Статии

ФРЕНСКАТА ЖЪЛТА КНИГА ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС, ПРЕВЕДЕНА ОТ ДИМИТЪР РИЗОВ

Днес като че ли стана актуален въпрос отношението на Франция и на нейния президент към Македония. Явно там отдавна не са наясно с историята, а и с външната политика на френската държава през последните 150 години. Начело на френската дипломация преди малко повече от стотина години стоят образовани и знаещи политици.

Още от средата на XIX век френските пътешественици в територията на тогавашните Вардарска и Егейска Македония откриваха предимно българи. За тях беше чуждо и непознато името македонец. Дори и когато преди 100 години наложиха на България Ньойския диктат никъде в протоколите на Парижката мирна конференция (1919 г.) не се говореше за околовардарски, егейски и беломорски македонци.

продължава>

 

СЪДБАТА НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ 100 ГОДИНИ СЛЕД НЬОЙСКИЯ ДИКТАТ

Равносметката от 100 годишния престой на българите в Западните покрайнини във всичките седем югославски формирования, до днешна Сърбия, е фатален по своите икономически, културно-просветни, социални, духовни, екологически и демографски последствия.

За нашият анализ се налага да припомним някои общоизвестни факти и да проследим събитията които през десетилетията определяха нашата съдба.

 

Сръбските окупационни войски навлизат на 6 и 7 ноември 1920г. в Босилеградско, Царибродско, части от Трънско и Кулско и едно село във Видинско, с обща площ от 1545 кв. км., на която живеят около 90 000 етнически българи, разпределени в един град, 3 пазарни средища и 118 села, 115 първоначални училища, 6 прогимназии и една гимназия, в които 269 учители преподават на 7 892 ученици. Има и още 45 черкви с 42 български свещеника.

продължава>

 

БРЕСТ-ЛИТОВСКИЯ ДОГОВОР ОТ 3 МАРТ 1918 Г.

Миналата 2018 година, когато на 3 март се навършваше 100 годишнината от подписването на Брест-Литовския договор отмина почти тихомълком. Всъщност това беше годишнината не от излизането на Съветска Русия от Първата световна война, както пише в руската историография, а годишнина от нейната капитулация пред страните победителки от Четворния съюз, сред които беше и България.

продължава>

 

100 ГОДИНИ ОТ ПОГРОМА НА БЪЛГАРИЯ В НЬОЙ - 27 НОЕМВРИ 1919Г.

,,Там на Балканите има един див народ, който трябва да бъде унищожен!“

Жорж Клемансо-министър-председател на Франция (1917-1920г.)
и председател на Парижката мирна конференция от 1919г.

На 27 ноември се навършва точно век от едно от най-трагичните събития в българската история-подписването в парижкото предградие Ньой сюр Сен от България на мирния договор с победителките от Първата световна война, с който страната ни е жестоко наказана и е записана поредната национална катастрофа.

продължава>

 

БЪЛГАРСКАТА ПРЕСА ЗА ГИБЕЛТА НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Когато Гоце Делчев загива в битка с турския аскер на 4 май 1903 г. при с. Баница, Серско българската преса е залята с информация за тази последна битка на бележития български революционер.

С неговата гибел българския народ губи един от своите велики синове, а Вътрешната македоно-одринска революционна организация загубва своя върховен ръководител на невидимата въоръжена армия.

Макар, че досега нашите читатели са имали възможност да четат значително число материали, както от Гоце Делчев така и за него. Сега те ще имат възможност да се запознаят със събраните на едно място съобщения от българската преса за последната битка и за гибелта на Гоце Делчев. Материалите са представени по различните техни издания в българската преса, като към всяко отделно издание е давана и кратка справка за издаването и за неговите редактори.

продължава>

 
Още статии...