Статии

ПРЕЗ 1934 ГОДИНА КОНСТАНТИН ПЕТКАНОВ ОПОВЕСТЯВА ИДЕОЛОГИЯТА НА ТРАКИЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ

През решаващата за народа ни гранична 1934 г. секретарят на Тракийската организация Константин Петканов (12 декември 1891, с. Каваклия, Лозенградско – 12 февруари 1952, София) по време на XVIII Тракийски редовен събор изнася реферат пред неговите делегати. Темата на неговия реферат е идеологията на Тракийската организация.

продължава>

 

РАЗГОВОРЪТ НА ИВАН МИХАЙЛОВ С КОРЕСПОНДЕНТА НА ВЕСТНИК “ХЪРВАТСКА” - МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС И ЮГОСЛАВИЯ

 

Македонските революционно и легално движение са тясно свързани с Хърватското. Върху тези отношения са публикувани изследвания и документални сборници. Известни са и резултатите от тази дружба, съвместните действия между ВМРО и усташите, едно от които е Марсилския атентат през 1934 г., целта на който е югославският крал Александър Карагеоргевич.

Още през 20-те години на миналия век Тодор Александров установява връзка с хърватски политици, на първо място сред които е Степан Радич. Но най-трайни са отношенията между хърватските революционери и ВМРО по времето когато начело на Организацията застава Иван Михайлов. Той по време на Втората световна война от 1941 до 1944 г. е гост заедно със съпругата си революционерката Менча Кърничева на хърватския поглавник д-р Анте Павелич.

продължава>

 

РАЗГОВОРЪТ НА ИВАН МИХАЙЛОВ С КОРЕСПОНДЕНТА НА ВЕСТНИК “ХЪРВАТСКА” - МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС И ЮГОСЛАВИЯ

Македонските революционно и легално движение са тясно свързани с Хърватското. Върху тези отношения са публикувани изследвания и документални сборници. Известни са и резултатите от тази дружба, съвместните действия между ВМРО и усташите, едно от които е Марсилския атентат през 1934 г., целта на който е югославският крал Александър Карагеоргевич.

Още през 20-те години на миналия век Тодор Александров установява връзка с хърватски политици, на първо място сред които е Степан Радич. Но най-трайни са отношенията между хърватските революционери и ВМРО по времето когато начело на Организацията застава Иван Михайлов. Той по време на Втората световна война от 1941 до 1944 г. е гост заедно със съпругата си революционерката Менча Кърничева на хърватския поглавник д-р Анте Павелич.

продължава>

 

ПОЛКОВНИК КОСТА КАВАРНАЛИЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ГРИГОР ВАСИЛЕВ

Тази година се навършиха 105 години от гибелта на бележития наш военоначалник полковник Коста Каварналиев.

Едни от най-хубавите редове за полковник Коста Каварналиев са написани от видния политически и държавен деец Григор Василев. Гр. Василев е участник във войните за национално освобождение и обединение. През Балканските войни той има възможност не само да участва в боевете, но и да се срещне с най-големите наши военоначалници. Своите впечатления от Балканските войни той стриктно записва в дневниците си, които озаглавява „Бележки на деня“. По-късно, въз основа на тях, в него възниква идеята да напише книга за Балканската война и дори публикува в пресата обява за предстоящото й излизане. За съжаление той не успява да я реализира, но ни оставя много статии и спомени за битки и военоначалници, сред които не мога да не спомена написаното от него за генерал Иван Колев и за боевете на Тракийския фронт и при Порто Лагос.

продължава>

 

БЪЛГАРСКИЯТ ЕКЗАРХ ЙОСИФ I ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЦЪРКОВНИЯ ВЪПРОС И ЛАМТЕЖИТЕ НА СЪРБИ, ГЪРЦИ И РУМЪНЦИ КЪМ МАКЕДОНИЯ

(Продължение)

Този материал не е обикновено продължение на преди публикувания.

В две свои поверителни писма Българският екзарх Йосиф I до Варненския и Преславски митрополит Симеон, по това време и председател на Светия Синод на Българската православна църква споделя притесненията си относно развитието на църковния въпрос в Македония. Писмата са от началото на 1904 г. и са само няколко месеца след избухването на Илинденско-Преображенското въстание и след налагането на Мюрцщегските реформи на Високата порта.

продължава>

 
Още статии...