Статии

МОЖЕ ЛИ ЯНЕ САНДАНСКИ ДА БЪДЕ ЗНАМЕ НА МАКЕДОНИСТКАТА БАНДА ОМО „ИЛИНДЕН”?

В детството ми, когато се заговореше за Македония то в повечето случаи се споменаваха две магически имена – Гоце и Яне. Минаха десетилетия и наши историци започнаха да „отварят” очите на обществеността, че името на Гоце не трябва да стои редом до това на Яне. Закичиха там името на Даме. Дойде демокрацията, появиха се нови имена за незнаещите – Тодор и Ванчо. Постепенно имената на първите бяха отдадени на забрава. А нима първите Гоце, Даме и Яне не са били това, за което народът мълви легенди и пее песни. Дори някои текстове на народните ни песни бяха променени – че „на вечерята не бил дошъл Яне Сандански”, а бил „дошъл Тодор”. После се оказа, че дори не бил „дошъл Тодор”, а най-ми „бил дошъл Ванчо Михайлов”. А бе, песента за тази склерозирала баба, която отдавна е забравила, а може би е и в отвъдното не казва истината. Това трябва да се знае, защото конюктурата и калпавата пропаганда променяше дори текстовете на т.нар. автентичен фолклор. И да си го кажем, че това не привлича, а отблъсква българина. А водачът на Серската група във фракционните борби във ВМОРО, мелнишкият войвода Яне Сандански е пазел като скъпа реликва, един обемист тефтер именно с български народни песни, и то не само от Македония, а от цяла България, като вътре са и стиховете на нашите революционери, които бяха тръба на националната ни революция през Възраждането.

продължава>

 

За съдебните дела на ОМО „Илинден” и Волен Сидеров срещу Никола Григоров

Днес нашата политическа действителност абсолютно нагледно доказа на всички, че ние, българите, сме най-толерантният народ не само на Балканите, а и в целия свят. Неслучайно у нас се пръкнаха такива политически мутанти, които хем гласуваха срещу българския език в парламента, хем още са живи, хем не са в затвора, хем отново продължават да участват активно в българската политика, даже някои от тях с научни титли продължават да се пишат български патриоти. Неслучайно у нас работят открито и нагло такива сръбски подлоги като сръбскокоминтерновското отроче, антибългарската партия ОМО „Илинден”, която денонощно прокарва вековната сръбска цел за унищожаването на българите в Пиринския край и присъединяването му към сръбския концлагер за българи БЮРМА Македония. Неслучайно се пръкнаха разни пишман-политици, които като полуидиоти реват, че са патриоти, а денонощно резилят България и българското име с най-долнопробни изцепки в етично, историческо, икономическо, политическо и религиозно направление.

продължава>

 

МАГИЯТА НА СЕЛО СВЕЖЕН

Много са легендите за създаването на село Свежен, което някога се е наричало Аджар. По-точно това е арабската дума Хаджар, което значи камък. Това тълкование ни е оставил роденият тук народен художник Христо Станчев. Неговите пейзажи от селото не са нищо друго, освен пресъздадени голи и гладни късчета земя. Но има и друго тълкование – корави, непокорни българи, които следвали неоклонно своя път в живота. Местните хора „преглъщат” Х-то в началото на всяка дума започваща с тази буква. Така вместо хляб казват ляб, вместо хоро – оро, а от Хаджар е станало на Аджар.

продължава>

 

ПОЛКОВНИК ВЛАДИМИР СЕРАФИМОВ - СПАСИТЕЛЯТ НА СРЕДНИТЕ РОДОПИ

Войните за национално обединение през второто десетилетие на ХХ век извеждат на преден план подвига на хиляди български войници, офицери и генерали, които са дали своя принос в националната ни военна история. Мнозина от тях загиват за освобождението на български земи, които по-късно продажни политици харизват на съседите ни. Имената на много от тях днес са забравени и ги намираме само на паметниците в родните им места или в пожълтелите хроники на родовата памет.

Името на полковник Владимир Серафимов е светиня в Смолянския край. Помни се и в село Свежен в Средна гора, където е запазена родната му къща. Но надали в София и другите големи градове ще срещнете и десетина човека, които да знаят кой е освободителят на Средните Родопи. Да знаят повече за Родопската Шипка.

продължава>

 

ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ ЛЕГЕНДАРНИЯТ ВОЖД НА ВМРО

На 3 април 1917 г. Тодор Александров в едно свое писмо до генерал Александър Протогеров ще изложи  само с няколко изречения своето житейско кредо: “...Аз съм “оръдие” само на идеята за освобождение на Македония и за обединение на българския народ. Това съм го доказал с целия си досегашен живот, като съм пожертвувал за тая идея сичко, освен живота ми, който случайно, може би за нещастие, е оцелял. Досега съм получил едно морално удовлетворение, именно, че идеята е вече на осъществяване. Занапред ми остава едно несносно здраве и един морален капитал – моята чест. Никому няма да позволя да се гаври с тая моя светиня...” С целия си живот и с делото си той потвърди тези си думи.

продължава>

 
Още статии...