Един от най-важните въпроси в българската политическа и културна история, както и в църковната история, която не може да се отдели от общата история е въпроса за възникването и разпространението на християнството по българските земи до времето на св. цар Борис – Михаил. Този въпрос възниква доста често след откритията из нашите земи по време извършването на археологическите разкопки вече в продължение на век и половина.

Още повече, че един от най-запазените паметници от онези ранни години, с който се гордеем ние българите, е софийската катедрала „Света София“, в която е проведен през 343-344 г. Вторият вселенски събор - Сердикийският. В София, както и на териториите на които се е простирала през вековете средновековната българска държава могат да се открият както запазени, така и останките на стотици храмове в ранната история на нашите земи. Прави впечатление, че и днес по време на археологическите разкопки много често се установява, че строените църковни храмове през Първата и Втората български държави са базирани върху основите на християнски храмове от ранните векове на появата и разпространението на християнството.

Този месец се навършиха 28 години от смъртта на един от най-бележитите български революционери Иван Михайлов (1896-1990). С неговата смърт много от противниците на неговото дело и на българската идея се надяваха, че с тях вече е свършено. Определено може да кажем и да твърдим, че той ни остави огромното си творчество – спомени, книги, брошури и безброй статии, в които отстоява безкомпромисно българската истина. Творчеството му е до голяма степен познато, но все още има и малко познати негови статии, а архивното му наследство почти е непознато, въпреки някои постижения и в тази насока.

Може би най-опасни за враговете на България и на българите са неговите публични изяви. Мястото, където те са помествани са главно македонската революционна преса, като най-големия брой от тях са отпечатани на страниците на вестник „Македонска трибуна“.

(ОЩЕ ЕДИН ПЪТ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯТА НА КОМИНТЕРНА ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС)

Поводът за този материал е не нещо ново, а да се припомнят някои моменти около приемането на резолюцията на Комунистическия интернационал и налагането на теорията за македонската нация през януари 1934 г. Тази резолюция е не само известна но и вече многократно публикувана и анализирана. Едва ли има някой, занимаващ се сериозно с македонския въпрос да не я познава и да не е наясно с механизмите около нейното създаване и приемане, както и с участниците в нейното изработване, внасяне в Балканския секретариат на Коминтерна. Но за съжаление явно има и такива, които не познават не само документите на Коминтерна, но и сериозните изследвания по темата. Не изключвам, че последните изяви по отношение на съществуването на македонска нация и език са дело и на манипулатори, злосторници или некомпетентни любители на историческото четиво.

Нашите читатели вече познават пълния текст на брошурата на патриарха на българската национална революция Георги С. Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“. С нея имахте възможност да се запознаете в сайта „Сите българи заедно“, както и като съставна част от том 1 на книгата ни „Руската убийствена политика за българите. Прозренията на нашите народни водители – от Г. С. Раковски до митрополит Методий Кусевич“, която излезе от печат през 2016 г. под № 31 от библиотечната поредица на библиотека „Сите българи заедно“. През 2017 г. тя беше отпечатана в самостоятелно издание в същата поредица, този път под № 31а. Всичките наши публикации бяха съобразно с публикуването й през 1886 г. от апостола на Априлското въстание и негов летописец Захарий Стоянов, както и от следващото й издание от акад. Михаил Арнаудов през 1922 г.