във всички села, в съответствие с големината им, е намерено оръжие. (Заловеният Георги) казал, че от две хилядите пушки, които очаквали да пристигнат, хиляда щели да бъдат изпратени от България, а хиляда от Гърция през Солун.

Тези показания, едновременно с потвърждаването на Делчевото убийство, отново показаха неговите сатанински намерения. И въпреки съмнението в степента на достоверност на показанията на споменатия за всички събития, тайно се набелязаха необходимите мерки за предотвратяване на вноса на всякакво оръжие и грижи за запазване на мира. От друга страна, продължавайки разпита на споменатия бунтовник, да се настоява да продължи да дава сведения. Изпратено.

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев, с. 42-43.

 

№ 904

Доклад от мютесарифа на Серес до Главния инспекторат на Румелийския вилает

Серес, 29 април 1319 г. / 12 май 1903 г.

 

Ваше величество, честити господине!

За настаняването на жителите от опожарените къщи по време на сражението с бунтовниците в село Баница, този път [научаваме] от полицейския отчет на наскоро изпратения жандармерийски юзбашия Ахмед ефенди. Освен това кол-агата¹ на позиционираната в този край част на редовната войска Хамид ефенди, на връщане от споменатото село Баница, пристигнал в съседното село. При него отишъл кмета придружен от няколко първенци. Самите те са изключително предани на Султана. Въпреки че са верни царски поданици, заети със собствените си работи, декларирали и предали: четири „гра“ и една „шнайдер“ – капаклия и два „бешлии“ револвера, със склад за муниции от петдесет парчета за „гра“ и десет парчета за „шнайдер“, които били донесени в тяхното село от някакви хора и така или иначе били приети. Веднага след това дошлите в споменатото село кмет и член на Съвета на старейшините от село Дутли със същото оправдание предали шест „гра“, една „шнайдер“ – капаклия и два „бешлии“ револвера, един капсулен револвер и два единични револвера със склад за муниции за тридесет револвера, девет „гра“, двадесет и шест „шнайдер“ и двадесет и седем „шаспо“. Посоченото оръжие и мунициите днес са изпратени и предадени в царската казарма.

Ако при предоставяне на данните и писменото известие се предоставя свобода, във всеки случай, това е ваша поръчка. На 29 април 1319 година (12 май 1903 г.).

Мютесариф на Серес Мустафа Рикнедин, сеид

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев, с. 44-45.

---------------------

1 Кол-ага, старшина на кула, граничен патрул

 

№ 905

Спешна телеграма от каймакамина на Неврокоп до Главния инспекторат на Румелийския вилает

Неврокоп, 1 май 1319 г. / 14 май 1903 г.

 

Телеграма от Неврокоп, през Солун, от 1 май 1319 година (14 май 1903 г.), през деня, 11 часа, 120 думи, номер на разписката 1624.

Спешно.

До Главния инспекторат на Царския Румелийски вилает

След новината, че в неврокопското село Баница са били скрити оръжия и устройства, беше проведена консултация с Командването с цел да се извърши раз-следване.

Днес се върнаха изпратените в споменатото село бинбашия Хасан Рамзи и жандармерийския тегмен Али ефенди. Под егидата на очевидната сила на Султана в споменатото село са открити двадесет и девет, а в близкия до селото Нов чифлик, девет руски пушки-капаклии и една единична капаклия, или общо тридесет и девет пушки и хиляда двеста и девет броя кръстосани (?) куршуми. Идвайки от село Габрово, преди да влязат в своето село Баница, избягалите бунтовници от последното село са хванати и доведени тука.

В това отношение службата на гореспоменатите двамина е достойна за възхищение. Изпратено. Заповед.

Каймакам Фехим

На 1 май 1319 година (14 май 1903 г.)

След като е написан отговор и телеграма до Великото везирство с цел подробното и бързо докладване как е доказано, че заловените десет лица са бунтовници и как са заловени, до господин Назим бег, на 2 май (15 май 1903 г.). Спешно.

Черновата до Великото везирство е в депото.

Написана е в Каймакамството на 2 май 1319 година (15 май 1903 г.)

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев, с. 46-47.

 

№ 906

Съобщение от Турското комисарството в България до Великия везир

София, 1 май 1319 г. / 14 май 1903 г.

 

Комисарство в България

София

Номер 877/277

До Негово височество Великия везир.

