1928 година е една от най-важните години в развитието на македонското движение. Тя е и годината, в която разединението в средите на македонските дейци има и своите външни белези. През тази година, на 7 юли, е убит членът на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация генерал Александър Протогеров по нареждане на другия член на ЦК Иван Михайлов като виновник на убийството на Тодор Александров. Веднага след убийството ВМРО провежда своя Седми редовен конгрес. Този конгрес узаконява станалото разцепление на организацията на михайловисти и протогеровисти, което ще бъде последвано от кървава саморазправа. От средите на протогеровистите ще паднат жертва още задграничните представители на ВМРО Георги Баждаров и Наум Томалевски. ВМРО на Ив. Михайлов също ще даде свидни жертви, сред които един от най-видните е Симеон Ефтимов. Едни от най-важните свидетелства за провеждането и взетите решения на Седмия конгрес на ВМРО са водените на него протоколи, които все още не са познати на нашата общественост. Ако погледнем напред във времето ще видим, че протогеровистите след разцеплението ще направят общ лагер с ВМРО (обединена) срещу михайловистите и заедно с тях ще съдействат на превратаджиите от 1934 г. при разтурянето на ВМРО и преследването на дейците на ВМРО. Блокът на протогеровистите и ВМРО (обединена) ще се включи през 1941 г. в Отечествения фронт и като негови съмишленици ще получат важни държавни постове след 1944 г. както в България, така и в Македония и отново като техни жертви ще паднат михайловистите.

Но не само революционната организация търпи разцепление. Противопоставянето ще се отрази с най-пълна сила и в македонското легално движение.

През същата година, наскоро след Седмия редовен конгрес на ВМРО е проведен и Седмия редовен конгрес на македонските братства в България. И на този конгрес тегне разцеплението в цялостното македонско движение. На конгреса присъстват едни от най-видните бивши революционери от ВМОРО и дейци от легалното македоно-одринско движение, преминали в легалната македонска братствена организация. Сред тях личат имената на Димитър Мирчев, д-р Константин Станишев, Тодор Попантов, Ангел Узунов, Йордан Бадев, Георги Кулишев, Петър Мончев, Спиридон Велев, Тома Кърчов, Лев Кацков, Методи Гелев, Георги Томалевски и др. Повечето от тях ще участват на конгреса със свои изказвания и предложения. Освен директното противопоставяне на оформящите се и тук две групи се обсъждат и редица важни въпроси около дейността на Националния комитет на братствата. С особено внимание делегатите се отнасят и към печатния орган на македонските братства – вестник „Македония“, който в много отношения играе и ролята на легална трибуна за ВМРО и на Македонската парламентарна група. За нашите читатели искам да припомня, че едни от най-видните имена на редактори и директори на вестник „Македония“ са тези на Симеон Ефтимов, Велко Думев, Димитър Талев и др.

През 1929 г. Националния комитет на македонските братства издава в една малка по обем брошура част от протоколите на Седмия конгрес на братствата и редица важни документи, свързани с неговото провиждане. Брошурата е адресирана до членовете на Националния комитет, до председателите на македонските братства, делегатите на Седмия редовен конгрес и до всички македонски общественици в България. Тя е придружена и от редица статии върху проблемите на братствата, отношенията им с ВМРО и Македонската парламентарна група, които намират място на страниците на в. „Македония“.

Сега нашите читатели ще имат възможност да се запознаят с пълния текст на брошурата, която днес представлява библиографска рядкост.

Цочо В. Билярски

* * *

 

ЕДНО НЕОБХОДИМО ОСВЕТЛЕНИЕ

 

До членовете на Националния комитет, до председателите на македонските братства, делегатите на Седмия редовен конгрес и до всички македонски общественици в България.

Покрусата и смущението, предизвиквани в македонските емигрантски среди след 7 юлий, се увеличиха още повече поради обстоятелството, че Националният комитет на братствата не запази едно ясно и искрено отношение към разразилите се между македонските революционери раздори и братоубийства, така пакостни не само за ВМРО, но и за цялото македонско освободително движение. Мнозина се надяваха, че Общият конгрес на братствата, който предстоеше да се свика, ще внесе всред тая тежка атмосфера успокоение и разведряване чрез свободно изразената съвест и мисъл на емиграцията и чрез решения напълно хармониращи с характера и задачите на емигрантската организация в България.

За голямо съжаление, тая надежда не се оправда. Конгресът не можа да изпълни своята най-пряка и най-съществена задача при днешните обстоятелства: да разгледа обективно цялата дейност на Националния комитет и да осъди решително всеки раздор и братоубийство, като заедно с това подчертае самостойността на емигрантската организация и нейното неучастие и безпристрастно държане спрямо спорове в други македонски организации. Извърши се от морално и политическо гледище една историческа грешка, отговорността за която пада изключително върху ония, които не допуснаха конгресът да изпълни свободно и безпрепятствено своите задачи.

Още в началото на разискванията по дейността на Националния комитет пролича ясно, че свободата на мнение и критика е поставена под възбрана. Всеки, който се опитваше да каже една дума, неугодна за Националния комитет и да посочи най-голямото зло, което днес разяжда македонското движение, биваше заглушаван от виковете и крясъците на няколко групи прекъсвачи, които – правеше впечатление – заемаха все определени места в салона, и срещу неокачествимата дързост на които беше невъзможно на ораторите и на делегатите да реагират ефикасно или без да изложат собственото си достойнство. Никой македонски конгрес не е бил до сега принизяван така с подобни сцени.

Паралелно с обструкциите – както това се вижда от приложените извадки из стенограмите за конгресните заседания – неограничен ход бе даден на обидите, клеветите и предизвикателствата спрямо видни представители на емиграцията и спрямо всички ония делегати, които имаха доблестта на своето мнение. Отправяха се инсинуации в смисъл, че недоволните от поведението на Националния комитет се ръководели от накърнени амбиции, преследвали лични каузи, търсели да използуват македонското движение за свои кариеристични цели. На същите се подхвърляше, че се стремели да разцепят емиграцията, че били в нечисти връзки с чужди на македонското движение фактори и какво ли не още.

За няколкото срещи, които се състояха в училището „Мария Луиза“ с цел да се предпази съюза от сътресения и грешки, се инсинуираше, че били предназначени да създадат отделна организация и отделен Национален комитет, когато в тия срещи се говореше само за единство и самостойност на Емигрантския съюз и се препоръчваше умереност, въздържание и крайно благоразумие.

На всички тия инсинуации и предизвикателства, както и на насилията, не се отговаряше. Възмутените и огорчени делегати показаха до край голямо самообладание и безгранично благоразумие. Без това конгресът сигурно щеше да стане място на още по-срамни зрелища, ако не и на нещо по-лошо. Избягването на тия нещастия се дължи на патриотизма, разума и твърдостта на ония делегати, които бяха решени да търпят и най-големите насилия или предизвикателства, но да не допуснат да се очерни още повече македонското име.

Правеха се само оплаквания и протести пред бюрото на конгреса.

Непозволяването на делегатите да се изкажат свободно се оправдаваше от похитителите с това, че не бивало да се повдигат в конгреса въпроси, които не влизали в дневния ред на конгреса или които били чужди на нашата емиграции или пък които могли да предизвикат разцепление. Тия обяснения са неискрени и несериозни. Въпросите, по които не се допуснаха разисквания и решения, се отнасят до поведението и дейността на Националния комитет. Те засягат отношението на Националния комитет към събития от съдбоносно значение за македонското дело; също така те засягат отношенията на Националния комитет към други легални македонски организации: Младежкия съюз, Политическите организации в Америка, Студентския съюз и пр. Между тия въпроси са и такива, по които Националният комитет изрично беше обещал да даде пълни осветления в конгреса. Така например за своя неутралитет, за смяната на редакционния персонал на в. „Македония“ и пр. А в конгреса не се позволи да се каже нито думица по тия въпроси, както и по ред други въпроси от същия характер и от същата важност, като да се отнасяше до неща чужди, далечни и безразлични за македонската емиграция!.

