ДЕЙСТВИЯТА НА РУСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ
Огромна и почти необхватна е литературата за отношението и дейността на Русия по македонския въпрос. Доста срамежливо започнаха да излизат на бял свят факти и документи, включително и за нейната роля за възникването и утвърждаването на антибългарски насочената теория за македонизма, която вече в продължение на век и половина обслужва Сърбия и нейните апетити към българските земи и народ.
Руските консули в Македония са особено активни в дейността си за откъсването на македонските българи от народността си, представяйки ги в своите доклади предимно като християнско, или славянско население и с редки изключения като македонски българи. Дори може да срещнете и неверните твърдения, че Македония е еднакво значеща, както за България, така и за Сърбия, независимо че дори световната наука още преди векове се е произнесла, че в Македония сърби няма. В по-предишния период Русия подкрепя и гръцките апетити към Македония, но не и историческата истина. По същия начин те са представени и в запазената документация излязла изпод ръката на император Николай II или от външния министър граф Владимир Ламсдорф. Същата линия е наложена и в официалната политика на самото руско Външно министерство и по-специално на Азиатския департамент. В тази антибългарска дейност на руските държавни чиновници може да се убедите само като разгърнете това, което е публикувано в специализираната историческа литература.
Граф Владимир Ламсдорф
През 2004 г. в Скопие д-р Александър Траяновски оповести неизвестни до този момент документи за руската политика по македонския въпрос в книгата си „Руски документи за Македония и македонския въпрос (1859-1918)“. Колкото и да е била внимателна и субективна подборката на включените документи, въпреки това могат да се направят сериозни изводи и да се научат редица важни момент от руската антибългарска дейност по македонския въпрос, включително и за дейността на руските дипломати сред които изпъкват Ламсдорф, Зиновиев, Капнист, Ростковски, Машков, Бахметиев, Хартвиг, Манделщам, Неклидов и Нехлюдов. В този сборник освен дипломатическата кореспонденция се мъдри и един с голяма стойност документ, представляващ лично писмо от император Николай II до княз Фердинанд от Ливадия от 29 октомври 1902 г. Без много да се церемони „императорът-батюшка“ упражнява небивал натиск върху нашия престъпен монарх, който само след 10 години ще бъде купен този път с пари в навечерието на Балканската война. Това писмо е с определени инструкции и нареждане да се закрият двата Върховни македоно-одрински комитета.
На важни документи за тази дейност на руските дипломати попаднахме и при подготовката на документалния сборник „Из тайния архив на българския цар Фердинанд I“ (2001), замъкнати от Фердинанд по време на абдикацията му през 1918 г., сред които с особено голяма стойност е поверителната документация за действията на руската тайна полиция на територията на България и Балканите, ръководена от Соломон Вайсман. Там може да срещнете дори поименно тази руска агентура, сред които изпъкват и имената на редица изтъкнати българи, заемащи важни държавни постове, а някои от тях са и сред българския културен елит.
Сега ще имате възможност да се запознаете с десетина документа, свидетелстващи за тази дейност на руската дипломация по македонския въпрос. Изключително интересни сред тях са документите от мисията на външния министър граф Владимир Ламсдорф в София през средата на декември 1902 г. и срещите му с представителите на ВМОРО д-р Христо Татарчев и Христо Матов, с председателя на втория ВМОК инж. Христо Станишев и с представителите на македоно-одринската емиграция в София проф. Любомир Милетич и проф. Иван Георгов. Пред всичките тях граф Ламсдорф изказва наставленията на „бащицата-цар“, че Русия няма да помогне и руска кръв повече няма да се пролива за освобождението на македонските българи и че императорът е против каквито и да било революционни действия, като дори се намеква, че ако те намерят подкрепа в тази си дейност сред Славянските комитети, то Русия е достатъчно широка, за да се намери място където те да бъдат изпратени. В случая разбирай Сибирската каторга, а и Далечния Изток с остров Сахалин и Камчатка, където по това време на воля твори и великият Антон П. Чехов.
След получените инструкции в последния ден на януари 1903 г. правителството с прякото участие и под ръководството на Фердинанд забранява и разтуря двата Върховни комитета и ръководителите им са арестувани и интернирани, поради липсата на Сибир, в дълбоката провинция. Канцелариите им са запечатани, а архивите и имуществата им конфискувани. Инструкциите на императора и на неговият пратеник Ламсдорф са изпълнени най-точно и педантично, още повече че русофилското правителство на д-р Стоян Данев и престъпният монарх само няколко месеца по-рано през 1902 г. са подписали с Русия Тайната военна българо-руска конвенция.
От приложените документи читателят може да види колко добре руските дипломати и управници са запознати с хода на подготовката на Илинденско-Преображенското въстание и с решенията на ръководителите на ВМОРО. Макар и индиректно могат да се видят и някои премълчавани досега тенденции, а именно стремежът да се пречи на тази подготовка и ако може да се предотврати въстанието на поробените българи, като те са добре информирани за взетите решения.
Доколкото се отнася до надеждите на въстаналите българи, че свободната българска държава ще подкрепи военно въстаналия народ, те бързо угасват и са попарени след упражнения натиск и заплахи от руска страна, дори с писмена нота към България да се въздържа от намеса и подпомагане на въстаналия народ, като се обезоръжават четите и се затвори границата.
Убеден съм, че нашите читатели могат да научат от приложените по-долу документи много неизвестни факти за ролята на Русия за неразрешаването на българския македонски въпрос. Пък то няма и друг! Той винаги е бил част от големия български въпрос, като една от най-големите пречки за неговото разрешаване е именно Русия.
Прилагам и два кратки откъса от спомените на Гьорче Петров и д-р Христо Татарчев за срещата с граф Ламсдорф, за да му бъде връчена изработената от Гьорче Потров Промемория по македонския въпрос.
Цочо В. Билярски
* * *
ИЗ СПОМЕНИТЕ НА ГЬОРЧЕ ПЕТРОВ
…Ламсдорф дойде. Аз бях категорично против всякакви срещи с княза, у Данева. Данев беше направил постъпки чрез Станишева и Карайовева пред нас, да се срещнем с всички македонствующи тук, да се разбере, кои са минималните искания из реал¬ния живот на Македония, които да могат да бъдат приети от Ламсдорфа и от султана, та да могат да бъдат реализирани. Ние, като хора на вътрешността, като узнаем тия искания и ги формулираме, да ги представим на Ламсдорф. Данев беше изказал това като решение на правителството, именно да излезем пред Ламсдорфа с минимална програма. Данев из¬казал желание и от страна на княза да бъдат осветлени от нас.
В това време Матов и Татарчев вече бяxa партизани на предстоящето въстание, за което се вече мълвеше, а от друга страна приемаха да третират с правителството, резултат на което можеше да бъде само да се предотврати въстанието. Приеха да се срещне Татарчев с княза у Данева. Аз бях против тая среща, както и против срещата с Ламс¬дорфа, защото минималните реформи, „пъдарскитe“ сетне ние не можехме да представим като наше искане. Ламсдорф идеше, уведомен от рапортите на руските консули, че ще става въстание, за да предот¬врати това въстание. Българското правителство и българският княз искаха в тая посока да услужат на Ламсдорфа, искаха да предотвратят въстанието, а нас да ни подхлъзнат да станем агенти на правителство¬то за тая цел. Аз, като знаех това, бях против. Но Матов и Татарчев настояваха да се иде, макар и да не се съгласим на нищо. Изработи се една „Pro memoria“, в която аз прокарах главните пасажи по-остри. По-сетне, след въстанието, в конгреса в Серско както и в Струмишкия и Прилепския конгрес всичките тия постъпки от дипломатичен характер на Матова и Татарчева се осъдиха протоколирано; не се одобриха техните сношения с българското правителство, с Ламсдорфа, княза, правени на своя глава, без да вземат съгласието на организацията. От там се яви вече и отношението на организацията против Матова и Татарчева. Войводите след въстанието тук (Чернопеев, Сандански особено остро) съсипаха Матова и Татарче¬ва. Разцеплението на организацията след въстанието се корени тук. …
Публ. в Спомени на Гьорчо Петров. Съобщава Л. Милетич. София, 1927, с. 147-149.
* * *
ИЗ СПОМЕНИТЕ НА Д-Р ХРИСТО ТАТАРЧЕВ
... С активното учас¬тие на Задграничното представителство в конституира¬нето на ВК с офицери и сливането му с ВК се тури край на ексклювизма и се освети принципът за релативна по¬литика на ВМРО. Това беше становището, което защи¬щаваха Хр. Матов и д-р Хр. Татарчев. По тоя важен принципиален въпрос Делчев се изказа в смисъл, щото на¬шата политика да е независима и винаги с оглед на це-лите на организацията, а Пере Тошев беше тоже против съвършената изолираност от всякаква политика, но последната да бъде разумна и строго последователна в преследване общата цел. В това време м[инистъ]р Данев беше изявил желание да се срещне с някои от новодош¬лите от заточение. Затова аз бях натоварен от другарите си, като предварително се определиха точките по разго¬вора. Срещата стана в средата на м. декември 1902 г. в 11 часа преди обяд в дома на м[инистъ]р Данев. Току-що бях влязъл в кабинета му, пристигна княз Фердинанд и последният веднага ме запита по положението на Ма-кедония. След като обрисувах накратко положението на българския народ и мотивите за създаването на рево¬люционната организация и когато аз зачекнах морална¬та и материална подкрепа на руските представители в Македония, която оказваха на сръбската пропаганда то-гава, княз Фердинанд се обърна с акцентуиран тон към м[инистъ]р Данев: „Виждате ли г-н Данев, какво върши руската дипломация в Македония?“ Г-н Данев пребледня, без да възрази нито дума. Аз не можах да не почувствам неловкото му и жалко положение и колко той бе унизен от своя господар пред моите очи. Подир туй минахме към последните събития от афери и четнишки стълкновения и аз приключих разговора със следното заявление, че „неминуеми са акциите през ид-ната година. Характерът и размерът им ще зависят обаче от решението на вътрешността“. Загрижен, князът про¬дума: „Предстоят, значи, важни събития – тежко е наи¬стина положението на българите в Турция.“ След тая ду¬ма аз напуснах дома на м[инистъ]р Данев, а князът оста¬на в кабинета му.
