Миналата 2018 година, когато на 3 март се навършваше 100 годишнината от подписването на Брест-Литовския договор отмина почти тихомълком. Всъщност това беше годишнината не от излизането на Съветска Русия от Първата световна война, както пише в руската историография, а годишнина от нейната капитулация пред страните победителки от Четворния съюз, сред които беше и България.

Може би има и нещо символично в подписването на Брест-Литовския договор точно на 3 март. Нашите читатели със сигурност си спомнят, че на тази дата е подписан и неизпълнения Санстефански предварителен мирен договор през 1878 г., на който част от нашето Отечество беше освободена и се сложи началото на Третата българска държава. Но на 3 март 1886 г. в Букурещ е подписан и друг важен договор – Букурещкият българо-сръбски договор, с който не само се осъждаше сръбския агресор, но и беше началото на международното признание на Българското Съединение. Вероятно, в избора на датата на която да се подпише Брест-Литовския договор нашите съюзници във войната Германия, Австро-Унгария и Турция правеха малък, но забележим жест към страната ни, която имаше безспорни заслуги за руската капитулация и в изгонването на руските окупатори от цяла Добруджа и в настъплението на нашите войски отвъд Дунава.

Окупираните руски територии от войските на Четворния съюз в началото на 1918 г.

По време на моето следване в Софийския университет през 70-те години на миналия век, за Брест-Литовския договор се споменаваше главно в часовете по руска история и то като се акцентираше главно на позициите на Лев Троцки и В. И. Ленин. Тогава познавахме главно „правилната“ позиция на Ленин, а тази на Троцки, силно и сериозно критикувана, но без да познаваме неговата позиция, тъй като неговите съчинения и спомени бяха не само че недостъпни, но и инкриминирани. И днес руската историография едностранчиво разглежда както преговорите в Брест-Литовск, така и подписания договор и последствията от него.

Брояха се на пръсти и българските изследвания и документални публикации, сред които заслужаваха внимание спомените на тогавашните министри д-р Васил Радославов, който същевременно беше и министър-председател и Петър Пешев, министър на просвещението. А публикуваните документи за тези преговори, макар и малко на брой бяха включени от Симеон Радев във втория том от „Дипломатическите документи по участието на България в Европейската война“. Д-р Б. Кесяков и проф. Г. П. Генов в сборниците си с дипломатически документи, отнасящи се до България изобщо не включиха текста на договора, както и този, на подписания с Украйна на 9 февруари 1918 г. също в Брест-Литовск и подписания с Румъния в Букурещ на  7 май 1918 г. Само в том първи от Кесяковия „Принос“ е отбелязано с едно изречение, че Брест-Литовския договор е отменен с член 171 от Ньойския договор.

През последните десетилетия българската и чуждестранната историография има определени постижения в изследването на преговорите и подписаните договори в Брест-Литовск. Сред тях на водещо място е документалното изследване на един от най-добрите български изследователи и познавачи на историята и документацията на Първата световна война професора от Велико-търновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ д-ра на историческите науки Велико Лечев, изчерпало се почти мигновено. (Вж. България на мирните преговори в Брест-Литовск (1917-1918). Сборник документи. Предговор, съставителство и научна редакция Велико Лечев, Велико Търново, 2007 г., 206 документа, 362 с.)

Преди време нашите читатели имаха възможност да се запознаят с текстовете на Букурещките договори от 1886 и 1918 г. От разговори с близки и познати установих, че текста на Брест-Литовския договор е не само непознат, но и почти недостъпен, тъй като е публикуван само в специализираната историческа литература и по отношение на него витаят какви ли не измислици и легенди. По тази причина сега предлагам на нашите читатели текста на окончателния протокол от преговорите, с коментарите на председателя на Българската делегация Андрей Тошев, както и текста на самия договор.

В заключение искам да вярвам, че при едно ново издание на дипломатическите документи на Третата българска държава ще бъдат включени и непознатите и станали известни напоследък българо-руски договори.