Вашият покорен слуга има чест да Ви съобщи:

Това е отговор на телеграмата на Негово височество Великия везир от 26 април 1319 година (9 май 1903 г.)

Въпреки че след получаването и представянето на снимката, публикувана във вестниците следва, че става дума за „Делчев“, бунтовник, паднал убит близо до „Паниса“, който е от най-висшите ръководители и е високопоставен във Вътрешната организация, и който, според предварителното съобщение, бил убит по време на Солунските събития, все пак слуховете за убийството на споменатия са неоснователни, след като от страна на българските вестници, които излизат в София, е съобщено, че той и до днес е жив. Истината за случая ще може да се установи, ако се окаже сходство със снимката, която го показва мъртъв.

Сред бунтовниците се появява бунтовник на име Матов. Но доколкото се разбира, публикувани са имената на загиналите бунтовници, важни за Комитета, и дори, на повечето от тях, и техните снимки. Но нямаше новина за смъртта или снимка на бунтовник под това име.

Бунтовник под името Данев не е известен. Дори и някой да носи това име, фамилното име все още не е станало всеобщо и всеки се назовава, добавяйки бащиното си име, и затова не би следвало той да принадлежи на уважавана и известна фамилия.

Изпратено. Въпросът е на ваше разпореждане.

17 сефер 1319 година – 1 май 1319 година (14 май 1903 г.)

Комисарство в България

(нечетлив подпис)

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев, с. 48-49.

 

№ 907

Телеграма от мютесарифа на Серес до Главния инспектор на Румелийския вилает

Серес, 2 май 1319 г. / 15 май1903 г.

 

Телеграма от Серес през Солун от 2 май (15 май 1903 г.), 8 часа вечерта, 91 думи, номер на разписката 14 836.

До Главния инспекторат на Царския Румелийски вилает в Скопие.

За намереното оръжие в село Баница и в близкия до нето чифлик Джеде¹ по време на извършеното претърсване и за заловените десет бунтовници вече е изпратено копие до негово превъзходителство везира от пристигналата днес телеграма от каймакамина на Неврокоп. И, разбира се, затова не стана нужда да докладвам повторно и аз. Написа се отговор за взетите предпазни мерки и на други съмнителни места и за намирането на скритото оръжие и заловените бунтовници при извършените обиски. Изпратено. Заповед.

1 май 1319 година (14 май 1903 г.) Очакван на 2 (15) май.

Мютесариф Рикнедин

Отложен на 2 май (15 май 1903 г.)

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев, с. 50-51.

------------------------

1 Арабската дума „Джеде“ (Cedde) значи „баба“, но в един от предходните документи този чефлик е наречен „Нов“ (Cedid), което вероятно е неговото истинско име.

 

№ 908

Шифрована телеграма от Солунския вилает

Солун, 3 май 1319 г. / 16 май 1903 г.

 

Шифрована телеграма от Солунския вилает от 3 май 1319 година (16 май 1903 г.)

Допълнение. На 28 април 1319 година (11 май 1903 г.) в село Ронди затворените сто шестдесет и шест души от бинбашията Наим ефенди са се върнали в техните домове на основание на пристигналото известие от командването на дивизията до гореспоменатия. За пълно разследване на този въпрос на място е изпратена специална мисия. Резултатът от разследването ще бъде надлежно обявен.

Този път по този въпрос се представят сведения с цел да се включат към телеграмата, получена от управлението на Серския окръг.

Отговор за пояснение от 4 май (17 май 1903 г.).

Писано е и до Великия везир на 5 май (18 май 1903 г.).

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев, с. 52-53.

 

№ 909

Шифрована телеграма от Солунския вилает

Солун, 3 май 1319 г. / 16 май 1903 г.

 

Шифрована телеграма от Солунския вилает от 3 май 1319 година (16 май 1903 г.)

Допълнение към моята телеграма от 28 април 1319 година (11 май 1903 г.)