Другото обяснение – че можело да се предизвика разцепление – е още по-несъстоятелно. Именно с горния начин се създаваше опасност от разцепление. Единството на организираната емиграция почива на здрави морални основи и то ще е толкова по-тясно и по-искрено, колкото ние се стремим да осветляваме, а не да замъгляваме въпросите, които днес са в душата на всеки македонец. Ние трябва да се боим не от светлината, а от мрака и безпросветността. Истината и правдата трябва да стоят над всичко особено за нас, които сме ратници за свободата на един потиснат народ, лишен и от най-основните човешки права.

По поведението на Националния комитет във връзка с споменатите по-горе въпроси смятаха да говорят представители на голям брой братства и да се изкажат с всичката необходима искреност: на Русенското, Варненското, Сливенското, Охридското, Крушовското, Хасковското, Кърджалийското, Пловдивското, Шуменското и други братства. Някои от тия делегати, макар и да виждаха при какви условия се свиква и работи конгресът, се опитаха да изпълнят до край своя дълг и да изнесат разбиранията си, но техният глас биде сподавен с най-възмутителни насилия. Други се видяха принудени да говорят с далечни забикалки или алегорично; дори и тях прекъсваха постоянно. А някои, като видяха на какво се обърна конгресът, се отказаха да вземат думата, след като се бяха записали, или никак не се записаха.

Резолюцията по дейността и поведението на Националния комитет се предложи, прочее, без да е била предшествувана от пълни свободни разисквания. Безсмислено беше да се предлагат резолюции, които не можеше да бъдат разяснени и мотивирани от вносителите. При това положение, около 50 делегати се видяха принудени да депозират една декларация, текстът на която е приложен към настоящето. Но и по тая декларация, с която се подчертаваха основните начала, на която почива емигрантския съюз, не се допуснаха никакви разисквания. Тя не бе и прочетена в конгреса от бюрото. Също така не се четяха и приветствените писма, които, както узнаваме сега, са били отправени до конгреса от македонските емигранти в Румъния и в Цариград. А телеграмата от Секретариата на Съюза на македонските студенти бе фалшифицирана. Прочетена бе в други вид, а не както е била редактирана от нейните автори. (Точно бе предадена във в. „Македония“).

По такъв начин конгресът остави най-тягостно впечатление у мнозина делегати, които си отидоха дълбоко огорчени и възмутени. А някои се отдадоха на краен песимизъм за бъдещето развитие на нашата емигрантска организация.

Още през време на заседанията и по-късно за конгреса се дадоха в някои вестници, между които и органът на емиграцията в. „Македония“, неточни и тенденциозни сведения. Всичко се подреждаше по начин да се сее заблуда. Един утринен вестник проявил не веднъж своето пристрастие, писа още на 23 януарий, че „поради заинтересованите атаки на някои отделни лица, конгресът почти в своята цялост се старае рязко да подчертае своето пълно доверие към Националния комитет и неговия председател .“

Дори и извадките от вестниците, които се възпроизвеждаха в органа на македонската емиграция, се подбираха със същите тенденции. За пример достатъчно е да посочим, че в. „Македония“, предавайки статията на в. „Слово“ от 24 януарий за конгреса, беше изпуснал един съществен пасаж от нея и така оставаше да се получи от нея друго впечатление.

Много от инсинуациите и интригите, които се подхвърляха в конгреса против някои наши общественици, продължават и сега да се разнасят всред емиграцията усърдно от заинтересовани лица. Всичко това ни принуждава, в изпълнение на един патриотически и граждански дълг да излезем да осветлим нашите съотечественици и да ги предпазим от заблуди. Същевременно ние считаме за необходимо да отправим горещ позив към всички емигранти за единство и сплотеност около знамето на Македония. Неда прокудим далеч покрусата и унинието, нека всеки остане на своя пост. Заедно с това да не оставяме да се стъпка нашата съвест и да се задуши нашата свобода на мнение по едни и други действия на Националния комитет. Нека проявим твърдост, самообладание и високо съзнание за жизнените интереси на македонското освободително дело. Единството на емиграцията, което ние пазим с толкова усилия и жертви ще бъде утре още по-пълно и по-крепко, когато нашите души не ще бъдат вече угнетявани от днешната ни мъка, предизвикана от събития, за които ние, емигрантите, не носим отговорност, но по които не можем да останем неми. Движението за свободата на Македония ще продължи своя път и ще ни доближава все повече до блажения час, в който нашето отечество, подобно на другите независими народи, ще стане господар на своите съдбини.

10 март 1929 год.

Делегати на Седмия редовен конгрес на братствата в България:

Дим. Мирчев, делегат на братството в Сливен;

Ал. Антонов, делегат на братството в Сливен;

Методи Тенев, делегат на братството в Пловдив;

Тодор Попантов, делегат на братството в Пловдив;

Хр. Коцев, делегат на братството във Варна;

Хр. Настев, делегат на братството във Варна;

Ан. Узунов, делегат на Охридското братство в София;

Кр. Йосифчев, делегат на Охридското братство в София;

Йор. Мирчев, делегат по право, като член на Η. К.;

Спир. Велев, делегат  на Крушовското братство в София;

Лев Кацков, делегат на братството в Кърджали;

Д-р Ал. Василев, делегат на братството в Кърджали;

Вен. Димитров, делегат на Воденското братство в София;

Йор. Бадев, делегат на Битолското братство в София;

Г. Куляшев, делегат на Дойранското братство в София;

П. Мончев, делегат на братството в Хасково;

Я. Тасев, делегат на  Дебърското братство в София;

А. Марчинков, делегат на Малешевското братство в София;

Хр. Попасилев, делегат на Малешевското братство в София;

И. Главинчев, делегат на Охридското братство в София;

Т. Калин, делегат на Серското братство в София;

Н. Бомболов, делегат на  братството в Хасково;

Илия Граматиков, делегат на братството в Хасково;

Стефан Кондолов, делегат на братството в Хасково;

С. Калчинов, делегат на Демир-хисарското братство в София;

Георги Томалевски, делегат на Крушовското братство в София;

Μ. Гърдаков, делегат на Крушовското братство в София;

Влад. Мицев, делегат на Крушовското братство в София;

Т. Кърчов, делегат на Крушовското братство в София;

Л. Гошев, делегат на Леринското братство в София;

М. Петров, делегат на братството във Варна;

Кр. Тачев, делегат на братството във Варна;

Хр. Малинов, делегат на братството във Варна;

Л. Капитанчев, делегат на братството във Варна;

Н. Маринчев, делегат на братството във Варна;

B. Миовски, делегат на братството във Варна;

Кр. Караскаков, делегат на братството във Варна;

Сим. Пармаков, делегат на Охридското братство в София;

Н. Бачев, делегат на Охридското братство в София;

C. Цветков, делегат на Дебърското братство в София;

Г. Гергинов, делегат на Дебърското братство в София;

Д. Поцков, делегат на Струмишкото братство в София;

Τ. Пармаков, делегат на братството в Троян;

В. Георгиев, делегат на братството в Ортакьой;

Ан. Попхристов, делегат на братството в Ортакьой.

 

ПРИЛОЖЕНИЯ.

ДЕКЛАРАЦИЯ ДЕПОЗИРАНА ЗА РАЗИСКВАНЕ И ГЛАСУВАНЕ В КОНГРЕСА, НО КОЯТО БЮРОТО НА КОНГРЕСА НИТО ПРОЧЕТЕ ПРЕД ДЕЛЕГАТИТЕ.

Седмият конгрес на македонските емигрантски организации в България, като констатира дълбоката скръб извикана в душата на всички македонци от разразилите се неотдавна раздори всред македонските революционери, счита за необходимо да заяви в връзка с тия крайно печални събития следното:

1. Подчертава самостойността на нашия емигрантски съюз, който няма други връзки с ВМРО, освен моралната връзка, що обединява всички македонски патриоти, и който не може, следователно да взима нито участие, нито страна в спорове възникнали в средата на поменатата организация;

2. Призовава емиграцията да бди повече от всякога за запазване единството на съюза, за да осигури успешното преследване на неговите задачи, посочени в устава на съюза, със средствата и в рамките определени от същия устав;

3. Скърби за всека проява на раздор в македонските среди и решително осъжда убийствата като средство за уреждане на вътрешни разногласия и спорове в която и да е македонска организация;

4. Отправя горещ позив към македонските революционери да прекратят всека междуособица и да обединят отново и час по-скоро своите сили, за да ги поставят изцяло и изключително « служба на нашето отечество, което днес повече от всякога има нужда от предаността на всички свои синове.

