ЗАКЪСНЯЛОТО ОСЪЗНАВАНЕ НА РАЗКАЯЛИТЕ СЕ РОДООТСТЪПНИЦИ ПАВЕЛ ШАТЕВ И ПАНКО БРАШНАРОВ
Сега, в подножието на Скопското кале, на брега на Вардара, е издигнат грандиозен музей на ВМРО и на македонската борба. Там на един от последните етажи се мъдри една огромна картина, на която е изрисуван гаснещият бивш солунски атентатор и висш македонски чиновник Павел Шатев в килията си в Скопския затвор. Но разказват, че седмица преди да умре в затвора, го изхвърлят, без да го помилват, и скоро боклукчиите ще го открият на битолското сметище, там, където му беше мястото. Ще го погребат в битолското гробище на църквата „Света Неделя”. На погребението на родоотстъпника ще присъстват само семейството му, заедно с битолския поп Миле и двамата гробари. Единствен ще се осмели да присъства само неговият съратник Коста Христов със сина си Димко.
Синчетата на Титовите и Лазар-Колишевските убийци и инквизитори посмъртно, половин век по-късно го бяха реабилитирали и отново го развяваха като знаме. Дори преведоха от български, на един непознат за него език спомените и книгите му, като дори ги представиха и насред София на улица „Оборище“, в близост до бившето жилище на Тодор Живков, който сигурно би се обърнал в гроба от това поредно кощунство.
Панко Брашнаров
Не един път сме се занимавали с живота и дейността на този ренегат, съветски шпионин и отново в последните години от живота си опитал се да се върне към българската си народност. Малко преди да почине, той окървавеният с българска кръв бивш правосъден министър, заедно с друг прогледнал бивш българин – Панко Бръшнаров, след падането им от власт, търсейки отново опора в България се обръщат чрез бъгарския дипломат Тенчо Мечков до ръководството на БКП и КПСС.
Преди да бъде арестуван, за пореден път и хвърлен в затвора, П. Шатев отново се сеща за московските си господари. Той се среща с втория секретар на Българската легация в Белград Тенчо Мечков и го осведомява за личната си съдба и за положението в Македония. На 14 септември 1948 г. Мечков пише рапорт за разговора си с П. Шатев, който рапорт е пратен и на Васил Коларов. Макар и публикуван този техен рапорт той и днес представлява интерес. Тук ще ви цитирам само отделни откъси от разказаното от П. Шатев пред Т. Мечков: „Както Ви съобщих, при мен идва Павел Шатев. Той ми заяви, че преди месец и половина е бил поставен под домашен арест за два дни. Бил разпитван от пом.-министъра на външните работи Елисия Поповски. Обвинението срещу Шатев било, че той е в услуга на съветското разузнаване. Основание за подобно обвинение били старите връзки на Шатев по разузнавателна линия с руснаците и едно посещение при него през 1947 г. на чиновник от съветското посолство в Белград. Шатев се оплака, че бил напълно дезавуиран от сегашните управници в Скопие, ограничаван в движението си и следен. В същото положение бил поставен и Мартулков. Според Шатев дошлият в Белград д-р Спиров се приспособявал и както Шатев се произнесе за него, бил станал ренегат. Шатев бил много зле материално. Сега щели да го пенсионират и щял да получава пенсия от 3000 динара, която при условията на живот в Югославия се явява съвсем недостатъчно. В този момент той не получава никаква заплата. Преди седмици бил ходил в Кривопаланска околия, откъдето е избран за народен представител. Две от лицата, с които се бил срещал, след неговото заминаване били арестувани и до този момент се намирали още в ареста.”
Опитващият се да прогледне доскорошен слепец П. Шатев дава съвети на също устремилите се по нанадолнището български национални предатели в София как да действат по македонския въпрос - „Според Шатев в резолюцията на 16 пленум на ЦК на БРП (к) била допусната тактическа грешка в дела по македонския въпрос, където се говори за българското малцинство в Македония. Шатев намира, имайки предвид настроението на населението в Македония и ясно изразените симпатии, че не трябвало да се говори за българско мнозинство, тъй като народът в грамадното си болшинство се чувствувал български.”
