Българската общественост, обхваната от грижите, породени от жестоката икономическа криза, пропусна да забележи и да реагира подобаващо на едно нечувано сръбско кощунство с българската история. В Хилендарския манастир е зазидана килията на факлоносеца на българското Възраждане Паисий Хилендарски. И за кой ли пореден път това кощунство е направено от представители на сръбската държава, която е известна с това, че е потопила Македония в потоци от българска кръв и български сълзи, разрушила е хиляди български гробища, изгорила е милиони български книги и даже и днес продължава най-безцеремонно да упражнява най-жесток геноцид над българите в Сърбия  и БЮР  Македония.

Един от най-прославените български генерали от войните за национално обединение е командирът на легендарната конна дивизия, добруджанският герой генерал-лейтенант Иван Колев. Спасителят на Добрич, героят от Карапелит, Кочмар, Карамурад, Кубадин, страшилището за румънските завоеватели и техните съюзни войски и особено за прочутите руски казаци умира на върха на славата си на 29 юли 1917 г. Дълго време името му е свещено не само за признателните добруджанци, а и за всички българи. И така до 1944 г.

Излезе от печат и вече е пусната на книжния пазар новата ни книга „Виновниците за погрома на България през 1913 г.” със съставител Цочо Билярски. В тази книга за първи път в новата ни история изключително подробно и увлекателно са изнесени множество спомени и документи за живота и дейността на най-българския владика от края на 19 – ти и началото на 20 –ти  век – митрополит Методий Кусев.

Но най-силните, най-запомнящи се и най-вдъхновяващи са включените в сборника книги, статии и коментари на самия владика. В тях дядо Методий много увлекателно и емоционално посочва виновниците за погрома на България и изключително аргументирано оборва своите опоненти.
От цялата книга ясно се вижда, че целия си живот, цялата си творческа дейност митрополит Методий Кусев е отдал на българския род и опазването на неговите земи. Всеки миг от своето съществуване Методий Кусев посвещава на борбата за българска църква, за български училища, за политическа свобода и човешките права на всички българи, където и да се намират те.
И този личен и завладяващ пример на най-българския владика днес ни е нужен, за да вдъхновява и просвещава всички българи, а най-много днешните църковни водачи, просветни деятели и особено българските политици.

Никола Григоров