АКАДЕМИК ДИМИТЪР МИШЕВ ЗА НАЧАЛОТО НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ
Точно преди четиридесет години имах възможност да се запозная с архивното наследство на големия български книжовник Димитър Мишев. Интересът ми нарасна и успоредно с работата ми по неговия архив изчетох и голяма част от неговото творчество. От всичко, което прочетох най-голямо впечатление ми направи книгата му „България в миналото“, която пише по време на Първата световна война и издава на няколко европейски езика. Сборниците с архивни документи, които издава през дългогодишното си творчество и днес са основно историческо градиво, а по времето на Парижката мирна конференция след Първата световна война ще послужат на Българската делегация при подготовката на документите, в които тя ще обоснове правата на България върху Тракия, Македония и Добруджа. За съжаление победителите нямат ум, морал, човещина, очи и уши да прозрат историческата правда, която големият българин прокламира по време на пребиваването си в Швейцария, като създател и ръководител на „Българския съюз в Швейцария“.
ПРИЛЕП – ХИЛЯДОЛЕТНА БЪЛГАРСКА ТВЪРДИНА
|
(ЕДНА РЕЧ НА АКАД. ИВАН ДУЙЧЕВ ОТ 1941 Г.)
Все още нашата наука е в дълг към един от най-бележитите български революционери - Гьорче Петров. Той е и един от видните идеолози и ръководители на ВМОРО. Изминаха повече от 120 години от първото издание на неговите „Материали за изучванието на Македония“, отпечатани тогава в незначителен тираж за нуждите на Военното ни министерство. Най-познати и популярни са неговите спомени, а през последните десетилетия бяха публикувани и негови писма, свързани с революционната му дейност. Но това е толкова малко и незначително сравнено с неговата огромна творческа дейност, свързана с борбите за освобождението на македонските и тракийските българи. Г. Петров освен идеолог на Вътрешната организация е и забележителен публицист с огромно наследство, разпръснато из българската периодика. С голяма стойност са и неговите работи свързани с географията на Македония.
Два месеца след освобождението на Вардарска Македония представителна група от професори от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, представляващи неговия Академичен съвет, посещава Македония. В състава й влизат професорите Михаил Арнаудов, Петър Мутафчиев, Иван Снегаров, Иван Дуйчев, Стефан Цанков и Стоян Романски. По пътя си те посещават едни от най-светите за нас българите места в Македония – Охрид, Скопие, Битоля и Прилеп, където произнасят речи пред многолюдни митинги и събрания. Речите са публикувани по-късно като „поклоннически слова“. Ораторите не крият радостта си от освобождението на Македония и към започналото обединение на българските земи и народ.
(ЕДНА РЕЧ НА ПРОФ. МИХАИЛ АРНАУДОВ В БИТОЛЯ ПРЕЗ 1941 Г.)