През 1933 г. Македонският научен институт в София издава картата на Македония. Тя е дело на един от най-видните български географи университетския професор Димитър Атанасов Яранов (21 октомври 1909, Солун – 14 август 1962, София). Изданието е във вид на папка. Самата карта се състои от шест листа, като се предхожда от неговото изследване за развитието на картографията изобщо и за мястото на картографията на Македония от най-ранно време до 30-те години на 20 век.

 

Тази му карта няма ново издание, а в действителност тя е една от най-добрите, макар, че П. Коледаров я отминава общо взето тихомълком в изследването си „Името Македония в историческата география“ (1985 г.), позовавайки се на нея няколкократно в изложението си.

Преди години нейната встъпителна текстуална част беше отпечатана в САЩ от МПО с няколко обяснителни думи от Любен Димитров. С текстът на Л. Димитров, заедно с факсимиле от изданието може да се запознаете тъй като те са включени тук като приложение.

Сега нашите читатели ще имат възможност да се запознаят с изложението на професор Яранов, тъй като и днес темата за географските и историческите граници на Македония е актуална, и както се оказва е непозната за политици и историци, които се произнасят по македонския въпрос.

Любопитното в случая, което читателите ще забележат, е че проф. Яранов никъде в своето изложение не се позовава на Димитър-Ризовия атлас, който в онези години е изключително популярен.

Прилагам и всичките фигури, които Яранов е отпечатал в изложението си, но поради технически причини без изработената от него карта.

Цочо В. Билярски

ДИМИТЪР ЯРАНОВ,
КАРТА НА МАКЕДОНИЯ В ГЕОГРАФСКИТЕ Й ГРАНИЦИ

 

I. РАЗВОЙ НA КАРТОГРАФСКОТО ПРЕДСТАВЯНЕ НА МАКЕДОНИЯ.

Началото на втората четвъртина на нашия век съставя най-важната епоха в развоя на картографското представяне на Македония. През времето 1925–1926 г. излезнаха от печат всички листове от новата сръбска топографска карта в мярка 1:100 000, засягащи Македония, изработени съобразно с най-новите научни изисквания. През периода 1927–1932 г. излезнаха почти всички листове от новата гръцка топографска карта в мярка пак 1:100 000, засягащи Македония, изработени, подобно на сръбските, според най-новите изисквания на картографната техника. Най-после, все през същия период се положи твърда основа за изработване на новата българска топографска карта в мярка 1:50 000, която ще обхваща и Македония под българска власт. Следователно в много близко време всички онези карти на Македония, с които трябваше, а отчасти и сега трябва да си служим, ще бъдат постигнати от съдбата, предопределена за всяка карта, ще станат обикновени исторически документи. Ето защо сега, преди да се дадат обясненията, относящи се до приложената към тази работа карта, е най-удобно и уместно да се направи един исторически преглед на картата на Македония. Един такъв преглед е интересен не толкова сам за себе си, колкото поради обстоятелството, че картографското й представяне е вървяло редом с опознаването й и че, следователно, да се запознаем с развоя на картата на тази страна, би значело косвено да проследим нейното опознаване от останалия свят.(1)

В класическите времена Македония, в непосредствен допир с центъра на стария културен свят, е била между най-добре познатите земи. И когато започнало чертаенето на карти в същинския смисъл на думата, тя е била между първите земи, които са били представени картографски. Македония е била доста подробно и вярно нанесена върху картите, рисувани през първата половина на втория век след Хр. от Марин Тирски и довършени през втората половина на същия век, около 160–180 г. сл. Хр., от александрийския географ и астроном Клавдий Птолемей. Неговите карти, за съжаление, не са запазени, но е запазена неговата география, която представя описание на света въз основа на споменатите карти, поради което знаем точно какво са съдържали. (2) Отбелязани са били планините, които ограждат Македония от север. На запад тя е достигнала до Адриатическо море, а на изток – до р. Струма. По брега са били означени почти всички селища и устията на всички реки, които във вътрешността са били отбелязани като да текат направо от изворите си, без завои, към морето. Означени са били и всички градове от вътрешността на страната, както и част от планините между Вардар и Струма. Халкидическият полуостров с неговите три полуостровчета е бил добре очертан, но Орфанският залив е бил представен много на север.(3) Как е изглеждала Македония върху картите на Птолемей личи от фиг. 5, за която по-доле ще стане дума отново.

Докато картите и книгите на Птолемея са били достъпни само за един тесен кръг хора, наложило се е на римската власт, която се простирала около това време върху целия тогавашен културен свят, да предприеме измервания за нарисуване на карти за задоволяване на чисто практически нужди. Издяланите върху камък карти на Римската империя са били изложени на площадите за публично използуване. На тези карти е била нанесена с много подробности и Македония. За това може да се заключава не само а priori въз основа на обстоятелството, че Македония е била една от най-важните провинции на Римската империя, но и по запазената и до днес по препис от 12 в. Tabula Peutingeriana, римска итинерарна карта от IV в. (4) Върху нея, поради практически съображения, всички земи са разтегнати от запад към изток. Така е представена (както се вижда на фиг. 1) и Македония. Върху тази най-стара, запазена и до днес по препис карта, не само че личи името на нашата страна, но са дадени и много подробности. Отбелязани са част от планините, които от север ограждат страната. Отбелязана е известната Via Egnatia, Via Militaris от Солун (Tessalonice) към Цариград, пътя от Солун към Скопье (Scupis) и от Битоля (Heraclea) към Стоби (Stopis) при Градско на Вардар, пътя от Amphipoli при устието на Струма до Heraclea santica (Демир Хисар) и от последния до Филипи (Philippis) при Драма. Отбелязан е и пътят от Pella (при днешното с. Постол в Енидже-Вардарско) към Гърция. По всички казани пътища са отбелязани и станциите – градове и по-големи села. Отбелязано е и Охридското езеро, което, подобно на пътищата, е липсвало в картите на Птолемея. Последните, обаче, са стояли, колкото се отнася до хоризонталните съотношения, по-горе от Tabula Peutingeriana. Това е било във връзка със специялната практическа задача на последната.

Към съчиненията на Св. Йероним, представляващи нещо като черковна география и писани наскоро след съставянето на Tabula Peutingeriana, към 388 г., са били прибавени и две карти, върху които е отбелязана и Македония с 7 нейни града, 3 които личат и върху Tab. Peuting. от където изглежда да са преписани.

През средните векове, особено до края на 13 в., заедно с общия упадък на културата, настъпва обрат и в картографията. Вместо да се рисуват подробни карти, в които всяка страна да е подробно означена, започват да се рисуват не големи по размер кръгли, елипсовидни и четвъртити карти на целия свят, на които в средата обикновенно е означен Ерусалим. Защото рисувачите на тези карти в повечето случаи са монаси, а картите се прибавят към псалтири или се излагат по големите катедрали. И понеже тези карти представят само грубо копие на по-старите римски загубени вече карти, то върху повечето от тях е представена, макар и съвсем схематично, и Македония. Ще ги изброя в хронологичен ред.

В елипсовидната карта на света от монаха Beatus, рисувана на 776 г., освен името Macedonia личат още и градовете Солун [Tessalonica (sic!)] и Филипи (Filippis).(6) Името на Солун е написано още един път и то като име на област между Македония и Епир, явно вместо Thessalia. (Вж. фиг. 2).

Картата на Beatus, в сравнение с по-късните карти на света, съдържа доста подробности за Македония, което е във връзка с обстоятелството, че е по-близка по време до подробните римски карти, от които авторът й е могъл по-изобилно да черпи.

В следните по-къснешни кръгли и елипсовидни карти личи само името на нашата страна, нанесена съвсем схематично: (7)

Карта на света, намираща се в библиотеката на градеца Albi в Languedoc, рисувана вероятно през 8 в.

Карта на света наречена Cottoniana (пази се в Лондон, в British Museum), от X в.(8)

Карта на света от Хенрих Майнцки, от 1110 г.

Карта на света, намираща се в Оксфорд, пак от 1110 г.

Карта на света от Guido от Брюксел, рисувана на 1119 г.

Карта на света от Matthaeus Parisiensis, от първата половина на 13 в.

Карта на света, приложена към един псалтир от Лондон, от 13 в.

Към края на 13 в. поради засиления интерес към по-далечните земи, кръглите карти добиват по-голям размер и се изпълват с повече подробности. Върху две карти от това време, карта на света в Херефордската катедрала в Англия и карта на света намираща се в един монастир при селото Ебсторф в Германия, е нанесено не само името на нашата страна, но и главният й град Thessalonica.(9)

Карти на света, каквито са излизали през 8–13 в., са продължили да излизат и след това, през 14, 15, даже 16 в. И в много от тях е отбелязана Macedonia (напр. в картата от 1475 г. от Lübeck), но на тях няма да се спирам, тъй като тe през тези векове се явяват като анахронизъм. Защото от края на 13 в., благодарение на откриването на компаса, картографията навлезе в нов период, през който и Македония се нанася върху картите много по-точно, отколкото върху монашеските кръгли mappaemundae.

Първа последица от откриването на компаса са така наречените портулани – карти, върху които са означени сравнително доста точно морските брегове. Още върху първия портулан, така наречената Carta Pisane, изработена от Jomard към 1300 г.(10) македонското беломорско крайбрежие с по-важните му пристанища и устия на реки е отбелязано извънредно точно. Най-важната грешка на тази карта е, че цялата координатна система е завъртяна, колкото се отнася до частта около Македония, с около 345°, поради което Солунски и Орфански зилив са нарисувани на една географска ширина със залива на Сан Джовани ди Медуа. По същия начин и със същата грешка са представени крайбрежните македонски земи и в почти всички по-къснешни портулани на: Giovanni da Carignano (около 1300 г.); Petrus Vesconte (1311 г.); Perrinus Vesconte (1327 r.); Angelino Dulcert (1339 г.) (вж. фиг. 3); върху Charta navigatoria auctoris incerti (atlas Catalan) от 1375 г.; върху портулана на Guglielmo Soleri (1385 г.); върху Charta navigatoria auctoris incerti, пазена в Упсалската библиотека (от 15 в.); върху портуланите на Andrea Bianco (1436 г.); Gratiosus Benincosa (1467 г.); Conte Freducci (от 1497 г.); в Charta navigatoria auctoris incerti (около 1500 r.), пазена в библиотеката на А. Е. Nordenskiold; в портулана на Juan de la Cosa (от 1500 г.); в Charta navigatoria auctoris incerti (1502 г.), пазена в библиотеката на Hamy; в портуланите на: Diego Ribero (1529 г.); Pierre Descelliers (1546 г.); Domingo Olives (1568 г.); Diego Homen (1569 r.); Vincentius Demetrius Voltius (1593 r.) и Bartolomaeus crescentius (1596 г.).(11) Само в портулана наричан Pinelli-Walckenaer, от неизвестен автор, от 1384 г., грешката, която съдържат гореизброените портулани, е избегната.(12) (Вж. фиг. 4).

Един голям недостатък на всички изброени портулани е обстоятелството, че те засягат само бреговете. Подтик да бъде поправен този недостатък дали няколкото последователни издания на птолемеевата география през втората половина на 15 в. и репродуцирането на запазените преписи от неговите карти, реставрирани отчасти въз основа на географията му. Нека се спрем за момент на изданието на птолемеевите карти направено на 1490 г. в Рим. На десетата карта е нарисувана Македония, Епир, и Ахайя. Както се вижда на фиг. 5, бреговите очертания са съвсем неправилни, а вътрешността е изпълнена със селища, които са съществували през 2 в. сл. Хр., даже и по-рано, а нито едно ново селище не е нанесено. Не е отбелязано нито едно езеро, а реките са показани като че текат направо от изворите си към морето. Тази карта, обаче, е с географска мрежа, каквато имат всички птолемееви карти. Последното обстоятелство се явило като мощен двигател на картографията, която за половина век достигна, към средата на 16 в., най-големия си разцвет (13). В нашия случай е важно, че картографите започнали да не се задоволяват да копират старите карти, ами започнали да ги комбинират и проверяват една с друга и да ги допълват, доколкото са имали по-нови сведения за съответната земя.

