Статии

ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО, ЦИНИЗМА И СЪУЧАСТИЕТО НА ТУРСКИТЕ ДЪРЖАВНИЦИ АБДУЛЛАХ ГЮЛ, РЕДЖЕП ЕРДОГАН И АХМЕТ ДАВУТОГЛУ В ГЕНОЦИДА СРЕЩУ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Една от най-често употребяваните думи от държавните ръководители на съседните нам държави относно двустранните ни  отношения е добросъседството. Няма среща, няма интервю, в които поне няколко пъти да не бъде спомената тази дума, разбира се, така украсена и нагласена, че да ти се приплаче от умиление какви прекрасни и добросърдечни комшии си имаме и колко много те са загрижени за развитието на добросъседските ни отношения! И то отвсякъде! Като се почне от север - православно-християнската Румъния, после от запад - православно-християнската „братска и славянска“ Сърбия и уродливото й отроче - БЮРМакедония, веднага след тях от юг - извора на православното християнство Гърция и се стигне до югоизток - „най-приятелската“ република Турция. Та като слуша човек управниците на комшийските ни държави, иде му да ревне на глас от такова българолюбие, да се засрами дълбоко в себе си и одма да го загризе съвестта, че ний, българите, сякаш сме най-несъобразителните егоисти и най-лошите хора на Балканския полуостров за нашите комшии. Ама от лоши по-лоши!

продължава>

 

ЕДНА ЗАБРАНЯВАНА И МАЛКО ИЗВЕСТНА КНИЖКА НА ГЕОРГИ РАКОВСКИ ЗА РУСКАТА АНТИБЪЛГАРСКА ПОЛИТИКА

Брошурата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” бащата на българската национална революция Георги С. Раковски отпечатва през 1861 г. Повод за нея е постигнатото споразумение между руското правителство и Високата Порта за преселването на българското население от Видинския край в пределите на Южна Русия и размяната му с татарско и черкезко население. До тогавашния момент никой не е разкривал и бичувал така директно руската политика спрямо българите и спрямо другите народи, живеещи в нейната територия. Със словото си, нетърпящо никакви възражения, и основаващо се на фактите и на собствените му наблюдения, Раковски потвърждава думите на Карл Маркс, който по това време определя Русия като „тюрма на народите”. След публикуването на тази брошура и на статиите си за руската политика Г. Раковски е обявен за персона нон грата от руските власти  и му е забранено да пътува до Русия и да пребивава в нея.

продължава>

 

АНТИБЪЛГАРСКАТА ДЕЙНОСТ НА РУСКИЯ ГЕНЕРАЛЕН КОНСУЛ В СОЛУН ИВАН ЯСТРЕБОВ

В края на XIX и в началото на XX век Русия следва открита антибългарска политика по всички аспекти на българския национален въпрос. Това важи особено за Македония, където противобългарските й действия с течение на времето се засилват.
Първо, веднага след Сан Стефано под гръко-фанариотския натиск Русия се отказва да окупира Македония чрез свои войски, каквото право тя има по договора от 3 март 1878 г. като победител във войната срещу Османска Турция. Така „освободителката” реставрира турската и гръко-фанариотската власт в Македония, което влошава положението на местните българи. Те са чакали руските войски с нетърпение да ги освободят, но вместо това с руска подкрепа получават ново робство, което забавя и дори спира възрожденските процеси сред тях. За македонските българи Русия никога не става освободител. Когато те започват новия етап в своята борба за църкви, училища и истинско освобождение с оръжие в ръка, тъкмо Русия се оказва последният най-силен гарант за властта на турския поробител. Накрая през Междусъюзническата война от 1913 г., водена от България главно за освобождение на Македония, Русия не само не допусна присъединяването й към България, а съдейства за откъсването на тази изконна българска земя и за налагането на новото, още по-кърваво православно сръбско-гръцко робство над македонските българи.

продължава>

 

КЛАНЕТО НА 200 БЪЛГАРИ В СЕРСКАТА ГРЪЦКА ДЕВИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1913 Г.

Въпреки ужасите, които съпътстват всяка война, към нея от античността до ден днешен се е прибягвало по най-различни поводи и тя, макар и отхвърляна днес като възможност за разрешаване на международни и междусъседски отношения, се среща отново и в наши дни. За спазването все пак на някакви норми по време на войните международните мирни и правни, човеколюбиви организации са приели конвенции по отношение на правилата за воденето на войните, без да бъде засягано мирното население. Друг е въпросът доколко тези конвенции са спазвани или нарушавани, тъй като на война винаги са надделявали низките страсти. За това французите имат една крилата максима, която като че ли стана норма за поведение във военно време: „На война като на война!” Отмина ХХ век. Един век, който се характеризира не само с най-жестоките войни, които човечеството преживя, но и един век, в който бяха променени и редица установени в дипломацията норми през предните векове. Това беше век, когато победените народи и виновниците за войните на международните мирни конференции вече не бяха изслушвани, а съдени и наказвани, без да се вземат предвид и техните искания и права, независимо от това дали имат основание, или не. Съдеха се не отделни виновници за войните, а цели народи. Ако днес бъде създадена карта на наличието на малцинства по Земното кълбо, ще се установи колко шарена е тя и че това не е само икономическа и политическа емиграция, а населения, завладени от съседите победители.

продължава>

 

ПЛОВДИВ - НАЙ-СТАРИЯТ ЖИВ ГРАД В ЕВРОПА И ЕДИН ОТ НАЙ-СТАРИТЕ В СВЕТА

Пловдив - вечният град на България, е с неповторимо културно-историческо наследство и хилядолетна история. Пловдив е връстник на Троя и Микена, по-стар от Атина и Рим. Първите праисторически поселения на територията на днешния град се появяват през неолита, преди повече от осем хиляди години. Те носят условното наименование „селищни могили” и съдържат богати културни напластявания, в които археолозите откриват оръдия на труда, глинени съдове, предмети от домашния бит и религиозния култ. В много от тях поселищният живот продължава през каменно-медната, бронзовата и отчасти през старожелязната епоха. А животът на територията на града не е прекъсвал през тези осем хиляди години. Това дава основание на мнозина археолози и историци да определят Пловдив като най-стария жив град в Европа и един от най-старите в света. Това стана особено актуално през 2010 г. след направена класация от английски археолози, публикувана в авторитетни издания.

продължава>

 
Още статии...