Следват подписите на около петдесет делегати, между които: Д. Мирчев (Сливен), Л. Симидчиев (Русе), Кр. Теодосиев (Река), Я. Тасев (Дебър), Кецкаров (Севлиево), Йорд. Тренков (Шумен), Хр. Коцев (Варна), Йордан Бадев (Битоля), Т. Гоциов (Бургас), М. Петров (Станимака). Тетовски (Попово), Хр. Марков (Шумен) и пр.

 

ТЕЛЕГРАМА ОТ СЕКРЕТАРИАТА НА СЪЮЗА НА МАКЕДОНСКИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА, КОЯТО БЕ ПРОЧЕТЕНА ОТ БЮРОТО ФАЛШИФИЦИРАНА, ИЗПУЩАЙКИ ПОДЧЕРТАНИЯ ПАСАЖ.

Съюзът на македонските студентски дружества в чужбина изпраща топли приветствия на делегатите на конгреса. Убедени в безпределната любов и в просветеното ви съзнание за необходимите нужди на поробената Родина, искаме да вярваме, че ще полежите всички усилия за възстановяване духа на братски чувства и търпимост, та чрез вашите решения да се издигне поне отчасти в европейското обществено мнение рухналия поради братоубийствата престиж не само на освободителното движение, а и на целокупния поробен македонски, народ.

Да пребъде Македония!

За секретарията Манев, Николов

 

ПИСМО ОТ МАКЕДОНСКАТАТА ЕМИГРАЦИЯ В ЦАРИГРАД, КОЕТО БЕ СКРИТО ОТ ДЕЛЕГАТИТЕ.

До Господа делегатите на Конгреса на Съюза на Македонските Благотворителни братства в България.

Господа Делегати,

Като синове на поробена Македония, намерили приют в най-младата и демократична република, ние, живущите в Цариград македонски емигранти, със затаен дъх следим развиващите се събития за сметка на Родината ни.

Строго придържайки се в досегашната дейност и инструкциите на Националния комитет, считаме за свой повелителен дълг да представим на Вашето просветено внимание следното наше мнение за разигралите се напоследък трагични събития в редовете на борците от ВМРО, които събития тласнаха с години назад успеха на нашето освободително дело.

1. Осъждаме начина за разрешаването на споровете в македонското движение с насилие и убийства, които водят към разцепление и вражди, тъй пакостни за освободителното дело.

2. Със съжаление констатираме, че Националния комитет в лицето на своите членове не спази прокламирания от него неутралитет към спорящите страни във ВМРО, с което, вместо да съдействува за примирието на двете страни, дълбае повече пропастта на разцеплението всред македонските революционери и по такъв начин излага своя престиж, както пред македонското, така и пред чуждото обществено мнение.

3. Апелираме за единство в македонското движение. Ако иска бъдещият Национален комитет да се вслушаме в неговите съвети и разпореждания, то той ще трябва да стои на почвата на истинския неутралитет по отношение на споровете между борците на ВМРО и винаги буден и съвестен страж, ако последните с деянията си се опитват да рушат устоите на македонския борчески морал и дисциплина.

Пожелаваме Ви сплотеност, дисциплина и искрена обич към Македония

Да живее свободата!

Да живее борческа Македония!

Цариград, 16 януарий 1929 год.

 

Приветствия с пожелания в същия дух са били изпратени и от македонските емигранти в Румъния, но и те не бяха прочетени в конгреса.

 

МОМЕНТИ ОТ ЗАСЕДАНИЯТА НА КОНГРЕСА.

(По стенографически бележки).

Главинчев (Охрид): Драги македонци, днес в целия свят вече се разнася вестта какво вчера в „Роял“ ние единодушно заявихме, че нашите лични интереси ще стоят под интересите на Македония. (Ръкопляскания). От сега нататък целият свят ще знае, че ние сме единици от нашето освободително движение, за което ще дадем всички наши сили – ако е потребно и нашият живот. (Ръкопляскания). Целият свят ще знае вече, че ние нашите разпри разрешаваме помежду си с братска искреност, давайки похвала на ония, които извършват добри дела, а така също укорявайки тези, които грешат по пътя на освободителното ни движение, не за да отмъщаваме, а за да се поправят тия грешки.

Някой от делегатите: Чрез „Македонски глас“!

Председателят: (Звъни). Моля, г-да, никой да не се обажда.

Главинчев: Драги делегати! Ние сме изпратени тук, за да поставим на преценка дейността на досегашния ни Национален комитет.

Разглеждайки политическата страна от дейността на Националния комитет, ние по необходимост ще трябва да се спрем върху две точки: политическа дейност външна, или агитация външна и вътрешна. Има ли някой измежду вас да не се гордее с тази дейност, която Националният комитет е проявил по отношение външната си агитация за убеждаване света в правотата на нашата кауза? Но подчертавайки тая мисъл, нека ние помним, че днес живеем в 20 век. Ако е вярно, че агитацията на Националния комитет в това отношение намира днес по- благоприятна почва за разбулване на самата истина, вярно е също така, че нашите противници, разполагащи със стотици милиони, а може би и милиарди, имат интереса да заблуждават общественото мнение в Европа. Затова нека се надяваме, че Националният комитет, който вие ще изберете, с още по-големи усилия в това отношение ще трябва да се стреми да премахне всички ония облаци които се надвесват върху европейското обществено мнение, затова защото, както ви е известно, европейското обществено мнение е най важният фактор, от който зависи да можем да добием ние нашата свобода. Ние много добре трябва да знаем, че ако нямаме подкрепата на това европейско обществено мнение, както и на общественото мнение в Америка, илюзии не трябва да си правим колкото и да бъдем герои, колкото и материалната истина да бъде на нашата страна, че ще добием нашата свобода. Безспорно един ден ние ще добием нашата свобода, но тоя ден би бил много далеч и за добиването на тая свобода биха се дали много скъпи жертви. А пътят с подготовката на общественото мнение в Европа, би съкратил това време и би намалил размера на проливането на кръв! (Ръкопляскания). Подготовката на туй просечено европейско обществено мнение, казвам, ще намали жертвите и ще съкрати страданията на ония наши светци, които с кръвта си, капка по капка, удар по удар се мъчат да изковат сградата на свободна, автономна Македония. Вие виждате Националният комитет какви резултати има в това отношение.

Но, г.г. делегати, за голямо съжаление, с такова въодушевление аз не мога да говоря за вътрешната дейност на Националния комитет.

Драги делегати! През м. август миналата година всички трябваше да празнуваме 25 годишнината на Илинденската епопея. Празнува ли се тя? Как прекарахме ние този ден, този ден на възпоменание паметта на всички знайни и незнайни герои паднали през Илинденското въстание? В отчета за голямо съжаление нито дума за това не се казва. Ние тук сме се събрали, както казах, да похвалим дейността на Националния комитет в туй отношение, в което трябва да се похвали тя, но не да премълчаваме и грешките. Веднага ще се постави въпроса, известен на всички: за какво ние се оказахме така малодушни на тая 25 годишнина? Нима ние не бяхме същите миналата година, нима вие не бяхте на Илинденското въстание същите, които дадохте пример пред целия свят как се самопожертвува дадено лице за свободата на Македония? Да, в доклада нищо не се говори за причините за неотпразнуването на 25 годишнината. Причините на всички нас са известни и ние с болка ще трябва да пристъпим да видим дали трябва да се направи нещо за поправката на ония работи, които действително докараха нашето емиграционно движение в това положение. Нека да не бъда криво разбран. Изтъкнах, че нашият устав предвижда дейност от страна на нашите братства. Ние представляваме легални организации. Нашите средства за свободата на Македония са легални. Нашата дейност е легална. Ние не можем да се движиме, даже и да искаме вън от това, което ни повелява уставът. Това го казвам първоначално и в началото на своята критика в това отношение, за да не се схване, че ние когато слушаме отзвука лош в борбите на тия наши братя, които свещенодействуват за свободата на Македония, ние се вмесваме в тяхната борба, или бихме желали да вземем страна. Не, и хиляди пъти не. Ние не можем нито да вземем страна в работитe на ВМРО, ...

