Само 10 дни след 10 ноември 1989 г. в София от 21 до 23 ноември се провежда българо-съветски научен симпозиум на тема „Коминтернът, ВКП (б), БКП. Из историята на взаимоотношенията“. В кратка бележка към издадения впоследствие през 1990 г. сборник с изнесените доклади е отбелязано, че „семинарът беше организиран от отделите по международно работническо и комунистическо движение на Института по история на БСП и на Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС“. Научен редактор и съставител на изданието е Петко Боев.

 

От съветска страна доклади изнасят К. Шириня, Ф. Фирсов, Е. Хаванов, М. Мухамеджанов и В. Гребенников, а от българска –Н. Аврейски, М. Йорданов, П. Боев, Й. Баев, Т. Велев, Д. Сирков, Т. Турлакова, Ж. Дамянова, Б. Григоров и Д. Драганов.

Докладите и от двете страни са с голяма научна стойност, както и продължителната дискусия в края на симпозиума, от неотърсилите се от идеологическия си баласт български и съветски партийни историци.

Въпреки, че докладите и дискусията имат сериозен приносен характер смятам, че за нашите читатели ще бъде любопитен доклада на съветската историчка В. Шчечилина „Архивът на КОМИНТЕРНА. Създаване и дейност“. Още повече, че и до днес този архив е обгърнат с изкуствена мъгла и в него се крият тайни за един четвъртвековен период от миналия век. И днес достъпът до него е сериозно ограничен, дори и недостъпен, поради съществуващите забрани, като сериозна се оказва и езиковата бариера пред изследователите.

От доклада на Шчечилина става ясно, че всички комунистически партии притежават свои архиви в този мега архив на Коминтерна. Това от друга страна навява на мисълта, дали техните наследнички и продължителки не би трябвало да имат някакви претенции към руската страна за своите права върху тази документация.

В интерес на истината трябва да отбележа за нашите читатели, че в Централния държавен архив в София в отдела за копия на документи от чуждестранните архиви се съхранява огромна колекция от документите на Коминтерна, заснемани по време на социализма и съхранявани впоследствие в бившия Централен партиен архив при ЦК на БКП. С тях имахме възможност да работим при подготовката на документалния двутомник „БКП, Коминтерна и македонския въпрос“.

Докладът на Шчечилина повдига редица въпроси, на които все още не е намерен отговорът. Интересът към този архив за нас, българите е голям, тъй като в Коминтерна двама българи – Васил Коларов и Георги Димитров са негови генерални секретари, а значително число наши сънародници заемат важни длъжности в неговия апарат. Много от тях намират смъртта си като жертви по бързата процедура на чрезвичайките, а останалите в съветските затвори и концлагери. Малко от тях доживяват да видят отново свободата. Известни са оценките на всесилния Й. В. Сталин, че сред висшите функционери на Коминтерна има най-много чужди шпиони и врагове на комунизма, като набелязаните от него за такива са ликвидирани по също по бързата процедура.

Едва ли са забравени и думите, когато са говореше за БКП, че тя е челен отряд в Коминтерна, а същевременно тази международна комунистическа организация е един от главните виновници за отродяването на значителни части от наши сънародници. Слава Богу, че не можаха да се реализират плановете на Коминтерна да се създадат от нашия народ не само македонска, но и тракийска, добруджанска и западнопокраинска нации. А документите за това престъпление срещу народа ни се съхраняват точно в този архив, и това което се съхранява в ЦДА е само една незначителна част.

За тези, които проявяват интерес искам да отбележа, че в Русия досега бяха отпечатани сериозни по обем документални издания за Коминтерна, а значителна част от протоколите на отделните негови конгреси са печатани веднага след приключването на работата им. Не са малко и изданията, посветени на отделните конгреси.

Но колкото и да е секретен този архив в интернетпространството може да откриете десетки неруски западни сайтове, които предлагат срещу заплащане копия на документи на КИ. Явно че парите могат да отворят и по-широко вратите на този строго пазен архив!

Цочо В. Билярски

 

 

* * *

В. Н. ШЧЕЧИЛИНА

АРХИВЪТ НА КОМИНТЕРНА. СЪЗДАВАНЕ И ДЕЙНОСТ

 

Новият подход към изучаване историята на международното работническо и комунистическо движение предизвика голям интерес у съветските и чуждестранните историци към документите от архива на Коминтерна, който е единствен в света и най-ценен набор от документи за международното комунистическо движение.

