Статии

АКАДЕМИК ИВАН ДУЙЧЕВ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА АРХИЕПИСКОП ПЕТЪР БОГДАН

Тия дни по всички български медии и от всички страни ни залива една научна сензация – откриването на малкоизвестен и дори напълно непознат труд на Софийския католически архиепископ Петър Богдан (1601-1674), писан през XVII век, т.е. един век преди Отец-Паисиевата История. Дори започнаха да се прокрадват нотки на подценяване, че дори и на отричане и характеризиране на Паисиевата История като несръчна компилация на необразован светогорски монах в сравнение с високообразования и високопоставен католически архиепископ.

продължава>

 

ТУРЦИЯ ОТ ВЕКОВЕН ПОРОБИТЕЛ ДО СЪДРУЖНИК В БОРБИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ И ТРАКИЯ

Турското робство за българите продължи повече от пет века. И ако за тези от Северна и Южна България то завърши с Руско-турската война от 1877-1878 г., то за българите от Македония и Тракия робството продължи до 1912-1913 г. и отново след 1919 г., когато мястото на турския поробител бе заето от Сърбия и Гърция, а Източна Тракия отново остана в рамките на Турция, а Западна Тракия бе отнета от България и предадена на Гърция. Официалните българо-турски отношения през ХХ век вървяха успоредно както с преки контакти така и със споразумения на турското правителство и младотурците с революционната организация на българите от Македония и Тракия. По-долу ще имаме възможност да проследим накратко историята на тези отношения до първите следвоенни години.

продължава>

 

ВЯРАТА НА СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ ВЪВ ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

(98 ГОДИНИ ОТ НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР)

Тия дни ще се навършат 98 години от грабителския мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой. Едва ли някой в Родината ще се сети за тази тъжна годишнина. Причините за това са много, като една от тях е късата памет на сънародниците ни. Тук няма да се спирам, нито на договора, нито на последствията за страната и народа ни, както и за съдбата на останалите извън границата на България наши сънародници.

Сега ще ви припомня някои от най-блестящите примери от родната публицистика. Автор на по-долу поместените статии е един от водителите на народа ни – Стоян Михайловски (1856-1927), който по хрумването на един от нашите литератори и културолози беше назован като „Божественият размирник“, към което определение едва ли можем да добавим и дума, тъй като в тези две думи се крие неговата истинска същност.

продължава>

 

СИМЕОН РАДЕВ МЕЖДУ РУСОФИЛСТВОТО И РУСОФОБСТВОТО

Предлагам да не приемате в буквалния смисъл това заглавие, тъй като този наш виден публицист в статиите си отразява една действителност от времето на надеждите за назрялото и очаквано разрешение на българския национален въпрос в годините преди Балканските войни. Още повече, че Симеон Радев е известен преди всичко с това, че за него на първо място винаги са стояли националните интереси на България, после партийните интереси като член на Стамболовата партия, а на последно място са качествата му на блестящ публицист, умеещ да формира мнението на читателите със статиите си във вестниците „Вечерна поща“ и „Воля“ и внушенията които прави в неповторимите си и неподражаеми „Строители на съвременна България“.

продължава>

 

ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ В СПОМЕНИТЕ НА ПРОФ. НИКОЛА МИЛЕВ, ДАНАИЛ КРАПЧЕВ, ТОДОР КОЖУХАРОВ И ВЕЛКО ДУМЕВ

На 31 август 1924 г. членът на ЦК на ВМРО Тодор Александров е убит в Пирин, на път за Окръжния конгрес на Серския революционен окръг. Около това убийство все още има редица неясноти, макар че за дни са избити преките извършители и организаторите на убийството. Четири години по-късно по нареждане на Иван Михайлов е наказан и генерал Александър Протогеров.

В нашита и чуждестранна книжнина и периодичен печат  са публикувани редица книги, брошури и статии, в които хипотезите за заговора и убийството на Т. Александров не рядко са взаимоизключващи се. Успоредно с тях са отпечатани и редица изследвания и спомени за Тодор Александров, печатани наскоро след убийството му, а други са публикувани във връзка с отбелязване на годишнината от това злосторничество. И тук искам да подчертая, че най-хубавите и точни от фактологическа гледна точка са стотиците страници от том 2 и 3 от спомените на члена на ЦК на ВМРО Иван Михайлов, продължителя на делото на Т. Александров. 

продължава>

 
Още статии...