ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 2

В продължение на повече от четвърт век д-р Ганчо Ценов води непрекъсната война с проф. Васил Златарски, която започва от 1914 г. когато кандидатурата на д-р Ценов за доцент по история в Софийския университет е отхвърлена, при което проф. Златарски е основния рецензент на неговия представен труд. Тази война продължава и след смъртта на проф. Златарски, когато отново д-р Ценов се кандидатира за неговото овакантено място като ръководител на катедра. Независимо, че проф. Златарски е вече починал битката срещу д-р Ценов е поета от колегите на Златарски и на негово място като ръководител на катедрата е назначен професор Петър Ников, докато битката се пренася на терена на тогавашния съд.

Вече посетителите в сайта имаха възможност да се запознаят с едно от писмата на д-р Ганчо Ценов до министъра на просветата Петър Пешев (от 22 март 1914 г.) след като неговата кандидатура за доцент по история в Софийския университет е отхвърлена. Тъй като основният рецензент е професор Васил Златарски, който дава отрицателна рецензия на труда на д-р Г. Ценов „Произходът на българите и начало на българ¬ската държава и българската цръква“ основните стрели на отхвърления кандидат са насочени предимно към рецензента, утвърден български историк и уважаван далеч извън границите на страната.

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

За биографията на архимандрит Неофит Бозвели Хилендарски от голяма значение са публикуваните през 1964 г. от проф. Ванда Смоховска-Петрова и рапорти на Михаил Чайковски до Адам Чарториски в книгата й „Неофит Бозвели и българският църковен въпрос (Нови данни из Архива на А. Чарториски)“.Те също се съхраняват в архива на княз Адам Чарториски в музея „Чарториски“ в Краков. Те заедно с публикуваните от К. Суходолска през 1894 г. спомени на Чайковски дават още по-пълна картина за живота и делото на Неофит Бозвели и неговите съвременници българи, борци за църковна самостоятелност (Вж. К. Суходолска, Българите в неиздадените мемоари на Чайка Чайковски, СБНУ, Х, 1894 г.).

Д-р Ганчо Ценов завършва история с първия випуск във Висшето училище в София, което е последвано от кратковременно учителстване във Видинската мъжка гимназия и работа във Военното министерство. През 1899 г. той спечелва конкурс и заминава на 4-годишна специализация в Берлинския университет. Тук защитава дисертация на тема за Наполеоновата война срещу Русия - „Кой е запалил Москва в 1812 г.?” (Wer hat Moskau im Jahre 1812 in Brand gesteckt?, Gantscho Tzenoff.), която е отпечатана през 1900 г. на немски език от Nachdr. d. Ausg. Ebering, Berlin.