Предвид на Джумайското въстание и революционния кипеж в Македония, от една страна, а от друга – пред нечувания повсеместен системен те¬рор на турската власт, руската дипломация видя се при-нудена да излезе от наблюдателния си статизъм и да тър¬си пътища за въдворяване ред и спокойствие в тоя край, толкоз повече, че тя се намираше пред предстоящ конфликт с Япония в Крайния изток. М[инистъръ]т на външ¬ните работи граф Ламсдорф пристигна на 13 декември 1902 г. носещ със себе си 10 000 рубли, подарък от рус¬кия цар за джумалийските бежанци, с мисия главно да успокои България и Сърбия, че Русия взима грижата за прокарване реформи в Турция, както и да ангажира по тоя повод тяхното съдействие. Тенденцията на руската дипломация по отношение на Македония проличаваше доста ясно, че тя поставяше Сърбия на същото ниво с България по македонската проблема. В това време пък м[инистъ]р Данев беше направил постъпки чрез инж. Хр. Станишев до Задграничното представителство да фор¬мулира най-минималните искания на македонците, за да ги представи на Ламсдорфа. И тук Г. Петров се постави в опозиция, както и по-преди против срещата на пишущия с княза. Изтъкна се следният факт при разглеждане Даневото предложение, че ВМРО води вече от две години официално активна борба и европейската преса даваше ред статии по сблъскването на четите с войската и по опожаряване на села от войска и башибозук. Предста¬вителите на Великите сили в Македония донасят тоже до респективните си правителства най-тревожни рапорти по положението на страната и общественото мнение в Европа настояваше за бърза и ефикасна намеса. И когато тук дойде специално един м[инистъ]р на Русия по въ¬проса за реформи в Турция и иска да узнае желанието на борещия [се] македонски народ, трябваше ли негово¬то представителство да каже: „Не мога да сторя това; по¬неже вие знаете отдавна неговото желание“; или пък да каже: „Не вярвам във вашите добри намерения, затова то не счита за нужно да прави никакво предложение по тоя въпрос.“ Защо беше тогава борбата с ВК, не ли пос¬ледната се водеше в името на принципа, че македонско¬то революционно дело е чисто местна рожба и че рево¬люционната борба не е продиктувана от външни подбу-ди, а по чисто вътрешни – за запазване на нацията и нейните културни ценности, както и за свободното раз¬витие в нейната индивидуалност. Негативното държане на Задграничното представителство би било в тоя слу¬чай съвършено нелогично и неоправдателно, когато ед¬на от неговите задачи се състоеше да предизвика интер¬венцията на Великите сили за разрешаване на македон¬ската проблема. Тая интервенция се налагаше и не можеше следов[ателно] да бъде игнорирана от Задгранич¬ното представителство без оглед дали тя е фиктивна, или пък реална. Най-сетне Г. Петров се съгласи да изработи заедно с Хр. Матов фамозната Pro memoria за Ламсдорф, която му беше поднесена в руската легация от Хр. Ма¬тов и д-р Хр. Татарчев. Той, като прие Pro memoria-та, даде им своя съвет, заключващ се в тия две думи: „[Patience et prudence! (Търпение и предпазливост!)]“. Тоя съвет нямаше никаква стойност за ВМРО, а още по-малко, като стана достояние измъдреният с негово прямо участие във Виена пъдарски про¬ект за реформи в Турция. На 8 февруари 1903 г. тоя фамозен проект биде съобщен на турското правителство, съдържащ следните точки: реорганизиране на полиция¬та и жандармерията с европейски офицери, отделен бю¬джет за трите вилаета и християни поляци в християнс¬ките села. Тия реформи не можаха да задоволят въоб¬ще борещото се население, при всичко че се правеше алюзия за разширение на тия реформи от страна на ру¬ското правителство. От опитност и наблюдение населе¬нието знаеше цената на тия обещания и затова още от деня на публикуването им настъпи у него песимизъм за ефикасността им, понеже то не виждаше в тях нужните елементи за създаване ред, законност и свобода в тия вилаети. Населението, обезнадеждено от експерименти¬те на австро-руската дипломация, се увери за лишен път, че то трябва да изкупи свободата на родната си земя с кръвта си и с опожаряване на жилищата си. При тези условия революционното движение, против което се бе¬ше опълчила толкова много руската дипломация, не мо¬жеше да бъде възпряно и се разля по силата на събития¬та с рядка стихийност по цялата страна. Кабинетът на г. Данев, който беше най-предан и ревностен изпълнител на желанията и волята на руската дипломация, се опита да прояви жест на държавническа мъдрост и прозорли¬вост с разтурянето на 31 януари 1903 г. двата върховни комитета, като шефовете им интернира, а именно ге¬нерал Цончев в Дряново, Хр. Станишев в Севлиево и малко по-късно през м. февруари представителя на ВМРО Г. Петров – в Казанлък. Тая мярка не засегна П. Тошев, Хр. Матов и д-р Хр. Татарчев, тъй като и тримата не бяха още излезли явно като задгранични представители на ВМРО. Г-н Данев се показа в тоя случай колкото верен и непоколебим държавник в концепцията по тоя известен политико-държавен въпрос, толкова и лишен от гражданска доблест, достойнство и характер на умен и смел държавник в оня съдбоносен момент, когато трябваше да предотврати оня фатален експе¬римент с Джумайското въстание, устроено под носа му от неговия колега м[инистъ]р Паприков, довере¬но лице на княз Фердинанд. С тоя експеримент се създадоха, от една страна, не само големи мъчнотии на българската дипломация, но, от друга страна, й се отнеха всички юридически и морални предпос¬тавки за ефикасна защита на освободителната ка¬уза. Това форсира събитията по готвеното с го¬дини повсеместно въстание, като му се подцени същевременно смисълът и значението пред прос¬ветения свят и европейската дипломация. Вътре¬шната македонска революционна организация предвид на специфичните условия, където тя из¬никна, изграждаше въобще борбата на чисто ме¬стни основи и излизаща от тази идеология, тя държеше твърде много, щото революционното движение да черпи главно своите ресурси и им¬пулс в самата вътрешност и да има всички не¬обходими елементи за независимо и самородно народностно дело. Що се отнася пък за морал¬ната и материална подкрепа, която би оказал свободният български народ и правителството му, ВМРО мислеше, че тая подкрепа би била твърде естествена и неоспорима нито от евро¬пейската дипломация, нито от заинтересувани¬те съседни държави, ако би се извършила тя по време и пространство в хармония с принципите на ВМРО.
Публ. в Д-р Хр. Татарчев, Вътрешната македоно-одринска революционна организация като митологична и реална същност. София, 1995, с. 124-127.
ДОКУМЕНТИ:
№ 1
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИСКАНИЯ НА ТМОРО И НА МАКЕДОНО-ОДРИНСКАТА ЕМИГРАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЕНИ НА РУСКИЯ ВЪНШЕН, МИНИСТЪР ГРАФ ВЛАДИМИР Н. ЛАМСДОРФ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕТО МУ В БЪЛГАРИЯ.
СОФИЯ, НОЕМВРИ 1902 Г.
НАШИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ИСКАНИЯ
През м. ноември 1902 г., в София е пристигнал руският министър на външните работи граф Ламздорф. Тогавашните ръководители на македонското освободително движение, схващайки важното политическо значение на неговото пътуване, се явили пред г. Ламздорф и са му представили исканията, при които е възможно умиротворението на Македония и от там на Балканите. Като представители на Вътрешната революционна организация се явили г.г. д-р Хр. Татарчев и Хр. Матов, а като представители на македонската емиграция в София се явили г.г. д-р Л. Милетич и д-р Ив. Георгов.
Ето тия искания в техните най-важни пункта:
1. От днешните Солунски, Битолски и Скопски вилаети да се образува една област, със седалище Солун.
2. Да се назначи за главен управител на тая област, със съгласието на Силите, християнин, който не е имал никакви връзки с турската администрация.
3. Главният управител да управлява областта с помощта на едно областно събрание, което да се избира непосредствено от самото население, при строго съблюдаване правата на меншествата и да решава всички въпроси по вътрешната уредба на областта в административно и финансово отношение.
4. Всички областни чиновници да се назначават от главния управител.
5. Езикът на главните народности в областта да бъде официален наравно с турския.
Във всички тия искания е прокаран с голяма последователност автономният принцип на македонската освободителна борба.
Изнасяме този исторически документ, за да се види, че в своите широки, основни линии нашите политически искания са неизменни. С това искаме да отблъснем обвиненията на някои за неясност и колебания в политическия лозунг на македонската освободителна борба.
Люботрън
Публ. в сп. „Родина“. Списание на македонската младеж, г. ІІІ, бр. 18 и 19, София, август 1929, с. 8.
№ 2
ПРОМЕМОРИЯ ОТ МАКЕДОНО-ОДРИНСКАТА ЕМИГРАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ ДО ГРАФ В. Н. ЛАМСДОРФ, РУСКИ ВЪНШЕН МИНИСТЪР С МОЛБА РУСИЯ ДА СЕ ЗАСТЪПИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА РЕФОРМИ В МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКО.
СОФИЯ, 14 ДЕКЕМВРИ 1902 Г.
ЗА НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ГРАФ В. Н. ЛАМСДОРФ
ОТ МАКЕДОНО-ОДРИНСКАТА ЕМИГРАЦИЯ
Ваше Превъзходителство!
Непоносимият турски гнет принуждава нашите братя в Македония да се хванат за оръжието и да влязат в неравна борба със своите потисници, опирайки се единствено на правотата на своето дело. Една част от нашата злочеста родина вече е разорена, а другата очаква, може би, същата най-горчива участ в най-близко бъдеще. И все пак македонците безвъзвратно се решиха да се борят и гинат, понеже при сегашното турско управление те не могат там долу да живеят по човешки.
И ето пред нас, терзани от мъчителни предчувствия пред мрачното бъдеще, което ни се представя изпълнено с кръв и стонове, неочаквано заблестя светлата искра на добрата надежда, че може би нашето право дело няма да се нуждае от още повече жертви, че може би то вече е откупено с воплите и молитвите на тези наши мъченици, част от които загинаха, а другата част все още мръзне в Рилския манастир и пограничните села… Надеждата идва оттам, откъдето, по непоколебимата увереност на нашия народ, и този път може единствено да дойде спасителната помощ - от могъщия Цар на нашия едноплеменен народ, пред милостивия образ на когото стои сега на колене цяла християнска Македония.
Скъпоценният знак на царската милост към нас - щедрият подарък за нашите страдалци - бежанци, а също и личното пристигане на Ваше Превъзходителство тука се явява за нас залог за това, че както и да е, но краят на нашите мъчения се приближава. Не намирайки дума да изразим пред Ваше Превъзходителство нашата безгранична благодарност към Всемилостивия Руски Цар за Неговото високохуманно внимание към вас, ние молим Ваше Превъзходителство да вземе присърце нашето свято народно дело и да бъдете нашия великодушен ходатай за осъществяването му.
Нашите желания не отиват по-далеч от най-необходимото за това, за да можем да съществуваме по човешки и за да се подсигури живота ни, имуществото и семейната чест. А това може да се постигне, по нашето дълбоко убеждение, основаващо се на петвековния кървав опит, само тогава, когато начело на Македония, която трябва да представлява една неразделна област, ще застане християнски управител с областно събрание, а обществената безопасност ще бъде поверена на местна милиция.
Някои подробности относно организацията и териториалното разпределение на тази област, както е известно на Ваше Превъзходителство, вече са били нееднократно посочвани на представителите на Македоно-Одринската емиграция. И по този повод, напълно разбирайки важността на момента, ние считаме за свой дълг още веднъж да припомним тези наши желания, без осъществяването на които по наше дълбоко убеждение, не може да бъде установен траен ред в Македония и в Одринската област.
Ето нашият проект на гореупоменатите подробности:
1. От днешните Солунски, Битолски и Скопски вилаети да се образува един само вилает със седалище Солун в следующите граници:
Пограничната линия на тоя вилает ще почва от сръбската граница срещу Враня, ще върви по северозападните межди на каазите Прешовска, Кумановска, Качанишка и Тетовска, ще съвпада с билото на Карадаг и от върха Люботен по билото на Шар планина ще достига до Кораб - най-високият връх на Дешан; от Кораб тя ще отива по потока Велещица, на който се намира голямото село Радомир, до вливането на тоя поток в Църни Дрин; до туй място тя ще следва по последната река до с. Нидред и оттам, минавайки по западните межди на каазите Охридска и Корчанска до самия връх Грамос, ще върви по южните межди на каазите Костурска, Кайлюрска, Воденска и Караферийска до онова място, гдето междата на последната кааза се пресича от потока Бистрица; от тая точка тя ще върви по течението на последния поток до вливането му в Егейско море и сетне, като извива към изток по крайбрежието и като обгръща Халкидическия полуостров, ще отива до устието на р. Места; оттук по същата река тя ще върви на североизток до онова място, гдето се влива в нея протокът, на който се намира с. Радибощ, а оттам по тоя приток ще пристига до границите на Източна Румелия, откъдето по-нататък ще съвпада с границите на Българското Княжество и Сръбското кралство.