Обаждат се. (Думбалаков, Дим. Ачков, Пет. Ачков, П. Завоев, Панчо Гюрков, П. Ацев, Османков и др.) По отчета, по отчета говорете, ние отчета одобряваме, вън от отчета – нито дума!

Един делегат: Името на ВМРО да не се споменава в конгреса. (Шум, глъчка).

Председателят: (Звъни). Стига, г-да, аз ще коригирам.

Вие правите една съществена грешка. Илинденската епопея се празнува от Илинденци и ние се присъединяваме само по делегация, пък и какво общо има тази работа с отчета, оставете, моля Ви се, този въпрос на страна.

В. Василев: Моля ви се, г.г. делегати, нека отговоря на г. Главинчев. Празникът Илинден по традиция се урежда от Илинденската организация и на конгреса на илинденци само може да се чуят причините, задето не се отпразнува 25-годишнината на въстанието.

Главинчев: Г.г. делегати! Вярно е по същество какво Илинденската епопея трябваше да се отпразнува от илинденци, но като се съгласявам с тая поправка, аз искам да кажа, че ние, всички македонци сме длъжни да вземем участие, и понеже това не стана, затуй аз повдигнах този въпрос. Драги делегати! На стр. 14 от доклада е казано: „Първият тримесечен съвет, който трябваше да се състои през м. май отменихме с областните сбирки, които се състояха по същото време. Вторият, който беше насрочен веднъж за 14 октомврий, също отменихме по-късно с решение на комитета от 5 октомврий 1928 г. поради ред неблагоприятни обстоятелства. Но ние не чухме от почитаемия Национален комитет кои бяха тия пред неблагоприятни обстоятелства“. А между това ние ги знаем всички.

П. Завоев: Е добре, щом ги знаете, що ги търсите?

От разни страни почват да прекъсват оратора Главинчев и го апострофират. (Шум, продължителна глъчка).

Председателят: Г. Главинчев апелирам към вас да не засягате тия въпроси. (Шумът продължава).

Главинчев: Но, драги делегати! Като оставам финансовата част тя да бъде разгледана от по-компетентните от мене, сега аз ще премина към дейността, проявена от Националния комитет, по списването на в. „Македония“. Вие виждате, че в. „Македония“ се получава само от 12 900 души братствени членове, а те може и да са по-малко в същност, защото знае се, че и не братствени членове го четат. Този тираж е съвсем малък, за да може да оправдае надеждите ни за повече светлина всред нашата многобройна емиграция тук и в странство. В това отношение аз намирам, че много малко нещо е напразно от Националния комитет. Когато се касае да дадем по един лев повече за вестника, който ще ни уясни за нашето дело, това е тъй малка жертва в сравнение с големите жертви, които дават нашит революционери. Докато те са готови да дадат в жертва на свободата и живота си, какво нещо представлява от нас да отделим по 1 лев дневно за получаването на в. „Македония“. В туй отношение казвам, сравнително слаба дейност е проявена и от самите братствени организации, затова защото нам ни се съобщи че не всички братствени организации са отчетени пред Националния комитет. Ето защо ние в туй отношение ще трябва да употребим всички усилия, за да можем да подкрепим Националния комитет, да му създадем средства не само за издаването на „Македонски глас“. ...

Обаждат се: Как не те е срам, бе! Позор! „Македонски Глас!“

Черкезов: Втълпен му е в главата тоя „Македонски глас“. (Глъчка).

Главинчев: Още една дума имам да кажа, г-да, за редактирането на в. „Македония“.

Черкезов: Натъпкана ти е главата с „Македонски глас“, (продължителна глъчка.)

Председателят: (Силно звъни). Г-да! При такъв шум ние не можем да ръководим заседанието. Затуй бюрото намери за нужно да назначи двама квестори.

Главинчев: Драги делегати! Има да заявя че винаги ликът на Македония е бил пред мене, винаги съм защищавал и ще защищавам положението на нашите братя, които се намират в Македония. Ако една грешка на езика би се схванала така, както господинът преди малко я схвана, аз твърде много съжалявам за тая характеристика. Именно не мене рисува тя, а тя рисува него.

П. Завоев: Защо? От де на де?

Главинчев: Ще кажа няколко думи за смяната на редакционния комитет.

Председателят: Оставете този въпрос. Това нещо го няма в доклада.

П. Завоев, Гюрков и други: Това нещо го няма в доклада. Говорете по отчета. Какво е това, г. председателю?

Главинчев: Добре. Щом не ми се дава да говоря, и този въпрос го оставям. (Напуска трибуната).

Г. Кулишев: Работата на нашия конгрес ще стане излишна, ако така се прекъсват ораторите и им се отнема свободата.

Обаждат се: Няма да бъде излишна.

Г. Кулишев: Всяка минута и секунда не бива да се прекъсват ораторите.

Един делегат: Ама за „Македонски глас“ не трябва да се приказва:

Г. Кулишев: Г-н председателю! Моля осигурете свободата на ораторите, защото иначе е безполезно да седим тук и да си губим времето. (Глъчка).

Стрезов (Ресен): Г.г. делегати! Мнението на ресенчани е винаги за нашето пълно разбирателство, за нашето единство и за нашето братство. Не напразно великаните на нашето освободително движение избраха града Ресен, за да турят основите през 1893 г. на освободителната организация.

Когато преди 10 години враговете ликуваха, че Македония я няма, че е загинала вече, намериха се достойни синове, които я хванаха и я извадиха из гроба, показаха я на света, и казаха, че тя е жива и нейният светъл образ ще помрачи техните очи. „Нима е жива?“ – Жива е и ще ви обеси всичките (Продължителни ръкопляскания). А нам какво остава сега? Нам остава да продължаваме да лекуваме раните, които нанасят тия врагове на Македония. Но рани се лекуват, г-да, с чисти ръце, с чиста съвест и с чисто сърце. С нечисти ръце не се лекуват, защото тия рани ще се инфектират и тя ще загине. Ето защо аз апелирам към вас да се проникнете от този голям дълг като македонци и си подадем ръка да работим искрено и братски за Македония. По отчета на Националния, комитет ще кажа, че той е изчерпателен, и че хората са си изпълнили дълга. Но Комитетът не трябва да ми се сърди, ако кажа, че в. „Македония“ си търси майстора.

* * *

А Узунов (Охрид): Г.г. делегати! Имайки предвид задачите, които преследва нашият конгрес, условията, при които той заседава, а така същото за да не пропусна нещо и за да не бъда неправилно разбран, реших да си отбележа мислите, които ще направя достояние на почитаемия конгрес.

Г.г. делегати! Тази година конгресът на македонските благотворителни братства не прилича на нито един македонски конгрес от миналото. Той е свикан преждевременно, след едно особено събитие и всред една особена атмосфера, при особени условия. Ето защо задачите, които ще има да разрешава тоя конгрес ще бъдат от съдбоносно значение, както правилно отбеляза уважаемият председател на временното бюро, за правилното развитие на нашата организация и за престижа на македонското освободително движение. Лично за себе си ще кажа, че в миналото може-би не е имало конгрес с такова съдбоносно значение за македонското освободително движение, за неговата сила, за неговия престиж. Аз зная, че има лица, които може-би ще се надсмеят на тая моя мисъл. Аз зная също така, че има хора, които говорят, че нищо лошо не е станало, че нищо лошо няма, че всичко върви по мед и масло, и че от днес нататък македонското движение ще се развива с по-силен темп. Аз не съм от ония, които са изгубили вярата в силата на македонския дух и в крайния успех на нашето дело. Не, не съм. Но не съм и като ония, която умишлено си затварят очите пред грозната действителност и си правят всевъзможни илюзии. Аз констатирвам, че в този момент нашето движение преживява една тежка криза, която го спъва, която му пречи да върви по своя нормален път, която уронва неговия престиж. Казвам: всеки македонец, който искрено милеe за своето отечество, трябва да способствува за излизане от това анормално положение, в което понастоящем е втикнато нашето движение. А това ще стане само като се погледне злото право в очите и без всякаква злоба, без всякакви задни замисли да се намерят подходящи лекарства и средства за излекуването на злото, за излекуването на раната, която в този момент разяжда македонското тяло. Да се издигне високо над личните чувства, над всякаква злоба и всякакви лични интереси и с пълно спокойствие да обсъди повдигнатите въпроси – това е първата и най-важна задача на настоящия конгрес.