Цочо В. Билярски

 

Началните страници от оригиналния текст на Брест-Литовския договор.

Андрей Тошев

 

* * *

 

№ 1
СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ ОТ ЗАКЛЮЧИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ В БРЕСТ-ЛИТОВСК И ИНФОРМАЦИЯ ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ АНДРЕЙ ТОШЕВ ДО Д-Р ВАСИЛ РАДОСЛАВОВ ЗА ПОДПИСВАНЕТО НА МИРНИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЧЕТВОРНИЯ СЪЮЗ И СЪВЕТСКА РУСИЯ

БРЕСТ-ЛИТОВСК, 3 МАРТ 1918 Г.

 

Днес в 11,30 ч. пр. пл. се състоя частно заседание на председателите на делегациите под председателството на Каетан фон Мерей, за да се определи дневният ред на пленарното заседание. Реши се да се започне с проверката на пълномощията, след което председателят на руската делегация Соколников да прочете двете си декларации. Накрая на заседанието се подписа един протокол, с който и двете страни се съгласяват да не правят никакви възражения за валидността на договора поради липсата на някои от петте текста. Ето и самият текст на този протокол.

ПРОТОКОЛ

Преди подписването на договора за мир между Германия, Австро-Унгария, България и Турция, от една страна, и Русия, от друга страна, и на допълнителните договори, които съставляват част от този договор, председателите на петте делегации констатират, че се е постигнало съгласие по предвидените пет текста на договорите (германския, унгарския, българския, турския и руския), като се постави в книжата за подписване само немският текст и онези други текстове, които биха могли да бъдат готови до 3 март 1918 г. От факта, че липсват разните текстове на други езици, няма да се прави никакво заключение против валидността на договорите. Текстовете, които липсват, трябва да бъдат представени в продължение на 14 дни. За тази цел всяка една от договарящите се страни ще остави в Брест-Литовск представители до довършване на възложената им задача. Тъй като договорите ще трябва да се изпращат в Букурещ за подписване от държавния секретар фон Кюлман и от австро-унгарския министър граф Чернин, то, по желание на руската делегация в Брест-Литовск, преписите, предназначени за Русия, ще се приготвят в два екземпляра. По един екземпляр ще се изпрати в Букурещ, а вторите екземпляри ще се връчат на руската делегация за частна употреба от руското правителство. Постигнато е споразумение да се вземат обратно и да се унищожат връчените на руската делегация двойни екземпляри, щом преписите от Букурещ бъдат предадени на руското правителство, снабдени с всички подписи. Този протокол ще трябва да се унищожи, след като се приложат към договорите текстовете, които липсват.

Протоколът е приготвен в един екземпляр, който се дава на съхранение на германското правителство.

Брест-Литовск, 3 март 1918 г.

След това в 12,00 часа на обяд се откри общо заседание. Председателстващият фон Мерей предложи да се пристъпи към проверката на пълномощията. Всички пълномощия бяха намерени за валидни. Преди да се пристъпи към подписването на договорите, се даде думата на Соколников, който прочете две декларации. В първата декларация той протестира от името на руската делегация против даването на трите области – Карс, Ардахан и Батум, на Турция. Той намира този акт за насилствен, защото не отговарял на условията на приетия от руското правителство германски ултиматум от 22 февруари. Във втората декларация той се постара да докаже, че започването на военните действия е неправилно, защото примирието не било денонсирано в уговорения срок. Водените при тези условия преговори съставлявали изнудване на руските делегати да подпишат един анексионистичен, империалистически мир, а не мир по взаимно съгласие. Ето и текста на тези заявления.

 

ЗАЯВЛЕНИЕ НА РУСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ

В ултиматума от 22 февруари, точка лета, германското правителство предявява към Русия следното искане: Русия, според силите си, ще направи всичко потребно, за да обезпечи незабавно на Турция планомерното възвръщане на източните й анадолски провинции.

