Статии

104 ГОДИНИ ОТ КОНГРЕСНОТО РЕШЕНИЕ НА ЦК НА ВМОРО ЗА ВДИГАНЕТО НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ

На 24 декември 1902 г. ЦК на Вътрешната организация в Солун разпраща окръжно, с което свиква общ конгрес на организацията. Конгресът, който е проведен от 2 до 4 януари 1903 г. в сградата на Солунската българска гимназия “Св. св. Кирил и Методий” взима решение за започване на подготовка за вдигане на “повсеместно – стратегично въстание” в Македония и Одринско през пролетта на същата година. Заседанията са председателствани от председателя на ЦК Иван Гарванов.(1)

По същото време и в София се провеждат съвещания по въпроса за въстанието. Гоце Делчев, Гьорче Петров, Христо Матов, д-р Христо Татарчев, Пере Тошев, Михаил Герджиков не присъствали на конгреса, но взели участие в разискванията на Софийските съвещания в Задграничното представителство.

продължава>

 

ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ И АНАРХИСТИТЕ В МАКЕДОНО-ОДРИНСКОТО РЕВОЛЮЦИОННО ДВИЖЕНИЕ

Българският анархизъм се ражда и развива под влиянието на руския и западноевропейския анархизъм още по време на Българското възраждане. Най-известните български анархисти са родом от Кукуш, Велес, Кратово, Пловдив, Килифарево, Разград, Русе, Силистра, Казанлък, Търново, Стара Загора и др. Като техни учители би трябвало да се споменат имената на Михаил Бакунин, Пьотър Кропоткин, Сергей Кравчински Степняк, Сергей Нечаев и др.

Често пъти съм си задавал въпроса дали българските анархисти са герои или провокатори в македоно-одринското революционно движение и на този въпрос все още не мога да си отговоря еднозначно. Въпреки това по-долу ще ви изложа моите доводи и ако някой ме убеди в обратното с радост ще приема неговите аргументи.

продължава>

 

КАК ЙОРДАН АНАСТАСОВ РАЗГРОМЯВА СКОПСКИЯ ЛЪЖЕЦ И ИЗМАМНИК ДИМИТЪР ВЛАХОВ

Димитър Влахов (8 ноември 1878 г., Кукуш – 7 април 1953 г., Белград) не един път е бил герой на публикуваните до сега материали в сайта „Сите българи заедно“. Неговата биография е забележителна. Той се превъплъщава многократно в дългия си живот, като информация за него може да бъде открита в значителните по обем и стойност изследвания и в запазената за него документация. Казват, че в ранните години от живота си той успява да измами турския султан и младотурците когато е депутат в Турския парламент, като по същото време правеше отчаяни опити да дискредитира дори съратника си Яне Сандански и другарите си от НФП (българска секция), след това българското правителство на което служи като високо платен държавен чиновник и дипломат, в последствие БКП, Коминтерна и всесилния Й. В. Сталин, а накрая след Втората световна война дори когато вече служеше на Й. Б. Тито не се ползваше с неговото доверие.

продължава>

 

ОТЧЕТЪТ НА ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ ЗА ГОДИШНИНАТА ОТ СЪЗДАВАНЕТО И УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ СГОВОР

С нетърпение очаквахме в продължение на десетилетия да се появят спомените на проф. Александър Цанков, който беше намерил убежище в далечна Аржентина. Отделни бройки от тях, доколкото бяха успели да преминат през „желязната завеса“ се намираха в специалните фондове на националната библиотека. Още по време на следването си в Софийския университет бях чел някои статии на проф. Ал. Цанков по политическа икономия, областта в която той има най-сериозни научни постижения. През 70-те и 80-те години на миналия век имах възможност да прочета малки откъси от спомените му, публикувани в излизащото в Женева списание „Демократически сговор“. 

продължава>

 

„НЬОЙСКИЯТ ДОГОВОР“ – МЕЖДУНАРОДНО КРИМИНАЛНО ДЕЯНИЕ, КОЕТО НЯМА ДАВНОСТ

Няма съмнение, че Първата световна война е едно от най-големите престъпления срещу човечеството породено от стремежите на големите империалистически държави за преразпределение и господство над народи, държави и територии. Но ще бъде илюзия, ако в анализите и оценките на тези събития се изпуснат обстоятелствата и причините, които принудиха по най-брутален начин да участват възможно повече народи в тази небивала в човешката история касапница, в чийто кървав водовъртеж бе потопен и Българския народ.

Редно е да се подчертае, че първите военни „изпитателни“действия, които дадоха начало на войната започнаха не 1914 г.  в Сараево, а  през 1912 г., когато подстрекавани и ръководени от Руската империя, Австро-Унгария и при мълчаливото съгласие и изчаквателна позиция на Франция и Англия, Балканските държави и техните армии изиграха своята роля в зловещ експеримент да се манипулира света чрез средствата на дипломацията и войната.

продължава>

 
Още статии...