Статии

УСТАНОВЯВАНЕ НА БЕЖАНЦИ В АСЕНОВГРАД И РЕГИОНА В ПЕРИОДА 1923-1928 Г.

Това съобщение цели да допълни някои моменти от цялостната картина на установяване и устройване на бежанците в Асеновград и региона между двете световни войни. Без да се базираме на строги статистически данни можем да си позволим да твърдим, че десетилетието между 1920 - 1930 г. е съдбовно за Асеновград в няколко аспекта:
1. Демографски промени – две трети от населението на града по различни причини след военния период напуска селището.
2. Икономически промени – икономиката, базирана на традици-онното лозаро-винарство вече се променя в посока тютюнопроизводство.
3. Социални промени – голяма част от сравнително богатото гръцко население напуска града и на негово място се установяват тракийски и македонски бежанци, които идват в селището „голи, боси, без дом и средства” (Згрипаров 1969, 89).

продължава>

 

СРЪБСКИТЕ РЕПРЕСИИ НАД ВАСИЛ ЛЕВСКИ В ЗАТВОРА В ЗАЙЧАР ПРЕЗ 1868 Г.

Последните събития около умишленото проваляне от сръбските власти на тържеството пред паметника на В. Левски в Босилеград ни връща назад във времето.
Народът ни е казал: „Вълкът козината си мени, но нравът не”. В случая под вълка разбираме Сърбия. За България и българския народ тя наистина има вълчи апетит да граби земите му и да преследва, репресира и избива всеки българин, който се изпречи на пътя й.
Точно когато поредното българско правителство по стара антибългарска традиция обяви безрезервна подкрепа за Сърбия относно нейните мераци за членството в ЕС, същата тази държава се изгаври по най-безцеремонен начин с целия български народ. Обектът на сръбската атака бе Апостола на свободата Васил Левски.

продължава>

 

ИСТОРИЯТА НА „БЕСНИЯ СТРАЖИНСКИ” ПОЛК, ИЛИ ДЕВЕТИ ПЕХОТЕН ПЛОВДИВСКИ НА Н.Ц.В. КНЯГИНЯ КЛЕМЕНТИНА ПОЛК

 

Пловдивският пехотен полк е създаден с Указ № 61 на българския княз Александър І от 23 декември 1885 г. Ние, историците, обикновено казваме, че е наследник на славните бойни традиции на Първа и Втора дружини на Източнорумелийската милиция. Но всъщност неговото начало откриваме в първите дни на възраждането на българската армия през пролетта на 1877 г. при създаването на Българското опълчение. След пет века турско робство и липса на българска държава и войска, руските офицери се отнасят скептично и даже подигравателно към довчерашните хъшове и комити. Веднага след обявяването на Руско-турската война прокудените от българските земи синове на Родината постъпват като доброволци и формират първите шест дружини. След сраженията при Стара Загора, Шипка и Шейново даже старите генерали като Столетов прекланят глава пред техния подвиг и признават, че те се бият по-добре от руските воини. От времето на Руско-турската война датират понятията „българска атака” и „българска контраатака”. След войната на база опълченските дружини на 8 юли 1878 г. се създава Българската земска войска. Героичната четвърта дружина се установява в Пловдив и се преименува в 20-а Пловдивска дружина. Малко по-късно от нейния кадър се формира и нова - 21-ва дружина. След разпокъсването на българските земи и създаването на Източна Румелия двете дружини получават нови наименования - 1-ва и 2-ра Пловдивски дружини на Източнорумелийската милиция.

продължава>

 

СЪРБИЯ УНИЩОЖАВА БЪЛГАРСКАТА ЗАЙЧАРСКА ЧЕТА ПРЕЗ 1867 Г.

През 1867-1868 г. разработената от войводата Георги Раковски четническа тактика за освобождение достига своите кулминационни изяви. Тогава в българските земи нахлуват подготвените от емиграцията многобройни чети. Колко са те? Трудно е да се даде точен отговор на този въпрос, още повече че не всички, които са подготвени, нахлуват. Обикновено в българската историография акцентът в описанието на четническите действия през тези години пада върху три чети: на Филип Тотю и Панайот Хитов през пролетта на 1867 г. и на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли 1868 г.

продължава>

 

ГРЪЦКИ САМОПРИЗНАНИЯ И САМОХВАЛСТВА ЗА ГЕНОЦИДА НАД БЪЛГАРИТЕ В ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 1913 Г.

През 70-те години Тодор Живков на официална среща с гръцкия президент Караманлис, към когото се обръщаше като към най-близък приятел, направи една декларация, която и днес е трудно да бъде обяснена. Той заяви, че България няма никакви териториални претенции към Гърция и никакви нерешени и спорни въпроси с нея. Тогава се питахме дали Живков не знае историята или причини от друго естество го принуждаваха да говори неистини, още повече че по отношение на македонския въпрос той беше направил пробив във външната политика на социалистическа България, лавирайки между различни международни, а и вътрешните фактори. Такива гласове се чуват днес и от наши професионални историци, а да не говорим за някои чуждестранни изследователи, които лансират неверни и ненаучни тези, а понякога дори и нагли лъжи. А напоследък бяха отпечатани гръцки и турски изследвания, в които се говори за български геноцид над гръцкия и турския народ и се провежда даже масирана антибългарска кампания за избиването на евреите във Вардарска и Егейска Македония и в Тракия.

продължава>

 
Още статии...