Първата карта, плод на модерната картография, в която подробно е представена и Македония, е тази на Sebastian Munster (приложена към неговата Kosmographey, издадена на 1544 г.): New Griechenlandt mit andern anstossenden Landern wie es zu vnsern zeiten bechriben ist. За съставянето на тази карта Munster е използувал, колкото се отнася до Македония, три различни източника. Крайбрежието е начертано по портуланите; ходът на реките, и името на гр. Филипи, който през 16 в. не е съществувал, са взети от птолемеевите карти. Най-после според описания на пътя Солун-Драч през 15–16 в., са нанесени почти всички градове по него и то със съвременните им български имена: Vodena, Vitolie (Битоля), Prespa (вм. Ресен), Straga (Струга). Последната е отбелязана на южния бряг на Охридското езеро. Последното се изтича в Дрин. В него се изтича и Преспанското езеро, нарисувано по на север от Охридското. Тази грешка, както ще видим, се повтаря в почти всички последующи карти чак до края на 18 в. Костурското езеро пък е нарисувано още по на север. Тези грешки в начертанието на Западна Македония, обаче, са нищо пред начертанието на Източна Македония. Като е нямал за нея никакви сведения, и за да не я остави празна, Munster я е изпълнил с несъществуващи реки и градове. Така по течението на една река, която по положението си отговаря на Места, са нанесени градове Comergena и Rusio, които от тази карта се явяват във всички следващи карти чак до 18 в. Тази малка (с приблизителен мащаб 1:3 000 000) и грубо изработена карта, пълна с грешки, но която първа ни дава някои модерни географски имена, е упражнила, поради голямото й разпространение, значително влияние върху картите излезли след нея.

В излязлата една година по-късно, на 1545 г. във Венеция карта на Valvassorius Vadaginus: Totius Graeciae descriptio, в която влиза и цяла Македония, птолемеевите карти са използувани по-обилно, та картата е пълна с класически имена, покрай които, обаче, се срещат и някои съвременни, и то пак от Западна Македония, която по ред причини е била по-добре позната на западния свят. Градовете Охрид (Ohrida) и Дебър (Dibrij) се отбелязват със съвременните им имена за първи път в тази карта. Близо до Охрид е отбелязано голямо безотточно елипсовидно езеро.

Доста големи подобрения в картографското представяне на Македония личат в картата Europa на Gerhard Mercator – издадена на 1554 г. в Duisburg(14). Частта, представяща Македония, е била нарисувана, както може да се заключава по много обстоятелства, по картите на Munster и Valv. Vadaginus, като са били използувани и портуланите и картите на Птолемея. За представяне на Западна Македония са били комбинирани много сполучливо, и вероятно случайно, първите две карти, та правилно е означено, че Лихнидското (сиреч Охридско) езеро се изтича в Дрин, може би защото не е имало място да се представи и Преспанското езеро. Под влияние на птолемеевите карти покрай новите имена са отбелязвани и старите. Напр. Lichnidus n. Locrida (с член!), Deborus n. Dibra и пр. Освен с карти Меркатор ще да си е служил и с пътеписи, поради което върху тази му карта срещаме за първи път нанесен град Щип (Stipe).

Цяла Македония с доста подробности личи върху картата на W. Lazius: Cominentarii rerum Graecorum, излязла на 1558 г.

Ha 1560 г. излиза една бележита карта, която обхваща и цяла Македония: картата на Giacomo Gastaldi, Carta della Grecia. Тази карта е първата по-самостоятелна работа върху южната половина на Балканския полуостров. Работена е не само въз основа на по-старите карти, но, както личи от съдържанието й, и въз основа на релациите на венецианските пратеници в Цариград и на сведенията на дубровнишки търговци. И понеже Западна Македония е била в по-тесни връзки с Дубровник и Венеция, представена е сравнително доста добре. За първи път върху тази карта са нанесени много западномакедонски градове и места. Друга важна отлика на картата на Gastaldi от предществуващите я е начертанието на терена. Вместо непрекъснати тесни вериги Gastaldi е изобразил върху картата си с многото, безразборно разхвърляни, хълмчета, планинистия характер на земите, които обхваща картата му.

След 24 години същият автор издава друга карта(15) под заглавие Romaniae (quae olim Thacia dicta) vicinarumque regionum, uti Bulgariae, Walachiae, Syrfiae, etc, descriptio. Auctore Iacobo Castaldo, C.IDID.LXXXIIII. Тази карта на Тракия (наречена от автора Романия) се явява като продължение на картата Гърция. И тя обхваща почти цяла Македония, чийто беломорски бряг е доста добре предаден (особено Солунски залив, на който е означено и стесняването при Кара бурун). Най-зле е представена, Източна Македония, пълна с несъществуващи реки и градове и отбелязана като Iamboli regio, вероятно по името на стария град Amphipolis близо до устието на Струма отбелязван с това име чак до към 18 в., макар да е бил разрушен още през V-VI в. сл. Хр. Този несъществуващ и през средните и нови времена град в по-късните карти се бележи като Emboli и Iamboli. По неговото име в почти всички карти от втората половина на 16 в., от 17 и 18 в. областта на изток от Солун се бележи като Iamboli. Macedonia е отделена от Bulgaria с една широка и непрекъсната верига от планини. На юг от веригата правилно са означени Щип (Stipe) и Кюстендил (Sibagno), а също и гр. Кратово (Cratouo), който липсва на Меркаторовата карта от 1554 г. На север от веригата в Bulgaria са означени област и град Тиквеш (Tiqves). За него Gastaldi, който, личи си, е използувал много пътеписи, ще да е знаел, че се намира в България, както много често венециянски пътувачи наричат Македония.

Само 5 години след последната карта на Gastaldi на 1589 г. излезъл в Duisburg нов атлас от Gerh. Mercator под надслов Italiae, Sclavoniae et Graeciae tabulae geograpbicae. В него се съдържат две карти, в които влиза цяла Македония: Walachia, Servia, Bulgaria, Romania (т.е. Тракия) и Macedonia Epirus et Achaia. Особено е интересна за нас втората карта, предадена в естествена големина почти щяла на фиг. 6. Ако сравним как е представена нашата страна върху тази карта на Mercator и върху картата му Europa, печатана преди картите на Gastaldi, ще констатираме значителна разлика. За втората си карта Mercator ще се е ползувал широко от двете горепоменати карти на Gastaldi. Това личи не само от италиянския характер на топонимията, но и от грешките, които са направени в тази втора карта, и които личат в картите на Gastaldi, но не и на Меркаторовата Europa. Както в разгледаните Гасталдиеви карти и в Меркаторовата „Macedonia Epirus et Achaia“ Тиквеш (Thiguez) като област и град е нанесен на север от планините, които ограждат Македония от север, а Преспанското езеро е показано, че се оттича в Дрин. Най-неточно е представена Източна Македония означена по подражание на Gastaldi, Iamboli. И Места (Carisso fl.) и Струма са показани като малки реки, поради това, че цялото македонско беломорско крайбрежие е показано по на север под влияние на по-горе изброените портулани, от които Меркатор е копирал бреговата линия. Покрай портуланите, картите на Птолемея (от които се вземат много стари имена)(16) и картите на Gastaldi, Меркатор при рисуването на картата си на Македония ще да е взел под внимание и някои от пътеписите излезли през 16 в., напр. пътеписа на Pierre Belon (17). Поради това на картата на Mercator има подробности, които липсват в предходните карти засягащи Македония. Тъкмо подобни пътеписи и специялно пътеписа на Belon ще му са дали основание да отбележи горите в Халкидически полуостров и по югоизточните склонове на Шар. Разглежданата карта е първата, върху която са нанесени и фитогеографски елементи в Македония. Картата на Mercator „Macedonia Epirus et Achaia“ е първата карта на нашата страна изработена заради самата Македония. Ето защо и мащабът й е доста голям – приблизително 1:1 931 165(18). При това изработена е старателно и то от най-прочутия картограф от епохата на Европейското възраждане. Поради това тя е упражнила извънредно силно влияние върху по-сетнешния развой на картографското представяне на страната.

В атласа на Guil. et Joanis Blaeu: Theatrum orbis terrarum sive atlas novus. Pars tertia, издаден на 1647 г. в Амстердам картата Macedonia Epirus et Achaia представя буквално копие на едноименната Меркаторова карта(19). Едно просто увеличено копие на същата Меркаторова карта представя и излязлата към 1665 г. карта на Лауренберг: „Македония, родината на бележития Александър Великий“ (Macedonia Alexandri Μ. patria Illustris. Auctore 1. Laurenbergio). Мащабът й е доста едър – около 1:550 000(20). В излязлата на същата година в Париж карта на Sanson: Cours du Danube влиза

И цяла Македония, нарисувана пак според картата на Меркатор. Същият Sanson след 2 години, на 1667 г., издава в своите Cartes generates и карта Graecia, в която влиза и Македония. И тази Ѕаnѕоn-ова карта е според Меркатор, но с някои подобрения, особено в Западна Македония. Охридското езеро е начертано почти тъй, както ни е известно днес, също и р. Дрин. На 1692 г. Sanson издава нова карта: Estats de l’Empire de Turqs en Europe etc., която се отличава от първите му две карти, колкото се отнася до Македония, по малкото, но съвременни надписи, за съжаление, много изопачени и по много правилното начертание на реките Бистрица и Черна (означена като начало на Вардар). Тази промяна ще се дължи на излезлите на 1684 и 1689 г. карти на италиянеца Cantelli, на които заслужава да се спрем с няколко реда.

В излезлия на 1684 г. в Рим атлас на G. de Rossi: Mercurio Geographico се намира карта Macedonia Epiro Livadia Albania e Ianna. Diuise nelle sue parti principali da Giacomo Cantelli da Vignola. Su l’Esemplare delle Carte migliori, e sit le piu recenti Relationi con l’accrescimto di molte notizie. Data in luce da Gio. Giacomo de Rossi delle sue stampe in Roma alia Pace con Priuilegio del S. Pont. 1684. Cantelli едва ли ще се е ползувал с много карти, както съобщава в заглавието на картата си, защото последната е точно копие, но в уголемен мащаб от картата на Mercator, от която само са изпуснати част от надписите, а останалите са написани по-едри. Най-голямото достойнство на тази карта е, че е поправено течението на реките Бистрица и Черна, което показва, че Cantelli наистина ще да се е ползувал и от релациите на венециянски посланици в Цариград, които често са имали случай да минават през Средна Македония. Сбъркал е обаче, като е показал, че Вардар (=Черна) при събирането си с р. Ospago (същинското горно течение на Вардар) образува езеро. (Вж. фиг. 7).

В издадената на 1688 г. в Амстердам от Frederic de Wit карта Regni Hungariae etc., обхващаща и Македония, последната е нарисувана изключително по картата на Cantelli, като е избягната току-що споменатата грешка, може-би, съвсем случайно, тъй като не е отбелязано и Костурското езеро.

