Статии

ЕДИН МАЛКО ПОЗНАТ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

(ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СИМЕОН РАДЕВ)

По Българската национална телевизия отново върви една инициатива, свързана с юбилейната годишнина на Апостола на българската свобода – Васил Левски. Сигурен съм, че покрай досега известното и откритото, ще се направят и редица „сензационни“ открития, каквито скоро имахме възможност да наблюдаваме и във връзка с годишнината на Христо Ботев.

С пълна пара вървят и опитите за дискредитирането не само на редица наши национални герои, но и на един от първите им биографи Захарий Стоянов. Дори едно професорче от екрана на БНТ го нарече „лъжливото и крадливото овчарче“, което беше пък допълнено от друг професор, че З. Стоянов бил писал биографията на Левски в един етап когато той бил силно настроен срещу Русия.

продължава>

 

ВАСИЛ АПРИЛОВ ЗА БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ

През тази година когато нашият народ ще отбележи 170 годишнината от смъртта на един от своите най-бележити синове - Васил Априлов (21 юли 1789, Габрово – 2 октомври 1947, Галац) за пореден път се разгоря спорът за произходът и разпространението на нашата азбука. Отново се оказа, че политици с мръсни помисли и ръце започнаха да се бъркат в областта на науката и това, за което науката от столетия се е произнесла послужи на тези политици, изживяващи се като езиковеди, за да налагат поредните лъжи и измислици. 

продължава>

 

АПОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ХАЙДУТСТВО

На нашия книжен пазар най-после се яви книга, която запълни една сериозна празнина в българската историческа литература. Като № 35 от библиотека „Сите българи заедно“ излезе от печат един обемист сборник, носещ заглавието „Истории за вехти войводи“, силно повлияно от безсмъртната поема на Христо Ботев „Хайдути“.

Едва ли има българин, който да не се е вълнувал от съдбата и приключенията на нашите хайдушки войводи. Но до този момент никой не се досети да събере в общо издание на техните биографии. Това издание ще задоволи най-сетне интереса на българските читатели, благодарение и на инициативата на отговорния редактор на поредицата Никола Григоров.

продължава>

 

НЕПОЗНАТИЯТ Г. С. РАКОВСКИ

(150 ГОДИНИ ОТ НЕГОВАТА СМЪРТ)

През тази година нашият народ ще отбележи 150 годишнината от смъртта на патриарха на българската национална революция Г. С. Раковски (1821, Котел – 1867, Букурещ). За него сме писали не веднъж в сайта „Сите българи заедно“. Сега ще имате възможност да се запознаете с един не много познат текст за него от втория том на Симеон-Радевата „Македония и Българското възраждане“. Двата тома на тази знакова книга на бележития ресенчанин излязоха в една книга през 2013 г.

продължава>

 

КАК СИМЕОН РАДЕВ ЗАЩИТАВА В БЕЛГРАД БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

Не веднъж нашите читатели са имали възможност да четат написаното от Симеон Радев както по исторически теми, така и по злободневни събития и теми, на които той е внимателен и наблюдателен хронист.

Тук ще можете да се запознаете с неговата ранна дейност, като член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и впоследствие на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), отразена във вестниците „Вечерна поща“ и „Право“. Съобщенията се отнасят за един кратък период от време през 1901 г., когато С. Радев е студент по право в Женева и Париж. За времето, когато следва в Женева и Париж, С. Радев издава вестниците „Effort” и „Mouvement Macedonien”, неофициални печатни органи на ВМОРО, основната тема на които, както се подразбира е македоно-одринският въпрос. Средствата за издаването на вестниците са му предоставени от Гоце Делчев и Борис Сарафов. Г. Делчев по това време е задграничен представител на организацията в София, а Б. Сарафов е председател на Върховния комитет.

продължава>

 
Още статии...