Години наред Андрей Тошев е на дипломатическа работа в балканските страни. Редица междудържавни външнополитически документи са подписани и с негово участие. Но най-траен интерес в неговото творчество е към македонския въпрос и към българо-сръбските отношения. Те датират от времето когато е учител в Българската солунска гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, а впоследствие търговски агент в Битоля, Цетина, Белград, Атина и Цариград. От тогава той не само, че опознава в детайли македонския въпрос и пише пространния си доклад по неговото развитие, но и се сближава още повече с дейците на ВМОРО и Българската екзархия, сред които на първо място са Иван Гарванов, Даме Груев, Васил Кънчов и Димитър Матов, а сред духовните ни водачи е Охридско-Преспанския митрополит Методий.
За освобождението на Ловеч и Плевен е писано толкова много и почти всичко е известно и като че ли няма какво повече да се каже. И в двата града и в техните околности са издигнати десетки паметници, а улици и паркове носят имената на Александър II и на руските генерали, участници във войната. Въпреки наличието на огромната по обем литература за боевете при Ловеч и Плевен едва ли има нещо по-добре и по-точно разказано отколкото от кореспонденциите на американския военен кореспондент Джанюариъс Макгахан, намиращ се в щаба на генерал Скобелев.
За българо-румънските отношения през Възраждането и средните векове има сериозна литература. Но как се развиваха румънските апетити за български земи след Руско-турската война (1877-1878 г.) българската историография все още е в дълг.
Наскоро беше отбелязана 142-годишнината от Априлското въстание. Едва ли има българин, който да не е чел Иван-Вазовото „Под иго“ и стиховете му от „Епопея на забравените“ и да не е трепнало сърцето му пред подвига и саможертвата на нашите деди. Същевременно нашият народ завинаги ще запази спомена за онези благородни чужденци отразили както героизма на българите, така и агарянските жестокости. Сред тях са имената на Уилям Гладстон, Дженерариус Макгахан, Иван дьо Вестин, Фьодор Достоевски, Иван Тургенев, Жул Верн, Едуин Пиърс, преподавателите от Роберт колеж и на десетки чуждестранни журналисти и военни кореспонденти. Но като че ли почти винаги забравяме или споменаваме между другото имената на Юджийн Скайлер и Хорас Мейнард
Значителен период от творческа биография на Димитър Талев обхваща неговата дейност като вестникар и публицист. Публицистиката е неотделима част от неговото творчество. След запознаването с нея читателят ще се убеди, че Д. Талев не се ограничава от регионалния патриотизъм на родения в Македония българин – за него са еднакво мили и скъпи и добруджанските, и тракийските, и беломорските, както и западнопокраинските българи. Това се отнася както до неговата белетристика, така и до творчеството му като журналист и публицист. Той най-тясно е свързан с двата големи български вестника „Македония“, в редакцията на когото прави стремителната кариера от коректор до редактор и директор на вестника, и с ежедневника „Зора“, където завежда литературната страница.