С цел да се допълнят мерките за помощ при осигуряването на подслон и прехрана на населението от изгорените къщи по време на сражението с бунтовниците в село Баница, неотдавна изпратеният юзбашия Ахмед, заедно с офицера от редовната военна част, която се намира в този район, кол-агата Ахмед ефенди, при пристигане в село Ландос¹ били причакани от кмета на споменатото село и няколко първенци. Те са изключително предани на Негово Величество Султана и са верни императорски поданици, заети със своите работи. Те предадоха по-рано донесените от някакви хора и заловени: четири „гра“ и една „шнайдер“-капаклия, два бешлии револвера, както и петдесет броя „гра“ и десет „шнайдер“ муниции. След това дошлите в споменатото село кмет и съвет на старейшините от село Дутли по същия начин предадоха: шест „гра“ и една „шнайдер“-капаклия, два бешлии револвера, един револвер с капсула, два единични револвера, както и муниции за три револвера, сто и тридесет „гра“, двадесет и шест „шнайдер“ и ш[а]с[по]. Това оръжие и муниции се изпратиха към царската къшла (казарма) от споменатия кол-ага. По време на сражението с бунтовниците в село Балдово са изгорени четиридесет къщи и седем плевни, докато двадесет къщи и девет плевни се запазиха. Останалите без покрив се приемат за настаняване на удобно място. А тези, които по време на сражението се оттеглиха към околните хълмове, след завръщането си в селото всички се заловиха за работа. В част от изгорелите къщи са забелязани гилзи от патрони на руски капаклии. По-конкретно под къщата на поп Йован са намерени десет броя изгорели празни гилзи.

Това става ясно от данните в отчета на Серското окръжно управление. Изпратено. Заповед.

До Назим бег ефенди, 4 май (17 май 1903 г.).

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев, с. 54-55.

-------------------

1 Ландос, очевидно грешно е изписано името на с. Лакос, Серско.

 

№ 910

Шифрована телеграма от Окръжното управление на Серес

Серес, 4 май 1319 г. / 17 май 1903 г.

 

На 3 май 1319 година (16 май 1903 г.) изпратеният в с. Ронди  помощник-прокурор с другите членове на Съвета, снощи се върнаха. Въз основа на анализа на документите, които те донесоха, бомбите, които се намират вътре в църквата, са донесени от неврокопското село Старчиста от бунтовника Гостинче¹. Веднага след като били предадени на даскала в споменатото село Андрея Георги Хърлев, същият ги занесъл в църквата. Въпреки че няма съмнение, че свещениците също са наясно с това, те категорично заявиха, че нямат сведения. Разбира се, като се има предвид този резултат, сведенията не можеха да бъдат предоставени по-рано. Изпратено. Заповед.

Телеграма до Великия везир за връщане на делото за бомбите, на 5 май (18 май 1903 г.).

Приложено към делото на 5 май (18 май 1903 г.).

Беше написано на 6 май (19 май 1903 г.).

Черновата е депонирана.

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев, с. 56-57.

----------------------

1 Гостинче, погрешно записано името на Димитър Коштанов

 

№ 911

Спешно съобщение до везира на Солунския вилает

4 май 1319 г. / 17 май 1903 г.

 

До върховенството (везира) на Солунския вилает, на 4 май 1319 година (17 май 1903 г.)

Докато по време на потерите от 3 май 1319 година (16 май 1903 г.) заловените от войската явни членове на бунтовничеството и разбойничеството, съобразно с обичая и закона, са предадени на властта да ги съди, то на местата, където са разположени частите, противно на закона, арестуваните стотици хора от страна на полицията са освободени пак от войската. Тъй като това стана причина за оплаквания и загриженост, чрез писма до главното командване се настоява това повече да не се случва и да не се повтарят причините за този прецедент. Да се изиска като полезно обяснение и писмено излагане на причината и по какъв начин бинбашията Наим ефенди е арестувал сто и шестдесет души в село Ронди и на основание на какво решение и процедура се е извършило освобождаването, което е последвало от страна дивизията. Изпратено във връзка с този въпрос. Написано. Явно.

Това е отговор на телеграмата от вилаета, изпратена до Великия везир.

Спешно писмо.

Написано на 5 май (18 май 1903 г.)

Черновата е на място (депонирана)

Публ. в Турски документи за убиството на Гоце Делчев, с. 58-59.

 

Факсимилета от старите устав и правилник на БМОРК от 1896 г., коригирани от ръката на Гоце Делчев през 1902 г., когато организацията променя името си на ТМОРО.

 

[1] П. К. Яворов, Гоце Делчев. Биография. София, 1904 г.

[2] Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация. С две карти. 1904.

[3] П. К. Яворов, Хайдушки копнения. Спомени за Македония (1902-1903). София, 1909 г.

[4] А. Страшимиров, Апостол на свободата (Гоце Делчев). Солун, 1909, 16 с.

