Роденият в Македония Георги Попхристов (1876, с. Кръстофор, Битолско – 1962, София) е един от видните български революционери участвал почти 4 десетилетия в борбите за освобождението на българите от Македония и Тракия. Макар и останал до голяма степен в сянката на Тодор Александров, ген. Александър Протогеров и Иван Михайлов, той има голямо значение за революционното движение.

Г. Попхристов участва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация още от най-ранните години на нейното създаване. Той самият е не само революционер, но и дългогодишен учител. Г. Попхристов участва в дейността на ВМОРО от основаването й до 1930 г. 

Макар, че Турция през 1912 г. все още се намира във война с Италия, няколко месеца преди започването на Балканската война турските злосторничества над българите в Македония и Тракия не стихват. Българската преса, а и европейската не спират да информират читателите си за този формен геноцид над народа ни, останал извън държавните граници.

Три години преди да почине известния български военен и политически деец подполковник д-р Николай Петров Николаев (1887, Шумен – 1960, Стокхолм) публикува в американското списание „Американ Бългериан Ревю“ една статия върху насилственото русифициране на българския език и за създаването и утвърждаването на измисления след Втората световна война „македонски“ език. Тя е препечатана в най-големия български вестник отвъд океана „Македонска трибуна“. Убеден съм че повечето от нашите читатели не я познават и ще бъдат изненадани от категоричността на автора й. Тя е писана по времето когато д-р Николаев е професор във Университета в Упсала.

Макар, че не веднъж сме се спирали на биографията на този виден наш политически, държавен и военен деец ще повторя някои моменти от неговия живот и дейност.

На 5 декември 1917 г. генерал-фелдмаршал Август фон Макензен изпраща на издателя на едно от най-популярните по онова време българско списание „Илюстрация Светлина“ Юрдан Михайлов свой портрет с кратко посвещение - „Правдата ще победи. Макензен“. (Вж. „Илюстрация Светлина“, год. XXV, януари 1918 г., с. 13.) Въпросът е там, че не само че правдата не победи, но Родината ни излезе от тази война орязана, осакатена и ограбена. Но дали и в спомените на този висш германски военноначалник правдата беше водеща?