Туй ново териториално разпределение не само не противоречи на досегашните турски мероприятия от подобен род, но в съществените си черти е просто едно възстановление на съществуващото административно разпределение на Македония в навечерието на последната руско-турска война . то напълно обема естествените граници на Македония в географическо, етнографическо и търговско отношение и е напълно съобразено както с мнението, което е преобладавало в Цариградската конференция през 1846г. (вж. ІІІе protocol, Séance du 16/28 Decembre 1846) тъй също и с Берлинския договор (вж.ХІІІ протокол на Берлин[ския] конгрес), който дух е движил европейската дипломация всякога, когато се е разисквало върху мирното разрешение на Източния въпрос.
2. Да се назначава за валия на този вилает със срок за 5 години лице, напълно удовлетворяюще условията на справедливостта и толерантността и принадлежаще на преобладающата във вилаета народност.
Н. Б. Назначението на тоя пост княза Алеко Богориди или Гаврийла Кръстевича паша, които винаги са се отличавали с редки качества като висши сановници на Отоманската империя, ще бъде най-съответствующе и най-задоволително за християнското население във вилаета.
Тоя пункт е напълно сходен с проекта на Цар[иградската] конф[еренция] от 1876 г. (вж. Reglement Organique de la Bulgarie, чл. 4, алинея 1 и 6), както и духа на изработения през 1880 г. от Източно-румелийската европейска комисия проект за реформи в Турция (вж. Loi des Vilayets de la Turquie d'Europe, titre І, art. 21, et titre ІІ, art. 27, alinea 3).
3. Валията да управлява вилаета с помощта на едно Вилаетско събрание, което се избира непосредствено от самото население при строго съблюдение правата на меншествата и да решава всички въпроси, отнасящи се до вътрешната уредба на вилаета.
Тоя пункт е напълно сходен с проекта на Цар[иградската] конф[еренция] (вж. ibidem, чл. 4, алинеи 1-17), както и с проекта на Изт[очно]-рум[елийската] Европейска ком[исия]. (вж. ibidem, titre І, art. 82).
4. Личността и жилището да бъдат еднакво неприкосновени за всички граждани на вилаета. Цензура на печатното слово да не съществува.
Тоя пункт е напълно сходен с проекта на Изт[очно]-рум[елийската] Евр[опейска] ком[исия] (вж. ibidem, litre I, art. 4, 11, 15, 19).
5. Всичките вилаетски чиновници да се вземат от оная народност, която преобладава в тяхното местослужене. Висшите от тях да се назначават от Н[егово] И[мператорско] В[еличество] Султана по предложение от валията, а останалите да се назначават направо от самия валия.
Тоя пункт е напълно сходен с проекта на Цар[иградската] конф[еренция] (вж. ibidem, чл. 3) и съответствува с проекта на Изт[очно]-рум[елийската] Евр[опейска] ком[исия] (вж. ibidem, titre I, art. 21, alinea 2, et titre XVI, art 293).
6. Езикът на главните народности във вилаета да бъде официален наравно с турския във всичките вилаетски учреждения, като се предостави правото на административните единици да избират един от тия езици за своите официални сношения.
Тоя пункт е напълно сходен с проекта на Цар[иградската] конф[еренция] (вж. ibidem, чл. 7, ал. 5) и с духа на проекта от Изт[очно]-рум[елийската] Eвр[опейска] ком[исия] (вж. ibidem, titre I, art 22).
7. Учебното дело на християнските народности да се предостави всецяло на грижата на респективните им училищни организации.
Тоя пункт е напълно сходен с чл. 1 от „Закона за народното просвещение“ в Турция от 1869 г.
8. За поддържането реда и тишината във вилаета да се организира една вилаетска жандармерия, основана върху началата на рекрутната система и непосредствено подчинение на валията. Тази жандармерия наедно с офицерите и да принадлежи на местните народности съразмерно с числеността им и да не надминава повече от 1% на местното мъжко население. Висшите офицери на тая жандармерия да се назначават от Н. И. В. султана по предложение от валията, а останалите да се назначават направо от самия валия.
Тоя пункт е напълно сходен с проекта на Цар[иградската] конф[еренция] (вж. ibidem, titre XVIII, art. 305, 307 et 310).
9. Бюджетът и данъците на вилаета да се определят от Вилаетското събрание. 25 % от доходите на вилаета да се внасят в общото държавно съкровище, а останалите да се употребяват за нуждите на вилаета.
Тоя пункт съответствува на проекта от Цар[иградската] конф[еренция] (вж. ibidem, чл. 5, ал. 11).
10. Същевременно с назначението на валията да се назначи и една комисия ad hoc, в която да бъдат достатъчно представени местните народности и която под председателството на валията да изработи подробностите на горните реформи.
Тоя пункт е напълно сходен с ал. 3 на 23-й член от Берлинския договор.
11. Да се даде обща и пълна амнистия на всички политически престъпници, осъдени и не, както и на всички заподозрени в неблагонадеждност вилаетски уроженци, които са извън родината си.
Тоя пункт съответствува на проекта от Цар[иградската] конф[еренция] (вж. ibidem, чл. 9).
12. Подобни реформи да се въведат и в Одринския вилает.
Тоя пункт е напълно сходен с ал. 2 на 23-й чл. от Берлинския договор.
От името на Македоно-Одринската Емиграция
Упълномощена депутация: (подп.) Проф. Д-р Л. Милетич, Проф. Д-р Ив. Георгов, Ат. Наумов.
ЦДА, ф. 3 к -F 11 - 4, 5 л. Печатно копие на руски език.
№ 3
ОКРЪЖНО № 111 НА ВМОК НАЧЕЛО С ИНЖ. ХРИСТО СТАНИШЕВ С ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИСКАНИЯТА ЗА РЕФОРМИ В МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКО, ПРЕДСТАВЕНИ НА РУСКИЯ ВЪНШЕН МИНИСТЪР ГРАФ ВЛ. Н. ЛАМСДОРФ ПРИ ПОСЕЩЕНИЕТО МУ В СОФИЯ ОТ ЗП НА ТМОРО В СОФИЯ И ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ВМОК И НА МАКЕДОНО–ОДРИНСКАТА ЕМИГРАЦИЯ.
СОФИЯ, 20 ДЕКЕМВРИ 1902 Г.
Пристиганието в София на графа Ламсдорфа, руския министър на външните работи, стана известно на комитета няколко време преди това. Схващайки важното политическо значение на неговото пътувание, комитетът взе своевременно съответствующите мерки, за да може да бъде представен нему. От вестниците Вий ще да сте се вече научили, че на 15 м.м. около обяд комитетът има честта да бъде представен чрез своя председател и подпредседател графу Ламсдорфу в Руското консулство в присъствието на министър-председателя г-н Данева и на руския дипломатически агент г-н Бахметиева. Обаче сведенията, които липсват у вестниците, комитетът счита за своя длъжност да сподели с г.г. членовете на дружествата.
Пред графа Ламсдорфа освен представителите на комитета бидоха представени в същото време още две групи – всяка поотделно: г.г. д-р Милетич и д-р Ив. Георгов като представители на софийската македоно–одринска емиграция и г.г. д-р Хр. Татарчев и Хр. Матов като представители на Вътрешната организация.
Комитетът, като се въздържа да съобщи днес подробностите на разговора с руския министър на външните работи, може с радост да яви, че общите впечатления от тоя разговор дават голяма надежда, какво нашето дело е влязло в пътя на едно благоприятно развитие.
Целта, която комитетът бе си поставил при срещата с графа Ламсдорфа, бе да му изясни плачевното и нетърпимо положение на нашите братя в Турско – положение, от което произтичат всички бедствия и смутове, и да му представи исканията, при които е възможно умиротворението на страната.
Ето тия искания:
A
I. От днешните Солунски, Битолски и Скопски вилает да се образува една област със седалище Солун.
Пограничната линия на тая област ще почва от сръбската граница на северозапад от Враня, ще върви по северозападните граници на казите Прешовска, Кумановска и през върха Люботрън по билото на Шар планина ще достига до Кораб, най-високия връх на Дешат планина, отдето ще тръгне по потока Велещица, на който се намира голямото с. Радомир, до вливането на тоя поток в Църни Дрин. Оттам ще следва по последната река и срещу Дебър ще се отделя по западните граници на Охридската каза до мястото, дето тая каза пресича р. Девол, по която ще следва до върха Грамос. Оттам до южните граници на Костурската, Кайлярската и Караферийската каза, додето границата на тая последната каза пресича р. Бистрица и по нея до Бялото море. Оттам по брега на Бялото море до устието на р. Места, а оттам по нея до притока, на който се намира с. Радибожд и по него приток до българската граница, отгдето по-нататък ще съвпада с гpaниците на Българското княжество и Сръбското кралство.
ІІ. Да се назначи за главен управител на тая област със съгласието на Силите християнин, който не е имал никакви връзки с турската администрация.
III. Главният управител да управлява областта с помощта на едно областно събрание, което да се избира непосредствено от самото население при строго съблюдение правата на меншествата и да решава всички въпроси по вътрешната уредба на областта в административно и финансово отношение.
Всички областни чиновници да се назначават от главния управител.
IV. За поддържанието реда и тишината в областта да се организира една областна милиция, основана върху началата на рекрутната система и непосредствено подчинена на главния управител.
V. Езикът на главните народности в областта да бъде официален наравно с турския във всички областни учреждения, като се предоставя правото на административните единици да избират един от тия езици за своите официални сношения.
VI. Да се даде обща и пълна амнистия на всички политически престъпници, осъдени или не, както и на всички заподозрени в неблагонадеждност областни уроженци, които са извън родината си.
VII. Тия реформи да се въведат от една европейска комисия при съдействието на международна военна сила под чуждестранен контрол.
Б
VIII. Подобни реформи да се въведат и в Одринския вилает, който ще образува особна област.
Както виждате, представените тоя път искания не са същите, които бидоха изработени през 1896 г. При преработванието на тия искания комитетът се ръководи от следните две съображения:
1) да представи в по-кратка форма и 2) да иска някои съществени неща, пропуснати в първия проект; защото дадените от 1896 г. досега жертви и особено бъдещата опасност, която нашата кауза представлява за мира, ни дават право да увеличим нашите претенции. За изпълнение на първото съображение комитетът, ако и да усвои като основа проекта от 1896 г., събра съществените и еднородни неща в по-малко параграфи; а някои съвсем изостави, защото те произтичат и са необходимо следствие на първите. По тая причина са изпуснати § 4, 7, 9 и 10 от стария проект. За изпълнение пък на второто съображение комитетът сведе властта на султана върху областта само относително назначението на главния управител – разбира се, със съгласието на държавите. По тая причина главният управител и Областното събрание стават решителните фактори: всички чиновници без изключение се назначават от първия, а второто разрешава всички въпроси от административен и финансов характер (§ III). Освен това комитетът намери за по-удобно да намали и границата откъм Корчанската каза, населена с арнаути.
Председател: Хр. Станишев
Секретар: А. П[оп]стоянов
НБКМ БИА, ф. 224, а.е. 50, л. 418. Печатно.