Във второто издание на атласа на G. de Rossi, направено на 1689 год., картата La Bulgaria е la Romania con Parte di Macedonia е пак от G. Cantelli, като последната е представена точно както в картата му от 1684 г. По-интересна е друга една карта в същия атлас, пак от Cantelli: Il Regno della Servia, на която е означена и Северна Македония, предадена много точно. Скопье е отбелязано от двете страни на Vardar ol. Axius fl. (р. Вардар, наричан някога Аксиус). Близо до изворите му правилно е отбелязано Tetteuo (Тетово). Отбелязан е пътя от Косово поле през Caccianico (Качаник) за Скопье и от тук през Kaplanouo (с. Катланово) към Солун. В последното село е показано, че се събират пътищата от Скопье и Соmanou (Куманово), отбелязано погрешно в долината на Българска Морава (Morauu di Bulgaria). В нейното течение погрешно е отбелязано и Kratoua (Кратово).

Македония е начертана в издадената на 1692 г. карта La Graecia от Vincenzo Coronelli според картата на Cantelli от 1684 г.

На 1696 г. излязла картата Estats de l’Empire des Turqs en Europe etc. par II. Jaillot. Тя за нас не е интересна, понеже представя точно копие на едноименната по-горе отбелязана карта на Sanson от 1692 г.

На 1707 г. излиза големият атлас на G. D. l’lsle, в който е поместена и изработената от него карта на античната Северна Гърция (Graeciae pars septentrionalis), в която влиза и цяла Македония(21). Чисто античната топонимия е взета от картите на Птолемей, като е допълнена по Tabula Peutirtgeriana, от която са взети старите пътища. Въпреки това тази карта на De l’lsle съставя голям напредък в картографското представяне на Македония, но в друго отношение. На нея за първи път са представени много добре морфографските и хидрографски отношения в цялата страна, и особено в Източна Македония, която, както знаем от предходните страници, в това отношение бе останала много назад. Извънредно правилно е начертана Места, отбелязана като Nestus sive Mestus fl. Много правилно е нанесена и Струма (Strumon fl.), показана че извира от Scomius (=Витоша). Като е знаел, че Струма минава през езера, а не знаела, че са две (Бутковско и Тахино), авторът е отбелязъл 8 такива по течението й и две по течението на десния й приток Pontus fl., отговарящ на Струмешница(22). Може-би случайно, понеже са пропуснати Костурското и Преспанското езеро, показал е правилно и поречието на Дрин. Източната част на Македония личи на фиг. 8.

Разгледаната карта на De l’lsle, поради големия авторитет на автора й, упражнила голямо влияние върху излезлите след нея карти.

През 1708 до 1711 г. излязъл големия „English Atlas“ от Senex, Maxwel and Price, в който Senex представя (в картата Turkey in Europe) нашата страна според картата на De l’lsle.

В издадената на 1716 г. в Париж карта La Grece ou la partie meridionale de la Turquie d’Europe от N. de Fer влиза и цяла Македония, начертана отчасти по Mercator, отчасти по De l’lsle. Той обаче не могъл да повлияе на Johan Baptista Homann, който няколко години по-късно, към 1720 г. издава в Нюремберг карта на басейна на Дунав (Fluviorum in Europa principis Danubii cum adiacentibus regnis nec non totius Graeciae et Archipelagi novissima Tabula). В нея Македония е представена точно по картите на Cantelli. По De l’lsle е изобразена Македония в картата на братя Lotter: Neue graenzkarte zwischen Oesterreich, Russland und der Tiirkey, издадена в Аугсбург през годините 1718–1735, понеже Северна Сърбия е отбелязана като австрийско владение. Към 1730 г. един от братята Lotter, Tobia Conrad Lotter издал карта на Graecia Nova et Mare Aegeum s. Archipelagus, in qua Mappa Macedonia, Albania etc. distinctae exhibetur. Македония е нанесена предимно пo Mercator (поради което са нанесени и много гори), а отчасти, Източна Македония, по De l’lsle. В излязлата наскоро след това карта от Ger. et Leon. Vele: Bulgaria et Romania etc. влиза Източна и Средна Македония, която е начертана точно по току-що споменатата карта на Т. С. Lotter. Той издал на 1730 г., след смъртта на De l’lsle, атласа на последния: Atlas nouveau contenant toutes les parties du monde. Ha картата от този атлас: Tabula Hungaria et Regionum, quae praeterea ab eo dependent, Delineata juxta magnum numerum anotationum et mappas manuscriptas vel impressas, Correcta per Observationes Comitis Masrilii et non nullorum aliorum, per G. de L’lsle, Македония e нанесена според по-горе разгледаната карта на същия автор, без да личи, че са използувани „голямо число бележки, ръкописи и печатни карти“, както се хвали авторът в току-що приведеното заглавие на картата му.

В издадената на 1744 г. от I. М. Hasius Ungariae etc. tabula, Македония е нанесена точно според картата на De l’lsle от 1707 г., само че покрай старите имена са дадени и новите. Областта около Средна Струма, както у Cantelli, е показана като Jamboli, но Амфиполис при устието на Струма е показан не като град, а като развалини от град (Ruinae Amphipolis, Emboli). (Вж фиг. 9.).

На 1755 г. излиза картата Turquie Europeenne par le S-r Robert. И в нея нашата страна е нанесена по картата на De 1’Isle, като бреговите очертания са предадени още по-правилно, но са объркани реките в Средна Македония. Горното течение на Струма е вкарано в Брегалница, а последната в Галик. Източна Македония, под влиянието на картата на Hasius, е отбелязана като Iamboli, като при устието на Струма е отбелязан Emboli ruine.

На 1770 г. в Нюремберг наследниците на Хоман преиздават неговия Atlas geographicus major, в който е и картата Mappa Geographica Graeciae septentrionalis Hodiernae sive Provinciarum Macedoniae, Thessaliae et Albaniae etc. Македония е нанесена по картата на De l’lsle от 1707 г. но с по-съвременна топонимия, предимно по Cantelli, а не както в по-горе разгледаната Homann-ова карта, нарисувана изключително по Cantelli. Сега вече Amphipolis никак не е нанесен, но Източна Македония пак е отбелязана като Iamboli.

Ha 1788 r. Ioh. Michael Probst е нанесъл нашата страна в картата си Nova et accurata tabula Regnorum sup. et inf. Hungariae etc. точно според Гасталдиевата карта от 1584 г., с което е върнал картографското представяне на страната с два века назад. Не представят особен напредък и следните карти, издадени през периода 1792–1805 година, в които влиза и Македония:

Карта № 52 в Nuovo Atlante geographico universale издаден на 1792 г. в Рим от Cassini.

Карта от W. Faden: European Dominions of the Ottomans or Turkey in Europe. London, 1795.

Карта: Griechenland, der Archipelagus, Albanien, Macedonien, Romanien und ein Theil von Anadoli nach der Karte des de la Rochette, dem le Clereschen Atlas de Commerce, und vielen andern guten Hulfsmitteln entworfen und durchgangig verbessert und vermehrt, herausgegeben V. S. Nurnberg 1796.

Карта от Franz von Reilly: Karte von dem Osmanischen Reiches in Europa. Nach D’Anville Schmid und Santini. Wien, 1796.

Карта: Joannis Walchii Imperii Osmani sive Turcici europaei tabula ad normam recentissimarum observationum concinata Samtbius. 1797.

Карта от Riga Velestinus: Χάρτα τής 'Ελλάδος от 1797, с много грешки. Представя последното подражание на картата на Cantelli. На 1800 г. Fr. Th. Muller я преиздава във Виена.

Карта на Европейска Турция от A. Arrowsmith издадена на 1798 г. в Лондон.

Carte de la Turquie d’Europe en 15 feuilles. Paris, 1800, от P. G. Chanlaire.

Charte vom Turkischen Reiche in Europa, nach den neusten astronomischen Ortsbestimungen entvorfen und berichtigt auf der Sternwarte Seeberg bey Gotha gezeichnet von J. C. Reinecke. Weimar, 1800.

Carte des Osmanischen Reiches in Europa, от 1802 r.

Charte von der europaischen Ttirkei, von Mannert, издадена на 1804 г. в Нюремберг.

Карта La Turquie d’Europe от I. В. Poirson в Atlas de la Geographic, издаден на 1804 г. от Mentelle et Malte Brun.

Карта Europaische Turkey издадена на 1805 г. от D. G. Reymann.

От началото на 19 в. нататък започва усилена картена продукция. Излизат голям брой карти на Европейска Турция и на части от нея, в които карти личи и Македония. Тях няма да ги изброявам, а ще се спра само на тези карти, които представят особен интерес, било защото съставят крачка напред в картографското представяне на Македония, било пък по друга причина.

Най-много е допринесло за подобряване на картографското представяне на Балканския полуостров и особено на Македония желанието на Наполеон да завладее Турция. Преди да започне проектираната за целта война той изпратил в полуострова, особено в средната му част, специалисти офицери-инженери, които да направят подробна карта на тази част от полуострова. С тази цел са работили през 1808–1812 г. G. Palma, G. de Vaudoncourt, Ch. Pertusier, Sorbier, F. C. Pouqueville. Първият от тях на 1811 г. издал в Триест Carte de la plus grande partie de la Turquie d’Europe, dressee sur d’anciens materiaux rectifies par les observations astronomiques faites recement sur les cotes et sur les nombreux renseignements fournis par divers voyageurs. Картата съдържа много подобрения, но за съжаление повече в западната част отколкото към Македония. Доста нещо е подобрено и в издадената в Мюнхен карта на Guillaume de Vaudoncourt от 1818 г.: Carte Generate de la Turquie d’Europe a la droite du Danube.

Ha 1822 г. излязла, въз основа на току-що отбелязаните две карти, Carte generale de la Turquie d’Europe en XV feuilles dressee sur des materiaux recueillis par Mr. le Lieutenant General Comte Guilleminot, Directeur general du Depot de la Guerre et Mr. le Marechal de Camp Baron de Tromelin, Inspecteur general d’infanterie, par le Chevr. Lapie, Officier superieur au Corps Royal des Ingenieurs Geographes. Paris. Изработена е в твърде голям мащаб, 1:816 000(23), и според изучванията на мнозина и опитни картографи, тя е голяма крачка напред в представянето на Балканския полуостров и специално на нашата страна.(24) Към картата е прибавен и план на Солун, като втор по големина град на Балканския полуостров. Вътре в картата има твърде интересни надписи. Например при Кратово пише: Област на Кратово, където са сребърните мини и в която има повече от 100 неизвестни села. (Mademites ou Canton de Cara- tova, ou sont des Mines d’Argent et dans lequel il y a plus de 100 Villages qui sont inconnus). Най-малко сведения е имал Lapie за Източна Македония, която е нанесена много по-погрешно отколкото на излязлата цял век и нещо преди това карта на De l’lsle от 1707 г. За съжаление поправеното от последния в последващите копия от картата му постепенно се изпуска и загубва, а пък Lapie не е могъл да предполага, че за тази част на страната ни ще трябва да се ползува от една така стара карта. Горното пък течение на Брегалница, Малешево и селищата в него съвсем не са нанесени, защото за тях не е имал никакви сведения. Въпреки тези й недостатъци, картата на Lapie е била смятана през 30-те и 40-те години на миналия век за най-добра. Поради това и излезлите след нея карти на Балканския полуостров дори до издаването на картата на Kiepert от 1853 г. (за нея ще стане дума след малко) са чертани все според разгледаната карта на Lapie.

По-важните от тех, заслужаващи да бъдат споменати са:

Das Osmanische Europa oder die Europaeische Turkey entworfen von C. F. Weiland, Weimar, 1826.

Carte des grossten Theils des europaeisch–osmanischen Reiches, enthaltend die Moldau, Bessarabien, Wallachey, Bulgarien und Rumelien, entworfen und gezeichnet von F. Fried. Wien bey Artaria und Compie, издадена на 1828 г. в шест листа, в доста голяма мярка – 1:738 000. Обхваща и цяла Северозападна Македония. И в нея мястото на Малешево е запълнено с безименни високи планини. Плачковица е писана Perin Dagh, а същинската Пирин пл. – Nevrekub Dagh, в подножието на който е Неврокоп, при изворите на Зърновска река.

