В дневничните си записки граф Н. П. Игнатиев изключително лаконично отбелязва за разговорите си с полковник Георги Катарджи, проведени през Руско-турската война (1877-1878 г.). И като че ли тези срещи остават почти неизвестна за нашата историческа наука, а те не само са от голямо значение за бъдещето на България, а дори от решаващо при определянето на границите на възобновената българска държава в Сан Стефано и Берлин през 1878 г.

Последният организационен конгрес на ВМОРО е Кюстендилският общ конгрес от март 1908 г. Централният комитет на Организацията след възстановяването й през 1910 г. е избран по кореспондентски път, което е регламентирано от устава и правилниците й. След второто й възстановяване след Първата световна война довоенният състав на ЦК се събира на конференция, на която е приета декларация за бъдещата й дейност, изработена от Тодор Александров.

ПРЕЗ 1906 Г. ОТГОВОР ДАВА ПРОФ. ЙОРДАН ИВАНОВ

Наскоро бяхме свидетели на прекръщаването на Бившата югославска република Македония на Северна Македония. Гърците заедно със скопските отцеругатели и майкопродавци за пореден път се погавриха с България, прехвърляйки й горещия картоф - нерешеният за повече от столетие Македонски въпрос. Това на практика е поредната национална катастрофа за нашия народ, тъй като ако териториално Македония (Вардарска и Егейска) беше откъсната от общото българско отечество, то сега вече се направи доста успешен опит да се откъсне и от сърцата и съзнанието на българите.

ЙОРДАН ЙОВКОВ В СПОМЕНИТЕ НА ГРИГОР ВАСИЛЕВ

Не веднъж читателите ни са имали възможност да се запознаят с живота и творчеството на двама бележити българи – писателят Йордан Йовков и неговия приятел от ученическите години в Първа Софийска мъжка гимназия публицистът, политикът, юристът и държавникът Григор Василев.

Редица от нашите читатели знаят, че една от залите в Домът-музей „Йордан Йовков“ в Добрич носи името на Григор Василев. По такъв начин и за поколенията тези двама видни българи ще останат навеки заедно.