[5] А. Страшимиров, За Илинден и неговите творци, в. Обзор, бр. 72, София, 1 август 1936 г., с. 1, 5.

[6] Материали за историята на македонското освободително движение. Издава Македонският научен институт, кн. І-ІХ. Съобщава Л. Милетич, София, 1925-1928 (кн. І – Въстаническото движение в Югозападна Македония (до 1904 год.) По спомени на Славейко Арсов, София, 1925; кн. ІІ – Освободителната борба в Костурско (до 1904 год.) По спомени на Пандо Кляшев, София, 1925; кн. ІІІ – Борбата в Костурско и Охридско (до 1904 год.) По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, София, 1926; кн. ІV – Към борбите в Югозападна Македония (Кичевско, Битолско, Леринско, Преспанско, Дебърско) По спомени на Лука Джеров, Георги Попхристов, Ангел Андреев, Георги Папанчев и Лазар Димитров), София, 1926; кн. V – Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов, София, 1927; кн. VІ – Солунският атентат и заточениците във Фезан. По спомени на Павел П. Шатев, София, 1927; кн. VІІ – Движението отсам Вардара и борбата с върховистите. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пеев, Сава Михайлов, Хр. Куслев, Ив. Анастасов Гърчето, Петър Хр. Юруков и Никола Пушкаров, София, 1927; кн. VІІІ – Спомени на Гьорчо Петров, София, 1927; кн. ІХ – І. В Македония и Одринско. Спомени на Михаил Герджиков, ІІ. Първият Централен комитет на ВМРО. Спомени на д-р Христо Татарчев, София, 1928. Вж. и кн. Х – Ст. Аврамов, Революционните борби в Азот (Велешко) и Поречието, София, 1929, кн. ХІ – Революционната дейност в Демирхисар (Битолско). По спомени на Алексо Стефанов (демирхисарски войвода). Съобщава Б. Мирчев, София, 1931. Вж. и спомените на Даме Груев в сп. Македоно-одрински преглед, София, год. ІІ, бр. 30, 11 март 1907, с. 467-470; бр. 31, 18 март 1907, с. 486-488 и Спомените на Иван Попов в сп. Македония, София, год. І, 1922, кн. І, ІІ, V и VІ. Вж. и Н. Зографов, Строежа на живота, С., 1927.

[7] Македония в пламъци. Освободителните борби на българите от Македоиня в спомени на дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация – Андон Кьосето, Анастас Лозанчев, Григор Попев, Аргир Манасиев, Христо Пасхов, Мите Хаджимишев, Кръсто Лазаров, Екатерина Паница. Записал Б. Мирчев. Съст. И. Бурилкова, Ц. Билярски. София, 2003.

[8] Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско (1896-1903). Издания на Тракийския научен институт и Тракийския върховен изпълнителен комитет. Кн. I-IV. Съставил Ив. Пандалеев Орманджиев (кн. I – Георги Кондолов и дейността му в Странджанското въстание (с 6 портрета). Бургас, 1927; кн. II – Борбата в Бунар-Хисарския район (с 13 образи). По спомени на Димитър Ташев, Христо Настев, Анастас Спасов Разбойников и местни дейци. София, 1929; кн. III – Революционното движение в Малко-Търновския район. По спомени на 4 войводи, 2 подвойводи и 75 легални и нелегални дейци. София, 1933 и кн. IV – Освободителната борба в Лозенградския район. По спомени на 1 войвода, 1 подвойвода и 80 легални и нелегални дейци. София, 1941).

[9] Д. Талев, Гоце Делчев. София, 1942, 119 с.; Д. Талев, Съчинения. Гоце Делчев, Град Прилеп – борби за род и свобода, Под мрачно небе, Илинденци. Издателство „Захарий Стоянов“. София, 2017, с. 7-86.