Без това съзнание, г-да, този конгрес няма да направи нито една крачка напред и няма да изпълни тая историческа задача, която с притаен дух се очаква от цялата македонска емиграция.

Обаждат се: Не е вярно.

Един делегат: (Към тоя, който се обажда). Мълчи, ще излезеш навън!

П. Завоев: Кой ще излезе навън?

Същият делегат: Да мълчи и да слуша, да не прекъсва.

А. Узунов: Г-да делегати! Съзнавайки напълно своя дълг и своята отговорност, аз взех думата, за да изкажа някои мнения по някои въпроси, които се засегнаха и които ще се засегнат тук и на които ние ще трябва да дадем едно правилно разрешение, ако искаме нашето дело, което от 35 години е градено със скъпа кръв, да остане цяло целиничко и с престиж, както беше досега.

Обаждат се: Кое дело?

Един делегат: Г-н председателю! Моля позволете ми да кажа две думи.

Председателят: Нямате думата:

Същият делегат: Искам да попитам по коя част от отчета говори г-н Узунов и въобще по отчета ли говори той. (Глъчка).

Председателят: (Звъни). Моля, нямате думата.

А. Узунов: Г.г. делегати! Общеизвестно е, че миналата година беше за нас пълна с изпитания. Не е тайна за никого, че в редовете на Вътрешната революционна организация...

Обаждат се: (П. Завоев, П. Ачков, Думбалаков и пр.). Долу! Долу! Никой не може да говори за Вътрешната революционна организация.

Един делегат: Г. председателю! Ние няма да позволим да се говори вън от отчета. (Виковете „Долу!“ продължават. Голяма глъчка).

Друг делегат: Тук няма Вътрешна революционна организация. Долу!

Трети делегат: Не го оставяйте да говори, г. председателю. („Долу“! „Долу“! Продължителен шум). Апелирам към председателя на Националния комитет да поиска да спрат прекъсванията.

Някой от делегатите: Ще те слушаме само по отчета да говориш. (Шум. Пререкания и апострофи между различни делегати. Глъчка).

Председателят: (Звъни продължително).

Бюрото назначава още двама квестори,

Д-р Станишев: Г.г. делегати! От уважаемия г. Ангел Узунов, както чухте, се направи апел към мене и към Националния комитет изцяло да ви помолим да го изслушате. Това, обаче, не е наша задача. Аз не съм съгласен, тук да се изказваме за други работи освен за нашите организационни работи. Така искаме ние. Така иска болшинството. Па който не е съгласен прав му път. (Ръкопляскания. Шум).

Обаждат се: Само по отчета. Глава по глава да се говори по отчета. Нищо друго не искаме да слушаме. (Шум).

Председателят: (Звъни). Моля ви се, г-да, тишина пазете. – Г. Узунов! Ще Ви моля по въпросите, които не ни засягат, да не говорите.

Един делегат: Как ще го слушаме да ни разправя за Революционната организация !

Друг делегат: Нямаме време да слушаме тия работи.

А. Узунов: Г.г. делегати! Напразно се вълнувате. Аз не говоря по чужди въпроси.

Някой от делегатите: Г. председателю! Аз питам г. Узунов на чие братство е делегат?

А. Узунов: Г.г. делегати: Напразно се вълнувате, аз няма да се занимавам с никакви спорове, аз няма да зачеквам никакви чужди въпроси. В мене има достатъчно съзнание какво, трябва да се говори и какво не трябва да се говори.

Обаждат се: Аха! (Шум).

А. Узунов: Моята дума ще бъде следната: по кой път е вървял Националният комитет и по кой път трябва да върви.

П. Завоев: По отчета говорете.

А. Узунов: Това е по отчета.

П. Завоев: Без тенденции и алюзия.

Някой делегат: Вие, който претендирате че сте легален, трябва да се засрамите.

Втори делегат: Моля да се даде на гласуване: желае ли конгресът да изслуша по-нататък г. Узунов, или не. (Глъчка).

Председателят: (Звъни). Тишина, г-да.

А. Узунов: Г-да! Разбра се. При това положение аз няма какво да говоря.

Моята цел беше да изтъкна тук с факти, които са говорени лично на Националния комитет, които са изнесени и във вестниците, че той не е вървял по своя самостоятелен път. (Прекъсвания). От всичко казано до тук за дейността на Националния комитет – защото това го смятам за най-важното, защото от това ще зависи сцеплението на братствената, легална организация и нейната сила... (Прекъсвания. Шум). В тия критически минути най-ценното нещо е запазването нашето единство в борбата ни с враговете на Македония, както и запазването на нашата независимост! Г-да делегати! Изпитанията, на които сме изложени сега ще преминат – в това трябва да сме напълно убедени. Но колкото по-скоро стане това, толкова по-добре за самото дело. Това ще зависи обаче много от този конгрес, от нас. В нашите решения трябва да има разум. Не бива решенията да се вземат прибързано и с ураджилък. Болшинството, калабалъкът не всякога допринасят в такива конгреси ...

Обаждат се: Ние не сме дружбаши! Тук няма калабалък. Да не обиждате конгреса.

П. Завоев: Обижда конгреса. Тук калабалък няма. (Глъчка).

Думбалаков и Д. Ачков: Тук калабалък няма, а има избраници от народа.

Същите и няколко други делегати едновременно: Да му се отнеме думата, да му се отнеме думата, обижда конгреса. Долу! Долу! (Шум и глъчка).

Бомболов: Г. председателю! Говоря от името на Хасковското братство: протестирам срещу това снемане на ораторите от трибуната.

Председателят: Г. Бомболов! Правя Ви бележка че говорите, без да сте вземали думата. (Глъчката продължава).

* * *

Г. Кулишев (Дойран): Г.г. делегати! Член 23 на нашия съюзен устав предписва, че конгресите контролират дейността на Националния комитет за изтеклата година, дават директиви в духа на съюзните цели, изказват мнение за бъдещата дейност и т.н. Следователно, нашата задача тук е да преценим дейността на Националния комитет през отчетната година изцяло, в нейната пълнота никакви изкуствени ограничения, никакви произволни рамки в това отношение не могат да ни се налагат от никого, освен от нашето родолюбив и от нашата съвест. Следователно, ние не само имаме право, но ние имаме длъжност да преценим тая дейност във всички нейни прояви.

Ние тук сме дошли да изразим нашите схващания по всички въпроси, които засягат дейността на нашата организация, да чуем заедно с това и мненията на други представители на емиграцията, и след като тия въпроси бъдат всестранно осветлени, спокойно и обективно преценени, тогава да можем ние да направим нашата обща констатация дали дейността на Националния комитет е отговорила напълно на интересите на македонското движение, или се е отклонила от тия интереси, за да можем заедно с тая констатация, да определим пътищата на нашата бъдеща дейност. Ако ние делегатите не направим това, не кажем нашето мнение, не кажем нашата мисъл, ние не бихме изпълнили нашето задължение, с което сме дошли тук. Ако конгресът не допусне, ако конгресът не изслуша тия мнения, за да може да се види истинската мисъл и истинското чувство на емиграцията, той не би изпълнил своята мисия, той не ще е конгрес.

Г.г. делегати! След тъжните и недостойни сцени, които станаха вчера подир обед, и тази сутрин, аз не зная дали ще имам възможността да се изкажа по тия въпроси, които ние сме длъжни тук да разгледаме с пълно спокойствие, без страст и с пълна обективност. Аз съм в положението на оня журналист, който при един режим на безподобна строга цензура препечатва стихове от библията, вместо да каже своята политическа мисъл.

