Статии

ПЛОВДИВ - НАЙ-СТАРИЯТ ЖИВ ГРАД В ЕВРОПА И ЕДИН ОТ НАЙ-СТАРИТЕ В СВЕТА

Пловдив - вечният град на България, е с неповторимо културно-историческо наследство и хилядолетна история. Пловдив е връстник на Троя и Микена, по-стар от Атина и Рим. Първите праисторически поселения на територията на днешния град се появяват през неолита, преди повече от осем хиляди години. Те носят условното наименование „селищни могили” и съдържат богати културни напластявания, в които археолозите откриват оръдия на труда, глинени съдове, предмети от домашния бит и религиозния култ. В много от тях поселищният живот продължава през каменно-медната, бронзовата и отчасти през старожелязната епоха. А животът на територията на града не е прекъсвал през тези осем хиляди години. Това дава основание на мнозина археолози и историци да определят Пловдив като най-стария жив град в Европа и един от най-старите в света. Това стана особено актуално през 2010 г. след направена класация от английски археолози, публикувана в авторитетни издания.

продължава>

 

ЖИВИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА СРЪБСКИТЕ И ГРЪЦКИТЕ ЖЕСТОКОСТИ В МАКЕДОНИЯ (ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ И МЕМОАРИТЕ НА ВМОРО)

Меморандумът на ЦК на ВМРО от август 1924 г. до Обществото на народите

Издаването и разпространението на мемоарите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е важна и отговорна външнополитическа задача, за която отговаряло преди всичко Задграничното й представителство в София. Целта била не само да се информира българската и чуждата общественост за борбата на българите в Македония и Одринско за свобода и автономия, но и да се пропагандират идеите на организацията.

продължава>

 

БЛАГОДАРНИ ЕВРЕИ ОБИЧАТ БЪЛГАРИЯ - НЕХРАНИМАЙКОВЦИТЕ – НЕ С ЕВРЕЙСКА КРЪВ – ПАРТИЕН ПОМЕН

Български евреи и българи, били те учени, политици или обикновени хора  от лявото пространство трупат политически капитал от трагедията на евреите от Тракия и Македония по време на Холокоста. Начинът на действие на историците от ул. Позитано № 20 е следния: някои исторически факти са отречени, други измислени. Историята е фалшифицирана и написана отново според директивите получени от централния комитет на Партията. След това, когато историята допълва теорията на "историците" се правят погрешни заключения, че България е отговорна за депортацията на евреите от новите земи.

 

продължава>

 

НАЙ-ПОСЛЕ СКОПСКО ПРИЗНАНИЕ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ХАРАКТЕР НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ

Бележки за излязлата в Скопие книга „Амнистираните илинденци во 1904 година”. Превод и коментар магистър Драги Горгиев. Издание на Държавен архив на Република Македония и Институт за национална история, Скопие, 2003, 413 с.

За нас, българите, след Априлското въстание от 1876 г. Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. е втори връх в националната ни революция. То избухна на десетгодишнината от създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Преждевременното избухване на недостатъчно подготвеното въстание беше поради нетърпимото положение на българите от Македония и Одринско. Турските злодейства през 1903 г. бяха повторение на тия от 1876 г. и за пореден път светът отново беше смаян от азиатската жестокост на поробителя, който показваше бабаитлъка си отново над беззащитните жени, деца и старци.

продължава>

 

УСТАНОВЯВАНЕ НА БЕЖАНЦИ В АСЕНОВГРАД И РЕГИОНА В ПЕРИОДА 1923-1928 Г.

Това съобщение цели да допълни някои моменти от цялостната картина на установяване и устройване на бежанците в Асеновград и региона между двете световни войни. Без да се базираме на строги статистически данни можем да си позволим да твърдим, че десетилетието между 1920 - 1930 г. е съдбовно за Асеновград в няколко аспекта:
1. Демографски промени – две трети от населението на града по различни причини след военния период напуска селището.
2. Икономически промени – икономиката, базирана на традици-онното лозаро-винарство вече се променя в посока тютюнопроизводство.
3. Социални промени – голяма част от сравнително богатото гръцко население напуска града и на негово място се установяват тракийски и македонски бежанци, които идват в селището „голи, боси, без дом и средства” (Згрипаров 1969, 89).

продължава>

 
Още статии...