[10] Д-р Христо Татарчев, Спомени, документи, материали. Съст. Ц. Билярски, София, 1989; Д-р Хр. Татарчев, Вътрешната македоно-одринска революционна организация като митологична и реална същност. Съст. Ц. Билярски, В. Китанов. София, 1995; Даме Груев – живот и дело (Сборник). Ч. I и II. Съст. Ц. Билярски. София, 2006; Хр. Матов, Македонска революционна система. Съчинения. Съст. Ц. Билярски, 2001; Вътрешната македоно-одринска революционна организация през погледа на нейните основатели. Спомени на Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров, Петър Попарсов. Съст. Т. Петров, Ц. Билярски. София, 2002; А. Страшимиров, Апостол на свободата (Гоце Делчев) в А. Страшимиров, Бележити българи. Биографии и очерци. Съст. Ц. Билярски, В. Билярска. София, 2009; Хр. Силянов, Писма и изповеди на един четник, Спомени от Странджа, От Витоша до Грамос. Съст. М. Неделчев. София, 1984; П. Шатев, В Македония под робство. Солунското съзаклятие (1903 г.) Подготовка и изпълнение. София, 1968; К. Ципушев, 19 години в сръбските затвори. Спомени. София, 1943; Т. Делииванов, Спомени за Гоце Делчев – учителстване в Щип, сп. Македонска мисъл. София, 1946, кн. 9-10; Р. Камхи, Спомени на един евреин македонски революционер. Съст. Ц. Билярски. София, 2013; Михаил Герджиков, Спомени, документи, материали. Съст. Л. Панайотов, К. Пандев, Н. Недкова. Бел. Ц. Билярски. София, 1984; Г. Попхристов, Революционната борба в Битолския окръг. София, 1953; Г. Попхристов, Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония. Съст. Ц. Билярски. София, 2012; Л. Томов, Спомени за революционната дейност в Серския окръг. София, 1953; П. Манджуков, Предвестници на бурята. София, 1993; Хр. Тзавела, Спомени на Анастас Лозанчев, член на Главния щаб на Илинденското въстание. София, 2007; Т. Николов, Спомени из моето минало. Съст. Ал. Пелтеков. София, 1989; Г. Баждарев, Моите спомени. Съст. А. Джонев. София, 2001; Хр. Караманджуков, Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало. С особен поглед към тяхното политико-революционно движение. Кн. I – Историята им до 1903, София, 1934; Хр. Караманджуков, Родопа през Илинденско-Преображенското въстание. Спомени и документи. Съст. Ал. Караманджуков. София, 1986; М. Матов, За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени. Съст. М. Бошнакова. София, 2007; Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп. Съст. Б. Николов, Вл. Овчаров. София, 2005; Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. Съст. Б. Николов. София, 2005; Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Докторов. Съст. К. Пърличев. София, 2004; 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. Съст. К. Пърличев. София, 1999; П. Ацев, Спомени. Съст. Ал. Пелтеков. София, 2011; И. Бурилкова, Спомени на битолския войвода Крум Петишев за участието му в революционните борби в Македония (1903-1930 г.), ИДА, кн. 85-86. София, 2004; С. Радев, Спомени от Македония и Цариград (Ранни спомени) в С. Радев, Лица и събития от моето време. Т. 1. Съст. Кр. Каракачанов, Ц. Билярски. София, 2014; Революционните борби в Тиквешията. Спомени и материали. К. 1 и 2. Съст. Ц. Билярски, И. Бурилкова, З. Тодоровски, П. Камчевски. Скопие, 2001; Ив. Гарванов, Спомени, документи, материали. Съст. В. Китанов, Ц. Билярски. София, 2005; Илинденско-Преображенското въстание (1903-1968). София, 1968; Н. Хайтов, Родопските комити разказват. София, 1972; Борбите в Македония и Одринско (1878-1912). Спомени. Съст. К. Пандев, З. Нонева. София, 1981; Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. Съст. З. Нонева, Ц. Билярски, Н. Недкова, П. Пеев, М. Арнаудова, С. Точев, Ал. Маринов. София, 1984; В. Чекаларов, Дневник. Съст. И. Бурилкова, Ц. Билярски. София, 2001; Ц. Билярски, Б. Николов, Необнародвани спомени за Гоце Делчев (от Е. Спространов, Тодор Попантов, Климент Шапкарев, Кирил Пърличев, Васил Пасков), сп. Македонски преглед. София, кн. 2, 1992, с. 118-124 и др.

[11] Публ. във Вестник на вестниците, София, 1918 г. и в Илинден (1903-1921). Сборник в памет на голямото македонско възстание. Кн. 1. София, 1921, с. 39.

[12] От София до Костур. Освободителните борби на българите от Македония в спомени на дейци от Върховния македоно-одрински комитет – полк. Анастас Янков, майор Димитър Думбалаков, поручик Борис Сарафов, Георги Белев, Коста Шахов, инж. Христо Станишев. Съст. И. Бурилкова, Ц. Билярски. София, 2003.

