Дневникът на Дейвид Хънтър Милър (2 януари 1875, Ню Йорк - 21 юли 1961, Вашингтон), който той води по време на Парижката мирна конференция (1918-1919) все още е непознат на нашите историци и общественост. По време на Мирната конференция той е правен съветник на Американската делегация в Париж. Като служител в Държавния департамент (1929-1944) Д. Х. Милър ръководи Американската делегация на Хагската конференция през 1930 г. Д. Х. Милър подготвя и отпечатва две изключително ценни документални издания „Моят дневник от Парижката мирна конференция с документи“ в 21 тома (1924-1926) и „Договори и други международни актове на Съединените американски щати“ в 8 тома (1931-1948).

МАКГАХАН И СКАЙЛЕР СА ПЪРВИТЕ ОЧЕВИДЦИ НА НЕЙНОТО ОПОЗОРЯВАНЕ ОТ РАЗБЕСНЕЛИТЕ СЕ АГАРЯНИ

На 29 юли тази година се навършиха 100 години от смъртта на една истинска българска светица - Райна Попгеоргиева (18 януари 1856, Панагюрище – 29 юли 1917, София), името на която е записано със златни букви в нашата история.

Както годишнината от смъртта на патриарха на националната ни революция Георги Раковски, така и годишнината на Райна Княгиня минаха незабелязани в лишеното от памет наше Отечество.

Тя не само е една от нашите възрожденски будители, но и участница в Априлското въстание (1876). Райна Попгеоргиева не само ушива знамето на Четвърти революционен окръг, но е и първият знаменосец, редом рамо до рамо с великия Георги Бенковски.

Напоследък имах възможност да прегледам отново спомените на водача на ВМРО Иван Михайлов. Припомняйки важни моменти от биографията на Тодор Паница, убиецът на Иван Гарванов и Борис Сарафов, наказан заслужено и по подобающ начин от съпругата на революционера Менча Кърничева във Виена, видният революционер, историк и хроникьор на борбите на македонските българи се спира и на недостатъчно проучения въпрос за връзките на злополучния монарх Фердинанд Сакскобургготски с Яне Сандански.

Народът ни вдига много въстания, за да отхвърли турското робство, а след 1913 г. продължава борбата срещу новите поробители – сърби, гърци и румънци. Двете най-големи въстания са Априлското (1876 г.) и Илинденско-Преображенското (1903 г.) въстания. Наскоро имахте възможност да разгърнете кървавите страници от репортажите на Джанюариус Макгахан от Баташкото клане. Сега ще имате възможност да си припомните кървавата статистика от потушаването на второто най-голямо българско въстание – Илинденско-Преображенското въстание, където жертви са македонските и тракийските българи.