Между това, условията на договора за мир, който ни е представен в Брест-Литовск, включва, наред с това искане, едно ново искане, което съвършено се изключва от формулировката на ултиматума от 22 февруари. Освен възвръщането на Турция на източните й анадолски провинции, договорът за мир постановява откъсването от Русия на окръзите Карс, Ардахан и Батум и създава за тях режим на турски протекторат. От текста на договора за мир следва обаче безспорно, че договорът за мир обема исканията за възвръщането на Турция на областите Карс, Ардахан и Батум и по такъв начин не отговаря на изискванията, които са формулирани в ултиматума от 22 февруари по отношение на източните анадолски провинции. От факта, че се назначават две различни комисии, които имат за цел, от една страна, да определят границите на трите споменати области с Русия, а от друга страна, да определят техните граници с Турция, също безспорно следва, че договорът за мир поставя нови изисквания, липсващи изцяло в ултиматума от 22 февруари. При това трябва да се отбележи, че Карското плато командва всички пътища от предния арменски театър за Кавказ. В частност крепостта Карс затваря най-краткия операционен път Ерзерум – Тифлис. По такъв начин, с изгубването на Карското плато, Тифлиското операционно направление остава съвършено открито за нахлуване на противника, толкова повече, че, освен най-краткият път през Карс, в ръцете на противника преминават и единствените обходни пътища, преминаващи през Ардахан. Най-накрая, изгубването на Батум позволява на противника, като направи десант в пристанището, да проникне бързо в долините на реките Рион и Кура и да се яви откъм запад при Тифлис.

И така, преминаването в ръцете на турците на Батумската и Карската област има решаващо значение в смисъл, че ще направи невъзможна отбраната на Южен Кавказ и предвещава падането на политическия и административен център на целия Кавказ - Тифлис. Трябва също да се отбележи, че Русия изгубва единственото, снабдено с нужните съоръжения, пристанище за престояване на военни параходи в южната част на черноморския бряг, с което значително отслабва неговата отбранителна способност.

Същевременно не може да не се отбележи, че претенциите на Османската империя върху посочените области изглеждат съвсем необосновани. Тези области през сегашната война никога не са минавали в турски ръце, а днес турските войски се намират на значително разстояние от тях. Установяването на турски протекторат върху тези области става без да се вземе предвид волята на местното население, на което работническото и селско правителство на Русия признава пълно право на национално самоопределение. Това е насилие над местното население, окупиране на територии и подготовка на нови окупации – ето към какво се свеждат новите искания, формулирани от Германия и нейните съюзници след 22 февруари.

Считайки за свой дълг да обясни истинския характер и пълния смисъл на новите анексии, включени в договора за мир, руската делегация протестира решително против отстъплението от условията за мира, формулирани от самото германско правителство в ултиматума от 22 февруари. Руската делегация ще сложи своя подпис под текста, който се отклонява от условията, предложени на Русия на 22 февруари, само защото обстановката на нечувано насилие, на продължаващото и през време на конференцията настъпление на германските войски я лишава от възможността да получи удовлетворение на своите най-законни искания. Работническото и селско правителство на Руската република, принудено от настъплението на германските войски в Русия, която заяви, че прекратява войната и демобилизира армията си, приема германския ултиматум, на 24 февруари и ни се делегираха права да подпишем наложените нам условия.

Това, което стана досега на преговорите в Брест-Литовск между Русия, от една страна, Германия и нейните съюзници, от друга страна, достатъчно нагледно и ясно показва на всички, че тъй нареченият от германските делегати „мир по споразумение“ в действителност е един мир явно анексионистичен и империалистически. Сегашните условия са значително по-тежки. Мирът, който сега се сключва тук, не е мир, основан на свободното споразумение на народите на Русия, Германия, Австро-Унгария, България и Турция. Това е мир, който е продиктуван с оръжие в ръка. Мир, който революционна Русия е принудена да приеме със стиснати зъби. Това е мир, който под претекста за „освобождение“ на руските гранични области всъщност ги превръща в немски провинции и ги лишава от правото им на свободно самоопределение, което им бе признато от работническото и селското правителство. „Възстановяването на реда“ в тези области не е друго, освен въоръжена поддръжка на угнетяващите класи против трудещите се и помага отново да се постави на тези последните игото, което беше отхвърлено от руската революция. Това е мир, който за дълго време налага на трудещия се руски народ в още по-лош вид старите търговски договори, сключени през 1904 г. в интерес на германските земевладелци, и в същото време обезпечава на германската и австро-унгарската буржоазия плащането процентите на дълговете на царското правителство, от които революционна Русия се отказа.

