Статии

150 ГОДИНИ ОТ НАПИСВАНЕТО НА „ОПИСАНИЕТО БИТЪТ НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРЕ“ ОТ СТЕФАН ВЕРКОВИЧ

В продължение на повече от век и половина за хърватския етнограф и археолог Стефан Илич Веркович (5 март 1821, с. Угляра, Босна – 30 декември 1893, София) е натрупана толкова огромна литература, което се нуждае от допълнително и сериозно изследване, за което тук мястото няма да ни стигне. Публикуването на неговите „Народне песме македонских бугара“ излизат през 1860 г., т.е. с една година по-рано от „Българските народни песни“ на братя Миладонови. След десетилетното му пребиваване сред македонските българи, той издава още няколко значителни изследвания, които не остават незабелязани от научните среди далеч зад границите на България и Балканския полуостров. Веднага след отпечатването на неговата „Веда словена“ в Русия мненията сред учените се разделят, като надделяват тези, които я обявяват за мистификация, а Ст. Веркович за жертва на тази мистификация. Книгата и до ден днешен е сред една от най-коментираните, като най-сериозен е трудът върху нея на акад. Михаил Арнаудов. 

продължава>

 

ИСТОРИЯ НА РУМЪНСКИЯ ШАНТАЖ ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

С този материал продължаваме да оповестяваме малко известни документи около участието на България в Първата световна война. Въпреки, че разполагаме със спомените и документите на двамата български пълномощни министри в Букурещ д-р Георги Калинков и Симеон Радев, както и двата тома с дипломатически документи по участието на страната ни в тази война за прогонването на румънските и руските окупатори и агресори от Добруджа публикуването на всички документални свидетелства за нея са важен принос за нейното изучаване.

И днес често пъти се чуват официални румънски гласове с все нови и нови претенции към земите ни, без да има официален и достоен български отговор на тях.

продължава>

 

ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА ВКЛЮЧВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ПРЕЗ 1915 Г.

Месеци преди България да се включи в Първата световна война на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Турция) излиза от печат една анонимна брошура от неидентифициран автор, скрил се зад инициала „Б.“. В нея явно проправителствения агитатор, вероятно през август 1915 г., публично настоява правителството на д-р Васил Радославов да наруши обявения от него неутралитет и да се включи на страната на Централните сили. Авторът най-аргументирано защитава своята позиция, изкарвайки на бял свят икономическите и политическите аргументи за това.

продължава>

 

ОТ ТРИБУНАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ГЕОРГИ КИРКОВ ЗАКЛЕЙМЯВА РУСКАТА И АВСТРИЙСКАТА АГРЕСИВНА ПОЛИТИКА КЪМ СТРАНАТА НИ И ЧЕРТАЕ ВЪНШНАТА НИ ПОЛИТИКА

В една от най-хубавите си статии „Политическото красноречие в България“ Симеон Радев като парламентарен репортер публикува в списание „Художник“ в броя му от януари - февруари 1909 г. своя словесен портрет на един от най-бележитите политически оратори в България – социалдемократа Георги Кирков (15 август 1867, Плевен – 25 август 1919, София). По този повод той бележи, че „портретът на Георги Кирков направих при живия спомен от неговите речи в публични събрания, които често съм слушал“. На Кирков като блестящ оратор, умеещ да си служи по един невероятен начин със словото С. Радев се спира не веднъж и в спомените си „Лица и събития от моето време“.

продължава>

 

ЕДНА МАЛКО ИЗВЕСТНА АВТОБИОГРАФИЯ НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ТОДОР КАНТАРДЖИЕВ

За видния български военоначалник и пълководец генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев (10 февруари 1861 г., Самоков – 25 януари 1945 г., София) е писано не веднъж. Неговият живот на участник в четири войни е изключително добре документиран, а самият той е автор и на десетки книги и огромен брой статии, в които преобладават мемоарните. Те днес са почти недостъпни и могат да се намерят само в големите библиотеки, въпреки че са изключително важен извор за българските войни от 1885 до 1918 г. В много отношение негласната забрана върху тях се дължи и на това, че той е и баща на големия български учен проф. Асен Кантарджиев (1898-1981), водачът на Ратници за напредъка на българщината. 

продължава>

 
Още статии...