Архивът на Коминтерна се е формирал едновременно с процеса на създаване и организиране на апарата на Коминтерна. На различните етапи на своята дейност в зависимост от международната обстановка и задачите, които стояли пред компартиите и пред международното комунистическо движение, Коминтернът провеждал огромна работа по организационното преустройство на своя апарат. Той търсил най-целесъобразната структура на този апарат, подходящи форми на организация, които да отговарят на конкретната историческа обстановка и на произтичащите от нея задачи.

Началото на архива било положено с постановлението на Бюрото на ИККИ от 26 май 1919 г. „За организиране на библиотека при III Интернационал“, в която трябвало да постъпват всички пристигащи от чужбина книги и списания. Бюрото на ИККИ препоръчало „получените чуждестранни вестници да се предават на разпореждане на Наркоминдела, а дубликати от тях - на ИККИ“.(1)

На 11 декември 1919 г. Бюрото на ИККИ поръчва на Я. Берзин и Р. Клингер в сътрудничество с Д. Рязанов да организират библиотека и да се обърнат с възвание в печата за изпращане на книги в библиотеката.(2)

Впоследствие с натрупването на документи възникнал въпросът за организирането на Архивно-библиотечен отдел. С постановление на Бюрото на ИККИ от 3 февруари 1920 г. се потвърждавало решението за създаване на библиотека. Нейното наблюдение се възлагало на Я. Берзин, а К. Радек бил помолен да предаде на библиотеката намиращите се в него материали.(3)

Архивно-библиотечният отдел бил организиран през септември 1920 година. Той трябвало да събира документи, материали и литература по история на комунистическата мисъл в целия свят както за преживяваната епоха, така и за предшествуващия период. Отделът събирал документи и материали за историята на трите интернационала и на междинни образувания, на комунистически, социалистически и други революционни организации от отделните страни, на професионални обединения. Отделът инвентаризирал, каталогизирал, квалифицирал, систематизирал материалите, подготвяйки ги за ползване. Отделът правел справки и издавал копия на документите на ИККИ и на неговите отдели.(4) Към III конгрес на Коминтерна (1921 г.) отделът можел да се смята за организиран. Той се състоял от 4 подотдела: 1) архивен; 2) библиотечен; 3) читалня; 4) общ. През февруари 1921 г. от общия архив били отделени документите с политически характер и обединени с документите от секретен характер. Така архивът се разделил на два самостоятелни отдела - общ и секретен.

Целият архивен материал бил разделен по страни, а материалите на всяка страна класифицирани и разделени на части. През януари 1921 г. бил направен азбучен каталог на документите, а през февруари архивът пристъпил към създаването на систематичен каталог.(5)

Архивът постоянно се попълвал с нови документи. Така през февруари 1921 г., след ликвидирането на Южното бюро на ИККИ, неговите документи постъпили в архива. Интересни са данните за постъпленията. През 1920 г. в архива били инвентаризирани 6549 документа, а към април 1921 г. – 16 963 документа, от които 14 584 в общия архив и 2379 в секретната част.

Библиотечният подотдел обслужвал ИККИ, неговите отдели, делегатите, сътрудниците на ИККИ и представителите на РСФСР. Към 1 май 1921 г. библиотеката имала различна по характер литература на 32 езика.

Вестникарският подотдел получавал средно на месец около 35 хиляди екземпляра нови вестници на 33 езика.

Архивно-библиотечният отдел се завеждал от Тененбаум. Архивът продължавал своята работа: приемал, обработвал и съхранявал документите. Към 1921 г. той притежавал свой печат, който се поставял върху всички постъпващи документи: „Архив на Коминтерна г. Москва“.

Бележките, които се поставяли на документите, разкриват картината на тяхното движение от една инстанция към друга и в коя структурна част документът се отлага.

С ръководството и контрола на цялата работа на Архивно- библиотечния отдел се занимавал общият подотдел. През април 1921 г. той подготвил и разпратил циркулярно обръщение към централните комитети на комунистическите партии от всички страни с молба системно да изпращат в Коминтерна всякакви сведения, документи и печатни материали, отнасящи се за техните страни по следната схема: комунистическо движение, профсъюзно движение, различни партии, политически и икономически живот на страната.(6)

През 1922 г. в работата на архива се появяват нови моменти - всички материали се приемали в архива по предавателни списъци, които съдържали следните елементи: номер на делата по описа; название на делата и тяхното съдържание; количеството на листовете; началните и крайните дати; забележка, в която се отбелязвало, че документите са предадени в архива, дата и номер на предаването.

