Статии

НАМЕРЕНИЯТА НА ЕЛЕФТЕРИОС ВЕНИЗЕЛОС ДА ОТСТЪПИ НА БЪЛГАРИЯ БЕЛОМОРИЕТО

(СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ГРИГОР ВАСИЛЕВ)

По темата на Българското Беломорие като че ли най-малко се пише и говори, тъй като сме се вторачили само в неправдата при заграбването на Македония от нашите съседи Сърбия и Гърция. И до днес Беломорският въпрос, както и за излаза на България на Бяло море, гарантиран с мирните договори стои открит и нерешен. Повече е писано по темата за Беломорието преди 1944 г. и то главно от изследователите на Тракийския въпрос.

продължава>

 

ЛОВЧАНСКИЯ МИТРОПОЛИТ АНТИМ ЗА ПОЯВАТА И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ОТ СЕРДИКИЙСКИЯ СЪБОР ДО ОФИЦИАЛНОТО МУ ПРИЕМАНЕ ПО ВРЕМЕТО НА ЦАР БОРИС-МИХАИЛ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 4

Сега нашите читатели ще имат възможност да прочетат шестата и последна глава от книгата на Ловчанския митрополит Антим (1937-1939) (д-р Антим Шивачев) „Християнството на Балканския полуостров. Поява и разпространение през първите пет века и в България до Св. Цар Бориса (Принос към най-старата история на християнската църква в Балканския полуостров)“ (София, 1929 г.). С този текст приключвам представянето на този наш бележит църковен деец и учен, с надеждата че неговото творчество ще достигне до повечето българи, милеещи както за нашето минало, така и за истината за нашия народ като един от най-ранните християнски народи.

продължава>

 

РАЗКАЗЪТ НА ТОМА КАРАЙОВОВ ЗА НАСТАНЯВАНЕТО НА СРЪБСКИТЕ ВОЙСКИ В СКОПИЕ ПРЕЗ 1912 Г.

За Балканските войни има огромна по обем литература и едва ли все още има нещо неясно около тях. Публикувани са и документите отнасящи се за нейната подготовка, развитие, противопоставяне на съюзниците, както и последиците от тях. Хиляди са публикуваните страници на спомени и дневници на държавници, политици и участници във войните. Разполагаме вече на български език и с пълното издание на Карнегиевата анкета, но все още на български език от чуждестранните цветни книги, макар и не в пълния и вариант, е единствена Руската оранжева книга. Станаха известни и части от книгата със сръбски дипломатически документи на сръбския дипломат д-р Милан Богичевич.

продължава>

 

ЛОВЧАНСКИЯ МИТРОПОЛИТ АНТИМ ЗА СЕРДИКИЙСКИЯ СЪБОР И ПОЯВАТА И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 3

Този материал, който ще имате възможност да прочетете е продължение на предишните два текста и е посветен отново на свикването, провеждането и решенията на Сердикийския събор. Той е представлява глава пета от изследването на архимандрит д-р Антим Шивачев (по-късно Ловчански митрополит Антим) „Християнството на Балканския полуостров. Поява и разпространение през първите пет века и в България до Св. Цар Бориса (принос към най-старата история на християн ската църква в Балканския полуостров)“ (София, 1929).

Авторът и тук заделя много място за проучването историята на днешната наша столица като световен християнски център и любимо място на римските императори, както с прекрасната си природа, многобройните минерални извори и средищното място което заема. Архим. Шивачев още в самото начало цитира думите на родения в нашите краища римски император Константин Велики „Сердика е моят Рим“.  

продължава>

 

ЛОВЧАНСКИЯ МИТРОПОЛИТ АНТИМ ЗА ПОЯВАТА И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ДО СЕРДИКИЙСКИЯ СЪБОР

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 2

В творчеството си Ловчанският митрополит Антим (1937-1939) утвърждава твърдо тезата за разпространението на християнството по българските земи още от най-дълбока древност и то векове преди официалното му приемане по времето на цар Борис – Михаил.

В този материал ви предлагам текстовете на следващите две глави от книгата на Ловчанския митрополит Антим (д-р Антим Шивачев) от книгата му „Християнството на Балканския полуостров. Поява и разпространение през първите пет века и в България до Св. Цар Бориса (принос към най-старата история на християнската църква в Балканския полуостров)“ (София, 1929 г.).  Това са трета и четвърта глави - „Апостолски приемници и християнски църкви във вътрешността на по-луострова“ и „Ереси и църковни събори на Балканския полуостров“. Те са хронологическо продължение на предния му разказ и достигат до свикването на Сердикийския събор в 343 г. в сегашната наша столица.

продължава>

 
Още статии...