Рапортът на Мечков завършва със следните думи: „Независимо от обстоятелството, че Шатев храни в известна доза лична злоба към сегашните ръководители на партията в Скопие и че в изказванията си влага много страст, мисля, че до голяма степен в това, което ми каза, отрази съществуващото настроение в НР Македония.”
Дни по-късно отново чрез Т. Мечков П. Шатев и Панко Брашнаров изпращат до ЦК на ВКП (б) свое изложение от Скопие от 1 октомври 1948 г. за фактическото положение във Вардарска Македония. П. Брашнаров, както и П. Шатев също ще бъде арестуван и изпратен в концлагера на Голи Оток, където ще бъде убит. Той е доскорошен председател на първото Македонско народно събрание на АСНОМ в манастира „Прохор Пчински”, народен представител във Федералната скупщина и член на Президиума на НР Македония (представител по информацията).
Към двамата протестиращи се присъединява и трети - Бане Андреев, доскорошен министър на рударството, понижен на директор на водните сили и кандидат-член на ЦК на ЮКП. Б. Андреев също търсел „възможност за среща с руснаците”.
Т. Мечков докладва, че след като се срещал два пъти с П. Шатев, той му връчил писменото изложение до ЦК на ВКП (б) „с молба да го предаде в съветското посолство в Белград.” Мечков му казал, „че с членовете на съветското посолство тук имам само официални връзки и че това изложение мога да го препратя в България, на което той се съгласи. Всъщност оригинала-изложение предадох на съветника при Съветското посолство - Армяников.” Шатев настоял с изложението да бъде запознато и Политбюро на БРП (к), за която цел Мечков изпратил препис.
Текстът на изложението, заедно с придружителното писмо на Т. Мечков е приложен по-долу откъдето може да ги прочетете, но искам и да подчертая, че прогледналите и осъзнали се вече след свалянето им от топлите местенца в антуража на Тито и Колишевски си спомниха, че са били някога българи.
По точки в изложението те разкриват картината на терора във Вардарска Македония. Обявяват се против политиката на Югославия към анексиране на Пиринска и Егейска Македония. Обвиняват ЮКП във вмешателство във вътрешната политика на Македония и дейността на АСНОМ и проява на краен сръбски национализъм. Пишат, че целта, която се преследва със създаването на македонската азбука, е да се сроди с караджицата и се цели насилствено да се сърбизират българите, Македонската комунистическа партия действа изцяло в интерес на ЮКП и забранява всички български книги и вестници, с изключение на сръбските. Забранявани са също и българските песни. Пишат още, че: „да се ругае всичко българско, макар и да е исторически факт, че илинденците са се чувствали и са действали всякога и навсякъде като хора с българско съзнание”. В изложението пише още, че: „наложените от Белград лидери се стремят да смажат всичко българско, без да подбират средства за това. Онези, които проявяват някакво несъгласие с политиката на ЮКП, биват смятани за „несъзнателни и българофили“.
И преди бях писал, че не е известно дали изложението им е пратено в Москва, но и сега съм сигурен, че то по най-бързия начин стига до Тито и двамата скоро са арестувани и хвърлени в затвора, за да оплакват съдбата си до безрадостния си край. Изпаднал в немилост още същата 1948 г., през 1949 г. П. Шатев е арестуван „като потенциален неприятел на държавата“ и е отстранен от политическия живот. Хвърлен е в затвора в Скопие, където лежи 11 месеца, а после е интерниран в Битоля, където е държан под домашен арест до смъртта му. А П. Брашнаров, както посочих и по-горе е убит зверски в концлагера в Голи Оток.
И двамата се сещат отново, че са българи, когато се оказват неудобин за Тито и на неговия слуга Л. Колишевски, но вече е късно.
Документите, за които става дума по-горе ще можете да прочетете в техния пълен текст, без каквито и да било допълнения и корекции.
Цочо В. Билярски
ДОКУМЕНТИ:
№ 1
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ТЕНЧО МЕЧКОВ, ВТОРИ СЕКРЕТАР НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕГАЦИЯ В БЕЛГРАД, ЗА СРЕЩАТА МУ С ПАВЕЛ ШАТЕВ В БЕЛГРАД И ПОЛУЧЕНОТО ОТ НЕГО И ПАНКО БРАШНАРОВ ИЗЛОЖЕНИЕ
БЕЛГРАД, 7 ОКТОМВРИ 1948 Г.
