Статии

ВАРНЕНСКАТА ПОЛИЦИЯ ПО СЛЕДИТЕ НА ПЕТКО ВОЙВОДА

За тракийския войвода капитан Петко Киряков (6 септември 1844 г., Дуган Хисар – 7 февруари 1900 г., Варна) е писано от историци и писатели. Той е герой и на един от най-успешните телевизионни сериали. Като започнем от Варна и минем през родния му Дуган Хисар паметта на поколенията ще достигнем до далечния Рим, където са издигнати бюстове на този виден български революционер. Името му ще остане в историята като име на борец за свободата не само на своя народ, но и на гръцкия и италианския.

Няма да се спирам на биографията му тъй като тя е толкова позната и популярна и като че ли няма какво да се добави към. Публикувани са и известните документи за него. Още приживе, през 1888 г., известният наш краевед Христо Попконстантинов публикува първата му биография, която е резултат на подробна анкета с войводата. Още тогава, за пръв път, авторът дава гласност и да предоставените му от Петко Войвода документи за революционната му дейност до 1879 г., както и списъците с двете му чети – първата до Освобождението, а втората, действаща в Ахъчелебийско от Освобождението до 1879 г.

продължава>

 

МАКЕДОНИЗМЪТ – РЕЗУЛТАТ НА СРЪБСКО-РУСКОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО

РАЗКРИТИЯТА НА ХРИСТО ШАЛДЕВ ПРЕЗ 1904 Г.

Сръбската държавна доктрина, създадена през 40-те години на ХІХ век от Илия Гарашанин е стриктно спазвана без да й се дава гласност (до 1902 г.) в продължение на десетилетия. Макар и антируско в своята същност “Начертанието” на Гарашанин не е пречка при съгласуваността на сръбската външна политика с руската през следващия век и половина. То е изградено, ако погледнем през погледа на неговия автор, като едно сръбско патриотично творение, целящо не само освобождаването на все още поробените славяни от Османската империя, а и от Австрия, както и извоюването на сръбската независимост. Територията на Сърбия трябвала да се увеличи с привличането в рамките на скороосвободената държава и останалите близки и далечни славянски земи, като по този начин Сърбия изиграе ролята на един Пиемонт на Балканите.

продължава>

 

РАЗКАЗЪТ НА ТОДОР СТАНКОВ ЗА ПРАЗНУВАНЕТО НА ДЕНЯ НА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА ОТ МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ В КРАЯ НА XIX ВЕК

За отразяването на празника на Светите братя Кирил и Методий в техния роден край Македония не веднъж е ставало дума както в научната, така и в мемоарната литература. Ако се проследи българския периодичен печат още от времето на Българското възраждане ще станем свидетели на един култ към създателите на славяно-българската писменост и литература по всички български земи. Но като че ли този култ най-се откроява сред македонските българи. Дори личните имена на Светите Седмочисленици сред нашите сънародници от Македония са най-популярни.

продължава>

 

92 ГОДИНИ ОТ УБИЙСТВОТО НА ПРОФЕСОР НИКОЛА МИЛЕВ

На 13 февруари 1925 г., вечерта на сред София е убит професор Никола Милев. Убийството става в близост до редакцията на вестник „Слово“ на когото той е директор.

Убийството е планирано от ЦК на БКП още през декември 1924 г., а е изпълнено от съмишлениците им анархисти. Целта е - с убийството на най-значима личност от българското общество да се съберат на едно място – в столичния храм „Света Неделя“ – цар Борис, правителството, политически, научни, културни и военни дейци и граждани, за да бъдат избити всички тъй като там предварително е струпано огромно количество взривни материали. Атентатът е организиран от българските комунисти, левите земеделци и анархистите и съгласуван с Коминтерна и в продължение на десетилетия той беше един от най-зловещите терористични актове в цял свят, както по замисъла и изпълнението си, така и по броя на жертвите.

продължава>

 

ХРИСТО КАБАКЧИЕВ ЗА РУСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ БЪЛГАРИЯ, ЗА ТАЙНИТЕ БЪЛГАРО-РУСКИ ДОГОВОРИ И ЗА ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА

На 6 октомври 1940 г. в Москва умира един от най-образованите дейци на Българската комунистическа партия Христо Кабакчиев (1878, Галац – 1940, Москва). Там е и погребан. Интересно нещо – в Съветска Русия като че ли процентно измряха най–много дейци на международното комунистическо движение, отколкото в родните си страни, а Кабакчиев преди това, от есента на 1923 г. в продължение на няколко години прекарва в български затвор и дори присъдата му е намалена и е амнистиран от правителството на „кръволока“ проф. Александър Цанков.

продължава>

 
Още статии...