От декември 1917 г. до февруари 1918 г. в Съветска Русия са публикувани 74 документа от Архива на бившето Министерство на външните работи на Руската империя в седем последователни книжки под общото заглавие „Сборник секретных документов из Архива бывшаго Министерства иностранных дел“. Сборникът е в обем 320 печатни страници. До скоро той беше почти недостъпен, но напоследък може да бъде намерен, благодарение на новите технологии. Сериозна бройка са документите, свързани с българската история и по-точно с тайните договори на България с Руската империя, както и със Сърбия, но от-близо наблюдавани от руската дипломация. Руската дипломация от близко наблюдава и се намесва многократно и в българо-румънските отношения. По този въпрос също има редица документи, които така и са останали до сега малко известни. Тук са отпечатани и румънско-австрийските тайни конвенции.

Новата руска дипломация прави тези разкрития след 7 ноември 1917 г. по поръчка на Владимир Илич Ленин, с цел да бъде дискредитирана старата, и да направи заявка пред цивилизования свят, че нова Русия няма да поддържа тайната агресивна дипломация. На практика към тази линия болшевишката дипломация се придържа само в продължение на едно тримесечие, през което разкрива и публикува тези седем книжки със секретни външнополитически документи. Ако трябва да сме по-точни тайната руска дипломация най-добре може да проличи и при публикуването на Архива на Азиатския департамент. След близо две десетилетия през 1935 г. част от неговите документи ще се публикуват в сборника „Авантюрите на руския царизъм в България по документи от царските архиви“. Те са отпечатани с предговор на бившия генерален секретар на Коминтерна и по-късен български председател на Народното събрание, и министър-председател Васил Коларов (второто издание излезе през 1991 г.). В интерес на истината трябва да се отбележи, че подобни разкрития в България се правят от правителството на Стефан Стамболов още през 1892 г., когато се отпечатват на страниците на в. „Свобода“ и в самостоятелен том оригинални руски дипломатически документи под заглавие „Оккупационный фонд, основанный для устройства Русско-Дунайской области“ под редакцията на Димитър Петков (новото издание е от 1993 г.).

Може би ще бъде интересно на нашите читатели да отбележа и два други важни документални сборника свързани с руската дипломация и отношението й към българо-румънските отношения. На първо място това са сборниците с дипломатически документи на проф. Ю. В. Ключников и А. Сабанин „Международная политика новейшего времени в договорах, нотах и декларациях. Част I – От Французской революции до империалистической войны“ (1925 г.) и на И. В. Козьменко „Сборник договоров России с другими государствами (1856-1917)“ (1952 г.).

Сега на нашите читатели предлагам три документа от периода 1912-1913 г., сред които е и малко известния Санкт-Петербургски договор, с който посланиците на Великите сили в Русия отстъпват на Румъния нови български територии от южната страна на Дунава, обхващащи Силистра и още значителни български земи достигащи до брега на Черно море. Този договор е публикуван в първия том от поредицата дипломатически документи „Принос към дипломатическата история на България (1878-1925). Договори, конвенции, спогодби, протоколи и други съглашения и дипломатически актове с кратки обяснителни бележки“ (1925), подготвени и издадени от д-р Б. Кесяков.

Другите два документа са писма на българския цар Фердинанд до руския император Николай II, с които иска неговата намеса за предотвратяването на румънското настъпление в българска територия, в гръб на българската армия през лятото на 1913 г.; като в първото писмо българският владетел споделя с руския император мнението си върху румънските претенции към български земи в самото начало на Балканските войни.

По-нататък нашите читатели ще имат възможност да се запознаят и с други автентични румънски дипломатически документи от времето на Балканските войни от румънската цветна книга на Министерството на външните работи, в които ясно личи румънския цинизъм и лакомията за нови български земи.

Цочо В. Билярски

 

 

 

ДОКУМЕНТИ:

 

№ 1

ПИСМО ОТ БЪЛГАРСКИЯ КРАЛ ДО ИМПЕРАТОР НИКОЛАЙ II

София, 24 декември 1912 г.

 

Лично

Ваше Величество,

Нямайки съмнение в благосклонното внимание, с което Ваше Величество непрестанно е следил събитията на Балканския полуостров, случили се след 5 октомври тази година, и познавайки чувствата на Ваше Величество, както и на целия руски народ към  страната, която благоговейно, призовавайки Свещената и незабравима памет, преследва с непоколебима вяра и упорито усърдие осъществяването на Святото дело, така блестящо започнато от Голямата Нация Освободителка; затова аз, с пълно доверие, представям на Ваше Величество моя министър на финансите г-н Теодоров, на когото съм възложил да запознае Ваше Величество с няколко въпроса от голяма важност, върху които си позволявам да обърна благосклонното и сериозно внимание на Ваше Величество, същевременно призовавайки, предвид изключителните обстоятелства, Вашата силна и могъща подкрепа!