ДР. ВЛ. ПОПТОМОВ ЗА ИНФОРМАЦИЯ
СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО
Приложено изпращам препис от изложението на Панко Брашнаров и Павел Шатев. Първият подписал изложението — Панко Брашнаров, пенсионер учител, бивш член на ръководството на ВМРО (обединена) и председател на първото Македонско народно събрание на АСНОМ в манастира „Прохор Пчински”, понастоящем е народен представител във Федералната скупщина и член на Президиума на НР Македония.
Павел Шатев, с когото се виждах два пъти, ми предаде изложението с молба да го предам в съветското посолство в Белград. Казах му, че с членовете на съветското посолство тук имам само официални връзки и че това изложение мога да го препратя в България, на което той се съгласи. Всъщност оригинала-изложение предадох на съветника при Съветското посолство — Армяников.
Павел Шатев много настоя Политбюро на нашата партия да се запознае със съдържанието на изложението, затова Ви изпращам един препис. В него има някои данни от интерес за разбиране съществуващи порядки в Македония и настроения на населението.
Освен данните от изложението на Павел Шатев ме осведоми за следното:
Бане Андреев е извънредно много озлобен от сменяването му от поста министър на рударството и поставянето му в глуха линия като директор на водните сили, а също така от неизбирането му за член на ЦК на ЮКП, а само на кандидат-член. Причините за това му злепоставяне било обстоятелството, че той бил говорил какво, че обвинението срещу Хебранг е несъстоятелно (Бане Андреев и Хебранг продължително време са били наедно в затвора и ги е свързвало тясно приятелство).
За тези изказвания на Бане Андреев той бил викан от Тито, при когото, според негови думи, имал куража да потвърди своето мнение. Затова изпаднал в немилост. Сега Бане Андреев търси възможност за среща с руснаците.
За случая, когато на Темпо била ударена плесница, е научено от жената на Бане Андреев, която присъствувала на събранието.
Густав Влахов също много се оплаквал от сменяването му от поста пом. м-р на вътрешните работи. Той сега е директор на машинотракторните станции. Бил казал, че въпреки всичко не успял да спечели доверието на вождовете само защото бил дошел от СССР.
Досегашният югославянски пълномощен министър на ФНРЮ в Брюксел — Мирю Атанасов — оженен за съпругата на покойния Петър Богданов, е сега отзован и назначен за помощник на Киро Милювски, който е председател на Плановата комисия на НР Македония. Мирю Атанасов, който беше осъден по процес във връзка с разузнавателна работа в България през 1943 год., е казал на Павел Шатев, който му е вуйчо, че бил говорил по македонския проблем през 1946 год. с Трайчо Костов и Владимир Поптомов, че впечатлението му от тези разговори били такива, щото той намира, че те двамата били „феноменално незапознати” с този въпрос.
Петрушев, бившият министър на вътрешните работи на НР Македония, сега изпаднал в немилост и заемащ поста пом. министър на правосъдието на НР Македония, бил казал на Павел Шатев, че според него 95% от партийното членство било против кликата на Кулишевски в Македония.
Славянин
ЦДА, ф. 146 б, оп. 4, а. е. 227, л. 1-3. Оригинал. Машинопис.
№ 2
ИЗЛОЖЕНИЕ НА ПАНКО БРАШНАРОВ И ПАВЕЛ ШАТЕВ ДО ЦК НА ВКП(Б) ЗА ОБСТАНОВКАТА ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 1944-1948 Г.
СКОПИЕ, 1 ОКТОМВРИ 1948 Г.