[13] Гоце Делчев, Спомени, документи, материали. Съст. Л. Панайотов, К. Пандев, К. Палешутски, Тр. Трифонов, П. Пеев. София, 1978.

[14] Вж. П. К. Яворов, Гоце Делчев. Биография, бел. 13, 17, 18, 20, 27, 39, 40 и 49.

[15] Вж. Македония и Одринско (1893-1903). Мемоар на Вътрешната организация.

[16] Вж. Илинден (1903-1926). Сборник в памет на голямото македонско възстание. Кн. 5. София, 1926, с. 15-20.

[17] Пак там, с. 138-145.

[18] Л. Т., Две писма на Гоце Делчев, сп. Илюстрация Илинден, год. 4, кн. 6 (36). София, ноември 1931 г., с. 6-8.

[19] Вж. Илюстрация Илинден, кн. 6 (116), София, 1940 г., с. 8-9.

[20] К. Мирчев, Писма на Гоце Делчев. Материали за историята на македонските освободителни борби, сп. Македонски преглед, год. XIII, кн. 4. София, 1943, с. 130-152.

[21] Гоце Делчев, Писма и други материали. Издирил и подготвил за печат Дино Кьосев. София, 1967, с. 6.

[22] Писмата на Гоце Делчев, ги собрал и редактирал Љ. Лапе, Скопjе, 1951, 50 с.; Љ. Лапе, Нови писма на Гоце Делчев, Гласник на Институтот за национална историjа, год. VII, бр. 1. Скопjе, 1963, с. 181-231.

[23] Гоце Делчев, Писма и други материали, с. 7.

[24] Тр. Трифонов, Две непубликувани писма на Гоце Делчев, сп. Исторически преглед, София, 1961, год. XVII, кн. 4, с. 108-109 и Документи за македоно-одринското революционно движение и за Преображенското въстание в Тракия. Подредил и снабдил с обяснителни бележки от Ив. П. Горов в сб. Преображенско въстание 1903. София, 1955.

[25] Преображенско въстание 1903, с. 181-184, 197 и 247-249.

[26] Сп. Славяни, София, 1965, кн. 8.

[27] Ив. Дивизиев, Писмени сведения за учителствуването на Гоце Делчев в Банско, сп. Исторически преглед, г. ХХХІІІ. София, 1977, кн. 3, с. 83–90; З. Нонева, Неизвестни писма на Гоце Делчев, Векове. София, кн. 4, 1978, с. 11-16; Ц. Билярски, П. Миланов, Два непубликувани документа на Гоце Делчев, Векове. София, кн. 4, 1982, с. 73-74; К. Пандев, Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание, сп. Исторически преглед, 1969, кн.1, с. 68-80; К. Пандев, Документи за македоно-одринското националноосвободително движение от архива на Димитър Стефанов, сп. Исторически преглед. София, кн. 6, 1982, с. 106; Ц. Билярски, Т. Петров, Из архива на Петър Юруков (Принос към историята на националноосвободителните борби в Тиквешко), сп. Военноисторически сборник. София, кн. 1, 1983, с. 139, 140; Михаил Герджиков. Спомени, документи, материали. Съст. Л. Панайотов, К. Пандев, Н. Недкова. София, 1984, с. 242, 246-247, 250-251, Народната памет разказва. Материали от зоналните срещи, проведени през 1985 г. София, 1986, приложения; Хр. Ив. Караманджуков, Родопа през Илинденско-Преображенското въстание. Спомени и документи. Съст. Ал. Караманджуков. София, 1986, с. 4, 124; Д-р Христо Татарчев. Спомени, документи, материали. Съст. Ц. Билярски. София, 1989, с. 223-230; Ц. Билярски, Отношенията на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с Върховния македоно-одрински комитет до 1902 г., Известия на държавните архиви, София, кн. 59, 1990, с. 249-257, Ц. Билярски, И. Бурилкова, Писма от дейци на Върховния македоно-одрински комитет и на Българските македоно-одрински революционни комитети в архива на д-р Константин Стоилов (1895-1898 г.), сп. Македонски преглед, София, кн. 4, 1996, с. 115; Княжество България и македонския въпрос. Т. І. Върховен македоно-одрински комитет 1895-1905 г. (Протоколи от конгресите). Съст. Ц. Билярски, София, 2002, 400 с.; Д. Митев, За новото документално постъпление в Македонския научен институт – писма от кореспонденцията на Гоце Делчев, сп. Македонски преглед, год. XXXVII, София, 2014, кн. 4, с. 145-151 (тук са публикувани снимки на трудноразличими шифровани текстове, приписвани на Г. Делчев от автора).

