Досега многократно сме се връщали върху темата за Съединението на Княжество България с Източна Румелия и за последвалата го Сръбско-българска война от 1885 г. Вече имахте възможност да се запознаете с решенията на Цариградската и Букурещката конференции и с приетите два договора - Топханенския акт от 5 април 1886 г. и Букурещкия договор от 19 февруари 1886 г., както и с техните коментари от видните български прависти и специалисти по международните отношения д-р Богдан Кесяков и професор Георги П. Генов от публикациите им през 1926 и 1940 г.

Иван Ев. Гешов

Сега ще имате възможност да се запознаете с една значителна по обем и по стойност дипломатическа документация около двете конференции и взетите на тях решения.

Победата на българското оръжие над сръбското предреши утвърждаването на Съединението, въпреки единодействието на Турция и Русия срещу него и за тяхното антибългарско отстояване на решенията на Берлинския конгрес, които на практика бяха нарушени от младото българска държава и се постигна Съединението на двете Българии.

Сега ще имате възможност да се запознаете и с първите ходове на младата българска дипломация, която умело отстоява българските национални интереси и една от най-успешните дипломатически акции при утвърждаването на Съединението и победата на младата българска войска над сръбските агресори. Тук читателите ще имат възможност да се запознаят и с достойното държане на външния министър Илия Цанов в преговорите с умелите турски дипломати и на Иван Ев. Гешов със сръбския пратеник в Букурещ.

Цочо В. Билярски

 

* * *

 

ДОКУМЕНТИ ПО ЦАРИГРАДСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ И ТОПХАНЕНСКИЯ АКТ:

 

№ 1

Писмо от МВРИ до турското Министерство на външните работи с молба султанът да признае Съединението

София, 13/25 септември 1885 г.

 

Ваше Превъзходителство,

В резултат на събитията, станали на 6/18 т.м. в Източна Румелия, и за да се предотвратят всякакви безредици, които биха могли да предизвикат катастрофа в тази провинция, Негово височество князът счете за свой свещен дълг да се отзове на повика, който му бе отправен от народа и милицията на Румелия, както и на желанията на целия български народ.

Прокламацията, която Негово височество отправи по този случай на 6/18 септември до жителите на Княжеството и Румелия уточнява естеството на действието, наложено от неизбежността на събитията.

С едно окръжно от 11/23 септември под № 4188 имах честта да съобщя ва г-да представителите на Великите сили, че като отиде в Румелия, Негово височество заяви в една телеграма до Негово величество султана и до Великите сили, че гарантира спокойствието в страната и сигурността на жителите, независимо от произхода и вероизповеданието им.

От своя страна княжеското правителство, като взе под внимание решението на Народното събрание на вчерашното му заседание да се отправи молба от името на българския народ до Негово величество султана да благоволи във великодушието си да признае установеното положение – Съединението на Източна Румелия с Българското княжество, считам за свой дълг да съобщя гореизложеното на Ваше превъзходителство и използувам случая и пр.

И. Цанов

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Том първи (1879-1886). София, 1978, с. 576-577.

 

№ 2

Телеграма от Никола Генович, управляващ Българското дипломатическо агентство в Цариград до МВРИ за отговора на държавите, подписали Берлинския договор, на нотата на Високата порта по въпроса за Съединението

Пера, 4 ч. 55 м. след обед, 14/26 септември 1885 г.

 

Уверяват, че подписавшите сили Берлинския трактат отговорили на циркулярната [нота] на Високата порта по източнорумелийското движение. Франция признала правото на Турция да занеме провинцията с войските си; Италия и Англия [съгласно] Берлинския трактат изражили същото право, но съветвали умереност за умиротворяването на страната; колкото за Германия, Русия и Австрия тий не отказвали горнето право, но съветвали В[исоката] порта да не прибегнова до военна сила за защита на правото си.

Генович

Публ. във Външната политика на България. Том първи, с. 579-580.

 

№ 3

Телеграма от Н. Генович до МВРИ за провъзгласяването на княз Александър Батенберг за главен управител на Източна Румелия

Цариград, 23 септември / 5 октомври 1885 г.

 

... Г-да посланиците на Великите сили предлагали наименованието на Негово височество българския княз като главен управител на Източна Румелия и че Негово величество султанът е приел това.

Генович

Публ. във Външната политика на България. Том първи, с. 585.

 

№ 4

Телеграма от княз Александър Батенберг до великия везир за изпращането на български делегати при султана

Пловдив, 24 септември / 6 октомври 1885 г.

 

Съгласно телеграмата, която изпратих на 9/21 септември до Негово императорско величество султана, и воден от силното желание да се уреди направо и без отлагане неестественото положение на България спрямо сюзеренната власт, назначих като лични делегати г-да д-р Стоилов и Калчов, за да предадат от моя страна едно писмо на Негово императорско величество, и едно писмо на Ваша светлост. Моля Ваша светлост да имате изключителната любезност да ходатайствувате пред Негово императорско величество да се разреши на тези двама делегати да минат през Харманли, Одрин и Цариград.

Александър

Публ. във Външната политика на България. Том първи, с. 589-590.

 

№ 5

Рапорт от Н. Генович до МВРИ за срещата на представителите на Великите сили по повод Съединението

Цариград, 24 септември 1885 г.

 

Господин Министре,

В допълнение на телеграмата ми от 23 того, № 887, имам чест да Ви уведомя, господине министре, че миналата неделя надвечер, посланиците на Великите сили се събраха в Терапия под председателството на италианския посланик. В това събрание посланиците показали взаимните си пълномощни писма, за да влязат в преговори по повод на източнорумелийските приключения. Във вчерашното събрание посланиците начертали една програма за обсъждане на въпросните приключения, подробностите на която програма ще имам грижата да Ви съобщя, щом ги узная.

Благоволете да приемете, господине министре, уверение във високото ми уважение.

Управляющий: Н. Генович

Публ. във Външната политика на България. Том първи, с. 590.

 

№ 6

Телеграма от Н. Генович до председателя на Министерския съвет за отговора на представителите на Великите сили на циркуляра на Високата порта за Съединението

Цариград, 4 октомври 1885 г.

 

Във вторник вечер посланиците държели трето събрание, в което приготвили отговора на своите правителства към циркулярите на Високата порта по източнорумелийските приключения. Този отговор са предал в среда на министъра на външните работи. Отговорът бил двусмислен. Той припознавал правата на Високата порта с препоръчение на умереност и благоразумие в защита им. Вчера се държа извънреден Министерския съвет за обсъждане на отговора; резултатът неизвестен още.

Генович

Верно с първообразното, А. Андреев

Публ. във Външната политика на България. Том първи, с. 603-604.

 

№ 7

Телеграма от Н. Генович до МВРИ за предложението на Високата порта до Великите сили да се свика конференция относно Съединението

Цариград, 10 октомври 1885 г.

 

Снощи Високата порта изпроводила телеграфически до Великите сили циркуляр, в който ги молила да упълномощят посланиците си в Цариград да се съберат в конференция, за да уредят румелийския въпрос.

Публ. във Външната политика на България. Том първи, с. 618.

 

№ 8

Шифрована телеграма от Н. Генович до МВРИ относно апела на Великите сили към Сърбия и Гърция за ненамеса

Пера, 1 ч. 25 мин. след обед, 10 октомври 1885 г.

 

Днес посланиците съобщават телеграфически в Белград и Атина текста на телеграмата ни със заявление, че съставили акт от тази телеграма и призовават Сърбия и Гърция да стоят мирни.

Генович

Публ. във Външната политика на България. Том първи, с. 619.

 

№ 9

Рапорт на Н. Генович до МВРИ за разговорите му с посланиците на Великите сили за събитията около Съединението

Цариград, 12 октомври 1885 г.

 

Господине Министре,

В допълнение на депешата ми от 8 тото, № 959, по свиждането ми с посланиците на Великите сили, имам чест да Ви доложа, господине министре, следующите подробности:

Във вторник, 8 текущи, щом получих телеграмата Ви, аз отидох в Харджието, без да губя време. Министърът Саид паша бързаше да отиде в Министерския съвет. Той прочете телеграмата и каза ми, че ще ми отговори после. От там прескочих до посолствата. По повод на въпросната телеграма австрийския посланик заяви, че според депешите на австрийския министър из Белград сръбските войски не щели да са поклащат от местата си дотогас до когато са произнесе Конференцията по делото; но той приложи, че не можел да гарантира за това. Руският посланик ми каза, че нямал какво да ми забележи, ако не това, че трябва да оставя преписи от телеграмата на дипломатическото тяло. Английският посланик ми съобщи, че Харджието призовало тукашния сръбски министър да телеграфира на своето правителство, за да се въздържа от всяко военно нападение против България, защото подобно нападение ще са отблъсне от турските войски, до толкоз повече, че България правела част от Отоманската империя. Той скърби дето вижда, че два братски народа искат да са избиват един друг. Той ма покани да предам препис от телеграмата на старшината на дипломатическото тяло за надлежно разпореждане. Французкият посланик ми каза, че заключението на телеграмата било добро. Той мисли, че аванпостовете ни трябвало да отбегноват всяко стълкновение със сръбските войски, нещо което Ви съобщих с телеграмата си от 9 тото, № 961. Той изказа още мнение, че трябвало да повикаме войските си от Източна Румелия, тъй като зимно време дипломатите имали нужда от почивка. Италианският посланик ма увери, че ще вземе под сериозно внимание телеграмата.

Сетне, той ми представи една географическа карта, в която ми показа, че главният квартир на сръбските войски се намирал в Ниш и че този квартир имал понастоящем за обектив София и Враня. Но той притури, че Русия не щяла никоги да позволи да се развали делото й. Германският посланик осъди движението като несвоевременно. Той ми заяви, че Германия чакала повече от 100 години, за да добие сегашното си положение, а българите не можели да чакат нито 10 години за Съединението си. Той са произнесе в полза на статуквото, като ми забеляза, че и сама Русия, която ни избави и покровителствува, била на същото мнение и че 300 милиона души в Европа не можели да жертвуват интересите си за кефа на 5 или 6 милиона души в Балканския полуостров. Той прибави по-нататък, че ако, както уверяват, господин Каравелов е предизвикал движението, то той е направил най-голямото зло на своя народ. Отговорих, че само Гаврил паша Кръстевич е предизвикал движението с лошата си администрация. C’est un imbecile (това е глупост - фр.), каза посланикът, и народът не трябваше да направи движението. Най-после посланикът привлече вниманието ми върху газетата „Търновска конституция“, която похвалявала това правило (maxime), че в България народът управлявал работите и че самото правителство са управлявало от народа. Той забеляза, че похвалата на такива правила била смешна и опасна. В заключение аз помолих посланика да вземе под сериозно внимание телеграмата и да употреби силното си влияние, за да са направи надлежното. Той ми отвеща, че ще направи потребното. Съгласно със съвета на господина Нелидова, аз оставих преписи от телеграмата на горепоменатите посланици и на Харджието.

Благоволете да приемете, господине министре, уверение във високото ми уважение.

Управляющий Н. Генович

Публ. във Външната политика на България. Том първи, с. 621-623.

 

№ 10

Рапорт от Н. Генович до МВРИ за първото заседание на Конференцията на посланиците на Великите сили в Топхането по Съединението

Цариград, 26 октомври 1885 г.

 

Господине Министре,

Имам чест да Ви уведомя, господине министре, че завчера, в четвъртък (24 октомври 1885 г. - ст.ст.), Конференцията от посланиците на Великите сили държа своето първо събрание в Императорския кьошк на Топханата под председателството на Саид паша, министър на външните работи, по повод на източнорумелийските събития. Според достоверните ми сведения, това събрание са било ограничило в проверката на пълномощните писма на делегатите й в определянето на начина за протоколодържанието. За секретари на конференцията са назначили от страна на посланиците господин Hannoteaux, съветник при Французкото посолство, а от страна на Харджието Наум ефенди, главен секретар на това министерство. Към тези секретари ще се присъединят и някои помощници. По въпросната конференция господин Нелидов ми заяви, че делегатите си били дали дума помежду си да не издават навън делата на конференцията, тъй щото мъчно ще можем да узнаваме извършеното там. Съгласно с телеграмата Ви от 10 того, № 4578, аз направих своевременно надлежното представление на италианския посланик. Господин Корти са благодари от представлението ми и той са обеща да направи възможното в конференцията за благото на народа ни. Утре тъкмя да отида пак при него.

Благоволете да приемете, господине министре, уверение във високото ми почитание

Управляющий: Н. Генович

Резолюция: Да ми се върне, 29 октомври. И. Ц[анов]

Публ. във Външната политика на България. Том първи, с. 636.

 

№ 11

Окръжно писмо от МВРИ до представителите на Великите сили в София за мнението на княз Александър Батенберг, че моментът не е удобен за изпращането на турски комисар в Източна Румелия

София, 11/23 ноември 1885 г.

 

Господине...,

Имам честта да Ви предам приложен преписа на телеграмата, изпратена на 21 т.м. (н.с.) от Негова светлост великия везир до Негово височество княза както и отговора, който княза изпрати вчера на великия везир.

Като Ви съобщавам тези две телеграми, по заповед на Негово височество, имам честта да Ви помоля да благоволите да съобщите на високото правителство на ... следната декларация:

При тежките обстоятелства, в които е изпаднала България, князът ми възложи да заявя, че след като гарантира за реда и спокойствието в Източна Румелия и намирайки се днес начело на своята армия, за да отблъсне нападателя, той преценява като преждевременна и опасна предложената мярка от Високата порта, да изпрати императорски комисар в Пловдив преди свършването на войната, която Сръбското кралство обяви на Българското княжество, – защото тази мярка би предизвикала сред населението на Румелия и може би и на Княжеството неизброими безредици и нещастия, за които Негово височество счита, че трябва още отсега да отклони всякаква отговорност.

Следователно и поради обстоятелствата, че населенията на Княжеството и на Източна Румелия се радват днес, благодарение на мерките, взети от княза още от самото начало, на ред и спокойствие, Негово височество моли в името на човечността, Негово императорско величество султана и Великите сили да отложат изпращането на императорски комисар в Пловдив и да уредят Румелийския въпрос само след като се сложи край на Сръбско-българската война със сключването на мир, което ще бъде удовлетворение за достойнството, честта и жертвите на българския народ, на неговия княз и неговото правителство.

Благоволете да приемете, Господине ..., наред с предварителните ми благодарности за съобщението, което ще имате добрината да направите на високото Ви правителство в духа на гореизложеното, и моите уверения за дълбокото ми уважение към Вас.

И. Цанов

 

Приложение 1

Телеграма от великия везир до княз Александър Батенберг

Цариград, 21 ноември 1885 г.

 

Аз получих и имах честта да представя на Негово императорско величество султана телеграмата на Ваше височество от 18 т.м. (н.с.). Ваше височество ме уведомява, че се е оттеглил с войските си от Източна Румелия и се е завърнал в България, както бях му препоръчал в телеграмата си отговор от 16 ноември (н.с.); това действие съответствува на васалния характер на Княжеството спрямо Империята. Спазвайки Берлинския договор, Ваше височество ще си спечели още един повод за благоволението на Великите сили към него. Правилният път, който Ваше височество избра, бе справедливо оценен. Императорското правителство не би могло никога да допусне, даже след конфликта, възникнал между сръбските и българските войски, която и да е точка от императорската граница на България да претърпи и най-малките изменения. Впрочем, това вече бе съобщено на сръбското правителство. Според нас, ако в настоящия момент се помисли за средствата, които биха накарали сърбите да се завърнат в страната си, правителството им не би се съгласило лесно с направеното му предложение по този въпрос, докато не се възстанови напълно statusquo ante, чието нарушение бе причина за сръбското раздвижване. Следователно Високата порта намери за уместно със съгласието на Ваше височество да предложи примирие на кралското сръбско правителство и съобразно мнението на Конференцията, да изпрати същевременно и незабавно в Пловдив императорски комисар, който ще поеме управлението на Източна Румелия с цел да премахне всякакъв повод за вълнение сред сърбите, както и да се запази Берлинският договор. Моля Ваше височество да благоволи да ми съобщи незабавно своето мнение относно примирието.

Великия везир: М. Кямил

 

Приложение 2

Телеграма от княз Александър Батенберг до великия везир

От лагера в Сливница, 10/22 ноември 1885 г.