Преди всичко поръчах на г-н Теодоров да предаде на Ваше Величество моите най-сърдечни пожелания за Новата година, а също и пожелания за здравето и щастието на Ваше Величество, на Нейно Величество Императрицата, на Цялото Августейшо Семейство, за процъфтяване и Слава  на Великата Страна, с която ме свързва дълбока и вечна благодарност. Всемогъщият да Ви пази за щастието на Императорския дом и на Империята, това е пожелание от горещо и непоколебимо вярно сърце.

След това г-н Теодоров ще докладва на Ваше Величество за опасността, която понастоящем възниква за България, положение важно заради последиците от действия на Румъния, която не е доволна от поправката на границата при Делтата и принуждава България да є направи важни отстъпки в благодарност за нейния неутралитет по време на последната кампания – тя иска град Силистра, който румънските войски се готвят да завземат!

Доколкото България е преизпълнена с желание да поддържа с Румъния добри и сърдечни отношения, които биха могли да прераснат в бъдеще в още по-тесни връзки, и би била готова (макар и без желание) да направи корекция на границата за въздържането є в последната кампания; дотолкова е невъзможно и недопустимо българският народ да се съгласи в полза на нацията, която дори не е „съюзна“ и чийто неутралитет много пъти се прояви в недоброжелателни действия към България, да пожертва толкова важен град като Силистра, чието име само събужда в ушите на България, а също и у нейната Велика сестра Русия, толкова исторически незабравими спомени. Националното чувство у българите, у всички до един, би въстанало против подобна претенция!! Аз твърдо вярвам, че Ваше Величество, в името на справедливостта, ще се проникне от това чувство, което прави България и нейният владетел непреклонни по този въпрос; възлагам на г-н Теодоров да моли Ваше Величество  да не отказва могъщата си подкрепа да успеем, благодарение на енергичния натиск на Императорското правителство, Румъния да бъде удовлетворена с териториална компенсация, която не включва град Силистра.

Има още един пункт, още по-деликатен, но еднакво важен, за който г-н Теодоров ще докладва на Ваше Величество, осветлявайки го както намери за възможно. По повод сегашната промяна на Турско-Българската граница, която ще бъде определена от представителите от Лондон, България би желала тази граница да минава по линията от Родосто до Мидия. Струва ни се, че по мнението на Руското правителство България би  се задоволила в краен случай с граница по линията Сарос – Мидия. Позволявам си да представя пред Ваше Величество условията, които говорят в полза на предложението на България. Преди всичко няма ли да е справедливо владеенето на този участък от територията да бъде законно възнаграждение за героичните жертви, понесени от българската армия и тази земя, напоена с кръвта на повече от 40 000 герои, да остане собственост на тези, които със свръхестествени усилия достойно я спечелиха; по-нататък, отстъпването на Турция на територията, лежаща между линията Родосто – Мидия и Сарос – Мидия няма ли да изложи съдбата на християнското население в този участък на опасността от най-страшните турски жестокости.

Накрая, българското присъствие в Родосто – страж разумен и подвижен, не би ли помогнало и на Русия, макар и в неопределено бъдеще, да разреши проблема за Проливите?

Ако защитавам пред Вас, Господарю, това справедливо и законно дело, ако моля Ваше Величество да убедите Вашето правителство да даде благоприятен ход на моята молба, то аз правя това в името на моите офицери и моите войници, които единодушно в ежедневните си молитви се молят Великата Русия да ги опази от мъката да бъдат лишени от плодовете на тяхната победа като се откажат от Родосто. Предоставяйки тези молитви на българския войник на Вашето решение, моля Ваше Величество винаги да ми вярва като на

Много сърдечен брат и приятел

(Подпис) Фердинанд

Публ. в Сборник секретных документов из Архива бывшаго Министерства иностранных дел. № 7. Издание Народнаго комиссариата по иностранным делам. Типография Комисариата по иностранным делам, Дворцовая 6. Февраль 1918 г., Док. № 74, с. 318-320. Превод от руски език И. Бурилкова.

 

№ 2

САНКТ-ПЕТЕРСБУРГСКИ ДОГОВОР

Подписан на 26 Април (9 Май) 1913 година в с[ъщия] град(1)

 

Посланишката конференция, събрана в С.-Петерсбург, под председателството на имперския министър на външ[ните] работи в Русия и с участието на посланиците на Германия, Англия, Австро-Унгария, Италия и Франция, за да се произнесат върху възникналия между българското и румънското правителство относно южната Добруджанска граница спор, след като разгледа румънските искания и направените от България отстъпки,

РЕШИ:

1. Град Силистра да се отстъпи на Румъния. Новата румъно-българска граница да започне от една точка на Дунава, приблизително 3 километра заедно с периферията (окрайнината) на Силистра, пресичайки шосето за Шумен, после това за Варна, тоже на около 3 километра от окрайнината на града и влезе в сегашната граница.