ДО ЦК НА ВКП(Б)
Другари,
Тук приложено Ви изпращаме едно кратко изложение за някои факти за сегашното фактическо положение в нашата страна, подписано от нас самите. Молим Ви, приемете нашите другарски привети:
Панко Брашнаров, Павел Шатев
СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО
ДО ЦК НА ВКП(Б)
Въпросът за обединението на македонския народ още от самото начало се подкопа поради неговото неправилно поставяне от страна на ЦК на ЮКП в смисъл целокупна Македония да се присъедини към фНРЮ, без да се държи сметка за особените, специфични уславия, нито за братските съседни страни, при това без да се гледа в перспектива развитието на прогресивните сили на Балканите и за тяхното обединение в един мощни федерация — южнославянска или балканска.
ЦК на ЮКП се стреми да завземе целокупна Македония, в което становище има всички елементи за едно националистическо буржоазно гледище, което иска пряко отцепването на известни области да разреши македонския въпрос, игнорирайки жизнените интереси на българския народ и ръководителите на ЦК надменно се отнасят спрямо своя равноправен ЦК на БРП(к). Ако се върви по пътя, сиреч становището на ЦК на ЮКП, тогава Македония не може да служи за съединително звено между балканските народи, поради това защото ще даде превес на ФНРЮ за излаза на Белото море, да отдалечи България от морето, да я лиши от природните богатства на Пиринския край и по този начин да направи България икономически зависима от нея.
Същото е и за Егейска Македония, чийто етнографически състав е изменен поради станалите събития след първата империалистическа война, в чийто състав една голяма част има тук (чужд) елемент, който може да е и неприятелски, даже враждебно настроен към ФНРЮ. Освен това с отделянето на Егейска Македония от Гърция последната се лишава от богатите плодородни полета — Солунско, Серско, Драмско — които служат за житница и тютюново производство от една страна, а от друга страна, при тая перспектива, сиреч стремеж за отцепване, отделяне територии от Гърция, се усилват позициите на крайно националистическите елементи — монархо-фашистите, и ще им служат за коз в техните ръце да се оправдават, щото ако победи демократическият блок, Македония ни повече, ни по-малко ще бъде завладяна от Югославия. А при сегашните политически обстоятелства, политическа обща ситуация и епична борба, която гръцкият народ води, а и македонският народ в Егейска Македония, е истинско светотатство по отношение да дадените и давани жертви подържаното становище на ЦК на ЮКП. Този лозунг, това становище за обединението на македонския народ в рамките на ФНРЮ имаше смисъл в 1943/44 години, когато македонският народ беше поставен пред алтернативата или да остане като южно-сърбианец, т. е. да бъде оставен на сръбска асимилация, или да бъде фактически унищожен от една страна, а от друга, съществуващият чисто фашистки режим в България, фактически вече окупирана от немците, въпреки усилията, съпротивата и борбите на прогресивните елементи и сили в страната, начело с БРП(к), не можеха да излязат на повършнината, да се проявяват по-силно и по-открито, за да можеше да се постави конкретно по-другояче цялостното освобождаване и обединение на македонския народ. Но сега, когато в България начело на управлението стои БРП(к), която в нищо не отстъпва на ЮКП, нема смисъл да се надпреварваме за завземане или заграбване на земи, които принадлежат на самия македонски народ, а не на ЦК на ЮКП.
За да илюстрираме агресивните, националистически стремежи на ЦК на ЮКП по отношение на съседните страни и асимилаторската политика по отношение на македонския народ, прикривани под булото на комунизма и в името и под знамето на кои се вършат престъпления, изнасяме някои факти на неправди, терор и насилия по отношение на отделни лица и групи в цяла Македония и навън от нея.
1. ЦК на ЮКП е прикривал до резолюцията на Коминформбюро своя национализъм под булото на комунизма, ето как е вербувал на отделните командни позиции пи партията свои слепи и послушни оръдия, какъвто е типичният случай с лицето Видое Смиловски, сегашен подпредседател на Владата на НР Македония.