Най-накрая, като че ли за да се подчертае открито рязко класовия характер на германския въоръжен натиск, ултиматумът от 22 февруари се опитва да затвори устата на руската революция, като забранява агитацията против правителствата на държавите от Четворния съюз и техните военни господари. Нещо повече, все под същия претекст за възстановяване на реда Германия, със силата на оръжието, завзема области с чисто руско население и установява там един режим на военна окупация и възвръщане към дореволюционния порядък. Германия иска от Русия невмешателство в Украйна и Финландия, а в същото време се намесва там в поддръжка на контрареволюционните сили против революционните работници и селяни. В Кавказ, в явно нарушение на формулираните от самото германско правителство в ултиматума от 22 февруари условия, Германия отнема в полза на Турция областите Карс, Ардахан и Батум, които през войната никога не са били завоювани от турските войски. Съвсем явните и насилствени териториални завладявания, заемането на най-важните стратегически пунктове, имат само една цел: подготовка на истинско настъпление в Русия и защита на капиталистическите интереси против работническата и селска революция.

Предупреждението, предвидено в Договора за примирие, сключен между Русия и държавите от Четворния съюз на 15 декември 1917 г., не бе направено. Настъплението на германските войски не бе спряно, въпреки заявленията на Съвета на народните комисари, че приема условията на ултиматума от 22 февруари. Настъплението не бе спряно и след възобновяване работата на Мирната конференция в Брест-Литовск и след официалния протест, направен от руската делегация. С това всички условия за мир, предложени от Германия и нейните съюзници, се превръщат изцяло в ултиматум, предявен на Русия и поддържан от страна на съставителите на този мирен договор. Но при създаденото положение Русия, демобилизирала своята войска, няма възможност за избор. По такъв начин руската революция предава своята съдба в ръцете на германския народ. Руската делегация в Брест-Литовск преди време открито заяви, че нито един честен човек няма да повярва, че войната против Русия сега може да бъде отбранителна. Германия премина в настъпление под лозунга за въдворяване на ред, а в действителност прави това в интерес на всесветския империализъм и против руската работническо-селска революция. На германския милитаризъм по настоящем се удаде да вдигне войските си против работническите и селските маси на руската социалистическа република. Германският пролетариат още няма сили да спре този натиск. Не се съмняваме и за минута, че това тържество на империализма и милитаризма над международната пролетарска революция ще бъде само временно.

При сегашните условия съветското правителство, оставено само на собствените си сили, не е в положение да се противопостави на въоръженото настъпление на германския империализъм и в името на спасяването на руската революция е принудено да приеме предявените му искания. Ние сме упълномощени от нашето правителство да подпишем договора за мир. Принудени, въпреки нашия протест, да водим преговори в съвършено изключителна обстановка на продължаващите военни действия, които не срещат противодействие от руска страна, ние не можем да излагаме на по-нататъшно разстрелване руските работници и селяни, които се отказаха от продължаване на войната. Ние открито заявяваме пред лицето на работниците, селяните и войниците на Русия и Германия, пред лицето на трудещите се класи в целия свят, че под диктата на по-силната от нас понастоящем страна подписваме предявения ултимативен мирен договор, като се отказваме от всякакво негово обсъждане.

 

Председателите на съюзните делегации взеха поред думата, за да отхвърлят обвиненията, формулирани в двете декларации.