 

Получих телеграмата на Ваша светлост с вчерашна дата. Като установявам и в този случай, че Сърбия ми обяви война, считам за свой дълг да повторя, че именно правителството на Негово императорско величество султана трябваше да попречи на това неокачествимо нахлуване, тъй като моето влизане в Източна Румелия, за да предотвратя проливане на кръв и да обезпеча реда и сигурността, които биха могли да бъдат застрашени от събитията, не можеше в никакъв случай да засяга Сърбия – държава, която няма нищо общо с Империята.

Но тъй като Сърбия си позволи, въпреки международното право и правото на народите, да наруши безнаказано от страна на сюзеренния двор, територията на Княжеството, аз заявявам, че свещеният ми дълг към падналите на бойното поле и военната ми чест ме задължават да не предлагам и да не приемам никакво примирие, преди пълното опразване на България от сръбските войски, и да се съглася на сключването на мир само след като се намеря на неприятелската територия.

Що се отнася до мнението на Ваша светлост, че преди пълното възстановяване statusquo ante в Източна Румелия, сръбското правителство не би взело под внимание предупреждението от Високата порта да оттегли войските си, аз ще си позволя да не споделям мнението, изказано по този повод от Ваша светлост.

Що се отнася обаче до предложението на Високата порта да изпрати в Пловдив императорски комисар преди опразването на княжеската територия от страна на Сърбия, аз считам за свой дълг да заявя на Ваша светлост, че тъй като се намирам начело на армията си и тъй като съм принуден да насоча всичките си усилия за освобождаването на територията, вярвам, че при сегашните обстоятелства изпращането на императорския комисар би могло да наруши реда и спокойствието сред румелийското население и следователно, Високата порта ще благоволи, аз не се съмнявам в това, да отложи този въпрос до възстановяването на мира със Сърбия.

Александър

Публ. във Външната политика на България. Том първи, с. 649-654.

 

№ 12

Телеграма от княз Александър Батенберг до великия везир, в която отклонява турското искане за участие в преговорите за мир между България и Сърбия

От Главната квартира в Пирот, 28 ноември /

10 декември 1885 г.

 

В отговор на телеграмите на Ваша Светлост с дата от 3 до 8 т.м. (н.с.) имам честта да Ви съобщя, че тъй като условията, които възнамерявам да предложа на Сърбия, не са от такъв характер, че да нарушат постановленията на членовете 2 и 36 от Берлинския договор1, назначаването на специален делегат от Високата порта отпада от само себе си още повече, че Сърбия лично на мене обяви тази война, в която Високата порта счете за своя дълг да не взима никакво активно или даже пасивно участие.

Александър

Публ. във Външната политика на България. Том първи, с. 681.

----------------

1 Чл. 2 на Берлинския договор определя границите на Княжество България, а чл. 36 определя границите на Сърбия.

 

№ 13

Телеграма от княз Александър Батенберг до великия везир във връзка с протакането на преговорите от страна на сръбското правителство

От Главната квартира в Пирот, 29 ноември /

11 декември 1885 г.

 

След срещата между моя министър на външните работи и г-н Гадбан бързам да прибавя следните обяснения към телеграмата, която имах честта да изпратя на Ваша Светлост с вчерашна дата.

След като благодарение на авторитетни източници стигнах до убеждението, че кралското сръбско правителство отлага нарочно сключването на примирието между двете армии и следователно и мира между двете държави, за да може да се готви за нова битка с цел разширяване на територията си за сметка на целостта на Отоманската империя, – аз счетох за свой дълг към Негово императорско величество султана да отклоня намесата на Високата порта, вземайки решението да поискам от Сърбия като компенсация само парично обезщетение – условие, което би ми позволило да преговарям направо с неприятеля, който направо на мене обяви войната.

Въпреки това, за да се даде възможност на Високата порта да прецени по-добре настоящото състояние на нещата и особено що се отнася до поведението на Княжеството, аз с удоволствие ще се срещна с Негово превъзходителство Маджит паша, когото би ми било приятно да занимая с общото положение на нещата.

Александър

Публ. във Външната политика на България. Том първи, с. 686-687.

 

№ 14

Телеграма от княз Александър Батенберг до великия везир с условията за примирие между България и Сърбия

От Главната квартира в Пирот, 1/13 декември 1885 г.

 

В резултат на направеното ми съобщение относно решението, взето от Великите сили за свикването на една комисия, съставена от военните аташета във Виена и която би имала за цел да уреди от техническа гледна точка условията за примирие между воюващите страни, моля Ваша светлост да благоволите да ме запознаете с инструкциите, дадени от Вас на представителя и на военното аташе на Високата порта във Виена.

Същевременно считам за свой дълг да Ви уведомя за съответните условия относно примирието.

Сръбските условия:

1. Срок на примирието до 31 декември (с.ст.)

2. Да се определи демаркационната линия и неутралната зона, като двете армии останат на позициите си, които са заемали на 16/28 ноември, когато граф Кевенхюлер се отправи за Главната квартира в Пирот;

3. Взаимно опразване на териториите с цел да се избягнат сблъсъците между двете армии и споровете между жителите.

Българските контрапредложения:

1. Кралските войски ще напуснат българската територия в срок от 48 часа след подписването на настоящото примирие.

2. До сключването на мира между двете държави българските княжески войски ще останат на сръбската територия, която заемат в момента в границите, набелязани от демаркационната линия.

3. Веднага след подписването на настоящото примирие, българското и сръбското правителства ще назначат специални делегати за сключването на мира.

Александър

Публ. във Външната политика на България. Том първи, с. 688-690.

 

№ 15

Писмо от княз Александър Батенберг до великия везир за задоволството му от назначаването на Габдан ефенди за имперски комисар за вакъфите в София

София, 18/30 декември 1885 г.

 

Ваше Височество,

Гадбан ефенди ми предаде писмото на Ваше Височество, което го акредитира към моето правителство в качеството му на императорски комисар за вакъфите в София на мястото на Негово превъзходителство Нихад паша.

Няма нужда да повтарям на Ваше височество, че Гадбан ефенди ще намира всякога при мен и моето правителство същия прием, който винаги е бил оказван на неговия предшественик.

Имах възможност да констатирам, че Гадбан ефенди е в течение на държавните работи, както и на политическото положение в тези страни. По време на аудиенцията, която му дадох, след като му изложих моя начин на виждане по главните проблеми, го помолих да предаде моите чувства на преданост, които изпитвам към Негово императорско величество. Същевременно не скрих от него, че съм разположен да посетя Цариград, ако се намери причина, която при настоящите обстоятелства би могла да оправдае пътуването ми, а това за мен ще бъде повод да изкажа лично на Негово императорско величество дълбоката ми благодарност за чувствата на великодушие, които той проявява към българския народ.

Моля Ваше височество да приеме уверения в най-високата ми почит.

Александър

Публ. във Външната политика на България. Том първи, с. 707-708.

 

№ 16

Телеграма от княз Александър Батенберг до великия везир за изпращането на министъра на външните работи на България с пълномощия в Цариград

София, 6/18 януари 1886 г.

 

В резултат на разговорите ми с Гадбан ефенди и предвид обстановката в Източна Румелия, аз счетох, че е необходимо и от взаимен интерес да изпратя незабавно моя министър на външните работи с неограничени пълномощия в Цариград. Присъствието на Гадбан ефенди е крайно наложително. Моля Ваша светлост да му разрешите да замине веднага.

Александър

Публ. във Външната политика на България. Том първи, с. 709.

 

№ 17

Изложение на министъра на външните работи и изповеданията за мисията му в Цариград, посветена на Съединението

He по-рано от 20 януари 1886 г.

 

Великите сили, които чрез Т.В.П. посланиците си при Високата порта наблягаха за възстановяването на statusquo ante в Източна Румелия, благоволили най-после да поизменят това направление и нееднократно съветвали императорското отоманско правителство да вземе инициативата за нареждане въпроса по начин, който да примирява общите интереси и постановленията на съществующите договори.

По повод на това Високата порта влезе в преговори с Негово височество и предложенията и чрез Гадбан ефенди, неин комисар във Вакъфската комисия, бяха следующите:

1. Негово височество княз Александър да носи титлата: княз на България и наместник на Негово императорско величество султана в Източна Румелия;

2. Българската войска да съставя неразделна част от армията на Отоманската империя;

3. Негово императорско величество султанът да е върховен командант на българската войска в лицето на Негово височество княза;

4. Една почетна гвардия от българската войска да се намира постоянно в Цариград на служба у Н.И.В. султана;

5. Българската армия да защищава границите на княжеството и областта от чуждо навлизане с помощта, ако това бъде потребно, на отоманските войски;

6. Българската армия да вземе участие в защитата на всичките европейски граници на Империята в случай на нападение от чужденци;

7. Легислацията и администрацията на Източна Румелия да се повери на Негово височество княза;

8. Във време на война българската войска или част от нея да се мобилизира съобразно с мобилизацията на отоманската армия;

9. В мирно време една дивизия от българската войска да се намира в разположение на Н.И.В. султана за служение във вътрешността на Империята;

10. България да плаща на Турция годишно 200 хил. турски лири за Източна Румелия;

11. Мюсюлманските села от Кърджалийската околия и селата, лежащи в Родопите, жителите на които не са били присъединени към Източна Румелия, да се отцепят от областта и да се присъединят към Империята.

В заключение Гадбан ефенди заявил и това, че Н.И.В. султанът желае, щото да се отстъпи и Бургас.

Правителството на Негово височество, като пожела да се даде край на тия преговори с третиране въпроса от правителството, реши командироването ми в Цариград, където, като имах предвид мнението на колегите си, дойдох до следващото споразумение с Негово височество великия везир и на 20 януари тек. год., шест деня след пристигането ми в Цариград, се подписа от двама ни следующият акт:

1. Главното управление на Източна Румелия се поверява на българския княз Александра върху основите на Берлинския договор. Докогато поменатият княз бъде верен на императора, пази реда и безопасността в провинцията и служи за благосъстоянието на населението й, той, при изтичането на всеки петгодишен период, установен от 17-и член на същия договор,1 ще бъде утвърдяван в длъжността си от султана с подновяване фермана му;

2. Докогато Княжеството България и Румелия се управляват от едно и също лице, императорското правителство в замяна на правдините му, определени с първата алинея на чл. 15 от същия договор2, ще администрира, след като ги отдели от Източна Румелия, мюсюлманските села в околията Кърджали, както и известните села, които се намират в Родопите, но които досега не са влезли под управлението на И[зточна] Румелия;

3. Делимитацията на казаната околия и села ще стане от една техническа комисия, назначена от Портата и княза. При разграничението ще се вземат във внимание: естественото положение на мястото и стратегическите условия в полза на Империята.

В случай че в Княжеството или в провинцията стане движение против Империята, то до възстановлението на реда и спокойствието, разпорежданията на първата алинея от поменатия член 16-и ще бъдат изпълняеми.

В случай на външно нападение и нашествие в Княжеството и провинцията, съставна част на Империята, ще се изпроводи за защита, колкото трябва императорска войска, която под главното предводителство на княза ще действува заедно с войските на Княжеството и провинцията.

В случай пак на външно нападение във вилаетите на другата Румелия князът ще даде, колкото трябва българска войска, която под главното предводителство на императорските коменданти ще действува заедно с отоманските войски.

Подробностите на тия мерки ще се определят с височайши ферман след съглашение между Портата и княза.

5. Другите разпореждания на поменатия договор относително България и Източна Румелия са и си остават в действие;

6. За обезпечение на вечен ред и тишина в Източна Румелия, а така също и на благоденствието на императорските поданици в тази област, ще се назначи от Портата и княза една комисия, която, като има предвид интересите на Империята, ще прегледа Органическия устав и ще го видоизмени съгласно с положението и местните нужди. В тоя случай отоманското правителство не ще бъде ощетено в митническите и други приходи. Комисията ще свърши работата в четири месеца. А докогато видоизмененията, за да влязат в действие, бъдат утвърдени от султана, формата на управлението на провинцията ще се остави и повери на мъдростта и верността на княза.

Последствие на това Високата порта помоли Великите сили да дадат надлежните инструкции на пълномощниците си в Цариградската конференция, за да се утвърди окончателно и от това високо събрание гореизложената спогодба. Франция, а подир нея Германия, Италия и Англия приеха предложението на Високата порта; Австрия пожела предварително да й се дадат обяснения върху подновяването на фермана и фразата „troupes Roumeliotes“ – румелийски войски, а Русия, като заяви, че всичките други членове от спогодбата са приети, поиска: 1) Да се изхвърли из спогодбата името на Негово Височество и да се даде на първия член следующата редакция: „Главното управление на Източна Румелия се поверява на българския княз; 2) Ако Портата настоява, щото в спогодбата да фигурира способът, по който ще става преименованието след изтичането на петгодишния период, тогава да се каже, че това ще става със съгласието на Великите сили; 3) Условието за взаимната военна помощ да не фигурира в акта, който ще се поднесе на Конференцията, тъй като това не се касае до Берлинския договор, а е дело, което се отнася само до двете интересуващи страни – Турция и България, и най-после 4) Органическият устав да не се преглежда само от Турция и България, но от една международна комисия.

Захванаха се нови преговори, вследствие на които Високата порта и аз след даденото ми разрешение приех следующето, върху което беше се спрял Н. В. превъзходителство руския посланик:

1. Органическият устав да се прегледа, както това беше установено между Турция и България, от една турско-българска комисия, а само изработеното от нея да се предложи на Великите сили за утвърждение, и

2. Да се приеме по принцип следующата редакция срещу първия член на спогодбата ни с Турция: „Главното управление на Източна Румелия да се повери, съгласно чл. 17 от Берлинския договор на българския княз.“

Това обстоятелство предизвика нуждата за нов акт, който би определил спогодбата между Турция и България.

Високата порта след преговори, които последваха между мене и Н. Височество великия везир, състави следующата формула, за да я предложи на Конференцията:

1. Главното управление на Източна Румелия ще се повери на българския княз върху основание на Берлинския договор.

Докогато князът пази едно правилно и вярно поведение спрямо сюзеренния двор и посвещава усилията си за запазване реда и безопасността в провинцията и за благоденствието на румелийското население, неговото назначение като главен управител ще бъде подновявано след изтичането на всеки петгодишен период със съгласието на Великите сили, съобразно с чл. 17 от Берлинския договор.

2. Последствие на горните разпореждания мюсюлманските села от Кърджалийска околия, а така също и ония познати мюсюлмански села, лежащи в Родопите и които досега са останали вън от управлението на Румелия, ще се отделят от областта и ще бъдат управлявани направо от императорското правителство в замяна на правото, което има Високата порта според първата алинея на чл. 15 от Берлинския договор.

Делимитацията на поменатата околия и въпросните села ще стане от една техническа комисия, назначена от Високата порта и българския княз. Тая делимитация ще се приложи на мястото, като се държи сметка за стратегическите условия, нужни за запазване интересите на императорското правителство.

3. За обезпечение на вечния мир и тишина в Източна Румелия и благоденствието на жителите й, една комисия, назначена от Високата порта и българския княз, ще бъде натоварена да прегледа Органическия устав и да го измени съгласно с исканията на положението и местните нужди. При преглеждането на устава ще се вземат във внимание интересите на османското съкровище.

Тази комисия ще свърши мисията си в разстояние на четири месеца. Изработеното от нея ще се подложи на Цариградската конференция за утвърждение. А докогато видоизмененията се утвърдят, грижата по управлението на областта съгласно с формите, изисквани от настоящите обстоятелства, ще се повери на мъдростта и верността на княза.

4. Всичките други разпореждания на Берлинския договор относно Българското княжество и Източна Румелия са и остават в сила.

Аз заявих, че ще приема тази формула с някои и други изменения, на които обаче не можа да се даде надлежното следствие, тъй като последствие на получените заповеди трябваше да се завърна немедлено в столицата.

