През 2003 г. по случай 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание издадохме сборника със спомени на участниците в революционните борби на македонските българи Андон Кьосето, Анастас Лозанчев, Григор Попев, Аргир Манасиев, Христо Пасхов, Мите Хаджимишев, Кръсто Лазаров и Екатерина Паница „Македония в пламъци“. Спомените са записвани от Боян Мирчев, един от най-високо ценените от Иван Михайлов дейци на  ВМОРО, който е и един от най-заслужилите ратници за съхраняване на спомена от величавата борба на българите от Македония.

През 2003 г. по случай 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание издадохме сборника със спомени на участниците в революционните борби на македонските българи Андон Кьосето, Анастас Лозенчев, Григор Попев, Аргир Манасиев, Христо Пасхов, Мите Хаджимишев, Кръсто Лазаров и Екатерина Паница „Македония в пламъци“. Спомените са записвани от Боян Мирчев, който е един от най-заслужилите ратници за съхраняване на спомена от величавата борба на ВМОРО. Техните оригинални записи се съхраняват в Централния държавен архив и в Българския исторически архив в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и бяха предадени на съхранение лично от него в последните години от живота му. Книгата отдавна е изчерпана и е библиографска рядкост и би трябвало да помислим за едно ново нейно допълнено издание.

През 2003 г. по случай 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание издадохме сборника със спомени на участниците в революционните борби на македонските българи Андон Кьосето, Анастас Лозенчев, Григор Попев, Аргир Манасиев, Христо Пасхов, Мите Хаджимишев, Кръсто Лазаров и Екатерина Паница „Македония в пламъци“. Спомените са записвани от Боян Мирчев, който е един от най-заслужилите ратници за съхраняване на спомена от величавата борба на ВМОРО. Техните оригинални записи се съхраняват в Централния държавен архив и в Българския исторически архив в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и бяха предадени на съхранение лично от него в последните години от живота му. Книгата отдавна е изчерпана и би трябвало да помислим за едно ново нейно допълнено издание.

Напоследък имах възможност да прочета една от най-интересните мемоарни книги, която ми попадна благодарение на нейния издател. Става дума за спомените на писателя, книгоиздателя и журналиста Валентин Караманчев „Патила и страдалчества на книги и люде“ (2016). Неговото творчество познавах от десетилетия и макар, че по македонския въпрос сме на коренно противоположни позиции не мога да си изкривя душата да не отбележа, че неговата „Черешова задушница“ е може би най-сериозното постижение на българската белетристика през последния половин век. И може би тук му е мястото да отбележа, че това мое мнение споделяха и покойните дъщеря и зет на Тодор Александров – Мария и д-р Георги Коеви, независимо, че книгата на Караманчев беше насочена срещу възглавяваната от Т. Александров и Иван Михайлов ВМРО и нейната дейност в Пиринска Македония.