[28] Документи за борбата на македонскиот народ за самостойност и за национална држава. Том први – Од населуваньето на словените во Македониjа до краjот на Првата светска воjна. Скопjе, 1981, с. 345-349. Вж. Ив. Катарджиев, Некои прашаньа за уставите и правилниците на ВМРО до Илинденското востание, сп. Гласник на ИНИ. Скопjе, 1961, № 1, с. 149-164 и Ив. Катарджиев, Два правилника на ВМРО од предилинденскиот период, сп. Историjа. Скопjе, 1965, № 1, с. 41-50.

[29] Документи за борбата на македонскиот народ за самостойност и за национална држава, с. 360.

[30] Документи и материали за историята на българския народ. Съст. М. Войнов, К. Палешутски, Л. Панайотов, К. Пандев, Здр. Пляков, А. Райкова и Р. Стойков. София, 1969, с. 277-284.

[31] Македония. Сборник от документи и материали. Съст. В. Божинов, Л. Панайотов, Д. Мичев, Д. Мирчева, К. Пандев, Д. Дойнов, Л. Йончев, А. Райкова, К. Палешутски, Ст. Жерев, М. Михайлова и Р. Стойков. София, 1978, с. 390-393, 406-407, 412-416.

[32] Гоце Делчев. Спомени, документи, материали. Съст. Л. Панайотов, К. Пандев, К. Палешутски, Тр. Трифонов, П. Пеев. София, 1978, 419 с.

[33] Гоце Делчев. Спомени, документи, материали, с. 347-348.

[34] Княжество България и македонския въпрос. Т. І. Върховен македоно-одрински комитет (1895-1905 г.) (Протоколи от конгресите). Съст. Ц. Билярски. София, 2002, 400 с.

[35] За дейността на Г. Делчев като задграничен представител вж. К. Пандев, Гоце Делчев като задграничен представител на ВМОРО, сп. Исторически преглед, г. ХХХІХ, София, 1983, кн. 3, с. 42-48; вж. и К. Пандев, Националноосвободителното движение в Македония и Одринско (1878-1903). София, 1989 (2000 – второ издание).

[36] Вж. Из архива на Гоце Делчев. Задграничното представителство на ВМОРО в София до края на 1902 г. Подготвили за печат И. Бурилкова и Ц. Билярски. Архивите говорят № 25. София, 2003, 632 с.

[37] Вж. Архивата на Делчев ке се обjави и на македонски и на бугарски jазик. Разговор на Серjожа Неделкоски со Цочо Билjарски, историчар од Бугариjа, сп. Македонско дело, Скопjе, 2 jули 1999 г., с. 24-28.

[38] К. Пандев, Документи за македоно-одринското националноосвободително движение от архива на Димитър Стефанов, сп. Исторически преглед, София, кн. 6, 1982, с. 98-115, Т. Димитров, Оригиналните документи на Гьорче Петров Николов, сп. Военно исторически сборник, кн. 5, София, 1990, с. 187-204, Ц. Билярски, Б. Николов, Новоиздирени документи на Гьорче Петров, Известия на Националния център по военна история, София, 1995, т. 57, 181-236, Ц. Билярски, И. Бурилкова, Писма от дейци на Върховния македоно-одрински комитет и на Българските македоно-одрински революционни комитети в архива на д-р Константин Стоилов (1895-1898 г.), сп. Македонски преглед, София, кн. 4, 1996, с. 101-128, 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев, София, 1999 и др.

[39] К. Пандев, Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание, сп. Исторически преглед. София, 1969, кн.1, с. 68-80, К. Пандев, Устави и правилници на ВМОРО преди Илинденско-Преображенското въстание, Известия на Института за история при БАН, София, 1970, т. 21, с. 245-275, Ц. Билярски, Първите програмни документи на ВМОРО до есента на 1902 г., Известия на държавните архиви, София, 2004, кн. 87, с. 200-275.

[40] Турски документи за оружените борби во Македония 1903-1908. (Дефтер TFR I 176, лист 1-87.) Превод, редакциj и коментар д-р Драги Горгиев. Скопjе, 2007, с. 28 и Турски документи за убиството на Гоце Делчев, превод, редакциjа и коментар Александар Стоjановски, Скопjе, 1992, 68 с.