Фон Мерей изказа съжаление, че на днешния ден, когато и двете страни се готвят да възобновят приятелските си отношения, се държи такъв тон. По въпроса за трите провинции той заяви, че Розенберг във вчерашното заседание е мотивирал достатъчно становището на съюзниците. По втората декларация се каза, че всички въпроси бяха достатъчно обсъдени по-рано и че срокът от три дни беше достатъчен, за да може противната страна да направи своите възражения и да представи своите предложения. Руската делегация обаче отказа да влезе в дискусия по въпроса и прие без изменение нашите условия.

Хаки паша мотивира вземането на трите провинции с историческите права, които Турция имала върху тях от четири века насам.

Хофман взе думата, за да докаже, че подновяването на военните действия е станало съобразно с постановленията на сключеното примирие. В подкрепа на горното той цитира думите на Кюлман към Троцки в последното заседание, а именно, че военните действия започват автоматически със скъсването на преговорите. На това заявление Троцки не възразил нищо.

Розенберг заяви, че неговият отговор на двете декларации е бил даден на вчерашното заседание.

Аз (Андрей Тошев) заявих следното: „Ние сме се събрали тук да сключим един траен мир, а не да сеем зародиша на нови войни. В случая ние, представителите на Четворния съюз, се ръководехме от същите принципи за самоопределението на народите, принципи, провъзгласени от самите водители на руската революция. Между това, от отговора и току-що направените декларации от господин председателя на руската делегация се създава една атмосфера, която далеч не хармонира с въпросните принципи“.

Заседанието се закри в 2,00 часа. След обяд в 4,00 часа се състоя частно заседание на председателите на делегациите, на което фон Мерей помоли да се подпише един протокол, с който страните се съгласяват да зачеркнат името на австрийския пълномощник генерал Чичерич, защото до този час не бил намерил пълномощията си.

В 4,30 часа се закри пленарното заседание и се пристъпи към подписването на договорите.

Тошев

ЦДА, ф. 313 к, оп. 1, а. е. 2464, л. 198-203.

 

№ 2
ДОГОВОР ЗА МИР МЕЖДУ ГЕРМАНИЯ, АВСТРО-УНГАРИЯ, БЪЛГАРИЯ И ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И СЪВЕТСКА РУСИЯ, ОТ ДРУГА СТРАНА
БРЕСТ-ЛИТОВСК, 3 МАРТ 1918 Г.

 

Понеже Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя, от една страна, и Съветска Русия, от друга страна, се съгласиха да прекратят състоянието на война и да приключат по възможност по-скоро мирните преговори, бяха назначени за пълномощници - от страна на императорското германско правителство. държавният секретар на външните работи, действителният императорски таен съветник господин Рихард фон Кюлман; императорският пълномощен министър господин фон Розенберг; началникът на Генералния щаб на върховния главнокомандващ на Източния фронт генерал-майор Хофман.

От страна на общото императорско и кралско австро-унгарско правителство: министърът на външните работи, тайният съветник на Негово императорско и кралско апостолическо величество Отокар граф Чернин; извънредният и пълномощен посланик, тайният съветник на Негово императорско и кралско апостолическо величество Каетан фон Мерей; генералът от инфантерията и таен съветник на Негово императорско и кралско апостолическо величество Максимилиан Чичерич фон Бакояни.

От страна на българското царско правителство: Андрей Тошев – царски пълномощен министър и извънреден пратеник във Виена; Петър Ганчев – полковник от Генералния щаб, царски военен пълномощник при Негово величество германския император и флигел-адютант на Негово величество царя на българите; д-р Тодор Анастасов - пръв легационен секретар при царската легация в Берлин.

От страна на императорското отоманско правителство: Негово височество Ибрахим Хаки паша – бивш велик везир, член на Отоманския сенат, пълномощен посланик на Негово величество султана в Берлин; Негово превъзходителство генералът от кавалерията и военен пълномощник при Негово величество германския император и адютант на Негово величество султана Зеки паша.

