Най-после панихида за генерал-лейтенант Иван Колев
Един от най-прославените български генерали от войните за национално обединение е командирът на легендарната конна дивизия, добруджанският герой генерал-лейтенант Иван Колев. Спасителят на Добрич, героят от Карапелит, Кочмар, Карамурад, Кубадин, страшилището за румънските завоеватели и техните съюзни войски и особено за прочутите руски казаци умира на върха на славата си на 29 юли 1917 г. Дълго време името му е свещено не само за признателните добруджанци, а и за всички българи. И така до 1944 г.
След деветосептемврийския преврат над името на генерала пада тежката мъгла на забвението. Училищата, носещи неговото славно име, са преименувани, в учебниците по история името му е изтрито, а гробът оставен да буренясва в забрава. И всичко това само защото той се е бил срещу руските войски, дошли като завоеватели в Добруджа през 1916 г., многократно ги е побеждавал и е спомогнал да бъдат изгонени от българските земи.
През 1946 г. негови бойни другари поставили на гроба му възпоменателна плоча, сигурно са поседели малко, поляли са гроба с вино, запалили са по свещица и са си припомнили бойните подвизи из добруджанските полета. След това гробът е оставен на произвола на съдбата и доскоро никой не знаеше къде се намира той.
Нашата чета „Сите българи заедно” направи решителна крачка по вдигане мъглата на забравата, тежаща над името на генерал Иван Колев.
В началото на 2008 г. издадохме книгата „Генерал Иван Колев - добруджанският герой” със съставител Цочо Билярски и започнахме издирването на гроба на генерала. Няколко месеца по-късно Господ благослови усилията ни и чрез решаващата помощ на Васил Захариев открихме вечното жилище на прославения герой. Гледката беше покъртителна - гробът беше полуразрушен, буренясал до неузнаваемост, но все пак със запазен паметник, украсен със саксия от оръдейна гилза. На гроба открихме и скромната паметна плоча от признателните бойни другари.
Тук отново много ни помогна г-н Захариев, който бе главният организатор по почистването и привеждането на гроба в що-годе приличен вид.
И така до 29 юли 2010 г., когато по идея и организация на четата „Сите българи заедно” и с активното участие на полковник Станчо Станчев, началник на Центъра за военна история към ВА „Г. С. Раковски”, най-после бе направена една достойна българска панихида с български свещеник, с български гвардейци, с български военен оркестър, с български офицери и български министър. Слава на Бога, душата на славния генерал дочака този момент на признателност. На гроба дойдоха много почитатели на генерала, даже и група добруджанци, които направиха своя поклон освен с цветята и свещите, а и с малка урна добруджанска земя и символична китка от добруджанска пшеница. А когато гвардейският оркестър засвири, когато почетната гвардейска рота тръгна в траурен марш край свещените български знамена, стори ми се, че някакво неземно сияние озари лицето на генерал Иван Колев от снимката на паметника. Бившият командир на лейбгвардейския полк сякаш намигна дяволито и доволно се подсмихна под юнашкия мустак. Сигурно защото след десетилетия на мъчително очакване генералската душа най-после дочака край гроба на добруджанския герой да чуе тежките стъпки на войнишките ботуши от траурния марш, да чуе познатите звуци от войнишките карабини и звънтенето на офицерските саби, да чуе отсечените офицерски команди, да чуе тържественото и прочувствено слово на българския министър Божидар Димитров.
Неповторим миг на почит и поклон към подвизите на прославения генерал-лейтенант Иван Колев. Едно, макар и доста закъсняло доказателство, че потомците не са го забравили, че не са го забравили колегите му от Военната академия „Г. С. Раковски”, офицерите и войниците от гвардейската рота, че лично един от най-ревностните пазители на българските военни гробища дойде и поднесе венец на гроба.
Тази тържествена панихида доказа също, че и признателните добруджанци не са забравили генерала, че всички те помнят и славят и днес неговите заслуги за освобождението на Добруджа и за опазването живота на дедите им през бурната 1916 г.
И най-важното, в очите на всички присъстващи се видя, че дошло е времето за пълно възстановяване на българските традиции на уважение, признателност и преклонение към всички загинали в защита на Родината български войници и офицери, независимо срещу кой враг са се биели. Че е дошло времето всички ние, българите, първо да плачем на своите гробища, а не на чуждите, както го правят днес някои пишман патриоти, интернационалисти, глобалисти и тем подобни чуждофили. Но за да почетем българските герои, следва най-напред да възстановим и възобновим в нормален вид техните гробове.
Затова четата „Сите българи заедно” събра необходимите средства и пак с помощта на Васил Захариев и голямото майсторство на каменоделеца Иван Ненков гробът бе приведен във вид, достоен за легендарния български герой генерал-лейтенант Иван Колев, чиято изключителна скромност е изцяло хармонирала с неговите невероятни способности на най-добрия кавалерийски командир на нашата конница по времето на Третото българско царство.
Никола Григоров