II

Австрия, Италия и Русия според една формула, произхождаща от Η.П. г-на Робилана, настояваха, щото спогодбата да се утвърди от предстоящата Конференция по една форма, която остава всичко във висящо положение до преглеждането и утвърждаването на Органическия устав. Високата порта и аз се възпротивихме и искахме, щото утвърждаването на спогодбата да стане от сегашната Конференция, а онова на видоизменения Органически устав тогава, когато той се прегледа. До минутата на заминаването ми не се сполучи, освен да видим първата формула заменена с една друга, която, ако и видоизменена, поддържа привременното положение. За по-добре и сполучливо обсъждане формулите, налага се и едната, и другата:

А) Г-н Робилановата формула

„Силите приемат разпорежданията, установени в спогодбата между Високата порта и България и изложени тука в приложения акт. Те се съгласяват, щото тя – спогодбата – да се промулгира немедлено в следващата форма: (тук се излага спогодбата). Силите си запазват да дадат тяхното окончателно утвърждаване на въпросния акт в една конференция, която трябва да се събере в Цариград, когато те – Великите сили – ще имат възможността да утвърдят и ревизирания Органически устав на Източна Румелия.“

Б) Формула, на която са се спрели Техни превъзходителства г-да руския и австрийския посланици, упълномощени от другарите си да третират с Н.П. Саид паша, министъра на външните дела

„Силите приемат още от сега разпорежданията на съглашението между Високата порта и Българското княжество такива, каквито са те формулирани, както по-долу се излага, и се съгласяват щото те да се промулгират немедлено в тая форма и положат в действие (тук щяла да се изложи видоизменената спогодба). Силите ще дадат така също тяхното формално утвърждаване на казания акт в една Конференция, която трябва да се събере в Цариград, когато те ще могат да утвърдят видоизмененията, внесени в Органическия устав на Източна Румелия.“

Поменатите г-да посланици са се спрели на тая формула, като имали предвид формулите на Високата порта относно заключителната алинея, от които едната е нейна, а другата моя.

Те са следващите:

а) Формула на Високата порта

„Щом се прегледа Органическият устав на Източна Румелия, Конференцията ще се събере, съгласно горния трети член, за да утвърди формалното съглашение на всичките Сили.“

б) Моята формула

„Силите ще утвърдят в една Конференция, която трябва да се събере отново в Цариград, и Органическия устав на Източна Румелия, след като Турско-българската комисия свърши преглеждането му.“

Това е течението и положението на въпроса по Съединението до деня, в който трябваше за изпълнение на постановлението на Министерския съвет да отпътувам за София.

И. Цанов

Публ. във Външната политика на България. Том първи, с. 717-721.

---------------

1 Член 17 на Берлинския договор гласи, че генералният губернатор ще се назначава от Високата порта със съгласието на Силите за срок от 5 години.

2 Член 15 на Берлинския договор гласи, че „султанът ще брани границите на Източна Румелия“, а вътрешният порядък ще се поддържа от местна жандармерия.

 

№ 18

Шифрована телеграма от Ив. Ев. Гешов до председателя на Министерския съвет за искането на Турция той да бъде втори турски делегат на преговорите за мир между България и Сърбия, а Маджид паша първи делегат

Букурещ, 8 ч. 20 м., 21 януари / 2 февруари 1886 г.

 

Начович и аз посетихме мин[истъра] на външните дела. Той каза турски посланик му обявил, че Маджид паша бил първи, аз втори турски делегат. Маджид не е още пристигнал, за да се разговоря с него по тоя въпрос. Моля да ми явите дали аз, който съм получил пълномощие от господаря на победоносната страна, не трябва да съм в преговорите като български делегат. Миятович казал на мин[истъра] на външните дела, че лично много желаел мира. Лешанин не е дошъл.

Гешов

Публ. във Външната политика на България. Том първи, с. 722.

 

№ 19

Телеграма от Н. Генович до МВРИ за настояването на Великите сили да се приеме българо-турската конвенция

Цариград, 14/26 март 1886 г.

 

... Предадох на великия везир телеграмата от Негово височество княза. След прочитането й великият везир ми забеляза, че Русия, Германия и Австрия били отхвърлили италианското предложение и че другите Сили щели да наблегнат енергически пред Негово височество княза, за да приеме Българо-турската конвенция, която била изменена съгласно с представителите на Великите сили и министъра Цанова и която конвенция с измененията била приета от министъра Цанова в името на Негово Височество княза.

Генович

Публ. във Външната политика на България. Том първи, с. 787-788.

 

№ 20

Телеграма от княз Александър Батенберг до великия везир за отказа му да приеме решенията на Конференцията в Топхането

София, 19/31 март 1886 г.

 

Получих телеграмата на Ваше височество. Надявам се императорското правителство ще благоволи да признае, че всички мои желания и усилия бяха насочени изключително да осигуря на българския народ успех в основателните му стремежи, съответствуващи на огромните жертви, които той даде за своето дело и в същото време да поддържам и уважавам единствената законна суверенна власт, т.е. властта на Н.И.В. султана. Аз не мога и няма да помогна за възстановяване на международния суверенитет в Източна Румелия, която бе главната причина за онова безсилно, безволево, неуважавано и, следователно, дори вредно за интересите на народа правителство. Като поддържам Турско-българската спогодба от 1 февруари (н.с.) и като не давам съгласието си за Турско-европейската спогодба (ако не се вземе под внимание искането ми относно формата на моето назначаване), аз изпълнявам един свещен дълг спрямо народа си и мисля, че защищавам интересите на суверена. Аз толкова често съм подчертавал и изразявал своите чувства на преданост спрямо сюзеренния двор, че бих искал да вярвам, че Негово императорско величество султанът ще благоволи да оцени моя неотменен отказ със същите чувства, които ми диктуват да сторя това.

Александър

Публ. във Външната политика на България. Том първи, с. 788-789.

 

№ 21

Указ за назначаване на комисари за определяне границата между България и Турция съгласно Топханенския акт

София, 11 април 1886 г.

 

По предложението на нашият председател на Министерския съвет, направено нам, съгласно едно решение на Министерския съвет, с доклада му под № 48 от 11 текущия април

Постановихме и постановяваме:

I. За обозначение границата между България и Турция в местата, които са споменати в протокола на Цариградската конференция от 5 април 1886 г. н.с. Протокол № VIII, да назначим като комисари от страна на нашето правителство: инженера капитана Велчева, началника на Инженерното отделение във Военното министерство и причисления към Генералния щаб капитана Савова, началника щаба на Петата бригада.

Изпълнението на настоящия указ възлагаме на нашия председател на Министерския съвет.

Издаден в нашия дворец в София на 11 април 1886 г.

Александър

Вярно с първообразното

Председател на Министерския съвет министър на финансите: Каравелов

Горанов

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Том втори (1886-1887). София, 1995, с. 9.

 

№ 22

Протокол № 1 от заседание на Българо-турската погранична комисия

Коджа Къшла, 20 април / 8 май 1886 г.

 

Присъствуваха:

От името на императорското правителство — Негово превъзходителство Шакир паша, генералщабен бригаден генерал, началник на 4-то отделение на Генералния щаб на императорската армия.

Мехмед бей, генералщабен майор от 4-та дивизия на императорската гвардия, Нишан ефенди Дживаман, член на Консултативното бюро на Министерството на външните работи, сътрудник на комисията в качеството на секретар.

От името на България - господин Велчев, капитан от инженерните войски, началник отдел при княжеското Министерство на войната.

Г-н Савов, генералщабен капитан, началник генерален щаб на 5-та бригада от българската армия.

При откриване на заседанието се пристъпи към проверката на пълномощията на всеки един от членовете на комисията.

Негово превъзходителство Шакир паша представи писмо от Сераскерата уведомяващо го за назначението му по императорска заповед, както и за това на майор Мехмед бей за комисар.

Г-н капитан Велчев показа писмо от Министерството на външните работи на България, определящо него и капитан Савов за делегати по определянето на границата.

След извършването на тази формалност г-н българският делегат изказа мнение, че председателството на комисията се пада естествено на делегата на императорското правителство, който има впрочем най-високия чин между колегите си; след като това мнение получи единодушно съгласие, Шакир паша зае председателското място.

Негово превъзходителство след това взе думата и прочете втория параграф от чл. 2 на Спогодбата, както следва:

„Определянето границата на тази околия (Кърджали) и на въпросните села (в Родопите) ще се възложи на една Техническа комисия... То ще се извърши на място и естествено ще се вземат предвид стратегическите условия, съобразени до висша степен с интересите на императорското правителство...“

Като обясни тази последна фраза, делегатът на императорското правителство отбеляза, че според него, ако граничната линия, която трябва да се установи, заобикаля точно околията на Кърджали, тази местност ще бъде поставена в такова неблагоприятно положение, че съобщенията й с останалата част от Одринската провинция ще бъдат напълно прекъснати през един период от годината, когато повишаването на нивото на водите прави невъзможно преминаването на Арда. През другите периоди от годината това преминаване създава пак големи затруднения за войската при изпълнение на нейните задължения.

В заключение Негово превъзходителство предложи да се пристъпи към определяне границата на околията на Кърджали, така, че да й се осигури една здрава и пряка линия на съобщения с останалата част на Одринската провинция. Този резултат може да се постигне само ако граничната линия, тръгваща от Бештепе Даг, вместо да се отправя на юг към Арда, следва водоразделната линия, за да достигне околията на Кърджали близо до Коджа Къшла.

Г-н българският делегат отбеляза в отговор, че що се отнася до него, той е натоварен само с определяне границата на околията на Кърджали, така както то е предвидено от спогодбата, и че той няма инструкции за включването на една част от района на Харманли. Тълкуването, дадено от г-н османския делегат на последния параграф на чл. 2, му изглежда пресилено. Според него стратегическите точки, намиращи се покрай граничната линия, трябва да бъдат единствено взети предвид с оглед интересите на императорското правителство. Впрочем това би улеснило последното да се справи с неудобствата, подсказани от построяването на подходящи мостове на р. Арда.

Г-н османският делегат отговори, развивайки съображенията, които говорят в полза на приемането на неговия проект. Впрочем територията, която бе предмет на разискването, представлява тясна ивица земя, заселена изключително с мюсюлмани. Що се отнася до построяването на мостове, Негово превъзходителство отбеляза, че освен трудностите, свързани с подобно строителство върху една река като Арда, тези мостове, веднъж построени, не биха поставили околията на Кърджали в по-благоприятно положение. В действителност шосето, което води от Арда до Одрин през Местанли, Кушу Кавак и Ортакьой, е не само неизползваемо за войски, но освен това е двойно по-дълго от онова, което води право от Кърджали за Мустафа паша през Кабак Махале-Акбоше. Той заключи, заявявайки, че стратегическите интереси на императорското правителство изискват това именно шосе да бъде на разположение на въоръжените сили в случай на необходимост.

В резултат на това обсъждане г-н българският делегат се вижда принуден да се допита до София и да чака новите инструкции на своето правителство по този въпрос.

Комисията след това положи принципите, които трябва да я ръководят при действията на място. Реши се изобщо и всеки път, когато обстоятелствата позволят, да се възприемат за трасето естествените линии като вододела, течението на реките и т.н.

Комисията след това обсъди линията, която ще се следва в началото на нейните действия. С цел да не се спира още отначало работата по определяне на границата заради въпроса, повдигнат от Негово превъзходителство Шакир паша, последният се съгласи да се пристъпи още на следващия ден към действия върху терена от страната на Арда при изричната уговорка да се заемат после отново с определяне границата на терена, разположен между тази река и Коджа Къшла, ако дотогава се постигне споразумение между него и българските му колеги по този въпрос.

Комисията реши впрочем да замине на другия ден за Осман Пашалар, за да започне работата си.

Шакир, Мехмед, Велчев, Савов

В последния ред на 5-та стр. думите „територията, за която става въпрос“ са изтрити като lapsus calami.

Шакир, Велчев

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Том втори, с. 12-16.

 

№ 23

Протокол № 2 от заседание на Българо-турската погранична комисия

Коджа Къшла, 1/13 май 1886 г.

 

Присъствуваха:

За императорското правителство: Негово превъзходителство Шакир паша, председател, Мехмед бей.

За България: господата Велчев, Савов.

Протоколът от предишното заседание се прочете и одобри.

След като комисията пропътува, призна и установи по взаимно съгласие трасето на границата от началната й точка при вливане на пълноводната част на Акбунар дере в Арда до гребена на Буюк Гьогьой, така както то е описано в тетрадката за спецификация, тук приложена, председателят обяви за открито обсъждането относно частта на това трасе, която продължава отвъд Буюк Гьогьой на североизток от Каушит.

Вземайки думата, господин делегатът на княжеското правителство отбеляза, че съществуващото до този момент споразумение между него и османските му колеги е на път да бъде смутено по повод разграничаването на един терен, където се сблъскват различните интереси на 4 села. Селяните, запитани за действителните граници на техните терени, дават противоречиви сведения и често пъти смесват било преднамерено, било поради незнание административните граници на своите села с тези на частните имоти. С цел да се излезе от това положение г-н българският делегат предложи да се проследят данните, получени от кадастралните книги на селата, които са единствените официални и автентични актове, можещи да послужат за база на ограничаване на околията. Що се отнася до необработените или общи за няколко села терени, които не са вписани в кадастрите, той е на мнение да се поканят околийските управители (каймакамите) на двете заинтересовани граничещи околии и които придружават комисията, да изслушат предварително селяните от тези околии, за да посочат после на комисията действителните граници на въпросните околии.

Г-н делегатът на императорското правителство отговори, изтъквайки, че същото разискване, което се е състояло между селяните от различните села, намиращи се от едната и от другата страна на граничната линия, ще се осъществи също по всяка вероятност и между двамата околийски управители. По принцип той е съгласен с предложението на г-н делегата на България, при положение че кадастралните граници могат да бъдат приложими към терена съгласно техническите правила и клаузите на конвенцията, но що се отнася до местата, невписани в кадастрите, Негово превъзходителство смята, че би било за предпочитане да се прекара трасето на еднакво разстояние от предните постове, поставени от едната страна от жителите на Кърджали и от другата страна от властите на Хаскьой и чиито бараки са видими при слизането по урвата на Токмак дере. Предните постове заемат впрочем господствуващи позиции, които императорското правителство има интерес да запази от военна гледна точка.

Г-н българският делегат възрази, че той не може да се ръководи от позициите на въпросните бараки освен при условие, че те се намират на административната гранична линия на околията на Кърджали. В противен случай те не биха имали стойност за него, след като се има предвид, че властите на Източна Румелия са могли да наредят изтеглянето назад на предните им постове поради някакви причини и според необходимостта в момента, вследствие на което административните граници на околията на Кърджали не биха могли да бъдат видоизменени или променени.

В резултат на този спор, след като не бе постигнато пълно споразумение по този въпрос между господата комисари, реши се комисията да замине на място и да направи нов оглед с цел да си осигури някаква база за разрешаване на трудността.

Заседание, състояло се същия ден върху терена.

Комисията, след като пристигна на самото място, се помъчи напразно да открие истината измежду противоречивите указания на селяните от различните села и да помири техните интереси. След като и околийските управители не можаха да постигнат съгласие, реши се след бурен спор комисията да се придържа към трасето, описано в тетрадката за спецификация, тук приложена, което представлява едно средно разрешение между изискванията на двете страни. Няма съмнение, че въпросът за принципа е под резерв.

Шакир, Мехмед, Велчев, Савов

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Том втори, с. 25-29.

 

№ 24

Протокол № 3 от заседание на Българо-турската погранична комисия

Коджа Къшла, 5/ 17 май 1886 г.

 

Присъствуваха:

За Турция: Негово превъзходителство Шакир паша, председател и Мехмед бей.

За България: господата Велчев и Савов.

Протоколът от предишното заседание се прочете и одобри.

Комисията, ограничавайки частта от границата, намираща се между височината Пазар Егхю и течението на Язла дере, възприе преди всичко една естествена линия съобразно с принципа, поставен още на предишното заседание, още повече, че й се видя трудно и вън от нейната компетентност да раздели сечището (балталик) с приблизителен размер сто дюнюм, разположено наблизо, и което използуват общо открай време жителите на трите съседни села Четаклар, Джедид, Дагкьой и Хасабос. При все това от само себе си се разбира, че жителите на общината Хасабос, която е отделена от това сечище посредством граничната линия, ще продължават да идват тук да секат свободно дърва, както в миналото. В този случай обаче, при който османската администрация и тази на Източна Румелия ще бъдат по-късно изправени пред необходимостта да пристъпят към подялбата на това сечище между гореспоменатите села, тази част на трасето ще бъде естествено видоизменена.

Шакир, Мехмед, Велчев, Савов

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Том втори, с. 29-30.

 

№ 25

Писмо от Н. Генович до Илия Цанов, министър на външните работи, за отношението на френската дипломация към сливане на администрацията на Източна Румелия с администрацията на Княжеството

Цариград, 20 май 1886 г.

