За видния политически и държавен деец Драган Цанков (9 ноември 1928, Свищов – 24 март 1911, София) сме се връщали не веднъж на страниците на сайта Сите българи заедно, но то е било главно за неговата дейност след Освобождението и за участието му заедно с Марко Балабанов в мисията до европейските държави след зверското потушаване на Априлското въстание (1976 г.).
Той е един рядък случай, може би в световната история, когато след като е осъден и интерниран във Враца и то след официалното му обявяване за луд е освободен и назначен за министър-председател. Великият Стефан Стамболов, негов съратник по това време, пише възторжено стихотворение, посветено на Драган Цанков, а неповторимият Алеко Константинов ще го използва като прототип в своя шедьовър „Бай Ганю“.
Точно преди 40 години един от най-големите български историци акад. Христо Христов (9 януари 1915, Харманли – 4 февруари 1992, София) публикува на страниците на сп. „Исторически преглед“ статията си „Македонизмът като политическа концепция в края на ХІХ и началото на ХХ век“. Въпреки, че тя беше последвана от редица други публикации и до днес тя не е остаряла и е най-доброто писано по въпроса. Тогавашния директор на Института за история към БАН пише статията си да отговори на набиращия скорост македонизъм като своеобразна държавна идеология в Социалистическа република Македония в рамките на Югославия. Тя е изградена на богата изворова и литературна база от домашен и чуждестранен произход.
Въпреки, че спомените на Тодор Икономов и част от неговите трудове са публикувани той все още остава сред най-малко познатите строители на „съвременна България“. Преди години беше публикувана и една не до там пълна негова биография, като на неговата дейност е заделено място и в популярната книга на Тончо Жечев за „страстите български“ по време на Българския Великден. И като че ли всичко се изчерпва в основни линии с тези издания.