Един от най-видните наши военачалници, участник в четири войни е генерал-лейтенант Калин Найденов (18 февруари 1865 г., с. Широка лъка – 16 април 1925 г., София).

През 1885 г. завършва Софийското военно училище и още същата година участва в Сръбско-българската война, като командир на полубатарея от 1 артилерийски полк. Като много други млади български офицери и той завършва Военната академия в Торино, където се обучава от 1888 до 1891 г. Специализира артилерийско оборудване в германските заводи „Круп“ и във Франция и Англия, като след завръщането си е преподавател във Военното училище. Последователно е командир на батарея (1894-1895), началник на Софийския артилерийски арсенал (1895-1899), началник на Техническия отдел в Артилерийската инспекция (1901-1908). От 1912 до 1918 г. участва в трите войни за освобождение и обединение на народа ни – Балканската (1912-1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915-1918).

Макар и вече от две години да е на книжния пазар книгата на Симеон Радев „Строителите на съвременна България. Кн. I – Произходът на съвременна България“ навярно все още има наши сънародници, които да не я познават, въпреки сериозния й тираж. В нея видният наш историк, дипломат и публицист публикува своите проучвания и разсъждения за приемствеността на идеите на нашите възрожденски революционери от техните последователи във вече свободна България и от нашите сънародници от останалите отново в рамките на Турция Македония и Тракия. Едни от най-интересните текстове в нея са за Апостола на българската свобода.

Вестник „Македонска трибуна“, орган на МПО, е една огромна съкровищница, съхранила автентични свидетелства за живота, бита и революционните борби на българите от Македония. Във вестника може да срещнете материали за почти всички видни български поети, писатели, журналисти, военни, фолклорни дейци. С голяма стойност е критичната статия на автор, който се е подписал като „Ян“ „Нова книга с фалшификации в България“. Възможно е, макар че не е потвърдено, зад това име да се крие Иван Михайлов, който в кореспонденция е използвал и името „Янко“. Тя е по повод на излязлата през 1972 г. книга със спомени и документи на съпругата на Никола Вапцаров Бойка Вапцарова. 

(БЕГЪЛ ПРЕГЛЕД)

Четири са книгите, които трябва да се прочетат и без които всеки културен българин не би трябвало да се нарича културен. Още повече, че те формират и утвърждават националното ни самочувствие и гордост, че сме българи. Това е „Под игото“ на Иван Вазов, „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов, Найден-Геровия „Речник на българския език“ и „Строители на съвременна България“ на Симеон Радев.

Когато тридесетгодишният Симеон Радев публикува своите „Строители“, поутихналите страсти от времето до 1887 г. отново се събуждат и се развихрят с пълна сила. Бивши революционери, църковни и просветни дейци, а преди всичко политици и държавници в описаните събития грабват перото и започват да пишат своите спомени. За четвърт век излизат от печат значително число дневници и спомени, които както обогатяват нашата литература и история, така и допълват Симеон-Радевия шедьовър.