Статии

ПИСМАТА НА ФЕЛИКС ПЕТРОВИЧ ФОНТОН ЗА РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА (1828-1829), ЗА ОДРИНСКИЯ МИР И ЗА БЪЛГАРИТЕ

Руско-турската война от 1828-1829 г., завършила с Одринския мирен договор и днес след 190 години все още остава не достатъчно известна. Народът ни я свързва главно с голямото преселение на българите и заселването им в Бесарабия и Южна Русия. В резултат на тази война Гърция получава своето частично освобождение, а Сърбия само някои облаги.

Напоследък нашата общественост има възможност да прочете за тази война в доскоро неизвестната книга на Симеон Радев „Дипломатическата история на освобождението на България“, в която той се спира доста подробно на похода на Дибич Забалкански. На Одринския мир и на борбите на гърците за освобождение има и редица специални изследвания от български и чуждестранни изследователи, които любителите на историческото четиво биха могли да разгърнат за повече подробности.

продължава>

 

ЕДНО НЕПОЗНАТО СЛОВО НА СИМЕОН РАДЕВ ЗА АНДРЕЙ ТОШЕВ

На 9 срещу 10 януари 1944 г. видният български дипломат, учен, държавен и културнопросветен деец и публицист с европейски авторитет Андрей Тошев (роден на 4 април 1867 г. в Стара Загора) загива в София под бомбите на антифашистката коалиция.

Неговата общественополитическа кариера като учител, дипломат и сподвижник на дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е тясно свързан със съдбата на България. Но македонската тема и балканските отношения са основните в неговото научно и публицистично творчество.

продължава>

 

БЕЛЕЖИТИЯТ БЪЛГАРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕР - КОСТУРСКИЯТ ВОЙВОДА ИВАН ПОПОВ

Днес той е напълно забравен, докато приживе е един от символите на борбата на костурските българи за свобода и за обединение на земите ни. Макар че Иван Попов е другар на бележитите костурски революционери Лазар Поптрайков, Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Христо Силянов, Лазар Киселинчев, Митре Влаха и Никола Андреев сега вече никой не говори и не си спомня за тях. Забравено е Костурско, а какво е станало с потомците на тези корави българи никой вече не си и задава този въпрос. 

продължава>

 

ДИМИТЪР ТАЛЕВ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ТВОРЧЕСТВОТО СИ

Досега нашите читатели имаха възможност да се запознаят с не един материал за един от най-големите български писатели, творил под небивал натиск от Държавна сигурност и БКП. Димитър Талев е следен и при двата режима, при които живее. Това той дължи на близостта си с ръководителя на ВМРО Иван Михайлов.

Д. Талев се утвърждава като журналист и публицист, но и като белетрист още през 30-те години на миналия век. Но в края на 40-те и началото на 50-те години четирилогията му (Железният светилник, Илинден, Преспанските камбани и Гласовете ви чувам) го утвърждава като най-добрия български писател, както в Родината така и далеч зад границите на България. 

продължава>

 

АНТОН СТРАШИМИРОВ И ДОБРУДЖА

(КЪРВАВИТЕ СТРАНИЦИ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ПИСАТЕЛЯ)

Преди дни излезе от печат една забравена и почти неизвестна книга на големия наш писател Антон Страшимиров. Става дума за книгата му „Червени страници“. Тя е издание на библиотека „Сите българи заедно“ и излиза под пореден номер 44 от тази библиотечна поредица. Цялата библиотека е под общата редакция на Никола Григоров

Антон Страшимиров като писател, публицист и драматург, се нарежда на едно от водещите места в нашата литература. Макар, че днес огромната част от неговото литуратурно творчество е известна и публикувана все още има непознати страници от него, които са разпръснати из вестници и списания. Напълно непознати са и книгите му за Балканските и Първата световна войни, както и за пътуването му до Германия, въпреки че някои от тях имат военновременни издания.

продължава>

 
Още статии...