Das Osmanische Reich in Europa, mit einem Theile desselben in Asien, nebst den angrenzenden osterreichischen und russischen Gebieten in dem Stande vom Jahre 1828, 6 Blatter, Cotta-sche geographische Anstalt in Munchen.

Несъмнено най-бележитото подражение на картата на Lapie от 1822 г. е тази на Weiss: Carte der Europaischen Turkey nebst einem Theile von Kleinasien in XXI Blattern. Nach den besten Hulfsquellen entworfen und gezeichnet durch den K. K. Oberstlieutenant Franz von Weiss, herausgegeben von dem k. k. oster. Generalquartiermeisterstabe im Jahre 1829.

Нарисувана в най-голямата мярка, каквато до тогава е било употребявана за карта на полуострова – 1:576 000, в тази карта на Weiss е могло не само да се събере всичко, което е личало на картата на Lapie (разбира се, заедно с грешките и непълнотите), но е могло да бъдат написани и некои цифрени данни. Преди всичко Weiss-овата карта е една от първите, в която се употребяват цифри за означаване на височините, които поради липсата на специални точни измервания, са показани твърде невярно. Така например в. Патерица (отбелязан като Egrisu Dagh) е показан 9000, вероятно стъпки (около 3500 м.), а два пъти по-високия Олимп – 6112, Камбуница – 7000. При повечето от селищата е посочен ту броя на жителите (с Е), ту този на къщите (с Н), ту пък този на семействата (с F). Така Солун е показан със 70 000 ж., Сяр, с 30 000 ж. Щип с 900 къщи, Прилеп с 1000 семейства, Битоля с 15 000 жители, Костур с 18 000, Скопье с 10 000. Разстоянието между селищата по пътищата е показано в часове. Понеже Македония се пада на три листа (№ № 8, 10 и 11) и името й е написано на три места: на лист 8 на север от Скопье и Куманово, на л. 10, при Преспа и Девол, на л. 11 – при Струмица. А в ср-Ьдата е писано Makdonia (sic!) Oder (Filiba vilajeti). В Разложката котловина е от- белязан само гр. Разлог (Rasluk), а Малешевската котловина никак не е отбелязана.

В Полог са отбелязани като два отделни града Kalkandere и Tettovo, точно както у Lapie. Кичево с гр. Chritchovo (т.е. Кърчово) се оттича в Черна. Знаейки, че в Прилепското и Битолско полета има доста села, и то български, Weiss е отбелязал по Черна р. (Karasu FI.) Bulgarisches Dorf (Българско село), а по притока й Kandrisy, идващ откъм Прилеп – Bulgarisches Kellige. При самия Прилеп е отбелязано село ,,Koi“ (= Село), явно понеже Weiss не е разбирал, че Koi значи просто „село“.

На 1831 г. руското топографско депо издало карта на Европейска Турция в 20 листа, в мярка 1:420 000, която обхваща почти цяла Македония без най-южните й части. В тази карта се съдържат нови работи само в частта засягаща източните дялове на Полуострова. Македония е рисувана по Lapie. По Lapie е рисувана нашата страна и в картата на J. J. Hellert от 1838 г.: Carte generate de la Valachie, de la Bulgarie et de la Roumilie, макар да пише, че е рисувана по най-новите карти на руското топографско депо.

Едно твърде интересно за нас копие на картата на Lapie от 1822 г. е издал на 1843 г. в Щрасбург българинът Алекс. х. Руссет под заглавие: Карта на сегашная Болгарiя, Фракия, Македонiя и на прилежащите земли в 4 листове(25). Роден в Североизточна България, Руссет малко е познавал нашата страна, та не е могъл критически да се отнесе към номенклатурата в картата на Lapie, която дава за едно също селище по няколко имена. Ето защо, както личи от фиг. 10, представяща тази част от картата на Руссет, която обхваща Македония(26), гр. Петрич е писан Петрович, Неготин – Тиквеш и пр.

Едно от последните копия на споменатата карта на Lapie е Карта театра войны в Турцiи в 1828 и 1829 годах, приложена към част втора на книгата на Лукьянович: Описанiе Турецкой войны 1828 и 1829 годов. Санктпетербург. 1844. За Източна Македония, обаче, Лукьянович ще да си е послужил и с някои материяли от руското топографско бюро, защото доста правилно е нанесал р. Места и сели[щето] по нея, като гр. Разлог за пръв път се отбелязва като Мехомiя.(27)

След този хронологичен преглед на по-важните копия на картата на Lapie в 15 листа от 1822 г., направен, за да се види големото значение, което тя е имала за картографското представяне на Македония през времето 1822–1844 г.(28) ще трябва да се върнем Отново при Lapie. Защото докато другите картографи са се задоволявали да вземат на готово извършеното от него, много рядко внасящи поправки, а по-често убърквайки още повече грешките, самият Lapie е следял зорко новите изучвания, правени в Македония в края на четиридесетте години на миналия век (Viquesnel, 1838, Griesebach, 1839, Boue, 1836–1838) и на 1846 г. ги е нанесъл върху Carte geologique de la Macedoine, d’une partie d’Albanie, de l’Epire et de la Thessalie, dressee par le Colonel Lapie d’apres les renseignements recueillis en 1838 par M. Viquesnel. Echelle 1:800 000. Paris 1846, приложена към статията на последния: Journal d’un voyage dans la Turquie d’Europe, печатана в Memoires de la Societe geologique de France, Serie II, t. I).(29)

Тази карта, някои по-стари, както и всички материали, събрани до 1853 год., са били използувани старателно и критически от най-добрия картограф от втората половина на миналия век проф. Heinrich Kiepert, който на 1853 г. е издал в Берлин в мярка 1:1 000 000 General-karte von der Europaischen Turkei, nach alien vorhandenen Originalkarten und itinerarischen Hulfsmitteln bearbeitet und gezeichnet.

Тази карта представлява друга значителна стъпка напред в картографското представяне на Македония, в която всичко е отбелязано според най-последните съществуващи сведения. Добрата страна на тази карта, обаче, е не тук, а в обстоятелството, че всички части на страната, за които Kiepert не е имал сведения, са оставени бели. Поради това тя дава ясна представа кое е по-изучено, кое по-малко. От нея става явно, че в началото на втората половина на миналия век светът все още не е знаял за съществуванието на областит Малешево и Пиянец между Струма и Вардар, на областите Азот на северозапад от Велес, Поречие на юг от Скопье и Мала река на северо-изток от Дебър. Почти нищо ново не е могъл да научи за областта Кичево, отбелязана и в тази карта на Kiepert, както в картите на Lapie, че се отводнява от Черна река.(30)

От 1854 г. започнало печатането на капиталното съчинение на A. Viquesnel: Voyage dans la Turquie d’Europe, довършено в два тома на 1868 г. Успоредно с тяхното печатене се е печатал към книгата и един атлас in-folio с 34 карти. Първата от тях е Carte de la Thrace, d’une partie de la Macedoine et de la Moesie, dressee par Mr. A. Viquesnel, Paris, 1854. Нарисувана в доста голкм размер – 1:800 000, тя обхваща значителна част от Македония: частта на изток от меридиана на Скопье и на север от паралела на Солун. В нея са внесени доста поправки и допълнения в басейните на Места и Струма, представени доста бедно в току-що разгледаната карта на Kiepert. При това, докато в последната не се дават никакви височини с цифри, картата на Viquesnel изобилствува с такива и то в метри, като за някои места са дадени с поразителна точност. В текста на споменатата книга, в том II, стр. 131 и сл., е дадено и обяснение за начина, по който е нарисувана разглежданата карта, като е дадено и едно подробно описание на безотточния басейн на Зърновската река. Картите 2 до 20 на атласа са в мярка 1:160 000 и представят маршрутни карти. Много от тях засягат и Македония.

На 1859 г. излязла картата Turecko evropske, Srbsko, Multany a Valachie, cernd Нога a pohraniine zeme rakouske. Sestavil a die nejnovejsich pramenu: Boue, Griesebach, Hahn, Hecquard, Jurisic, Karaczay, Kovalevsky, Milenkovic, Viquesnel, Wilkinson opravil Jan Vaclik. V Praze, 1859. Макар авторът й да се хвали, че е използувал изброените пътешественици, картата му представлява намалено копие от тази на Kiepert от 1853 г. Все пак картата на Vaclik заслужава да се спомене, понеже авторът й, използувайки предварителното съобщение за пътуването на Hahn в Македония на 1858 г., при което последният открил за външния свят съществуването на град Крушево(31), пръв нанесъл този град на карта.

На 1861 г. излезе пълно описание на пътуването на Hahn от Белград до Солун през 1858 г.(32), към което е приложена и една Croquis der Westlichen Zuflusse des oberen Wardar von J. G. von Hahn. Ha нея са отбелязани реките, селищата (със сигнатура за народността на населението) и по-важните пътища. На тази карта за първи път вярно е нанесена областта Кичево с почти всичките й селища, показана че се дренира от р. Треска, а не както се е рисувало до тогава – от Черна. По последната за първи път вярно са нанесени селищата в Битолски Демир Хисар.

На 1862 г. излязла втората българска карта, печатана при това не в чужбина, както първата, а в България, в Пловдив. Тази „Карта Просрана на Европаичеса Туриа с надлежащи неы Княжества и пр. издана от Димитрiя Ангелидева в Повдив (sic!) 1862“ е нарисувана много примитивно, без терен, с много объркани имена. В някои отношения, обаче, тя представя голям напредък. Макар да е рисувана по руски карти и картата на Kiepert от 1853 г., което се вижда от начертанието на реките, в нея за първи път са отбелязани подбалканските полета (обаче горното течение на Стряма погрешно е отбелязано като горно течение на Тунджа) и, което е по-важно за нас, отбелязано за първи път и Малешево. Докато първите може да с били познати на автора от лични негови пътувания, второто ще да му е било известно по разказа на малешевци, дошли по един или друг случай в Пловдив.

На 1863-1864 г. излиза на отделни листове General-karte von Central-Europa от Josef v. Scheda в мярка 1:576 000, преиздадена на 1869 г. в мярка 1:864 000. Рисувана по картата на Weiss от 1829 г. (последната има също мярка 1:576 000!) и по руски карти за източната част на полуострова, тази карта въпреки големия си мащаб, не представя никакъв напредък, а, напротив, е крачка назад в картографското представяне на Македония. То отишло отново напред едва когато през седемдесетте години на миналия век Barth и Hahn, заинтригувани от белите полета по картата на Н. Kiepert от 1853 г. (те са най-голямата заслуга на тази карта!) предприели пътувания в полуострова и то с маршрут точно през неговите най-неизучени части, повечето от които се намирали в Македония.

Heinrich Barth, един от най-прочутите изследвачи на Африка, след пътуването си в Судан (1850–1855 г.) и Мала Азия (1858 г.), подбуден от Н. Kiepert, предприема през есента на 1862 г. пътуване в Европейска Турция с цел да обходи местата оставени празни върху картата на последния. Ето защо Barth от Джумая през с. Падеш и Габрово се отправил на югозапад, „за да посети една съвсем непозната земя“(33) и се намерил в Малешево. От тук се отправил за Радовиш, после за Тиквеш, Прилеп, Битоля, Лерин, Кайляр, Кожани, Серфидже, Олимп и завършил пътуването си в Солун. Към излязлото на 1864 г. описание на това пътуване са прибавени и маршрутни карти, върху които много места на Македония, например Пиянец и Малешево, се нанасят за първи път. Ако не смятаме, разбира се, картата на Ангелидев, много непълна и недостъпна за чуждия свят.

