БЪЛГАРСКИЯТ ЕКЗАРХ ЙОСИФ I ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЦЪРКОВНИЯ ВЪПРОС И ЛАМТЕЖИТЕ НА СЪРБИ, ГЪРЦИ И РУМЪНЦИ КЪМ МАКЕДОНИЯ
(Продължение)
Този материал не е обикновено продължение на преди публикувания.
В две свои поверителни писма Българският екзарх Йосиф I до Варненския и Преславски митрополит Симеон, по това време и председател на Светия Синод на Българската православна църква споделя притесненията си относно развитието на църковния въпрос в Македония. Писмата са от началото на 1904 г. и са само няколко месеца след избухването на Илинденско-Преображенското въстание и след налагането на Мюрцщегските реформи на Високата порта.
ЙОРДАН ЙОВКОВ КАТО ВОЕНЕН ПИСАТЕЛ
БЪЛГАРСКИЯТ ЕКЗАРХ ЙОСИФ I ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЦЪРКОВНИЯ ВЪПРОС, ОБЯВЕНАТА СХИЗМА ОТ ЦАРИГРАДСКАТА ПАТРИАРШИЯ И РУСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС
Като че ли не остана нищо неясно около живота и дейността на Българския екзарх Йосиф I. Акад. Михаил Арнаудов публикува две негови биографии, като от първата беше отпечатан само първия й том, докато втората обхващаше целия му живот, но беше съвсем кратка. Не веднъж акад. Арнаудов публикува и едни от най-значителните документи, свързани с Екзарх Йосиф I и Българската екзархия. А може би едни от най-хубавите и най-емоционални страници за Екзарх Йосиф I са написани от Симеон Радев и Христо Бръзицов. И двамата бележити македонски българи разказват за познанството и близостта си с великия българин по време на детските и ученическите си години в Цариград.
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ В СПОМЕНИТЕ НА П. К. ЯВОРОВ
Гоце Делчев не ни оставя своите спомени, но той говори за себе си и за революционната си дейност чрез словото на П. К. Яворов, където имаме възможност да се срещнем с истинския революционер – Апостола на свободата на поробените българи от Македония и Тракия. Всред всичко писано за Гоце Делчев се откроява тази биография, тъй като тя е писана от най-близкия му приятел поета-революционер Пейо Крачолов Яворов. За пръв път те е публикувана през 1904 г. След тази дата тя е публикувана многократно. Наскоро след отпечатването й биографията на Гоце е оценена изключително високо като е премирана от Българската академия на науките.
ОБРЪЩЕНИЕТО НА ПРОФ. Д-Р АВГУСТ ФОРЕЛ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРЕЗ 1918 Г.
Основните му трудове – „Половият въпрос. Естественонаучно, социоложко, хигиенно и психоложко изследване“ и „Конфликти в половия живот в и извън брака“ са познати и отдавна преведени на български език (1929, 1993). Проф. А. Форел не веднъж взима отношение към съдбата, стремежите и противопоставянията на балканските народи. Същевременно правят впечатление особено неговите симпатии към нашия народ. Той изразява своите съчувствия към народа ни на два пъти, като и двете му обръщения към българския народ са в навечерията на първата и втората национални катастрофи (1913 и 1918 г.).
|
В творчеството си Йордан Йовков рисува героичните битки на армията и народа ни по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа. И до днес остава ненадминат нарисувания от него портрет на Добруджанския герой генерал Иван Колев, който на смъртния си одър след като му прочитат разказа „Мустафа Ачи“ ще се насълзи от разказа и изплувалия в съзнанието му спомен и ще промълви „Така беше!“
Името на големият приятел на народа ни швейцарския учен проф. д-р Август Форел (1 септември 1848, Морж – 27 юли 1931, Иворн) е известно и популярно в страната ни.