 

Господин Министре,

В допълнение на допълнението ми от 20 тото № 391 имам чест да Ви уведомя, господине министре, че във въпросната Garden party господин управляющий французкото посолство ми забеляза още, че Негово височество българският княз пребързовал в сливането на румелийското управление с управлението на Княжеството и че това пребързование не било от естество да му спечели симпатиите и поддръжката на Великите сили. Французки дипломат съветва да бъдем умерени в това дело, ако искаме да направим нещо траятно в Румелия.

Благоволете да приемете, господине министре, уверение в дълбокото ми уважение.

Н. Генович

Вярно с оригинала,

Аташе: Хр. Кънев

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Том втори, с. 35.

 

№ 26

Протокол № 4 от заседание на Българо-турската погранична комисия

Чанакчи, 28 май / 9 юни 1886 г.

 

Присъствуваха:

За Турция - Негово превъзходителство Шакир паша, председател, и Мехмед бей.

За България - господата Велчев и Савов.

Протоколът от предишното заседание се прочете и одобри.

След като комисията призна и определи по взаимно съгласие границата до сливането на Кемерлек дере с реката Улу дере, избухна остър спор относно направлението, което трябва да й се даде от тази точка нататък.

Негово превъзходителство делегатът на императорското правителство предложи следното трасе:

Границата, напускайки Улу дере, завива на север, върви по талвега на Кемерлек дере до височината Терлик Догросу. Като стига до това последно място, тя тръгва по коритото на Терлик дере, по чийто талвег тя слиза до точката на пресичането му с Душка дере и Делмалик дере. Тя влиза после в това последното дере, чийто талвег тя изкачва до началото му при Йел Гедик. Тя изменя тогава направлението си, за да се отправи на югозапад, следвайки водоразделната линия; тя минава така [...] следователно през седловината Рум Елди Гедик и гребена на Чилик Тарласи Тепе, оставя на Турция позицията на Килисе баир, където е построен жандармерийски пост, завива на югоизток до началото на един поток, по течението на който тя слиза до мястото, известно под името Идрис Ага Чесмеси. Стигнала до тази точка, границата завива отново на югоизток, изкачва се на височината Хороз Тенеги Тепеси и по линията на гребените, за да свърши в Чанакчи дере.

Господин делегатът на императорското правителство основава своето предложение върху сведенията, получени от кадастра на Кърджали, установяващи, че нивите, поместени в площта, оставена така на Турция, дават кадастра си на тази околия, с изключение на един дял земя с пространство от 14 дюнюма, чийто кадастър се пада на Източна Румелия. Що се отнася до горите и до другите терени, наречени Евджилер Топраги, те са общи за девет села от околията Кърджали и само за едно село от Източна Румелия. Що се отнася до височината Килисе баир, господин делегатът на императорското правителство я изисква поради стратегическото значение на тази позиция в близост до граничната линия и по сила на 2-рия параграф на спогодбата, препоръчващ да се имат предвид по време на определянето на границата стратегическите условия, необходими във висша степен за интересите на императорското правителство.

В отговор г-н делегатът на княжеското правителство смята за свой дълг, преди да направи своите възражения относно трасето, предложено от неговия турски колега, да изложи накратко положението и състоянието на нещата от Кемерлик дере до Чанакчи.

В мястото, наречено Душка и включено между деретата Душка, Алмалик и Телик, има една площ от ниви с повърхност от двеста и петдесет дюнюма приблизително. Частта от тези ниви, разположена върху левия бряг на Алмалик дере и на изток от линията, минаваща през Декили Таше и Тераси Кайа, плаща кадастра в Буково (...Бунар) докато нивите, намиращи се на запад от същата тази линия, плащат кадастъра на Караджилар. Всичко на всичко околията Хаджи Елес (Източна Румелия) получава от Душка кадастралния данък от двеста и десет дюнюма ниви. Остава следователно само една площ от [...] 40 дюнюма приблизително, разположени върху предгорието, започващо от Гявур[...], които не са вписани […] в кадастралните тетрадки на Буково и Караджалар и от които селяните от Кушалар, Йени Махале и Каратарла, зависещи от Кърджали, претендират да получават кадастъра.

Други земи за оран се намират в едно дере, разположено на юг от шосето, водещо от Сарнъг за Караджилар - място, наречено Ташлик - с площ от 19 до 20 дюнюма, чийто кадастрален данък според кадастралната тетрадка на Карджалар се плаща в Хаджи Елес, а също и други земи върху предгорието, почващо от Килисе баир (където е построен Куле) в посока югоизток, чийто кадастър се събира също от властите на околията Хаджи Елес.

Цялата останала част на терена, включен в гореспоменатите граници, е покрит с храсталаци или със сечища.

При това господин делегатът на Турция претендира, добавя г-н Велчев, че не само нивите, които се намират в Душка (от 40 дюнюма) плащат кадастра на околията на Кърджали, но и също онези, които се намират в Ташлик, и в защита на тази теза той показва тапиите на собствениците на нивите и намирайки същите имена в кадастрите на селата Кушлар, Йени Махале и Кара Тарла, извлича от това заключението, че поземленият данък за тези ниви е събиран от околията на Кърджали, докато според него това доказва, че същите тези собственици притежават също и други ниви освен тези, разположени в Душка и Ташлик. Господин делегатът на България отбелязва също, че селяните от гореспоменатите три села са го уверили, че нивите на Душка не са били измерени при установяване на кадастъра, което го навежда на мисълта, че кадастралният данък не се плаща никъде.

След това господин княжеският делегат, като загатва за факта, поддържан от селяните на Кушалар, че те никога не са плащали кадастрален данък в Караджилар за нивите на Ташлик, казва, че това няма стойност в неговите очи. В разстояние на 3-4 години данъкът за споменатите ниви е бил редовно изплащан от Мухтара на Караджилар. Впрочем твърде възможно е този данък да е бил събиран от Мухтара на Кушалар за сметка на Караджилар и г-н българският делегат много повече желае да вярва на факти, доказани от официални документи, отколкото на думите на селяни, заинтересовани да останат в околията на Кърджали.

Вземайки впрочем под внимание всичко казано дотук, г-н Велчев не си обяснява как г-н комисарят на Турция стига дотам да предлага една граница, според която около 40 дюнюма ниви, плащащи кадастъра в Караджилар, би трябвало да минат в околията на Кърджали противно на принципа, положен в протокол № 2, и която би отнела също от Караджилар една голяма част от неговите гори.

За да се реши впрочем въпросът по начин справедлив и безпристрастен, г-н българският делегат предлага да се следва границата, дадена от Худуднамето от 1251 (година на Хеджира), от която той показва легализирано копие от властите в Пловдив и което е важало пред съда в Хаскьой в един процес заведен от Мехмед Кавас срещу селяните от Сареташе.

Споменатото трасе на границата следва реката Улу дере (Баше Айгес Олук дере на руската карта) до Чатал Джевис (другояче казано Куру Чешме), завива после на юг, достига седловината Алай Гюней, откъдето тя отива по права линия до равнината Сари Гьол, минава през Нали Чам и след като следва шосето от Чераджи Йолу, стига мястото, известно под името Хениер Гьол, за да завърши оттам в Чанакчи дере.

Господин делегатът на императорското правителство съжалява, че не може да приеме на свой ред линията, предложена от българския му колега. Той се стреми първо да отблъсне неговите заключения, извлечени от факта, че нивите на Душка, след като не фигурират в кадастъра на околията на Хаджи Елес, трябва да са били до този момент освободени от поземления данък. Това е едно чисто предположение, не почиващо върху никакво доказателство - впрочем невероятно, като се има предвид, че тези ниви съществуват отдавна и не биха могли да бъдат извадени от кадастъра на околията на Хаджи Елес, ако й принадлежаха действително - едно такова предположение не би могло впрочем да отнеме значението на данните, получени от кадастралните книги на околията на Кърджали, и като констатира, че данъците за тези ниви са събирани от тази околия, Негово превъзходителство отбелязва мимоходом, че кадастралните регистри на Кърджали са също толкова автентични и официални, както тези на другите околии на Източна Румелия, и че би било несправедливо да се критикува съдържанието им за първи път, както прави това г-н българският делегат, защото не го намира съобразно с неговите схващания. Според него данните, получени от този кадастър, що се отнася до събирането на данък от 40 дюнюма ниви в Душка (40 дюнюма според българското предположение - около седемдесет дюнюма според данните от кадастъра), са потвърдени от отсъствието на каквото и да е споменаване на тези ниви и на техните данъци в кадастралните книги на околията Хаджи Елес и никак не е уместно да се прибягва до предположения повече или по-малко изкуствени. Що се отнася до нивите на Ташлик, чийто кадастрален данък е бил плащан едновременно и в Караджилар и в Кушалар, Негово превъзходителство обяснява тази аномалия с постоянното разногласие, съществуващо от много години насам между тези две общини. Тази на Кушали никога не е признавала, нито приемала претенцията на тази на Караджилар да събира данъците й, които тя е непрекъснато внасяла в касата на околията на Кърджали. Жителите на Кушали смятат, че който и да е не би бил способен да докаже, че са плащали в този случай макар и един грош на общината на Каладжилар. Съществуването на едно такова опровержение се доказва впрочем от официални документи.

Минавайки после на Худуднамето, въз основа на което е определено българското трасе, г-н делегатът на Турция изразява съмнения относно легалната стойност, от гледна точка на настоящето законодателство на Империята, на този документ изхождащ от един спахия преди реформата на Тапу. И да би било другояче, той не би могъл да има преимущество пред кадастралните граници, които са били признати за единствена база за определяне на границата във 2-рия протокол. Впрочем жителите на Кушалар и на Каратарла притежават актове за собственост (сапу), издадени от Дефлер Хакани доста по-късно след отменянето на спахийството и чийто граници съвсем не съответстват на тези, посочени в Худуднаме.

В резултат на тези разисквания, след като не можа да се постигне съгласие между двете страни относно приемането на едното или другото от двете предложени трасета, които представят значително различие помежду си, реши се да се обозначат едновременно тези две линии върху плана, като се остави на двете респективни правителства грижата за окончателното решаване на въпроса с одобряването на една от тези линии или в противен случай да се продължи определянето на остатъка от границата.

Шакир, Мехмед, Велчев, Савов

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Том втори, с. 39-46.

 

№ 27

Протокол № 5 от заседание на Българо-турската погранична комисия

Чанакчи, 1/13 юни 1886 г.

 

Присъствуваха:

За Турция: Негово превъзходителство Шакир паша, председател, и Мехмед бей.

За България: господата Велчев и Савов.

Протоколът от предишното заседание се прочете и одобри.

След като комисията призна и определи безпрепятствено останалата част от новата граница на Кърджали до точката на пресичането й със старата граница при Рака дере, Негово превъзходителство делегатът на императорското правителство отново се върна на предложението си, поместено в първия протокол и което има за цел да осигури на околията на Кърджали преки връзки с останалата част на Одринската провинция, и попита г-н българския делегат дали е получил инструкциите на своето правителство по този въпрос.

Г-н българският делегат отговори, че след като е поискал мнението на своето правителство по този въпрос, може само да се придържа към своите предишни декларации, а именно че ще превиши своите пълномощия, съгласявайки се с включването в околията на Кърджали на част от терена, който се намира вън от границите на тази околия и не е предвиден от споразумението.

При тази декларация г-н турският делегат не сметна, че трябва да настоява на своето предложение, което той оттегли, запазвайки същевременно правото на императорското правителство да го постави отново, ако сметне за необходимо.

След тази размяна на гледища се прочете тетрадката за спецификация, уточняваща новата граница на Кърджали от нейната начална точка при Ак Бунар дере до нейния завършек в Рака дере. Топографският план с мащаб 1/50 000 бе също разгледан и проверен. След което споменатата тетрадка, изготвена в два екземпляра, както и планът, изготвен също в два екземпляра, бяха подписани от г-да комисарите и им бяха предадени, за да бъдат предложени за утвърждаване от Високата порта и княжеското правителство.

Комисията заяви след това, че определянето на границата на околията на Кърджали е привършило, и реши да тръгне на другата сутрин за Родопите.

Шакир, Мехмед, Велчев, Савов

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Том втори, с. 47-48.

 

№ 28

Постановление на Министерския съвет в заседанието му на 24 юни 1886 г., протокол № 30, за признаване от българското правителство дълга на Източна Румелия към Османската империя

София, 25 юни 1886 г.

 

Министерството на външните дела и изповеданията да съобщи на представителите на Бонхолдерите, че княжеското правителство припознава дълга на бившата Източна Румелия спрямо турското правителство за до 1-и марта 1886 год. и че този въпрос то ще третира направо с турското правителство и заедно с другите финансиялни въпроси.

Горанов

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Том втори, с. 51. Върху документа има бележка: „В преписката за Южна България“ и следната резолюция: „Съобщено словесно; да се скъта 27.VI.“ Подпис.

 

№ 29

Протоколи от четирите заседания на Българо-турската комисия за изменение на Органическия устав на Източна Румелия съгласно Топханенския акт

София, юли – август 1886 г.

 

Протокол на първото заседание на Българо-турската комисия, събрала се в сграда на Народното събрание

София, 30 юли 1886 г.

 

Заседанието бе открито в три часа и половина.

Присъствуваха: Техни превъзходителства Абро ефенди и Маджид паша, делегати на Негово величество султана, и господата Михайловски и Димитров, делегати на Негово височество българския княз.

Негово превъзходителство Абро ефенди, вземайки думата, каза, че делегатите на Високата порта са щастливи да се присъединят към княжеските делегати съобразно с предписанията на протокол № 8 от конференцията в Цариград, носещ дата 5 април 1886 г., за да се заемат с работата на комисията, предвидена от чл. 3 и подкрепена от чл. 4 на споменатия акт.

Княжеските делегати споделят чувствата, изразени от Негово превъзходителство Абро ефенди от негово име и от името на неговия колега Маджид паша. Делегатите пристъпиха след това към сформирането на бюрото на комисията.

Шекиб бей и господин Вернаца бяха определени да участвуват в това бюро.

С оглед да се ускори работата на комисията бе решено освен това заседанията да стават три пъти седмично, понеделник, сряда и събота в три часа следобед.

Заседанието се закри в 4 часа.

В. Абро, А. Маджид

Н. Михайловски, П. Димитров

 

Протокол на второто заседание на Българо-турската комисия

София, 2 август 1886 г.

 

Заседанието се откри в 3 часа следобед.

Присъствуваха: Техни превъзходителства Абро ефенди и Маджид паша, господата Михайловски и Димитров.

Протоколът от предишното заседание се прочете и подписа.

Комисията решава протоколите да бъдат в три оригинални екземпляра, единият ще бъде депозиран в Бюрото на комисията, а другите два ще бъдат предадени на делегатите.

Негово превъзходителство Абро ефенди, вземайки думата, казва, че за да постигнат по-лесно единомислие в работата, която предстои пред комисията според чл. 3 от приложението към протокол № 8, съществува точно обозначен способ, а именно да се проучи Органическият устав глава по глава. Този устав не може да бъде пренебрегнат, защото е дело на Великите сили, дело, което трябва да се уважава. Проучвайки го по установения ред, член по член, делегатите ще предложат постепенно видоизмененията, които той позволява да се направят, съобразявайки се едновременно с решенията на Цариградската конференция. Чл. 3, основан на чл. 4 на приложението към протокол № 8, изисква своето изпълнение: би трябвало впрочем да се опитаме да се споразумеем относно видоизмененията, които да се въведат в устава, така че да се изпълнят решенията на Конференцията и без да се пренебрегват никога разпорежданията на Берлинския договор, от които не ни е позволено да се отметнем. Османските делегати желаят да извършат едно дело, което да може да бъде одобрено от Конференцията; те се надяват, че техните български колеги ще им окажат съдействието си за постигане на целта, която е да се защитят интересите на Империята и на Негово височество княза.

Маджид паша заявява, че е съгласен във всички точки със своя колега.

Г-н Михайловски признава, че тъй като трябва да се работи преди всичко за интересите на румелийското население, трябва да се направи нещо приложимо за областта. Органическият устав не е приложим, защото той е едно твърде вярно копие на онова, от което се ръководят европейските държави, и че той не държи сметка за условията в страната. Без да споменават противоречията, които могат да се открият в това отношение, и от момента, в който комисията има за задача да измени Органическия устав „според изискванията на положението и местните нужди“, княжеските делегати преценяват, че този устав може да се сведе до три главни точки:

1) права на Негово императорско величество султана;

2) финансови въпроси и

3) административна система.