№ 4
БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СТАНЧОВ, БЪЛГАРСКИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ АГЕНТ В ПЕТЕРБУРГ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА КНЯЗ ФЕРДИНАНД І ЗА РАЗГОВОРИТЕ МУ С РУСКИЯ ВЪНШЕН МИНИСТЪР ГРАФ ЛАМСДОРФ ЗА АВСТРО-РУСКИЯ ПРОЕКТ ЗА РЕФОРМИ В ТУРЦИЯ, ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВЪТРЕШНАТА МАКЕДОНО-ОДРИНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ И ВЪРХОВНИЯ МАКЕДОНО-ОДРИНСКИ КОМИТЕТ ПО ПОДГОТОВКАТА НА ВЪСТАНИЕ В МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКО, ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА РУСИЯ КЪМ МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС.
ПЕТЕРБУРГ, 24 ЯНУАРИ 1903 Г.
В приемния си ден, граф Ламсдорф ме задържа по-дълго и ми каза следното:
"Съобщават ми от всякъде, че македонските комитети възобновяват революционната си дейност; пушките и патроните били вече закупени и ще се изпращат в Македония. - Тези комитети, виждайки, че ние искаме да въведем реформите, за приложението на които, те досега настояваха по всякакъв начин, сега вече ги намират за недостатъчни и неотговарящи на желанията им, - пак те, следователно, искат да попречат на работата ни, искат да ни принудят на това чрез революционните си маневри!
Сега реформите са повече и какво от това? Бунт, война, революция, независимост за 3-те, измъкнати от Турция, вилаети, за да се дадат на кого?! Хубаво, това не сме ние, дали е Руското самодържавие, което комитетите ще накарат да промени вижданията ни и да ни остави да се повлияем от революционните методи.
1877 и 1878 години няма да се повторят - нито един руски войник, нито една руска рубла не ще бъдат пожертвани! - ние ще оплачем пролятата на Балканите кръв и сърцето ни ще прокърви, но това няма да са нашите мъже и нашите пари!
Съобщете в София, и добре да ви разберат, че и вчера Негово Величество благоволи да одобри всичките ми идеи по този повод; време е вече да си дадем сметка за истинските мисли и настроения, които вълнуват Русия по този повод и отзвука им в трите вилаета на Турската империя, както и в България - много е сериозно. - Вие може да разчитате на руското обществено мнение, на няколкото члена на славянски комитети, които смятате, че ще ви подкрепят! - Може би смятате, че съветите, които ви даваме сега - да потушите всякакво движение, да не го приемате - са само фрази, а в дадения момент, когато революционното движение избухне ще ви помогнат, ще ви изпратят войски, помощ, пари! - много се лъжете!
Разберете го добре, защото вие ще сте отговорен. - От настоящия момент, аз съм упълномощен от Негово Величество да публикувам в подходящия според мен момент, официално комюнике, което да изясни на руския народ, че Императорът не одобрява революционните попълзновения в Македония и че Русия напълно се дезинтересира от тях.
Тогава вие сам ще видите какво може да се очаква от руското обществено становище, защото никой не ще се помръдне! - А ако все пак има при нас - в славянските комитети, господа с горещи глави, на които могат да разчитат в България, няма да ни е трудно да ги накараме да променят вижданията си, за да се успокоят! - Русия е голяма, има достатъчно места, където човек може да се приюти!
Ако все пак отхвърлите руснаците -, от кого смятате, че може да бъде подкрепено надигналото се революционно движение? Вашите съседи, сърбите, се обявяват открито срещу каквато и да е автономия на Македония, - и аз няма да скрия от вас, че сърбите са решени да поддържат турците в случай, че възникнат размирици; - от друга страна, сърбите ще чуят съветите на Австрия и няма да се помръднат, ако вие тръгнете срещу турците със и за „македонската кауза“! За румънците не говоря, - вие познавате техните настроения.
Бях в София по заповед на Негово Величество, предупредих Негово Царско Височество за нашите проекти и разчитам на подкрепата, която той ще ни окаже! - Но аз настоявам да предупредите още веднъж правителството! - Трябва да се разруши легендата, съществуваща в България, че накрая - когато настъпи критичната минута - руснаците ще подкрепят едно движение, което да сложи точка на революционните вълнения.
В заключение: Аз работя в Константинопол, за да може нашия посланик да стигне най-бързо до целта, която съм набелязал; не ще оставя и без да му предам недоволството си от бавното развитие на преговорите, които се влачат, казват - защото не могат да намерят формулата, съгласно която Султанът да гарантира бързо изпълнение на молбите ни.
Тези дни - от Константинопол - ще получим по-точни и по-подробни новини - ще продължим с настояванията си до постигане на реформите, които предложихме, и няма да спрем до тук, - ще поискаме и други подобрения, още по-сериозни!
25 януари 1903 г.
Ще помоля Негово Величество за разрешение да напиша политическо писмо по този въпрос на Негово Царско Височество!
А сега не трябва да му даваме гласност! - и нищо няма да говорим преди всичко да тръгне! - Не съм уточнил публикациите - жълтата книга - от г-н Делкасе - (който има вид на хвалипръцко) - това не служи за нищо; Ке д`Орсе също има вид, като че ли иска да ни каже, че чакаме "Париж" да ни даде идеята да се занимаем с въпроса, засягащ реда в 3-те вилаета.
Не говоря за Македония - защото вие останалите не приемате определение за Македония; и аз вече започвам да мисля, че няма македонци. Ако човек ви покаже един „македонец“ - вие българите, ще речете, че е „българин“, а сърбите ще кажат, че е „сърбин“.
Работейки за реформите и приложението им, - аз държа и на другата страна на очакванията ни! Трябва тези „ужасни и вредни комитети“ да спрат да дразнят населението.
Видях тези комитети в София и макар че ми бе неприятно им обясних становището си. - Е добре, ако в България вярват в тази кауза, както казах, за да не е без нищо, то тогава, те се лъжат! - Аз не допускам никакво усложнение за Русия.
Решен съм, доколкото мога, да направя всичко възможно, за да достигнем цялостно подобрение в държавата и на нещата в трите вилаета!
Не мога също така да кажа, че одобрявам пропагандата, която се прави на „бедните емигранти“ - това не бива да е пропито с горчивина.
26 януари 1903 г.
Попитаха ме дали новините от вестниците са точни (В. „Кьолнише цайтунг“ - Първа сутрин. - Издание от 31 януари 1903 г., № 83 - Кореспонденция - София - 23 ян[уари] - Балкански държави.) ами ако при разговора на г-н Б[ахметиев] с Негово Царско Височество се е получило недоразумение, аз отговорих, че и представителят на Русия няма никаква причина да се оплаква от отношението на Българския Княз към него.
(Всъщност, искаше ми се да отговоря на дипломатите, които ме попитаха това, че то всъщност почти не ги засяга.)
Надявам се, че Негово Царско Височество споделя моето становище и че достойнството, с което Принцът е пропит, не ще му позволи да се върне на тази тема в разговора с Б[ахметиев].
Б[ахметиев] ще се завърне тези дни.
Това е почти дословният разговор с графа. - Той ще пише директно на Ваше Царско Височество. Б[ахметиев] трябва да донесе писмото. - Л[амсдорф] смята, че в Камарата най-сетне ще се обсъжда казаното ми от графа „да запазим спокойствие“. Ако графът действително пише на Ваше Царско Височество, то аз бих приел неговото писмо като гаранция, че Русия наистина ще се заеме с реформите. Това ще бъде много, много важно.
Ваше Царско Височество ще благоволи да види, че графа ми говори в доста енергична смисъл!
Но от друга страна зная, че графа много добре познава и си дава сметка от извънредно мъчното положение на Господаря и негово правителство. - В такава смисъл графа е говорил на франц[узкия] министър Буриян.
27 януари 1903 г.
Покорно благодаря за добрите и детайлирани сведения, които Господаря ми дава по въпроса на 15 000 пушки и комитети.
Сега сме в най-трудната фаза по мак[едонския] въпрос, и тукашните признават това.
Трябва за сега да прекъсна. - Н. Г. Гергов влиза.
Най-преданний
Твой Станчов.
29 януари 1903 г.
В отговорите си - които дадох на граф Ламсдорфа по енергичните бележки, които ми правеше той, казах между друго, че македонските комити със сигурност не са промeнили позицията си от посещението на графа, - че движението никога не е било в ръцете на българското правителство, - цитирах на графа рапорта на г-на Steeg (Salonique, 3 Junner 1902), припомних му, че самата Европейска комисия за Източна Румелия 1880 - Константинопол (русский представитель Хитрово) е казал: в Отоманската империя никога не са липсвали добри закони -, това, което почти винаги липсва е тяхното изпълнение! - и пр., и пр.
Графа ми казваше: Не мога да го повярвам, от друга страна не обичам да го чувам, - а пък и няма по-глух от този, който не иска да чуе! После прочетох на графа всичките депеши, из София - от В[аше] Царско Височество и от г-на Данева.
Графа се ласкае -, каза ми, че действително положението на Господаря е извънредно трудно, че мин[истър]-председателя тоже трябва да води силна борба против разгорещените души, - но че той, графа, не може, освен да ни съветвува, не може да ни удържи! - Графа повторно ми обеща, да пише и лично на Ваше Царско Височество -, аз много държа на такова едно политическо писмо - защото го считам като един важен акт - с който графа се задължава!
С[танчов].
Бързам да ви изпратя тези няколко реда, които получих по пощата, смятам, че именно в този момент те може би са актуални за вас.
Ф[ердинанд].
29 - 30 януари 1903 г.
Протопопов е рапортирал от своя страна за случката с Г. П. Бах - неговият доклад е в полза на Господаря. - Генерал Житоски ми каза, че Сахаров не одобрил поведението на Б[ахметиев] - но Куроп[аткин] и Сах[аров] казали, че за сега било по-добре, Господарят да държи Б[ахметиев], защото Б[ахметиев] бил добре в течение на българското положение по отношение на мак[едонския] въпрос.
С[танчов].
29 - 30 януари 1903 г.
Тая вечер замина Б[ахметиев] през Москва, Варшава, - и той има заповед, да бъде в понеделник в София и да предаде понеделник писмото от графа на Господаря. Смята да моля Господаря да благоволи да приеме понеделник Б[ахметиев], и ако е възможно да телеграфира същия ден на графа - защото графа във вторник е на доклад у царя!
Най-преданий Станчов.
ЦДА, ф. 3 к - F 14 - 4, 15 л. Оригинал. Ръкопис. (Върху текста от 24 януари 1903 г. княз Фердинанд І е написал в горната част на листа „Да се копира до 8 стр.“)
№ 5
ПРОТОКОЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ С РЕШЕНИЕ ЗА РАЗТУРЯНЕТО НА ДВАТА ВМОК И ПРЕСЛЕДВАНЕТО НА ЧЛЕНОВЕТЕ ИМ.
СОФИЯ, 30 ЯНУАРИ 1903 Г.
ПРОТОКОЛ № 10
Министерският съвет, под председателството на Негово Царско Височество Князът в пълния състав, днес на тридесети януарий 1903 г. след всестранно обсъждание на досегашната деятелност на съществующите в страната македоно-одрински комитети, дружества и пр., като взема предвид, че подобна деятелност заплашва сигурността на Княжеството и въз основание тук приложения доклад до Н[егово] Ц[арско] Височество постанови:
І. Да се разтурят двата Върховни комитета с всички техни клонове, подразделения и пр. в страната.
ІІ. Да се преследват членовете на поменатите комитети и [се вземат] нужни мерки за възпрепятствувание на всякакво опитвание за преминаване границата от чети и пренасяние на оръжие.