Обаждат се: Тук няма цензура.

Г. Кулишев: Аз зная какво да кажа. (Шум)

Някой от делегатите: Г. председателю! Моля Ви, позволете ми да възразя нещо.

Председателят: Нямате думата.

Същият делегат: Имам думата, аз съм от Дойранското братство.

Друг делегат: Той трябва да има думата, защото е от Дойранското братство.

Председателят: От кое братство е?

От делегатите: Той е от същото братство, от което е и г. Кулишев.

Делегатът от Дойранското братство: Г. председателю! Ние не даваме правото на г. Кулишева да говори работи, които не са позволени. Отправено е писмо до конгреса от Дойранското братство по тоя въпрос.

Председателятъ: Знаем го.

Г. Кулишев: Нека се прочете писмото и ще чуете какво е.

Председателят: Г-да, тишина. Ще се прочете писмото. (Чете) Г. председателю! Дойранското братство избра за председателствувания от вас конгрес следните делегати: 1. Никола Стоянов, 2. Георги Кулишев и 3. Борис Янишлиев и подгласници – еди кои си. С настоящето донасяме Ви за сведение, че на делегатите и на подгласниците, при заместване, братството е дало строго ограничен  мандат, който гласи: Първо, делегатите на братството ни при вземане думата да говорят крайно внимателно, без да дадат повод на каквито и да е разногласия в средата на конгреса; второ, да не защищават никакви свои лични каузи или чужди. (Ръкопляскания. Възражения).

Г. Кулишев: Ще чуете истината, не бързайте да тържествувате.

П. Завоев: Няма да оставим да се чуе истината.

Председателят: (Продължава да чете) ... нито да повдигат всички въпроси; трето при обсъждане дейността на Националния комитет да не се смесва тя, или да не се туря тя във връзка с положението на ВΜРО.

„Това е решението на братството в общото му годишно събрание, станало на 30 м.м. декемврий, водимо от желанието, щото конгресът да привърши работата си с пълно спокойствие и да поддържа пълното единство на македонските емигранти в България“. (Ръкопляскания, шум).

Г. Кулишев: Г-да! Само две думи по тоя въпрос. (Шум, прекъсвания).

Г. Кулишев (към Думбалаков, Завоев и други прекъсвачи): Тук е конгрес и трябва да ме изслушате, тук не трябва да има хулиганства.

П. Завоев: Тук хулигани няма. (Глъчка).

Някой от делегатите: Г. председателю! Той трябва да се обръща към Вас, а не към нас. Какво е това? (Глъчката продължава).

Председателят: (Звъни) Тишина, г-да!

Г. Кулишев: Г-да! Заедно с пълномощното, което ми се прати от моето братство, получих и препис от едно подобна писмо със същото съдържание, и което чухте. Аз намерих подпредседателя г. Стойков по тоя повод едва вчера, защото бях зает с моята мисия тук между вас и му заявих, че ще съобщя писмено, че това, което вие сте писали там е съвършено произволно и не отговаря на решенията на общото братствено събрание. И аз исках от председателя на братството да свика общото събрание, за да се разисква по постъпката на настоятелството. Толкова по тоя въпрос. (Шум, глъчка).

Председателят: (Продължително звъни).

Г. Кулишев: Г-да! Вчера един делегат, ако се не лъжа от Ресенското братство, каза, че нашето дело иска чисти ръце. Тази мисъл трябва да се допълни в смисъл, че нашето дело изисква светлина. Ние не трябва да се боим от светлината, ние трябва да търсим тая светлина. Нашето дело, г.г. делегати, почива на морални основи. Нашата сила не е нито в пари, нито в оръжие, нито в някаква друга организирана мощ на държавни институции. Ние сме един поробен народ, и нашето право е, което прави нас могъщи, изключително то е, което ни прави по-силни от нашите врагове. Ние сме силни с чистотата на нашия идеал, ние сме силни със съчувствието, което нашето дело извиква в средата на народите. Ето защо ние трябва да бъдем много внимателни да не допущаме нищо, което може да хвърли сянка върху чистотата на нашето движение. Ето защо ние трябва да търсим навсякъде, в всички наши действия и събрания, все повече и повече светлина.

Но, г.г. делегати, тук за македонското движение, за неговите високи интереси, за дейността на Националния комитет, във всички нейни прояви, по въпроси и събития от най-жизнено значение за нашата емиграция в днешния момент, по всички тия въпроси ние трябва да кажем своята дума, обаче, за жалост, от всичко, което стана досега, е явно, че тая възможност ни е отнета.

Някои делегати: Не е вярно това. (Шум. Пререкания).

Г. Кулишев: Не моята мисъл и не моята съвест ще определят какво да кажа.

Думбалаков: Съжаляваме, че Вие не познавате какви са задачите на братствената организация. Ако Вие ги знаехте, не щяхте ли говорите така.

Г. Кулишев: Та вие ли ще ми ги кажете? ... Не моята съвест, казвам, определя какво да кажа и какво не, а благоволението на едни или други в този конгрес. ...

Неколцина делегати: Не е вярно това. Тук няма благоволение. (Шум. Пререкания).

Председателят: (Звъни) Г. Кулишев! Моля говорете на предмета.

Г. Кулишев: Аз по него говоря. Моето достойнство не ми позволява да се боря срещу подобни изстъпления и аз предпочитам да прекъсна моя говор, като съм дълбоко убеден, че на истината и на светлината не може нищо да противостои.

Някой от делегатите: Какво искате да кажете? (Шум).

Г. Кулишев: – Много е ясно.

П. Завоев: Занаят му е това! (Шум).

Г. Кулишев: Г-да! Аз няма да говоря за въпросите които са най-пряката и съществена задача на конгреса, и казах защото се намирам пред една фактическа невъзможност, пред едно организирано насилие. Но ще кажа само една дума на протест. Някои неща се казаха тук под формата на някакви инсинуации, неуловими, но перфидни, че единството на емиграцията се застрашавало от делегати, че някакви комплоти се изравят и т.н.

Аз съм дълбоко убеден, че нашето единство, без да затваряме очи пред това днешно трудно положение, стои вън от опасност! (Ръкопляскания). Моля, – (към неколцина делегати, които постоянно прекъсват). Не желая ръкопляскания от такива като вас.

П. Ачков: Ти за пари служиш на македонското дело. Ти и кариерист, а аз съм делегат! Никога аз от македонското движение не съм искал да правя кариера, обаче ти искаш да правиш. Аз на Националния комитет служа без пери, когато ти стана и депутат, и директора, и не знам какъв си. (Шум. Глъчка).

Г. Кулишев: – Не ме интересува вашата личност.

Председателят: (Продължително звъни). Тишина, г-да!

Г. Кулишев: Емиграцията е с високо съзнание за своя дълг. Тя няма да допусне, въпреки всички изпитания, разединението. Ние няма да се разединим! Но, г-да. неразумни и пакостни действия се вършат. На тях трябва да се тури край. Ако тия действия, престанат, ако ние вървим по нашия собствен път, ако ние вървим с твърди крачки само в този път, тогава нашето единство ще бъде все по-крепко и по-крепко. И ние тогава с още по-голямо въодушевление ще градим с общи усилия храма на бъдещата свобода на Македония. (Ръкопляскания).

* * *

Д. Мирчев (Сливен): Във всички дела и в частния живот, необходима е критиката. А ако ние се самооблащаваме с нашите дела, че те са безукоризнени, че те са безпогрешни, уверявам ви, ние ще тъпчем винаги на едно място, ние ще вървим назад, но не и напред. За успеха на едно кое и да е дело, на една коя и да е мисъл, на един кой и да е факт необходима е критиката. За честта на Националния комитет, той сам трябва да желае, ние да подхвърлим неговите дела на критика, и със спокойствие да я изслуша. И ако той намери, че критиката е неуместна, да посочи нейните слаби страни. Само по този начин ще може да се дойде до истината. Ние всякъде трябва да пазим нашето единство. А как може да се запази то? То ще се запази само тогава, когато нашата сила се отдели сама за себе си, когато стъпи здраво на своите крака, когато тя стане една организация, в която няма да се допускат никакви влияния откъдето и да било.