Една смесена Българо-румънска комисия ще установи на мястото, в срок от 3 месеца от днес, граничното трасе. В случай на нужда, тя може да изиска вещи лица показани от Силите-посредници.

2. Румънското правителство ще даде обезщетение на тия български поданици живущи в Силистра или територията обгърната от новата граница, които в шест месечен срок от деня на настоящето решение заявят, че желаят да напуснат града или гореозначената територия.

Една Смесена комисия ще определи в срок от шест месеца, от датата на настоящето решение, зоната във вътрешността на която на България се запрещава да строи укрепления и се задължава да разруши тия, които се намират в нея.

При нужда тя може да изиска вещи лица показани от Силите-посредници.

4. Конференцията отбелязва направената от българския делегат в Лондон и записана в протокола от 16/29 януарий 1913 година декларация, по силата на която „България се съгласява да даде автономия на куцовлашките училища и църкви, намиращи се в бъдащите български територии, и то когато тия училища се посещават от куцовлашки деца и да позволят основаването на едно епископство за тия куцовлаци, с право щото тия културни институти да могат да получават, под надзора на българското правителство, субвенции (помощи) от румънското такова“.

Преди да се приключи, Конференцията изказва задоволството си от взетото от България решение да поддържа и заякчи своите приятелски връзки с Румъния. Предвид на това решение, което така много помогна на нейната задача, Конференцията е убедена, че Силите ще поблагодарят на България за жертвите, които тя е направила.

Изготвено в 8 екземпляра в С.-Петерсбург на 26 април (9 май) 1913 година.

(Следват подписите).

Публ. в Д-р Б. Кесяков, Принос към дипломатическата история на България (1878-1925). Договори, конвенции, спогодби, протоколи и други съглашения и дипломатически актове с кратки обяснителни бележки. София, 1925, с. 53-55.

 

---------------

() По повод войната с Турция, българския пълномощен министър в Букурещ с телеграма от 23 септември 1912 година съобщил на министъра на външните работи, че „Румъния няма да мобилизира, няма да вземе никакво участие във войната“ ... (Доклад на Парламент. изп. комисия. Том I, стр. 658; също гл. стр. 5, документ № 7 от Documents Diplomatiques, Sept. 1912 – August 1913. Bucarest. Impr. de l’Etat 1914), През октомври 1912 година по случай реконструкцията на кабинета Майореску, румънския крал държал реч и недвусмислено заявил, че всяко териториално разширение на България би създало повод за искане компенсации от Румъния. На 1 ноември 1912 година руския пълномощен министър в София посредничил за една ректификация на границата. По-късно, обаче, Майореску в разговор с българския пълномощен министър в Букурещ е заявил, „че се касаело само за една корекция на границата, но не и за компенсация, защото без да е направила нещо, за да я заслужи, Румъния би считала за обидно едно подобно искане“. Тия изявления били последвани от тронното слово на румънския крал на 25 ноември при откриване на Парламента, гдето присъствувал и българския пълномощник за водене преговори, председателя на Българското народно събрание г. Данев, в което слово краля категорично заявил: „Румъния е важен фактор в Европейският концерт и при окончателното уреждане на въпросите, повдигнати от Балканската криза, нейната дума ще трябва да се чуе ... Армията е в състояние да отговори на доверието на народа“. (Гл. стр. 678, Доклад на Парл. изп. комисия, т. I).

Поради започване на Лондонската конференция за мир, българският представител на бързо заминал за там. Преговорите продължили в Лондон, като за целта г. Мишу бил изпратен за пълномощен министър в Лондон. Към края на декември положението се натегнало. Румъния искала да є се отстъпи Силистра с една линия до гр. Каварна, срещу един отбранителен и нападателен съюз и дори въоръжена поддръжка срещу Турция.

