За Балканските войни има огромна по обем литература и едва ли все още има нещо неясно около тях. Публикувани са и документите отнасящи се за нейната подготовка, развитие, противопоставяне на съюзниците, както и последиците от тях. Хиляди са публикуваните страници на спомени и дневници на държавници, политици и участници във войните. Разполагаме вече на български език и с пълното издание на Карнегиевата анкета, но все още на български език от чуждестранните цветни книги, макар и не в пълния и вариант, е единствена Руската оранжева книга. Станаха известни и части от книгата със сръбски дипломатически документи на сръбския дипломат д-р Милан Богичевич.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 3

Този материал, който ще имате възможност да прочетете е продължение на предишните два текста и е посветен отново на свикването, провеждането и решенията на Сердикийския събор. Той е представлява глава пета от изследването на архимандрит д-р Антим Шивачев (по-късно Ловчански митрополит Антим) „Християнството на Балканския полуостров. Поява и разпространение през първите пет века и в България до Св. Цар Бориса (принос към най-старата история на християн ската църква в Балканския полуостров)“ (София, 1929).

Авторът и тук заделя много място за проучването историята на днешната наша столица като световен християнски център и любимо място на римските императори, както с прекрасната си природа, многобройните минерални извори и средищното място което заема. Архим. Шивачев още в самото начало цитира думите на родения в нашите краища римски император Константин Велики „Сердика е моят Рим“.  

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 2

В творчеството си Ловчанският митрополит Антим (1937-1939) утвърждава твърдо тезата за разпространението на християнството по българските земи още от най-дълбока древност и то векове преди официалното му приемане по времето на цар Борис – Михаил.

В този материал ви предлагам текстовете на следващите две глави от книгата на Ловчанския митрополит Антим (д-р Антим Шивачев) от книгата му „Християнството на Балканския полуостров. Поява и разпространение през първите пет века и в България до Св. Цар Бориса (принос към най-старата история на християнската църква в Балканския полуостров)“ (София, 1929 г.).  Това са трета и четвърта глави - „Апостолски приемници и християнски църкви във вътрешността на по-луострова“ и „Ереси и църковни събори на Балканския полуостров“. Те са хронологическо продължение на предния му разказ и достигат до свикването на Сердикийския събор в 343 г. в сегашната наша столица.

През 1919 г., когато българското общество отново поставя въпроса за виновниците за двете национални катастрофи Григор Василев (24 юни 1883 г., с. Радово, Трънско - 7 ноември 1942 г., София) издава един доста дебел том с парламентарните си речи за времето от 1914 до 1918 г. Те представляват изключително ценен извор не само за неговата дейност като народен представител, но и за ролята на Демократическата партия в Народното събрание през този важен период от нашата история.

С особена стойност е една от най-ранните му речи през април 1914 г. като депутат от опозиционната тогава Демократическа партия. Тази реч Гр. Василев произнася пред Парламентарната изпитателна комисия за Балканските войни. Речта на този бележит български парламентарен оратор е базирана не само на богат фактически материал, но и на личните му впечатления от воденето на Балканските войни, в които той е участник, а не страничен наблюдател, както редица от останалите парламентаристи.