Статии

ГЬОРЧЕ ПЕТРОВ КАТО ВИСШ ДЪРЖАВЕН ЧИНОВНИК ПО ВРЕМЕ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ

След Ньойския мирен договор към вътрешността на България потичат огромни потоци от бежанци от останалите извън държавните граници български земи – Вардарска и Егейска Македония, Западна и Източна Тракия, Северна и Южна Добруджа и Западните покрайнини. Страната ни преживяла за един кратък период от 5 години три войни и две национални катастрофи изнемогва икономически в стремежа си да приюти страдалците от поробените български краища. Към тях се прибавят и арменските бежанци, спасили се от турските кланета по време на Първата световна война.

продължава>

 

В СПОМЕНИТЕ СИ СИМЕОН РАДЕВ РАЗКАЗВА ЗА БЪЛГАРИТЕ В РУМЪНИЯ

След подписването на Букурещкия мирен договор на 28 юли 1913 г. Симеон Радев е назначен на първия си дипломатическия пост като пълномощен министър в Букурещ. На него той остава до започването на войната между Българи и Румъния през септември 1916 г. Когато българската делегация, участваща на Букурещката конференция си отпътува на 31 юли 1913 г. С. Радев остава сам в Букурещ. Начинаещият дипломат успява да предаде атмосферата от румънската радост в Букурещ от заграбеното от България. А за това как гледа на своята мисия в Букурещ мемоаристът пише: „Аз гледах на моята мисия в Букурещ не като на пост за действие - понеже обстоятелствата не извикваха такава нужда, - а като на наблюдателен пост“, но също и „да бъда от помощ на своето отечество в усилията му да подобри своята участ, тъй зле пострадала от безумието на цар Фердинанд и неговите съветници“. 

продължава>

 

ХРИСТО БОТЕВ ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА РУСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ БЪЛГАРИТЕ

Преди време имахте възможност да се запознаете с една кратка статия на Христо Ботев от в. „Знаме“ от 1875 г., в която той прави равносметка от преселението на българите от Видинския край и Македония в Русия през 1861 г. В много отношения тя е неговият завършек на брошурата на Г. С. Раковски „Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите“. (Повече вж. в сайта „Сите българи заедно“ „Любен Каравелов и Христо Ботев за руската политика спрямо българите през 70-те години на XIX век“ и в Ц. Билярски, Руската убийствена политика за българите. Прозренията на нашите народни водители – от Г. С. Раковски до Митрополит Методий Кусевич. Т. I. София, 2016, с. 28-35.) 

продължава>

 

РАЗКАЗЪТ НА КИЧЕВСКИЯ ВОЙВОДА ДУКО ТАСЕВ ЗА РЕВОЛЮЦИОННИТЕ БОРБИ В МАКЕДОНИЯ

Дуко Тасев е един от почти напълно забравените български войводи. Той е от новата генерация революционери, действали след Освобождението през 1878 г.

Дуко Тасев Червенков е роден през 1855 г. в село Юдово, Кичевско. Когато става известно, че Берлинският договор ще върне цяла Македония на Турция избухва Кресненско-Разложкото въстание. Тогава Дуко Тасев се включва в четата на казашкия капитан Адам Калмиков и участва във всички сражения. Втори път, отново под предводителството на Адам Калмиков Дуко Тасев ще се сражава в неговата чета при втория опит за въстание през 1885 г., предхождащо Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

продължава>

 

ЕДНО ЗАСЛУЖЕНО ПРИЗНАНИЕ ЗА АКАДЕМИК ДИМИТЪР МИШЕВ ПРЕЗ 1942 Г.

Десет години след смъртта на бележития български учен, историк, журналист, публицист, педагог, църковен и политически деец Димитър Мишев (5 декември 1856, Видин – 26 декември 1932, София) списанието, на което той беше създател и първи редактор отбелязва тъжната 10-годишнина от неговата смърт. Списание „Отец Паисий“ е печатен орган на Всебългарския съюз „Отец Паисий“, на който Д. Мишев също беше един от създателите и първите му ръководители. 

продължава>

 
Още статии...