Статии

ЗА НАШИТЕ ПАМЕТНИЦИ И ЗА СТАМБОЛОВАТА, И ЗА НЯКОИ ДРУГИ ГЛАВИ

Преди близо 5 десетилетия едно софийско бръснарче след като привърши манипулациите си по моята рошава тогава глава ме изпрати с думите:

- Най-напред няма да можеш да се гледаш, но после ще свикнеш!

Оказа, се че този тогавашен берберин, макар и млад гледа философски на нещата от живота и на собственото си творение.

Сега, когато искам да ви спра вниманието на един злободневен въпрос си спомних думите на този колега на моя земляк-шегобиец орешашкия зевзек Вучко бръснаря.

продължава>

 

МАЛКОИЗВЕСТНИТЕ БИОГРАФИИ НА БЪЛГАРСКИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ КОНСТАНТИН НУНКОВ, НИКОЛА КАРЕВ, АТАНАС БАБАТА И ХРИСТО УЗУНОВ

(ЕДНА БЕСЕДА НА ЙОРДАН АНАСТАСОВ)

Известният наш македонски деец Йордан Анастасов Константинов (4 януари 1893 г., гр. Кавадарци, Тиквешко - 10 октомври 1976 г., София) е автор на книги, статии и десетки речи и беседи за едни от най-видните български революционери, участници в борбите за освобождението на Македония и Одринско. Редица от неговите биографични речи и статии са вече познати на нашите читатели, а с други ще имате възможност да се запознаете след излизането от печат сборника с неговите спомени, статии и документи.

продължава>

 

ИВАН МИХАЙЛОВ ЗА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1903 Г.

По случай 50 годишнината от Илинденско-Преображенското въстание вождът на ВМРО Иван Михайлов пише една от най-хубавите си статии. По същото време в Пиринска Македония и в СР Македония течеше с бързи стъпки процесът на македонизация на българите. Новоизлюпени теоретици от двете страни на границата пишеха и проповядваха лъжи за историята на народа ни, сред които на водещо място бяха опитните в преиначаването на фактите и в манипулациите с истината Ангел Динев и Дино Кьосев.

В такъв момент, когато се правеше сериозен опит за отродяването на македонските българи Иван Михайлов, далеч от Родината отстояваше историческата правда. Истината прозвуча първо от книгите му „ВМРО“, „Македония - Швейцария на Балканите“ и „Сталин и Македонският въпрос“, последвани от статията му за Илинденско-Преображенското въстание. Първоначално той я публикува на страниците на печатния орган на МПО в. „Македонска трибуна“, а впоследствие я включва в Алманах „Илинден - 1953 г.“, също издание на МПО в САЩ и Канада.

продължава>

 

ИЗ СПОМЕНИТЕ НА ГЕН. АЛЕКСАНДЪР ПРОТОГЕРОВ, ПОЛК. АНАСТАС ЯНКОВ И ГЕОРГИ БЕЛЕВ ЗА УЧАСТИЕТО ИМ В ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ – 1903 Г.

Сега, когато отбелязваме 114 годишнината от Илинденско-Преображенското въстание е редно да си припомним и за участието на дейците на Върховния македоно-одрински комитет в него, които заедно с дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация изнесоха на плещите си това второ най-голямо българско въстание.

Макар, че на 31 януари 1903 г. русофилското правителство на д-р Стоян Данев разтуря с постановление съществуващите два Върховни комитета, запечатва помещенията им, иззема и архивите им, а ръководителите им са арестувани и интернирани във вътрешността на княжеството и ВМОК престава фактически да съществува, неговите чети продължават да действат в Македония. Те се включват и в ръководеното от ВМОРО Илинденско-Преображенско въстание след като е постигнато споразумение между тези две български революционни организации.

продължава>

 

МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ НИКОЛА НАУМОВ, АНТОН СТРАШИМИРОВ И СИМЕОН РАДЕВ ЗА ИЛИНДЕН И ЗА НЕГОВИТЕ ТВОРЦИ

Тия дни всички българи ще отбележат 114 години от второто най-голямо след Априлското (1876 г.) – Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), което демонстрира стремежът на нашия народ към свобода и обединение.

За въстанието от 1903 г. са изписани десетки хиляди страници, публикувани са хиляди документи – наши и чуждестранни. Неговият характер, както за неговите творци и ръководители, така и за обикновените участници в него то беше безспорно българско. Този факт констатират и всички чуждестранни дипломати, пътешественици и журналисти. Своята принадлежност към българския народ подчертават и ръководителите на Битолския революционен окръг Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев в първите дни на месец септември 1903 г. в мемоара, който изпращат до българското правителство, само дни преди да прекратят въстанието.

продължава>

 
Още статии...