Фердинанд,
С. Данев, Ал. Людсканов, А. Радев, М. К. Сарафов, Хр. Тодоров, Генерал-майор Паприков, П. Абрашев, Д. К. Попов
ЦДА, ф. 3 к - F 13 - 11, 2 л. Оригинал. Ръкопис.
№ 6
ПОСТАНОВЛЕНИЕ ПО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
СОФИЯ, 3 ФЕВРУАРИ 1903 Г.
Министерският съвет в заседанието си от 30 януарий 1903 год. по устния доклад на г-на Министра на вътрешните работи, като взе предвид, че съществуващите в Княжеството македоно-одрински организации, комитети и дружества с техни клонове, са се отклонили от първоначално поставените си хуманитарни и легално-политически задачи и с целите, които преследват от някое време насам и средствата, които употребяват, те принасят, от една страна, вреда на държавния и обществен порядък (чл. 83 от Конституцията) а, от друга, застрашават външната безопасност на Княжеството, постанови:
Признава за незаконни всички тия организации и натоварва Министра на вътрешните работи да разпореди нужното, както за разтурянето на тия организации, така и за преследването на членовете им, които са се провинили според законите на страната.
Министър-председател и Министър на външните работи и на изповеданията: Ст. Данев; Министър на вътрешните работи: Ал. Людсканов; Министър на народното просвещение: А. П. Радев; Министър на финансите: М. К. Сарафов; Министър на правосъдието: Хр. Тодоров; Военен министър, Генерал-майор Паприков; Министър на търговията и земледелието: П. Абрашев; и Министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията: Д. К. Попов.
Публ. във в. "Държавен вестник", бр. 26, 3 февруари 1903 г. - Официален отдел
№ 7
СЪОБЩЕНИЕ НА БТА
ВИЕНА, 2 ФЕВРУАРИ 1903 Г.
Вестник "Fremdenblatt" се радва, гдето слуховете за мобилизирането на българската войска не се потвърдиха. Тая мерка би противодействувала на сериозните и искрени усилия на Австро-Унгария и на Русия за подобрение положението в Македония и българското правителство би взело отгоре си тежка отговорност. С разтурването на македонските комитети и арестуването на шефовете им, българското правителство показа, че не иска да пречи на акцията на двете правителства, имеюще да успокои Македония. Това поведение е коректно и благоразумно и българското правителство прави по този начин повече за сънародниците си в Македония, отколкото ако отстъпеше пред ония, които тласкат към сензационни действия. Още в най-близките дни на Портата ще бъдат съобщени изработените от австро-унгарския и руския кабинети предложения, които имат за цел да подобрят положението на населението в Македония чрез отстраняването на известни големи недостатъци на администрацията. Тия предложения ще се държат грижливо в границите, определени от съображенията за суверенните права на Султана. Проектите на двете сили ще предложат, защото се държат в относително скромни рамки и защото държат сметка за характера на страната, нещо по-добро, отколкото ако би се представили под по-претенциозна титла. Проектираните обаче реформи не могат да постигнат целта си, освен ако Македония не стане отново театър на партизанска война. Истинското средство, за да се направят безвредни действията на въстаническите главатари е твърдата воля на българското правителство да ги оборва енергически. Последните новини от София заслужават прочее добър прием.
Публ. във в. "Държавен вестник", бр. 26, 3 февруари 1903 г. - Официален отдел
№ 8
НОТА НА РУСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО КЪМ БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО С ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА НЕУЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ПРЕДСТОЯЩОТО ВЪСТАНИЕ И ЗА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ В КОНФЛИКТА.
Б. М., Б. Д.
Русия е напълно убедена, че изискваните от Турция реформи ще бъдат приложени на практика и ще получат естествено по-широко развитие при неотслабващото й въздействие върху Портата. За това християнските народности в трите вилаета трябва да разчитат, че в техния бит ще настъпят съществени подобрения.
За съжаление престъпната дейност на революционните комитети не само забавя, но често прави невъзможно осъществяването на предприетите преобразувания. Българското правителство отрича всяко участие в престъпните действия и заявява, че то е предприело всички мерки за прекратяване агитацията в пределите на Княжеството.
Ние придаваме дължимото значение на направените от Княжеското правителство разпореждания. Но това е малко; необходимо е Княз Фердинанд и неговото правителство твърдо да решат да действуват съгласувано с изконната защитница на славяните Русия и ако въпреки очакванията, революционните агитатори успеят да предизвикат всеобщо въстание във вилаетите, - да съблюдава пълна ненамеса, недопускайки населението от Княжеството до участие в общия смут, а напротив да оказва пълно съдействие за прекратяване на революцията. Само при тези условия България може да разчита напълно на мощната подкрепа на Русия. В противен случай, а именно при най-малък опит България да окаже помощ на въстаниците, Русия ще бъде принудена да свали от себе си, всяка отговорност за тежките последствия, на които ще бъде подложено християнското население в Турция съвместно с България и, вярна на нееднократно направените заявления, няма да вземе никакво участие в безразсъдно предизвиканата борба със законната турска власт.
ЦДА, ф. 3 к - F 14 - 1, 2 л. Оригинал на руски език. Ръкопис.
№ 9
ПОВЕРИТЕЛНА ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 71 ОТ Д-Р ДИМИТЪР СТАНЧОВ, ДИПЛОМАТИЧЕСКИ АГЕНТ В ПЕТЕРБУРГ ДО Д-Р СТОЯН ДАНЕВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И ИЗПОВЕДАНИЯТА ЗА ОТПЕЧАТАНА СТАТИЯ ВЪВ В. "САНКТПЕТЕРБУРГСКИ ВЕДОМОСТИ" СТАТИЯ НА КИРХГОФ ЗА РАЗГОВОРА МУ С БЪЛГАРСКИЯ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ АГЕНТ ВЪВ ВИЕНА Д-Р КОНСТАНТИН ПОМЯНОВ ЗА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС.
ПЕТЕРБУРГ, 1 АПРИЛ 1903 Г.
Поверително.
Господине Министре,
Намирам за нужно да Ви изпратя приключен отрязък, защото колкото пъти говоря според Вашите инструкции, че княжеското правителство не може да се обвинява в двоеличие, все ми се отговаря че моя колега във Виена държал съвършено друг език. Най-после за доказателство в самото Министерство на външните работи ми дадоха въпросната статия. Не зная колко е вярна, но аз все таки счетох за прилично да я опровергая и да я представя като вестникарска измислица.
Приемете и пр. (П[одпис]) Д. Станчов.
ПРИЛОЖЕНИЕ:
Виена.
Тези дни "Neue Frei Presse" публикува сензационна статия от Кирххов под заглавие: "Балканският полуостров и държави", в която авторът на основание на цяла поредица разговори с дипломати при Виенския двор, идва до заключението, че "България, за съжаление, ще бъде въвлечена във война с Турция. Съмнително е също, че Сърбия и Гърция ще останат безучастни, виждайки, че България с оръжие в ръка защитава своите национални интереси". Пишещият тези редове има възможност непосредствено след появяването на статията на Кирххов да разговаря по този въпрос с българския пълномощен министър при Виенския двор, д-р Помянов.
- По мое мнение, война между България и Турция е напълно немислима. Наистина по този въпрос нашето правителство силно се разминава в мнението си с населението. Последното иска война. Народът се увлича, горещи се, вярва в храбостта и дисциплината на българската армия. Но той забрява, че нашата армия е малобройна и че Турция може непрекъснато да получава от Мала Азия свежи резерви. Турция е още много силна; това у нас забравят също, че ние нямаме средства за водене на продължителна война. И още повече: забравят, че Русия няма да ни подкрепи ако лекомислено влезем в борбата... Но нашето правителство не забравя това и неотклонно преследва набалязаната от него програма. Вие знаете, военния министър Паприков подаде оставка, защото неговото мнение се разминава с мнението на кабинета на Данев... При него продължаваше снисходителното отношение, даващо възможност на българските офицери да преминават към македонците; от складовете продължаваха да изчезват оръжие и муниции. Тази двойнственост на нашата политика не можеше да продължава и генерал Паприков подаде оставка. Сега турското правителство вярва в нашето миролюбие. До неотдавна тя концентрираше [войски на границата...] според ситуацията да реши къде да се присъедини: към Сърбия, България или Гърция.
Всеки европеец, който следи събитията на Балканския полуостров отлично знае, кой се бори в Македония и кой ръководи там общественото мнение. Българските учители се арестуват от турците по подозрение в пропаганда; българската интелигенция търпи различни преследвания; българските селяни всеки ден рискуват живота си. Сърбите стоят настрани от цялото движение и затова естествено България повече от другите държави е заинтересована от решаването на македонския въпрос.
Разговорът ни премина на въпроса за проекта за реформи.
- Несъмнено този проект донесе значително успокоение. Въстание в момента няма; има само отделни чети; но тяхната организация носи случаен характер; система в това движение няма. Аз неотдавна се върнах от България и можах лично да се убедя в това, но от това още не следва, че в Македония е спокойно и всичко върви благополучно. Там сега не съществува опасност; това е така; но над цяла Македония са надвиснали сиви гъсти облаци. Населението няма да се успокои докато не получи равноправие; то трябва да бъде приравнено по права с турското население. И то не само от практични съображения; - морално те ще чувствуват различно. Македонецът е прекалено горд и самолюбив и той не може да се примири с мисълта, че последните гледат на него като на по-низш. Сега се готвят да обучат християни, за да ги назначат жандарми в Македония. Както ми предадоха, вербуването на християни за жандармерията върви много бавно. Тях ги обижда мисълта, че за офицери ще бъдат назначени чужденци; коренното население ще бъде привлечено само на служба като низши чинове!
В заключение ще приведа още един откъс от статията на Кирххоф. “Ако войната действително избухне и държавите намерят за необходимо да се намесят, то тази намеса, както ме увериха по най-категоричен начин от най-компетентните кръгове, по никакъв начин няма да бъде в полза на Турция, а само в полза на християнска Македония. Ще последва намеса не само от страна на Русия и Австро-Унгария, но също и от страна на останалите държави, подписали Берлинския договор: то разбира се ще бъде само дипломатическо, но ще се окаже напълно достатъчно.”
"Санкт Петербугские Ведомости", 5/18 март 1903 г.
ЦДА, Ф. 3 К - F 14 - 4, 2 л. Бланка. Препис. Ръкопис. Печатно.
№ 10
СЕКРЕТНО ПИСМО № 385 ОТ ГРАФ ВЛ. ЛАМСДОРФ, МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РУСИЯ ДО Д-Р ДИМИТЪР СТАНЧОВ ЗА ОТПРАВЕНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ КЪМ БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД ПОЛУЧЕНИ СВЕДЕНИЯ ОТ Ю. БАХМЕТИЕВ, РУСКИ ПЪЛНОМОЩЕН МИНИСТЪР В БЪЛГАРИЯ ЗА ПОДГОТВЯНИ АТЕНТАТИ СРЕЩУ РУСКИТЕ КОНСУЛИ В МАКЕДОНИЯ ОТ ЧЕТА, ПРЕДВОЖДАНА ОТ ПОРУЧИК МУРТЕВ
ПЕТЕРБУРГ, 11 АПРИЛ 1903 Г.
Секретно.
Милостиви Господине,
Димитрiй Иванович,
Съгласно получените от Д. С. С. Бахметиев сведения, поручикът от болгарската армия Муртев, извършил вече две убийства, е преминал с 8 другари през турската граница, с цел да извърши покушения над руските консулски агенти в трите вилаета.