И като излизам от това гледище, аз съжалявам за факти, и явления, които стават между нас. Нека бъдем толерантни един към друг. Нека се изслушваме, нека се критикуваме, нека изхвърлим гнилото, а доброто да го запазим от където и да било. Така само ние ще напредваме, така само ние ще спечелим уважението и на външния свят. А ако ние не щадим вниманието на европейското мнение с това ние ще дадем възможност да си съставят понятие, че ние не сме дорасли до положението сами да водим съдбините си. А дадем ли възможност да се състави такова мнение, това ще бъде най-пакостното, и най-разорителното за нашето дело.

Л. Кацков: (Кърджали): Националният комитет в своя. доклад ни казва, че е бил в преки връзки с Женския съюз, с Младежката организация, с Македонския научен институт, и с всички легални организации, като Тракийската, Добруджанската и т.н. Това трябва само да ни радва Но ние трябва да пожелаем Националният комитет да бъде в още по-тясна връзка с тия институти и дружества, за да може да се получи едно общо координиране на техните действия за постигане общата цел. За голяма радост ще трябва да се констатира, че ако има една организация, която се развива добре, и която дава доказателства, че може да направи още по-големи успехи, това е Женският съюз. Тук аз искам да похваля този Женски съюз и да му пожелая от цялата си душа той да напредва още по-добре, за да може по този начин да приобщи своите усилия към нашите за постигане на общата преследвана цел.

Също така ще трябва да кажа няколко ласкави думи и по отношение младежките организации у нас, които също така се развиват с един темп, който е за завиждане. Но аз трябва да отворя една скоба и да кажа, че идеята за създаване на младежки съюзи в България, е идея на левите течения в България.

Обаждат се: Не е вярно. Тя е идея на македонците.

Л. Кацков: Моля ви се. Тая идея започната от левите течения у нас дойде да са развие във всички политически партии и трябваше следователно да се наложи и в другите организации, които нямат нищо общо с политиката. Идеята за младежките организации в разните партии има своите добри и лоши страни. Аз ще ви кажа и една лоша страна, която не се отнася за нас разбира се. Надникнете, а която щете политическа партия, вие ще видите, че тия младежи там искат да стават „частни секретари“ на министрите и т н. Има разбира се и добри страни, че у тях се култивира гражданска доблест. Аз исках прочее да моля г.г. делегатите, да се проникнат от съзнанието, че на тия наши младежки организации не трябва да се дава оня простор...

Обаждат се: Аха!

Л. Кацков: Това е мое мнение,

Обаждат се: То не зависи от нас (Глъчка).

Председателят: (Звъни).

Л. Кацков: ... за да не се дойде до това положение, че поради тяхната неопитност често пъти да изпадат в грешки, които могат да имат сериозни последствия. Конгресът трябва да си каже и тук думата.

П. Завоев: Не Ви разбираме, неясно говорите.

Л. Кацков: Ние желаем да живеем в мир, всички македонци да живеят в мир, да престанат онези разпри… (Възражения. Шум).

П. Завоев и други: Не искаме да те слушаме. Приказваш глупости. (Шум).

Председателят: (Звъни).

Л. Кацков: Ако свършвам тогава, напускайки това място аз ще кажа, че съм убеден, че единството на македонците ще се възстанови и запази.

* * *

М. Гелев (Пловдив): Безспорен факт е, че всички, които, сме дошли тук, в тази свещена зала, идваме със сериозното, абсолютното желание да бъдем полезни на каузата на нашата родина. Обаче туй обстоятелство като че ли не се схваща от някои от г.г. делегатите, понеже някои от говорившите го подчертаха било във формата на своя израз, било пък се увличат; трети изразяват своето чувство – защото това е чувство, г-да, а не разум – изказват го по един начин, който не е за тази зала. Аз не искам никого да осъждам, не искам никого да упреквам. Всички вие, които шумите, когато някой от делегатите говори неща, които не ви харесват, считам, че правите това от туй именно желание и затуй съм наклонен да го смекча. Големи са нашите болки. Понятно е, че ние изгубваме понякога мярката, изгубваме разума даже. Аз не съм лекар, но слушал съм от лекари: когато болката е силна в организма, той изгубва съзнание. Ние действително понасяме големи тежести, действително нас ни боли в много моменти. Но дългогодишната ни поука, дългогодишните изпитания са ни калили, та аз не считам, че ние ще изгубим разума си. Не! Във върховните моменти, ние винаги трябва да търсим разум, защото само чрез него ние ще можем да работим, тъй както искат интересите на нашата родина. Някои от преждеговорившите се опитаха да засегнат един болен въпрос, кажете го иначе, с по-меки думи го наречете, но не им се позволи, като че ли искаше да им се каже: не се докосвайте до предмета, строшен е.

Обаждат се: Не е така.

М. Гелев: Аз съм пресъгласен с Вас, защото. ...

Един делегат: Защото няма добросъвестност, искреност.

М. Гелев: Нека се стараем да излезе истината...

Друг делегат: Защото те са причината за Христо Димитров.

М. Гелев: засягайки такива въпроси аз казах, че не ги смятам за толкова болни, защото, вие знаете, по-старите от вас са свидетели какви изпитания сме преживели ние, през какви пътища, през какви голготи е минало нашето дело. Защо тогава да мислим днес така? Ние, които работим за това дело с твърдата, неостъпната вяра в крайния успех, ние, които вярваме, че ще разрешим този въпрос щастливо, виждаме вече, 50 години става, как се дават неуклонно жертви в този път. Ние вярваме, че този страшен въпрос ще го разрешим. ...

Един от делегатите: Вън от нас.

М. Гелев: … а не вярваме, че ще разрешим въпроситe между нас. Как може да се допуска това? За честта на нашата емиграция ние не бива да мислим така. Но трябва търпение, разбира се. Вика някой делегат, че е вън от нас. Никой не отрича това. Ние не сме компетентни да разглеждаме този въпрос. В туй отношение няма никакво недоразумение. Тези, които са компетентни и имат този кураж, могат да го разрешават; ние, обаче, като легална организация, не сме такива и не можем да мислим да го разрешаваме. От друга страна, обаче, този въпрос не може да не ни засяга. Ние сме една емиграция, която в своите различни прояви на дейност има един паралел на щастие, който от 1919 г. насам, от как Македония попадна под ново жестоко робство не трябва да бъде такъв. Е добре, засягайки ни този въпрос, можем ли да бъдем индеферентни, можем ли да го изоставим, можем ли да нямаме мнение по него?

Някой от делегатите: Няма да ставаме върховисти.

М. Гелев: Аз пък ви питам: какво е върховизъм?

Един делегат: Г. Петър Ацев каза какво е, той е най- компетентен.

М. Гелев: Вярвайте ми, че най-искреното ми желание, както и желанието на всички делегати от Пловдивското братство е желание за единодушие, желание за братска сплотеност, тук и там. Аз не вярвам да се намери човек, който да рече: тук да има сплотеност, там каквото ще да става.

Един делегат: Не можем да знаем.

М. Гелев: Няма по-страшно нещо от безразличието. Вие може да ме мразите, вие може да ме презирате, но да ви бъда безразличен, това за мене е по-страшно. Как може да се твърди туй, че тази организация е индиферентна. Ами че кой ще ни повярва? Ако вие искате да избягвате, аз разбирам вашата болка, но мислите, че тя не е и моя? Ако искате – махнете с ръка, аз си обяснявам туй ви положение, но ние трябва да имаме куража, трябва да имаме морала, доблестта да погледнеме нещата и да кажем: не нашата тежка дума, както се изрази г. Кацков, ако се не лъжа, а да кажем нашата братска дума, нашето братско пожелание. Ние сме длъжни да го кажем; не го ли кажем ще минем покрай един важен въпрос, ще манкираме от един дълг.

