Статии

ИВАН МИХАЙЛОВ ЗА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1903 Г.

По случай 50 годишнината от Илинденско-Преображенското въстание вождът на ВМРО Иван Михайлов пише една от най-хубавите си статии. По същото време в Пиринска Македония и в СР Македония течеше с бързи стъпки процесът на македонизация на българите. Новоизлюпени теоретици от двете страни на границата пишеха и проповядваха лъжи за историята на народа ни, сред които на водещо място бяха опитните в преиначаването на фактите и в манипулациите с истината Ангел Динев и Дино Кьосев.

В такъв момент, когато се правеше сериозен опит за отродяването на македонските българи Иван Михайлов, далеч от Родината отстояваше историческата правда. Истината прозвуча първо от книгите му „ВМРО“, „Македония - Швейцария на Балканите“ и „Сталин и Македонският въпрос“, последвани от статията му за Илинденско-Преображенското въстание. Първоначално той я публикува на страниците на печатния орган на МПО в. „Македонска трибуна“, а впоследствие я включва в Алманах „Илинден - 1953 г.“, също издание на МПО в САЩ и Канада.

продължава>

 

ИЗ СПОМЕНИТЕ НА ГЕН. АЛЕКСАНДЪР ПРОТОГЕРОВ, ПОЛК. АНАСТАС ЯНКОВ И ГЕОРГИ БЕЛЕВ ЗА УЧАСТИЕТО ИМ В ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ – 1903 Г.

Сега, когато отбелязваме 114 годишнината от Илинденско-Преображенското въстание е редно да си припомним и за участието на дейците на Върховния македоно-одрински комитет в него, които заедно с дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация изнесоха на плещите си това второ най-голямо българско въстание.

Макар, че на 31 януари 1903 г. русофилското правителство на д-р Стоян Данев разтуря с постановление съществуващите два Върховни комитета, запечатва помещенията им, иззема и архивите им, а ръководителите им са арестувани и интернирани във вътрешността на княжеството и ВМОК престава фактически да съществува, неговите чети продължават да действат в Македония. Те се включват и в ръководеното от ВМОРО Илинденско-Преображенско въстание след като е постигнато споразумение между тези две български революционни организации.

продължава>

 

МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ НИКОЛА НАУМОВ, АНТОН СТРАШИМИРОВ И СИМЕОН РАДЕВ ЗА ИЛИНДЕН И ЗА НЕГОВИТЕ ТВОРЦИ

Тия дни всички българи ще отбележат 114 години от второто най-голямо след Априлското (1876 г.) – Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), което демонстрира стремежът на нашия народ към свобода и обединение.

За въстанието от 1903 г. са изписани десетки хиляди страници, публикувани са хиляди документи – наши и чуждестранни. Неговият характер, както за неговите творци и ръководители, така и за обикновените участници в него то беше безспорно българско. Този факт констатират и всички чуждестранни дипломати, пътешественици и журналисти. Своята принадлежност към българския народ подчертават и ръководителите на Битолския революционен окръг Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев в първите дни на месец септември 1903 г. в мемоара, който изпращат до българското правителство, само дни преди да прекратят въстанието.

продължава>

 

ПЪРВАТА БИОГРАФИЯ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

В навечерието на 180 годишнината от рождението на Апостола на българската свобода Васил Левски нашите читатели ще имат възможност 135 години след публикуването й да прочетат първата му биография, излязла изпод перото на Георги Яковлев Кирков. Тя излиза от печат с пореден 39 номер от библиотечната поредица „Сите българи заедно“.

„Със своята многогодишна борба за свобода той остави в потомството неизгладен споменик.

Докле съществува българский народ името на тоя народен предтеча ще се споменува с благоговение и името Левский ще служи символ на самоотвержение и самопожертвувание за общето благо.

И така, нека възсъединим гласът си синца и да поменем българский борец за неговите заслуги. Вечная памят!“

продължава>

 

СПОМЕНИТЕ НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ КАЛИН НАЙДЕНОВ ЗА МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА

Един от най-видните наши военачалници, участник в четири войни е генерал-лейтенант Калин Найденов (18 февруари 1865 г., с. Широка лъка – 16 април 1925 г., София).

През 1885 г. завършва Софийското военно училище и още същата година участва в Сръбско-българската война, като командир на полубатарея от 1 артилерийски полк. Като много други млади български офицери и той завършва Военната академия в Торино, където се обучава от 1888 до 1891 г. Специализира артилерийско оборудване в германските заводи „Круп“ и във Франция и Англия, като след завръщането си е преподавател във Военното училище. Последователно е командир на батарея (1894-1895), началник на Софийския артилерийски арсенал (1895-1899), началник на Техническия отдел в Артилерийската инспекция (1901-1908). От 1912 до 1918 г. участва в трите войни за освобождение и обединение на народа ни – Балканската (1912-1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915-1918).

продължава>

 
Още статии...