За видния политически и държавен деец Драган Цанков (9 ноември 1928, Свищов – 24 март 1911, София) сме се връщали не веднъж на страниците на сайта Сите българи заедно, но то е било главно за неговата дейност след Освобождението и за участието му заедно с Марко Балабанов в мисията до европейските държави след зверското потушаване на Априлското въстание (1976 г.).

Той е един рядък случай, може би в световната история, когато след като е осъден и интерниран във Враца и то след официалното му обявяване за луд е освободен и назначен за министър-председател. Великият Стефан Стамболов, негов съратник по това време, пише възторжено стихотворение, посветено на Драган Цанков, а неповторимият Алеко Константинов ще го използва като прототип в своя шедьовър „Бай Ганю“.

Досега имахте възможност да се запознаете с две изключително интересни статии от последните десетилетия на 19 век преди Освобождението на видния историк, публицист и краевед Петър П. Карапетров.

Сегашната трета по ред статия ни връща към един по-ранен период (1866-1867 г.), в който Тайният централен български комитет изпраща до турския султан Абдул Меджид мемоар, в който се предлага създаването на дуалистична турско-българска монархия по подобие на наскоро обявената Австро-Унгарска монархия. П. Карапетров не само прави анализ на този важен документ и представя неговите вероятни автори, но и дава пълния негов текст. Карапетров се спира и на откликът, който предизвиква в тогавашното българско общество мемоар и последвалият протест от страна на Иларион Макариополски и д-р Стоян Чомаков.

Досега многократно сме се връщали върху темата за Съединението на Княжество България с Източна Румелия и за последвалата го Сръбско-българска война от 1885 г. Вече имахте възможност да се запознаете с решенията на Цариградската и Букурещката конференции и с приетите два договора - Топханенския акт от 5 април 1886 г. и Букурещкия договор от 19 февруари 1886 г., както и с техните коментари от видните български прависти и специалисти по международните отношения д-р Богдан Кесяков и професор Георги П. Генов от публикациите им през 1926 и 1940 г.

В предишния материал имахте възможност да се запознаете със статията на Петър Карапетров за сръбската политика към народа ни от средата на 19 век до Сръбско-българската война (1885 г.).

Сега ще имате възможност да прочетете една негова изключително интересна статия, която отново вземам от същата негова книга (Петр П. Карапетров, Сбирка от статии. Средец, 1898). Тук панагюрският изследовател се спира накратко на историята и дейността на Българския революционен комитет (БРЦК), започвайки от годината на неговото учреждаване и достигайки до Априлското въстание (1876 г.).