Вследствие на това Императорското министерство е наредило на руския дипломатически агент в София да обърне най-сериозно внимание на г. Данева върху злоумишления замисъл на поручик Муртев, като предупреди министъра, че, в случай на извършването на покушенията, Княжеското правителство ще понесе тежката отговорност за допуснатото преминаване на границата от общоизвестния престъпник, изплъзнал се от наблюденията на българските власти, които би трябвало сега да проявяват особена бдителност.
Известявайки за това, ползувам се и т. н. …
П[одпис] Граф Ламздорф.
ЦДА, ф. 3 к - F 14 - 3, 2 л. Препис на руски език. Ръкопис.
№ 11
БЕЛЕЖКИ НА Д-Р НИКОЛА ЛАМБРЕВ, ОБЕРХОФМАРШАЛ И ЦЕРЕМОНИАЛМАЙСТЕР НА ДВОРЕЦА ПО МАКЕДОНСКИТЕ ВЪПРОСИ (АПРИЛ - МАЙ 1903 Г.)
СОФИЯ, 30 АПРИЛ - 8 ЮНИ 1903 Г.
София, 30 април 1903 г.
Строго секретно.
Харманлийският околийс[ки] началник Кунин, наскоро назначен е заподозрян да принадлежи на руската тайна полиция, управлявана от Вайсмана. Кунин шпионирал македонските дейци повече отколкото самите турци.
*
Някой си Барон, русин тоже шпионин на Вайсмана пътува твърде често между София, Кюстендил и Дупница, той има за цел да шпионира Макдоналда.
*
За предаването четата на Протогерова много повече се вярва в македонските кръгове, че издаването е станало от руските шпиони отколкото от дупнишкия н[ачални]к Иванова. Руските шпиони имат carte blanche от Людсканова и минават пред властите за българска тайна полиция. Полицейските постове много пречат на преминаването на четите, вследствие строгите инструкции на Людсканова, който за това е силно намразен от македонците.
*
Цанковиста Балабанов е наел експлоатацията на рилските гори, там са съдружници Данев и Людсканов. Искали да препродадат предприятието на една белгийска компания за 3 милиона лева. В такъв случай всичките рилски гори ще бъдат опустошени.
*
В Македония е внесен 180 хиляди килограма динамит, под вид на стока, тор и сардели.
*
Македонците имат нужда от пушки и патрони, а също и от парични средства.
*
Ако не се промени Statuquo-то македонското население ще дойде до отчаяние и не ще може лесно да се крепи националния дух. Македонските патриоти и агитатори ще бъдат изгонени от населението с камъни.
*
Ромъните-цинцари в Македония имали намерение и те да образуват по на отделно чети, да последват примера на дядо Симо Нинеско, в свръзка с това в София се намирали трима ромъни от Букурещ с цел да влязат в сношение с хората на Вътрешната организация.
*
Агентът Шопов в Солун се е държал много страхливо по време на смущенията. Не е смеял да се покаже на улицата. Рапортът си по смущенията е написал по указанието на френския консул Steeg, който е ходил у него.
*
Бешков в Битоля бил нетърпим, за него даже и Ростковски се е изказал, че бил голям невежа. Там е имало само един несполучлив опит за подпалване на барутния склад.
*
Нужно е да се купят пушки или от Ромъния или от Англия и да се прекарат в Македония.
*
Правителството се усеща силно - особено след последните допълнителни избори и търси средства да се заякчи и повече.
*
Протогеров и Балтов казвали, че четата им била издадена от дупнишкия окол[ийски] нач[алник] Иванов. Този последният обаче категорически отхвърлял това обвинение.
*
Македонците съзнават, че българското правителство не може да остави границите към Турция съвсем отворени, обаче не би трябвало да се отива до извършване на предателства.
*
Ако не се направи нищо за подобряването участта на Македония има се опасност да не би организацията да извърши атентати и вътре в България, нещо, което трябва да се избегне a tout prie.
*
Общественото мнение в България е почнало да се изменява в полза на македонците, които сега, след геройските атентати в Солун считат за по-достойни за интерес.
*
Вайсман има 5 карти за свободно пътуване по сръбските държ[авни] железници. Той всеки 5-6 дни пътува ту сам, ту придружен от свои хора до Будапеща и Белград с мръсни шпионски цели.
*
В Сърбия очакват с неописуемо ожидание обявлението на войната между Турция и България с цел да се възползуват и нахлуят в Скопско. Преди 10 дни крал Александър е изпратил една нощ да пита в Руското агентство в Белград и до другите агентства дали действително слухът за обявявание войната е верен. Това е произвело голяма тревога както в Конака тъй и в белградските дипломатически кръгове.
*
В Битоля е имало преследвания жестоки против българското население; с това турците искали сами да провокират вълнения, за да имат случай да упражняват жестокости.
*
София, 1 май 1903 г.
Секретно.
Някои професори от Висшето училище взели инициативата да свикат някои по-видни литератори, журналисти, познати македонци, представители на политическите групи и пр. с цел да се осветлят по последните събития в Македония и да видят какво би могло да се направи по тоя случай от страна на нашата интелигенция. Събрания са ставали във Висшето училище два пъти и понеже до окончателно решение не се е дошло, то ще се съберат и довечера. Ето лицата: Милетич, Георгов, д-р Шишманов, д-р Ватев, Поповилиев, С. Бобчев, д-р Киров, Б. Цонев, А. Тодоров, Боев, Ан. Франгя, Маджаров, д-р Генадиев, Влайков, Михайловски, Ляпчев, Карайовев, Пешев и др. Изказали са се много и различни мнения, разменили са се мисли. Едни мислили, че трябва една депутация от македонци и професори да се отнесе до агентите и да пътува по чуждестранните държави с цел да раздвижат, и заинтересуват общественото мнение с положението на населението в Македония, където Турция си е поставила за цел да изтреби цялата интелигентна част на вилаетите. Други осъдили поведението на правителството, като считали, че не трябва Турция да се остави да изколи всичко младо и развито в Македония и с това да хвърли назад подиганието на Македония още с половин век назад, че в такъв случай ножът е опрял до костта и войната е неизбежна. Други авансирали идеята да се сплаши Турция с едно по-бързо въоръжение и приготовление на армията, като се влезе най-сетне и в съюз със Сърбия, или пък ако моментът е удобен да се влезе в споразумение направо с Турция с цел като й се гарантира от страна на Комитетите пълната тишина да се изтръгнат някои реформи в смисъл на подобрение положението на македонското население, за което да се състави една смесена комисия от добри турски чиновници и видни македонски дейци с влияние и пр.
Задал се е въпроса: въстанието трябва ли да се спре, може ли да се спре и ако не може, то трябва ли да се поддържа и какво поведение трябва да държи официална и неофициална България по това. Постигнало се е съглашение да се изпрати една депутация от г.г. Милетич, Франгя, д-р Генадиев, Боев, д-р Ив. Шишманов и Георгов при министра-председателя да се изговори с него и го изслуша.
Министър-председателят ги изслушал и на въпроса какви са сношенията на правителството с комитетите не е искал да отговори, категорически заявил, че доклето той е министър война няма да има, и прибавил "ний слушаме съветите на Силите, предложиха се известните вам реформи, за резултата от които недейте бърза, нека се види дали са приложили или не, дали са добри или лоши, сега почва да се вижда, че те не са приложими вследствие на което у Силите съществувало мнение да се занимаят наново с въпроса."
Отговорило му се, че в Битоля и другаде турците нарочно са произвели поголовни кланета с цел да изтребят интелигентните хора, и че за това правителството е длъжно да измени поведението си.
Професорите Милетич и Георгов, както и другите са излезли от резервираното си държание и почнали да укоряват правителството в бездействие, като наблегнали най-вече на обстоятелството, че турците могат да бъдат и са толкова по-дръзки защото правителството обявява d`avance, че то няма да прибягва до никакви мерки, няма да обяви война, не купува барут, стои спокойно и гледа как турците колят интелигентната класа във вилаетите. Заявлението от страна на министерството какво то в никой случай не ще напусне пасивното си поведение дава кураж на турците да колят и унищожават, и освен това Великите сили не се интересуват от въпроса сериозно, тъй като знаят миролюбивите намерения на България и не се опасяват от никакво нарушение на мира.
Македонците досега са получавали от хора ministrables като Людсканова и Радева насърчения и насъсквания, те са предизвиквали от 1896 г. насам македонците на въстание, при всичко, че тия последните са искали да се чака още за да бъдат приготовленията по-пълни; а сега когато въстанието е почнало, когато всичкото българско население е обречено на сеч даже от редовната турска войска, когато то е в Турско в положение да се защитава само, правителството не допуща да мине нито пушки, нито барут като в добавък дава уверение на всички, че то е миролюбиво и че по никой начин няма да допусне войната.
Този език е жегнал много остро министър-председателя, който запитал Милетича и Георгова дали това е тяхно лично мнение или такова е мнението на цялата комисия. В отговор на това всички са се изказали солидарни с изказаното неприятно за министерството мнение. Това е разсърдило Данева, който е отказал да даде сметка за поведението на правителството.
Що се отнася до раздвижването на общественото мнение в България, чрез митинги и пр. Данев казал, че нямал да бъде против тъй като в това правителството би могло да намери подкрепа. На това д-р Генадиев е забележил, че правителството трябва ясно да се изрази, защото ако се възбуди общественото мнение ще трябва да се размисли може ли после да се спре това възбуждение и не би ли ни отвлякло това досега?
Данев не отговорил нищо, смънкал само казал, че като министър не могъл да спре митингите, а като частно лице нямало да бъде против тях.
*
Относително положението д-р Генадиев мисли, че то е много критическо. Правителството улови една предателска политика да слуша какво му диктува Руското агентство, като не предприе никакви приготовления. То можеше пак да уверява света в своите миролюбиви настроения, но трябваше да се готви, за да бъде силно и да може да бъде чуто, а сега с тая престъпна пасивност, с това нечуто нехайство всеки може да си играе с достолепието на България и Бахметиев може да я разиграва както ще. На всичко това виновен е Княза, че се повлече по ума на едни коренни предатели. Защо ги държи още на власт, за да докомпрометират окончателно страната ли? Защо ги не изхвърли при последната криза, ами ги остави да предават народните интереси и достолепие за кефа на Ламсдорфа? Времената не са за хомогенно правителство, па и една партия не би се наела да поеме на плещите си тежината на критическите обстоятелства, които прекарваме сега. По негово мнение като българин, като македонец княза час по-скоро трябва да свали това предателско правителство и да го замени с коалиционно, в което да влизат лица от всички партии, и което ще поеме задачата: защитата на Отечеството с общи сили. Comme persones il a indique a Паприков, Саввов, Д. К. Попов, Д. Марков, Маджаров, Гешев, Малинов или друг, Петков или друг и пр.
При такова намерение видните, енергичните хора ще изтъкнат и ще си подадат ръка както в 1885 и 1886 година.
Князът трябва да се съветва с видни хора по това. Него всички ще разберат той най-добре разбира ужасната опасност и той може да съедини и най-големите противници в едно силно и решително правителство, а не като настоящето което работи против Него и помимо Него и предателствува и с Неговата корона и с Отечеството.
*
2 май 1903 г.
