"Най-после и ние сме народ, боже мой, и ние имаме национален егоизъм, человеческо достойнство, което трябва да тържествува над чуждите авторитети, трябва да ни характеризира като народ, а не безсъзнателна самонижающа се тълпа".
Из Захари Стоянов "Васил Левски (дяконът). Черти от живота му"
В дните около 3 март на българското общество бе поднесена "радостна" новина. Гигантска деветметрова статуя на руския император Александър II щяла да бъде монтирана в Свищов - градът, който според официалната историография първи бил освободен от руските войски през 1877г. Тя била "подарък" от "братския" руски народ. Така твърди официалната руска пропаганда, проникнала в община Свищов благодарение на нейния кмет и послушните му общински съветници, вкупом с пълно единодушие типично по болшевишки одобрили без дебат мегаломанската идея.
Една от най-крупните фигури в нашето националноосвободително движение безспорно е родопския войвода Петко Киряков (Доганхисар, 6 декември 1844 г. – Варна, 7 февруари 1900 г.). Неговата революционна дейност обхваща четирите основни периода от революционните борби на народа ни – 1) хайдушкия, 2) организирания до освобождението, 3) около войната (1877-1878) и 4) македоно-одринския. За съжаление, въпреки дългия си живот Петко войвода не остава спомени за революционната си дейност. Въпреки това не можем да кажем, че дейността му на революционер е останала недокументирана. Документите за него и за дейността му са значителни на брой и в основната си част вече са публикувани, като има издадени и няколко документални сборника.
Хиляди са българите участници в борбите за свободата на сърбите. Те са сред съратниците на Кара Георги, а участниците в двете български легии участват в боевете за Белград. Със славата на героите се окичват и българските доброволци в Сръбско-турската война през 1876 г.
ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА СЪБИТИЯТА ДО 1898 Г. ОТ Д-Р КРЪСТЬО РАКОВСКИ