На 14 януари Румъния претендира вече на Силистра–Балчик, включително всичките градове и села, входящи в нея, дори и гр. Тутракан. Преговорите се преустановяват до края на януари 1913 год., към което време по взаимно съгласие се подновяват в София. Поради прекомерните искания обаче, на Румъния и по съветите на Великите сили, възприето било решението спорът да се разреши от 6-тях Велики сили в една конференция, която ще се събере през март 1913 г. в гр. Петерсбург. Искането на България да се приключи окончателно спорът чрез арбитраж, преодолява на онова, направено от Румъния за една само медиация. Протоколът бил подписан на 26 април 1913 година. Румънското правителство не било доволно от разрешението на въпроса при изгледите за нови изгоди, които се очертавали вследствие новите обстоятелства – спорът помежду Сърбия и България по разпределението на завоюваните територии. На 29 април 1913 година, Майореско съобщава на българския пълномощен министър в Букурещ, че Румънския парламент приел протокола и упълномощил правителството да го изпълни, макар да не удовлетворявало напълно желанието на Румъния, като добавил, че ако войната на Балканите започне отново, Румъния не ще остане индеферентна, а ще мобилизира (стр. 774 и 286, от Доклада на Парламент. изп. ком., т. I). С нота от 20 юни румънския пълномощен министър в София съобщил, че войната между съюзниците била вече обявена и румънското правителство било принудено да напусне своето резервирано положение и обяви мобилизация. На 27 юни, когато България воюваше със съюзниците си, румънските войски нахлуха в България (гледай стр. 149 от Documents Diplom. Bucar. и стр. 78 от Archives Diplomatiques 1913 р. 128). На 13/30 юли 1913 година се сключва примирието при условие: 1) Границата между Сърбия и България да мине по източния водораздел на Вардара, като Щип остане сръбски; 2) Гръцките граници да се съединяват със сръбските при Гевгели, а гръцката граница на изток се продължи по долината на р. Струма, при което Серес да остане гръцки.

Турция, възползувана от създаденото положение и намесата на Румъния, въпреки току-що сключения Лондонски договор, настъпва и в началото на юли окупирва отново Одрин, а към 20 август войските є преминават старата българска граница. При сключване примирието, тя предлага на румънското правителство да вземе участие в мирните преговори в Букурещ, което и се отказва като на нехристиянска държава (гл. стр. 181 от Dосum. Dipl. Bucarest и стр. 79 и 128 от Archives Diplom. 1913 г. 128). На 28 юли (10 август) 1913 год. се подписа Букурещкият мир, а на 16/29 септември 1913 год. последва Цариградският мирен договор с Турция. Освен показаната библиография, гл. още: Derjavine, N. S., Professeur – Les Rapports Bulgaro-Serbes et la question Macedonienne. Laussanne, 1918; Guechoff, Iv. Ev., – L’Alliance Balkanique, Paris 1915; Същия – Престъпното безумие, 1915; Ivanoff, Prof. I. – Les Bulgares devant le congree de la Paix, Bern, 1919; Ivanoff, Prof. I. – Bulgares et Grecs devant l’opinion publique. Berne, 1918; Immanuel – La guerre balkanique 1912–1913; Leger, Louis – Grecs, Serbes et Bulgares, Paris, 1896; Les Macedoniens dans la vie culturo-politique de la Bulgarie (Enquete) Biblioth. des questions balkaniques № 10. Sofia, 1919; Aveux Serbes sur la Macedoine la m. biblioth. № 7. Sofia, 1919; Lamouche, Leon – La Peninsule balkanique. Paris; Miletitch, Prof. Dr. L. – La Macedoine bulgare, apergu historique et culturel. Sofia, 1918; Niederle, Prof. – „La question macedonienne“. Prague, 1901; Solaroff, K. – La Bulgarie et la question Macedonienne (les causes des Guerres balkaniques), Sofia, 1919; Skopiansky, M. – La Масedoine telle qu’elle est, Lausanne, 1917; Sis, Vladimir – Macedonien. Zürich, 1918 (с една обширна библиография в края); Шопов, Ат. – Как ни се наложи Балканската война. София, 1915; Същия – La Confederation Balkanique et la question macedonienne. Sofia, 1915.

 

№ 3

ОБРЪЩЕНИЕ ОТ ЦАР ФЕРДИНАНД I КЪМ РУСКИЯ ИМПЕРАТОР НИКОЛАЙ II С МОЛБА ЗА РУСКА НАМЕСА ВЪВ ВОЕННИЯ КОНФЛИКТ СЪС СЪЮЗНИЦИТЕ

[София], 17 и 18 юли 1913 г.

 

 

Ваше Величество,

България, обкръжена от армиите на петте съседни нам държави се намира на прага на гибелта. След няколко дни, ако Румъния и Турция продължат своето безпрепятствено шествие напред, нашата армия може да бъде унищожена не толкова от оръжието, колкото от глада и лишенията.

В тази тежка минута Моите и на Българския народ надежди са устремени към В[аше] Ц[арско] В[еличество]. Моля за застъпничеството  на В[аше] В[еличество], за да преустановят турците своето нашествие в териториите, които придобихме с кръвта на стотици хиляди българи(1).

ЦДА, ф. 3 к, оп. 18 – F 41 – 4, 2 л. Чернови на руски език. Ръкопис и машинопис. Публ. в Из тайния архив на българския цар Фердинанд I. Документи за военната и политическата история на България. Съст. Д. Минчев, Ц. Билярски. София, 2001, с. 113.

 

----------------

(1) Обръщението е в два варианта, съхранявани в архива на цар Фердинанд І, които са написани от ген. Радко Димитриев и Димитър Тончев, като върху ген. Димитриевия царя се е подписал.