Един от най-сериозните изследователи на биографията на Неофит Бозвели е акад. Михаил Арнаудов. Познати са неговите изследвания „Неофит Хилендарски Бозвели – живот, дело, епоха“ (1930), „Непознатият Бозвели“ (1942), както и десетки негови по-малки приноси.

(Вж. и нашия материал „Проф. Михаил Арнаудов за личността и делото на Неофит Хилендарски Бозвели (170 години от смъртта на авторът на „Мати Болгария“.)

В „Непознатият Бозвели“ той за първи път събира на едно място всичките известни му документи за Неофит Бозвели, а през 1968 г. издателство „Български писател“ издаде едно шуто издание „Неофит Бозвели, Съчинения“. Но и до днес не разполагаме с ново по-пълно издание на запазените архивни материали на Неофит Бозвели.

Тия дни на 15 януари се навършиха 148 години от рождението на един от най-големите български военни историци генерал-майор Йордан Венедиков. Въпреки, че и друг път за него сме писали в сайта „Сите българи заедно“ и сега ще припомним най-важните дати и моменти от неговия живот.

Така също, преди време през 2012 г. публикувахме в Библиотека „Сите българи заедно“ като № 30 от поредицата неговата книга -  „Въстание и война за освобождение на България“. Освен тази книга досега са издадени голяма част от неговите исторически изследвания, които днес са библиографска рядкост.

Въпросът за българската схизма в продължение на век и половина вълнува не само историческата наука, но и редица от църковните ни историци. Дори прави впечатление, че и днес некомпетентни, но политически ангажирани учени продължават да стоят на позицията на едновремешните фанариоти и на официалната руско имперска политика в българо-гръцкия спор наченат в средата на XIX век.

Ако трябва да отбележим постиженията на българската наука в изследването на българската схизма не можем да отминем изследванията на български професори Иван Снегаров, Васил Златарски, Михаил Арнаудов, Радослав Попов и някои други, включително и от най-добрите руски историци, каквито са Голубински, Селишчев и редица други.

Нямам намерение тук в този кратък материал да пиша история на Троянския манастир „Успение на Пресвета Богородица“ и на моето родно село Орешак. Такива истории, макар и кратки, и непълни съществуват. Село Орешак е едно от най-красивите места в Родината, а манастирът е един от най-старите български манастири, тясно свързан със съдбините на народа ни. Там е създаден и революционен комитет само от монаси от самия Апостол на българската свобода – Васил Левски, а председател на комитета е игумена на манастира архимандрит Макарий.