Първите две точки ще бъдат винаги лесни за разрешаване и особено що се отнася до правата на Негово величество султана, никой не смята да ги оспорва. При сегашното положение на нещата, тъй като областта е поверена на администрацията на Негово височество българския княз, най-важният въпрос, който е уместно да се реши на първо място, е този за администрацията. Според българските делегати необходимо е да се въведе уеднаквяване и единство в администрацията на Княжеството и на областта. Органическият устав, който може да се приложи към европейски страни, не отговаря на местните нужди на областта. От друга страна, административните и правните закони на Княжеството са почти всички същите, както в останалата част на Империята. Така българските съдилища се ръководят все още от Дестура и Меджелето. Решението е впрочем напълно набелязано, необходимо е за доброто на областта да се замести цялата административна и правна част на устава с едно разпореждане, утвърждаващо идентичността, единството на администрацията поради това само, че един и същи княз управлява и двете страни. По този начин населенията ще видят със задоволство едно подобрение в хода на работите вследствие на установяването на един уеднаквен режим, наследяващ система, която бе предизвикала само оплаквания от всички страни.

Г-н Димитров взема след това думата.

„Негово превъзходителство Абро ефенди предлага - казва той - комисията да пристъпи към проучването на Органическия устав член по член. Княжеските делегати не могат да приемат този начин на процедиране, който би поставил членовете на комисията в невъзможността да обгърнат с един поглед всичките разпореждания на устава. Това не е нито практично, нито логично поради следните причини: Органическият устав е едно цяло, всяка част на което е тясно свързана една с друга: ако още в началото се елиминират някои членове, бихме могли да се озовем в противоречие с по-нататъшните членове, чието одобряване би могло все пак да се наложи. Същевременно трябва да се отчете и сегашното положение. Рискуваме впрочем да влезем в противоречие с логиката на нещата.“ Следователно г-н Димитров подкрепя предложението в три точки, изразено от неговия колега г-н Михайловски.

„Обаче - добавя българският делегат - покрай тези причини, които правят неприложимо проучването на устава, глава по глава, съществуват по-важни съображения, които пречат на княжеските делегати да навлязат в това направление и които, извлечени от самата природа на устава, говорят в полза на изразеното предложение да се раздели уставът на три точки, съставляващи принципни въпроси.“

Г-н Димитров моли комисията да му отдели вниманието си за изложението, което той смята, че трябва да направи по този въпрос.

Признавайки добрите намерения, които са вдъхновили Европейската комисия при извършването на нейната работа, българският делегат същевременно изтъква резултатите на един опит от седем години. Този опит е доказал, че Органическият устав, който би се адаптирал към една страна от двадесет милиона души с окръзи от един до два милиона жители, не е приложим за една страна от деветстотин хиляди души, където окръзите броят от 80 до 150 хиляди жители. И за да няма придържане към смътни и общи термини, ще е достатъчно да се прегледат разпорежданията на този устав, за да се забележат различните и многобройни причини, които са го направили и го правят неприложим за областта.

1) Единицата на администрацията е общината. Според членовете 184 и 187 на устава в населените места, където има два или три елемента, трябва да има толкова кметове и съвети на старейшините. Тази предвидливост да се запазят правата на малцинствата безспорно е достойна за похвала. Но на практика тя е създала едно зло по естество плачевно поради своите последици; вместо да създаде сговор помежду населенията от различни националности, тя е предизвикала зависти, недоверие и несъгласие: тя бе една от причините за емигрирането на мюсюлманите.

Минавайки на организацията на околията, г-н Димитров изтъква, че във всяка от 28-те околии има трима ръководители, единият, независим от другия, помощник-околийският управител, полицейският комисар и комендантът на жандармерийския отдел; без да се смята значителният брой от чиновници и агенти, групирани около тях. Това е една организация за околии от 200 до 300 хиляди души, а не от 20/30 хиляди жители. Приходите, получени в повечето от околиите, стигаха едва за заплащане на чиновниците. Същата система, по-развита и носеща по-големи разходи, виждаме във всяко от шестте окръжни управления на областта. Покрай окръжния управител, който има отговорността, бяха и двама съветници от окръжно управление, лишени от отговорност, чиито служби представляваха истински синекури, срещу които хората са се борили от самото начало и във всяко време. Във всяко окръжно управление има главен съвет, който със своите събрания и с правото си да отправя запитвания към окръжния управител и централната администрация решаваше като парламент в намален състав. Този съвет оставяше зад себе си една Окръжна комисия, функционираща през цялата година заедно с една маса чиновници, архитекти, инженери и др. Окръжният бюджет отиваше за изплащането на заплати. Напр. в окръжното управление на Пловдив от един бюджет в размер на четири хиляди турски лири приблизително трябваше да се изземат повече от три хиляди, за да се посрещне заплащането на чиновниците от Окръжната комисия. Това беше едно непоносимо положение, защото не оставаше нищо за общополезните работи в окръга. Най-после над окръжните управления стоеше Директорията, която се състоеше от истински министерства, голям брой чиновници, получаващи заплати, по-високи от тези на аналогични служби в Княжеството.

И така впрочем, организацията на общината, на околията и на окръга, така както е определена в Органическия устав, може да бъде съвършена на теория; на практика тя не отговаря на местните нужди, тя предизвиква раздори между населенията от различни националности; тя създава синекури, подкопава областните бюджети в ущърб на държавното съкровище поради широко раздаване на ненужни и скъпо струващи служби.

2) Правната система, също така усложнена, както тази на така наречената администрация, е дала поводи за безбройни жалби както от страна на християните, така и от страна на мюсюлманите. Вместо мирови съдии, които да разрешават споровете без много загуба на време, формалности и разходи, Органическият устав предписва чрез своите членове 275 и 278 назначаването на околийски съдии и заместници-съдии според системата, която е в сила във Франция. Във всеки окръг един съд, разделен на две разграничаващи се поделения, и един съд за уреждане на спорни въпроси; освен това за столицата един Върховен съд с две поделения и съд за спорни въпроси; двама заместник-прокурори и един главен прокурор; накратко, показно разхищение на правни длъжности, което не е оправдано при наличността на един скромен провинциален бюджет.

3) Наблюдава се същата серия от грешки в организацията на финансите; достатъчно е да се хвърли поглед върху разпределението на службите било в околиите и окръзите, било в Дирекцията на финансите, за да се убедим в усложняването на финансовата система и в това, което тя е коствала.

4) Ако се огледа милицията и жандармерията, виждаме покрай главния комендант два щаба с техния респективен началник, един инспектор на жандармерията; едно разхищение на военни канцеларии; почти всички офицери, заемащи високи постове, не знаеха езика на страната, защото бяха чужденци и естествено срещаха истински затруднения при изпълнението на своята задача. От друга страна, големите възнаграждения, които тези офицери получаваха, бяха тежък товар за държавната каса.

5) Постоянният комитет бе също тежест за държавата и освен това, както се говореше, беше постоянна пречка, без да постигне напълно своята цел, която беше контролът.

Най-после, в икономическо отношение трябваше според Органическия устав да се извърши кадастърът; поземленият данък, наречен кадастрален, замести десятъка и стана една от причините за недоволството на селското населите. Една друга причина, не по-малко важна за това недоволство, използувано от политическите партии в страната, се състои във факта, че населенията от двете страни на Стара планина, имайки родствени връзки и взаимни интереси, виждаха отношенията си и търговията помежду им възпрепятствувана от паспортни, митнически и др. въпроси. Високата порта бе осведомена за тези факти на няколко пъти от правителството, което бе непрекъснато обсаждано от депутации и петиции, протестиращи срещу това положение на нещата.

Със съображенията, които по-горе се излагат, княжеският делегат смята да е доказал, че управленческата система в областта е една от най-сложните и скъпо струващи. Трябва според него тази система да отстъпи място на един прост режим, който да отговаря на изискванията на положението и на местните нужди, който, с една дума, да задоволи населенията, давайки им мир, спокойствие, благоденствие, т.е. благата, които Негово императорско величество султанът и Великите сили, Негово височество князът и неговото правителство желаят горещо да им дарят.

Вследствие на това г-н Димитров предлага да се проучи Органическият устав на базата на три точки, които според българските делегати го обхващат целия, а именно:

1) права на Негово величество султана;

2) правителствен режим, и

3) задължения на областта към императорското съкровище.

Негово превъзходителство Абро ефенди, след като изслуша изложението или по-скоро критиката, която г-н Димитров направи на устава, отбелязва, че всички закони имат празноти и са предмет на видоизменения, че напълно точните закони са трудни за откриване. Нищо не е по-лесно все пак, каза той, от това да се запълнят тези празноти и да се направи уставът по-практичен. Но за да се постигне тази цел, той намира, че би било именно необходимо да се извърши проучване на Органическия устав глава по глава, с оглед нищо да не се изпусне и да не се стигне до противопоставяне на решението на Цариградската конференция. Би било неуважително да се постъпи другояче и да се пренебрегне едно дело на Великите сили. Той добавя, че някои от административните институции, като общината, околията и окръга, т.е. обикновените административни подразделения, Постоянният комитет и кадастърът, за които говори г-н Димитров, българският му колега, не се отдалечават от неговите гледища, нито от тези на неговия колега Маджид паша, тъй като неговата цел е да установи съгласие с неговите български колеги и да не се остави без изпълнение чл. 3 от Цариградската спогодба, след като членовете 1 и 2 са получили своето приложение. Следователно той иска осъществяването на проучването и за да започне тази работа, той предлага ревизирането на първите три члена и изменението съобразно приложението към протокол № 8 на членовете 2 и 3 на устава.

След като Маджид паша отбеляза, че в Органическия устав съществува между другото една клауза, засягаща международните задължения и която не е включена във въпросните три точки, г-н Димитров се съгласява, че тази клауза, бидейки текстуално копие на един член от Берлинския договор, се налага очевидно сама по себе си; тя може впрочем да стане предмет на една четвърта точка в предложението на българските делегати. После, позовавайки се на една дума на Негово превъзходителство Абро ефенди, г-н Димитров заявява, че никога не е мислил, както и неговият колега, да пренебрегне или още по-малко да отхвърли принципите на Органическия устав. Предложението на княжеските делегати цели да се разгледа уставът откъм четирите посочени точки, които според тях съдържат в себе си всичките части на този устав.

Маджид паша отбелязва, че по същество не би могло да се изисква елиминирането на Органическия устав: в тази насока членовете на комисията не могат да имат и нямат идейни разногласия; те са на различно мнение единствено по отношение на формата, т.е. относно процедурата, която трябва да се следва. Г-да княжеските делегати поддържат, че уставът се свежда до четири точки. Тази система на разглеждане се състои в процедирането по принцип. Но от значение е да се знае дали този начин на процедиране дава отговор на всичко и дали четирите точки резюмират устава. Ако би било така, Маджид паша лесно би се присъединил към гледището на неговите колеги, г-да българските делегати, но според него съществуват други принципи в устава, които не влизат в четирите споменати точки. Това съображение пречи на османските делегати да приемат предложената от българските им колеги система. И като приветствува рационалния характер на тази система, Маджид паша добавя, че нищо не пречи г-да княжеските делегати да следват своя план при проучването на устава глава по глава. Той отбелязва, че съобразно решението на Конференцията комисията има за задача да види какви изменения е уместно да се внесат в устава с оглед изискванията на положението. В този ред на мисли той заявява, че що се отнася до опростяването на администрацията на Източна Румелия според местните нужди и до снабдяването на областта с правителствени институции, достъпни за населението, императорските делегати не биха отказали да си предложат услугите пред Високата порта; но всичко, което е извън правителствения режим, т.е. правата на Негово императорско величество султана, правата на малцинствата и финансовите интереси на империята ще бъдат най-строго запазени. За да се стигне до практически и сигурен резултат, уместно е впрочем, продължава Маджид паша в съгласие с колегата си Абро ефенди, да се проучи Органическият устав глава по глава с правото да се разрешат трудностите постепенно с тяхното изникване.

В заключение императорският делегат помоли своите колеги да се заемат с това проучване с доверие и без предубеждение.

Относно въпроса за правата на малцинствата, засегнат от Негово превъзходителство Маджид паша, г-н Димитров заявява, че българските делегати ще съумеят да ги имат предвид. Княжеският делегат използва този случай, за да констатира, че специално съдбата на мюфтиите и на наибите в Княжеството е била по-щастлива, отколкото в Източна Румелия при Органическия устав.

Г-н Димитров съжалява, че не може да се присъедини към гледищата на своя колега Маджид паша, и поддържа от името на княжеските делегати за база на проучването на Органическия устав следните четири точки:

1) права на Негово императорско величество султана;

2) международни права;

3) правителствен режим и

4) задължения на областта към императорското съкровище.

Маджид паша отговаря, че уставът съставлява за делегатите на Високата порта база, от която не могат да се отклонят. И в съгласие със своя колега, Абро ефенди, той предлага г-да българските делегати да благоволят да представят един проект за редактиране на устава, така както го разбират.

Г-н Димитров казва, че трябва да доложи за това на своето правителство и да приеме неговите инструкции по този случай.

Заседанието би закрито в 6 1/4 часа следобед.

В. Абро, А. Маджид

Н. Михайловски, П. Димитров

 

Протокол на третото заседание на Българо-турската комисия

София, 4 август 1886 г.

 

Заседанието се откри в 4 3/4 часа вечерта.

Присъствуваха Техни превъзходителства Абро ефенди и Маджид паша, господата Михайловски и Димитров.

Г-н Димитров, вземайки думата, казва, че българските делегати са се консултирали с княжеското правителство във връзка с представянето на комисията проекта, посочващ според тях начина на процедиране за разглеждане на Органическия статут на базата на четирите следващи точки:

1) Права на Негово императорско величество султана;

2) международни права;

3) финансови въпроси и

4) административен режим или система изобщо.

Г-н Димитров пита, впрочем, дали господа императорските делегати са съгласни да разгледат Органическия устав на базата на тези четири точки.

Маджид паша отговаря, че що се отнася до него, той би приел на драго сърце този начин на проучване, ако четирите точки обхващаха всичките разпореждания на Органическия устав; но той запазва своите съмнения в това отношение и се опасява да не би препоръчаният начин на проучване да включва премахването на множество съществени разпореждания и клаузи в ущърб на правата на Негово величество султана и на неговото правителство, както и на малцинствата.

Г-н Димитров възразява, че княжеските делегати не се придържат изключително към тези четири точки и че, ако г-да османските делегати познават други принципни точки, те биха могли да ги цитират. Що се отнася до него, трите точки, които той е представил преди това, обхващат целия устав. Неговото предложение, добавя той, има за цел да улесни работата на комисията; защото, ако се процедира член по член, би могло според него, да се изгубиш в проучването на устава, като се има предвид, че всички членове са тясно свързани едни с други и че, за да се извърши една такава работа, би трябвало ти сам да си добър законодател.

Маджид паша заявява, че неговият колега и той самият ще размислят по предложението на г-да княжеските делегати, ще уведомят за това, ако трябва Високата порта и че не бидейки в състояние да отговорят още днес, те си запазват правото да го направят на едно от следващите заседания.

Заседанието се закрива в 5 1/4 вечерта.

В. Абро, А. Маджид

Н. Михайловски, П. Димитров

 

Протокол на четвъртото заседание на Българо-турската комисия

София, 6 август 1886 г.

 

Заседанието се откри в 4 1/4 часа следобед.

Присъствуваха: Техни превъзходителства Абро ефенди и Маджид паша, господата Михайловски и Димитров.

Протоколите на второто и третото заседание се прочетоха и одобриха. След това г-н Димитров пита дали господата императорски делегати са в състояние да отговорят на предложението, направено в предишното заседание от княжеските делегати.

Маджид паша отговаря, че делегатите на Високата порта чакат инструкции по този въпрос.

Заседанието се закрива в 5 1/4 часа.

В. Абро, А. Маджид

Н. Михайловски, П. Димитров

(Заседанията на комисията са прекъснати от детронацията на княз Александър I на 9 август 1886 г. и последвалите я събития.)

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Том втори, с. 66-83.

 

ПРИЛОЖЕНИЯ:

№ 1

АКТ ЗА СПОГОДБАТА ОТНОСИТЕЛНО РАБОТИТЕ НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ, ОДОБРЕН И ПОДПИСАН ОТ ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ

 

Силите се съгласяват да приемат още от сега постановленията на спогодбата, относително работите на Източна Румелия, тъй както те са формулирани по-долу, и да бъдат незабавно обнародвани под тази форма и турени в действие.