Снощи са били наново събрани в помещението на Висшето училище: Златарски, д-р Ив. Шишманов, Боев, Георгов, д-р Ватев, Милетич, Поповилиев, Цонев, Франгя, учител Наумов, Михайловски, Ляпчев, Карайовев, С. Бобчев, Влайков, Маджаров, Пешев, Генадиев. Събранието е било бурно всички единодушно са осъдили правителството и неговото нехайство. Когато е дохождал въпроса даже до война с Турция, никой не се е поколебал да я препоръча, като са изтъкавали, че ний не сме толкова слаби, че можем да имаме надеждата сериозно да се опрем на Турция, и че най-сетне и в случай даже на неуспех няма да загубим много нещо както Сърбия не загуби в 1876 г. и Гърция в 1897 макар и да бяха бити. Строго осъдили сегашното правителство, че не снабдявало войската с муниции и пушки, осъдили военните, че не искали, че не настоявали за по-големи военни кредити, че нашите военни министри знаяли да си тракат саблите само когато е въпрос за намаление заплатите им, но когато е ред за купувание барут и патрони благоговеяли пред партиите и т.н.
Решило се е: 1. Да стане утре на 3-ий голям митинг в София, - ще говори д-р Генадиев. 2. Да станат митинги в цяла България през идущата неделя. 3. Да се подкрепят въстаниците и страждующите морално и материално. Резолюциите на митингите да бъдат вземени в същата смисъл. Да се не одобрява политиката на правителството; а напротив да се осъди. Събранието е било много бурно и всички силно са били наострени против правителството. Прокарвало се е мнението, че ако работите се усложнят, ако страданията и измъчванията на македонското население дойдат до там, че да поискат вмешателството на България, тогава се надяват, че правителството ще има патриотизма да се оттегли и да остави властта на хората, който няма да ги е страх от една война.
Когато комисията на професори и др. е била при д-р Данева, станало е въпрос защо правителството крие от общественото мнение кланетата и арестите станали в Македония, особено напоследък в Битоля и защо правителството не информира вестниците за това. Данев е отговорил: "Днес в България духовете са така настроени против нас, че каквото и да кажем, каквото и да известим на органите на общественото мнение; те не ни вярват."
*
Събиранието помощи за страждующите македонци е почнато с голяма енергия и успех. Събират помощи: Георгов, Милетич, д-р Руменов, Станишев, Генадиев и много други.
*
Същий въпрос за македонските събития и поведението на България се е подигнал оная вечер в събранието на дружеството на журналистите в "Славянска беседа"; присъствували са видни политически дейци, журналисти, бивши министри и пр. Третирал се е въпроса на дълго и на широко. Много от по-независимите хора са осъдили партиите и правителствата в нехайство спрямо военните приготовления и непопълванието армията с по-голям контингент и с повече припаси. Изтъкнало се е, че в продължение на толкова години са били похарчени повече от 500 милиона лева, и сега в тия трудни времена, когато официална България трябва да си издигне гласа високо и да протестира за варварствата, които се вършат с нашите сънародници в Македония, сега армията не е достатъчно подготвена и снабдена. По-тихите и благоразумните хора са препоръчали такт и въздържание. Изказал се е страх от военно стълкновение, в което би се увлекли и възползували Румъния, а особено Сърбия против нас. Че в случай на несполука ще ни се наложи грамадна военна контрибуция, че една схватка с Турция ще ни костува 300 милиона лева дълг, чрез което окончателно ще се опропастим и подпаднем икономически и ще се унищожим политически, че духовете ще се изострят до там, че да хвърлят вината за катастрофата върху короната, чието положение ще се разклати, че от това можем да си навлечем вмешателството на други сили (Русия и Австрия) което в никой случай няма да бъде в наш интерес и пр. Всички са били съгласни, че положението е извънредно критическо, и че от нашето неблагоразумие могат да последват катастрофални последствия за България изобщо и лично за Княза.
*
20 май 1903 г.
Отоманското Министерство на външните дела по сведения, доставени от турския консул в Трикала знае, че една чета, командувана от капитан Говла, намерявала да мине турската граница.
*
По сведения, доставени от отоманския представител в Атина двама българи били арестувани в Тесалия, и намерени били у тях книжа, които показвали, че те са в сношение с Комитета в София.
Гръцкият майор Мицаки бил изпратен от Атина да изследва работата.
*
Великият везир заповядал на министъра на марината да изпрати в Солун един параход за депортиране в Азия, подозрените в последствие динамитни атентати българи.
*
21 май 1903 г.
Секретарят на Султана съобщил на Великия везир заповедта на Султана да се отмени горнята заповед до второ разпореждание.
*
Високата порта съобщава на посланика си в Петербург, че Драган Цанков заминал за там с цел уж да види внуците си. Според друга версия обаче, истинската цел на пътуванието му били да се види с някои политически мъже и да говори по въпроси касающи се до турските провинции в Европа. Според друга една версия, намерението му било да интригува против Княз Фердинанда. Портата заповядала на посланика си да се сдобие с точни сведения по въпроса и да телеграфира. Посланикът отговорил, че според сведенията, които добил, Данев още преди да напусне министерството, уведомил петербургский кабинет за пътуванието на Цанкова като прибавил, че то трябвало да се счита за съвършено частно. Цанков не е могъл да види освен директора на първия департамент. Цанков и да се опита да прави политика в Петербург, никой няма да обърне внимание. Там са убедени, че миролюбивото настроение на руското правителство спрямо работите в турските европейски провинции, не може да бъде никак повлияно. Относително интригуванията на Цанкова против Княз Фердинанда, това е толкоз по-вярно, че правителството което поддържаше Цанкова и на чело на което стоеше Данев, не е вече на власт.
*
23 май 1903 г.
Султанският валия с рапорт до Великия везир моли този последния да се съгласи за отстранението на Струмишкия владика Герасим, тъй като той, въпреки направените му напомнювания продължавал да интригува и да се сношава с агитаторите и да заплашва гърците.
*
Хилми Паша съобщава на Великия везир, че императорските войски имали едно сражение с една чета около Радоище, че успели да унищожат четата и да вземат 34 пушки и 600 патрони.
*
24 май 1903 г.
Отоманският комисар в София съобщава на турското Министерство на външните дела, че някои арменци намерявали да заминат от София в Цариград с цел да произведят смутове. Същият съобщава на Великия везир, че един параход заминал преди една неделя от Севастопол за Бургас с един товар от бомби и динамит на адреса на Тюфекчиева.
*
25 май 1903 г.
Великий везир съобщава на министра на правосъдието, че императорските власти констатирали, че от няколко време насам ученичките от Девическото училище в Скопие под разни претексти били изпращани по домовете си. Вследствие на това, направено било изследвание, от което се доказвало, че причината била заминаванието на някои от учителите, включително и директори в България, от гдето отпосле изчезнали. От друга страна от сведенията доставени от военните власти излиза, че четите с които те напоследък имали среща, били командувани от учители на гореказаното училище. От това излиза, че измежду българското учителско тяло има лица с революционни наклонности и тяхното стоение по-нататък в империята е невъзможно, вследствие на което Великий везир моли министра на правосъдието да обърне вниманието на Н[егово] Б[лаженство] Екзарха и да го помоли да уволни веднага тия учители.
*
26 май 1903 г.
Отоманското правителство поискало от италианското да повика назад изпратените в Солун параходи. Италианското правителство отговорило, че ще направи това щом австрийското оттегли своите.
*
27 май 1903 г.
Турский комисар в София съобщава, че българските революционери поставили една мина под тунела между Битоля и Велес.
*
Битолский валия по сведения, получени от прилепския каймакамин съобщава, че резервистите обрали някои къщи в тая местност и с това изплашили населението и накарали да се затвори чаршията; по повод на това съобщение, Великий везир дал заповед Хилми Паша да се разпореди за наказанието на виновника.
*
Турский посланик във Виена съобщава на Портата, че Начевич е бивш министър на външните работи в България, че е доверено лице на генерал Петров и че се радва на репутацията на един умен българин и лоялен спрямо сюзеренния двор.
*
28 май 1903 г.
Великий везир съобщава на Хилми Паша, че новия български кабинет дава миролюбиви уверения; при все това, предвид неустановения характер на Княза не трябва да се има пълна вяра в тия уверения и да се продължава с пълна енергия унищожаванието на четите. Трябва същевременно да се продължи прилагането на реформите в Албания и възстановлението на реда и тишината в цяла Европейска Турция. Слаба Богу значителните сили съсредоточени в Европейска Турция са достатъчни, както за потушаване на въстанието така и за побеждаванието на България, в случай, че тя би атакувала Империята или в случай, че императорското правителство намери за нужно да предприеме една война против Княжеството. Обаче, за да може да се държи пред Великите сили един език свободен, необходимо нужно е радикалното изчезвание на четите и да се надвие упорството, проявено досега от албанците в Дяково и Ипек. Един път тия резултати постигнати, императорското правителство ще може тогава да събере всичките си военни сили, които понастоящем са разхвърлени по разни места и да се държи на висотата на обстоятелствата.
*
30 май 1903 г.
Солунский валия телеграфира на Великия везир, че според една телеграма на рупчоский камаймакамин една дружина български солдати били съзрени около Димирджи при източно-румелийската граница и че между тая дружина имало и четници, а така също между българските солдати имало мнозина, които носили униформата на турски резервисти.
*
Великий везир телеграфира на солунския валия, че предвид миролюбивите уверения, дадени от страна на България, той не трябва да вярва на всичките донесения, които му се правят без предварителен контрол.
*
Солунский валия телеграфира, че революционера Марко, арестуван във време на инцидента заявил, че бомбите били скрити в бурета за риба и били изпратени от Цариград в Солун. Великий везир помолил министра на вътрешните дела да направи потребното, за да се изследва тая работа.
*
Турский посланик в Берлин съобщава, че се постарал да узнае възгледите на германското правителство относително поправянието от страна на Българското княжество на видинската крепост и издиганието крепости в някои места в Източна Румелия. Германский министър на външните дела отговорил, че преди да изкаже мнението си, той би желал да се срещне с граф Бюлов, който отсъствува от Берлин, и да иска обстоятелствени сведения по въпроса от германския представител в София. Министра признал, че това действие на Българското княжество е против Берлинский договор и че това обстоятелство давало на въпроса международен характер. Отоманский представител прибавя, че според неговото мнение германското правителство ще поиска да узнае преди да даде мнението си, възгледите на другите сили подписавши Берлинския договор.
*
31 май 1903 г.
Великий везир телеграфирал на отоманския комисар в София щото под предлог на неразположение да не присъствува на тържествата по случай откриванието на Бургаското пристанище, но да изпрати един свой представител.
*
Отоманското Министерство на външните работи съобщава на Великия везир, че според един рапорт на турския представител в Атина, гръцките власти арестували в Трикала и Лариса голямо число български агитатори, които се готвили да минат в Турция. Освен това атинската полиция арестувала 16 души признати да са били в сношение с Комитета в София, 10 от тях били изпратени в Измир с един турски параход, а другите 6 в Александрета.
*
1 юни 1903 г.
Великий везир съобщил на турския комисар в София, че новото донесение за мината под моста до тунела между Битоля и Велес не било вярно, тъй като от направеното разследвание се оказало, че такава мина не съществува и за което се умолявал комисаря да провери още един път донесението.
*
7 юни 1903 г.
Хилми Паша телеграфирал на Великия везир, че за да се тури край на българските чети към Прилеп, битолския валия искал да се изпрати там една дружина от Дяково. Великий везир дал съгласието си за това.
*
Турските власти от Дебър съобщават, че жителите на тая местност приели реформите и готвили да изпратят един благодарителен адрес до Султана. Хилми Паша съобщава, че въпреки тия уверения, не трябвало да се има пълно доверие у дебърци. Турский Министерски съвет, повикан да се произнесе по тоя въпрос е признал пълната точност на забележката на Хилми Паша, и че не трябвало да се прави никакво изменение в извънредните мерки, които са вземени от военните и граждански власти в тая страна.