В тоя ред на мисли, аз ще ви кажа как разбирам, драги делегати, сплотеността и единомислието. Свидетел съм на обединителните усилия в нашата емиграция от 6 години насам и преди това. Свидетел съм на мъчителните минути, които преживяваше емиграцията. Най-после достигна се до обединителния конгрес. Ние се обединихме в един единен емигрантски съюз на братствената организация. Ще бъда откровен, обаче. Много пъти след това аз съм си задавал въпроса и съм казвал: това обединение не е такова, каквото би трябвало да бъде, каквото налага нашата родина, каквото налага нашата света кауза. Моля моята мисъл да не се разбере криво. Никого не искам да обиждам, никого не искам да набърквам. Обаче тия, г-да, които погледнаха на нашите работи през призмата на своите лични амбиции, на своите материални интереси, аз вярвам, че един ден ще се каят много, един ден ще разберат, че грешно дело са извършили по отношение на нашата родина, смесвайки своите лични амбиции, своите лични интереси с великото наше дело. Аз разбирам, обединението пълно, сплотеността искрена, не фалшива. Аз разбирам единението не тъй както е сложен европейският мир, на лицемерни начала. Вие знаете тази картина, излишно е да ви я напомням. Сключиха се толкова пактове, сключиха се толкова договори за мир и всеки ден се говори за мир, а въоръженията вървят трескаво; всички чувствуват, че тоя мир виси на косъм. Ако там има известно оправдание, защото на земята така са сложени материалните условия между държавите, тук между нас, когато се говори за обединение, за сплотеност, абсурдно е такова нещо. Нека си тури ръка на сърцето всеки и да каже тъй ли е. Аз искам братската сплотеност да бъде абсолютна, да бъде пълна, защото само в такъв случай ние искрено служим, иначе нашето положение е по-тежко от онова на Европа днес. Нашата сплотеност е в името на една идилия, нашата дейност е в името на един принцип неоспорим, прост – свободата на нашата родина. Правдата е ръководният наш принцип – правдата, която не загива, която с никаква прескрипция не може да се погази. Правдата не може да погине през времето; до тогава до когато ние я чувствуваме, до тогава до когато ние я търсим тя няма да погине. В това начало лежи голямата сигурност за успеха на нашето дело. Е добре, г-да, тук един мой другар, уважаемият г. Козма Георгиев, мой другар от ученическата скамейка и студентската пейка каза, че ние сме готови да жертвуваме правдата за обединението. Не знам дали това не е един форсиран израз. Познавате г. Козма Георгиев, и аз го познавам – нашите отношения са най искрени – той искрено желае, ратува за пълното единодушие, но нека ми позволи да не се съглася с него, че ще жертвуваме правдата, защото не съзирам опасност за нашето единство. Няма такава опасност. Правдата, основата на нашата дейност не може, не бива да се жертвува. След правдата иде свободата. Тя включва и правдата. Ние се борим за свобода. Как можем да жертвуваме правдата?

А. Аврамов: Точно това не беше мисълта на г. Козма Георгиев.

М. Гелев: Може криво да съм го разбрал.

А. Аврамов: Той каза „справедливостта“, а не „правдата“.

М. Гелев: Справедливостта е един дял от правдата. Аз не споря, казах ви. Но има друго нещо: трябва да се пази престижът на конгреса, трябва да се пази онази доблест, която е също така една нишка в нашата дейност. Тя върви по целия трънлив и стръмен път на нашата Голгота. Заради туй, като се пази умереност и като пристъпваме към въпроса с чисти ръце, ние свещенодейтвуваме; нека не се боим да пристъпваме към въпроса не за да теглим присъда, не за да преценяваме това или онова, но за да изразим едно наше мнение, да изразим, ако искате даже, едно пожелание. И аз смятам, че, пристъпвайки с такава една осторожност, с такава една сериозност, с такова едно внимание, с такава една чистота към този въпрос, вие ще извършим едно много по-добро дело, отколкото да го прикриваме и да даваме повод и възможност да се изразява той задкулисно, по кюшетата.

Един делегат: По кой въпрос се касае?

М. Гелев: Господинът, който ми задава този въпрос, не вярвам, че не схваща туй нещо. Свещеникът, който говори преди мене, тоже ви каза: защо ще го крием, как можем да го скрием? Може ли това нещо да го скрием ние? Работите, които станаха, убийствата, които станаха, раздвоението ...

Панчо Гюрков: Кое раздвоение? Няма раздвоение!

Друг делегат: Кой ви прати на тази естрада, къде има раздвоение?

Трет делегат: Не се правете на простак, на балама. Не сте прост човек. (Шум)

М. Гелев: Ценете престижа на този конгрес.

Същият делегат: Вие всявате смут. (Шум)

М. Гелев: Аз считам, г.г. делегати, че пристъпвайки така почтено към този въпрос ние ще извършим един голям дълг. Недейте се дразни. Ще настъпят по-спокойни моменти и вие ще видите, пак ще се срещнем, пак ще се видим, вие ще разберете, че не сте постъпвали добре като сте прекъсвали. Не бива да има приписване на черни работи. Те имат това оправдание, че не ги казаха. Как така ги обвиняваме, че щели да кажат, по презумпция? Едно време в Турция се осъдиха наши братя. ... (Прекъсвания. Шум). Г-да, и други казаха: нека се проникнем от важността на момента Тоя момент ни се налага от събитията, които стават в Югославия. Но прониквайки се от този важен момент, за да бъдем силни да държим нашето знаме, което никой не може да уязви, това значи, че ние сме длъжни да подчертаем тази правда по между си. Как така ние очакваме правда, ние вярваме в правдата, а да не можем да дадем тази правда по между си? Нека бъдем последователни. Нека мъдростта, нека разумът бъдат призовани тук. Нека изхвърлим всичките страсти, всичките амбиции. Каза се: да отстъпят от амбицията си. Аз ще кажа най-искрено трябва да отстъпим. Да не бъда криво разбран, говоря за тези, които могат да бъдат в тази зала, да отстъпим всички от тези амбиции, не само едните. Позовавайки се на правдата, ръководейки се от мъдростта, имайки пред очи страшната тежка задача, която ни предстои, да бъдем искрено единодушни, не лицемерно, а с пълно съзнание. Само по този път, г-да, ние ще се приближим до нашия идеал. Спирането, отбиването, наливането на злоба, на страсти няма да ни помогне. Аз съм дълбоко убеден в това. Една бързина, обаче ви спира да теглите всичките логични последствия и да обърнете всички тези думи на неприязнени.

Москов: Вие да не мислите, че имате ученици и им давате наставления? (Шум).

М. Гелев: Мога ли да не приказвам по тия въпроси? – Аз казвам: ако не сега, понеже страстите са раздразнени, аз вярвам, че в скоро време ние, както и всички наши братя, които действуват с по-големи усилия, които правят по-тежки жертви от нас, искрено и братски ще действуваме единно и силно за благото на нашата родина, за свободата на Македония.

* * *

Мартинов (Самоков): Аз мисля, че всеки един делегат идва тук с пълното съзнание да отстрани всичко онова, което би могло да пречи, всичко онова, което би могло да руши пълното единение между македонската емиграция в България, а особено нейната интелигентна част. За чест на тая интелигентна част, мога да констатирам едно дълбоко съзнание за тая сплотеност на македонската емиграция. Едно само мога да съжалявам, че може-би нетърпението, неспокойствието на някои млади хора не дадоха достатъчно спокойствие и възможност на някои делегати из нашата среда да си кажат онова, което ги болеше, защото нямаше страх – няма страх и не може да има страх? – от никакво различие в мислите, в желанията на всички делегати в нашия конгрес. И като приемем, че това е факт, можем да съжаляваме само, че някои избързаха да оскърбяват, може-би избързаха да тормозят, за да не се каже тая болка.

* * *

Бомболов (Хасково): ... По повод бележката, която г. Ачков ми направи, ще кажа: когато ние пледираме и искаме права на мисълта от нашите неприятели, ние сме длъжни да гарантираме тази мисъл тук. Това е моят протест, който отправям към част от делегатите.

Публ. в Едно необходимо осветление. София, 1929, 31 с.