1. Главното управление на Източна Румелия ще се повери на българския княз съгласно чл. 17 от Берлинския договор(1);

2. До когато управлението на Източна Румелия и онова на Българското княжество са в ръцете на едно и същото лице, мюсюлманските села в Кърджалийския кантон, както и мюсюлманските села, находящи се в Родопската част и оставени до сега вън от администрацията на Източна Румелия, ще се отделят от тази област и ще се управляват направо от императорското правителство, и то в замяна за правото на Високата порта, постановено в първата алинея от чл. 15 на Берлинския договор.(2)

Определението границата на този кантон и на въпросните села ще стане от една техническа комисия, назначена от Високата порта и българския княз. То ще се извърши на мястото и при това ще се вземат в съображение стратегическите условия, нужни най-вече за интересите на императорското правителство;

3. За да се осигурят вечно редът и тишината в Източна Румелия, както и благоденствието на всичките поданици на Н.И. величество султана, живущи в тази област, една комисия, назначена от Високата порта и българския княз, ще се натовари да изучи Органическия устав и да го измени съгласно с изискванията на положението и местните нужди. Ще се вземат тоже във внимание всичките интереси на Императорското отоманско съкровище.

Тази комисия ще свърши в един срок от четири месеца своите работи, които ще трябва до се подложат за утвърждение на Конференцията в Цариград. Докогато тези изменения се утвърдят, грижата за управлението на областта, според формите, изисквани от сегашните обстоятелства, ще се повери на мъдростта и верността на княза;

4. Всичките други постановления на Берлинския договор, отнасящи се до Българското княжество и Източна Румелия, са, и остават запазени и изпълняеми.

Силите ще дадат тоже своето формално одобрение на този акт в една Конференция, която ще трябва да се събере в Цариград, когато те ще могат да утвърдят прегледания Устав на Източна Румелия.

Направено и подписано в Цариград на петия ден от месец април на 1886 год. в Императорския кьошк на Топхане.

(Подписали):

Саид, Сервер, Калич, Радовиц, Нелидов, Уйлям Уайт, Галваня, Г. Ханото.

-------------

(1) Генерал-губернаторът на Източна Румелия ще се назначава от Високата порта със съгласието на Силите и за едно време от 5 години.

(2) Негово И.В. султанът ще има право да брани границите на областта по сухо и по море, да въздига на тези граници укрепления и да държи в тях войска.

 

№ 2

ТЕЛЕГРАМА ОТ НЕГОВО ВИСОЧЕСТВО КНЯЗА ДО Н.В. ВЕЛИКИЯ ВЕЗИР ПО СЛУЧАЙ СЪОБЩЕНИЕТО НА ГОРНИЯ АКТ

София, 11-и април 1886 год. (н.с.)

 

Получих телеграмата, с която Ваше височество благоволихте да ми изпратите актът относително работите на Източна Румелия, който се подписа в Цариград на 5-и того (н.с.) от пълномощниците на Силите, подписавши Берлинския договор.

Като поддържам напълно резервите си, известни на Ваше височество, относително постановленията на първия член от тази спогодба, бързам да Ви заявя, че, предвид единодушното решение на Силите, аз съм готов, като се прекланям пред този международен акт, да назнача незабавно делегати на разните комисии, предвидени в тази спогодба.

(Подписал): Александър.

 

№ 3

ИМПЕРАТОРСКИЯ ФЕРМАН ЗА НАЗНАЧЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ КНЯЗ ЗА ГЕНЕРАЛ-ГУБЕРНАТОР НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ

 

(След обикновените титули).

Съгласно с постановленията на Берлинския договор и със спогодбата относително областта Източна Румелия, сключена и утвърдена от пълномощниците на Великите сили, подписавши речения договор, събрани на Конференция в нашата столица, и съобщена на Ваше височество чрез великия ни везир, реши се да се повери на Вашето умение и на Вашата вярност главното управление на тази област. Това решение като се подложи на нашето императорско утвърждение, биде ни угодно, в нашето суверенно благоволение и нашето постоянно увеличающе се доверие към Вас, да издадем, на 6-ия ден от месеца Реджеб, 1303 год., едно повеление, чрез което управлението на областта Източна Румелия се поверява на Вашето достойнство и на Вашите способности. Вследствие на това се издаде от нашия Императорски диван настоящия ни Ферман, с който Ви се възлагат тези обязаности.

Прочее, Ваше височество ще имате грижата, с умението и предаността, които Ви характеризирват, добре да управлявате тази област, съгласно с нашите великодушни намерения, и да употребите всичките си усилия, според нашето най-любезно желание, за да обезпечите редът и тишината в Източна Румелия, както и благоденствието и щастието на всичкото население без разлика, за да турите в изпълнение горепоменатата спогодба и така да придобиете още повече нашето високо Императорско благоволение.1

Публ. в Протоколите на Цариградската конференция по работите в Изт. Румелия. София, Народна печатница на В. Прошек, 1886, 110 с.

 

ДОКУМЕНТИ ПО БУКУРЕЩКИЯ ДОГОВОР

 

№ 1

Условия за примирие между българската и сръбската армия

Пирот, 9/21 декември 1885 г.

 

Международната военна комисия, натоварена да определи: условията за примирието, посредничейки между сръбските и българските войски, след като проучи състоянието на двете армии, на 16/28 ноември хиляда осемстотин осемдесет и пета година, сутринта, на ден в който бяха преустановени военните действия, след като установи военното предимство, завоювано от българската армия, определи следните условия:

Член I. Примирието, сключено в Пирот днес девети / двадесет и първи декември хиляда осемстотин осемдесет и пета, да трае до седемнадесети февруари / първи март хиляда осемстотин осемдесет и шеста година.

Ако до тази дата мирът не бъде сключен, примирието ще се продължи по право, и ако след тази дата на първи март то бъде нарушено, денонсирането трябва да стане най-малко десет дни преди подновяването на военните действия.

Член ІІ. Войските на двете воюващи страни ще опразнят неприятелската територия, завзета досега от тях.

Най-напред ще бъдат изтеглени сръбските войски по начин, щото евакуирането на българската територия да завърши на тринадесети / двадесет и пети декември хиляда осемстотин осемдесет и пета година по пладне. Изтеглянето на българските войски от сръбска територия да завърши на 15/27 декември 1885 г. по пладне. Реокупацията от националните сили на опразнените територии ще може да се извърши само пет дни след напускането на неприятелските войски: но завръщането на административните власти да стане веднага след изтеглянето им. Същото се отнася и до завръщането на състава на народната милиция, чието присъствие може да се окаже необходимо за установяване на реда и сигурността в страната.

Член III. Граничната линия между Сърбия и България ще следва делимитационната линия между двете армии — българската и сръбската: но следвайки тази линия на територията на всяка една от двете страни, една зона, широка три километра, ще бъде неутрална, докато трае примирието, където не могат да влизат военни части, с изключение на органите на обществената власт, натоварени с осигуряване на реда, на полицейската служба и сигурността в страната, както и на митническите служители.

Член IV. Освобождаването на пленниците, взети от двете воюващи страни, трябва да стане веднага. Съгласие по този повод ще се вземе от офицерите, упълномощени да подпишат примирието. Същите офицери ще уредят незабавно всички въпроси, отнасящи се до евакуирането на военните материали, на болните и ранените, както и всички други подробности, конто бяха се появили.

Член V. Незабавно да се назначат делегатите, натоварени с преговорите по сключване на примирието.

*

Полковник Топалович от сръбската армия и капитан Панов от българската армия, след като представиха на комисията и един другиму редовните си пълномощия, снабдени за това от главнокомандуващите на двете армии — сръбската и българската — се запознаха с гореизброените условия, определени от Международната военна комисия. Те подписаха и си размениха помежду си два еднообразни екземпляра от настоящия документ.

За България: Капитан Панов

За Сърбия: Полковник П. Топалович

Членовете на Международната военна комисия: Г. Ведел, Розенберг, Де Солл, Кейт Фрейзър, А. Черути, барон Н. Каулбарс, Шакир

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Том първи (1879-1886). София, 1978, с. 697-700.

 

№ 2

Телеграма от капитан Рачо Петров, началник-щаб на армията до министъра на войната капитан Константин Никифоров за подписване на примирието със Сърбия

Пирот, 9 декември 1885 г.

 

Примирието е подписано. В условията е казано: българските войски, които са победители, ще изпразнят сръбската територия на 15 декември по пладне, а сръбските войски [ще] изпразнят българската територия на тринайсети декември по пладне. Примирието ще трае до първи марта. Негово Височество ще дойде в София след четири дена с първата войскова част, която ще стигне в София.

Капитан Петров

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Т. 1, с. 701.

 

№ 3

Писмо от Петко Каравелов, министър-председател до Маджид Паша, делегат на Високата порта за условията на княжеското правителство за сключване мир със Сърбия

София, 14 януари 1886 г.

 

Ваше Превъзходителство,

В отговор на писмото от 9/21 т.м., в което Ваше превъзходителство благоволихте да искате нареждания от Негово Височество относно спогодбата за сключването на мира със Сърбия, имам честта да Ви съобщя по-долу условията, които трябва да послужат за основа на споменатата спогодба.

Правителството на Негово Височество се счита в правото си да иска и изисква от Сърбия за разходите и загубите от войната, които претърпя България, сумата двадесет и пет милиона франка военно обезщетение. Високата порта благоволи да признае това право и да го изложи пред Великите сили, както следва от телеграмата, изпратена до Негово Височество от Негова Светлост великия везир.

Въпросното военно обезщетение се състои от двайсет милиона франка за разходи по войната (поддържане на войската, подмяна на съоръженията) и пет милиона — за щетите, причинени от нашествието в Софийска, Видинска и Трънска околии. То ще се изплати за срок от пет години от датата на ратифицирането на мирния договор на годишни вноски от пет милиона, като първата ще се внесе два месеца след посочената дата на ратифицирането.

В случай че Сърбия не ще бъде в състояние да плаща годишните вноски на определените дати, княжеското правителство иска като гаранция да окупира с войските си Пиротската околия до деня на пълното изплащане на обезщетението.

Княжеското правителство обаче няма да настоява на последната точка, ако някоя от Великите сили благоволи да стане поръчителка на Сърбия за съответното изплащане.

В случай че сръбските делегати повдигнат въпроса за Брегово, Ваше превъзходителство ще предложите окончателното определяне на демаркационната линия по цялата граница между България и Сърбия, което трябва да се извърши на място от една българо-сръбска комисия веднага след ратифициране на мирния документ въз основа на Берлинския договор.

Това са условията, които княжеското правителство счита, че трябва да предложи и които Ваше превъзходителство, ние не се съмняваме, ще благоволи да отстоява успешно на събранието на делегатите за сключване на мира със Сърбия.

В този смисъл бяха и инструкциите, дадени също на г-н И. Е. Гешов.

По заповед на Негово височество имам честта да съобщя гореизложеното на Ваше превъзходителство и използувам с готовност случая и пр.

Председател на Министерския съвет и временно управляващ Министерството на външните работи

Каравелов

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Т. 1, с. 697-700.

 

№ 4

Телеграма от Иван Ев. Гешев, български представител на Мирната конференция в Букурещ до П. Каравелов, министър-председател за първото заседание на делегациите по преговорите за мир между България и Сърбия

Букурещ, 23 януари/4 февруари 1886 г., 8 ч.

 

Говорих с Маджид за моя формалност в преговорите. Той предложи формула, която споменува Негово височество и България, но много дълга според императорските посланици. По съвета [на] германския посланик помолих императорските посланици да намерят удовлетворителната формула, която да отговаря на същността на работата. Явете моля да приема ли формулата, която предлагат трите посланици? Понеже Сърбия не искала териториално променение, колективната постъпка се спряла. Днес тримата делегати се представихме на Н. величество краля, утре след пладне първо конституително заседание.

Гешов

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Т. 1, с. 723.

 

№ 5

Писмо от Ив. Ев. Гешов, български делегат в Букурещ до Илия Цанов, министър на външните работи и изповеданията за хода на преговорите за мир в Букурещ

Букурещ, 28 януари 1886 г.

 

Господине Министре,

От шестте шифровани депеши, които имах честта да Ви отправя досега, Вие сте видели в течението на първите две заседания на делегатите, изпратени за да вземат участие в преговорите за мир между Сърбия и България.

В допълнение на тия депеши, аз днес имам чест да Ви претворя текста на речите, произнесени при официалното откриване на заседанието от румънския министър на външните дела и от делегатите. Другите речи бяха приготвени и написани. Моята не беше. Аз мислех, че само Маджид паша ще отговори на г. министъра. Като видях, че и г. Миятович извади да чете реч, аз се принудих да кажа думите, които ще намерите в тук притворения откъслек. Речите са обнародвани, както се изрекоха, с изключение на оная на Маджид паша, която, на мястото, дето съм турил кръст, съдържаше един доста възторжен пасаж в полза на съединението на източните народи с една прикрита алюзия на една балканска конфедерация. Според както се научих от самий Маджид паша, той дал за обнародване речта си както я изрекъл, но подир малко приел посещението на румънския министър на външните дела, който му предложил да не се обнародва въпросния пасаж. Маджид паша се съгласил и тъй речта му се експургирала и е излязла пред публиката не тъй, както се изрече пред нас, а с друго окончание, което случайно има голямо сходство с окончанието на изречените от мен думи.

Подир излизането на г. министъра на външните дела нашето първо заседание почна. Не се избра председател, тъй като по мнението на почти всичките тук посланици, когато две страни само трактуват, няма нужда от председател. След назначението на тримата секретари Маджид паша съобщи предложението на румънското правителство да ни даде един секретар и ни предложи да приемем това предложение. Г. Миятович го прие и аз се съгласих, тъй като гостоприемството на румънското правителство ни задължаваше да бъдем колкото е възможно по-любезни към него.

Представихме си пълномощията. Маджид паша показа една телеграма, с която отоманският министър на външните дела го натоварва да представлява Високата порта в тия преговори. Отоманският делегат предложи да си следва конференцията делата, като се задължи да представи в най-късо време пълномощно. Аз го подкрепих, като приведох за прецедент първото заседание на Берлинския конгрес, с което Саадулах бей заяви, че пълномощното му не е още пристигнало. Г. Миятович обаче по никой начин не щя да се съгласи, като заяви, че ще иска инструкции от правителството си.

Подир заседанието аз останах няколко минути с г. Миятовича. Помежду другото г. Миятович ми яви, че неговите предложения за мир били много умерени, но че г. Гарашанин не щял да се съгласи с тях, като заявил, че ако крал Милан одобрява мнението на г. Миятовича, няма освен да вземе него за съветник. „Затова моите инструкции днес за днес са един компромис, каза г. Миятович, помежду мнението на г. Гарашанина и моето.“ Вие знаете вече, от една моя депеша, че г. Миятович на утрето ми заяви, какво е получил нови, уж по-миролюбиви инструкции. В течението на разговора си г. Миятович ми забележи още, че според неговото частно мнение не ще бъде лошо да се споразумеем ние, но само като ни дадат сърбите Пирот, а ние им дадем Трън и Радомир. Аз го попитах дали не знае, че Силите са се произнесли категорически против всяко териториално променение. „Тогава да се съгласим за едно бъдеще разделение на Македония“, ми забележи г. Миятович. На това му отговорих, че Македония за сега е вън от областта на практическата политика.

Относително до обезщетението, досега съм говорил върху тоя въпрос, в смисълта на Вашите последни инструкции само с австрийския, германския, руския и английския представители. Първият, както Ви телеграфирах, вече ми каза, че според него, ако настоим върху тоя въпрос, ще прекъснем преговорите. „Както г. Калноки забележи на турския посланик, Вие можете да имате, каза г. барон Майр, право да искате обезщетение, ако бяхте се въоружили вследствие на действието на Сърбия. А Вие се мобилизирахте преди Сърбия да се въоружи.“ Аз му забележих, че никой не може да оспори нито загубите във военен материал и пр., направени от България вследствие на войната, прогласена от Сърбия, нито щетите, причинени от същата война на три окръга. Останалите посланици не дадоха никакво мнение относително до обезщетението.

