Три години преди да почине известния български военен и политически деец подполковник д-р Николай Петров Николаев (1887, Шумен – 1960, Стокхолм) публикува в американското списание „Американ Бългериан Ревю“ една статия върху насилственото русифициране на българския език и за създаването и утвърждаването на измисления след Втората световна война „македонски“ език. Тя е препечатана в най-големия български вестник отвъд океана „Македонска трибуна“. Убеден съм че повечето от нашите читатели не я познават и ще бъдат изненадани от категоричността на автора й. Тя е писана по времето когато д-р Николаев е професор във Университета в Упсала.

Макар, че не веднъж сме се спирали на биографията на този виден наш политически, държавен и военен деец ще повторя някои моменти от неговия живот и дейност.

На 5 декември 1917 г. генерал-фелдмаршал Август фон Макензен изпраща на издателя на едно от най-популярните по онова време българско списание „Илюстрация Светлина“ Юрдан Михайлов свой портрет с кратко посвещение - „Правдата ще победи. Макензен“. (Вж. „Илюстрация Светлина“, год. XXV, януари 1918 г., с. 13.) Въпросът е там, че не само че правдата не победи, но Родината ни излезе от тази война орязана, осакатена и ограбена. Но дали и в спомените на този висш германски военноначалник правдата беше водеща?

Макар че едва ли има некомпетентни българи, не познаващи развитието на македонския въпрос през последните десетилетия, както и отношенията между България и Македония на нашите читатели предлагаме две интервюта на един от редовните автори в сайта „Сите българи заедно“ Цочо Билярски.

Първото интервю Ц. Билярски дава пред кореспондента на скопското списание „Македонско дело“ Серьожа Неделковски в Скопие на 30 юни 1999 г. по времето на негова командировка там, заедно с Ива Бурилкова. Двадесет години по-късно през март 2019 г. към Ц. Билярски се обърна за интервю директорът на софийското списание „България Македония“ Иван Николов

Досега сте имали възможност да прочетете не малко материали за гръцката антибългарска политика за един многовековен период. Но с малко текстове за вътрешното положение в Гърция, може би с изключение на този за Хаджи Христо, сте имали възможност да се запознаете.

Сега ще можете да разгърнете страниците на почти неизвестните и недостъпни страници от спомените на българския генерал Илия Каблешков, който през 1915 и 1916 г. е военен аташе в Атина (по това време той е с чин майор, а от 1916 г. подполковник). След излизането на Гърция от неутралитета Каблешков е отзован и след завръщането си в България е включен във военните действия като командир на бригада от 2 пехотна дивизия, както и получаването на назначение за военен аташе в Цариград в турската главна квартира, по времето когато Турция е съюзник в Първата световна война. По-късно ген. Каблешков е назначен за началник на Военното училище в София.