90 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА МНОГОТОМНАТА ПОРЕДИЦА „ЛОВЕЧ И ЛОВЧАНСКО“ - МАТЕРИАЛИЗИРАНАТА ИДЕЯ НА ПРОФЕСОР БЕНЮ ЦОНЕВ

Тази година се навършват 90 години от излизането на книга първа на библиотечната поредица „Ловеч и Ловчанско“, от която излизат 7 тома. Идеята и програмата за създаването на поредицата е на родения в Ловеч проф. Беню Цонев и на живеещите в София ловчалии. За съжаление проф. Б. Цонев умира 3 години преди нейното начало, но първата книжка е посветена на неговата памет. Като първи материал в нея е включена биографична статия от друг бележит ловчалия проф. Анастас Иширков, а като предговор отново проф. Иширков разказва за възникването на идеята за поредицата и заслугите за нея на проф. Б. Цонев. Той включва в предговора речта на проф. Б. Цонев пред Ловчанското културно и благотворително дружество в София, в която излага идеята и Програмата за географското, историческо и културно описание на Ловеч и Ловчанско.

продължава>

 

И ИСТИНСКАТА РУСКА НАУКА ОТХВЪРЛЯ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА МАКЕДОНСКИ ЕЗИК

(ПОЗИЦИЯТА НА ПРОФ. АФАНАСИЙ СЕЛИШЧЕВ)

Тези дни отбелязваме годишнините от рождението и смъртта на един от най-големите учени от миналия век професор Афанасий М. Селищев (11 януари 1886 – 6 декември 1942). Той е международно признат като един от най-видните езиковеди и познавачи и изследователи на славянските езици и на диалектите им. А. Селишчев е професор в Иркутския, в Казанския и в Московския университети. Той е член-кореспондент на АН на СССР, на Българската академия на науките, на Македонския научен институт и на редица други руски и международни научни институти и дружества. Неговото творчество е добре познато и издавано в както в Русия, така и в България. Същевременно той е един от най-мразените и отхвърляни учени в Сърбия и Македония, тъй като е безкомпромисен по отношение на фалшификациите към историческото наследство и езика на македонските българи и изобщо на западнобългарските говори. 

продължава>

 

СРЪБСКО-РУСКИЯТ ПАЗАРЛЪК ПРИ ЗАГРАБВАНЕТО НА ЗАПАДНОБЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ 1877-1878 Г.

В дневничните си записки граф Н. П. Игнатиев изключително лаконично отбелязва за разговорите си с полковник Георги Катарджи, проведени през Руско-турската война (1877-1878 г.). И като че ли тези срещи остават почти неизвестна за нашата историческа наука, а те не само са от голямо значение за бъдещето на България, а дори от решаващо при определянето на границите на възобновената българска държава в Сан Стефано и Берлин през 1878 г.

продължава>

 

ОТНОШЕНИЕТО НА ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ И НА ЦК НА ВМРО КЪМ СТАТИСТИКАТА НА МАКЕДОНИЯ ОТ ПРОФ. ЙОРДАН ИВАНОВ

Последният организационен конгрес на ВМОРО е Кюстендилският общ конгрес от март 1908 г. Централният комитет на Организацията след възстановяването й през 1910 г. е избран по кореспондентски път, което е регламентирано от устава и правилниците й. След второто й възстановяване след Първата световна война довоенният състав на ЦК се събира на конференция, на която е приета декларация за бъдещата й дейност, изработена от Тодор Александров.

продължава>

 

КАКВО Е СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ?

ПРЕЗ 1906 Г. ОТГОВОР ДАВА ПРОФ. ЙОРДАН ИВАНОВ

Наскоро бяхме свидетели на прекръщаването на Бившата югославска република Македония на Северна Македония. Гърците заедно със скопските отцеругатели и майкопродавци за пореден път се погавриха с България, прехвърляйки й горещия картоф - нерешеният за повече от столетие Македонски въпрос. Това на практика е поредната национална катастрофа за нашия народ, тъй като ако териториално Македония (Вардарска и Егейска) беше откъсната от общото българско отечество, то сега вече се направи доста успешен опит да се откъсне и от сърцата и съзнанието на българите.

продължава>