Поправките, направени на 1861 г. от Hahn и на 1864 г. от Barth, са послужили на Н. Kiepert, който на 1867 година е нарисувал към второто издание на отбелязаната Hahn-ова работа(34) една Obersichtskarte der projectirten Eisenbahnlinie zwischen der Donau und Saloniki, изработена в мярка 1:1 000 000. Това е първата карта, на която са представени цяла Средна и Северна Македония без груби грешки и непълноти.

Резултатът от пътуването на v. Hahn по долините на реките Дрин и Вардар на 1863 г. се публикува на два пъти едва на 1867 и 1869 г.(35) Към втория том е прибавена и една карта на поречията на реките Дрин и Вардар, изработена на 1867 г. от Н. Kiepert въз основа на данните дадени му от Hahn и публикувани отчасти в току-що цитираното негово съчинение. В края му авторът й Kiepert дават поотделно обяснение за материала, който е послужил за начертаването на тази първа по-вярна и пълна карта на Западна, Северна и Средна Македония. На нея за първи път Преспанското езеро е нанесено толкова голямо, колкото е спрямо Охридското езеро. За първи път му е дадена приблизително вярна форма и са означени всички села на Преспанската котловина. За съжаление, в тази подробна (в мярка 1:500 000) карта са дадени с цифри малко височини. Излизането на тази карта дало повод на Ami Boue още същата година да напише една бележка, с която поправя някои работи в нея(36).

Атласът на Viquesnel, картите приложени към пътеписите на Barth и Hahn и споменатата бележка на Boue показали на Kiepert, че е време да бъде преиздадена с надлежните поправки неговата карта на Европейска Турция от 1853 г., което и сторил на 1870 г. На тази карта за първи път е нанесена цяла Македония без особени грешки и непълноти.

Почти едновременно с Kiepert нарисувал една доста подробна карта на Европейска Турция (в мярка 1:600 000, на 20 листа), ползувайки се от същите източници, и F. Handtke в Глогау. И на нея Македония е представена доста добре. Непосредствено преди освобождението на България тя била издадена в намален размер (1:1 580 000) под заглавие General-karte der Europaischen Turkei.

През 80-те години на миналия век Австрийският генерален щаб решава да предприеме издаването на една карта на Средна Европа, включително Балканския полуостров. И тъй като се е искало да се вложи в нея нещо оригинално, използувани са били не само старите карти, за Македония – картата на Kiepert, но са били изпратени същевременно и офицери картографи, които да допълнят по-неизвестните места. На 1873 г. Karl Edler v. Horsetzky и Тодор Милинкович картирали в Северна Македония околностите на Скопье, Крива Паланка, Кратово и Горна Джумая. В бележките си те изтъкват, че всички дотогавашни карти са неточни и непълни за пространството между Горна Морава, Брегалница и Струма. И самите те, обаче, не са могли, поради това, че е трябвало да работят бързо, да попълнят тази празнина. И затова на излезлите на 1880 г. листове от картата 1:300 000, засегаща тези места личат много празнини. В Пиянец са отбелязани само Царево село и Звечор. В Джумайско с. Падеш е писано два пъти на две различни места: един път Podest по пътеписа на Barth, втори път правилно Pades, по слух, но много на север. На 1874 г. все във връзка с тази карта на Австрийския генерален щаб правили картографски изучвания в Източна Македония и около Кавала и Солун Heinrich Hartl(37) и Albert Freiherr v. Magdeburg.

От 1880 г., когато са излезли повечето от листовете на картата 1:300 000, обхващаща части от Македония, та до края на 19 в. са излезли много карти на Македония и части от нея. Но понеже повечето представят само копия от по-старите, вече разгледани карти, на тях няма да се спирам. Ще спомена само за картата от v. d. Goltz на железнопътната линия от Солун за Битоля(38), в мярка 1:300 000, с хоризонтали през 100 м. и с данни за височините в метри. Тя представя една съвсем оригинална работа на автора й и поради това може да се счита за истински принос за картографското представяне на страната.

К. Freiherr v. der Goltz има, обаче, една много по-голяма заслуга за картографското представяне на Македония. Именно той обучи и организира в Турция по официялен ред три групи от по 8–10 души офицери, които се натовариха със задачата да допълнят в самата Македония най-добрата карта на тази страна в края на 19 в. – австрийската в мярка 1:300 000. Същите групи работиха и в Албания, а за Тракия използуваха руската 5-верстова карта (в мярка 1:210 000). Като резултат от тяхната дейност се яви издадената на 1899 (1317 от хеджира) година от петата секция при турското Военно министерство „Карта на Европейска Турция“ в мерка 1:210 000. Тя обхваща цяла Македония (понеже по това време последната беше изцяло под турска власт). Теренът е представен с хоризонтали през 50 м. (за съжаление на места хоризонталите се губят и оправянето по тях е доста трудно), горите са отбелязани със зелено, хидрографията – със синьо, а пътищата, селищата топонимията – с черно. За съжаление употребени са официялните имена на много селища, имена неизвестни на местното население(39).

Тази турска карта с надписи с арабска азбука бе преиздадена с български надписи от Географския институт при българското Военно министерство.

Още преди да излезне турската карта 1:210 000 Австрийският генерален щаб, който още на 1887 г. предприе издаването на картата на Средна Европа (вкл. Балкански полуостров) в мярка 1:200 000, издаде на 1898 год. листовете Призрен, Скопье, Елбасан и Битоля, които обхващат и значителни части от Македония. На 1899 г. едновременно с турската карта излязоха листовете Воден, Солун, Халкидики и Атон и бе преиздаден листът Призрен, в който след първото издание се констатирали много грешки. На 1900 г. излиза листът Крива Паланка, сверен с турската карта, а листовете Скопье, Битоля, Елбасан и Дурацо биват преиздадени, понеже при сравняването им с турската карта се констатирали значителни различия. На 1901 год. излизат листовете Джумая, Кавала и Лариса. На следната година излезе и листа Янина, с което австрийската карта обхвана цяла Македония. През последната война, когато поради военни нужди много части на страната бяха картирани по-подробно, излезна ново, поправено и допълнено издание на тази карта. Тя едва преди няколко години бе заместена от новите топографски карти на Македония, на които е ред сега да се спрем, защото те са основата, върху която е изработена предлаганата карта на Македония в мярка 1:300 000.

 

II. ДНЕШНИТЕ ТОПОГРАФСКИ КАРТИ НА МАКЕДОНИЯ.

Още с завладяването на северозападния дял на Македония от сърбите през 1913 г. последните започнаха подготвителните работи за картирането й. Триангулацията, която бе предприета, бе прекъсната поради Европейската война, а извършената работа пропадна почти напълно. Ето защо веднага след последната война, още на 1920 г. Военният географски институт в Белград отново започва работа. През периода 1920–1924 г. се извършва триангулацията, като се построяват всички необходими пирамиди от 1-ви, 2-ри и 3-ти клас. През 1921–1923 г. се извършват прецизни нивелировки главно по железопътните линии. На 1922 г. се измерват бази при Прилеп и Струмица. Това толкова бързо извършено триангулиране и нивелиране даде възможност картирането върху планшети 1:25 000 да стане още на 1924 и 1925 г.(40) Въз основа на тези планшети още същата 1925 г. бе напечатана топографска карта на Македония под сръбска власт в мярка 1:50 000. Въз основа на тях още през 1925 г. започна печатането на топографска карта на Югославия в мярка 1:100 000. На тази година излязоха листовете: Призрен, Дебър, Гостивар– Кичево, Скопье–Велес, Щип, Плачковица, Охрид, Ресен–Крушево, Прилеп–Битоля и Кавадарци. На следната 1926 г. излезнаха от печат и останалите пет листа, обхващащи част от Македония под сръбска власт, – листовете Качаник, Куманово–Скопье, Кратово, Крива Паланка и Струмица–Гевгели. Въз основа на тези карти излязоха впоследствие карти с мярка 1:200 000.

Тази нова карта показа, колко обща, а в планинистите терени и невярна представа ни са давали до сега за Македония под сръбска власт турската и австрийската генералщабни карти. От нея излезе, че най-висок връх в Шар планина е Бистра, 2640 м., с 144 м. по-висок от Люботрън, смятан до сега за най-висок връх на тази планина. Докато Скопска Черна гора на австрийската карта е била показвана с 153 м. по-висока, Суха гора над Полог е била показвана с 1180 м. по-низка! Изобщо планините на Западна Македония са били показвани по-низки. Пелистер, който на сръбската карта е отбелязан с 2600 м., в австрийската карта е 2532 м. Кожух е 2139 м., а на австр. карта – 1500. Плачковица, с най-висок в. Лисец е 1754 м., а в австр. карта само 1360 м. Гандач в Беласица е 1520, а в австр. карта – 1150 м. Явяват се големи различия и в хоризонталните отношения. Около Битолски Демир Хисар и Малешево някои точки са изместени в австр. карта от същинските им географски координати с 20–30 км.! Охридското езеро вместо формата на половина кръг има формата на елипса.

Едновременно почти със сърбите и гърците започнаха построяване на триангулационна мрежа и то пак покрай границата си, в Македония и Тракия. Извършването й се забави, поради което се забави и издаването на гръцката топографска карта в мярка 1:100 000. Няколко листове излязоха на 1927 и 1928 г., а най-много на 1929 г. Останалите излезнаха на 1930 г. с изключение на листовете Лариса, Трикала, Несрам и Корча–Преспа, в които влизат и части от Македония под гръцка власт.(41) И тези карти, сравнени със съответните листове на австрийската карта, показват значителни промени. Например в Беласица е показан за най-висок връх Калабак, 2030 м., докато на австр. карта за такъв е показан Демир Капия с 1608 м. Драмски Боз Даг е 2284 м., а на австрийската карта – само 1854 м. В хоризонталните отношения се забелязват по-малко грешки. Гърците направиха две издания: едно предварително, цяло в сепия, с хоризонтали през 40 м., надебелени през 200 м.; и друго – окончателно, многоцветно, с хоризонтали през 20 м. (надебелени през 100 м.), така както са хоризонталите в сръбската 1:100 000. Тези сръбска и гръцка карти, обаче, макар да са нарисувани в еднаква мярка, се отличават много по начина, по който са нанесени хидрографските елементи и пътищата. В сръбската карта са нанесени много изобати, като нивото на езерата е било пресмятано спрямо дъното, а не обратно. В гръцката карта изобщо не са дадени изобати. В сръбската карта е показан постоянен воден ток във всяка долина, макар през нея да тече вода само при силни валежи. Един недостатък, за чието избягване гърците са отишли в друга крайност: отбелязали са като суходолия реки, които едва пресъхват при много големи горещини и продължителна суша. Сръбските топографи (в същност повечето са били руси) са се отнесли много критически към пътищата, като много малко от тях са отбелязвани като шосета. Гърците, обратно, са отбелязали като шосета почти всички коларски пътища. Тези различия представяха много голяма пречка при генерализацията, на която бяха подложени, както ще видим по-долу, тези две карти.

Новата гръцка топографска карта в мярка 1:100 000 се отличава от австрийската в мярка 1:200 000 не само по представянето на хоризонталните и вертикалните отношения, но и по представянето на поселищните отношения и то поради това, че последните претърпяха през и след последните три войни, които се водиха в страната, много промени. Те изпъкват най-ясно именно като се сравнят двете споменати карти.