С днешната си депеша Ви явих, че във вчерашното заседание г-н Миятович ни заяви, какво е натоварен да повдигне както Бреговския, тъй и митническия въпрос. По тоя случай аз го попитах дали е вярно известието, че той е натоварен да поиска уреждане на всичките въпроси, върху които крал Милан в прокламацията си след прогласяването на войната повдигаше оплаквания против България. Г. Миятович отговори: „Това беше моето мнение, аз мислех и мисля, че добре щеше да бъде да турим в трактата основите на такова едно съгласие, което да махне всичките причини на недоразумения между двете съседни държави. Но кралят е на мнение, че в прокламацията има оплаквания от второстепенна важност, които не заслужават да се уреждат чрез трактата.“ Аз го попитах дали такъв въпрос от второстепенна важност счита сега кралят и въпроса за емигрантите. „Да, отговори г. Миятович, тъй като едва ли са останали вече емигранти у Вас. Но пак не знам дали не ще приема инструкции да Ви предложа да турим в трактата един член, с който взаимно Сърбия и България да се задължат да бдят върху пазенето на тишината на границата.“

Приемете, господин Министре, уверение в моята дълбоко към Вас почитание

Ив. Ев. Гешов

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Т. 1, с. 735-737.

 

№ 6

Доклад от българския представител Ив. Ев. Гешов до Ил. Цанов, министър на външните работи и изповеданията за разискванията по проекта за договор със Сърбия

Букурещ, 4 февруари 1886 г.

 

Господине Министре,

От датата на последнето ми писмо насам конференцията има още три официални заседания. С настоящето си аз се надеях да мога да Ви изпратя протоколите поне на четиритях първи заседания, но вследствие на познатата Ви мъчнотия по редакцията на преамбула в първий протокол, те не са още подписани и отпечатани. Впрочем, Вие от депешата ми знаете вече извършеното в тия заседания; затова и тук ще се огранича само да Ви дам някои допълнителни сведения.

В третето ни заседание, което стана на 27 януария, след заявлението на Маджид Паша, че пълномощното му ще пристигне за заседанието на 30 януария, разисква се въпросът, по кой начин да се представи проектът за трактат, дали изцяло, или член по член. Маджид Паша и аз поддържахме, че последний начин е предпочтителен. Подир някои възражения г. Миятович прие нашето предложение. Реши се после да съобщиме протоколите си на тукашните представители на Великите сили и на румънския министър на външните дела, без обаче да споменуваме това наше решение в протокола си. След това прочете се преамбулът на първий протокол, който беше останал висящ, одобри се и от трима ни и се даде на секретариата, за да направя една незначителна само редакционна поправка и да ни го поднесе за подписваше в следующето заседание. В това заседание за пръв път зе участие и г. А. Г, Лаховари, прикомандирований от румънското правителство секретар.

Четвъртото заседание стана в четвъртък, 30 януария. След представлението от Маджид Паша на пълномощното секретариатът представи за подписвание трите първи протокола. Г. Миятович поиска пак препитанието на преамбула в първия протокол и за пръв път подигна въпроса, дали след думата principaute (княжество - фр.) не трябва да се турят и думите autonome et tributaire (автономно и васално - фр.), както е казано в Берлинския трактат. Маджид паша благодари г. Миятовича за това негово предложение и мя покани да го приема. Аз най-напред изразих удивлението си, как, откак приехме вече преамбула, ние се повръщаме пак на него. После им представих аргументите, които и Вие отподире употребихте. Предвид на настояванието обаче на Маджид паша, аз заявих, че ще искам инструкции. Вам е известна вече и депешата на Маджид паша по тоя въпрос. Тук притворен аз Ви пращам (№ 1) текста на преамбула, за който става дума. Подир въпроса на преамбула ние разисквахме, както знаете вече, и приехме първия член от бъдащия трактат. Аз Ви съобщих по телеграфа превода му. Французкият текст е, както следва: Art. 1 – Il y aura desormais paix et amitie „entre le Royaume de Serbie et la Principaute de Bulgarie“ (Чл. 1. Ще има занапред мир и дружба между Кралство Сърбия и Княжество България - фр.).

Подир гласуването на тоя член ние решихме да разискваме следующия — за амнистията — на утрото, в петък, 31 януария. Като се събрахме обаче на утрето, на два часа, както обикновено, в частно заседание, г. Миятович ни съобщи, че правителството му не одобрява разискването член по член и че му е дало инструкции да поиска цял проекта. Маджид Паша, от своя страна яви, че той има инструкции да не предлага проекта, додето не го подложи за одобрение на Портата. Вследствие на тия частни заявления аз Ви телеграфирах и подир отговора Ви дадох на Маджид паша моят проект, който се съобщи от него в Цариград телеграфически, в неделя на 2 того.

Вчера, подир частното си съвещание, ние имахме петото заседание. Г. Миятович направи официално своята декларация, че иска цял проекта. Маджид паша заяви, че проектът в целостта си е подложен на одобрение, но че той е готов да следва разискването на втория му член, ако г. Миятович се съгласи, без да види целия проект, да влезе в разискване на казания втори член само. Аз заявих тогава, че ще се съглася да подложим от наша страна целия проект, ако г. Миятович се съгласи да ни подложи същевременно целия си проект. Маджид паша мя подкрепи. Г-н Миятович ни отговори, че засега не може да вземе подобно задължение, но че ще иска инструкции. Маджид паша и аз пак предложихме, за да не губим време, да пристъпим към разискването на втория член от трактата. Г. Миятович се съгласи, но при разискването на члена поиска да замести въпроса на амнистията с въпроса на изпъдените из България през войната сърби, търговци и други, като предложи за втора алинея на члена България да се задължи да не им препятствува в завръщането. Маджид паша забележи, че и Сърбия трябва да вземе подобно задължение за изпъдените българи. Г. Миятович отговори, че Сърбия не е пъдила българи. Аз възразих въобще на предложението и заедно с Маджид паша забележих, че в никой случай двата въпроса не трябва да се смесят. Г. Миятович отстъпи и членът се прие в следующата редакция:

„Art. 2 – Une amnistie pleine et entiere est accordee par la Serbie et la Bulgarie aux habitants des deux pays qui se seraient compromis en servant l`ennemi“ (Чл. 2. Една пълна и цялостна амнистия е дадена от Сърбия и България на жителите на двете страни, които са се компрометирали, служейки на неприятеля - фр.).

В това пето заседание секретариатът ни представи проекта на преамбула за трактата. Вие ще намерите тоя проект тук притворен (№ 2). (Негово Императорско Величество султанът, император на османците, в качеството си на сюзерен на Княжество България.

Негово величество кралят на Сърбия и Негово височество князът на България, въодушевени от еднакво желание да възстановят мира и да поставят основите на едно здраво и трайно приятелство между Кралство Сърбия и Княжество България, като премахнат причините, които предизвикаха сегашната война, ги снабдиха за тази цел с пълномощия...

Изразът en faisant disparaitre les causes qui ont fait naitre la guerre actuelle бил предложен от Миятович. - фр.)

Подчертаните думи между кръстовете се предложиха от г. Миятовича. Аз възразих против тях и най-после се реши преамбулът на трактата да се остави за разискване най-подире. Както ще забележите, и в преамбула на трактата е оставено място на думите autonome et tributaire. Вчера, преди официалното заседание, Маджид паша ми каза, че след депешата на Н. височество той ще приеме и без тия думи преамбула на първия протокол, а ще иска инструкции само върху тяхното вместване в преамбула на трактата. В официалното заседание обаче той заяви, че ще иска инструкции и върху двата преамбула.

Както Ви явих вече телеграфически, вчера г. Миятович частно ми съобщи проекта на члена, който той ще предложи върху търговските ни отношения Аз Ви притварям (№ 3) препис от тоя проект. (Проектът предвижда взаимни задължения на България и Сърбия по сключване на търговски договор между двете страни.) От неговото прочитане Вие ще се убедите, вярвам, че ние не трябва да се отказваме от обезщетението - ако е решено да се откажем от него, - догдето сърбите не се откажат от своите неуместни претенции, било по митническия, било по другите въпроси. Всичките тукашни посланици, с които аз говорих, са съгласни с това мое разсъждение.

За неизлишне считам да Ви пратя тук притворени (№ 4) двата останали члена от мойт проект, при всичко, че те са съобразни почти буквално с Вашите инструкции. (Те се отнасят за определяне на цялостната граница между България и Сърбия на базата на Берлинския договор и за обезщетението, което Сърбия трябва да даде на България в размер на 25 милиона франка.) Маджид паша е получил инструкции да не настоява за участието на един турски чиновник в делимитационната комисия. Сърбия обаче досега все се отказва от всякакви делимитации.

Приемете, господине Министре, уверение в дълбокото ми към Вас почитание.

Делегат в преговорите между България и Сърбия:

Ив. Ев. Гешов.

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Т. 1, с. 751-754.

 

№ 7

Доклад от Ив. Ев. Гешов, български делегат в Букурещ до Ил. Цанов, министър на външните работи за хода на преговорите за сключването на мирен договор между България и Сърбия

Букурещ, 7 февруари 1886 г.

 

Господине Министре.

Конференцията за преговорите между Сърбия и България държа шестото си заседание завчера, на 5 того. В това заседание г-н Миятович най-напред заяви в отговор на едно мое запитване, че не бил получил още инструкции относително до същевременното представление на сръбския проект. Подир това г. Миятович, съобразно с предложението, което беше направил в петото заседание и за което споменах в последнето си до Вас писмо, представи на разискване следующия член:

„Les sujets serbes qui ont ete mis en demeure de quittee le territoire bulgare pendant la gfuerre seront libres de rentrer en Bulgarie aussitot apres la signature du present traite et d`y reprende l`exercice de leurs professions.“ (Сръбските поданици, които са били заставени да напуснат българската територия по време на войната, ще могат да се завърнат в България веднага след подписването на настоящия договор и да поемат отново упражняването на своите професии - фр.)

Аз възразих на тоя член, като забележих, че го считам за излишен, тъй като България никога не се е отказала да даде гостоприемство на чужденци, чието пребиваване в нейната земя не представлява опасности за държавата и за общия порядък. Маджид паша мя помоли частно, ако има възможност, да не правя мъчнотии за такива дребни въпроси. Аз му отговорих, че по никой начин не мога да приема такъв член. Г-н Миятович тогива забележи, че ако не ща члена в трактата, може да влезе само в протокола. Аз и на това възразих и разискването се отложи за едно идуще заседание.

Тъй като видях, че и Маджид в тоя въпрос отива с г. Миятовича, подир заседанието частно им предложих следующето видоизменение, като им казах, че само ad referendum и аз им правя: това предложение:

„La Serbie s`engage a ne pas apporter d`empechements au sejour des sujets bulgares dans son territoire et au libre exercice de leurs professions. La Bulgarie prend le meme engagement vis-à-vis des sujeties.“ (Сърбия се задължава да не създава затруднения по престоя на българските поданици на своя територия и по свободното упражняване на техните професии. България поема същото задължение по отношение на сръбските поданици - фр.)

Маджид паша напълно одобри предложението ми. Г. Миятович го прие тъй също, като прибави само, че трябва да се каже в протокола, какво и изпъдените сърби ще се възползуват от тоя член. По тоя въпрос аз още същата вечер Ви телеграфирах и сега чакам отговора Ви.

Както виждате от горнето и както трябва да сте забележили вече от депешите ми, Маджид паша в някои случаи се отклонява от инструкциите Ви. Не само преди да се съгласи с мене приема по принцип някои от предложенията на г. Миятовича, но още повдига сам въпроси, неповдигнати нито от мен, нито дори от Миятовича, двете прямо интересующите се страни. Тъй напр. той в частно заседание ни каза, че в трактата трябва да се предвиди член, чрез който да се реши въпросът за имотите и пасбищата, които са били пресечени на две от границата. Той предложил тоя въпрос и в едно писмено изложение, което подал без мое знание на тукашните посланици върху течението на преговорите ни. Аз не пропуснах да му забележа, както казах и на посланиците, че това изложение той го е подал в качеството си на Маджид паша, а не на първия делегат. Ще бъда несправедлив, ако не прибавя, че във важните въпроси той ме подкрепя и че е много любезен с мене, както и аз се старая да бъда любезен с него. Той искрено желае сключването на мира и иска посланиците да знаят това негово желание. Оттук произтичат неговите прибързвания, от една страна, и отстъпвания, от друга.

Колкото за г. Миятовича, той лично се види или иска да се покаже за доста примирителен. От всичкото му поведение обаче в преговорите ясно излиза едно заключение: че правителството му, чрез разни затруднения и неуместни предложения, иска било (1) да тури в трактата някои членове, полезни за Сърбия или поне унизителни за България, та да се похвали пред народа си, че е сключил един благоприятен мир, било (2) да печели време, за да види дали обстоятелствата, някои deus ex machine (в смисъл на неочаквано разрешение - лат.), като Гърция например, не ще заплетат работите, та да може и Сърбия да отскубне нещо. С тая цел г. Миятович досега е писмено предложил два въпроса:

1. за изпъдените сърби

2. за митническите отношения, а устно ми е казал, че има още да предлага:

3. Бреговския въпрос

4. Въпроса за емигрантите

5. Въпроса за бързото свършване на линията Цариброд-Вакарел, от една страна, и Ниш-Пирот, от друга, и

6. един-два още непознати уж и нему въпроси.

Да докопа нещо, колкото малко и да е то - ето главното стремление днес за днес на Сърбия. В това отношение много интересен е един разговор на Миятовича с Маджид паша, в който присъствувах и аз. Г. Миятович заяви на отоманския делегат, че Турция ще направи много благоразумно и патриотическо дело, ако вземе и Сърбия с Гърция в съюза, който сключи с България. „Ние не искаме много, убеждаваше г. Миятович: дайте ни казата на Ново бърдо (Косовския вилает); дайте ни няколко села - три-четири - да ги управляваме само, като даваме Вам и приходите, и новобранците. Само да се кажи, че сме зели нещо. Дайте и на гърците нещо, ако не Янина или Крит, то поне, със съгласието на Англия, Кипър - и съюзът е свършен.“ Маджид паша му отговори, че той не би бил противен в подобни условия да се отстъпят едно-две села на Сърбия, но страх го е, че прецедентът ще бъде лош. „Гърция ще иска, прибави Маджид; а ней ние не можем да[де] нито Янина, нито Крит, които са много важни за империята, нито дори Кипър, дето може да се създаде едно опасно революционерно огнище за азиатските ни владения, нашето последне прибежище.“

Относително до отвъдните въпроси, за нужно считам да Ви прибавя че г. Миятович официозно ни заяви, че положително ще настои само върху първите три, за изпъдените сърби, за митническото споразумение и за Бреговския спор. За първите два той се съгласява да не се споменува нищо в трактата, а да се направи само един протокол. По митниците той иска, щото да се определи в тоя протокол 1. в колко време - той предлага три месеца - ще се назначат комисарите за сключването на един договор и 2. по кои принципи ще се водят те. Повечето от тукашните посланици мя съветват да приема да се спомене в един протокол нещо по тоя въпрос, като определим, ако не принципите, то поне срока, в който ще се назначат комисарите. За това изучете, моля, въпроса, тъй като е вероятно да Ви телеграфирам за него.

Колкото за въпросите на емигрантите и линията (Цариброд – Вакарел) г. Миятович казва, че може и да не ги предлага. Ако предложи въпроса на железницата, щял да иска да се задължим взаимно да свършим двете линии до юли 1887. Върху подобно продължение аз имах честта да говоря с г. министър-председателя Каравелова, преди да тръгна от София, и Ви моля да изучите тоя въпрос, като вземете и мнението на г. Грозева, ако благоразсъдите.

Много се старах частно да се науча от г. Миятовича, кои са останалите два въпроса, които той ще предложи на разискване, но не успях. Г. Миятович уверява, че и той сам положително не ги знае и че ще зависи от обстоятелствата дали той ще ги представи или не. Това отказване на Сърбия да си яви всичките претенции се порицава от всичките тукашни посланици, не изключая и австрийския, който - според както сам два пъти мя уверява - силно настоял пред г. Миятовича да представи и той целия си проект, както и ние ще представим своите в целостта си. Същата препоръка, както знаете вече от депешата ми, се е направила снощи и колективно на г. Миятовича от всичките тукашни посланици. Тия последните признават, че ни една от досегашните мъчнотии за бързото водене на нашите преговори не е произлязла от нашето правителство.

Благоволете да приемете, господине Министре, уверение а отличното ми към Вас почитание.

Делегат на преговорите между България и Сърбия:

Ив. Ев. Гешов

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Т. 1, с. 759-761.

 

№ 8

Телеграма от Министерството на войната до министър-председателя П. Каравелов в Пловдив с мнение, че предложеният единствен член в договора не гарантира траен мир

София, 11 февруари 1886 г.

