Последният организационен конгрес на ВМОРО е Кюстендилският общ конгрес от март 1908 г. Централният комитет на Организацията след възстановяването й през 1910 г. е избран по кореспондентски път, което е регламентирано от устава и правилниците й. След второто й възстановяване след Първата световна война довоенният състав на ЦК се събира на конференция, на която е приета декларация за бъдещата й дейност, изработена от Тодор Александров.

С тайно окръжно писмо № 387 от 14 март 1923 г. на ЦК, подписано от Т. Александров и изпратено до завеждащите окръзите и околийските войводи и управления се дават инструкции за разпределяне на организационната територия по окръзи и околии за свикване на окръжните конгреси за избори на делегати за общия конгрес на ВМРО. В окръжното Т. Александров отбелязва, че за определяне на броя на делегатите за общия конгрес „в случая ще си послужим със статистиката на професор Йордан Иванов от 1912 год., защото друга нова по-точна от тая – пълна статистика за Македония нямаме“. Тази статистика и карта на Македония големият български учен проф. Йордан Иванов подготвя и включва в двете издания на книгата му „Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност.“

ВМРО е създадена през 1893 г. от българи от Македония като българска революционна организация на българското население от Македония и Одринска Тракия. Такава тя остана през времето на цялото си съществуване до ликвидирането й през 1934 г. Българи бяха всички ръководители на Организацията и български беше съставът на членската й маса. Не случайно българинът Тодор Александров се позовава на тази най-точна за времето си статистика на Македония, въпреки че по онова време съществуват и сръбски и гръцки статистики.

В статистиката на проф. Й. Иванов българите наброяват 1 095 355 души. Това е и наличната членска маса, от която трябва да се изберат делегати за бъдещия общ конгрес на ВМРО, който за съжаление е проведен чак в началото на 1925 г., половин година след убийството на Т. Александров.

Преписана и хектографирана от ЦК тя е приложена към окръжното писмо на Т. Александров.

Този документ с приложената към него статистика е важен основен документ, който е база за определянето на членския състав и ръководството на ВМРО. Същевременно бих искал той да стигне до знанието на ръководителите на потурнашката скопска ВМРО, за да прекратят кощунството си с историята и името на тази най-българската революционна организация.

Цочо В. Билярски

* * *

ОКРЪЖНО.

Тайно.

До заведущи-окръзите,

и до околийските войводи и управления в Македония.

За улеснение при произвеждане окръжните конгреси и при определяне числото на делегатите от секи окръг за обшия конгрес на Организацията, прилага ви се статистика за числото на населението във секи от 5-те окръга на Македония. (В случая ще си послужим със статистиката на професор Йордан Иванов от 1912 год., защото друга нова по-точна от тая – пълна статистика за Македония нямаме).

В изпълнение забележката при чл. 28. от правилника: “Сегашното разпределение по околии се приема, като дадено”. Цен[тралният] к[омите]т на Орг[анизация]та оставя в сила – с малки поправки – старото разпределение на Македония. Само Тиквешката револ[юционна] околия се отнима от Солунския револю[ционен] окръг и се придава към Струмишкия – съгласно чл. чл. 29 и 112 от правилника, по следните причини: 1) защото тя изцяло влиза под сръбско робство, 2) защото тя мъчно може да се ръководи, като отдалечена от др[уги]те околии на Солунския револю[ционен] окръг, по-голямата част от които са в Македония под гръцко робство и 3) защото нелегалните групи за тая околия минават и са в постоянни връзки със сички почти околии на Струмишкия револ[юционен] окръг.

Значи до предстоящия общ конгрес на Орг[анизация]та остава в сила следното разпределение:

I. Солунски револ[юционен] окръг с околиите: 1) Солунско-Лагадинска, 2) Кукушка, 3) Дойранска, 4) Гевгелийска, 5) Енидже-Вардарска и 6) Воденска.

II. Битолски револ[юционен] окръг с околиите: 1) Битолска, 2) Прилепска, 3) Охридска, 4) Стружка, 5) Ресенска, 6) Костурска, 7) Леринско-Кайларска, 8) Дебърско-Реканска (Галичничка), 9) Кичевско-Бродска и 10) Крушовска.

III. Скопски револ[юционен] окръг с околиите: 1) Скопска, 2) Велешка, 3) Щипско-Св[ети]николска, 4) Кочанска, 5) Кратовска, 6) Паланечка, 7) Кумановска и 8) Тетовско-Гостиварска.

IV. Струмишки револ[юционен] окръг с околиите: 1) Струмишка, 2) Петрнчка, 3) Малешевско-Пиянечка, 4) Радовишка, 5) Тиквешка и 6) Горноджумайска.

V. Серски револ[юционен] окръг с околиите: 1) Серска, 2) Демир-Хисарска, 3) Драмско-Кавалска, 4) Неврокопска, 5) Разложка и 6) Мелнишка.

Приложение – една статистика

С много сърд[ечни] поздрави

Чл[ен] в Цен[тралния] к[омите]т на ВМР Орг[анизация]:

Т. Александров

(Печат: “Вътрешна М.-О. Р. Организация. Централен Комитет”)

СТАТИСТИКА НА МАКЕДОНИЯ СПОРЕД ПРОФЕСОР ЙОРДАН ИВАНОВ – 1912 г.

1. Солунски революционен окръг.

2. Битолски революционен окръг

3. Скопски революционен окръг

4. Струмишки революционен окръг

5. Серски революционен окръг

ЦДА, ф. 396 к, оп. 2. а. е. 2, л. 15 – 15 а. Хектограф. Оригинал. Ръкопис; ф. 1685 к, оп. 1, а. е. 9, л. 1–2 и а. е. 10, л. 6–7.  Хектограф. Оригинал. Ръкопис. Вж и Проф. Йордан Иванов, Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност. С, 1917, с. 102-105.