ПРОФ. ИВАН ДУЙЧЕВ ЗА УДАРА, КОЙТО БЪЛГАРСКИЯТ ЦАР САМУИЛ НАНАСЯ НА СЪРБИТЕ ПРЕЗ 998 Г.

„В дни на изпитания за българите, към тяхната Родина могли да се насочат съюзените пълчища на съседи от запад и юг.“

Иван Дуйчев

Когато през 1937 г. в Париж е публикуван документален сборник за Светогорската Лавра, обхващащ времето от 897 до 1178 г. проф. Иван Дуйчев попада на важен документ от 993 г. Документът се отнася за една сръбска мисия до византийския император Василий II българоубиец, за създаване на византийско-сръбска коалиция срещу българската държава, начело на която е цар Самуил. 

Българската общественост е добре запозната с ролята на Цариградската патриаршия и на гръцката държава в развитието и разрешаването на българския църковен въпрос. Сега ще имате възможност да се запознаете с една тема, малко позната, макар и неотделима от общото антибългарско настроение и действия в нашата южна съседка.

През 1944 г. в самото навечерие на 9 септември 1944 г. излиза една не голяма по обем книга на видния български учен проф. Иван Дуйчев „Страници от българското минало“. Съдбата на тази книга не е много ясна, но тя бързо изчезва от тогавашния книжен пазар. Тя става рядкост и сред антикварните книги през по-късните десетилетия. Няма да се спирам на нейното съдържание, макар че то вероятно се оказва решаващо и за по-нататъшната съдба и за репресиите над големия учен със завиден международен авторитет.

Сто и четиридесет години след възникването на македонския въпрос той най-накрая намери своето разрешение, но за съжаление без българско участие. Сърбия и Гърция в продължение на повече от век водиха борба за отнемането на един от съставните дялове на Българското Отечество – Македония - от Майката Родина. Най-после техните потомци – днешните гърци и скопските сърбомани успяха да го осъществят с подкрепата на целия ЕС, НАТО и САЩ, докато българската страна продължава да не взима отношение към един от най-важните въпроси от съвременната ни история.

Името и дейността на Михаил Чайковски (Садък паша) е известно и достатъчно популярно сред научните среди в България. Неговото име като Садък паша не рядко се среща и в спомените на някои дейци от епохата на Българското възраждане.   Сред популяризаторите на неговата дейност на първо място трябва да посочим Симеон Радев и проф. Никола Милев, а сред по-новата генерация на изследователи на водещо място е проф. Ванда Смоховска-Петрова. Проф. В. Смоховска-Петрова успя да издири и публикува значителна част от неговото архивно наследство, свързано с България и българите, съхранявано в Краков в архива на Адам Чарторизки.