В 1944 год., м. август, на планината Козяк, преди да се събере на историческото заседание в манастира „Св. Прохор Пчински”, (АСНОМ) антифаш. събрание на Македония на едно събрание, когато се готвеше листата за народни представители на Македонския генерален съвет, Вукманович-Темпо дойде на събранието с един млад човек от Гостиварско, а той не знаеше да говори македонски, той беше Видое Смилевски. Ген. Темпо го предложи за народен представител в АСНОМ. Присъствуващите се възмутиха и се противопоставиха и особено се изказаха против това предложение другарите Лазар Соколов от Куманово, бивш пом.-министър на търговията, а сега професор при университета в Белград, Кирил Григоров — бивш министър на финансите в Македония, пом.-министър на финансите в Белград и Благой Хаджи Панзов, бивш помощник на явния обвинител на Югославия, доскоро съветник при югославската легация в София, а сега отстранен, отзован и сега без определена служба, ген. Темпо се разсърди и напусна събранието. После, когато се продължи събранието, Темпо дойде наново и заяви: „Видое Смиловски е изпратен от ЦК на ЮКП и трябва да се внесе в списъка на народните представители...” Заповедтта беше изпълнена, но за това горните другари по-късно бяха пръснати по Сърбия като съмнителни и неблагонадеждни лица и така лишени от възможността да станат общественици и македонски народни и държавни деятели.
По такъв начин се поставиха, изтъкнаха други лица, като Никола Минчев, Киро Мильовски, Любчо Арсов, Вера Ацева, а и самият Лазар Колишевски, който има заслуги спрямо македонския народ и работническата партия само затова, защото е учил заедно с Ал. Ранкович в средно техническо училище (В.Т. завод) в Крагуевац, а после арестуван в Македония (1941 г.) и осъден на вечен затвор от българската фашистка власт. Такова вербуване се прави по всички републики и само така може да се обясни и избирането на все наивни доверени, т.е. слепо послушни лица като делегати, (които) могат да се подчиняват на дисциплината на ЦК на ЮКП, който има нахалството да иска строга дисциплина от своите членове, а сам да не се подчинява на по-висшия орган, какъвто е Коминформбюро.
2. ЦК на ЮКП имайки на разположение държавния апарат и слепите екзекутори — органи на УДБ, всички подбрани и правоверни оръдия на Ал. Ранкович и Цв. Узуновски, уволнява от служба и изключва от партията и фронта лица, които са израстнали или симпатизират на резолюцията на Коминформбюро, какъвто е случаят например с председателя на върховния съд на НР Македония Коста Тасев и Димко Страчков, самият инвалид, а през време на народоосвободителната борба изгубил убити в борбата татко и брат и т.н.
Под предлог на квартирна криза и национализацията на имотите ЦК на КПМ върши отнемане на къщи, какъвто е случаят например с лицето Нанче Велков, който още в 1945 г. е подарил две къщи на държавата, 1946 г. даде още две къщи под наем на държавни учреждения и останалата му единствена къща на ул. 370 № 9 — Скопие, където живееше му се взема, за да се чуват само молбите на Д. Влахов, а цялото семейство на Нанче е изселено в село, макар да има три малки деца, които ходят на училище.
3. По заповед на ЦК на КПМ председателството на президиума на НР Македония определя пенсии, какъвто е случаят с лицето Дончо Арсов, татко на министъра на труда Любчо Арсов, без да има какви да са заслуги.
4. За да се повдигне „борбеността и авторитетот” на партията по директивите на ЦК на ЮКП се набляга да се отрича всякаква борба, ако не е свързана с борбите на Сърбия. Тая надменност иде дотам да твърди щото историята и революционните борби на македонския народ едва ли не започват от 2.Х.1941 г.
5. Като крайностите — националистическият нихилизъм на ЦК на МКП се допират до националистическите и даже шовинистични крайности на ЦК на ЮКП. След първото заседание на АСНОМ на 2 август 1944 г. народните представители избраха комисия, която трябваше да изработи и македонска азбука и граматика. Комисията изработи азбука и я поднесе за одобрение пред АСНОМ, тая азбука не се одобри от ЦК на МКП, под предлог, щото тоя който пише по чисто македонски не е тук. Алузия за Венко Марковски, който по това време е бил във втората бригада. Това мнение на ЦК на КПМ се даде бидейки ЦК още не се чувствуваше господар на положението, а и сметаше дека Венко Марковски ще се присъедини към гледището на ЦК. После дохождането в щаба на Венко Марковски се видя, че и той е поддръжник на македонската азбука далече от всякакво сръбско или българско влияние. С разширяването на свободната територия в Македония и прехвърлянето щаба в с. Долни Брановски — Велешка околия, ЦК иа КПМ се почувства по-здраво застанал на своите позиции и затова почна да настоява на всяка цена да се въведе Вук-Караджичовата азбука и колкото се може македонския книжовен език да се отдалечава от народния говор. Проводници на тази политика бяха ген. Темпо и Лазар Колишевски преку Блаже Коневски по теоретичните напътствия дадени от проф. Боткович изтъкнат великосръбски шовинист и съратник на окупаторската власт в Сърбия.
