Не веднъж нашите читатели са имали възможност да се срещнат с родолюбивата дейност на Българския екзарх Йосиф I. Близо четири десетилетия, стоейки начело на Българската екзархия той отстоява пред Високата порта националните права на македонските и тракийските българи.

Като защитник на техните права той ще се застъпи пред младотурското правителство и в навечерието на Балканските войни. Приетите от турския парламент закони за вилаетите и за военната служба отменят правата на българите в империята, с които те са се ползвали до настоящия момент. Тези закони са от предприетата поредица от закони за отнемане на народностните права на нетурските малцинства в империята.

В началото на миналия век видния наш историк и педагог Георги Баласчев прави научна екскурзия до манастира „Свети Врач“ в Родопите. Тук той констатира, че манастира е ограбен от служилите преди в него гръцки монаси. Той констатира, че пазените в манастира ръкописи са откраднати и замъкнати в Гърция от гръцките монаси. Старобългарските надписи са заличени, а върху тях са изписани нови на гръцки език.

През 1930 г. в България излиза от печат книгата със спомените на полковник Леон Ламуш „Петнадесет години балканска история (1904-1918), отнасяща се за времето когато живее сред македонските българи.

Личността и дейността на Леон Ламуш (1860–1945) са достатъчно познати, за разлика на неговото творчество, което все още не е преведено. Същото се отнася и до запазената негова кореспонденция в българските архиви. Непозната остава и научната му дейност, когато се занимава с проблемите на балканските езици, книжнина и история. В творчеството си Леон Ламуш отделя особено внимание на македонския въпрос. За него населението в Македония е българско и езикът, обичаите и фолклорът му са също български.

Преди време народът ни отбеляза редица славни страници от борбите на българския народ и армия през Първата световна война, когато трябваше да си върнем заграбените от Сърбия, Гърция и Румъния български земи. В заграбените територии народа ни беше подложен на жестока денационализация и формен геноцид. В този геноцид съседите ни намериха подкрепа от страна на Великите сили, но най-много им съдействаше Русия, която по време на войната беше изпратила свои войски, както на Македонския, така и на Добруджанския фронт. На страната на нашите съседи-грабители воюваха още Англия, Франция и Италия. През тази война народът и армията ни показаха чудеса от храброст бранейки българските земи.