Макар че едва ли има некомпетентни българи, не познаващи развитието на македонския въпрос през последните десетилетия, както и отношенията между България и Македония на нашите читатели предлагаме две интервюта на един от редовните автори в сайта „Сите българи заедно“ Цочо Билярски.

Първото интервю Ц. Билярски дава пред кореспондента на скопското списание „Македонско дело“ Серьожа Неделковски в Скопие на 30 юни 1999 г. по времето на негова командировка там, заедно с Ива Бурилкова. Двадесет години по-късно през март 2019 г. към Ц. Билярски се обърна за интервю директорът на софийското списание „България Македония“ Иван Николов

Досега сте имали възможност да прочетете не малко материали за гръцката антибългарска политика за един многовековен период. Но с малко текстове за вътрешното положение в Гърция, може би с изключение на този за Хаджи Христо, сте имали възможност да се запознаете.

Сега ще можете да разгърнете страниците на почти неизвестните и недостъпни страници от спомените на българския генерал Илия Каблешков, който през 1915 и 1916 г. е военен аташе в Атина (по това време той е с чин майор, а от 1916 г. подполковник). След излизането на Гърция от неутралитета Каблешков е отзован и след завръщането си в България е включен във военните действия като командир на бригада от 2 пехотна дивизия, както и получаването на назначение за военен аташе в Цариград в турската главна квартира, по времето когато Турция е съюзник в Първата световна война. По-късно ген. Каблешков е назначен за началник на Военното училище в София.

За видният македоно-одрински деец Тома Карайовов (1868, Скопие – 1951, София) не веднъж е писано в сайта „Сите българи заедно“. Печатани са и негови материали, свързани както с развитието на македоно-одринското революционно и легално движение, така и за излизането му от ВМРО след 1934 г. (Вж „Тома Карайовов – дипломат, революционер или книжовник?“, „Разказът на Тома Карайовов за настаняването на сръбските войски в Скопие през 1912 г.“ и др.)

По време на Младотурската революция успоредно със съществуващата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) се създават редица други политически, професионални и културни организации на българите от европейските вилаети на Турция. На първо място това са Съюзът на българските конституционни клубове (СБКК), учреден през 1908 г., и Народната федеративна партия (Българска секция (БНФП).

МНЕНИЕТО НА НЕМСКИЯ ОФИЦЕР КАРЛ АЛМЕНДИНГЕР ВЪРХУ МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

През 1927 г. Националният комитет на Съюза на македонските благотворителни братства в България издава като самостоятелно издание на немски език статията на немския офицер Карл Алмендингер „Македонският въпрос“. Същата година тя е отпечатана заедно с друга статия на председателя на Балканския комитет в Лондон Едуард Бойл в отделна брошура. Още тогава тази статия прави впечатление както сред българската общественост, така и сред нейните немски читатели, тъй като преди българското й издание същата година тя е отпечатана в Берлинското „Wissen und Wehr“.