В Македония под българска власт, както в цяла България, триангулацията започна още в края на последната война, после за малко бе прекъсната, за да бъде довършена на 1930 г. Още същата година бяха извършени необходимите наблюдавания в източната част на Петрички окръг и бе извършено нивелиране от Горна Джумая до Петрич и от сръбската граница при река Струмешница до Неврокоп. На 1931 г. бяха извършени необходимите триангулачни измервания в западната част на окръга(42). На 1932 г. започна фотограметрично снимане на Неврокопско, което продължава и тази година, като се разширява и на запад. След една или две години вероятно ще започне издаването на тези листове, които засягат Македония под българска власт, а след 4–5 години ще имаме топографски карти в мярка 1:50 000 за целия Петрички окръг. До тяхното напечатване ще трябва да се задоволяваме с австрийската карта в мярка 1:200 000 и с картата на Пирин от Н. Louis: Karte des Pirin–Gebirges in Bulgarien im Massstab 1:100 000, aufgenommen und entworfen von D-r Herbert Louis, приложена към неговите Morphologische Studien in Siidwest–Bulgarien (Stuttgart, 1930). В приложение към тази работа на Louis е обяснено как е изработена споменатата карта, обхващаща земята между Струма и Места от запад и изток и между Капатник и пътя Неврокоп–Мелник от север и юг. Базирайки се на четири триангулачни точки установени още при извършената от русите триангулация на 1879 год. (Минарето на джамията в Горна Джумая, в Кабулската махала, Мусов върх, Узун тепе и Мусала) той продължава последната и върху Пирин. Със Sprenger–Weiss-ов кипреген е била установена височината на триангулачните точки. Определените от Louis височини, сравнени с резултата добит от измерванията на българския географски институт показват различия до 5 м., което показва, че картата на Louis е доста задоволителна по отношение на точността си. Така, Елтепе, най-високият връх на Пирин, според Louis е 2920 м., а според измерването на Географския институт в София – 2915 м. Картата на Louis нарисувана с хоризонтали през 100 м. (надебелени през 500 м.); тук-таме с помощни през 50 м., има този недостатък, че е непълна. Липсват някои от пиринските езера, липсват и някои пътища, а тук-там са допуснати и грешки. Например погрешно е показано, че долът, който слиза от в. Конарево между р. Канушица и Добринишка река (името му, неотбелязано на картата, е Ръждавица) свършва в долината на последната река. В същност той свършва направо в Места; не е вярно и това, че р. Малка Джинджерица бифуркира към Места и Струма. Сравнително най-вярно е представена средната част на Пирин, между Елтепе и в. Момин двор, понеже е снета от Louis по стереофотограметричен начин. Въз основа на тази снимка към споменатата книга на Louis е приложена и една Spezialkarte des Zentral–Pirin в мярка 1:25 000.

При разглеждане на новите сръбски и гръцки топографски карти изтъкнах значителните грешки, които едва сега могат да се констатират върху австрийската карта в мярка 1:200 000, смятана за сравнително сносна. Още по-големи грешки се констатират в нея при сравняването й с току-що описаната карта на Пирин. Последният е изобразен върху австрийската с посока почти север-юг, а в същност посоката му е северозапад-югоизток. В. Елтепе е показан 239 м. по-низък, а връх Голяма Джинджерица (у Louis отбелязан като „Пирин“) – с 650 м. Пирин планина се указа изобщо много по-висока отколкото е отбелязана на австрийската карта(43).

Явно е от всичко казано до тук, че нито една от новите топографски карти, които засягат и Македония, не обхваща цялата тази страна. Нещо повече, всички те взети наедно не обхващат всички части на страната. Този факт, както и обстоятелството, че и трите разгледани карти излезнаха преди не много време, не позволяваха до скоро да се мисли даже за издаването на една подробна и вярна карта на цяла Македония. Трябваше да се задоволяваме с карти на Македония с малък размер и работени по остарялата вече австрийска карта. Налагаше се тази празнина да бъде попълнена.

 

III. КАРТА HA МАКЕДОНИЯ В МЯРКА 1:300 000

Понеже разгледаните в предходната глава топографски карти дават възможност за вярно картографско представяне на почти цяла Македония, Македонският научен институт, съобразно със своите основни цели, реши да попълни току-що споменатата празнина, като издаде една карта в по-голям размер, на която да личи нашата страна в географските й граници. Избрана бе мярката 1:300 000 по няколко съображения. Преди всичко този размер дава възможност картата да добие вид почти на една топографска карта, което е голямо придимство от научна гледна точка. От друга страна тази мярка дава възможност картата да се изработи в по-малко листове – в нашия случай 6, които, като се залепят един до друг, дават една стенна карта с много удобен размер 1,20 м. на 1,05 м.. А това пък е голямо предимство от практическа гледна точка.

Рисуването на така замислената карта се затрудняваше най-много от обстоятелството, че трябваше да се използуват най-разнообразни източници с различна стойност, поради което схождането им беше извънредно трудно, а на места, например в Петрички окръг, и невъзможно. Последното наложи, както ще видим след малко, да направя сам една полуинструментална снимка на местата, намиращи се между снетото от сърбите и снетото от Н. Louis в Пирин, както и в Разлог между Пирин и снетото от русите на 1882 г.

За кои части на картата какви карти са използувани, личи на схемата (фиг. 11).

1. Сръбската карта 1:100 000 послужи за Македония под сръбска власт, за южната част на Охридската котловина, за част от Албания около гр. Кюкс, за северната част на Мъглен и за тези части от Босилеградско, Моравско и Сърбия, които влизат в нашата карта.

3. Гръцката карта 1:100 000 послужи за начертаване на по-голяма част от Македония под гръцка власт. Употребено бе провизорното издание, понеже е едноцветно, та по-лесно се фотографира и понеже надебелените хоризонтали са през 200 м., та по-лесно се генерализира. При това туй временно издание в някои отношения се указва по-вярно от окончателното.

3. Нашата карта засяга и значителни части от Източна Албания. Те са нарисувани според издадената на 1928 г. от Виенския картографски институт Карта на Албания в мярка 1:200,000.(44) Тя в частта, за която е дума е изработена от Herbert Louis, поради което и на схемата накратко е показано: Louis, Albanien, 1:200 000.

4. Тази част от Югозападна Македония, която не се засяга от току-що споменатата карта на Албания нито пък до сега излезлите листове на гръцката карта в мярка 1:100 000, бе нарисувана по австрийската карта в мерка 1:200 000. По нея се нарисуваха и Северна Тесалия и южната част на Халкидическия полуостров и остров Тасос, понеже съответните листове от гръцката карта още не бяха излезли, когато започна изработването на нашата карта. По австрийската карта е начертан и най-югозападният ъгъл на Македония под българска власт.

5. Най-източният край на Македония под българска власт със съседната ней част от Тракия, която влиза в картата, и с тази малка част от североизточния дял на Македония под гръцка власт, която е на север от паралела 41°30', са начертани по турската карта в мярка 1:210 000.

6. Югозападна Висока България, доколкото влиза в картата, и най-северозападното ъгълче на Македония под българска власт са нарисувани според реамбулираната българска карта 1:40 000.

7. Средата на Македония под бълг. власт – Пирин е начертана по описаната по-горе Karte des Pirin-Gebirges in Bulgarien, но със съответните поправки, отбелязани отчасти по-горе.

8. Останалите части на Петрички окръг: а) между Струма и сръбската граница от изток и запад и с. Лешко и р. Лебница от север и юг; б) средната и североизточната част на Разложко; в) частта между Петрич, Мелник, с. Голешово и гръцката граница; г) частта на изток от р. Места при Неврокоп, проектирах да се нарисуват било по австрийската карта 1:200 000 било по турската 1:210 000. Когато се пристъпи към работа обаче се указа, че това ще бъде невъзможно, тъй като последните две карти не могат да се сходят със сръбската карта 1:100 000 и с картата на Пирин от Louis, и тъй като върху първите две липсват много селища, било защото са нови, основани след войната от бежанци, било пък защото изобщо са останали неизвестни на рисуваните на тези две карти (Например селата Сухострел и Марулево в Гор.-Джумайско, съществуващи много преди издаването на турската и австрийската карта, се нанасят за първи път върху приложената карта). Ето защо през пролетта и лятото на 1932 г. трябваше да направя сам в тези места една полуинструментална снимка, която изработих в 1:100 000 но, все с оглед че ще се намали на 1:300 000. При работата си за първата част (а) взех за основа триангулачните точки по сръбската граница, измерени от сърбите още на 1922 г.: Сараево, 1223 м., Кадиица, 1932 м., Джамо (Джамитепе на сръбската 1:100 000), 1794 м. и Ченгене кале, 1744 м. При работата си за втората част (б) взех за основа Равничал, 2641, Велиица, в Доспат, 1714 м. и Елтепе, 2915 м., първите две според старото руско измерване, последната – според новото измерване на Военния географски институт в София. За третата част (в) взех за основа точките Скала (235 м.) и Шише (720 м.) от картата на Louis. От същата взех точките Лески Баир (1400 м.) и 770 при с. Лъжница за четвъртата част (г).

От казаното до тук за използуваните карти става явно, че най-слабите, така да се каже, места на нашата карта са: 1. Източният край на Македония под гръцка власт, особено около Малкото Преспанско езеро, 2. Южният край на Петричкия окръг, покрай гръцката граница, и частта между р. Лебница и Струмешница.

Понеже указаните в последния пасаж две места заемат много незначително пространство спрямо цяла Македония, можем да твърдим, че предлаганата карта на тази земя е нарисувана въз основа на сигурен топографски материал и че следователно дава във всяко отношение верен топографски образ на Македония в географските й граници. В това отношение допринесе много и начинът, по който описаният топографски материал бе използуван за изработване на нашата карта. Изработване, което се извърши от опитни картографи под непосредственото ръководство и наблюдение на г. капитан д-р Димитър Стоянов. Под негово ръководство и наблюдение стана и печатането на картата, поради което последната дължи нему своята художествена стойност. Г. капитан д-р Д. Стоянов с вещина разреши някои трудни въпроси във връзка с нарисуването на оригинала и неговото напечатване. Той също така с голямо умение направи сходката между толкова разнообразния топографски материал.

Описаният топографски материал, който послужи за начертаването на картата, най-първо се фотографираше, като тези топографии карти, които имат мярка 1:100 000 се фотографираха в същия размер, а тези, които имат друга по-малка или по-голяма мярка, се привеждаха при фотографирането към размера на първите. След фотографирането се изваждаха по няколко сини копия, едно от които се подлагаше на генерализиране, т.е. пречертаване на тези елементи от топографските карти, които трябваше да личат и в нашата нова карта. Така генерализираните сини копия се фотографираха още един път в мярка 1:250 000, като върховете на всеки лист бяха определени и нанесени с необходимата точност по отношение на географската мрежа, изчислена в Гаус-Кругерова проекция. За среден меридиан се избра меридианът 22°30 от Гринуич. Това се направи с оглед за по-лесното използване на дадената карта, като материал за една карта на Балк. п-в. След фотографирането се изваждаха по 4 сини копия от шестте листа, които образуваха цялата карта. Върху единия се рисуваха селищата, пътищата и топонимията на български, върху друг – селищата, пътищата и топонимията на французки (като се употребиха за особените славянски звукове приетите в науката знакове). Върху трето синьо копие се рисуваха хидрографските елементи, върху четвърто – хоризонталите. Така приготвените оригинали се фотографираха в мярка 1:300 000 и се извадиха на цинк за да бъдат отпечатани на офсетова машина.