От страна на Руската Федеративна Съветска Република: Григорий Яковлевич Соколников - член на Централния Изпълнителен Комитет на Съвета на работническите, войнишките и селски депутати; Лев Михайлович Карахан - член на Централния Изпълнителен Комитет на Съвета на работническите, войнишките и селски депутати; Григорий Василевич Чичерин – помощник на народния комисар за външните работи; Григорий Данилович Петровский – народен комисар на вътрешните работи.

Упълномощените представители се събраха в Брест-Литовск и след предоставяне на своите пълномощия, признати за редовни, постигнаха съгласие за следното.

Чл. I

Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя, от една страна, и Русия от друга страна, заявяват, че военното положение между тях е прекратено. Те са решени занапред за живеят в мир и приятелство помежду си.

Чл. II

Договарящите се страни няма да извършват агитация или пропаганда против управлението или държавното и военното устройство на другата страна. По отношение на Русия това задължение важи и за заетите от Четворния съюз руски области.

Чл. III

Областите, които лежат западно от линията, уговорена от договарящите се страни и по-рано са спадали към Русия, няма да се подчиняват вече на руската държавна власт. Уговорената линия се установява от приложената като съществена част към настоящия мирен договор карта. Точното определяне на тази линия ще се извърши от една германо-руска комисия.

За въпросните области не произтичат никакви задължения спрямо Русия от това, че те по-рано са принадлежали към нея.

Русия се отказва от всякаква намеса във вътрешните работи на тези области. Германия и Австро-Унгария възнамеряват да определят бъдещата съдба на тези области в съгласие с тяхното население.

Чл. IV

Германия е готова веднага след сключването на общия мир и щом като руската демобилизация бъде напълно завършена да изпразни областите източно от означената в чл. III линия, доколкото този член не постановява друго.

Русия ще стори всичко, което е по силите й, за да осигури бързото изпразване на източните анадолски области и редовното им възвръщане на Османската империя.

Областите Ардахан, Карс и Батум също ще бъдат незабавно изпразнени от руските войски. Русия не ще се меси в уреждането на държавно-правните и международните отношения на тези области и ще предостави на тяхното население да извърши преустройството си в съгласие със съседните държави, а именно с Османската империя.

Чл. V

Русия ще извърши незабавно пълна демобилизация на армията си, включително на новосформираните от сегашното правителство войскови части.

Освен това, Русия ще откара военните си параходи в руски пристанища, ще ги остави там до сключването на общия мир, или ще ги разоръжи. Военните параходи, принадлежащи на държави, продължаващи да воюват с държавите от Четворния съюз, докато са в зоната на руската власт, ще се третират като руски параходи.

В Балтийско море и в зоната, докъдето се простира руската власт в Черно море, веднага ще започне чистенето на мините. Търговското мореплаване в тези морски зони е свободно и веднага ще се възстанови. За установяване на по-обстойни постановления, а именно за оповестяване на безопасните водни пътища за търговските параходи, ще бъдат назначени смесени комисии. Морските плавателни пътища трябва постоянно да се чистят от плаващи мини.

Чл. VI

Русия се задължава веднага да сключи мир с Украинската Народна Република и да признае мирния договор, сключен между тази държава и силите от Четворния съюз. Украинската територия незабавно ще се опразни от руски войски и от руската Червена гвардия. Русия прекратява всяка агитация или пропаганда против управлението и общественото устройство на Украинската Народна Република.

Естландия и Лифландия също ще бъдат незабавно опразнени от руските войски и от руската Червена гвардия. Източната граница на Естландия върви по река Нарва. Източната граница на Лифландия върви през Чудското езеро и Псковското езеро до югозападния ъгъл на същите, а след това през Любанското езеро по посока на Ливенхоф на река Двина. Естландия и Лифландия ще се заемат от германската полицейска власт, докато сигурността им бъде гарантирана чрез едно местно самоуправление и докато бъде възстановен държавният ред. Русия веднага ще освободи всички арестувани или отвлечени жители на Естландия и Лифландия и ще гарантира сигурното възвръщане на всички отвлечени.