Въпреки това течение за въвеждане на една чиста македонска азбука не беше удушено, затова кога президиумът на АСНОМ дойде в Скопие наново се повдигна въпрос кой биде отклонат с една хитрост от страна на ЦК на КПМ, като рекоа ке биде повикан проф. Державин и Бернщайн да си дадат мнението за македонската азбука и книжовен език. Горният проф. Державин дойде в Белград без нарочно да му се даде възможност да посети Македония. Той предлог беше даден от ЦК на КПМ. След като ЦК се почувства по-силен почна на всеуслушание да тръби за културни придобивки, за македонски език, а всъщност подземно почна да се шири мнението щото ние македонците сме малък народ и затова защо ни е да изработваме език, като имаме готов сръбски език и можем да си служим с него. Нашите национал-нихилисти разпространяваха равнодушност спрямо нацията како нещо кое е отживело времето си, а ЦК на ЮКП напротив преку своя „агитпроп” засилваше национализма. И затова цялата територия на Вардарска Македония я запази за сфера на културно влияние, където не се пущаше от 1945 г. до сега никакъв друг вестник и книги освен сръбски, под предлог, че не се списвали по чисто комунистическа линия. Дори и органът на Съветската армия в България беше спрян да се продава само, защото се списваше на български език.
Не стига това, но езикът в книгите и вестниците особено в. „Нова Македония” преднамерено, умишлено, с явна тенденция се изопачава от постоянно поставени лица, както е засега лицето Джамбаз от Прилеп, за да не може да се разбира и народа да бъде принуден да чете в. „Борба” или „Политика, т.е. само сръбски вестници.
6. Все със същата тенденция не се съставят учебници на македонски език, за да се принудят учениците да си служат със сръбски учебници, а това е средство, за да се сродят учениците със сръбския език.
7. Никъде по публични места и особено на манифестациите не може да се чуе хубавата македонска песен, а навсякъде се пеят само сръбски песни! Ако някой пее македонска песен, той е „националист”, „сепаратист”, а ако се чуе българска песен всички се смятат за ВМРО-вци.
8. Народните представители в Скупщината в Белград всякога говорят своите речи на сръбски език под предлог да бъдат разбрани от другите депутати.
9. Много дирекции и предприятия в Македония водят своята официална преписка на сръбски и то мегу себе си. Дори има случаи в Министерството на земеделието пом. министър „Планински”. Стоилко Иванов настоява подведомствените дирекции да дават докладите им на сръбски език.
10. Но, той, национал-нихилизма на ЦК на КП Македония и шовинизмът на ЦК на ЮКП се проявява най-изразително в административно-териториалното разделение на Македония и Сърбия.
Административно-териториалната граница на Македония откъм Сърбия сега минава през Четирски рид —10 км на север от Куманово, докато истинската и етнографска граница на Македония е реката Южна Морава и р. Пчиня и обхваща околиите Търговище, Бояновци, Прешево „Козяк”, т.е. триъгълникът между Крива Паланка, Босилеград и Враня. Целият този край е неселен с македонци, приобщени от сръбската пропаганда към сръбската нация. ЦК на ЮКП като истински „комунистически ръководител” е запазил този край за Сърбия и в същото време дава вик да се присъедини и Пиринска Македония към Вардарска Македония. Не стига това, ами надават и вик, че българската пропаганда в Пиринския край българизирала пиринското население. Затопи се намерил ЦК па ЮКП, (който) подбужда преку ЦК на КПМ да изпрати учители в Пиринския край, за да събудят македонското съзнание между населението. Се явява въпросът, защо не се пращат македонски учители в „Козияк”. Не само, че там не се изпращат учители македонци, за да будят македонско съзнание, а ЦК на КПМ дори отваря сръбски училища в македонска територия, сегашната граница от към Сърбия в селата Табановци, Четирци, Никулени, Старо Нагоричани. А в Куманово има и сръбско училище, макар да няма чисто сръбско национално малцинство, като преселини или дошли там да живеят. Тези „сърби” в Куманово вършат (правят) литие на „Св. Сава”, докато на македонците не им се позволява даже да празнуват по същия начин и празника „Св. Св. Кирил и Методий” — 24 май.