Теренът е представен с кафяви хоризонтали през 200 метра. На пръв поглед за една карта с мярка 1:300 000 те са редки. Но тъй като Македония се отличава с остър релеф, който изпъква и с употребяване на по-редки хоризонтали, и понеже по-гъсти хоризонтали биха претрупали картата, установи се показаната височина на сечение, като се оцветиха поясите от хоризонтал до хоризонтал в низките места (0–200 м. и 200–400 м.), през един хоризонтал в средно високите и високите места (400–800, 800–1200, 1200–1600, 1600–2000 м.), през два хоризонтала – в най- високите места (2000–2600 м.). Височините над 2600 м. бяха оставени бели за да се постигне релефност, а не за да се покаже присъствие на снежници и ледници, каквито днес в Македония нема. Употребени бяха леки цветове, които дават необходимата релефност без да претоварват картата.

Употребеният начин за представяне на терена дава възможност да се правят върху картата орометрични изучвания, а на несвикналите да се ориентират с хоризонтали цветовете идват в помощ. Тъкмо тези две обстоятелства са наложили да се възприеме същият начин за представяне на терена и в новата международна карта на света в мярка 1:1 000 000, макар поради теоретични съображения някои картоведи да са против този начин за представяне на морфографските отношения(45).

При хоризонталите не е дадена висотата на сечението, но многото нанесени коти са достатъчни за ориентиране.

Хидрографските елементи и техните имена са нанесени със син цвят, като само най-големите плиткости на морето, до 10 м., както много често се прави, са оставени бели. Ако искахме да бъдем последователни, трябваше и изобатите на Бяло море да бъдат през 200 м. Но понеже, ако се постъпеше по този начин, трябваше почти цялото море да се остави с един цвят, отбелязан бе изобатът 100 м., който е в тясна връзка и с геоморфогенезиса на Солунския залив. Не са показани никакви изобати в езерата, понеже и не всички използувани топографски карти ги изобразяват. Неудобно беше, от друга страна, да се използува атласът на Ј. Цвијиh: Језера Македоније, Старе Србије и Епира (Београд, 1902), понеже са чертани, като е взета за основа австрийската карта 1:200 000, от която ние се ползувахме само в изключителни случаи.

От антропогеографските факти са представени селищата (включително и по-големите монастири) и пътищата.

Всички градове и по-големи села са отбелязани с техния план. По-схематично, с по едно, две до три кварталчета са отбелязани по-малките села, а от селата с по-малко от 100 души са отбелязани само тези, които са уединени, та отбелязването им не затруднява четенето на картата. За да се поправи отчасти тази непълнота на картата, в края на текста е даден списък на селата, които не личат на нея по указаната причина. Предвиждам, че може мнозина да се очудят като не намерят някое село нито в картата нито в списъка: през последните три войни и непосредствено след тех станаха големи промени в поселищните отношения, разтурени бяха едни селища, а други бяха създадени. И понеже картата представлява това, което е днес, много по-раншни села, особено в местата, населявани от турци, не са отбелязани нито на картата нито в списъка.

Селищата са отбелязани по указания начин – с техния план – едно, за да се даде понятие не само за тяхното положение сред окръжаващато ги място, но и за тяхното вътрешно устройство и, друго, за да се добие възможност, щото пръснатите села да се отбележат по-естествено – така, както са пръснати, а не с едно кръгче, което не е в състояние да даде представа за типа на селището.

Отбелязани са всички широколинейни и теснолинейни железници, всички първокласни и второкласни шосета и второстепенни пътища. А при тези селища, до които не достига даже и такъв път, е показана най-удобната пътека до някое близко селище. Целеше се с това да се даде графически израз на факта, че няма селище без път, пък била тя и обикновенна пътека, която да го свързва с останалия свят.

Топонимията, с оглед да не се претрупа картата, не е много изобилна. Освен селищата надписани са и някои разрушени села и по-важните манастири. Дадени са имената на областите, които имат свои особени имена (Полог, Поречие, Кичево и пр.), имената на езерата и по-важните реки и блата, имената на по-важните планини (и то ако се употребяват от мастното население!) и най-високите върхове.

Всички имена, по съвета на г. проф. Л. Милетич, са написани фонетично, като бе запазен само ъ в края на думите и то главно с оглед на свикналите с него. В Западна и Средна Македония, изобщо навсякъде, гдето ѣ се изговаря като е, то е предадено със знака е. Само в местата, гдето се произнася като а, е предадено с ѣ. В Македония под гръцка власт са дадени старите предвоенни имена на селищата. Това на пръв поглед е в разрез с казаното по-горе – че картата представлява Македония, както е днес, но в същност никакво противоречие няма, понеже старите предвоенни имена на селищата в повечето случаи продължават да живеят в устата на останалото по местата си българско население, което е много повече отколкото мислят мнозина, които нито са ходили по самите места, нито пък са имали случай да дойдат в допир с хора от тези места. Тъй като беше невъзможно на самата карта да се дадат и двете имена на преименуваните селища, в края на текста е даден техният списък по азбучен ред веднаж на старото име, втори път – на новото име.

За да завършим с разглеждането на картата, остава ни да кажем няколко думи още за един елемент, който личи върху нея: границите.

С обикновения знак за политическа граница са отбелязани границите между балканските държави, като там, гдето те се съвпадат с географската граница на Македония, е отбелязана само с знака за последната.

Географската граница на Македония се е менила, както може да се забележи и върху част от приложените факсимилета на стари карти, много пъти. Промените обаче са били все с една тенденция: ограничаване от запад и юг и разширяване към север и изток за сметка на Дардания и Тракия, докато най-после към средата на миналия век се установиха едни истински географски граници, в които са влизали прречията на реките Места, Струма, Вардар и Бистрица (сравни с фиг. 10). Когато на 1878 г. поречието на горна Струма мина в границите на новооснованата България, то престана да се счита за част от Македония, която започна да се схваща в тези граници, които са отбелязани и на приложената карта. Те не са нещо произволно, а, както вече изтъкнаха професорите Ж. Радев и А. Иширков, продукт на климатичните(46), геоморфоложките(47) и културногеографските(48) отношения в тази част на полуострова.

БЕЛЕЖКИ:

(1) Прегледът не може да претендира за изчерпателност, понеже се явява като първи опит за цялостно представяне историята на картата на Македония, към който впоследствие вероятно ще се наложат значително допълнения, а, може-би, и поправки. В „Принос към етнографията на македонските славяни“ (София, 1907) на проф. А. Иширков на стр. 13–20 и 24 са изброени доста карти от 16, 17 и 18 в., но само с оглед на Северна Македония. По-подробно е разгледан развоя на картографското представяне на Македония, но само през 19 в., у Vincenz Haardt von Hartenthurn, Die Kartographie der Balkanhalbinsel im XIX Jahrhundert (в Mittheilungen d. k. k. Militar-geographischen Institutes, Wien, Bd. XXI, 1902, стр. 136–300 и Bd. XXII, 1903, стр. 155–489.

(2) Въпросът, дали Птолемей е рисувал карти (по-точно: дали е допълнил картите на Марина Тирски), следователно въпросът, дали Македония е била нанесена на карта още в II в. сл. Христа, е спорен. Много, и то авторитетни учени, разрешават въпроса в положителен смисъл (Вж. Albert Forbiger, Handbuch der alien Geographic, Leipzig, 1842, Bd. I, стр. 411; Heinrich Kiepert, Lehrbuch der alten Geographie, Berlin, 1878, стр. 9–10; Κ. Miller, Die altesten Weltkarten. Stuttgart, 1898, Heft 6, стр. 1; Hugo Berger, Geschichte der wissenschaltlichen Erdkunde der Griechen. Leipzig. 1903, стр. 646; Siegmund Gunther, Geschichte der Erdkunde. Leipzig u. Wien, 1904, стр. 20); Konrad Kretschmer (в Geschichte der Geographie, Berlin-Leipzig, 1923, стр. 18) смята, че картите, които се приписват на Птолемея са били рисувани едва през 5 в. сл. Хр. от александрийския граматик Агатодемон и то въз основа на птолемеевата география. Мнението на първата група учени днес е по-меродавно и затова бе прието и в тази работа. Този спор, засягащ отблизо историята на македонската картография, е разгледан подробно у О. Cunz, Die Geographie des Ptolemeus, Berlin, 1923.

(3) Вж. Claudii Ptolemaei Geographia, Ed. C. Meulleri, Paris, 1883, t. I, lib. III, cap. 12; тази глава е преведена и на български. Вж. Г. Кацаров и Д. Дечев, Извори за старата история и география на Тракия и Македония, София, 1915, стр. 169–177.

(4) Спорен е и въпросът, дали Tabula Peutingeriana е от III или IV в. сл. Хр. Този спор, обаче, за нас е без особено значение. По-горе приех мнението на най-добрия познавач на старите римски пътеписи, К. Miller (Вж. Itineraria Romana, Stuttgart, 1916, стр. XXIX-XXXVI). Спорен е и въпросът за времето, по което е направен преписът. Но и този въпрос за нас е без значение.

(5) К. Miller, Die altesten Weltkarten, Η. 3, стр. 1 сл.

(6) Вж. Miller, op. cit., Η. 1, стр. 1 сл.

(7) За тях вж. у Miller, op. cit., Н. 3, passim.

(8) Спори се, дали е от 9, 10 или 11 в. Според Miller op. cit., Н. 111. р. 29 сл. е от Х в.

(9) Вж. Miller, op. cit., Η., V, стр. 1 сл.

(10) A. E. Nordenskiold, Periplus. Stokholm, 1897, стр. 25.

(11) Вж. тези портулани у Nordenskiold, op. cit., tabulae V, VII, IX, XII, XVIII, XIX, XXI–XXIII, XXVIII–XXXI, XL, XLIII, XLV, XL1X, LII.

(12) Вж. този портулан пак у Nordenskiold, op. cit., tabula XVI.

(13) Вж. Max Eckert, Die Kartenwissenschaft, Berlin u. Leipzig, 1921, Bd. I, стр. 119.

(14) Вж. Gerhard Mercator, Karte von Europa, Faksimile – Lichtdruck, herausgegeben v. der Gesellsch. f. Erdkunde, Berin, 1891.

(15) Между първата и втората карта на Gastaldi се пада излизането на бял свят на знаменития атлас на Abraham Ortelius: Theatrum orbis terrarum (първо издание на 1570 г.). Авторът му, известен като картограф, който много критически се е отнасял към работата си, при чертаенето на картата Ελλάς – Graecia, в която влиза и цяла Македония, се е отнесъл много небрежно. Тази карта от атласа на Ортелиус е просто копие от птолемеевите карти и се явява като анахронизъм между картите на Gastaldi и Mercator.

(16) Ще да е било използувано и изданието от 1548 г., допълнено с някои модерни имена от Matias и Gastaldi, защото на него за първи път личи името на гр. Прилеп (Prilepo), от където го е взел и Mercator.

(17) Pierre Belon, Observations de plusieurs singularitez et choses memorables, trouvees en Grece Asie etc., Paris, 1553. Пътувал е из Xaлкидическия полуостров.

(18) Понеже картата е с доста голям мащаб, Меркатор е нанесъл на нея всичко, което се намира по по-старите карти, а също и всички селища, за които е узнал от прочетените пътеписи. И тъй като в различните карти и пътеписи много често един и същи град е означен с различни имена, което Меркатор не е могъл да знае, някои селища върху картата му са означени на две различни места, а гр. Битоля на четири места с различни имена: Heraclea (взето от птолемеевата карта), Vitolie Bitoxlia и Monestier (взети от Munster-овата карта). Кавала е отбелязана веднъж с това име, а на друго място със старото й име Neapoli. Воден на едно място е отбелязан като Bodna, според картата на Munster, на друго място Edessa, според Птолемей. С едно и също име на две различни места са означени Преспа и Филипи, който по времето на Меркатор вече не е съществувал. В Средна Македония са означени много днес съвсем малки села, които преди 3 века са били по-значителнн селища: Nouigrado (с. Нови град, Леринско), Starichino (с. Старавина, в Мариово), Ostro (Острово), Vastanza (с. Вощарени в Леринско). Докато в Средна и Западна Македония личат и селата, в Източна Македония липсват и градовете, вместо които са нанесени съвсем фантастични селища, заети отчасти от Munster, а отчасти измислени може-би от самия Mercator. Той не е искал бели петна по картата му.

