Защо книгата „Българското опълчение в освободителната Руско-Турска война 1877 – 1878”  на полковник Стефан Кисов не беше преиздавана цели 115 години

Отбелязването на 140-та годишнина от Руско-турската война и Освобождението на България е повод да се върнем към тези изпълнени с много надежди, но и с много кръв страници от българската история. Миналото е това, което се е случило някога, но всяко едно поколение изгражда свой прочит на историята и след 140 години е нормално да се замислим, дали нашите представи за войната отговарят на историческата истина. Наистина ли тя е толкова „розова”, колкото се описва от руските военни историци и техните безкритични преписвачи.

На 26 декември тази година се навършват 50 години от смъртта на Чудомир (25 март 1890, с. Турия, Казанлъшко-26 декември 1967, София). Макар, че нашите читатели могат да си припомнят някои важни моменти от живота и творчеството на видния наш писател-сатирик и художник в сайта „Сите българи заедно“ (Вж. „За Чудомир на сериозно! Моят Чудомир!“) сега искаме да отбележим тази тъжна годишнина.

Напоследък във връзка с 110-годишнината от гибелта на Борис Сарафов се заговори по българските медии за него. Въпреки неточностите и празнотите в изказванията, поради непознаването на докщументалното му наследство, нашата общественост има възможност все пак да научи и да си припомни за някои моменти от неговия живот и революционна дейност.

С този материал имам намерение да ви предложа някои известни и не до там известни документи за този наш виден революционер, които са допълнение към наскоро публикуваните документи и материали за убийството на Сарафов и Иван Гарванов. Но преди да се запознаете с тях накратко искам да припомня основните моменти от неговия живот.

„Войната е зло“

В навечерието сме на  100 годишнината от осъждането на България в Ньой, в рамките на Парижката международна конференция през 1919 г. където вместо преговори, се провежда  обвинителен процес основан на правен произвол, който погледнат през призмата на съвременната Европейската ценностна система и международното право, е нелегитимен и недопустим, както по своята процедура, така и по своя замисъл и разпоредби. Зад прикритието на понятията конференция и договори, във Френската столица в действителност се извършва насилие, където обвиненията, присъдата и изпълнението са в ръцете на победителите от войната. Те ги превръщат в инструмент на отмъщение и домогвания за държавно политическо заробване имащо за цел разрушаване самостоятелния живот на победените държави в полза на победителите.