11. Докато ЦК на КПМ така отвращава народа от правилното развитие на националното чувство, дотогава ЦК на ЮКП чрез агитпропа в лицето на Милан Джилас и Нешкович, разпространяват в печата най-груб национализъм или великосърбизъм. В статията послучай годишнината на Вук Караджич във в. „Борба” бр., ... от.... Мил. Джилас споменува за сръбска книжовност в периода от Кирил и Методий до Паисий Хилендарски, докато летописецът Черноризец Храбър, съвременик на Кирил и Методий, казва: „Прежде убо словен не имахън книгъ, но чертаехъ и резаахъ погани сонште”, т.е. говори за общославянска култура още недиферинцирана.
Изхождайки от гледището, че русите величаят и славят генерал Кутузов, Суворов, като народни герои, то Бранислав Нешкович на VI конгрес на Нродния фронт на Сърбия величае войводите ген. Путник, Стрепанович и Мишич и ги провъзглавсява за народни герои. В случая, изглежда, Нешкович смесва произхода на тия войводи, които са от селски произход, с техните дела като пълководци и поборници за великосръбство. Знае се, че войводата Путник беше дясната ръка на княз Арсени и престолонаследника Александър Карагьоргьович по време на Балканската война, когато Македония беше поделена между балканските съюзници, а още по-важно за това време са масовите кланета на много македонски родолюбци. Що се отнася до другите войводи, като „солунци”, когато се върнаха през (1918 г.) в държавата на СХС в кръг удариха генералната стачка на железничарите, рудничарите и миньорите в Тръбовле 1919/1920 г.
Горното се потвърждава от думите на Милан Джилас, казани в едно интимно събрание: „Това, което ръководителите на бивша Югославия не можаха да направят близо 30 години, ние новите ръководители го направихме за 3 години.”
Тия и други подобни думи, мнения, заключения на теоретиците на ЮКП се оправдават и се приемат за правилни-комунистически от ЦК на МКП, а що се отнася до нашите македонски дейци и борци за нашето освобождение, то те се наричат националисти, недорасли за времето или изкуфели старци, които не трябва и не заслужават да се слушат и уважават. На тия фарисеи им е потребно да дигат шум и да се крият под комунистическа покривка — прикритие и свободолюбие. Затова им е потребно пред света да дигат паметник на Гоце Делчев в Скопие. Потребно им е да основат комитет за илинденски пенсии, потребно им е да правят „тържества” за Илинден (ден на голямото македонско въстание от 1903 г., наречено Илинденско, поради това, че беше вдигнато на самия ден св. Илия — 2 август 1903 г.) в Крушево, като трибуна да се ругае всичко българско, макар и да е исторически факт, че илинденците са се чувствали и са действали всякога и навсякъде като хора с българско съзнание. Нашите фарисеи имат илинденци пенсионери инвалиди, старци на държавни ясли, които трябва да се издържат, за да не падне блесъкът на свободолюбието и признателността на КПМ. По тоя начин не давайки възможност на илинденците организирано да манифестират и проявят своето борчество и своя принос към освободителното дело.
Със забраняването на всякаква организация на илинденци в Народния фронт като отделна група се върши умишлено от ЦК на ЮКП, за да се задуши и да не излезе на бял свят истинският лик на македонския народ, да не излезе наяве оня животоспособен и борчески елемент, който изнесе на своите плещи илинденската епопея и народоосвободителната борба. Горното се потвърждава от добре известното за всички екзекутиране на 12 души в Скопие, 53 души във Велес, 43 души в Куманово — без всякакъв съд, избити от органите на ОЗНА по директива и заповед на Александър Ранкович. Ние не говорим за престъпниците фашисти, които с оръжие или по друг начин са се борили против партизаните, но ние сме против, затова защото обществото не бе осведомено за тяхната виновност. Тогава, когато по Сърбия селяни дражависти, хванати с оръжие в ръка в борбата с партизаните, бяха помилвани като „подведени”, „излъгани”.