Архивът се попълвал постоянно с нови документи. Това били документи преди всичко на задграничните бюра, ликвидирани след III конгрес на Коминтерна (Южното бюро, бюрата на III Интернационал в Унгария, Бавария и Скандинавия). Тук влизали материалите на самия Коминтерн и такива, които се изпращали от компартиите по молба на самия архив. На 17 март 1926 г. ИККИ приел ново положение за ИККИ, неговите органи и апарата, утвърдено от Президиума на ИККИ на 24 март 1926 година. При изработването на това положение за основа била приета резолюцията на XIV конгрес на РКП(б) и на VI Разширен пленум на ИККИ за необходимостта от укрепване апарата на Коминтерна чрез усилване влиянието на чуждестранните комунистически партии в ръководството на Коминтерна.(7) Съществена част от резолюцията за Секретариата на ИККИ, който бил разширен до 13 души, било създаването на лендерсекретариатите. Те били органи на Секретариата и работели под негово ръководство и контрол. Тяхна задача била да изучават съответните страни и колективно да подготвят становища по различни въпроси за ИККИ. Едно от най-важните решения от онова време било решението за партийните архиви.

Още до V конгрес на Коминтерна в Секретариата на ИККИ се обсъждало предложението на ръководството на Германската комунистическа партия относно прехвърлянето на нейния нелегален архив в Москва. Отчитайки молбите на комунистическите партии и във връзка с настъплението на фашизма в редица страни, през 1926 г. Коминтернът разпраща две циркулярни писма: едно от името на Президиума (8), другото - на Секретариата на ИККИ (9). В първото писмо ставало дума за партийните архиви. Отбелязвало се, не в Коминтерна е образуван Централен партиен архив и се предлагало с цел да съхранят своите архиви, партиите, особено тези в нелегално положение, да ги предадат за съхраняване. В решението на Президиума на ИККИ от 14 май 1926 г., което се отнасяло за коминтерновските документи, се казвало: „Да се приканят онези другари, които имат за свое ползване материали на Коминтерна в оригинал или в копие, да ги предадат в архива на Коминтерна.“ (10) В писмото на Секретариата на ИККИ до централните комитети на комунистическите партии от 5 юли 1926 г. на партиите са давала гаранция за съхраняването на техните документи и за достъпността им за целия Коминтерн.(11)

Централният архив на Коминтерна бил под ръководството на Бюрото на Секретариата на ИККИ, което от 1924 до 1928 г. било ръководен орган на целия Секретариат. Със създаването на Политсекретариата на ИККИ функциите на бюрото се изменили. На 21 ноември 1928 г. Постоянната комисия на ЛС на ИККИ утвърдила ново положение за Бюрото на Секретариата, според което то се превръщало в организационно-технически орган на ИККИ със следните задачи: 1. да провежда техническа подготовка и обслужване на заседанията на ИККИ, Президиума, Политсекретариата, всички постоянни и временни комисии; 2. да събира материали за съставянето на календарни планове на органите на ИККИ и текущия дневен ред за техните заседания; 3. да води протоколи от заседанията на ИККИ, Президиума и Политсекретариата на ИККИ; 4. да се занимава с регистрацията, съхраняването и систематизирането на документите на ИККИ; 5. да осъществява технически контрол за изпълнение на взетите решения.

През този период ръководните органи на Коминтерна отделяли голямо внимание на Централния архив на Коминтерна. Процесът на комплектуването на архива продължавал. На 21 декември 1928 г. Постоянната комисия внесла решение, с което Централният архив бил задължен да изпълнява следните функции: 1. съхраняване на архивните материали на ИККИ, на неговите отдели и лендерсекретариатите. На отделите и лендерсекретариатите се разрешава да имат текущи архиви за работа. При непотребност всички дела се предават в архива; 2. регистрация и категоризация на всички документи, постъпващи в архива; 3 събиране на документи за дейността на ИККИ в неговите секции за минало време, които по едни или други причини липсват в архива; 4. възстановяване на ценни архивни документи, станали вече негодни или по неизвестни причини липсващи в архива; 5. обслужване на сътрудниците на Коминтерна и научни работници с архивни материали.