Финландия и Аландските острови ще бъдат също веднага опразнени от руските войски и от руската Червена гвардия, а финските пристанища от руския флот и от руските морски сили. Докато прекарването на военните параходи в руски пристанища е изключено поради леда, дотогава на тях ще се оставят само слаби команди. Русия прекратява всяка агитация или пропаганда против правителството или обществения ред на Финландия.

Построените на Аландските острови укрепления трябва да се разрушат по възможност по-скоро. Относно едно постоянно неукрепяване на тези острови, както и относно специалното им третиране от военна и техническа гледна точка на мореплаването, ще бъде сключена специална спогодба между Германия, Финландия, Русия и Швеция. Постигнато е съгласие щото по желание на Германия и други лежащи на Балтийско море държави могат да бъдат привлечени като участници в тази спогодба.

Чл. VII

Изхождайки от факта, че Персия и Афганистан са свободни и независими държави, договарящите се страни се задължават да зачитат политическата и стопанската независимост, както и териториалната цялост на тези държави.

Чл. VIII

Военнопленниците от двете страни ще бъдат пуснати в отечествата си. Уреждането на свързаните с горното въпроси ще стане по допълнителните договори.

Чл. IX

Договарящите се страни се отказват взаимно от изплащането на военните им разходи, т.е. държавните разходи по водене на войната. Отказват се и от изплащането на военните щети, т.е. такива щети, които са били причинени на тях или на техните поданици във военните зони чрез взетите военни мерки, включително всички реквизиции, станали в неприятелската страна.

Чл. X

Дипломатическите и консулските отношения между договарящите се страни се възобновяват веднага след ратификацията на мирния договор. Що се касае до взаимното назначаване на консули, този въпрос ще се уреди със специални спогодби.

Чл. XI

За икономическите отношения между държавите от Четворния съюз и Русия са меродавни постановленията на приложения от 2 до 5 включително, а именно: приложение 2 за германо-руските отношения; приложение 3 за австро-унгарско-руските отношения; приложение 4 за българо-руските отношения; приложение 5 за руско-турските отношения.

Чл. XII

Възстановяването на държавно-правните и частно-правните отношения, размяната на военните пленници и интернираните граждански лица, въпросът за амнистията, както и въпросът за третирането на падналите в неприятелски ръце търговски кораби, ще бъдат уредени с отделни договори с Русия, които договори съставляват съществена част от настоящия мирен договор и, доколкото това е възможно, влизат в сила заедно с него.

Чл. XIII

При тълкуването на този договор за отношенията между Германия и Русия са меродавни немският и руският текстове, в отношенията между Австро-Унгария и Русия - немският, унгарският и руският текстове, за отношенията между България и Русия - българският и руският текстове, и за отношенията между Турция и Русия - турският и руският текстове.

Настоящият мирен договор ще бъде ратифициран. Размяната на ратификациите трябва да стане по възможност по-скоро в Берлин. Руското правителство се задължава да пристъпи към размяната на ратификацията в двудневен срок, ако това се пожелае от една от силите на Четворния съюз. Мирният договор влиза в сила в момента на неговата ратификация, доколкото заключителните му членове и приложенията в допълнителните договори не постановяват друго.

В потвърждение на горното пълномощниците подписаха собственоръчно настоящия договор, приготвен в пет оригинални екземпляра в Брест-Литовск.

Подписали

За Русия:

Г. Соколников Л. Карахан Г. Чичерин Г. Петровский.

За държавите от Четворния съюз:

Р. фон Кюлман, фон Розенберг, фон Хофман, Чернин, фон Мерей, А. Тошев, П. Ганчев, д-р Т. Анастасов, И. Хаки паша, Зеки паша.

ЦДА, ф. 176 к, оп. 3, а. е. 849, л. 264-273. (Вж. и България на мирните преговори в Брест-Литовск (1917-1918). Сборник документи. Предговор, съставителство и научна редакция Велико Лечев, Велико Търново, 2007 г., с. 280-293.)