На 8 февруари се навършиха 87 години от убийството на една от най-видните личности във ВМРО - Йордан Гюрков. Убийството е извършено от терористи на сдушилите се бивши протогеровисти с дейци на ВМРО (обединена). Й. Гюрков е един от най-приближените и доверени хора на Иван Михайлов. Същевременно той е роден в града на революционерите Щип, откъдето произхождат Тодор Александров, Иван Михайлов, проф. Любомир Милетич, проф. Александър Балабанов, Владислав Ковачев и мн.др. Йордан Гюрков роден на 13 октомври 1891 г. Първоначално учи в родния Щип, където последователно учителстват Даме Груев, Гоце Делчев и Тодор Александров, а през 1910 г. завършва Скопското българско педагогическо училище. По това време за втори път директор на училището е идеологът на ВМОРО Христо Матов. След дипломирането си Гюрков получава назначение за учител в него, където учителства до започването на Балканската война през 1912 г.
На 13 февруари т.г. се навършват 93 години от убийството на проф. Никола Милев (8 май 1881, с. Мокрени, Костурско – 13 февруари 1925, София). Той е един от най-бележитите български учени, както и публициста с най-изтънчения стил. Ако изследванията на голяма част от нашите учени са остарели поради своята методология и откритието на нови документални извори, то творчеството на проф. Н. Милев и до ден днешен не само, че е непокътнато от дистанцията на времето и развитието на науката, но и продължава да бъде пример, за всеки който се занимава с научно дирене.
Преди 66 години на 5 януари 1952 г., далеч от родината в италианския град Торино умира д-р Христо Татарчев, един от създателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и първият председател на Организацията. Същевременно той е един от най-видните дейци на националноосвободителното движение на останалите под турско робство българи след Берлинския конгрес от 1878 г. и в продължение на три десетилетия той е сред ръководителите на революционните борби на българите от Македония и Одринско, както и участник във войните за национално освобождение и обединение.
Тия дни на 10 февруари се навършиха 96 години от смъртта от един от най-видните български революционери след Берлинския конгрес Христо Матов (10 март 1872, Струга – 10 февруари 1922, София). За него са публикувани биографии, документални сборници, както и основната част от неговите изследвания по въпросите за българския език, за нашия фолклор, както и за революционните борби на македонските и тракийските българи. Матов е и автор на три стихотворения, които още по негово време започват да се пеят и като народни песни. Той сам в своите кратки спомени-бележки отбелязва, че три пъти е бил хвърлен в затвор и от трите пъти е написал по едно стихотворение.
Вече повече от 8 десетилетия продължава да се носи славата на полковник Владимир Серафимов (12 август 1860, с. Аджар, Пловдивско – 7 април 1934, София). Героят от войните за освобождение и обединение на народа ни има честта още приживе, месеци преди да напусне този свят, да получи най-високото признание за героизма му като военоначалник през Балканската война. Той присъства на полагането на основния камък на паметника-мемориал, издигнат в Средните Родопи, където лежат костите на командваните от него герои средногорци.
На 8 февруари се навършиха 87 години от убийството на една от най-видните личности във ВМРО - Йордан Гюрков. Убийството е извършено от терористи на сдушилите се бивши протогеровисти с дейци на ВМРО (обединена). Й. Гюрков е един от най-приближените и доверени хора на Иван Михайлов. Същевременно той е роден в града на революционерите Щип, откъдето произхождат Тодор Александров, Иван Михайлов, проф. Любомир Милетич, проф. Александър Балабанов, Владислав Ковачев и мн.др. 
На 13 февруари т.г. се навършват 93 години от убийството на проф. Никола Милев (8 май 1881, с. Мокрени, Костурско – 13 февруари 1925, София). Той е един от най-бележитите български учени, както и публициста с най-изтънчения стил. Ако изследванията на голяма част от нашите учени са остарели поради своята методология и откритието на нови документални извори, то творчеството на проф. Н. Милев и до ден днешен не само, че е непокътнато от дистанцията на времето и развитието на науката, но и продължава да бъде пример, за всеки който се занимава с научно дирене.
Преди 66 години на 5 януари 1952 г., далеч от родината в италианския град Торино умира д-р Христо Татарчев, един от създателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и първият председател на Организацията. Същевременно той е един от най-видните дейци на националноосвободителното движение на останалите под турско робство българи след Берлинския конгрес от 1878 г. и в продължение на три десетилетия той е сред ръководителите на революционните борби на българите от Македония и Одринско, както и участник във войните за национално освобождение и обединение.
Тия дни на 10 февруари се навършиха 96 години от смъртта от един от най-видните български революционери след Берлинския конгрес Христо Матов (10 март 1872, Струга – 10 февруари 1922, София). За него са публикувани биографии, документални сборници, както и основната част от неговите изследвания по въпросите за българския език, за нашия фолклор, както и за революционните борби на македонските и тракийските българи. Матов е и автор на три стихотворения, които още по негово време започват да се пеят и като народни песни. Той сам в своите кратки спомени-бележки отбелязва, че три пъти е бил хвърлен в затвор и от трите пъти е написал по едно стихотворение.