Както се вижда, още в онези години пред архива стояли големи задачи, много от които са актуални и днес.

През 1930 г. Институтът „Ленин“ пристъпил към организиране и изучаване опита на Коминтерна и подготовка на научна история на комунистическото движение. При кабинета на Коминтерна била създадена група от научни сътрудници, които наред с изследването на предисторията и възникването на Коминтерна трябвало да се занимават и с такива въпроси като тактиката на единен фронт, настъплението на фашизма и борбата срещу него и други. Било ясно, че без внимателно изучаване на историческите документи било невъзможно правилно де се осветлят тези въпроси. По предложение на Института „Ленин“ била създадена комисия, която да изучи въпроса за предаването архива на Коминтерна в Института „Ленин“. В нея влезли: Пятницки, Бела Кун, Хеймо, Кржижановски, Бирман.(12) Комисията представила докладна записка в Политкомисията на Политсекретариата на ИККИ, в която било обосновано следното решение: „Въпросът за предаването на архивите на секциите е много остър. Сегашното положение на отделните секции на Коминтерна, когато те всеки момент могат да бъдат принудени да минат в нелегалност, поставя под заплаха и запазването на архивите“.(13) Комисията заявила, че при Института „Ленин“ съществуват всички условия за събиране, съхраняване, обработка на архивните материали и счита за целесъобразно предаването на архива на Коминтерна в архива на Института „Ленин“. Що се отнася до ползването на архивните материали, предполагало се, че с целия архив на Коминтерна ще се разпорежда само ИККИ и използването му ще става само с разрешение на Малката комисия на Политсекретариата. С постановление на ПК на ПС на ИККИ от 5 май 1930 г. архивът на Коминтерна се пренася от зданието на ИККИ в Института „Ленин“.(14) С цел да се установи фактическото състояние и съхраняването на материалите в Централния партиен архив и определянето на най-близките практически мероприятия по привеждането на архива в ред се създавали комисии, които уж се утвърждавали от Секретариата на ИККИ.(15)

Ha 8 юни 1943 г. се провело последното заседание на Президиума на ИККИ, на което било решено, че от 10 юни 1943 г. ИККИ, Президиумът и Секретариатът на ИККИ, както и ИКК се разпускат. Завършвайки дейността си, Коминтернът предал за съхраняване своя архив в архива на ЦК на ВКП(б) и той станал част от него. Документите от архива на Коминтерна трябвало да бъдат приведени в ред, за да могат да се използват. Веднага след войната и през 50-те години Архивът на Коминтерна бил изцяло обработен съгласно определена структура. Това са документите на конгресите, пленумите на ИККИ, Президиума, Секретариата, Политсекретариата, Политкомисията на ИККИ, на неговите отдели, комисии, фондове и колекциите на отделните партии. През 60-те години започва работа по обработка на документите на международните революционни организации: Комунистическия младежки интернационал, Профинтерна, МОПР, Крестинтерна и така нататък. При обработката на материалите от международните организации откритите документи на Коминтерна се отлагат в определените структурни части на коминтерновския архив. Днес архивът на Коминтерна разполага със 76 фонда за 1919-1943 година. Създадена е отчетна документация под формата на описи на всяка структурна част на фондовете.

Коминтернът остави в наследство изключително ценен исторически материал, който позволява да се пресъздаде историята на международното комунистическо движение.

 

БЕЛЕЖКИ

ЦПА ИМЛ, ф. 495, оп. 1, д. 1а, л 24.

Пак там, л. 51.

Пак там, л. 124.

Пак Там, оп. 158, д. 2, л. 1, 2.

Пак там, л. 7.

Пак там, л. 8.

Пак там, оп. 2, д. 51.

Пак там, д. 55а, л. 133.

Пак там, оп.18, д. 432, л. 23.

Пак там, оп. 2, д. 55а, л. 133.

Пак там. оп.18. л. 432. л. 24.

Пак там, оп. 4, д. 25, л. 2.

Пак там, л. 100.

Пак там, д. 35, л.76.

(15) Пак там, д. 68, л. 2; оп. 18, д. 1262, л. 4, 5.

Публ. в Коминтернът, ВКП (б), БКП. Институт по история на БСП. София, 1990, с. 103-108.