 

Този член възобновява положението, което беше до 2 ноемврий м.г. и не гарантирва мира, още повече, че демобилизацията на войските не е задължителна и възобновлението на неприятелските действия може да стане на същите основания, както и по-преди, защото дипломатическите отношения тогаз бяха скъсани и армиите [се] намерваха на границите.

Според нас новоприетия unique член противоречи и уничтожава първия член, приет в предишните заседания.

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Т. 1, с. 768.

 

№ 9

Шифрована телеграма от Ив. Ев. Гешов, български делегат в Букурещ до МВРИ за съгласието на сръбския делегат Чедомил Миятович да се промени предложения член за договора и за мнението на някои дипломати за уреждането на отношенията между България и Сърбия да се уредят след подписването на мирния договор

Букурещ, 12 февруари 1886 г.

 

Днес в частно заседания Миятович се съгласи ad referendum да измени така свой член – L`etat de paix et amitie interompu par la guerre est retabli entre Serbie [et] Bulgarie. (Отношенията на мир и приятелство между Сърбия и България, прекъснати вследствие войната, са възстановени. - фр.) Втори член ще гласи, че разменението ратификацията ще стане в Букурещ в три недели. Сръбското правителство отхвърли амнистията, но аз ще я предложа. Телеграфирайте ми приемате ли трактата само с казаните два члена, не мислите ли за по-добро да се откажем от декларацията за демобилизацията, особено че това е работа на Великите сили. Някои посланици ми известиха да оставим Силите да настоят за амнистията, демобилизацията и дипломатическите отношения след подписването [на] мира.

Гешов.

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Т. 1, с. 772.

 

№ 10

Шифрована телеграма от Ил. Цанов, министър на външните работи и изповеданията до Военното министерство за редакцията на договора за мир между България и Сърбия

Пера, 13 февруари 1886 г.

 

Ето що телеграфира Гарашанин на сръбския посланик тук: Attendu que Grandes Puissances non seulement cesent leur influence amener conclusion paix mais qu`elles veulent encore en dicter conditions et par cela meme elles mettent dans l`impossibilite pour suivre negociation (При положение, че Великите сили не само използуват влиянието си, за да доведат до сключването на мира, но още и желаят да диктуват условията му и с това поставят в невъзможност продължаването на преговорите. - фр.) заповядах Миятовичу да предложи следующето. След туй следва предложението. Подир разговор с великия везир по повод телеграмата Ви № … от вчера, Високата порта телеграфира Маджиду proposer redaction suivante: paix relation amitie sont retablis entre Serbie et Bulgarie a dater du jour de la signature du present traite; le present acte sera ratifie et les seront echanges a Bucarest dans un delai de quinze jours ou plutot si faire se peut. (Да предложи следната редакция: мир, отношения и приятелство са възстановени между Сърбия и България, смятано от деня на подписването на настоящия договор; настоящият акт ще бъде ратифициран и документите за ратификация ще бъдат разменени в Букурещ в срок от 15 дни или, ако е възможно, по-рано. - фр.) На турския делегат се каза, че и българският има подобни инструкции. Priere envoyer instructions. (Моля изпратете инструкции. - фр.)

Цанов.

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Т. 1, с. 773.

 

№ 11

Телеграма от МВРИ до министър-председателя П. Каравелов в Пловдив за мнението на английската страна, че българското правителство трябва да приеме предлагания от Сърбия член за мир

София, 13 февруари 1886 г.

 

Ласелс идва в министерството и съобщи, че бил натоварен от правителството си да се присъедини при направената постъпка от австрийското и германското правителства за приемането на сръбския article unique (член единствен. - фр.). Аз му съобщих най-последнята редакция на сръбското предложение, както и последните инструкции, дадени на наший делегат.

Чернев.

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Т. 1, с. 773.

 

№ 12

Шифрована телеграма от българския делегат в Букурещ Ив. Ев. Гешов до МВРИ за подкрепата му на турския проект за договор

Букурещ, 13 февруари 1886 г.

 

В днешното официално заседание представих проект с двата члена - мир и амнистия. Миятович поиска да са приеме неговия, Маджид предложи получения от Цариград текст, който съгласява двата първи и обяви, че ако се приеми, той ще подпиши веднага мира. Аз го поддържах. Миятович се обеща да подействува [в] Белград да се приеми цариградската редакция. Настойте чрез агентите за немедленото приемане [от] Белград таз редакция. На края на заседанието Маджид направи декларация, че ако квалификациите от Берлинския трактат да не са употребени в актовете на комисията, положението, създадено за България от тоя трактат, не се изменява. Така се свърши спорът за думите автономно и трибутарно, които няма нийде да се споменуват. Отговорете немедлено съгласни ли сте?

Гешов

Член 1. Занапред ще има мир и приятелство между Кралство Сърбия и Княжество България.

Член 2. Ще бъде обявена обща и взаимна амнистия в полза на ония жители на Сърбия и България, които по време на войната са се провинили, служейки на врага.

Член 3. Означаването на цялата граница между Сърбия и България ще бъде окончателно определено на базата на Берлинския договор, а от техническо гледище - от сръбско-българска комисия.

Тази комисия ще започне работата, си един месец след ратификацията на настоящия договор.

Член 4. Сърбия ще плати на България обезщетение от 25 милиона франка, от които 20 милиона военни разноски (поддържане на войската, подновяване на материала и т.н.) и пет милиона за възстановяване на щетите, нанесени от нахлуването в Софийски, Трънски и Видински окръзи. Това обезщетение ще бъде платено в срок от пет години, начиная от датата на ратификацията на този договор и чрез анюитети от 5 милиона, като първият ще се изплати два месеца след ратификацията.

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Т. 1, с. 774-775.

 

№ 13

Шифрована телеграма от Ив. Ев. Гешов, български делегат в Букурещ до МВРИ относно циркуляра на Сърбия до Великите сила за намерението й след подписване на договора веднага да демобилизира армията си

Букурещ, 14/26 февруари 1886 г., 4 ч. и 30 м. след обяд.

 

Миятович ми каза, че Гарашанин заявил на турския посланик [в] Белград, че ще се произнесе връх турската формула, след като узнае мнението на Силите. Всичките тукашни посланици и Миятович са работили за нейното приемаше. Италианското правителство я одобрило. Сърбия с циркуляр до Силите обявила, че мирът ще й позволи да демобилизира веднага. Австрийският посланик ми каза, че австрийското правителство ще иска [от] Белград възобновлението [на] дипломатическите сношения. Внесете ми телеграфически 2000 лева за телеграми и други разноски.

Гешов

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Т. 1, с. 775.

 

№ 14

Доклад на Ив. Ев. Гешов, български делегат в Букурещ до МВРИ относно хода на преговорите за сключване на мирен договор със Сърбия

Букурещ, 15 февруари 1886 г.

 

Господине Министре,

Имам чест да Ви изпратя, тук притворени, протоколите № 1 и 7 на конференцията за мира между България и Сърбия. Причината за закъсняващото на протокола № 1 беше, както знаете, упорното настояване на Маджид паша да се вместят в преамбула прилагателните autonome et tributaire (автономно и васално - фр.) подир думите Principaute de Bulgarie (Княжество България - фр.). Подир категорическото отказване от наша страна да приемем вместването на тия прилагателни Маджид паша по заповед от Цариград, отстъпи и протоколът № 1 можа най-после да се подпише.

Протокол № 7, както ще забележите, съдържа отчета собствено на две заседания. Ние решихме да считаме второто от тия две заседания като продължение на първото по следующите съображения. Вие знаете, че съгласието ни беше да представим същевременно, в истото заседание, двата проекта - българския и сръбския. Ако сега въпросните две заседания се считаха за отделни и направихме два особни протокола за тях, от една страна, не щеше да бъде от нас толкоз лоялно, а, от друга, имаше и тая опасност, че сръбското правителство можеше да дезавуира и втория път г. Миятовича, каквото го дезавуира вече за гласуваните в четвъртото и петото заседания два члена. Решихме, следователно, по съвета на някои от посланиците, да считаме първото от заседанията, рапортирани в протокол № 7, като суспендирано, а второто като продължение на първото.

Вие знаете вече от депешите ми вследствие на каква сцена ние, Маджид паша и аз, се принудихме да не представим в същия ден проекта, който бяхме приготвили. За неизлишне считам обаче да се постарая и писмено да възпроизведа с приложение на още някои подробности тая забележителна сцена.

Веднага подир отварянето на заседанието, г-н Миятович представи своят проект, в два подписани преписа, единия от който Ви притварям тук. Маджид паша и аз, които след поверителните съобщения на г-на Миятовича, че ще има да представи исканията, които Ви изброих в последните си писма, очаквахме да видим един проект поне от шест члена, се почудихме като видяхме да ни се представлява един само член. Аз помолих г. Миятовича да ни заяви категорически, дали тоя проект съдържа всичко. Той направи това заявление. Маджид паша взе да се двоуми, дали да се съгласи на представлението на приготвения от нас проект. Но след повторното поискване от г-на Миятовича на тоя проект, а подир една забележка от мене, че лоялността го изисква да представим и ние, според както бяхме се съгласили, нашия проект, Маджид се съгласи и ние представихме проекта, оригиналът на който Вие ще намерите тук приключен. Г-н Миятович го взе и прочете първите три члена, които му бяха веке известни. След прочитането на третия член аз заявих, че според инструкциите ми, въпросния трети член представих като предвиждах от частните ни разговори с г. Миятовича, че той ще повдигне въпроса за Брегово. Г-н Миятович ме благодари за това заявление и обърна листото, за да види дали има още нещо. Щом прочете четвъртия член, той пламна. С пребледняло лице и с разтревожен глас той ни заяви, че има категорически инструкции да прекъсне преговорите, щом види в нашия проект един подобен член. „Представлението на тоя член е една смъртна обида за Сърбия, прибави г. Миятович; и ние никога не очаквахме такава обида да ни се направи най-паче от Турция. Сръбският народ е народ горделив; ние ще измрем до един, но не можем да претърпим и да се спомене дори за обезщетение. Ако България в едно минутно раздряжение е искала да нанесе нам тая обида, аз се чудя как Турция се е съгласила на тая постъпка. Представлението на тоя член е един casus belli (причина за война - лат.). Вие искате война и Вие ще я имате. И тя ще бъде не само война между Сърбия и България, но една обща европейска война.“

Пред тая нечакана виходка Маджид паша се смути. Той заяви, че ако представлението на тоя проект наистина ще повлече подновяването на войната, той от своя страна го оттеглюва, толкоз повече, че неговите инструкции му предписуват да подкрепи само члена на обезщетението, а не да го представи. Маджид паша поиска тая декларация да се забележи в протокола. Г. Миятович отговори, че не приема подобно заявление. „Аз имам Вашия проект в джеба и всичко е свършено - продължи той. Аз мислех, че след отказването ни от всичките ни претенции и Вие ще се покажете умерени, като се отречете от обезщетението. Но Вие не отговаряте на нашата умереност. Българите представят условия като че диктуват мир в Белград.“ В отговор на тия бележки Маджид паша пак поиска да се оправя, като напомни на г. Миятовича съгласието ни да се споразумяваме всякога в частни срещания преди официалните заседания. „Вие вчера частно ни казахте, каза Маджид паша, че ще имате шест-седем члена да ни представяте, а днес никак не ни предизвестихте, че пременявате съвършено плана си.“ Аз дотук мълчах, тъй като, от една страна, не щях да ожесточавам разискването, а, от друга, не ми се щеше да последвам Маджид паша в неговите оправдания. Но подир една нова бележка на г. Миятовича, че ние ще станем причината за една нова война, аз му отговорих, че Европа ще съди кой ще бъде отговорен за тая нова война. „И бъдете уверени, г. Миятович, му рекох, че тя няма да окриви нас, тъй като тя ще каже, че Вие нарочно сте маневрирали, казвали сте ни едно нещо в частните си заседания и друго в официалните, само и само за да вземете повод да подновите войната.“ Подир няколко още думи на Маджид паша г. Миятович поомекна и се съгласи да върне на Маджид паша проекта и да не се споменува в протокола ни една от думите, разменени по повод на неговото представление. Аз много мислих дали да се съглася на това Маджидово предложение. Най-после реших да се съглася по две причини: първо, защото Маджид паша категорически настоя да се каже в протокола, че той оттеглюва, доколкото се отнася до него, тоя проект, и той остаяше само мой, и, второ, защото заявлението на г. Миятовича, че тоя проект е един casus belli ми се виде да заслужава нови инструкции от Ваша страна. По тия съображения аз Ви телеграфирах, откак взех и мнението на всичките тукашни посланици и вярвам, че като постъпих тъй, аз се съобразих с желанието на Негово височество и на Неговото правителство да видят час по-скоро мира сключен между две съседни и братски държави.

Приемете, господине Министре, уверението в отличното ми към Вас почитание.

Делегат в Конференцията за мира между България и Сърбия:

Ив. Ев. Гешов

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Т. 1, с. 776-778.

 

№ 15

Шифрована телеграма от министър-председателя П. Каравелов до българския делегат в Букурещ Ив. Ев. Гешов с нареждане да подпише мирния договор на 19 февруари, датата на подписването на Санстефанския мирен договор

София, 18 февруари 1886 г.

 

Утре е 19-и февруари. Негово височество и аз Ви молим да настоите непременно утре и колкото се може по-рано да се подпиши мирът. Целта е да се съвпадне тоя мир със Св[ети]-Стефанский. Не споменувайте никому нищо, че в утрешния ден се сключи Св[ети]-Стефанский мир.

Публ. във Външната политика на България. Документи и материали. Т. 1, с. 778.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ7

МИРЕН ДОГОВОР МЕЖДУ КРАЛСТВО СЪРБИЯ И КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ1

Букурещ, 19 февруари/3 март 1886 г.

 

ДОГОВОР ЗА МИР

 

По повод обявената от Сърбия на България война на 2/14 ноември, 6 часа сутринта 1885 година. Сключен между България и Сърбия с участието на представителя на Султана, като Сюзерен, на 19 февруари (3 март) 1886 година в Букурещ. Ратифициран на 5/18 март 1886 година.

 

УСЛОВИЕТО ЗА МИРЪТ МЕЖДУ СРЪБСКОТО КРАЛЕВСТВО И КНЯЖЕСТВОТО БЪЛГАРИЯ.

В името на всемогущаго Бога.

Негово императорско величество султанът, императорът на отоманите, в качеството си на сюзерен на Княжеството България, Негово величество сръбския крал и Негово височество българския княз, въодушевени от едно и също желание, за да възстановят мирът между Сръбското кралство и Българското княжество, за тая цел снабдиха с пълномощията си от една страна: Негово императорско величество султанът, Абдуллах Маджид паша, румелийският беглер бей, директор на печата при Министерството на вънкашните работи, награден с ордена „Османие“ 3-й клас и с ордена „Меджидие“ 4-й клас и пр., и пр., и пр. като първи делегат; Негово височество князът на България, господина Ивана Евстатиев Гешова, управител на Народната българска банка и пр., и пр., и пр. като втори делегат, на когото изборът се одобри от Негово императорско величество султана. И от друга страна: Негово величество сръбският крал, господина Чедомила Миятовича, негов извънреден пратеник и пълномощен министър в Лондон, командьор от кралевският орден „Белият Орел“, награден с първи чин на кралският орден „Таково“, и пр., и пр. които след като си съобщиха пълномощията и като ги намериха в добра и редовна формалност, съгласиха се връх следующото:

 

ЧЛЕН ЕДИНСТВЕН.

Помежду Кралство Сърбия и Княжество България се възстановява мир от деня на подписвание настоящия договор.

Настоящият Акт ще се ратифицира и ратификациите ще бъдат разменени в Букурещ в срок от петнадесет деня или по-скоро, ако това е възможно.

Във верността на които взаимно действуващите делегати подписаха тоя акт със собствените си имена и с прилагането на печатите си.

Написан в Букурещ на деветнадесети февруари 1886 г.

Подписани:

А. Маджид,

И. Е. Гешов,

Ч. Миятович.

ЦДА, ф. 176 к, оп. 1, а. е. 186, л. 261-277. Публ. във Външната политика на България. Документи. Т. 1, с. 724-726, 729, 730-731, 739-740, 748-750, 754-756, 763-768, 779-783; Мирът подписан на 19 февр. 1886 г. между България и Сърбия и протоколите на Букурешката конференция. Руссе, В Бързопечатницата на в. „Българин“, 1886, 32 с. и в Д-р Б. Кесяков, Принос към дипломатическата история на България (1878-1925), с. 20.