*
8 юни 1903 г.
Солунский валия телеграфира, че около Рупчос, българите, освен военните мерки вече указани, предприели постройката на един форт върху една малка височина където изкарали и два топа.
ЦДА, ф. 3 к - F 14 - 14. 4 л., 14 - 3. 7 л.,14 - 14. 4 л.,14 - 1, 10 л. Оригинал. Ръкопис.
№ 12
ДОНЕСЕНИЕ НА УПРАВЛЯВАЩИЯ РУСКОТО КОНСУЛСТВО В СКОПИЕ ДО МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА РУСИЯ ЗА ВЪВЕЖДАНЕТО НА РЕФОРМИТЕ В МАКЕДОНИЯ, ЗА ПРИСЪСТВИЕТО НА ЧУЖДИ ВОЕННИ КОРАБИ В СОЛУНСКОТО ПРИСТАНИЩЕ, ЗА ПРЕМИВАНЕТО НА ЧЕТИ НА ВМОРО В МАКЕДОНИЯ, ЗА БЪЛГАРО-ТУРСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ДА СТАНОВИЩЕТО НА АВСТРО-УНГАРИЯ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС.
СКОПИЕ, 4 АПРИЛ 1903 Г.
По събраните сведения, работата по въвеждането на реформите в трите Румелийски вилаета се намира в следното положение:
ЖАНДАРМЕРИЯ И ПОЛИЦИЯ. - Организирането на жандармерията и полицията е завършено в целия Скопски вилает, с изключение на Ипекския санджак.
От общото число на жандармските длъжности (2824) за християните са предназначени 547 места, но от тях са заети за сега 317. Християните в болшинството от случаите са българи. От тях не се изисква турска грамотност. Офицерските места са предоставени изключително на мюсюлмани. Колкото до полицията, то в Скопски вилает при комплектоването на 162 редови, решено е да се назначат 32 християни; от тях за сега са назначени 26 (4 гърци, 7 българи, 4 евреи и 7 сърби); от 44 комисари 8 трябва да бъдат християни.
ПОЛСКИ СТРАЖАРИ (БЕКЧИИ). На селата с християнско или преобладаващо християнско население е разрешено да избират пъдари от своята среда. Селата с разноплеменно християнско население бекчиите се назначават от комисия от представители на християните от всяко племе. За отвърждаване на избраните бекчии, в столицата на вилаетите, санджаците и каазите се образуват комисии от представители на жандармерията, полицията и администрацията, които проверяват протоколите и, в случай на неодобрение, насрочват нови избори. - На основание на този регламент в трите Румелийски вилаета се избрани и утвърдени 600 бекчии. Допълнителен регламент ще бъде издаден след непродължително време.
ПРАВОСЪДИЕ. - Реформите в областта на правосъдието се изразяват засега в следното: съдилищата от 1 инстанция са разделени на граждански и углавни отделения; председателите на последните в бъдеще ще се назначават от правителството за съдилища от първа и втора инстанция; на кадиите ще се предоставя председателството само в гражданските съдилища. Членовете на углавните и гражданските съдилища от всички инстанции, избирани досега от населението, ще се назначават от правителството, при което едната половина от общия брой съдии - задължително от християните.
ПЪТИЩА ЗА СЪОБЩЕНИЕ. - Реформите ще се разпрострат и върху пътищата за съобщения; в този отрасъл във всичките шест Румелийски вилаета е решено да се отчисляват ежегодно 5 % от общата сума на доходите на всеки вилает за подобряване на шосетата и пътищата.
УЧИЛИЩА. - На първо време се предлага да се открият в трите вилаета на 500 начални училища и разходите по този параграф да се покрият от 1 1/2 % от вноските в полза на земеделските каси.
ДАНЪЦИ. - Вместо отменения илтизам (откуп) Хилми Паша предлага да се въведе система на събиране поземления данък. Данъчна единица се явява селото; основание за облагане на първо време ще служи средния доход от земята, изваден първоначално от цената на предишния откуп, а след това от реколтата от последните пет години. - Разпределянето на данъците ще се предостави на самите селяни.
СЪСТАВ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА. - Относно обновяването на личния състав на администрацията и полицията на Хилми Паша са направени вече първите стъпки, изразяващи се засега в уволнението от длъжност на 13 чиновници от гражданската администрация, 18 члена на съдилищата, 56 полицейски чина, 47 жандармерийски офицера и 884 редови.
МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС. В Солунското пристанище сега стоят десет чуждестранни военни кораби. Портата се е обърнала към австро-унгарското и италиянското правителства с молба да отзоват своите кораби, чието присъствие в Солунското пристанище предизвиква недоволство сред жителите. Посочените правителства обсъждат тази молба на Турция и в константинополските политически сфери предполагат, че двете ескадри в непродължително време ще бъдат отзовани. Редът в Солун се поддържа от турски войски. Целият град е разделен на участъци, като във всеки от тях има военен пост, който изпраща патрули.
- В “Times” съобщават от Солун, че в много кръгове се придържат към мнението, че само война между Турция и България може да подобри съществуващото положение на нещата на Балканския полуостров. Турското население до такава степен е настроено враждебно срещу българите, които счита за главни виновници на цялата бъркотия в Европейска Турция, че може да се очаква момента, когато ще започне поголовно клане на християните. Затова мнозина предпочитат войната.
Софийският кореспондент на същия вестник съобщава, че турското население в окръг Джумая е възмутено от набезите, извършвани през последно време от чети, които неочаквано нападали турците и убили много. Християнското население на много села от този окръг е напуснало домовете си и побягнало в планините. Българското население, граничещо с Турция е крайно недоволно от отношението на гражданските власти към въстаниците, които се връщат в родината, а също и към бегълците от Македония, търсещи приют на територията на княжеството. На 8 май българската войска е стреляла по една въстаническа чета, - били са около шестдесет души, - опитващи се да пресекат границата и да проникнат в Македония. Въстаниците били обкръжени от българската войска и се предали.
АВСТРО-УНГАРИЯ. Министърът на външните работи граф Голуховски е приемал тези дни членовете на управлението на Дружеството на австро-унгарската външна търговия, което е обърнало внимание на министъра върху необходимостта предвид усложненията на Балканския полуостров, да се вземат мерки за опазване интересите на австро-унгарските търговци, занимаващи се с износна търговия в Турция. В докладната записка, която е била представена на министъра, се говори, че тази търговия носи на Австрия 70 000 000 крони, че експорта в България се оценява кръгло на 20 000 000 крони, при което най-малко половината от тази сума я няма в наличност, тъй като тези страни трябва да сключват дългосрочни кредити. За това експортните търговци преживяват тревожно време и не могат да решат трябва ли да приемат отново правените от Турция и България поръчки или да се откажат от тях. Депутацията молила министъра на външните работи да предложи на дипломатическите представители на балканските държави да приемат мерки така че търговците от Австро-Унгария да не останат на загуба, вследствие смутовете обхванали Турция и България. Граф Голуховски изслушал с голям интерес заявлението на делегатите и им казал, че по негово дълбоко убеждение при твърдостта на руско-австрийската политика, настояваща за въвеждане на реформи в Македония, няма основание да се опасяват от сериозни усложнения на Балканския полуостров. Прискръбните епизоди, автори на които са били някои четници и анархисти, не трябва да смущават производителите и търговците в Австро-Унгария и да ги подтикват към скъсване на връзките с държавите от Близкия изток, тъй като, ако това се случи, незабавно тяхното място ще заемат по-малко страхливи конкуренти. Министърът добавил, че в дадения случай е необходимо разбира се да се действа с голяма предпазливост. От своя страна граф Голуховски е обещал незабавно да вземе всички необходими мерки, за да получи от австро-унгарските консули в Турция подробни доклади за положението на търговските дела в Отоманската империя.
- Унгарският министър-председател Селл е отговорил неотдавна в Камарата на депутатите на запитване за събитията в Турция и причините за пребиваването на австро-унгарска ескадра в Солунското пристанище. Унгарският премиер напомнил за заявленията, които им били направени по-рано относно целите и средствата на австро-унгарската политика в Близкия изток. Въпреки, че насоката на тази политика, - казал Селл, - сега не е променена, понастоящем може да се повдигне въпроса за посягане на върховната власт в Турция, тъй като поддържането на statuquo на Балканите лежи в основата на австро-унгарската политика. Цялата работа се свежда до това, че австро-унгарските военни кораби са се появили в Солунското пристанище след ужасните събития, станали в този град, за да защитят живота и имуществото на австро-унгарските поданици. Пристигането на военните кораби в Солун в никакъв случай не трябва да се счита за морска демонстрация. Колкото до заемането или завладяването на територии не може да става и дума, тъй като това съвсем не би съответствувало с австро-унгарската политика. Камарата на депутатите е приела за сведение съобщението на министър-председателя.
В. "Правительственный Вестник", № 101, 3 май 1903 г.
ЦДА, ф. 3 к - F 14 - 16, 2 л. Печатно на руски език. (Княз Фердинанд І върху първия лист на отрязъка е отбелязъл: "Verte!"
№ 13
ШИФРОВАНА ТЕЛЕГРАМА № 146 ОТ Д-Р ДИМИТЪР СТАНЧОВ, ПЪЛНОМОЩЕН МИНИСТЪР В РУСИЯ ДО ГЕН. РАЧО ПЕТРОВ ЗА РАЗГОВОРА МУ С РУСКИЯ ВЪНШЕН МИНИСТЪР ГРАФ ЛАМСДОРФ ЗА ПОЕТИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ОТ РУСКА СТРАНА ДА ГАРАНТИРАТ НЕПРИКОСНОВЕНОСТТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАНИЦИ ОТ КЪМ ТУРЦИЯ ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ БЪЛГАРИЯ ЗАПАЗИ НЕУТРАЛИТЕТ ПО ВРЕМЕ НА РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СЪБИТИЯ В МАКЕДОНИЯ.
ПЕТЕРБУРГ, 21 ЮНИ 1903 Г. (ПРИЕТА НА 22 ЮНИ).
Относително нотата № 236, Граф Ламсдорф ми каза: Княжеското правителство изглежда да няма доверие в обещаните задължения, които Царя и руското правителство са взели на себе си за подобрение положението в Македония и по въпроса че турски войски няма да влязат в България до где тя, както досега, пази порядък и не предизвиква затруднения. Признак на недоверие и един вид заплашвание, каквото българското правителство отказва отговорността, било обида спрямо Русия. Все таки руското правителство на ново уверява, че с визитата на Ламсдорф в София е взело върху си задълженията спрямо християните в Македония, които съгласно царската воля и могуща дума на Руский Император, ще се изпълнят, па даже разширят. Догде България продължава да противодействува на революционните елементи, Царя няма да позволи [ни] един турски войник да мине българската граница; вчера турский посланик, от името на Султана, увери графа, че Турция няма враждебни замисли против България - Зиновиев телеграфира в същата смисъл, като прибавя, че сведенията, с които разполага княжеското правителство не били точни, че сега за сега не могат оттегли турските войски, защото албанците [са] още немирни и мюсюлманското население разтревожено. Ламсдорф вярва, че България ще продължава доверието в руските царски задължения и няма са тревожи от неоснователни опасения за война и затруднения на Балканите.
Подп[ис] Станчов.
ЦДА, ф. 3 к - F 14 - 1, 2 л. Бланка. Препис. Ръкопис.