Плодовете на тая с нищо неоправдана българофобска политика, както срещу македонския народ, срещу емиграцията в България и спрямо самия български народ, се проявиха още в началото на освобождението на Македония от фашизма. Още от началото на освобождението, вместо да вървим към сближение с емиграцията и българския народ и цялото това движение да дойде отдолу, от самия народ, вместо да се улеснят съобщенията и общуванията с България или между Вардарска и Пиринска Македония, напротив, те изкуствено се скъсаха и всяка проява от страна на емиграцията или от самия народ в Македония, по разни градове и села за сближение и взаимна помощ, се тълкуваха своеобразно, както в случая с Охридското братство в София, което изпрати в 1945 г. на населението в Охридска околия, беше отхвърлено ката „рушвет”, за да бъде освободено лицето Кецкаров — бивш кмет на гр. Охрид.
На тия прояви на състрадания, които излизат отдолу в народа, председателят на правителството Лазар Колишевски показа, „дипломатическият път за помощ от София за Скопие е чрез Белград”. Това значи, че се отхвърля всякакво сближение общуване с българския народ и македонската емиграция, докато успеят да асимилират македонската младеж, без да смятат, че това е една сериозна работа и най-малко комунистите са за такова асимилиране. Затова се дойде до печалния факт от огромната македонска емиграция в България нашата кауза да се „брани и „защитава” от един професионален агент, продажник още на крал Александър, известен малоумник и базхарактерник Ангел Динев, който с резолюцията, изготвена и продиктувана от други, напада и обвинява БРП(к). Тая резолюция е вече с охота отпечатана в 100 000 екземпляра, за да се разпространява навсякъде в един момент, когато у нас няма хартия даже за учебниците и др,
12. ЦК на ЮКП, за да задоволи реакцията в Югославия, издаде закон за пенсионерите, който закон признава завареното положение на всички чиновници главорези, джандари и насилници на македонския народ. Също не се забравиха да се пенсионират и сръбските учители — пропагандатори на сърбизма в Македония, които са били плащани от Министерството на вътрешните работи на бивша Сърбия, тогава когато истинските народни учители, които са служили на македонския народ за 10-15 турски лири, коити пари са се събирали от църковните приходи от входни билети, от чистачки — на тях няма пенсия, защото в училищата, в които те са учителствали, са били под ведомството на екзархията, която също бе официално призната от турската държавна власт като представители на македонското и българското убечно дело тогава. Засега не намираме за нуждно да засягаме икономически проблеми, с чието провеждане и използване се дойде до абсурд.
13. Правосъдието на НР Македония по директивите на ЦК на КПМ е достигнало до степен на една илюзия за съдене по законност, защото присъдите като система се дават предварително в затворен плик на съответните съдии. Достатъчно е да се вземе коя и да е присъда по политическа или углавна работа, за да се установи тази илюзованост. По тоя начин народът губи вяра в народното правосъдие. Ето това е в правосъдието, то с народните обвинители работата стои още по-лошо, защото те са органи на ЦК на КПМ. Делата в съда и Македония от ден на ден намаляват поради това, че народът вече изгубил вяра в съда като държавен институт и ако има дела в съд, те нарочно и изкуствено се създават от народните обвинители под диктовката на УДБ, която върши обиски и под предлог да няма някои скрити неща, които по-скоро са им потребни, като например: каса за пари, фотографически апарат, билярди и т.н., подигат дело и собственикът бива арестуван.
14. Затворите са пълни с политически затворници вследствие на измислени афери, като придърженици на ВМРО–Иван Михайлов, който не е имал и няма никакво влияние между масата, а с тия процеси му се издига авторитетът и името като народен герой.
ЦДА, ф. 214 б, оп. 1, а. е. 517, л. 3-11. Копие. Машинопис.