(19) Преди атлаза на Blaeu е била напечатана картата: Ελλάς – Greece Reuised by John Speed and are to be sold by Geo: Humble 1626. Македония влиза цяла в тази карта, и въпреки това я отминах, понеже представя нито най-малко „ревизирано“ копие от едноименната карта в атласа на Ортелиус, за която стана дума в една предходна забележка.

(20) У Йорд. Д. Ковачев, Принос към историята на картата на България (в Сб. на Акад. Науките, кн. XXIII), стр. 11, погрешно е отбелязано, че е от края на 16 в.

(21) У Ковачев, ц.с., стр. 12, погрешно е показано, че тази карта е от началото на 17 век. De l’lsle е живял от 1675 до 1726 г.

(22) За да нанесе толкова добре реките Места и Струма и планините между тях De l’lsle ще да си е послужил със сведения, дадени му от Paul Lucas, който е пътувал из тези места (изпратен със специална мисия от френското правителство) няколко години преди издаването на разглежданата карта, на 1704 г. (Вж. Voyage du Sieur Paul Lucas fait par ordre du Roy dans la Grece, Asie Mineure, La Macedoine et l’Afrique. Paris, 1712).

(23) На същата година тази карта била издадена в намален размер около 1:3 000 000 като Carte de l’Erapire Ottoman par le Chevalier Lapie. Paris 1822. Заслужава да се отбележи, че още в Carte de la Russie d’Europe, avec l’Empire d’Autriche etc., рисувана пак от P. Lapie и издадена още на 1812 г. личат макар в общи линии много от поправките, направени в току-що отбелязаните две негови карти. На тази карта от 1812 г. за първи път е нанесен гр. Кукуш.

(24) Заслужава да се отбележи, че доста от поправките, които внася картата на Lapie, личат и на картата Der europaische Theil des Turkischen Reichs von C. G. Reichard. Nurnberg bei Friedrichs Carape, 1821. Издадената на 1830 г. в същото издателство карта Die Europaische Turkey und das Souveraine Griechenland vom Major C. F. Hammer представя само точно копие от картата на Reichard.

(25) Преиздадена от проф. А. Иширков с обяснителен текст като № 4 на „Географска Библиотека“, София, 1924.

(26) Давам факсимиле от тази карта по две причини. Преди всичко тя е първата напечатана карта с български надписи и рисувана от българин (макар въз основа на чужд оригинал). Второ, тази карта във факсимилираната част дава най-добра идея за често споменаваната карта на Lapie, която, за съжаление, ми е недостъпна в София. По-горе я описах според Haardt von Hartenthurn, ц.с., стр. 156–159.

(27) В работата си „Разлог, областно географско изучване“, в „Мак. Преглед“, год. VIII, кн. 2, стр. 75 писах, че името Мехомия се споменава най-първо в картата на Ангелидев от 1862 г., понеже на времето не разполагах с книгата на Лукьянович. Пак в същата си работа на същата страница съм отбелязал, че картата Danubii fluminis pars infima от Homann е от началото на 17 в., когато тя е от началото на 18 в.; отбелязано е, че картата European Dominions of the Ottomans or Turkey in Europe е вероятно от края XVI11, когато тя е от 1840–1850 год.

(28) Карти рисувани въз основа на нея се явяват даже в края на 60-тe години на миналия век. В. Nicolaidy в книгата си Les Turqus et la Turquie contemporaine, Paris, 1859 дава между другите карти и една Carte de la Thessalie et de la Macedoine, dressee et corrigee sur lieux par B. Nicolaidy, Capitaine du Genie au service de S. M. le Roi de Grece, която съвсем не представя коригирано копие от картата на Lapie от 1822 г. Въз основа на нея е нарисувана и картата European Dominions of the Ottomans or Turkey in Europe. London, Published by I-s Wyld, издадена около 1840–1850 г.

(29) Част от поправките личат на Carte de la Turquie d’Europe, rectifiee par A. Boue, приложена към четиритомното му съчинение La Turquie d’Europe, Paris 1840. Поради малкия й мащаб, тя, за съжаление, не е могла да побере всички онези поправки, които Boue е могъл да нанесе.

(30) В издадената от Н. Kiepert на 1855 г. в Берлин General-karte des Ttirkischen Reiches in Europa und Asien u. s. w. Македония е нанесена според картата му от 1851 г.

(31) Вж. Dr von Hahn’s Reise durch Tiirkei 1858. В Petermanns Mitteilungen, 1859; стр. 118.

(32) J. G. v. Hahn, Reise von Belgrad nach Salonik, в Denkschriften d. k. Akademie d. Wiss. Phil.-Hist. Classe, Bd. 11, Wien, 1851.

(33) Вж. Heinrich Barth, Reise durch das Innere der Europaischen Turkei ira Herbst 1862. Berlin, 1864, стр. 100: „... setzte ich am nachsten Morgen um 5 1/2 Uhr meinen Marsihen, fort, um nun eine wahre terra incognita zu betreten, wo selbst die grossten Ortschaften bisher den Europaern unbe. kannt geblieben waren“.

(34) J. G. V. Hahn, Reise von Belgrad nach Salonik, II Aufl., Wien, 1868.

(35) J. G. v. Hahn, Reise durch die Gebiete des Drin und Wardar, в Denkschriften d. k. Akad. d. Wiss., Phil.-Hist. Classe, Bd 15 (1867), и 16 (1869) Wien.

(36) Ami Boue, Einige Berichtigungen zur Hahn’schen Karte der Flussgebiete des Drin und des Vardar in Nord-AIbanien und Macedonien, в Sitzungsb. d. k. Akad. d. Wiss., mathem.-naturwiss. Classe, Bd. 60, 1869, стр. 653 и сл.

(37) Той описва начина, по който е работил в статията си Ober die neueren Vermessungsarbeiten auf der Balkan-Halbinsel в Verhandlungen der neunten deutschen Geographentagcs zu Wien, Berlin 1891, стр. 72–77.

(38) Karte der Eisenbahn von Salonik nach Monastir, прибавена към работата на Е. Naumann, Macedonien und seine neue Eisenbahn Salonik–Monastir. Munchen, 1894.

(39) За тази карта вж. y Haardt v. Hartenthurn, ц.c., Bd. XXII, стр. 330–334 и y W. Stavenhagen, Skizze der Entwickelung und des Standes des Kaitenwesens des ausserdeutschen Europa, в Erganzungsheft № 148 zu Peterm. Mittelungen, 1904, стр. 364.

(40) По-подробно за извършеното вж. у С. П. Бошковиh, О изворним картографским радовима Српског географског отделења главног hјенералштаба и Војног географског института краљевине Срба, Хрвата и Словенаца, в Sbornik 1 Sjezdu solvanskуch geografu a ethnografii v Praze 1924. Praha, 1926, стр. 9 и сл.

(41) Върху новата гръцка карта вж. по-подробно в Rapport sur les travaux executes en Grece depuis la tioisieme assemblee generale de la Section de Geodesie de Bunion geodesique el geophysique Internationale, reunie a Prague en septembre 1927. Presents par Petritis, Hondros et Chrisanthis. Athenes. В Travaux de la Section de Geodesie de l’Union geodesique et geophysique Internationale, t. 7, Paris 1930.

(42) За извършеното до края на 1931 г. вж. в Годишник на Държавния географски институт при Министерството на войната за 1930 и 1931 год. София, 1932.

(43) Това е изтъкнато доста силно в статията на Н. Louis, Das Piringebirge in Makedonien, в Zeitschrift der Gesellschaft f. Erdkunde, Berlin, 1928, кн. 3/4, стр. 111 и сл.

(44) Вж. Die neue Karte von Albanien 1:200 000, Begleitworte zur Kartenbeilage II в Sonderband der Zeitschrift der Gesellschafl fur Erdkunde zu Berlin. 1928, стр. 426 и сл.

(45) Вж. Eckert, ц.с., Bd. I, стр. 598.

(46) Вж. Ж. Радев, Геоморфологични белези на българските земи и тяхното значение за температурните и валежни отношения в страната, в сп. „Естествознание и география“, год. IV, 1920, стр. 118.

(47) Вж. Ж. Радев, Географска и етнографска Македония (Средецът на Балканския полуостров), в „Македонски преглед“, год. I, (1924), стр. 21 и сл.

(48) Вж. А. Иширков, Македония, име и граници. В „Мак. Преглед“, год. III, (1927), стр. 22.

Публ. в Карта на Македония в географските й граници в мярка 1:300 000 от Д. Яранов, изработена и печатана под ръководството на капитан д-р Д. Стоянов с 10 факсимилета от стари карти на Македония в текста и 6 листа от картата 1:300 000 в края. София, 1933, с. 1-33.

ЛЮБЕН ДИМИТРОВ
НЯКОЛКО ОБЯСНИТЕЛНИ ДУМИ

 

За мнозина между нашата емиграция, особено между някои от по-младите и наскоро дошли емигранта, името Македония, макар да се произнася с обич и гордост, все пак в съзнанието на някои от тях) остава покрито с лека мъгла Границите на Македония, нейното население, историята, особено от древни времена, биват често предмети на спор и погрешни тълкувания. Това се дължи до голяма степен може би на обстоятелството, че Македония днес не съществува като самостойна държава, че тя е разделена между три балкански държави, всяка една от които тълкува историческите събития и научните факти с оглед на своите себични интереси.

Авторът на тази брошура – Димитър Яранов – е един от най- способните географи на Балканския полуострови. Преди няколко години, при нашата среща в Ливерпул, Англия, с проф. X. Р. Уилкинсон (автор на монографията „Карти и Политика – преглед на етнографската картография на Македония“), той се изрази с твърде ласкави думи за научните трудове на Яранов и изказваше съжаление, че не е имал възможности да се запознае с него.

Тази брошура е писана от Яранов като предговор към голямата му карта на Македония, издадена преди Втората световна война от Македонския научен институт в София, България, сега голяма рядкост. Данните, които съдържа този предговор ние намерихме за твърде интересни, за да бъдат издадени в отделна брошура. Макар и в кратце даден, този преглед на картографията на Македония, е един ценен научен труд за общото изучаване на македонската земя.

Интересно е да се знае, че още в началото на нашето летоброение, когато започнали да се чертаят първите карти на света от Марин Гирски и Клавдий Птоломей, Македония, бидейки част от тогавашния древен свят, заема винаги своето място, макар и неточно очертана, понеже самата картография като наука не е била още развита.

За всеки, който желае да обогати познанията си за Македония, тази брошура ще му даде интересни данни. Че границите на Македония предизвикват интерес сред много учени през вековете, говори обстоятелството, че проф. Уилкинсон базира своя труд върху повече от 200 карти, за да проучи не само географските й граници, но с еднаква сериозност и етнографския облик на македонската земя. И той, въз основа анализа на тези карти, счита, че Македония се намира „между Шар планина на север и Егейско море на юг, долното течение на Места и Родопите на изток и албанските възвишения на запад“, т.е. същите географски очертания, които Яранов дава в голямата си карта.

Това са същите граници на Македония, които илинденци считаха за своя родина и където те развяваха бойните си знамена.

Публ. в Димитър Яранов, Картография на Македония. Развой нa картографското представяне на Македония. Published by the Macedonian Tribune, 107 S. Capitol Ave. – Indianapolis, Ind., USA. S. I.